от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Този е живият хляб

Отче наш.

„Духът Божий“.

Ще прочета няколко стиха от първата глава от евангелието на Йоана, от 6-ти стих надолу.

В Начало бе Словото.

Ще взема само две думи от 5-тия стих: „Този е хлябът.“

Най-важното сега в света е хлябът. Оттам започва всичко. Без хляб всичките разсъждения, всичката философия, остава на сухо. Представете си, че живеете в един свят, който е установен, в който има ред и порядък. Но ако живеете в един свят без ред и порядък, той не представя нищо. То е все едно да отидете в една съвременна държава, каквато е Англия например, и да започнете да говорите на един развален английски език. Всички ще познаят, че не сте англичанин, че сте чужденец и че сега учите английски език. По какво ще ви познаят? – По това, че не произнасяте като англичаните и говорите развалено. По всичко ще ви познаят. Ако отидете в Германия или във Франция, или в Китай, или другаде, навсякъде ще ви познаят, че сте чужденец. Това може да се каже за всеки човек. Като чуете да говори, ще кажете: Той е чужденец, не говори езика, както трябва.

Казвам: Във всички религии, в миналото и сега, навсякъде съществува едно голямо противоречие. Всички религии поставят въпроса, че ние живеем в един свят на безпорядък, на произвол. Всички твърдят, че в света има едно зло, което се лекува. Според източните народи съществуват две същества равни по сила, които са се борили помежду си: Едното гради, другото разваля; едното ражда хората, другото ги умъртвява; едното им дава богатство, другото ги обеднява. Питам, ако в една държава половината чиновници обичат да грабят, а другата половина обичат да дават, какво ще се ползува тази държава? Вземете например, в съвременната математика, ако имате плюс хиляда и извадите минус хиляда, какво ще остане? – От плюс хиляда и от минус хиляда нищо няма да остане.

Казвам: Най-първо ти трябва едно разбиране. Не, че вие не разбирате, вие разбирате, но понякога се съмнявате във вашите разбирания. Птицата никога не се съмнява, че е птица. Ако иска, тя всякога може да ви докаже, че е птица. – Как? – Като се намери на зор, тя веднага хвръква. Тя казва: Аз съм птица – хвръквам! Рибата всякога може да ви докаже, че е риба. Щом се намери на зор, веднага започва да плува. Щом дойдем до човека, там вече има едно различие. Ние делим хората дали са добри или не. Казваме: Този е човек, онзи не е. Може да е право донякъде. Ето каква е философията. Ако оскубете перата на една птица, тя не може да хвърка и ще кажете, че не е способна да хвърка. Но след три–четири месеца като израснат крилата ѝ, тя пак ще хвърка. Човек се отличава с едно качество, че той мисли. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той мисли. Помнете това: Без мисъл, няма човешки живот. Всякакъв живот може да съществува, но човешки живот без мисъл не може да съществува. Мисълта е, която характеризира човека! Мисълта е мярка, с която човек трябва да регулира своя живот. Например, вие не можете да определите какво нещо е правото. Правото можете да определите само с правата мисъл. Правото е нещо относително за вас. Всяко нещо, което ви помага да се повдигате, и да растете във всеки даден случай за един момент, това е право за вас. Правото за вас може да бъде криво за другите. Това е частично право. Защото ако предположим, че един човек има право, а друг няма право, ще внесем един раздор в природата. Природата не може да създаде едни хора с право, а други без право. Това е невъзможно. Ако един съвременен гениален музикант внесе в едно от своите произведения дисонанс, или някаква особена гама, това не е произвол, това е един момент в самата музика. Този дисонанс е необходим, за да създаде известен дефект в музиката. Тези знаци са необходими. Например, в един погребален марш преобладават повече бемолите. Като ги слушаш, ще настръхнеш. Но в един войнствен марш, там преобладават повече диезите. Но бемолите ни най-малко не създават погребалната песен. Нито пък диезите правят песента войнствена. Това са наши погрешки. Ако аз повишавам тона си, а някога го понижавам, това е по отношение на онзи предмет или на онзи човек, на когото говоря. Ако човекът е по-далеч, аз трябва да му говоря по-силно, по високо, за да ме чуе. То е не защото иска да му говоря високо, но понеже той е далеч, аз трябва да му говоря високо. Ако този човек дойде близо до мене, и аз му говоря високо, той ще ми каже: Не викай толкова! Не, че искам да викам толкова високо, но тонът ми трябва да се съобразява, като се приближавам или отдалечавам от човека трябва да зная как да говоря. Значи, диезите и бемолите повишават и понижават. Един човек с диези, това показва, че той е далеч, високо трябва да му се говори. Ако е с бемоли, ниско трябва да му се говори, т. е. тихо трябва да му се говори. Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва да говориш. Това е едно тълкувание, което съвременните музиканти не разбират и не приемат. Те ще го предадат съвсем другояче. Диезите показват, че човек е надалеч и трябва да му се говори нависоко. Диезите показват значи, че силно трябва да свириш. Бемолите показват, че тихо трябва да свириш. Ние трябва да изучаваме законите, върху които почиват нашите мисли. Следователно, нашите мисли трябва да се изучават, защото те са нещо музикално. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не можеш да изпееш гамата. Ти трябва да изпееш поне толкова, колкото една чучулига.

