Разлика между версии на „Степени на съзнанието“

Версия от 15:27, 22 април 2009

Степени на съзнанието

Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота, по свой начин, и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.

Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога. За тази цел той отишъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снегът ти се топи, казал обущарят и продължил работата си.

Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.

Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, то върви към периферията. Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт". Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.

втора секция

Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Старите пък ще кажат, че любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.

Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот. ==

пауза

==

След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който сверзва всички н-вща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее в всички форми, които сжлцествуват в природата.

337

Той се жертвува заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слт^зъл от небето. Който Ме яде, той ще има жи-вот в себе си". На Бога е приятно да Го ядат, да се жертвува; на хората, обаче, не е приятно да се жертвуват.

Това е положителната, опитна философия на живота, между фактит на която съществува пълна последователност. В тази философия нъщата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всбки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-поске стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бъла коса. Балата коса, т. е. бълият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за нъкого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а балата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своит енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на ви-

22

338

соки планински верхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, ста-рият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: ста-рият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бела, това е все един чов"Ьк – една идея в различни форми.

Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бела. Жената била носителка на тъмнина, а мж,-жът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е про-излязъл. Светлината подразбира проявения, организирания св^т. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сЬнка върху нъчцата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите сватове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нкцо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли

339

да избътнете проппюрсчиита на живота, водете се по разумпитк лакоми на Битието. Който знае закона за смалипапето и увеличаването, той лесно ще се сирани с своитт> мжлнотии.

Много хора диес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучамат закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отисЬкзде. Големият, обаче, се спъва и ог нап-малкото препятствие.

Съврсмсшшт чора се стремят към външни нъща: към вьишна сила, външно богатство и знание. Тт> не се спират да пре-сметнат, какви 1рама;ши богатства се кри-ят в веЬки човт.к. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури па цЬл- живот. Човтж може да стане гениалеи музикант и пЪвецъ–от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако прели ЬО-60 години нтжой би се осмЪлил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хверчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечепит страни на света, щяха да го нарекат лул. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-голт>ми открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават с своитъ-близки, заминали на другия свтуг. Те ще зна-ят последнит новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвер-

340

шенствувани, вследствие на което тамошните жители мълчат.

Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас –■ живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината с светлината. С други думи казано: животът ще примири човека с страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият жи-вот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнание-то, щастието ще го последва. Като не разби-рат това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?

Следователно, познайте Бога, познайте любовта в всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния,

341

в всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог приел гствуна в т-кх. Погледнете мъховетъ% които растат върху канариг. С години т' жннт.нт по камъните, извли-чат никаква храна от тях, и по този на-чин ги облагороднпат. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън нЪкж-де. Тъ1 работят, приламт силит, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Животч. пмат в себе си – най-ценното в света.

Търсете първо 11,арството Божие. Търсете Божията Любон, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе в вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота па земята.

21 август, 5 ч. с.