Той знаеше
„Защото си знаеше какво пгЬше да прави".
Изобщо всички същества, от най-малките до най-големите все знаят, какво да правят. В това отношение, малките същества даже превъзхождат големите, защото ТБ знаят по-добре от тях да си вършат работата.
Казва се, че Христос искал да ги изпита, за да види, дали знаят, какво трябва да правят. Това е един велик закон в природата; тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят, какво трябва да правят. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошият навик. От лошият навик «е ражда мързела в света, а мързелът спъва всъка култура. Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съвременни хора изобщо имат мързел, и всички се стремят към мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече. Когото и да запиташ, все казва, че иска да се осигури. Защо иска да се осигури? — Иска да стане мързелив, нищо да не работи. Това н*-що се забълъзва у лъкаритв, у художниците и другад. НБКОЙ лъкар, щом поработи няколко
а
Аз зная друг пример за един американец в Америка, който наслeдил 15 милиона лева злато, но ги раздал всички, а сам той пак си остава метач по улицитe. Този човeк може да го вземете като образец на характерен човек.
От това състояние, от този стремеж кея покой, към мързела произлиза смъртта. Тук се ражда смъртта, понеже н^ма условия за живота. Ако в покоя имаше жавот, нямаше защо да се създава светът. Следователно, всЬка вселена, след като седи милиарди години в покой, най-послф излиза от този покой и по такъв начин от покоя, от мързела излиза животът. Туй е на човешки език казано. Но какво може да допие човйк от един мързелив живот, като не работи, като си почива? Е, казват никои, човФк трябва да си поспива. Добр, какво се добиваот г.ъна? Наистина, човек все трябва да спи, но какво се добива от съна? — Почивка е, казват. Човфк трябва да яде. Добри, какво се добива от яденето? Всвко нищо трябва да има смисъл. Следователно, истинското знание седи в друга посока, да знае чов'вк да служи. На какво? — Па Истината. Аз ще употребя думате „да служи на Истината". Никои ще кажат: ние знаея, кикво н4що е Истината. Вервам, че никога сте II знаели, но сте я забравили и сега не знаете. какво нищо е Истината. Вие даже не можете да произнесете думата „Истина". Ами че от хиляди юн.иии насам се произнася на български език пумита „любовг,", но кой българин до сега е ироизнесъл тази дума на нейния език? Защото
4
години и си създаде добра клиентела, отпуща се. Шжой художник, щом нарисува 5—6 картини, казва: човек не трябва да работи. Защо? — За да не се изтощава. Какво ще се изтощи един чо-вт,к, който с четката си маже върху платното? Цък жената казва: не трябва много да се маже в кади, защото като се маже много, може да се екъса никоя жилка. Други казват: разходки не трябва да се правят, защото човек може нЬкак да пострада и да си изгуби живота. Всички се етремят към този в^чен живот и казват: блажени мъртвите, починали в Господа. Облажа-ват мъртвите, защото са прйд лицето на Бога.
Значи, ние сме научили закона на мързела, знаем го. То не е нищо ново. Всички животни също се трудят, за да се осигурят.
Ще ви приведа два примера из руския живот, из живота на двама професори, видни личности — професор Велмиров и професор Ца-стовски — това са псевдонимите им, аз не да-вам ежщинскит* им имена. И двамата са знаменити руски естественици и химици, писали ВИДНИ съчинения. Обаче, слйд десет годишен труд, един чичо на професор Паетовски умира и му оставя наследство от 10 милиона лева. Той веднага закачва естествените науки и химията на един теоздей и казва: безмислено е да се занимава човек с естествените науки и химията. Защо са станали безмислени естествените науки и химвята? — За 10-те милиона лева. И професор Велмиров наелвдил едно богатство от 15 милиона и повече, но той продължава да се занимава с науката. Питам сега: защо единият престава да се занимава, а другият не престава?