И тъй мисълта е потребна, защото без нея никакво преобразувание в света не може да стане. Тя е първият подтик на душата. Докато не мислиш право, ти трябва да знаеш, че каквато работа да започнеш, било в религиозно, било в научно или в търговско отношение, ти няма да сполучиш. Ако не мислиш правилно, все ще ти се случи някаква катастрофа, все ще ти се случи нещо неправилно. Ако мислиш правилно, всички катастрофи ще се избягнат. Ако мислиш правилно, пак ще ти дойдат изпитания, но тия изпитания ще бъдат музикални, тъй правилно ще бъдат разпределени.

„Този е живият хляб.“ Сега ние очакваме известни блага и мислим, че светът лесно ще се оправи. Че този свят е поправен. Житното зърно няма какво да мисли ще израсне ли или няма да израсне. Всичките качества на житното зърно са вложени в него и то трябва да се остави свободно, и ще покаже своите качества, и дали ще стане нещо от него или няма да стане. Същото нещо е и с човека, понеже и той живее същото. Някой път вие се безпокоите, искате да подобрите своите условия. Ето как разбирам аз под думата – да подобрите своите условия, не да ги подобрите, но да използувате условията на вашия живот. Житното зърно не може да подобри условията на светлината, то не може да подобри условията на влагата, нито условията на почвата си. То нищо не може да подобри, но може само да използува условията на светлината, на топлината, на влагата – на всички външни условия. А вие искате да подобрите вашето положение. Че как ще го подобрите? Всички искате да подобрите това, което не можем, което не зависи от нас, а това, което зависи от нас, сте го оставили настрана. Че преди всичко вие не можете да подобрите положението си, след като сте фиксирали в ума си мисълта, че вашият живот е неуреден, че условията ви са лоши, че съдбата ви гони и т. н. Това донякъде е вярно. Но философите си задават въпроса: От де идат всички неприятности, всички противоречия на живота? Казвам: Хлябът е произвел всички противоречия на живота. И то от това, че се употребява по два начина. И двата начина на употребление на хляба са създали противоречията в живота. Едни хора са яли много хляб, че са развалили стомаха си, отслабнал е стомахът им. Те са яли повече, отколкото трябва. Другите пък са яли по-малко, отколкото трябва. Едни, които са яли много, са затлъстели, а другите, които са много постили, станали са сухи като кукички, като чирози. И тогава онези, които са изпосталели много са ги наричали светии, а другите, които много са се угоили, не са светии. Казвам: И едното не е вярно, и другото не е вярно. Това са анормалности. Слабият човек не е светия и пълният не е силен човек. Силата на човек не седи в товара, който той носи. Товарът е само едно изпитание, само едно изявление да се види колко сила има човек да носи. Силата не зависи от външния товар, но от хляба, който човек употреблява в дадения случай. Защо? – Защото хлябът носи в себе си качествата на нашата мисъл. Хлябът ни се дава като едно разумно условие. Помнете: Само човек има право да яде хляб! Аз правя разлика между хляб и храна. Хлябът е разумното, което като приема човек в себе си, той дава възможност на всички условия, които се крият в него, да се проявят.

Сега ще дойде възражението. Ще кажете: От колко години вече ядем хляб, но за нищо не сме ставали. – Значи, яли сте повече, отколкото трябва. – Че ние не сме яли много, ние повече постихме. – Тогава не сте яли, както трябва. Следователно, не трябва много да ядете и не трябва малко да ядете. Ще ядете точно толкова грама, колкото трябва – нито повече, нито по-малко. Има една правилна мярка, с която се измерват нещата. Например, вие можете да напишете на вашия приятел едно писмо с най-хубавото мастило, със златно перо, на най-хубавата хартия и с най-хубав плик, обаче съдържанието на писмото да не е хубаво, да е блудкаво. А можете да напишете на приятеля си едно писмо на бакалска груба хартия, с лошо мастило и с лош плик, но отвътре съдържанието да е много хубаво. В първия случай писмото отвън е хубаво, а отвътре е лошо, а във втория случай писмото отвътре е хубаво, а отвън е лошо. Това са контрасти, които ви давам, за да изпъкне ясно мисълта. Правата мисъл представи писмото, написано на хубава хартия, с хубаво мастило и поставено в хубав плик, а същевременно и с хубаво съдържание вътре. Но ако това не е възможно всякога, то за предпочитане е хубавата мисъл, написана на бакалска хартия, отколкото обикновената мисъл, написана на хубава хартия и с хубаво мастило.

