Разлика между версии на „Той дойде при Пилата“

Версия от 20:01, 9 февруари 2010

Той дойде при Пилата

„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово. (Лука 23:52)

Съвременният живот е живот на релик-сии. на остатъци. В съвременния свт^те умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята.

Прочетете 105 Псалом, да видите, че човечеството и до днес се намира пред несбъднати идеали. Гсалмопевеиът пише, че Господ е дал много нещо на евреите, дал им е много обещания, въпрЬки това ние виждаме, че от три хиляди години насам еврейският карод е така тласкан по лицето на земята, както никой друг народ. Какъв смисъл има този Псалом за евреите? Р\ко се разглеждат нещата буквално, мнозина ще запитат: „Какъв смисъл имат тия обещания, както всичко това, което Бог ьтекога е правил за евреите, щом от толкова години те слч подложени па такива бури и изпитания? Според тех ще излезе, че този Псалом не е верен. Обаче, той е верен само за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а некои от тех вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси своите възлюбени, един ден земята ще се превземе, и Той ще я предаде на избраниците си. Засега земята е в чужди рлще. Под чие владичество е сега земята, нема да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме.

За да разберете, доколко вашето съзнание

4

пробудено, излезте вечерно време вън и наслю давайте звездите по небето. Лко съзнанието ви е развито, всички тия звъзди, които блещукат пс небето, като малки запалени свъщиии, ще бъдбт за вас обширни светове, каквито са в същкост. Не е ли пробудено съзнанието ви, тия звездички ще останат за вас малки, светли точиии, каквито ги виждате отдалеч. Който учек и да ги наблюава от земята, няма ли развито съзнание, не ще може да ги схване в твхната деГ.ств;.-; лна голвмина.

„Той дойде при Пилата и поиска ттзлото Ису сово". Вие ще кажете: „Какяо от това, че Нико-дим дошъл при Пилата да иска теялото Исусозо? – Това показва, че всички съвременни хора сби-чат реалния свят. Реални?г: или материалкият свят е свт5т без лю6ое. Той е съставьнт- стг труповет на милиарди възвишени на времето си същества, които са живвли преди милиони години в безконечните вселени. Този свъ^ предсевлява мъртва материя или материя на спещи същества, разхвърляни по цялата вселена. Почвата, върху която днес стъпвате, е песъта от труп вет на тия възвишени същества. Рко еди. дек тия отщеова се събудят и се изправят пред вас с всичкото си величие, от вас помен няма да остане. Те ще ви кажат: „Не знаете ли, какви божества сме ние? С какво право тъпчите отгор ни?" Вие тъпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя пръст е това, която се е образувала от разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци те. н." Питам: как се образуваха тия листа? Отдв взеха те своята материя? Едно вр"Бме материята, от която се създаде земята, е била разпръсната из цялото пространство, и тогава тя е заемала по-голям обемъ1 отколкото е обемът на слънчевата система днес.

Питам: какво ще схванете от това с вашето съзнание? Защо требваше земята да се сма-

5

лли толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, например, въпросите: защо е създадена земята, защо сме дошли да живеем върху нея и те. н..?Лко човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разръшил ецин кардинален въпрос. Това, което Бог е разръшил в себе си, и ние трябва да разръшим. Щом разръшим въпроса, защо е създаден светът, ниещестанем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата въчност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, з . да я разръшите.

„Той дойде при Пилата и поиска тълото Ису-гсово?" Защо бъше нужно на Никодима това тъло, когато Христозият Дух е вече отлетъл? При това, Христос каза на учениците си: „г\ко не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, няма да имате живот в себе си". Мнозина от Неговите ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?" И казваше им Исус: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено от Отца ми". От това мнозина от Неговите ученици се повернаха назад и не ходеха с Него. То-газ рече Исус на дванадесетт: „Дали искате и вие да си идете?" Симон Петър му отговори: .„Господи, при кого да идем? Ти имаш думи на живот въчен, и ние повтзрвахме и познахме, че Ти си Христос, Син на Бога живаго". Тогава Христос им каза: „Не разбирайте нъщата буквално. Словото, което проповъдвам, това е моята лзлът и кръвь".

От дв хиляди години насам съвременното християнство верви все по пътя на 70-те уче-ч-шци, които се съблазниха от думите Христови и

6

Го напуснаха. Никодим все още продължава де? търси тялото на Христа, разпитва, д е ходил Христос, де се намира сега Неговото ттзло и те. н. От ^000 години насам съвременното християнство, като Никодима, отива в Палестинп да се покланя на свегит"Б нЬща, да ги пръвзема, без аз му дойде на ум да приложи Хиостозото учение в себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато човвк е пълен с неестествени желания в себе си, той не може да намери Истината. Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи-Куне, пртвдставляват натрупана полуорганичесо материя в организма на човека. От натрупването на тия пслуорганически вещества в организма на чов±,ка, тялото му започва да затлъсгБва, да надебелява: лицето, вра-тът, коремът му надебеляват. От натрупването на тази излишна материя по тълото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запо-ттзва се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен човекъможе да се упо-доби на добиче, много натоварено, което едза се движи под тежестта на своя товар. По слчщия. начин човек често изпада в животи с,: пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, нзслоязания. Тези последните са причина за много от нещастията на неговия живот. Човешкияг ум може да се натрупа; човешкото сърце може да се натрупа; човешката воля може да се натрупа. С какво? – С неестествени желания, коиго не мо^ат да се реализират. Защо не могат да се реали-зират? – Защото тази материя, която се натр/пва в организма, е полуорганическа и не може да се използува от него. От такива натрупвания, именно, се създава болестта „артерио-склероза", която се явява пояе^е във възрастни из хора.

