СТАНИ
„Мъдростта съгради дома си- Издала седемт свои стълбове".*)
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемт- свои стълбове". Този стих не е преведен точно според оригинала, а вс-б-ко изречение, и всвка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия жиют. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съгра-диш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тъ^зи седем стълба се крепи великото здание – човешкото т-бло.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява
- ) Притчи 9:1
две 1 лавни функции: чрез устата чове-к се храни и чрез устата – говори. Според плс, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за чо-в-вка не са важни толкова неговитъ4 очи, които чрез клепачите се отварят и затва-рятъи възприемат впечатления от външния св-вт, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в св^та. Под думата „уши" човек не трт>бва да разбира само техната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
„Мъдростта съгради дома си: Издала седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българи-нът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя него-вите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъся-ва и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато това-рът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голт^м. Колкото и
4а
да е голт^м товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират чо~ век, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голт^м товар.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голт^м търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди,
които обичаха да се състезават с конет-к Конете имаха опитността да хвърлят камъни с задните си крака, да се защища-ват. В желанието си да се състезават с тях, и зайците прав-вха същото. Обаче, резултатите не б-вха еднакви: коньт порасна, стана голям, а заекът се смали – само заднитъ^ му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скжеиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим,.
какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скжеи краката си. Той
изпълни нашия съвет, и краката му се скж-сиха. Вм-всто тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
41
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нъчцо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес коси своя голъ-м товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият гол-бм страх. Докато носи страха в себе си, той никога нтша да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабою шумолене на храстите го заставя да б-вга, да се крие между тях.
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представя г добродетелите, т. е. ка-литалът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие. За онзи, който прилага ръцете си
45
в работа, щастието ще дойде по магически. начин . – Възможно ли е това?- – Възможно е. Представете си, че един ваш благоде-те.ш ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в св-вта да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки чо-в-бк има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши Ако знае да свири на вж-трешния си роял, работи ге му се наре-ждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всвкогл сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го нам-врим? Вземете прим-вр от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия мо-мък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цв-втята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвтле, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цв-вт на цв-вт да събира сладък сок. Опасна
4(>
е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно. Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – с знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като оти-дем на онзи свт>т, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да по-жив-ве между хората. Тол се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. За-карал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човт>к впрътал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човт>кът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вер-
47
шитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
Животът ьа хората може да се упо-доби на оране. Човек оре, посвва своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овершее житото си, учениците му го прена-сят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като свене и вершитба на посвтото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без лю-бов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се про-явят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да жив-бя! – Как ще жи-вт>еш? ако н-вмаш живот'? За да жив-в-еш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и св-втлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдро-стта и истината, т. е. устата, ушитъ4 и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да иамъфи любовта, устата му не е на м-бс^о.
48
Ако с ушите си не може да нам-ври мж-дростта, те не са на м-бсто. Ако с очиг& си не може да нам-ври истината, и те не са на м-бсто. Когато някой казва, че н-вма любов, причината за това е, че устата му не е на м-бсто. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на м-всто. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очигб ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любов-та. когато устата ти не е на място. – Кажи ми нъчцо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушитъ4 ти не са на м-в-сто. – Кажи ми нъцо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти ие са на м-всто. Преди да ти говоря за тия н-вща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намъсти, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те инте-ресуват.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушитв и очите ви на м-встата ( им. Радвайте се на всбко благо, което влиза в устата ви – то е лобов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбра-. лото. Когато лошото вл-взе в човека, и той 1 го проучи, то ще се преверне в добро. Пи-
49
санието казва, че всичко ще се преверне в добро за онбзи, които любят 1 оспода. Къде е силата на човека, ако той не може да преверне една лоша мисъл в добра- Лошата мисъл може да се уподоби на зла!на монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако 1-гбкой ви даде тази златна монета, какво трвбва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще баде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кои не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти ог нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отеън, ог свтуга, дето е била в обръщение. Всвко нтощо, което иде огъсвета, непременно * ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои нъчца могат да не се цапат – зависи от м-встото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се ца-пат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
Приложение се изисква от съвременни-1 хора. Тоз не обръщат внимание на ближни! б си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този чове-к е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и с нлото в човека. Ако се занимавате съ
50
доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
Да се занимава човеж само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо н-вма да придобие. Гова е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се чра-ни само със сладки нъдца. Те забавлява! човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влЪзе в духовна връзка с не! о, да разбере, какви са неговитв умствени п лу-ховни стремежи.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всъкога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден , че животът н-вма смисъл. Да гледате така на нъчцата, това значи да изкривите очите си. Гова показва, че очигб ви не са на мътто. Защо Господ изпраща страдания на хората? -- Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тгбх се изисква едно: да се заематъ
51
да изчистят живота и да го видят в негови VI естествен блясък и чистота, както 1мн го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползуват от него. Всъжо нещо. което човеж сам е изчистил, остава за не-2 го, той да се ползува. във всъжа опитност, колкото горчива и да е, се крие нътцо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите гЬла, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи сж-щества, за да придобиете нъчцо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи сж-щества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човежа. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човежа. Човек се отличава от животнитв по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човеж, погледнете дрехите, с които е облъчен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човеж. Нъжои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че нъжой човеж се храни добре.