Казвам: Сега ние сме дошле в света и все-таки трябва да напишем по едно писмо на своите, които са ни пратили на земята. Аз не зная какво писмо пишете вие на своите в невидимия свят. Вие тук имате по един баща и по една майка и постоянно се обръщате към тях, като казвате: Моята майка, моят баща. Те пък от своя страна имат свои майка и баща, те също така имат свои майка и баща и т. н. Питам: Кои са вашите майка и баща? Аз се чудя на съвременните хора като говорят за своята майка и за своя баща. Аз не виждам никакъв баща. Този баща е син на друг баща, който пък е син на друг баща и т. н. Никакъв баща не е той. Не е възможно той едновременно да бъде син и баща. Това нещо е несъвместимо за мене: Едновременно някой да бъде и син, и баща. Като разсъждавам, тези неща не са съвместими с моя ум. За мене е несъвместимо, невъзможно един предмет да се отдалечава от центъра, а линиите му да се съкращават. Всички предмети, които се отдалечават от центъра, и линиите се отдалечават. Никога не мога да си представя един предмет да се отдалечава от центъра, а линиите му да се съкращават, или предметът да се приближава към центъра, а линиите му да се отдалечават. А при това хората мислят точно така. Хората се отдалечават от разумното, а при това искат резултати, които не могат да бъдат. Добрият живот седи в това – като се приближаваме към хляба, да знаем как да ядем. Сега иде възражението, казвате: Де ще намерим този, живия хляб? – Чудно нещо! Най-дребните, най-малките същества, си намират хляб т. е. храната си, те хляба не могат да си намерят, но храната си намират, а човекът, разумното, мислещо същество, не може да си намери хляба! Ако една малка микроскопическа буболечица намира храната си, то човекът ли, последното творение на Бога, не може да намери своята храна? И тогава, преди две хиляди години се намери един човек в света, който можа да каже: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той ще придобие вечния живот“. И тогава мнозина се запитаха: Възможно ли е това? Как е възможно да се яде човек? И някои от Неговите ученици Го напуснаха, не можаха да разберат това нещо. Те си казаха: Тук има нещо особено. Тази работа не е научна. И Христос имаше предвид разумното слово и затова казваше: „Аз съм словото“, т. е. Той говори за разумното слово. Значи, има едно слово, което носи хляба със себе си. Следователно, ако вие намерите това слово, никога няма да бъдете в нужда.

Сега не си правете илюзии да мислите, че нещата могат лесно да се направят. Могат да се направят, но изисква се един опит. Аз не искам да правя опити пред вас. Какъвто и опит да направя, той ще бъде опасен опит. Едно време и Христос беше поставен на изпит от дявола. Дойде дяволът и Му каза: Направи тези камъни на хляб! Христос му отговори: „Камъни на хляб не стават“. От камъни хляб не излиза. В камъните не се съдържа това, което може да повдигне човека. После Го качи на храма и Му каза: „Ако си син Божи, хвърли се от храма, защото е казано в Писанието: „На ръце ще Те подигам, да не би да препънеш о камък ногата си“. Христос му отговори: „Няма защо да се хвърлям от храма.“ Никъде не е казано, че с хвърляне от високо, човек може да се повдигне. Най-после Го заведе на едно високо място и от там му показа света, и Му каза: Ако ми се поклониш, този свят ще принадлежи на Тебе! – От такива поклони светът не се повдига, нито човек може да се повдигне. Следователно, нито от камъни хляб може да се направи, нито от храм хвърлянето човек може да повдигне, нито с поклони пред света, светът може да се завладя.

Съвременните учени казват, че химиците щели да изнамерят някакви пилюлчета, с които хората щели да се хранят и нямало да има нужда от сегашната храна и грижи около нея. Турците казват: Възможно е това. Химиците ще направят едни малки пилюлчета, с които ще влошат живота десет пъти повече, отколкото е сега. Другояче казано – не разчитайте на вашите сегашни мисли, на сегашните ваши вярвания, на сегашните ваши вярвания, че можете да направите нещо с тях! Докато вие разчитате на вашите сили в света, вие сте в една опасна област. Докато вие разчитате на себе си, в смисъл на онова, което имате външно, а не на разумността в себе си, вие сте в една опасност. Всеки ден ви се дават изпити в това отношение. Дойде ви един ревматизъм, вие не можете да се справите с него. Дойде ви сърцебиене или главоболие, или някоя малка мъчнотия, вие не можете да се справите с тях, а при това имате една грандиозна идея, като казвате: Знаеш ли кой съм аз? – Кой си ти? – Ти си човек, който можеш да страдаш от ревматизъм, ти си човек, който можеш да страдаш от разстройство на стомаха, ти си човек, който можеш да страдаш от всякакво разстройство на организъма и най-после да фалираш. Всякога могат да те уволнят, да те уморят и най-после можеш да бягаш на четири крака.