Аз наричам тази болест „циментова мазилка". Човек трябва да раз.бира свойствата нз тази циментова Мазилка, ако искй да се предпазчп и л~к-

7

кува от нея. Ако дадете на едно малко дете ци-мент и вода и му кажете да си поиграе с ттзх, какво ще направи това дъте? – То ше вземе циментовия прах, ще го залее с вода, ще направи от него каша и ще постави крака си в кашата. Поседи ли кракът му няколко ;зса в тази каша, ще се втвърди и ке ще може да го извади оттам. Сткщо такива желания, със свойства подобни на циментовото брашно, се срещат и у човека. Докато човек не е забъркал още циментовото брашно с водата, той е свободен. Даже и слтзд като забърка циментовото брашно с подгта, но не си е турил крака в тази каша, той е още свободен. Обаче, тури лиси веднъ>ж крака в циментовата каша, тя започва постепенно да го верзва, да го вцепенява. В първо време желанието на човека може да е хубаво, красиво, но после, след като тури крача си в него и поседи така нъкол-ко часа, то започва да го верзва. Зо да се освободи този чобек от това ограничител но условие, трябва да дойде отвън друг нтзкой с длето, с чук, за да го освободи и разверже от тази циментова каша.

На съвременните учени хсра. паралелно с изучаване живота на мравите, пчелите, предстои да разрешат основния въпрос па човечи^ия живот, въпросът затази вътрешна неестествена материя в организма, която вцтг енява, втзърдява идеите, желанията и волята на човека. Няма по-страшно н1?що от това, когато чов"ешките мисли, чувства и желания се втвърдят, те. е. кристализи-рат. Нтзкой казва: „Р.з искам да кристализи-рам!" Казвам: няма по-страшно нещо от кристализиране па мислитте, чувствата и желанията на човека! Който не разбира това нещо, той си го представлява леко и го желае.

„И отиде Никодим при Пилата да поиска тълото Исусово". Защо му беше нужно това ттзло? – За реликсии. В миналото, както и сега, много хора търсят нтзкакви останки, спомени от вели-

8

ки хора, от светии, за да могат да ги използуват като лекарства, или да правят с тях никакви чудеса. Ср-кщам н^кой човек носи кръстче, направено от дървото, на което Христос бил разпнат, и казва: „Това кръстче има особена свойства: тури ли се в пртзсно млъко, веднага го под-квасва". Казвам: аз зная една течност, от която, като капна няколко капки в млекото, то веднага се подквасва. Питам: каква разлика има тогава между дързеното кръстче и няколкото капки от течността, щом и дветъ еднакво под-квасват млбкото?

И тъч, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени верзания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъват чове-шчия прогрес, отъпяват човешкия ум и отслабват човешката воля, те са останки, които кристализират мислите, чувствата и желанията на човека. Питам: какво ще бъде положението на чозека, ако в духовния му живот поставим такава основа, каквато поставят хората на къщите? В духовния свят чов^бк не трябва да има никаква къща, никакъв дом, никакво училище, никаква служба, никаква-религия – нищо не трябва да има. Ще кажете, че това е протизоръчие, че това е афзризъм. Представете си един дом от десет члена – родители и деца. Какво ще бъде положението на този дом, ако всяко дете пожелае да има отделна къща, свои деца и т. н.? Докато децата в един дом са още деца, с детински желания, не мислят за своя къща, за свои деца, този дом, тази фамилия може още да съществува. Започнат ли, обаче, и децата на този дом, на тази фамилия да искат, всяко за себе си, отделна къща, свои деца, тази фамилия умира вече. Представете си, че едно десетгодишно момиченце и едно дванадесетгодишно момченце пожелаят да си направят своя къща, да се отделят от родителите си и

9

да заживеят свободно, какво ше стане с тях? Какво ще стане и с цялата фамилия? Наистина, фамилията тръбза да се разширява, но правилно. В природата съществува само една фамилия. -Страданията и нещастията в света се дължат на това, че всеки човек желае да създаде свой дом, да стане баща или майка. Каззам: светът -страда от много бащи и майки, че не знае кого от тях да слуша. Майката вълчица казва на своя син: „Синко, ще отидеш до някоя кошара, ще прескочиш вътр, ше грабнеш едно от младитв и хубав--! агънца и ще го донесеш да си похапна." Майкага лисица казва] на своите дъца: „Ще отиди-те в-ч нъчой курник, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошча и ще ми я донесете. г\з затова, именно, ви отгледах, да ме храните на стари години." Майката змия казва на младите си зм йчета: „Ще отидите до най-близкото блато, ще хванете зз крака една от тлъстите жаби и, независимо от това, дали кряка, или не, ще ми я донесете да си хапна".

Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е за<онъ". – Не, в протизоречия-та закон не съществува. Закон съществува са-мов разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония. Когато въл-кът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; ко гато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-посл, когато човек убива или объсва чове-ка , това е пак беззаконие. В съдилища, дето ,не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. вси-чки съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Ъог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Синъ". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт дъцата, те да го управпяват. Как разръ-шазат деиата въпросит? – Много лесно. Като се

10

скарат две малки дъцз, едното хваща другото за-косата, поразтърсва го малко, и го заплаква. След това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва. Послъ\ първото дъте се приближава при второто, дава му едно орехче и се помиряват. Както виждате, бърза процедура, бърза съдба, бързо разрешение на въпросите.

Казвам: в съвременния живот на човека има ред архаическ -, ред атавистически идеи и чувства, които се прЪповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпадиат под влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубват присжтствието на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тог аза този "овък, който преди един час, пр-кди един ден е бил [ отов да въз-люби цвлия сзът, щом изпадне в н43;ое тъмно състояние на миналото, започва да говсри, че хората са лоши, че всичко в евета е мрак и тъмнина и те. н. Питам: как е възможно да стане такава бърза промяна с човека, който до вчера е казвал, че е го^ов на всички жертви, че е готов да възлюби целия св-ет? Каква любов е неговата? Реално ли е това? – Реални нт5ща са само тези. които не търпят никакви премъчи, Как е възможно една оъка, която до вчера е била чиста, днес да се размжти? – Щом тази река се размжтва, има причини за това. Когато една река се размътва, това показва, че всички дръвчета около нея са изсечени. Щом дърветата около една рвка се изевкат, тя коси кал, която я прави мжтна.

Същота нещо се забелязва и в живота. във всяка страна, в която дърветата се изсичат и рас-тителността не се подържа, никаква култура не може да има. Този закон е вере и по отношение на самия човеж. Често хората страдат по причина на това, че изтрябват растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човекъ* в него виждаме гжети гори и бо-

11

гата растителност. И ако този човек, по невнимание, изсече своите гори, изворите на неговия ум и ча неговото сърце непременно ще се размж.-тят.