7
съл има едно крайно противоречие. На пръв поглед това противиречие е грамадно. Вие казвате: аз се движа, а той иска да ни докаже, че н'Ьма движение. Допуснете сега, че нашата вселена, колкото и да е голяма, има свой радиус, в вид на права линия, която се движи. Представете си, че тази линия е материална, дълга няколко трилиони километри, и по нея са наредени живи с&щества. Да кажем, че завертите тази линия с такава скорост, че да може в 24 часа да обиколи един път н/влата вселена. Можете ли да изчислите крайната точка на това движение? Когато п/Ьлата линия, целият радиус направи едно голямо обръщание, точката, в която радиуса е опрен, н'Ьма да направи никакво движение, тя само ще се мърда на едно мйсю. Ако това е само една проекция на нашия ум, то ние само мислим, че имадвижение. Например, вечерно време когато сниш, ти ходиш по планини, по гори, на гости тукъ-там, а телото ти седи на едно место. С какво ходиш? Ти казваш: аз ходих на слънцето и се вернах. Питам: действително, хо-дил ли си на слънцето? Но, тези неща не са същеетвени Въпросът е, дали има движение. В света има движение, има и далечина, така е. В психологията, обаче, има други едни състояния, които ние определяме. Човек някой пхт казва: аз съм паднал, нотънал съм много долу. Кж-де си паднал? — Тъй дълбоко съм нотънал, че едва ли ще мога некога да излеза навън. Туй надане за него е тъй реално, че той верва в това. Друг път човек казва: аз съм високо, горе на небето. Питам: как е възможно сега
6
всЬки народ, всеки мислител, всЬки гений като е създавад една дума, той имал ключа на тазж дума. Я ми кажете, кой е ключът на думата ,.лю-бов?" Извадете от една пиеса ключа сол и вижте, как ще свири по нея дигуларьт. Най-посл махнете и тактоветт,, оставетт, само нотитй. Какво ще излезе от тази пиеса? Сегашните хора гово-рят без ключ и без такт. Казват нЬкои: отличен музикант е той. Отличен философ е, философски работи говори. Казвам: философскж работи говори без ключ и без такт. Н&ма никакъв ключ, никакъв оир4д4лен такт.
Никой казва: знаеш ли какво нт>що е любовьта? Казвам: любовьта е н&що направено от картошки. Той казва любовьта носи живот. Хубаво, как се проявява животът? – В живота има движение. Втфно е, че движението е качество на живота; то произвежда живота. Значи, може да става пренасяне на материали, но в живота има друго нищо съществено. Същественото в живота, това е разумното, това е светлината, От това гледище, в вселената няма абсолютно никакво движение. Тчва нещо може да ви смути малко. Ще кажете: как в вселената нима движение? — В вселената има само едно малко мърдане. Всбка частица се мърда на местото си. Тя трепти и никъд не отива. От слънцето, запримЪр, не идват никакви частици. ВсЬка негова частица само трепти на местото си и туй наричат движение. Вие ще кажете: че как, аз ходя от едно м^сто на друго, аз дойдох от къщи тук. Това ех философски твердения, които трябва да се докажат. Може ли да се разберат? В тази ми-
9
никои ще кажат: какво бъбри този там? Кажат ли така, всичко е развалено. Каквото и положение да заемеш, който те наблюдава, все ще си направи никакво криво тълкувание; ако си мною весел. ще дадат друго тълкувание. Това, че чо-втжьт се смее, туй още не е истияският чо-в^зк. Ако плаче, и това не е чов^кът. Ама той е много замислен! Че коя е формата на истинската миеъл? Дте е онази характерна черта на ми-съльта? Ама той е благороденъ' Де е тази линия на благородството, която не се мени. Щом се МТ.ИЯ, тя не е благородство. Следователно, линиите в' испшският евт/п, нсЬкога имат еднаква интенсивност.