Сега аз говоря в широк смисъл. Не мислете, че това се отнася до вас. Аз изнасям идеята на един автор. Представете си, че вие гледате драмата на един автор, гледате как се представя на сцената. Отивате в театъра и гледате как се сменя сцена след сцена. И ако има нещо тъжно, публиката плаче, рони сълзи. Като излезе вън от театъра, всички сълзи престават. Значи докато гледате какво става на сцената, вие плачете, а като гледате страданията на хората в живота, там сълзи не проливате. Аз съм слушал проповедници, които толкова красноречиво говорят, че разплакват цялото събрание, но като излязат вън, изтриват сълзите си и всичко минава. Докато са вътре, плачат, а като излязат вън, казват: С плач работа не става. Питам: Защо при проповедта тези хора плачат? – Залъгват се. И проповедникът е доволен, че разплакал цялото събрание.

Случило се по едно време, че една от американските църкви останала без проповедник. За тази цел извикали временно да проповядва в нея един знаменит проповедник, който искал да покаже на публиката, че е много учен, че е голям философ и може да проповядва върху всички въпроси. Той взел един стих от Евангелието и започнал да проповядва. Говорил, колкото говорил, и от време на време все казвал: Бът – което значи „но“. Цялата публика му ръкопляскала. Той казвал: Възможно е човек да се спаси – бът. Възможно е човек да стане богат – бът. Възможно е да го обича баща му – бът. Възможно е някой да се влюби в един беден момък и да го направи щастлив – бът. Възможно е някой да стане професор – бът. Като слушали проповедите му, всички плакали, че това бът се мушка тук-там и разваля работите. Всички се просълзявали, че това бът прави големи пакости на хората в живота им. Като проповядвал известно време в църквата, дохожда най-после един от главните председатели на църквата и казва на този проповедник: Господине, много сме ви благодарни за вашите проповеди – бът. Бихме желали да ви имаме за наш проповедник – бът. Всякога в живота, във всички работи има едно бът. И досега този проповедник е останал със своето бът и се чуди защо не го приели за проповедник в тази черква. – Неговото бът разваля работата, или изобщо бът разваля всички работи. Усъмнили се хората малко в този проповедник и си казали: Ще го назначим за проповедник, но после как ще го изпъдим? – Защо? Защото някога американските проповедници много добре си уреждат работите, че после не могат да ги изпъдят. – Това е право, но това е човешко разбиране. Има неща в света, които ние имаме право по човешки да ги разбираме. Но има един Божествен живот, който аз наричам естествен живот и който не принадлежи на нашето съзнание. Той не принадлежи и на нашето самосъзнание, нито на нашето подсъзнание. Този живот принадлежи изключително на нашето свръхсъзнание. Този живот го наричам безличен живот. Ако ти се оставиш на този живот, той сам ще дойде при тебе. Даже и когато човек е болен, нещастен, невежа, ако се остави на този живот не да бъде индиферентен, но да си каже в себе си: Тази работа е уредена, няма никаква опасност за нея – работите му напълно ще се уредят. Като слушам или като срещна един учен човек, трябва да се радвам, че е учен, защото и аз един ден ще стана учен като него. Щом той е учен и аз мога да стана учен като него. Като слушам един цигулар и аз се насърчавам от него. Като гледам някой художник да рисува, аз се радвам, насърчавам се от неговите картини. Защо трябва да се смущавам, че аз не мога да рисувам? Ако аз рисувам тази картина, какво се ползувам, кажете ми? Представете си, че аз съм един гениален художник и живея между бедни хора. Нарисувал съм една хубава картина, но тези бедни хора не могат да я купят, не могат нищо да ми дадат. Какво ще бъде моето положение тогава? Положението на този художник става хуже губернаторское. В Америка, в Чикаго имало голямо изложение на картини на велики художници. Един виден германски художник представил една от своите картини, за която очаквал да получи голямо възнаграждение. Обаче очакванията му не се сбъднали. Тогава отива той един ден в изложбата, взема един нож и нарязва картината си на две части. Един американски милионер, като се научил за това нещо, отива на изложбата и купува картината, като заплаща за нея два пъти повече отколкото струвала. Като се научили за това, другите художници направили същото нещо със своите картини, но втори американски милионер не се явил да купи тия картини. Следователно нещата не се повтарят. Има неща, които се повтарят, но те са редки случаи. Необикновените неща не се повтарят. Този пример напомня една българска приказка. Един млад българин се оженил за млада, красива жена. Като познавал добре психологията на жената, той решил още първия ден да даде един добър урок на жена си. Още първата вечер като минала една котка покрай тях, той взел котката и я раздрал пред жена си. Като видяла това, тя се уплашила и си казала: Чудна работа, още първата вечер той се осмели да раздере пред мене котка, а какво ще стане за по-нататък? Какво ли ще бъде по-нататък? От този момент те си живели добре и през целия си живот прекарали в добри отношения. Наскоро след това се оженил един негов приятел, но жена му го третирала зле. Един ден той запитал приятеля си: Какво стана между вас, че живеете така добре? Коя е причината за това? – Има една причина, но ще ти я кажа на ухото, защото е тайна. – Кажи ми, моля ти се. – Слушай, още като младоженци още първата вечер, аз раздрах една котка. – То е много лесна работа! И ние имаме такава котка. Връща се дома си, взема една котка и я раздира пред жена си. Като видяла това, тя се усмихнала и казала: Късно си се сетил! Те били вече цяла година женени. Или научно казано: Всяко нещо трябва да става на своето време и на своето място. Във всяко нещо трябва да има една последователност. Всяко семе посято навреме дава своя плод! Ако пък не го посееш навреме, то може да изникне, но може да не даде плод. Та и за много неща в живота ни, не че няма условия да се развият, но няма добра воля в човека да ги поеме. Без добра воля никакво знание не може да се придобие. Понякога ние изпущаме благоприятните условия, благоприятните моменти, в които да посеем нещо, та навреме да имаме резултати. Вследствие на това в живота си вие се натъквате често на една голяма разнебителност.