Чесго съвременните хора говорят за моралъ-за убеждения, обаче, моралът, убежденията на повече от сегашните хора се заключават в следното: да живеят добр, да имат хубави жилища, да бъдат щастливи. Тази идея е отлична, но тя по разбира друго нещо. Когато човеж се стреми да има хубаво, хигиенич о жилище, гова подразбира здраво тЬго, отл :чен, светъл ум, чисто и благородно сьрие и устойчива воля. Има ли юв(-к тия нещг, II физическитв условия на жичога му непременно ше бъдат добри. Тон те има опич-на къща, която ще отговаря на вситки хигиенични и економи ши изисквани,! нгт живота. Ако всички хора кооперират своя труд, без да проявят желание да ззбогатяв-зт, те в щеха да употребят по-малко труд и по-мал <о пари, м ^елье шЬше да бъде постигната – всички хора игЬха да бъдат задоволен ! в своите еоеовени 1 ужди. Какви кж-ши строяг д:.ес хората? /-\ко вземете съвременна цивилизована Америка, ; аг. р"- видите високи кл~.ши от 10 - _0 - 30 плаж?. Гове"сто кж-ши сл лишени от сльнис, и еди 1 кз други си препятствуват да влезе в тЬгт, -лъ^чепата светлина. В тСБа отношение I4: мязат га затвори, в които не прониква сльнчез л.-~". В такива К7-.Щ-1 живбят повече от 60 фамилии, Некои Сбгитг спмеиствз >кивбя1 -, само в една стая, която им служи и за спане, и за готвене и за работа.

Пигам: какви могат да Отлдат чашите ицеи, ако живееге в една стая? Един от труд-нитв обпк.сеени въпроси е този за жилищата, който с чрЬмен.-юто човечество трябва правилно да разрош-!. Всeки човеч индивидуално трябва да разрьши този въпрос. Той трябва да принесе сро-1 дар в жертва пред олтапя на човечество

то. Той тр+збва да разреши този въпрос като служител на Божието д_бло. По какъв начин ще разреши този въпрос? – Като направи най-първо един опите със себе си. Разреши ли въпроса лично за себе си, с това той допринася нещо за общото благо. Представете си, че няколко приятели пътуват през една бурна, студена зимна нощ, и всеки от тях носи н^що, необходимо през пътуването: един от тях носи само една кутия кибрит, вторият – само един хляб, а останалите носят по една торбичка пълна с злато. Питам: кой предмет от всички тия ще бъде най-важен и най-необходим при дадените условия? Най-после- тия пътници пристигат до една хижа всред гората, в която няма нищо за продан: нито хляб, нито кибрит, нито какви и да с закуски. Каква ценност ще има сега това злато? Всеки ще гледа първо да се подслони на зарът, и после да си накладе огън и да си хапне малко хляб. В този случай най-важен е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огреят. После всички се интересуват -от този, който носи торбата с хляба: нареждат се около него, той начупва хляба, и започват да ядат. В случая най-ненужни са тия, които носят торбичките с злато. С това злато не може да се купи нищо.

Представете си сега друго положение. Всички тия приятели отиват в една добра гостилница в града, да се нахранят и да се повеселят. В този случай кой от тях е най-важен? – Най-важни с тия с златото в торбите си. В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си нито онзи, който носеше хляб в торбата си. Както първият им| готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите-трябва да бъдат готови да извадят златото от -агорбите си и всички общо да се ползват от него. И

I ^

както вторият пътник има готовността да извади хляба от торбата си, да го разчупи на няколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнат заедно и да уталожат глада си, така и богатите хора трябва широко да разтворят своите- торби с злато, и да се ползват от това благо всички техни братя и съпъткици и обшия живот. Обаче, много от съвременните богати хора н- искат да знаят нищо за своите братя, които се намират в лишения. Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". Питам: кое е по-право от тия две учения? – И двете са прави. Всички хора трябва да живеят заедно, и всеки трябва да живее за себе си. Когато пътуваме през бурна зимна нощ. трябва да носим кутия с кибрит в джоба си и хляб в торбата си. Когато влизаме в добре уредени градове, с хубави гостилници, трябва да носим торби пълни с злато. Към този закон, именно, трябва да се свеждат отношенията на хората.

За кои хора се отнася този закон? – За разумните хора. Когато хората не искат да услужват някому, това подразбира, че този човек не заслужава тази услуга. Действително, има хора, които не заслужават да им се услужва, но питам: какви са тия хора? – Умрели. Само на умрелите хора не може да се услужва. Ако в дома на някой човек донесат десет души умрели хора, какви услуги могат да им се направят? Може ли да им се наготви нещо? – Не може. За тия мъртви хора ще се направи по един ковчег, ще им се нареди едно церемониално погребение – нищо повече. При това, ако за погребението на всеки едного трябва да се изхарчат по 10,000 лв., за десет души ще се употребят 100,000 лева. Ако пък трябва да се услужи*

14

на живите хора, за храна на всеки едного през деня ще отидат 50 лева. Значи, за десетте живи хора ще се употребят 500 лева на ден. В такъв случай, за предпочитане е да се хранят живи хора, отколкото да се погребват умрели. Този закон Христос е изказал в следния стих: „Оставете мъртвите да погребват своите умрели!" Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи". Казвам: оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи. а вие се занимавайте с повите. с живите идеи. които идват сега в света! ГощавРч;те, хранете жчвит!, хора! Това ще ей костува по-малко, отколкото да изпращате умр"Нлит"Б. В това отношение, всвка отрицателна идея е мъртзец, за погребението на която трябва ца ге погрижите. За да погребете такава една идея, нзй-първо трябва да искате разрешение от общината да я погребете, после ще искате да ви определят място, в коя част на гробищата да я заровите, след това ще мислите с колко свещеници да я опеете, с коя кола да я отнесете, в коя църква да я опеете и те. н. . При това, щ-. ви искат сметка, защо убихте тази идея, кой стана причина за нейната смърг? По този начин срещу вас ше се заведе цял съдебен процес. Сега ние изнасяме външните отношения, които сжшествуват в света. Обаче, всяко външно отношение отговаря на една вътръшна реалност. Това значи: не се занимавайте с мъртвите идеи, които отдавна са. умръли! Не ги разбутвайте! Не се занимавайте с вашата лоша съдба, от която днес никой не се интересува! Някой се интересува да знае, какъв е бил в миналото. Казвам му: не се интересувай, това не е важно сега. – Не, аз искам да зная, какъв съм бил. – Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа: преди пет пръраждания ти живееше в еди-кой си град, дето уби около десетина души. След това те осъдиха на смърт чрез обесване Когато те

