от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1924

КНИГА: Разумния живот

Съзнателният живот като забава

Тази вечер ви повиках на една забава, тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни страни само когато е грешен. Човек е сериозен когато животът му е грешен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората са праведни, животът е наслаждение. Следователно, ние, трябва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище, всичкият материален свет е една забава за висшите духове. Те по някой път гдедат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свят, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия грешен живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището онези напреднали същества, животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощтно време — седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата „забава" в нейният най-чист смисъл. Под „забава" не разбирам да ви забавлявам като някой шут, не разбирам да ви забавлявам и като някой актйор, но подразбирам една приятна, музикална забава, на която някой поет, музикант или художник може да изнесе онези хубави песни и картини от природата. Ние, съвремените хора, сме свикнали да изнасяме само лошите работи от живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видяли в съвремения човек, във всички съвременни животински царства, във всички растения и камъни, ако бихте знаели как да гледате на тях! Природата има две лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него трябва да бъде елен. Ако бяхте видели това лице, бихте се оплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал еледния сън: среща го едно голямо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата си. Събужда се на сутринта и заболява. Цели три месеца лежал болен. Сега, често с погрешките, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът няма смисъл. Това е само привидно така. Това безмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, безмислен. И тъй, едното лице на природата е много неприятно, много страшно, а другото й лице е много красиво. Тя го е скрила, защото още работи върху него. В природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа. Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, да бъде готово. Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните, космите са едно средство за забулване на онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също тъй добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва всеки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаел, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подкапват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можом да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се работило нещо велико, нещо живо, което осмисля жвота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки, и вие казвате? е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всяка буква ще бъде на мястото си. Някой ученик по някога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга. Какво ще прави учителят? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученик не е доволен, че учителят му нашарил толкова много тетрадката. Туй не е добро за личните чувства на ученика. Някой другар му казва: дай да видим тетрадката ти! — Няма защо. И набързо я затваря. Та, някой от вас са с нашарени тетрадки. Няма нищо, професорът ви учи, и трябва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишеш според правилата. Тук се пише ъ, тук тук се пише ь, а тук се пише Ъ. Ако учиш английски, съвсем други правила ще знаеш; ако учиш еврейски език, там от дясно на ляво ще пишеш; като дойдеш до китайски език, там пък нито от ляво към дясно, нито от дясно към ляво, ами отгоре надолу ще пишеш. Всеки език има свой начин на писане. То е забавление. Най-голямото забавление имат китайците, те имат 40,000 знаци за писане. Ако някой китаец научи тия 40,000 знака в китайската азбука, той минава за учен човек. Следователно, в прпродвта великите същества са създали своя азбука, която ние трябва да изучаваме. Запример, вземете следния символ. Ако отидете сутрин на изгрев слънце, най-първо ще забележите една малка светлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее слънцето. Щом изгрее, туй хубавото нещо изчезва, картината се изменя. Питам: какво иска да ни каже природата с пукването на зората до изгряването на слънцето? Какво иска да ни каже от изгряването на слънцето до залязването? В тия моменти на природата има два символа. В първия момент, от пукването на зората до изгряването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мъдростта и Истината. Този момент отнема два часа. В него промените са резки. След като изгрее слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи на закона на топлината, т. е. на закона па Любовта. В този момент няма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напред не е толкова топло, но после става все по-топло и по-топло, докато стане мпого горещо. Значи и в живота е същото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мъдростта и Истината, а останалото време от деня учи Любовта. Тъй че по-големата част от нашия живот е употребен за изучване на топлината и промените, които стават с нея. И тъй, когато вашият живот е на изгрев, ще вземете първият