Работна среда на електронния архив
4 ч.
Теософията и Толстой, предвестници на новото учение.
(П. Пампоров)
"Злото не се гнезди в ума, а в сърцето."
"Сине мой, дай си сърцето".
Новото учение, новата светлина си има свои предтечи. Теософията – на запад и Толстой – на изток са предвестниците на новото учение. Западните народи, които се развиват по пътя на ума, след като преминаха през най-грубия материализъм, получават първите знания за духовен живот чрез теософията и окултизма.
Източните народи, главно славяните, русите се развиват по пътя на сърцето. Те искат първо да примирят противоречията в живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяват онзи копнеж на широката славянска душа – да изцери болките на всички страдущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образец на ученик от Бялото Братство. Той имаше велика мисия между руския народ, пък и за цялото човечество. Той стана велик със своята проповед. Най-великото в Толстоя е неговата искреност, неговият стремеж към Истината. Навсякъде и всякога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидетелства тази Истина, той скъса със своето минало, със всички суеверия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облече рубашката, и слезе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които са бисери във всемирната литература.
Заглавие на раздел
Сжщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нЪколко думи: животътъ е стемежъ къмъ благо. Изпърво човЬкътъ мисли, че той е отдЬлно сжщество, и затова живЪе за себе си, търси лично, материално благо. Но послЬ, той вижда, че животътъ на човЬка не е въ тЬлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си - за своята личность, а за себе си - своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човЬшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитЬ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ семейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тЬхъ, но изключва всЪко ограничение, всЬко насилие, всЬка користь, всЬко при¬страстие. Тя е еднаква за всички, и всЬкога носи свЪтлина, спокой¬ствие. Тя разрЬшава всички противоречия, осмисля живота, замЬня взаимната борба между отдЬлнитЬ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; премахва болеститЪ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога йа Любовьта нЬма болесть, старость и смърть, а вЬчна младость, здраве и вЬченъ животъ.
За да се прояви Любовьта, трЬбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ истината на живота, отъ всички суевЬрия, и да бждемъ абсолютно правдиви, спрЬмо себе си и другитЬ. Да вЬрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човЬшки авторитети и посрЬдници между Бога и човЬка!
За да се пробуди любовьта, нужно е: 1. Чистота, 2. Смирение и 3. Самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човЬкъ е свободенъ да прави усилия за въздържане отъ постжпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сЬе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички.
Теософията подготвя западните народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свЬта отъ БЬлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мждростьта и знанията на западнитЬ народи.
ЧрЬзъ любовь която носи чистота, къмъ знания и мждрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърдцето и ума, Любовь, Мжд- рость и Истина.