15

качиха на вжжето да те бесят, то се скъса. Десет пъти се къса вжжето, и ти най-после остана жив. Вследствие на това, обаче, у тебе остана един голям страх, от който и досега не можеш да се освобоаиш. – Действително, аз имам голям страх в себе си. – Този страх ти препятствува да издържаш вг> убежденията си. В даден момент ти си готов на всичко, ооъшаваш много неща, но като се намериш па теско, веднага се отказваш. Смели хора се изискват сега в света! Не е важно, какъв си бил н вкога. Важно е, какъв си днес и какво можеш да на-правиш. От 8,000 години насам всички хора са живели неправилно, водили са изопа<-тен, лош жпвот. Каззам: ос:авете миналия си живот, не се занимавайте с него! Прескоиете този живот, оставете го на Бога! Нека Той се занимава с него. Бог ще заличи всичко непотребно от него и ще извади само най-кеобходимото. Миналият ви живот е мрак, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния зи живот.

Някой казза: „Щесе пръсна от мъка". Тази мъка, как : о и всички страдания и нещастия на човека, се д.чжат на неговия лош живот в миналото. Когато пбкой от миналите животи па човека премине през сьзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които от преди 8,000 години и досега са живвли и живеят чист и свят живот. По този начмн, именно, те са създали новата култура на земята. И сега целото съвременно човечестзо трябва да влезе в тази нова култура, която му принадлежи.

И тъй, когато говорим за Царството Божие, ние разбираме усилията на човешките синове, които са създали новата култура; тази култура ще «се насажда отсега нататж на земята. Ако искате

16

да знаете нещо за тази култура, четете Послания та на Павла към евреит+5. И пророците са говорили за тази култура. И Христос е говорил з новата култура, коя го всеки трябча да приеме в себе си, кое>о е изразил в сладните стихове „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова", и „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него на небето". За новата култура свид"Бтелствуват и ангели, които не са от човешка раса. Това подразбира, че има ангели, които са произлезли от чове-шка раса, ью има и такива, които са произлезли от същества от ви:-ша йерархия.

„Никодим дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Днес всъч<и човеч би се считал щастлив, ако би имал няколко косми от главата на Христа. Кой как дойде при такъв човЪк, той все ще му показва космите от главата на Христа. Също така би се считал щастлив и онзи човек, който би имал парченце от кожата на Хри та. Той би я гурил под микроскоп да я изучава и би казал: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа!" гЛко аз бях на вашето место, не бих желал да имам нито косъм от главата на Христа, нито парче от кожата Му, но бих желал да имам само една от Неговите думи, в нейната първична форма, тъй както е излязла за пръв път из Неговата уста. Например, щастлив бих се считал, ако имах в първичния вид следните думи на Христа: „Бог е Любов", или „любете се едни други"! Някой казва: „Аз пък бих се считал щастлив, ако имах в албума си само-ржчния подпис на Христа". И наистина, такъв албум днес би струвал милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуват Неговия подпис, или да разберат смисъла на написаните от Него думи, но щяха да имат желание да откраднат този албум, и с това да изопачат Истината. У пове-

17

чето съвременни хора днес има желание да обсебват, да крадят красизите картини в света. Едва се яви нтзкоя красива картина в света и веднага изчезва.

Казвам: сегашните условия на живота изискват от всички хора една вътрешна реформа. Това се изисква и от най-праведнит. Помнете следното нищо: докато човек живтве в физическия свтзт, той всвкога трябва да бъде недоволен. Аз не подразбирам недоволството на съвременните хора. От какво са недоволни хората днес? Нтзкой казва: „Аз съм недоволен, че нямам къща". – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че нямам пари, че не съм богат човек. – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. – В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. !стиксксто нецскслстЕо се заключава в факта, че човек има желание да използува всички условия, дадени за не. овото развитие, а по някакви причини, въг или вътрье него, не може да ги ишолз/ва. Ако е въпрос да бжае чозек нецззолел ст това, че не е свършил университет. !ме виждаме два вида хора в света: едни езъри ват университет, изли-зат оттам с диплог>,, оГаче, като влтзчат в живота, не моггг да резлизират, да приложат своята науча; други пък не езършзат пикрюв университет. влизат вг> жиьо>а без липлег-, оаче, тт; имат трорчески ум, могат дл тгюр^те, и се промвьватт-. Нъ*с>", че тзк езърщка музикална лкаг;рмн ,, го не може да свири ,уубав-\. ье се харсевз на публпкаге. Друг н"Ькоч но ^зъотвз пика<ва музичалча академии, едмоуч е, обаче, свири хубаво м за 1Счзог)я ш хората. "I евз, имег.те», г н.у. грг, и-,ата, ре^лчатп сте^-а \].а ж<под. Гр жи впе^. доби™, тел е нг-^-г^л имою ни/ -:ис, уя което "ов :, ако го притежава, може дл се \ едче1.

18

Питам: как се обяснява желанието на Ни-кодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния чов+зк е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своигб четки всичкия прах от плочите, иа-слоен от въч<овегБ, без да заличи написаното върху гйх. Всички хора трябва да внимаваг да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всбко изчистено мбсто изпжкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багкж на миналото. Изчисти ли се- съзнанието на човека, в него изплаква оноаа истинско и положително знание, написано вьрху н гс от памти-3Ька. Зсбки чозт^к е рабо-тил никога. г. езоего минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото осзоГождоние. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нишо друго, оевтзн усилията на неговия дух дй освободи от забрава своето първично зчание, което той никога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае, как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло.