символ. Като отивате всека сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгряващото слънце. И когато погледна пукването на зората аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Мъдрост и Истина, а след като изгрее слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цел ден ще трябва да изучавам промените, които стават в Любовта. Това е хубавото в природата! Някой път твоята любов се усилва повече, а някой път отслабва, и ти казваш: любовта се усилва и отслабва, не ти още не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. За сега само Бог люби. Казва се в Писанието: ,,Бог е любов". Значи нам не са дали още това изкуство да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знием какво нещо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели следят с любопитство, с страхопочитание, какво върши Той с тия малки същества. Те се чудят като виждат, че Бог слиза от трона си, за ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може да ни го предаде, но за да възприемем туй изкуство трябва да бъдем готови. В какво седи готовността? Ами че малко нещо ли е този великият Бог на Любовта да обърне погледа си към тебе, и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърце може да трепне от погледа на един ваш приятел, когото обичате, то не трябва ли сърцето ви да трепне от погледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него? А туй, че имате страдания, това са само промени на хоризонта ви. Когато изгрее слънцето, колкото и да е ясно на хоризонта, все стават промени? дойде прах, заоблачава се, явяват се дъжд, сняг, бури, и после отново изгрява слънцето. Тези промени стават постоянно в природата, но същият закон е и в живота. Следователно, от това гледище, животът е забавление, но за кои? — За праведните. Аз говоря за тях, не говоря за грешниците. Тях ги няма тук. Ние изпратихме всички грешници на хаджилък. Дадохме им по един билет и им казахме: хайде сега на път! Тази вечер няма да смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление, а вие сте много сериозни, не можем да се разправяме, не можем да се разбираме с вас. Тогава, защо да не благодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които стават в живота ви? Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има прах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбират и ценят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си, радват се. Вие разумните деца избягвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Защото още не сте научили великия, красивия език на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не виждаме красивото. Ние виждаме красота само в онези неща, които в същност, нямат красота. Дойде, запример, някой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви любовта ми към него, трябва да намеря онова красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, принципът или онова начало, което сближава хората не е нито тяхният ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в природата и в живота, понеже всеки един човек, всяка една душа е една необходимост за тебе в твоето проявление. Какъв е законът? — Ако всички души не се съберат на едно място, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животът е забавление, за всички трябва да е забавление. Ако е радост, за всички трябва да е радост. Сега, от туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адът. И в ада има музика. развлечения, не мислете, че е толкова страшно. Там има страшни неща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? — Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работият сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начпн. Занример, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнела я, доволна била от нея, по едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и боите, и както наблюдавала друг път майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е нанравил така. Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актйори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. По някой път вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нещо е страданието? — Стртданието е едно от най-приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията са създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи. И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията в с е к о г а предшествуват забавата. Ами че когат правите едно угощение тук на земята, създавате си едно забавление, но и вашите кокошки също имат забавление. Вие ги изваждате от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище не е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви приемем па гости в къщите къщи, ще ви покажем как се забавляваме. Кокошките започват да крякат, да кукуригат, да куткудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат: Питам: когато душата на една кокошка или на един петел излезе, какво мислят те? Те влизат в забавлението, т. е. те влизат в връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек. Аз не казвам, че човек я изяда, но той я приема на гости, макар че тя минава през огън. По същия начин и вие ще минете през огън, щом искате да влезете в духовния свят. И като ви извадят от вашия курник пак ще има куткудякане. Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: „Где ти е сега, смърте, жилото?" Защото, когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта, всички нещастия, страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през тозп път и научихме такива ценни уроци. И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. Запример, като седна някъде, аз не трябва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва да бъда съвършено тих и спокоен и да си мисля съвсем друго нещо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си в някой затвор. Дойде стражарът и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това — онова и т. н. После, дойде друг някой, прегледа ти дрехите, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бъдеш естествен. Във всяка забава човек е красив . Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнем този човек, в цялото му лице ще видим онова другото лице, в което Бог се проявява. И тогава трябва да бъдем като децата, съвършенно естествени и свободни, да забравим неволи, страдания. Всички ще имаме свободен билет да отидем до слънцето и ще бъдем радостни. Някои ще кажат: тези деца са нетрезви. Питам: кое е трезвеното положение? (Учителят прави сериозни, строги изражения на лицето си). Питам: тази сериозност какво означава? Каква идея се крие зад нея? (Учителят прави по-весело изражение на лицето си). Зад тази идея сега какво се крие? От тия две пози коя е по-хубава? — Ако искаш да сплашиш някой престъпник, ще заемеш първата поза, ако пък искаш да развеселиш приятеля си, ще заемеш втората поза. Казвам: всички войници, всички стражари са все сериозни, дигнат пушката, вървят. Защо? — Има опасност. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че във всяко едно свое движение човек трябва да издава онова великото, приятното в живота. Той трябва да бъде като един извор. Представете си, че един извор мисли като мене. Кое е най-приятното за извора? — Като извира този извор трябва да има къде да протича. Това е най-приятното за извора. Следователно, ако ми дадат условия в живота, моят живот трябва да има място къде да протича, да минава през ВСИЧКИ растения и да им оставя своето благо. Дето минавам, аз ще се запознавам с всички цветя, треви, с всички растения, мушички, комарчета, ще скачам, а те ще приемат моята радост. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети ще напръскам, с четвърти ще се посмея. Какво по-хубаво от това? Всеки извор не прави ли тъй? Ами представете си, че тази вода не дига шум, рече тихо и спокойно, и видиш, не мине много време, отгорге се покрие с жабуня развие се неприятна миризма, това хубаво лн е? Питам: кое е по-хубаво, този извор с течуща вода, или този ограничен басеин с застоялата вода? Сега, нашето тяло в единия случаи може да мяза на един течащ извор, а в другия случай може да мяза на един басеин с застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята в забавлението? Ще станеш сутрин, ще кажеш: Господ е дошъл, в закона на забавлението аз трябва да науча онзи велик закон на смирението. В забавлението всички са пъргави, подвижни. Там не се позволява никаква леност. Според който трябва да схванеш какво трябва да направиш в дадения момент. Представете си сега, че вие сте в туй общество на забавата. Какви щяхте да бъдете? Ако ви кажа сега да се смаете, ще ме питате, защо трябва да се смеем? Питам: ами защо трябва да бъдем сериозни? Казвате: е, животът е сериозен. Не, животът е любов, а сериозността е нещо случайно вътре в живота. Любовният, осмисленият, поетическият живот е красивият живот. Това е хубавото. И когато срещнеш един човек, на когото душата е отворена, ти не можеш до го забравиш никога. Ще кажеш: отличен човек е този! Този човек е един чист извор. Каква погрешка можеш да му намериш? Не е ли хубаво да бъде човек един такъв извор, та който дойде при него, да се почуствува успокоен, да забрави скръбта си? Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отиваш със скъсани дрехи! Ще се измиеш чисто, ще се облйчеш с най-хубавите си дрехи, които имаш и така ще отидеш. Като се приближаваш при този велик извор на живота, трябва да си пременем и да се радваш на туй велико благо, което той ти дава. И писанието, като предвижда този закон на забавата, казва: Ще дойде време, когато хората няма да се страхуват един от друг, но всеки ще седи на забавата под своята смоковница. И тъй, на мнозина от вас е потребна забавата. Забавата е закон на подмладяване човек, който не се забавлява, не може да се подмлади. Запример, ти седиш, гледаш как се забавляват децата, казваш: детински работи! Не, Забавляват се децата. Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа. Не можем ли и ние по същия закон да направим това нещо? — Можем. Гледаш някой твой приятел рисува нещо. Ти се поусмихнеш, кажеш, че е отлично, но вземеш четката и цанаш по платното, чакай, не се рисува така — коригираш го. Ако искаш да го поправиш, може но не го корегирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш. Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувах. Аз държах гаргата, а ти я рисува. Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български език думата гарга врана? От къде произлиза тя? —От думата „черна" Значи тази е погрешната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно време сестрата на тази врана умряла. Тя тъжала за сестра си и си турила черна дреха. След време, когата сестра й възкръсне, и враната ще стане бяла, ще си тури бели дрехи. Тъй щото, ако човек се почерни, умрял е някой; ако си бели дрехи, значи сестра му е възкръснала. Следователно, за душата са потребни вътрешни промяни. Сериозността вкоравява живота. В сериозния живот преобладават тези сили, които изчерпват соковете, влагата от живота и затова у човека започват да се втърдяват нервите, мускулите, костта става по твърда и в него се заражда един вътрешен мързел. В младия човек, който слуша Божия глас и се забавлява, има едно вътрешно разширение и обмяната става правилно. Затова всеки един от вас трябва да има едно забавление, но забавлението го дава само Любовта. Без Любов забавление не може да има. Когато направим туй забавление, всички се усещаме свободни. В забавата всеки трябва да е доволен от своето поведение, а не да усеща вътрешно, една натегната атмосфера. Едно от качествата на забавата е, че в нея винаги има разширение. Ние в забавата не мислим за формата на нещата, а оценяваме настоящия "момент. Ние не критикуваме защо Господ е слязъл, но се радваме на онзи момент, в който Господ е слязъл. Това е Любов. Единственото същество, което може да ни даде радост, да ни осмисли живота, това е Бог. И действително, всеки ден, колкото и да сте заети с работата все ще дойде известен момент, сутрин, на обед или вечер, когато ще почуствувате много голяма радоет. Но понеже нашият ум е зает с толкова велики работи, то тези красиви неща, които Бог ни дава остават незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща са минали. Ние се занимаваме с това, какво ще стане с Европа, какво ще стане с България, какво ще стане с дъщерите ни; със синовете ни, а изгубваме тези красиви моменти, които Бог ни дава. Туй тяло, което имаме Бог е вложил всичко най-красиво в него. В туй малкото тяло виждаме всичките блага на миналото и бъдещето, а за по-далечното бъдаще Бог ще ни даде ново тело, в което ще влее туй новото благо.Това тяло сега се формира. За всеки едного се приготовлява едно ново, красиво тяло, в което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви приведа един пример, ако искате да си служите с добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голем пияница, който цели 20 години пил, водил разпуснат живот Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и останал съвсем сам в най-голямо отчаяние при което решил да се самоубие. Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: Бог е Любов! Е, казва си той, всичко раздадох и изгубих за Любовта. Намерих най-после този, когото обичах и затова мога да направя нещо хубаво за Него. Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вътре. слушай, цели 20 години те черпих, но сега ще те науча на един нов закон — отстранява чашата, не пие. Обръща се към кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата пред себе си. Онзи отвътре казва: винце... Дига чашата с водата, пие. Онзи пак казва: винце... — Е, сега моята воля ще бъде. Аз намерих Бога, когото обичах, Той ме научи на това. Отива на другия ден, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заръчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Най- после казва: а, имам воля! Така и вие, можете да победите един свой лош навик. Как не! Ами че то е едно забавление. Ако имате един такъв навнк, седнете на кръчмата, вземете чаша с винце и чаша с вода. Това е воля! Казвам: добър е онзи човек, който може да прояви своята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доброта при благоприятни условия, то е много естествено. Следователно, макар и при неблагоприятни условия, ще кажеш: Господи, аз мога да направя нещо заради Тебе! И от това гледище, тази Любов трябва да се разшири, да бъде Любов към всички, да блика навсекжде, да бъдем еднакво разположени към всички, без пристрастие. И като погледнем някого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае. Да забравим всичките му погрешки тъй, както Бог забравя, защото Любовта като дойде никога не вижда погрешните. Пред Божията Любов греховете и недъзите на хоратата изчезват като прах и дим, и от този Божествен огън остава само онова чистото, възвишеното и благородното у човека. Сега, дойде някой дух, внуши ти някоя мисъл, каже ти: от тебе човек не може да стане. Ами че как нема да стане от мене човек? Аз вече съм станал човек. Тури една запетая след частичката не. Кажи така: от тебе човек не, може да стане? Отдели противоположното, понеже във всяка една отрицателна мисъл има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че от тебе човек не може да стане, той има положителна мисъл, че от тебе лош човек може да стане. Щом може да стане от тебе лош човек, и добър човек може да стане. Употреби деятелността си, добър човек да станеш. Който може да бъде сериозен, може да бъде и весел, да се смее. Самият живот на земята, обаче, от единия край до другия, е само забавление. За в бъдеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота. Ще бъде смешно, за пример, ако аз туря на лицето си една страшна маска, и вие се плашите от тази маска, а под маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има под нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а под нея да има нещо много сериозно. Не е маската, която дава смисъл на