Степени на съзнанието
Много нтлца са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нтз-що за човека, това е животът. Не само чо-втзк, но всички живи същества ценят живота, по свой начип, и се стремят да го за-пазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да за-държат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия голини, с човека става нещо особено и, въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човтжа се топи като снажна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва, как постепенно се топи и изчезва нЪкъде в пространството.
Двама братя живели добре помежду си, но единият от тъ\х решил да се посвети в служене на Бо1а. За тази цел той оти-шъл на една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и светост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се
Лука, 12 гл.
331
учи от тях. За да изкарва прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той пра-вил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатнит"Б хора от града да си поржчват обуща. Като слЪ-зъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка снът, да му покаже, че снътът не се топи от топлината му. С това той искал да подчъртае своята чистота и светост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома, да си поржча обуща. Младата мома събула обувката си, за да й вземе обу-щарьт мЪрка. Като видъуг крака на младата мома, красиво извами, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в све-та, дето брат му жштее, има красиви нъща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снЪ-гът в ръката му започнал да се топи. – Братко, снъчът ти се топи, казал обу-щарьт и продължил работата си.
Коя е причината за топенето на снъта в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханьта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите нгЬща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил
332
снъта в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил.–Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се дви-жат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свтуг, от най-малките до най-големите ежлцества – растения и животни; в самосъзнанието влиза чов^кът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човече ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влтззе в съзнанието, в него се заражда го-л-вма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не ми-слят и не чувствуват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия \
333
ум. Значи, в сьрдцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнаниет о му – неорганизираните сж-щества. Страшно с да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове:в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърце-то, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите., в космите и т. н. Всички тия клетки се ралличанат помежду си по сте-пен на разши ие и строеж. За да образу-ват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани, и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал. Къде е чов-1'.кьт? Човек се намира в онази първична клежа, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смжтна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Все.ко нещо, което умира, се отдалечава от центъра. Значи, го върви към периферията. НсЪко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. тези процеси се нревеждат с думите „минаване от смърт/, в живот и от живот в смърть". Хората не желаят смъртта, за-
334
щото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живЪл 30 години в затвор. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошнит условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче, дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Прсдлагат му да излъзе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излъзе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тъло представя затвор, с условията на който човек свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предла1ат, той не иска да напусне затвора. – Защо? – Защото не знае, къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.
Следователно, човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е оешурен. Щом се отдалечи от хората, от близкит си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тълото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва верата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия
335
пособия, той се обезсърдчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцетй са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бж-де положението на учения, на когото мисъл-та е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на встжи човек се крие велика реалност, за която хората нъчмат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават любовта. Стариттз пък ще кажат, че любовта е нт>що промтзнчиво: докато е млад, човтж може да люби; като остар-ве, любовта го напуща. Значи, старият отрича любовта, както болният отрича здравето. Колкото е втзрно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вт>рно твърдението на болния, че няма здраве за него.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя вев-кога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъ-знанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръх-съзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човтзка към живота,
336
който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. – Коя е причината, която кара хората да жи-веят? – Любовта. – Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. – Защо трт>бва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашни-т"Б условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братският живот, в ши-рок смисъл на думата? Да живееш братски с всички сж.щества, това значи, на никого да не причиниш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т. н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.
След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако н-вкой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който сверзва всички н-вща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее в всички форми, които сжлцествуват в природата.
337
Той се жертвува заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слт^зъл от небето. Който Ме яде, той ще има жи-вот в себе си". На Бога е приятно да Го ядат, да се жертвува; на хората, обаче, не е приятно да се жертвуват.
Това е положителната, опитна философия на живота, между фактит на която съществува пълна последователност. В тази философия нъщата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всбки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастен и най-поске стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира човек с бъла коса. Балата коса, т. е. бълият цвят е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за нъкого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а балата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своит енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на ви-
22
338
соки планински верхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, ста-рият започва отново да събира, докато главата му почернее. – Кой е по-добър: ста-рият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бела, това е все един чов"Ьк – една идея в различни форми.
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бела. Жената била носителка на тъмнина, а мж,-жът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е про-излязъл. Светлината подразбира проявения, организирания св^т. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сЬнка върху нъчцата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите сватове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нкцо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. – За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли
339
да избътнете проппюрсчиита на живота, водете се по разумпитк лакоми на Битието. Който знае закона за смалипапето и увеличаването, той лесно ще се сирани с своитт> мжлнотии.
Много хора диес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучамат закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отисЬкзде. Големият, обаче, се спъва и ог нап-малкото препятствие.
Съврсмсшшт чора се стремят към външни нъща: към вьишна сила, външно богатство и знание. Тт> не се спират да пре-сметнат, какви 1рама;ши богатства се кри-ят в веЬки човт.к. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури па цЬл- живот. Човтж може да стане гениалеи музикант и пЪвецъ–от него зависи. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако прели ЬО-60 години нтжой би се осмЪлил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хверчат с машини из въздуха, или ще могат да слушат, какво става и в най-отдалечепит страни на света, щяха да го нарекат лул. Днес, обаче, всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-голт>ми открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават с своитъ-близки, заминали на другия свтуг. Те ще зна-ят последнит новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвер-
340
шенствувани, вследствие на което тамошните жители мълчат.
Христос казва: „Търсете първо Царството Божие". Превеждам този стих: Търсете първо онова, което е ценно за вас –■ живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т. е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато любовта дойде, тя ще примири тъмнината с светлината. С други думи казано: животът ще примири човека с страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият жи-вот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в любовта на свръхсъзнание-то, щастието ще го последва. Като не разби-рат това, хората търсят Бога вън от себе си. – Не, Бог е в любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?
Следователно, познайте Бога, познайте любовта в всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния,
341
в всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог приел гствуна в т-кх. Погледнете мъховетъ% които растат върху канариг. С години т' жннт.нт по камъните, извли-чат никаква храна от тях, и по този на-чин ги облагороднпат. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън нЪкж-де. Тъ1 работят, приламт силит, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Животч. пмат в себе си – най-ценното в света.
Търсете първо 11,арството Божие. Търсете Божията Любон, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе в вас ценната топлина, мъдростта – ценното знание и светлина, истината – ценната свобода – необходими условия за живота па земята.
21 август, 5 ч. с.