В този свят човтзк ложе да бъде едновременно навсякъде, От това гледище движението е тъй бързо, че нтвма никакъв промежутък и изглежда, че ЧОВ'БК не се движи. В другите сватове, ДТУГО материята е но тънка, човгЬк по-лесно се движи и едновременно той може да бодена много места. Ето например, тия ангели, които имат 6 милиона Тук въведете тексткриле, в една минута мигат да обхо-дят всичките слънца на нашата вселена и да се вернат с знания и с факти. Вие ще кажете: как е възможно, за една минута отгоре да се измине такова големо пространство? Ами че това време от една минута може да се разпредели на още по-малки части. Съвременните учени хора са почнали да доказнат, че една секунда от времето може да се раздели на неколко милиарда части, и в това време всека частица нравила неколко трилиона обръщания. Туй казват учените хора. Ако го каже някой религиозен човек, ще
8
този човйк да падне в една такава голяма дълбочина, с милиони метри надолу и да говори с мен в тоз момент, и как е възможно ири друг случай този човечг да е толкова високо, гори на небето и пак да се разговаря с мен? Как да обясшш тези я1;ща'? Знания требват! В хората трябва да се създадат съответствуващи органи. И действително, некои учени, некои окултисти забФлЬзват, че в човешкия мозък ночват да се образуват бели нишки, образуват се формати на известни нови органи за бхаещето ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще остаиат за т4х необяснени. Новит^ хора трябва да бъдат създадени от нова материя. Старата материя трябва да мине. Не е все едно да носиш един прост камък, или да носиш един скъпоценен камък. Материята им не е една и схща. И силите, които ех вложени в тези камъни, не ех едни и сх-щи. Значи, в вселената между разпите материи и сили, които действуват в нея има разлика. Тогава ние разграничаваме истинския живот но следното качество: в него има работа, която се отнася само към реалното, към неизменното в света. То е служенето на Бога. То е онова, в което нема абсолютно никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не за похвала. Според туй схващане, когато аз се моля Богу, ако се изправя пред вас да ме видите, че се моля, всичката ми молитва е отишла. Като ме виждате тъй изправея па молитва, вие ще кажете: какво се е изправил този като някой ис-тукан? Ако се изиравя на молитва в църква,
11
налагаме! В този смисъл реалността не позволява да се налагаме.
Та ние казваме: сега трябва да се вернем към онова истинско разбиране на живота, ако искаме да бъдем щастливи. Зк да бъдем щастливи, хората, с които дружим трябва да бъдат щастливи, разумни, ВСИЧШТГБ техни частици, всички Т"БХНИ клетки трябва да бъдат разумни. Всички клетки на един разумен човтж, трябва да бх-дат разумни. И докато хората не почнат да ми-слят с краката си тъй, както с главата си, свйтът нФма да се оправи. Аз мисля, че в свй та ще дойде една раса, на която и краката ще мислят, както и нашити мозъци. Патам тогава: краката ще ходят ли по земята? Не, н-Ьма да хо-дат. Аз ви казвам, че първата култура, която ее роди, вл$зе да жив^е в водата, за да избегне да се хроникирват всички престъпления, да не стане нгЬщо известно за жисата природа. Онйзи които създадоха тази култура, направиха всички същества безгласни. Никакъв език, никакъв глас н"вма там. За всички престъпления, които се вършат там, нищо не се знае. Там е цт>л ад, там всички се гълтат. Всички тия големи сомове, всички големи шарани, всички тия китове, мечоносци, всички тия електрически риби, ех все философи на миналото. Т създадоха една баснословна култура, за която нъчча да се спирам, но всички тия същества, като дойдоха до крайния пр^дйл, казаха си: н^ма да се мине така, н^ма нищо да научим. Като мислиха дълго вр^ме, казаха: трябва да изл^зем от този ад, да си съ-здадем свой език. Тогава тези учени риби нре-
10