52
ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята ми-съл на логична основа. Ако той не поставя шсъльта си в своя полза и в полза на другит-Б, той не е проучил човтжа правилно. Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погръшкиг и глупости! в, които сте правили в миналото си. В това отношение Ождете като децата. Кхлато три пъти наред направи една погркпка, детето я съзнава и повече не я верши Като вид и запалена свъчд, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване Майка му казва- гъшь1 - предпазва ю да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръце-те си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посете към свещьта и чуе думата „гъшъ", то разбира вече значението и. Детето знае че всяко докосване до пламъка на евещьта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизго-ри малко. Като не разбира работата, която огъньт верши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огъньт не позволява да го бутат. Той не обича
53
ц-влувките. Който се осмвли да цьлуне пламъка, той ще опита люЗовьта му Дълго време устата му ще носи следи ог неговата целувка. Н-вкога човек може да употреби въглена като срЬдство за лекуване, но само след като го залъ-е с вода. Топлина е нужна за чове*ка, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без святлина и постъпка без мекота, не са на м ветото си.
„Мъдростта с вгради дома си Изд-вла седемте свои стълбове". Как означават тия седем стълба? От какво са изд-влани? Ще кажете, че са изд-влани от мрамор, или от друг нтжакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човтжа е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но гой самътрЬбва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трт>бва да из-свири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
Срвщам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: с зо), с 1а и с 51 В това се заключаза неговото нещастие Щом подобри отношенията си с тия гри тона, всичкигб му работи ще се уредят. О] всички тонове той обича най-много га. Това показва, че е българин Действително, по-1р1)Шки1 на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното
54
от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам пред вид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бж-дете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радосг и дълбок вътре-щен мир. Който е успъ\л да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владЬе вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успъ\тг да вземе правилно първия основен тон на мъдрость-га, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успъ\л да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е прлдобил истинската свобода.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърдчени насърдчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен , но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно не~ жен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравве, бол-
55
ният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всъжа дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: чя лъжува, насърдчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор , мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж. не можеш повече да изл-в-зеш. Твърдият. сигуренъговор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувствува устой-чив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същи-ната на нътцата, а не вьрху тяхната външна форма. Когато искат да яакарат човека да работи, да изл-взе от своята инертност, от невидимия св-вт му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започна т ли да му го-ворят меко, деликатно, от него нищо н-вма да изл-взе. Това е залътеане. Само децата се залътеат. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия нъчца развалят човека. Искате ли да направите нъдцо, ще си кажете ] рубо, строго: Стани, облт>чи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш. Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като ви^ят ближнитЬ
56
ви, как постъпвате, и т ще приложат същата педагогия към себе си.
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямаге резултати, на други-т' нищо не говорете. Щом се сьбудиш, кажи си: Станг! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и изл-бз вън! Сьбудиш ли се, никакво философствуване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученик ьт трябва да бъде катовой-ник. Щом отвори очите си и се стбуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителитъ1 на този I рад, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Ион чу тачи запо-въуг, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
Новата заповЪд, която всеки грЬбва да даде на себе си, е: Стани!
Стани, и в истината крепък бъди!
Стани, и в любовта топъл бъди!
Стани, и в мъдростта свтугьл бъдИ
„В начало бъ" Словото. И Словото бе у Бога".
23. юлий, 5 ч. с.