Та според сегашната философия на живота, хлябът, който слиза отгоре, слиза с цел да поправи нещата. Сега ако ви кажа, че този хляб е Духът Божи, вие имате съвсем друга представа за Духът Божи. Сега аз съм забелязал, че като се говори за Духът Божи, всички казват, че Духът Божи се проявява във всички черкви. Да, понякога говори Духът Божи, а понякога говори човешката мисъл. Мисълта е отражение на духа и тогава хората мислят, че Духът им говори. В този смисъл, духът е най-разумното, което може да се прояви в човека. Когато духът в човека почне да говори, тогава в цялото негово битие, в цялото му естество настава цял преврат. Той ще бъде първокласен гений, в него няма да има никакво противоречие външно, той ще мяза на дете, а вътрешно той ще има едно дълбоко разбирание за нещата и няма да има никакви противоречия. Той ще бъде готов на всякаква услуга по отношение на хората и няма да мисли за себе си. Човек на когото духът говори, той не мисли за себе си и той взема всякога последно място. Той гледа да се подобри животът на всички хора. Неговият живот е уреден, няма какво да се урежда. Щом животът на другите хора се уреди и неговият живот е уреден. Трябва ли ръката да мисли как да уреди своя живот? Уреждането на живота на ръката зависи от уреждането на живота на тялото. Уреждането на живота на тялото зависи от уреждан_

Сега между съвременните хора съществува един страх, вътрешен страх, и всеки казва: Кой ще ни помогне? – В дадения случай има един, който може да ти помогне. Той е първата станция, до която трябва да се отнесеш. Ще дойдеш до своя ум и веднага ще натиснеш бутончето, тихо и спокойно и ще кажеш: Моля! – Ще предадеш своята молба. Ти ще се намираш в същото положение, в каквото се намира един параход, изложен на голяма опасност в морето. Ти ще вземеш слушалката и по нея ще кажеш, че след четири–пет часа ще настане голяма авария и трябва да се изпрати помощ. И наистина помощта ще пристигне на време. Не е било случай в живота на човека (когато) той да е натиснал така бутона и да не е получил помощ. Щом е поискал помощ от провидението, той веднага е получавал. Някои хора не вярват на провидението, те вярват в активната човешка мисъл, те вярват в напредналия живот. – Аз пък съм против напредналия живот. – Защо? – Защото благото, което носи животът, не е в сегашния живот, който хората считат за напреднал. Според както е съградено нашето тяло, има много неща нехармонични. Питам: Кой от вас не е чувствувал онези противоречия, които се раждат във вашия ум, във вашия мозък? Понякога има такава голяма тъмнина в ума ви, че сте готови да извършите някакво престъпление. Един българин ми разправяше една своя опитност: До 45 години аз не исках да убия нито една муха, нито най-малката буболечица, радвах се на живота, на всички живи същества. Като дойдох до 45-годишна възраст, аз започнах да съжалявам за този живот, който съм минал, исках да открадна нещо, да се проявя (по-)грубо и взех да съжалявам за изгубените години, че не съм поживял за себе си, да си поправя живота, да си поправя положението.