кажат, че той е извЪтр&л. Какво ще баде туй пространство, което тази частица ще измине, като се движи с такава голяма бързина? Казвате: това ех предположения. Не, има един закон, ено-ред който човйк никога не може да каже туй, което не същеетвува. Следователно, учените хора са в права посока. Аз казвам: една частица може да се движи не само с бързина няколко трикиона обръщения в секундата, но и още по-бързо. Тази бързина, с която тази частица се движи,в невидимия св-вт е бързината на охлюва. Какво ще кажат тези учени професори и философи? Ще кажат, че не може. Може, човйк не ложе да предполага нътца, които не същеетвуват. Следователно, ние никога не можем да измислим и не можем да кажем неща, които не схщест-вуват. Кога се казват глупави неща? "Когато се въздържаме да казваме Истината, ние казваме глупави нътца. Глупавитй неща не ех нищо друго, освЪн отричане на реалния живот. Никой казва: н^ма Бог в света! Казвам: не, това е една квадратна глупост. Щом казва никой, че нима Бог, това значи, че той признава друг никой Господ. Той сам ще стане Господ на себе си. И всички он^зи хора, които отричат Бога, те ех богове на себе си и казват: ние трябва да бх-дем силни, богати хора, да ее наяожим на света. Казват: да се наложим на света! Добре, каква разлика има между онези, които се налагат и онези, които не се налагат? В края на краищата и едните, и другите свършвате еднакво. Аз бих желал да видя как еверщват некои, които не се налагат на света. Нема какво да се
13
Единствената птица, която води еднобрачен жн-пот, това е орелът. Той като се ожени един П/Ул, вторият пи не се жени. Другите се же-нят по няколко пъти. На едната умрт-ла другарката, ожени се втори път. И тя умре. ожени се трети път. В семейния живот на птицитй нима никаква лъжа. Като си свършат взаимно работата, ТБ- си казват: аз мога сега да обикна и друга нт>коя птица. В тт*х има голяма искреност. Обаче как е между хората? Вие ще кажете: не трябва да се говори тъй! Че как тргЬбва да се говори? Ами да се не еъблазнЪват хората! Ами онзи сарафин,който е издожил парите си там на улицата, не съблазнява ли хората? Ами онзи тър-говец, който окачил хубавите дреха и шапки не съблазнява ли хората? Ами онзи там, който е окачил саламите в витрината на своя дюкян, не съблазнява ли хората? Ами онзи касапин, който окачил прасетата, за краката не съблазнява ли хората? И съвременните хора отгоре на това минават за много големи моралисти! А, зная къд1> седи мора-лът. Аз ще дам една нова форма за морал. Ще разгледам как постхпват лекарите, те нека да се сърдят. Ще ги изкарам, не да ги съдя, а само да покажа, кмк седят работите. Разболее се Иван, Стоян, трети, скоро викат лекаря. 1Й-карьт се зарадва, отиде там. Благодйтел ли е лйкарьт? Не, той ще си вземе за визитата 100 — 200 — 300 лв„ според това, до колко е ва-жш някой лекар. Колкото е по-учен, толкова повече взима. Колкото е по неучен, по невежа, толкова по-малко взима. Най-послт* той изцъфи болния и му казва: трябва да знаеш, какво стори
12
днзвикаха едно излизане от водата, пилигрими станаха и се превернаха на птици. Като риби, те нямаха домове, семейства. Като посеяха 200 — 300,000 семена, свои деца, оставяха гн на прои-звол и казваха: Господ да ее грижи за тех! И знаете ли какъв разврат е в водите? Всичките риби измряха от разврат. И Бог като вид*, че тази култура е на разлагане, посоли морето, за да не се вмирише. Тогава питаи аз; защо трябва толкова сол на океана? За да не се вмирише тази култура, та да поквари всичко наоколо. Това е мое тълкувание, което учените мо-гат да отрекат. Като излязоха тия риби от там и се превернаха в птици, т имаха богата онитност и минаха в една по-висока стадия. И като птици, т& разрешиха семейния въирос тъй, както и хората не са го разрешили. Умно го разрешиха те! Направиха си хубави перца, направиха си хубави крилца и литнаха с тех високо из въздуха, като с аероплани. Туй, което ги отличава от хората е, че разрешиха семейната проблема. Те казаха: туй, което беше в водата, неми да го продължаваме по вече.
Сега, дойдоха тия два противоположни полюса, мъжът и жената, направиха си гнездо, по-лочка, снасяха си там яйцата и като си свършваха работата, излизаха си навън. Между тЬх ЕПЬ-ма бой, нема тояги, кой да унравлява дома. Тук мхжът не казва на жената; хайде навън! Й в тех има разводи, но те са честни помежду си. Като карат заедно една година, на другата година едната от тех си избере друга другарка и казва на първата; аз си избрах нова другарка.