Някои ще възразят: „Какво значение имат формата, устройството на главата и тялото на човека?" При сегашното развитие на човечеството, всеки човек, на когото костта на черепа е дебела, той не. е готов за новата култура. Костта

19

на черепа у човека трябва да бъде тънка и гъвкава, а мозъчните центрове трябва да бъдат отзивчиви, възприемчиви към вълните, които идват от добрите и възвишени същества на културния свят. Само по този начин ще може да се създаде вътръшкл връзка между тях. Кой от вас, например. може сега със своето вът-рвшно радио да се разговаря с нтзкой човек из България, или още повече с някой човек от Америка, и да образува с него връзки? Както е възможно да стане това със същества от физическия с-гЬт, по същия начин е възможно хората д^ со разговарят и със стпшества от невидимия свъ~. Както "орпа се съоощавет по теле опи, те злеграфи, а днес зече и по радио-апарат, така също могат ла го. сбргзу*ат ажт-решнп връгки, вътрпшн» отношения : с възвишения Божествсн свтзт.

Всеки човек трябва да си създаде вът- решни отношения с Христа! Какво сг изисква за гова? - Да си приготзи своето зтктрешно, духов но радио, с което да възприема мислите на Хри ста и да се разговаря с Него. Като приготзите радиото си. вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христос ви се обажда: „Кой там?" Господи, аз съм. Какво искащ? - Нами-

рам се в трудни условия на живота, помогни ми да излтзза на свобода. От много години Те търся, едва днес Те намЬрих. – В какво седи твоето затруднение? – Млад съм, искам да се оженя, а не мога да намеря момата, която търся. – Тази мома, за която ти ще се ожениш, оше не се е родила на земята, затова по добре не се жени. Искаш ли друго нещо? -- Беден съм, Господи, къща нямам, па и навред около мене бъдни хора. – Днес ти живееш между лоши хора, престъпници, и ако станеш богат, заради богатството те ще те убият, с което твоето развитие на земята ще с_- прекрати. Ето защо, подобри за тебе е да остан_ш беден. Ще искашъ

20

ли още нъшо? Да. Господи, искам да уча, да-свърша университет. – И това още не е за тебе. Съвременната наука е повече материалистична, отколкото духовна, и ако ти, с твоя неопределен оше ум, влъзеш в университета, ще се изопачиш в мисълта си. Затова, по-добр остани прост човек на земята. Истинските професори не са дошли още. Ти не си дошъл до сжшността на не-щата. а искаш да се занимаваш с материални работи. Какъв въпрос още искаш да ми зада-деш? – Господи, искам да Ти служа! Какво ще отговори Христос на този въпрос? – Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказал преди 2,000 години на света: „Който иска да дойде при мене, да дигне кръста си и да ме последва"!

Значи, съврвменното човечество се намира в епоха 2,000 години след Христа. То е извервъло вече пътя на страданията и е готово да следва Христа. Ако съвременният човдзк е развил свеето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се сверже, нека се сверже, нека съжителствува с някой ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него. В нвкои от стиховет на Писанието се казва: „Който иска дз жив~ве идеен, щасглив живот, нека съедини своята душа и езоя дух в едно, да живеят заедно". Думлта „духъ", взета в ши-ро< и дълбок смисъл, подразбира . ай-мои на-та, н 1Й-кра "излта форма, която сжшестчува в свъ-та. Дуц-мга пък предс1 азлача ндн меката, иал-нвжната форм-1 въсз1уга. Ше знаете: вська ферма, -сяю внася мои1 и м <"ъл ч чозЬкт, тозд е аухьг; и -епка форма, к >г. го визся мгк.ма >- човькч. гойз е д/штга. 3.1 г г*,зи ферми пъч сл щесг-уаа иЯ!ЗСгно с (ьож;;! и.

Еднз ог важните ззтачи на ст врт/мекния човб< е да моделира своя череп. СегашчитЕ-хо-,а се рет^щ^^а. , но те;, ч~- знзчт, по <зкъзъ

21

начин става правилното ретуширане. Има известни правила и закони, по които човек може да се ретушира, но същественото и важно за човека не е да се ретушира, а да моделира своя череп, както и своето ттзло. Когато Гооюд създаде све-тз, Той остави еднн модел, един осразец, но който човек да серъководи, да знае, какво требва да изработи и постигне в своя живот. Де е сега тези модел? Д^йте ми скицата на първата глава, на първата ръка, на първото око и ухо. на първата уста, на първия език, ка първите дробове и на всичко п, во в човека, което Бог създаде! Пързлте неща, които Еог създаде, са с^щесеените нтоща в живота на всеки едното. Ние грьСва да имаме те Ьзи точни математически и геометрически мерки, които Бог е дал първоначално. Те предетавляват истинския чевек.

Съвременнит1з учени казват: „Ршатомически човек е построен по този и този начинъ". Каз- вам: една анатомия съществува в евета Бо жествената анатомия. Една физиология съществува в евета Божествената физиология. Важни са

първичната анатомия и първичната физиология за човека. Това, което съвременните учени нари-чат анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология – това е деформация на човека, това е особен род паталогия. Да изучаваш анатомията и физиологията на човека, значи да изучаваш органите в чозешкото ттзло и техните функции тъй, както Бог първоначално ги е съз-дал. Като погледнеш една кост, трябва да знаеш, че тя е жива, никога не умира. Коститтз, които Бог е създал, не умират. Черепът, който Бог е създал, не умира, не се разпръсва. Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено.

Казвам: ние говорим за вътрешния човек, у когото душата и духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е безсмъртен. Сега,

22

някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минават десет години, и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее. Той казва, че ще живее 120 години, но започва да се колебае, да се съмнтзва, че ще ги доживее, започва да мисли, как ще ги пръкара и те. н. Какво представляват 120 години пред 2,000 и повече години или пред цялата г/вчнсст? – Една кикрсскопическа част от цЬ-лия живот.

