Съсредоточение

СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

Размишление.

Прочетоха се темите: „Основната мисъл от втора лекция.”

Искам десет души от вас, да си вдигнат ръката, които ще пишат върху: „По какво се отличават подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия?“ Или: „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.“ Няма да философствувате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни. Где се показват. Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.

Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията с същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните с средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз на-веждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.

Много хора сега вегетират, те с като растения – сли-зат надолу, те с хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпен-

90

дикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слезат; най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е като кат-ран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредна-лите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.

Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширя-ват, то е едно растение и той трябва да се спре там, дето растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертвуват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти дад¡ най-първо пл- тата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посел.

В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажирваш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъ-жен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.

Та сега вие присътствувате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присътствува или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се оп-

• предложение – (рус.) изречение

91

редели с колко от вашите способности вие присътству-вате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присътствуват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присътствувате с целия си ум. В момента, не в времето и пространството, но в момента да присътству-ва с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Зап-ример вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвре-менното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разби-рат закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-големата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които с се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.

Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате. Кой от вас ще излезе първия?

Е, тази азбука има ли смисъл сега?

Вие, който писахте първата фигура, имахте ли някаква

мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов:

92

“Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Немал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неоргани-ческо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в посъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представля-ва челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”

Този триъгълник какво показва? Каква беше вашата мисъл? (Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво. В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да с насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.

Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лу-ла, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздух-ват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– С скърби.) Скърбите и страданията, това с духалото. Скръб-та е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.

Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въп-рос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизме-римо в тази величина.) Несъизмерима е та-

93

зи фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които с оттеглили това правилно движение. А противоп-ложното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б. Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Запример в чов-ешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разре-шава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъз-могва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съот-ветно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй опо-добява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмена на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.

То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.”) Само в вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи

• пр4възмогва – преобладава

94

в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото в вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която в вечността да не може да се поправи. Туй, което в времето и пространството е непостижимо, в вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!

Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В

| д 1 живота има равнове-сие, само че това

I \ равновесие се колебае. В живота има

ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действующи сили в разни посоки. Как ще намерите техната равнодействующа сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействующата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействующата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействую-ща сила.) Значи шестата фигура показ-ва, че у човека си-лите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен органи-зъм, добър организъм трябва да има човек.

Въобще квадратът показва бойно поле, место на про-тиводействующи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това место. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттег-лиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свет и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействующата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това с мъчнотиите, които се сре-щат в физическия свет. Значи мъчнотии от материален харак-тер. В духовният свет квадрат нема. В духовния свет квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)

©

Какво тълкувание бихте дали на тия кръго-ве? (Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира за-

95

коните, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства. Това означават двата кръга.

Силата на човека трябва да бъде в самия него. Това означава триъгълник с точка. (М.Тодорова.)

Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после вър-тят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единия-т край на прашката има една малка дупчица, в която е про-каран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има изве-стна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това с твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти требва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпра-тиш твоя мозък, той ти требва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излезат навън. (Георги Радев.)

Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре. Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още.

Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?“ Или: „Каква рол има благоуханието у цветята?“ Тема шеста ще бъде това след идую-щия път. Сега кои с тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5)

96

Тези, които излезоха тук на дъската, те ще бъдат де-сеттъх.

Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естествениците ще кажат: „Да си привли-чат малките мушички“, но не е само за това. Туй благоухание има и друго предназначение. (– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята изда-ват по-силна миризма.

Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна рол в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученикъ-химик, без лаборатория с своите елементи и уреди, не е химик; както све-щеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.

Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните

97

всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите с своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му с дадени тези недъзи. Те с силови линии, които с дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потреб-но. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболе-ват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.

Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек. То е една по-сложна задача, нали? Аз ще ви дам идея как може да се работи. Само схемата ще ви дам.

Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек

е. Ето, това представлява чове-к. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория треъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духов-ният човек го нема, той е на друго место. Понеже всичките тези триъгълници с с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще тър-сите духовния човек? Къде с признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зароди-ш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници по-казват направлението на силите в физическия свет. Виж-дате, че всички тия грамадни сили

98

слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.

И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адама, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от ми-сълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите место.

Везните къде ще турите? (– Ръцете.) Тъй, значи чов-ек трябва да има воля, това означават везните и т.н. Ще се постараете да известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.

Станете да направим едно упражнение с ръцете.

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

IV година

7 школна лекция на

I Младежки Окултен Клас.

30.ХI. 1924 год. Неделя

7.15 ч.в.

София

99