15
доларчета, това са 500 златни левчета. Всеки златеп лев на българска валута е 30 лв.; значи 15,000 лева гори — долу на седмица. Как мислите, не биха ли говорили красноречиво тия проповедници, като вземат 15,000 лв. О какво въодушевление биха говорили! Като в з и м а т 15,000 лв. всЬка седмица, за месец правят 60,000 лв. в една година колко ще станат? — Близо 600—-700,000 лв. Да, но според мене това не е култура. Това е натрупване на материал. ВсЬко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз от-варям вече прозорците на моята душа, и там се натрупва един тънък пласт от една материя много финна, но много отровна и вредна за този авет. Знаете ли колко е тънък този нласт? Той по дебелина съставлява една десетомилиардна частица от милиметъра. Толкова е тънък този слой, с микроскоп не може да го видите. Но като се натрупа тази материя, тя вече създава едно недоволство. НапршгБр, ако аз погреба един чов'Ьк, безразлично, дали съм светия или грътпник, и му взема 100 лева за молитвите, като се верна у дома, всичкото благородство от мене ше изчезне. Не само това, но некои казват: хората трябва да ни видят, като се молим. Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те, виждат, като се молиш, От това гледище, светът не трябва да знае, когато се молим. Съвременият свет разбира само езикът на мотиката, Щом вземеш мотиката и отидеш с нея на нивата, ще те питат: какво правните? — Копая. Много добре правиш.
14
моята наука заради тебе! Болният си казва: да не беха моите пари, аз зная, какво щтЬше да сто-риш ти заради мене. Той си мисли това, не казва нищо нему, мълчи си.
Ще дойда сега до свещениците, до проповедниците, нали ги има навсекъде в света. Аз не говоря специално за тукашните, принципално говоря, за тия и в Индия, и в Япония, и в Германия, и в Америка, навсекъде. Дойде някой при свещеника, казва: Отоян еди-кой си се поминал. Свещеникът се зарадва, вземе си епатрахила, кадилницата, Евангелието, отиде, чете му молитви и все за Господа върши това. Казва; ама ще платите! мисли си после; извърших волята Божия. На втория ден дойдат при него, кажат му, че еди къде си се родило дете. Отиде да кржщава той, но пак му плащат. На третия ден го викат да венчава. Венчава, но пак му плащат. Питам: де е моралният кодекс, по който трябва да се служи иа Бога? Де е онова безкористие, с което ние трябва да служим на Бога? Казват: християнска културя! Та християнската култура в това отношение е такава, каквато е и у езичниците. Действително ние не сме толкова груби, колкото езичниците, но според светлината, която имаме, нашите малки погрешки могат да имат по-лоши последствия, отколкото на езичниците. Техните грешки ех по малки, отколкото на съвременните моралисти. Дойдат в Америка видни проповедници, проповедват, но им се плаща. И аз сега съжалевам, че нема да ми платят. Както и да е, но казвам, че на тия видни проповедници от Америка им плащат на една проповед но 100
17
малки и големи шишенца ех наредени едни до други. В пея било развито чувството на реда и като видела този иорядък в лабораторията, кавала си: види се, професорът яе е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наре-да. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюриризирам професора. Дохожда си професоръг гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разм-Ьстени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала.