В Америка, в града Бостон, дъщерята на един богат търговец се влюбила в един младеж и били готови да се женят. Като практични хора, бащата на тази мома изпраща портрета на нейния възлюбен, както портрета на своята дъщеря на един знаменит астролог с молба да се произнесе могат ли тия двама души да прекарат един добър живот. Астрологът веднага отговорил: По никой начин тези двама души не могат да се оженят. Тогава бащата повиква дъщеря си и ѝ казва: Аз изпратих портрета на твоя възлюбен до един знаменит астролог да се произнесе за него дали ще можете да карате един добър живот. Но той каза, че ако се ожените, той след две години ще те убие. Сега, ако ме слушаш, откажи се от твоя възлюбен. Аз нямам нищо против него, но въпросът е сериозен. Дъщерята казала на баща си: Ще те послушам! Тогава връщат годежа. След това този момък се оженил за друга, но след две години четат вестниците, че той убил жена си.

Сега мнозина искат да се оженят за някоя мома или за някой момък и считат за голямо нещастие, че не могат да се оженят. Аз вземам този пример като пример от живота. Съвременните хора мислят съвсем опаки върху много неща от живота. Онези хора, които трябва да влязат в брак, в съобщение да образуват един дом, това нещо е предвидено от невидимия свят още отпреди хиляди години. Ако тази работа остане сега хората да я нареждат, тя е изгубена работа. Българите казват: Или се млад жени, или се млад калугери. Остане ли хората да те женят, тази работа е изгубена. Остарееш ли дяволът ще те жени. Не, жени се тогава, когато Бог те жени! А не се жени тогава, когато хората ще те женят. Когато хората женят човека, тогава дяволът го жени. Аз разглеждам този въпрос по друг начин. Казвам: Онази Любов, която свързва хората в едно и ги поставя в положение да се разбират, да работят заедно, това е Божествената Любов, Любовта, в която всеки е готов да направи за другия такива жертви, каквито е готов да направи за себе си. Това е истинската Любов! Това е при Божествената Любов, а при човешката любов, всеки се жени за свои изгоди.

Казвам: Този ред и порядък за нещата е временен. Най-първо ние трябва да знаем, че сме изпратени на земята да се научим да мислим. Първото нещо е, човек да придобие правата мисъл, защото всичко друго, което човек ще придобие, се обуславя от правата мисъл. Не че е лош животът, но без правата мисъл, пътят, по който вървим, ще ни донесе ред нещастия. Сега аз не искам да оставя във вас мисълта, че не сте на прав път, но казвам, че вие се намирате пред последната станция, дето трябва да изправите живота си. Всички вие се намирате на една нова станция, на един нов път. Вие се намирате пред едно ново предложение. Старият договор, който сте имали със старото си съдружие, се свършва вече. Сега трябва да направите един нов договор. Казвам: Не ходете по пътищата на вашия стар договор! Не ходете по пътищата на вашата стара мисъл! Ще кажете, че всички хора трябва да живеят или че всички хора живеят така. Не, погрешна е тази мисъл, всички хора не живеят така. Това, което виждаме на земята, е болница. Аз навсякъде виждам само болни хора. Всички хора, които мислят криво, са все болни хора. Всички хора, които (се) чувствуват зле, са все болни хора. Всички хора, които постъпват зле, това са все болни хора. Аз нямам нищо против това, но това са все болници, все болести, а болниците не са на място. За стария живот те са на мястото си, но в новия живот никакви болници не се търпят. След като седите три, четири, пет години в болницата и нямате вече с какво да плащате, ще ви кажат: Хайде, излезте вън! Ще ви изпъдят от болницата и ще ви заставят на сила да влезете в действителния живот, като влезе(те) в действителния живот какво ще правите? (Ще) работите.

Та за онези от вас, които искате удобства, казвам: Удобства има само в болницата. Ще лежите там по цели дни на гърба си, ще дойде лекарят, ще ви пипне пулса, ще ви прегледа очите, езика, ще ви насърчи, ще дойдат после сестри милосърдни, ще ви услужат в това-онова, и после ще си излязат. Казвате: Удобства ли е това? – Казвам: Кое е по-хубаво – да отидете да работите или да лежите по цял ден бинтовани, да не можете да мръднете от леглото си, да дохождат лекари, да ви правят по няколко инжекции на ден и след като ви турят стотина инжекции, ще ви изпратят навън, ще кажат: От вас нищо не може да излезе, вие сте лош човек. След това ще отидете при един гадател да ви гледа на карти или на боб. Той ще хвърли картите, ще хвърли боба и ще почне да ви говори. Ако отидете при един астролог, той ще ви каже, че картите нищо не казват, че бобът нищо не казва, но планетите предсказват нещата. Всички гадатели имат едно чувство, с което чувствуват, че нещо има да стане и така предсказват, а за да маскират това чувство, те казват, че това било писано на картите, на боба или на планетите. Така предвиждат те нещата, което показва, че нещата са определени. И аз съм ясновидец и виждам нещата много обективно. Дойде при мене някой и ми казва: Хайде да ми предскажеш нещо. – Добре ще ти кажа. Ти имаш да плащаш сто полици. – От де знаеш? – От тях 50 полици са от 500 лева, а другите 50 от по 10 хиляди лева. А пък онези, които имат да вземат от тебе, са много лоши хора и ще те теглят под съд. Докато не се изплатиш, няма да мине. – Ами какво да правя? – Ще платиш дълговете си! Как мога да ги изплатя! – Аз ви давам този човек, той сам си е написал своето нещастие. Как да се изплатя? – Сега не мога да ти кажа. Ела друг път при мене, тогава ще ти препоръчам един друг нов начин, ще ти покажа един нов начин, по който да си платиш дълга. Този човек и досега още не се е явил при мене.