Казвам: при сегашното състояние на живота, за онъзи хора, които искат да живеят нов живот, по нов начин, се изисква положителна, Божествена наука. Тази наука изключва всички противоречия. Дойдете ли до тази наука, никой не може да каже, че разбира нещата по своему. В гази наука има едно разбиране на нешата, а не две разбирания. Дойдете ли до извора водата трябва да бъде еднаква. Вие не може да имате различни разбирания за водата. Щом вкусове-те ви са еднакви, ще имате еднакви схващания за водата. Вие не може да имате различни разбирания и за езетлината. Щом очите ви виждзт еднакво, ще виждате едни и същи форми, едно и също положение за нещата. Ако двама фотографи имат еднакви плочи и застанат пред един и същ предмет, .при едно и също положение, и действуват в едно и също време, те ще по-лучат два еднакви образа. Различни ли са условията, и образите ще бъдат различни.

И тъй, когато някой казва, че мисли малко по-другояче от останзлите хора, това показва, че той се е намирал при по-особени условия от другите. Това подразбира, че едки хора наблюдават слънцето сутрин, други – по объд, а трети – вечер. Тия три вида наблюдения ;пе го

25

различават, но трите заедно ще съставляват един полукръг. Всички данни от тия три вида наблюдения трябва да се съберат и да образуват едно цяло. Първият, който е наблюдавал слънцето при изгрев, ще разкаже подробно на другите двама, какъв е бил изгревът. Втори-ят, който е наблюдавал слънцето на обед, ще разкаже на другите двама, какво е било обедно-то слънце. Третият пък ще им разкаже, какъв е бил залезът на слънцето и те. н.. Като се съберат всички данни около движението и светлината на слънието. човек нт±ма да намира никакво противоречие, както в живота, така и в цялата природа. Ако всички хора едновременно наблюдаваха изгрева на слънието, тее щвха добр-к да се разбират.

Като говорим за изгрева на сг.ъкието, ние не подразбираме толкова физическия изгрев, колкото духовния изгрев, те. е. изгрева на душата. Изгревът на слънцето, тсва е изгрев на душите на различни същества. Значи, тия същества ех причина за пзгреване на слънц-то. Пси-чическият изгрев на човека е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него. Р.ко тия сткщества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залезвал. Следователил, всичко, което ни заобикаля – тревите, растенията, животните, звездите, слънцето – е израз на Божественото съзнание, което из-греза и функционира във всички свои части. Всички тия неща съставлязат части на целокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсек^лв в еднаква степен. Божественото съзнание е проявено у човека само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен. Когато става въпрос за погрешкитв на хората, светиитв и гениите не ги еждят, не се занимават с техните техове. Когато светията носи греховете на хора-

24

та, той знае те че са те+зхни, а не негови. С това той иска да им помогне.

Та казвам: Христос е дошъл на земята с цтзл да освободи хората от страданията. Той е казал на ученициттЧ си: „Който иска да придо бие вечния жизот, нека дш не кръста си и ме г оеледва". С тева Хрхстос подразбира следно- то положение: на пътя, по който верпиш, е пеставек камък,е който хиляди коли се стро- шават. Затова, акокскеш твоята кола да не се строши, дигни този камък от пътя и го тури на друго мьсто! По този качи-: ти ще напрзвишъ добро и на себе си, и на другипз хора, които ми- нават по този път. И елтьд това, като диг- неш кръста си и отново минеш по този път, колата ти няма да се счупи. Това под разбира този стих. Това значи освобождение отъ страданията, освобождение от кръста. Мнозина взимат този стих в неговия оуквален смисълъ и мислят, че, наистина, трвбва да турят кръста на гърба си и да го носят. Кръстът, това са мъчнотиигЪ, страданията в живота. Затова встзка мъчнотия, дигната на време, не е мъчногия. Тя отслабва, стопява се, и у човека остава една мал ка радост. При всички мъчнотии в живота, въ съзнанието на хората остава мисълта, че живо- тът е тежък, че Христозият кръст е тежък, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питам: тежък ли е кръстъг на Любовта? Те жък ли е кръстът на знанието? Тежък ли е кръстът на богатството? Тежки нЕЩа в живота са само тия, които се използуват неправилно и неразумно. Богатият човек казва: „Тежък е моят кръсть". Добре, щом твоят кръст е

тежък, дай го на мене! гл, не може. – Щомъ

не го даваш, не е тежък твоят кръст. Бед-ният човтвк казва: „Тежък е моят кръст!" – Добр"Б, аз съм готов да понеса кръста на 6едния човек, но едновременно с това искам да взема и неговия живот, неговия ум и него-

<±о

вото сърце, тъй както му са дадени от Бога. Го-тов ли е на това? – Не е готов. Значи, и неговия 1Ъ кръст не е тежък. гЛмеричанският про-фесор, доктор о.гсте_, който е заминал вече за др"гия свт5т, често казваше: „Колкото и да страдам, с нишо на света, обач , не бих за-менил своя ум, своето сърце и своя живот! За никакъв царски живот, за никаква царска корона не €их заменил своето състояние!"

И тъй, ще знаете, че никому не е тежък кръстът – нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. Когато н+гжой казва, че кръстъ1 му е тежък, то е, защото той не иска, или пък няма желание да изпълни волята Бо жия. Зашо трвбва да служим на Бога? Преди всичко Бог ке се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни. Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един аб-солютен з^кон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интенсивно желание да дооиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е на-мтврил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в св_вта". Днес. ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потръбна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога? Същият този учен, който пита, защо тряъбва да се молим и служим на Бога, щом се

26

разболее, веднага вика лекари и се моли да му помогнат. Като дойдат лекарите при него, тее за-почват да му предписват различни лекарства, от които да взима по няколко капки на ден. I ози учен професор взима ту едно, ту друго шише с лекарства, внимателно отлива по няколко капки и започва да ги пие. Питам: това не е ли молитва? Той употребява ден след ден по 5 - 10 капки от нъкое лекарство, но работата не отива на добре – болестта не излиза ст него. Пак дойде лЪчарьт, предписва втоио л вкарство, по пет капки три пъти на ден, но и този път болестта не си отива.