Така и ние, когато дойдем в живата природа, взимаме да разместваме всичките шишенца, И знаете ли, колко време на професор Блякстон отнело новото нареждане на лабораторията? Н/Ъкой п&т и ние, като тази слугиня, тъй нареждаме своите мисли. Ние имаме особени понятия за морала. Ние имаме особени понятия за молитвата. Да се молиш без да те види н е к о й? Не външно, но в душата сиданЬмаш абсолютно никакво желание и да се усЬщаш абсолютно самотен. И за в бъдаще светиите нима да се молят тук на земята, Истинският светия, когато се моли, се качва горе. Оставя тблото си тук, а се дига на височина пай малко 12,000 клм. и там се моли. Вие молили ли сте се така? Излизали ли сте 12,000 клм. над земята? Трябва
16
Вземеш чука, питат те: какво правиш? — Чу-кам, Много добрт. прчвинг. Но ако ееднеш нт>-кадъ1 в размишление, казват: този будала какво е седнал там? ЦЪл ден седи като някой и е, тукан. Туй са схващания! И всички хора, които работят. все за будалм минават. Защо? Днепшитъ' хора мислят. че религиозните хора не работят. Не е тъй. И с т и и е к а т а ра-6 о т а е само в с л у ж е н »' на Б о г а. Е, кое е ио хубаво? И аз мисля, ча ако нгЬкой светия разоре никога са но един декар земя, то житото, което ще се роди, ше има зрънца, подобни на кокоши ЯЙЦР. И като ядеш, това жито ще м^за на такава хубава наета, каквато никоя не може да ти направи и в устата си ще изпитваш такава, приятност, която ще те ободри и ще ти държи сито за цЬла седмица. Питам: елвд това Н1вма ли да се разреши въпрос ът за хлФба? Дяес казвате: хлйбец, хл-Ьбец! и — по три пъти на ден ядете. И веяросът за хлт>ба пак не се разрешава.
„Защото си знаете, какво щ1зше да прави".
Ще ви приведа друг едип приатер, за про-фесор Блякстон, псевдонил на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лабаратория, добр4 наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава за екскурзия за цвл игЬсец, да прекара времето си из ириро-дата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от врЬме на вргЬме. Тя отваря лабораторията и вижда, че
19
Н&коя казва; аз иов^рвах в тебе. Е, какво повярва? — Че всичко можеш да наиравиш. Какво ме интересува, че ти вйрваш, какво аз мога да направя всичко? Ти какво можеш да нап-равиш! Това, което аз мога да направя, то е, което ме иодига в моитъ1 очи, но ако ти вЬр-ваш, че мога да направя ЕГБЩО а не стане, тога-аз иадам в твоитъ' очи. Хубаво, аз ее каз-вам, че трябва да мислим така, но важното сега за нас хората, които сме вече до прага на новата култура е, да изя^зем от старата култура тъй, както рибиг излязоха от водата навън. II ще излт.зем! Писанието казва: „Всички ще 6&-дат грабнати горт, в въздуха". Ще изл4зем из г&стата срйда на този живот, както рибит*, и ще разрвшим един важен въпрос в света — братство и Любов. Този въпрос ще се разреши само в новата култура. Важният въпрос за нас не е този за спасението, както пропов^-дват нгЬкои. Спасението не е въпросъ1 то е едно състояние на земята. За нас важен въпрос е повият живот, който Бог внася в свЬта. Защото желанието на Бога, Който е направил свита и хората, е всички негови чада да не умират В Писанието се казва: „Бог не благоволява в смъртта на своитт> чада. Той има за цйл, всички тая дЪца да живгЬятъ".
Сега Христос изпитва своитг ученици, мо-гат ли тия всички хора да се нахранят с пет хл Ьба и дв риби? Казва един от ученицитъ1 Му: „И 200 динарии няма да стигнат на тези хора захл^бъ".
„Христос знаеше, какво щт>ше да прави".
18
да попитате съвременните авиатори, какво изпит-ват, когато се издигат иа известни височини из въздуха? Ами какво ще е на височина 12,000 клм. БЬкой казва: аз принесох на Бога една гореща молитва. Аз бих желал да пренесеш твоята гореща молитва на 12,000 клм., че тогава да видиш, каква е тя. Ако се качите на 12,0.00 клм, височина, знаете ли какъв студ ще има там? Ако тъй прогресивно се увеличава студът и с хиляди градуси студ може да има. Никои учени казват, че под 200 м. надолу нямало студ. — Има. Казват, че най-голи мия т студ могъл да бъде—270°. Не, и с хиляди градуси има студ. И—10,000° студ има. Ние сме в ра-зр4з с съвременните учени. Никои учени казват, че ако се дойде до—270° студ, цялата вселена пгЬла да изчезне. Тези учени хора разсхж-дават като онази българска баба, която повикала няколко свои съседки и им казала: с вера аз мога всичко да направя. Молитвата ми е тъй силна, че вие ще видите, тази чукара нема да я има до утре сутриньта. Стават еутриньта, чукара-та си е на местото. Обаче, тя изхитрила и им казала: чукарата си е на меето, защото се сми-лих над вас, боях се да не ви стане нещо от очудване. Тя съзнавала, че с думи само чукарата не може да да се мести. Некои мислят, че с думи могат да преместят планина. Некои даже маслят, че с думи могат да преместят и земята. Да, може, обаче човек, който работи с вера, не с простата вера; такъв човек трябва да има абсолютни познания. ВЬрата подразбира Христос.