Казвам: Има един нов начин, по който човек лесно може да си плати дълговете, но той трябва да знае, той трябва да мисли право. Ако аз бях задлъжнял така, но имах една права мисъл, ето как бих постъпил. Тези, на които имам да давам по 500 лева, по някаква случайност всички заболяват от някаква епидемия. Тогава аз отивам да го посетя и го питам: Как така всички загазихте? – Не знаем какво стана, че всички в дома ни – и жената, и децата, и аз заболяхме. Не знаем какво да правим, пък и лекарите не могат да ни помогнат. – Аз имам едно лекарство в себе си, което може да ви помогне. – Дай ни тогава моля ти се от това лекарство. – Да, но то струва много скъпо. Всяка капка от него струва хиляда лева. Аз трябва да ви дам поне десет капки от него, за да ви помогне. Пък аз имам да ви давам десет хиляди лева и вместо дълга, ще ви дам десет капки от лекарството. – Нищо колко струва, дай ни десет капки да оздравеем. Давам им десет капки и всички оздравяват. Така ще посетя и втори, и трети от своите кредитори и като им се изплатя, те всички оздравяват. По този начин аз им ставам добър приятел и те казват: Благодарим, че този добър човек имаше да ни дава, та по този начин се излекувахме. И затова казвам: Всички хора трябва да бъдат умни, да мислят право. Това е разрешението на трудния въпрос в живота. Без правата мисъл не може да се познае човешкото естество. Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в живота, тя е извън живота. Любовта не е в разумния живот, тя се проявява чрез разумния живот. Тя е извън разумния живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава. Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е животът. Възползувайте се от Любовта. Тя е само един момент, който не може да се опази. Като дойде този момент, вие никога няма да го забравите. Какво нещо е посещението на Любовта, ще ви уподобя със следния разказ: Едно време един овчар направил една услуга на един старовременен цар. Един звяр нападнал царя и овчарят го избавил от този звяр. По някакво стечение на обстоятелствата този овчар бил осъден на смърт. Когато присъдата дошла за подпис при царя, царят казал: Спрете тази присъда и освободете овчаря да си върви. Вие не можете да осъдите този човек, понеже той спаси моя живот. Царят го прегръща, целува, взема го в двореца си, нагостява го и го пуща да си върви при стадото си. Така го освободил от бесилката. Такова нещо е Любовта. Тя го освобождава от бесилката и го праща да си върви при стадото. Като дойде Любовта, тя ще ви освободи от всички мъчнотии в живота ви и ще ви прати при своите. Сега и другите работи, които имаме в живота, и те са прави, но са временни. Сега се искат герои в света. Аз гледам всички хора, които са идвали при мене, постоянно се оплакват. Жените се оплакват от мъжете си, мъжете – от жените си, бащите – от синовете си, майките – от дъщерите си, учителите – от учениците си. Всеки е прав, но казвам си: Колко хора не могат да използуват условията на живота. Питам: Защо бащите се оплакват от синовете си? – Защото синът мяза точно на баща си. Защо майката се оплаква от дъщеря си? – Защото дъщерята мяза точно на майка си. Защо учителят се оплаква от учениците си? – Защото учениците мязат точно на учителя си. Ти можеш да бъдеш доволен само от един човек, който не мяза точно на тебе. А можеш да бъдеш недоволен от човек, който мяза на тебе. От такъв човек, ти не струваш хас. Представете си, че един учител написва едно стихотворение и го декламира. Ученикът казва: Чакай учителю, аз да декламирам! Учителят казва: Не виждаш ли, че аз декламирам? Обаче ученикът иска, бърза той да заключи работата. Учителят не може да обича такъв ученик. Когато учителят декламира едно стихо_икът декламира едно стихотворение, учителят трябва да слуша. Не могат двамата едновременно и двамата да декламират, и двамата да слушат. Когато човек върши едно престъпление, Любовта седи далеч, наблюдава, усмихва се, и вижда всички възможности, които могат да го освободят. Докато правиш престъпление, Любовта следи, търси онези възможности, които могат да те освободят от (престъплението), последствията на това престъпление. Тя ни най-малко не се възмущава, но казва: Имам желание да помогна на еди-кого си. Ти мислиш как да уредиш живота си. Благодари, че Любовта мисли за тебе, как да уреди живота ти, а да остане на тебе, ти да го уредиш, тежко ти. Та, ако ние в живота си, ако не можем да мислим оптимистически, питам: Де е вашият Божествен Промисъл, за който говорите? – Ако в лицето на баща си, на майка си, на брата си и на сестра си, виждаш само един неприятел, тогава де остава човещината в света?