Казвате: „Има ли нещо лошо в това, човек да слуша и изпълнява предписанията на лекаритв? – Нишо лошо н+5ма. Това не е унижение. Често детето се качва на гърба на баща си, и този го-л+зм учен, виден професор, го разнася из стаята, като кон. Детето се моли на баща си: „Тате, поноси ме малко!" Има ли нтзкакъв срам в това, бащата да служи на своето дете? – Н"Б-ма никакъв срам. Безчестие ли е за магарето, когато някой човек се качва на гърба му? Не е безчестие. Безчестие ли е за човека да се качва на гърба на магарето? – И това не е безчестие. Мнозина казват: „Горкото магаре!" Казвам: оркнят чозък. който се е качил на гърба на магарето! Ние разглеждаме въпроса в обширен смисъл. Когато човек се каии на гърба на ня-кое магаре, той приема негозите разсъждения, а магарето приема разсъжденията на човека. Въ-просът не седи в това, за кого е безчестието, дали за човека, или за магарето, но казвам: привилегия е за магарето да се качва човек на гърба му; привилегия е и за човека да се качва на гърба на магарето, да става вътрешна обмена между него и магарето, да види човек. какво е положението на магарето днес. Лесно е да се каже: „Магаре е това!" "-овек тр-Ебва да разбере, какво е по-ндназкачението на магапетс, като

27

форма, която Бог е създал. Съвременните хора ммат лъжлива идея в себе си, като мислят, че само човешката форма е създадена съобразно законите на великата природа, а всички останали форми с несъобразни с живата разумна природа. Верно е, че човекът заема високо стъпало по своето развитие, в сравнение с всички други същества, но ако в неговата форма липсват всички други форми, в него ще се забележи един вътръшен дефект.

Дз говоря за разумните хора, които съзнателно вервят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всеко нещо, което става в света, е на своето место и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се даваг или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите. Какво показва натовареният кон? – Че е силен, че е достоен за товара, който носи. Чозекът на големить жертви е достоен за всичко, коет прави. Ако се разсъждава по този начин, ще ви-дим, че между всички явления има вътрешна връзка. В Божествения свят има един вътре-шен зачон, който регулира всички чъща. Ако питате, защо Господ създаде така света, ника-къв отговор нбма да получите. Като отидете в некоя гостилница, вие н.ема да питате, зашо Гос-поц създаде хората само да ядат ида пият, но и..е кажете нч Iостилничаря: „Моля, бъдете тъй добри да ми дадете един хубав обед!" Да се храните и да подържате живота си, това е реалното за вас. Запитате ли някой знамените про-фесор, защо Господ създаде човека по този, а не по друг начин, той ще ви даде една бележка и и:е ви изпрати до друг професор. Отидете ли при него, и той ще постъпи по същия начин.

За изяснение на мисьльта си иде ви пги^е*";

28

следния примт^р. След освобождението на България един млад бългер^н се зтеръща от Гкерпка, д бто свършг:л науклте си и се явява при РН/.з Сатег.сер| а да го м~ли за нъкаква службс. Инязът. катс го вицЬл, намг слил да го па рзви през пиппсгър в Бъ/герия, и затова го за; итал: „Какв! службс, игкате да зл даг-,? Бихте л,| пр.-ел г пб<ой а .ч.о < пост?" – Не, аз ггкзм да папа дир-гмор н- една от тукашгм-гй -имлазги". Гпч1, м .чу дсл една бьлежка, с ко. ю ю изпратил до *.д.:кт. от своиге минно ри, като му казал: „Ще отидете с тази 6Ь-Л"Ьжка при мин^стра, те^й и*е нг даде исканата от вас служГа". Ссаче, като от гшъл при ми п :сгра, този българин не получпл директорското място, а Слчщезръменно нзгуСил и министерския пост. Това значи да не разбирате основния за-кон на живота.

Казвам: като отидете при Бога, няма да казвате, че този пост не искате, или онзи пост не искате. Съвр-зменните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората. Много хора искат да станат велики поети. – Днес свъ-тът сгра а от поети. Много хора искат да станат велики музиканти. – Светът страда от музиканти. Много хсра искат да станат пророци. Мнозина пък искат да станат учители. – Све-тът страда от учители. Когато Бог е създал све-та, Той е поставил поетите, ученигъ\ философите, пророците, учителите на своето място. И затова ти, който си осганал послъ\цен, не искай да ста-неш нито поет, нито философ, нито пророк, нито учител, но кажи: „Господи, дай ми един хубав обяд!" Какво по-хубаво от това? Казвате: „глми ние кога ще заемем едно от тия почтени места?" – Когато някой от тия поети, или философи, или учени, или професори се наситят на своето място и ви кажат: „Вземете моето мтз-сто!" Трябва да знаете, че в духовния свят поетите, философите, учените и пророците не са

29

самозвани, не се назначават произволно, но първоначално са назначени от Бо а. Тия хора са роцени от Бога и са дохти готови със своите дарби. Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв; човек не може да бъде ф,-*-лософ, ако не е роден за тачъв; чозъч не може да бъде учител, ако не е роден за такъв. Родените от Бога са хора, които носят благословение за евета, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нешастия, както за себе си, така и за окржжаващит.

„Той дойде при Пилата и поиска ттзлото Ису-сово". Наистина, нужно е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух. В Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си. И като дойде Ду-хът на Истината, Той щз ви научи на всичко." Съществено н+зщо е тялото Христово, но важно е да имаме и Христовия Дух. Когато се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще Го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душит+з на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови. Н+зкой пита: „Аз дали съм достоен за таз--! връзка?" Който задава този въпрос, мяза на българина, койго отишъл при Батемберга да иска служба. Та и вие сега не трябва да питате, дали сте достойни за тази връз<а, или не сте достойни. На вевки, който задава та^ъв въпрос сега, в края на въка, аз казвам: ти си от не-досто-"ните, заиюто, ако беше от достойнипз, н б-маше да бъдеш на това място. Шом с I ост^-нгл га края, щем ке си свърши.г уч^ лмщмо, ти си от чедостойнитв. Друг някой ка па: ,,"\те не гъм умп-: човекъ". – Ако беше умен, спо-"обег,- чп"1в<, ти шъ-чле да бъдеш на свос-го

30

мтзсто, а сега си остакал на края, не си свер-шил училището. Такива заключения могат да се вацят от подобни запитвания.