20
Казват, че Христос никъде не се е училт». Други казват, че Той се учшг в Егииет, Индия и др. Не, великите Учители изобщо, не се учат на земята. Некои от т'Ьх ходят, може би само за 5 — 6 години на слънцето да се учат и после идват на земята. Ако некои казват, че великите Учители се учат тук на земята, тте ех много прости хора. Сега вие можете да ме запитате, по кой пачин те отиват на слънцето. Това нещо един ден вие ще проверите, нвма какво да ви се казва. Туй е една Истина. Както рибите станаха птици, както ПТИЦИТЕ станаха млйкопита-ющи, както мяекопитаюптте станаха хора, както хората станаха ангели, по ехщия закоя ще стане всичко това. Същественото за нас не е да доказваме всичко това, но да имаме един език,с който можем да се споразумяваме,
Сега, нанримЪр, като ви говоря, вие разбирате ли, вйрно ли е всичко това, или не е керноЯ Говоря ли ви Истината? Н4кои нФща ех верни, некои ех преувеличени. Аз ще ви кажа кои и1> ща ех прйувеличани. Има нЯкои неща преувеличени, само за да събудят мисълта ви. Заиртгср аз от толкова време ви говоря за Любовьта, но същественото за Любовьта още не съм засътналт. Аз съм още в предисловието на Любоиьга. Ако бих нроизнесъд думата любов, както трябва, знаете ли какво щеше да стане с вас? Най-първо от вас ще почне да се дига дим, всичко у вас ще изгори и ще останете голи. Като произнеса втори пхт думата любов. Телето ви ще начпе да ее нажежава, от него надалеч ще се разнася една топлина, но не като обикновена-
21
та. а като произнеса трети п&т думата любов, вие ще светнете, ще станете свт>тящи схщества и ще се облечете в ангелски форми. Този салон, в който се намирате, ще изчезне, не че ще изгори. но вие ще бхдете вън от салона. Хубаво, готови ла сте за едно такова състояние? Мнозина сл; толкова готови, колкото е готова онази младата мома, за която момъкът иде вече. Дойде млади-ятт. момък, казва й: ела с мене! Тя му казва: ти готов ли си да ме осигуриш, да не си никой б&дняк? Всвка мома си мисли за царския син и за него се готви. Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум,неонетнен от никаква лъжа! Няма нищо но-отвратително от лъжата! Най-иърво ние трябва да ликвидираме с лъжата. Вейки от вас трябва да вили, какви ех иеговитъ- чувства, постоянни ли са тй или изм&нчиви. Защ >то ако т са иромЪнчиви,-сдин ден ще ни причиняват врйдг.
Защо Хриетос нахраня толкова хиляда души не можа ли да ги изпрати нйкадъ^ Този народ, тия хора, които биха събрани около Христа, биха жаждующи души, бхдащи ученици, които Той требваше да нахрани. Тия души, които Хриетос нахрани, Го номнят от нрйди 2,000 години и до днес. Тия души нахранени по този начпи от Христа, никога нима да Го забравят. Т4 се нахраниха духовно, за това в тех има един вж-трЪшен копнеж. Казва Хриетос на едно мйсто: „Не само с хлйб може да жив-Ье човек, но и с всЬко живо слово.