Та време е сега да се отворят сърцата ни, да бъдем признателни за големите възможности и блага, които ни се дават. Сега е време да се отворят сърцата ви, да благодарите за всички възможности и блага, които ви се дават, но не аз да ви накарам, не и други да ви накарат, но сами да сторите това. Това е Божественото у вас. Божественото трябва да заговори у вас. На сила не може. Нито мене искам да ме накарат насила да направя добро, нито искам другите да накарам насила да правят добро. Доброто насила не се прави.

Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Но този хляб не може да се яде без Любов. Това е едно правило. Ти не можеш да ядеш живия хляб, ако нямаш Любов в себе си. Ако нямате Любов, той е неуловим. Има една американска книга, която носи заглавието „Писма от другия свят“. Между другото в едно от писмата е казано: Тук има голямо изобилие. Трапезите са пълни с ядене, и то богато ядене, но щом речеш да се приближиш, трапезите започват да се движат. Ето толкова години как сме тук, но още не можем да се вредим да ядем, постоянно сме гладни. Значи нещата без Любов постоянно се отдалечават. Таман дойде нещо да направиш, виждаш, че не става. Тъкмо си намислил някаква теория, и от нея нищо не излиза. Казвам: Онези неща, които трябва да оставят отпечатък на новата епоха, това са нещата на Любовта. Всички неща, които са без Любов, ще претърпят един крах. Това значи, че нещата в земния живот са преходни. Аз разбирам така земния живот, като преходен живот. И другите преди мене са го разбирали така. Земният живот е живот на безлюбие. И светът, в който живеем сега, е почти свят на безлюбие. И ако вие бяхте ясновидци, ако вашите очи бяха отворени, вие щяхте да чуете такива вопли и страдания, такива плачове, че всичко във вас щеше да се размърда. Вие щяхте да видите света в една черна краска, и навсякъде страдания, страдания, страдания! Вие гледате сега повърхностно на света. И благодарение на това, че слухът ви е (о)тъпен и очите ви не са развити, за да не чувате и да не виждате това, което става. Иначе вие не бихте могли да спите, щяхте да станете неврастени(ци). И сега в този свят на безлюбие, (Любовта) иде да ви преобрази. Тя ще пусне своите динамически сили и ще хвърли всички замъртвели въглени. И Писанието казва: „Всички тия, които са в гробищата умрели, обезсърчени, разочаровани, с разбити надежди, за тях ще дойде живото слово, живият хляб и ще им каже: „Станете вие мъртвите от гроба, иде спасението за вас. Напуснете света на безлюбието!“. Това е новото учение, което сега иде в света. Хората трябва да използуват това учение. Казвате: Трябва да се обичаме! – Но как? – С любов не става. – Не всичко става с Любов. Аз не говоря за тази любов, която вие познавате, но за онази Любов, която иде сега в света. Тя иде да ни помогне. Тя е онзи момент, онзи подтик за добро, който ще ни тури в правата посока. За тази Любов говоря аз, не отвън, но отвътре. Велик момент е този момент на Любовта!

Този е живият хляб, който трябва да ядете с Любов. Ако вие не можете да обикнете вашата майка, вашия баща, вашите братя и сестри, аз не зная кой може тогава да ви помогне. Кого можете тогава да обичате? Ако вие не можете да обикнете вашите учители, вашите слуги, които помагат, аз не зная тогава кой може да ви помогне! Най-първо залюбете тези, които са ви били верни, които са ви служили, а след това ще вземете втората стъпка – ще се обърнете към онези, които са ви правили пакости. Това е последната работа вече, това е до враговете ви. Но най-първо намерете онези, които са ви били верни, на тях бъдете признателни, а после на вашите врагове.

Този е живият хляб, който е слязъл отгоре да подобри света. Така трябва да мислите всички. И светът сам по себе си после ще се уреди.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

18. неделна беседа от Учителя, държана на 10-ти февруари 1935 г. София, Изгрев.