Казвам: моята цял не е да ви обезсърдчавам, ..о да ви насърдча, да изправите нтвкои свои погръшнч разбирания, защото и напреднали в науката хора понъжога могат да изпаднат в заблуждения. Най-първо мисългана чсзъка тръбва да се освободи съвършено от всички тревоги и смущения. Често съвременните хора се без-покоят от мисълта, как ще пръкзрат живота си, какво ще стане с ттзх и те. г... Не се безпокойте, всички ще преминете ,п,обръ\ Христос казва: „Доста е злото за дек;:". Нъксм казва; „Мъчен е жизотът ми"! – Не говорете за мъч-нотиит. Всъка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. – Знаете ли какви лишения търпя?

— Нищо, лишенията развиват вашия характер. — — Никой не ме обича. – Не, има Един, Който ви обича. Сог ви обича. Ако Той не ви обичаше, вие не бихте ^огли да живеете \.а този свят. Щом живеете, зг.ачи Той ви обича. Какзо ще бъде в оптн свткт? – Каквото и в този свкт. Този и онзи свят са ецчо и също нтлдо. Те представлява г дв"Бтъ граници на едгн и гжш живот. Предсгавете С--1, че аз мзлизсм зън от стаята си без свъщ, и никой не ме вижда, но гласът ми само чуват. Питат ме: „Моля, кой е тамъ"? – Един ваш приятел. – Почакайте малко, сега ще излтзза. Влизате вътрЬ, обличате дрехата си, запалвате езъщьта, излизате вън и ме виждате. Значи, в този свят ви по-ерещат без свъщ, а в онзи евтзт – със свъщ. За да може някой да види своя приятел в духовния свят, трябва да запали своята духовна евещ. Обаче, и без евещ, и с евещ да сте, аз съм все същият ваш приятел. По същия начин, дали Господ ни посреща с евещ, или без евещ, Той е встзкога и навсекъде еаин и сжш. — 31

И тъй, ако искате да разберете смисъла на Любовта в живота, да бъдете щастливи, трябва да живеете по новия начин, с нови методи и правила. Не живеете ли така, никой в света не може да ви обича. Ако вие носите отрицателното в себе си и се съмнявате във всeки чов+ж, как ще ви обичат хората? Един необикновен човек може да ви ооича, но един обикновен човек не може де ви обича. Вие не можете да обичате умрелия човек, който е започнал да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скъсаните дрехи; вие не можете да играете хоро с един човек, на когото кракът е счупен. Това е новото разбиране.

Днес всички хора говорят за старата Истина в света. Казвам: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тъпчи от векове насам. Божественото, обаче, седи над всички времена и години. То никога не умира, а вечно живее. Този е вовият възглед, който хората трябва да възприемат. Съвременните хора често се обезсърдчават. Защо? – Те се стремят към «овото, но като не могат да го постигнат извед-нъж, отпадат духом. Не, човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполете тази скръб, това страдание". Човек расте и се развива в скръбьта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в -тил, а скръбьта – на фронта. При скръбьта човек мисли, разсжждава, и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява чозека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбьта – на фронта. Такъв човек издържа всичко, като храбър войник. Имайте търпъние, и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са големи.

32

Мнозина казват: „Ние изсъхнахме вече"-Казза,м: идете в градината, дето има изобилно вода и полейте и своята градина! Когато нбкой^ казва, че е изсъхнал, това подразбира, че няма-кой да го обича. – Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхнал, нека отвори крана на своята чешма и да полее градината си. Онзи човък, който страда, че няма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: «Отсега нататък ще започна да придобивам знания"~ Друг някой казва: „г\з пък нямам любов"-

–  В Всeки човек има един кран за Любов- та. Пусни този кран в себе си и кажи: „Отсе » нататък ще почна да придобивам Любовта*

–  г\з н+змам Истината в себе си. – Пусни кра на на Истината и ще я придобиеш. – Аз нямам Правдата в себе си. – Пусни крана на Правдата и ще я придобиеш.

Казвам: само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Богъ-ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението па земята, искат се силни и здрави1 хора, пълни с идеали и устой Животът няма> да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? – Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се пръобърне. За да се разорат полетата, първо ралата трябва да минат отгоре-им, а I осле да се засЬят. И след 2.0 - 30 дни,. гледаш, всичко отгорЪ им позеленело – нов живот над тях расте. Сжшото нешо стана в Пловдив и в Чирпан при землетресенията. Бог пусна там ралага си и разора земята. Може-би и другад нвчжде да пусне ралата си да орат. След разораването, тьзн меса отново ще се посеят, няма защо да се плашат хората. Днес Бог разораве ке само България, но и иъ-лия свят. Ралага, плуговете, с които Богъ

33

разорава земята, това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбьта е едно благо, но радестта е пще по-голямо благо. Ако не дойде скр ^бьта, по-малкото благо за човека, и радостта – по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смърть-га, и животът не може да дойде. Да благода-рим на малкото благо, за да дойде по-голЬмото благо!

„Той дойде и поиска тялото Христово". Ни-кодим отиде да търси тълото Христово – по-мал-кото благо, за да намери по-голямото благо – Словото Божие, Духа Божий. Той взе тялото Христово и Го постави в гроба. Това малко благо възкреси живота. Малкото благо, посъто в живота, ще оживи ума и сърцето на човека, и тогава ще се яви неговия Спасител, неговият Учи-тел, но не вече мъртав, а възкръснал. Щом Учительт живее и възкръсне, и ученикът ще стане, ще оживее и ше възкръсне. Ако Той е мощен, и ученикът ще стане мощен.

И тъй, който е слаб, ше знае, че неговият Учител още не е възкръснал. Де е тълото на вашия Учител? Ще отидете да Го намъриге и там ще чакате, докато до^де ангелът да Го възкреги. И когато Той възкръсне, ше дойде го-лъмата радост, голямото благо в душата на учени-"}. И всеки, който придобие тази опитност, ше придобие и светлика в съзнанието си, прозрение в душата си.

И сега аз желая на всиччи ви тека да възкръсне и вашият Христос във вас!

Беседа от Учителя, държани на гО май 19.8 г. в гр. София.