нещата, а какво се крие зад маската. Това, което се крие зад маската, то е човешката душа. И тъй, тази вечер искам да ви оставя следната мисъл: най-великото нещо в света е, че Бог всякога слиза, за да ни предаде правилото на Любовта, т. е. не на самата Любов, но на промените на Любовта. Както измерваме с термометър температурата на времето, така измерваме с термометър и температурата па Любовта. Да изучава човек температурата на Любовта, това е отлично нещо! Под температурата на Любовта растат всички растения. Запитвам ви следното: има ли растение в света, което може да расте без светлина и без топлина? — Няма. Има ли извор в света, който да извира и да се втича в реките без светлпна и топлина? — Няма. Ставали ли са в света бури и гръмотевици без светлина и без топлина? — Не. За всички тия неща са потребни светлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скъпоценни камъни, всички диаманти са станали под силата на светлината и топлината. Всички животни са станали под силата на светлината и топлината. И ние хората — също. Следователно, по същия този закон нашите души са се сформирували под влиянието на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това са три велики духове, които работят за създаването на човека. Те наричат човека възлюбения син на Бога. В тия велики духове има необикновена хубост, красота! Вие ще кажете: ами ангелитй какви са? Когато човек придобие тази хубава, красива форма, душите на хората и ангелите ще се съединят и ще образуват едно цяло. Когато се съединят душите им, Бог ще влезе да живйе в тях, и те ще се радват на безсмъртие. За това нещо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате. Пред нас седи една велика задача на безсмъртието, да наследим небето, да се срещнем с онйзи велики души, за които се приготовляваме, но затова всеки един човек трябва да даде нещо от себе си и да приеме. Някой път казвате: човек трябва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсредоточава в себе си, човек трябва да се разширява, да сключва в себе си туй широко себе, и понеже ние живеем в Бога, и в нас да живеят ВСИЧКИ. Като включим Бога, да включим и всички други същества в нас. Това значи да обичаме някого, да му желаем доброто. Това значи да желаем доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос, че никому обущата са скъсани, някому шапката, че някой ял само хлебец, всичко туй в една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови да разделим своя залък с онзи, когото обичаме. Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба си. Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл само децата могат да направят това. В туй отношение искам да бъдете като децата, защото само децата се забавляват. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволът, като завидал на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тях те пак се виждат. Аз искам да бъдете в душите си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тъги! Като си легате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна. И като си легаш, пак да бъдеш радостен, но не само външно, а да усещаш, че от тебе излиза топлина и всички да кажат за тебе: бих желал този човек да дойде още един път. Всички трябва да бъдете като един извор, който извира, като един цветец, от който лъха приятен мириз. Такъв трябва да бъде нашият живот. Туй е забавлението, за което говори Христос: „И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме". Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази вечер аз ви говоря за много прости неща, Няма да туряте никаква философия в тях. Ама как да разбираме? Човек трябва да се усеща весел, радостен, готов да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждам вече начумерени, сериозни. Онези, които ви пречиха, сега ги няма, пратихме ги на екскурзия, а когато се върнат аз ще ви кажа. Тази вечер, утре, други ден, до една седмица няма да ги има, не се бойте, затова до една неделя може да се забавлявате колкото искате. След това те пак ще се върнат, не може без тях. Ще ги посрещнете добре, ще им се поусмихнете, и те не могат без вас. Сега става една промяна в ума ви, и силите в природата дествуват благоприятно. Затуй в нашите събрания трябва да има рязки промени, от едно състояние в друго. Ние ще минем през всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. В тази забава, се научихме следното нещо: всяка сутрин Бог слиза, за да ни научи на изкуството на Любовта. Той помилва всекого и казва: „Искам да слушате" — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще падаме и ставаме, и най-после ще станем гладки като някой бисер и ще кажем: много хубаво нещо сме сега. Нали сте виждали как някое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади. Всичките неприятни неща ще изчезнат и ще остане онова хубавото, красивото от живота. Онзи ден ви казах, че най-важното нещо за човека е да люби, а не да бъде любим. За ученика също най-важното нещо е това. Любовта може да дойде чрез туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, в Него има дадени много правила, но простата човешка душа трябва да бъде свободна, трябва да имаме за морал туй, което ще даде възможност да се прояви Любовта. Както живеят невидимият свят, тъй ще живеем и ние.

Беседа, държана на 1 септември, 7.30 ч. в., 1924 г.