22
И тъй, има една фаза, в която сега живЬ-ем, тя е етремежът на душата към Божественото, към Бога. Не казвам, че трябва да напу-снем сегашния ся живот, защото в света всичко язведнаж на може да стане Преходни периоди, прескачания я^на в живота. Жива т а и р и-рода обича последователно-стта, тя никога не б р-з а. Туй ще пойните! Това е един от нейните методи — тя не бърза. В нея е ввчяостта, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономиева своите сили, защото СИЛИТЕ % не ех в такова изобилие в каквото е времето. Следователно вие можите да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина онези хора, които не живй-ят сноред както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им, В това отношение природата не жертвува силите си. И когато искаш да жштееш по-дълго време, трябва да се намери дЬкое любяще схщеетво, което да та даде на заем от своите сили. Затова, за да продължиш живота си, ние не трябва да бързаме. В това отношение, аз счятам доброд4тель-та в света като икономия на живата природа. Като ме пита нЬкой, що е добродетельта отгова-рям: добродетельта е икономията в живата природа. да знаеш, как да економисваш силите и. Според тази икономия, и свещеникът, и пясате-льт, и бащата, и майката трябва да знаяг, как да работят. Като схванете живота тъй, не» подобри методи за икономия от добродетельта. Когато някой каже, че за в бъдаще трябва да се
23
изучава икономията, аз казвам: трябва да се изучи добродйтельта като икономия в природата.
„Защото си знаеше, какво щ^ше да прави".
Каква била интимната мисжл на Христа? В Христа нямало никакво желание да привлече хората при себе си. Неговата интимна мисъл била да извърши волята Божия, да служи на Бога без-завЪтно, без никаква заплата: Шкои казват;все тр-Ьбва да ни шгатят. Питам тогава: ако богати-ят човгЬк, ако никой нар, които имат всички средства, работят, за какво трябва да работят, да спечелаг повече ьтещо ли? Аз казвам: когато най-богатите хора в евт>та иочпат да работят, тг ще работят безкористно. Когато най-до-брит! хора в св1;та почнат да работят, те ще работят безкористно. Следователно, ние не мо-жем да рпботич безкористно, докато не станем добри. Щом станем добри, от нас ще изчезне всЬкаква тревога, завист, злоба, умраза. Някой казва; аз не мога да търпя еди-кого си, не го оби-чам. Защо? Ами че Бог го търпи! Щом Бог го търпи, как така ти да не можеш да го тър-пиш? Може да има нЬщо в него, но Бог го търпи. Когато Бог го търпи, и ти ще го тър-пиш. Когото Бог учи, и ти ще внимаваш в този морал. Ти може да си недоволен от него, пък други са недоволни от тебе. Много ангели са недоволни от хората. По никой път и у ангелите, които ех толкова напреднала в своята култура, се заражда едно отвращение, едно желание Господ да им позволи да ометат хората, да създадът иъчцо по-хубаво. Господ ги възпира, казва им да почакат. Сега, ако ме попитате,
24
какво нравят ангелите, ще ви кажа, че тт, то-чаг своите огнени ножове. И като дойдат на земята, в една минута отгоре цялата съвременна култура ще стане на прах. Те, без всЬкакви оръжия ще извадят хората от техните черупки и всички ще тръгяат слгЬд тЬх много смирено, както цели полкове войници вервят смирено елед своя началник. Това ще бъде! И царе, и владици, и патриарси, и проповедници, всичка тия величия, които ех лъгали през всички времена, от памти-вт>ка до сега, на всички тия лъжи в името Божие, на цялата тази лъжлива култура трябва да се тури кръст. Това ще стане! Майката не трябва да се гневи на джщеря си, но оп дълбината на душата си трябва да й каже: дъще, ето ключът! Музикантът. като повика ученика си, как му дава ключа? Майката ще започне да произнася прт,д дъщеря си думата любов. Ще я произнесе първи пхт, за да се задимят дрехите й. После втори пм, да изгорят дрехите й и да остане гола. Слт>д това трети п&т, да се на-жежи тялото й. да свети и да изпуша топлина, та да познае, че нищо не знае, но да остане в нея онова велико желание да намери Истината. Това е истинската придобивка. Когато тялото й почне да се стопля отвътръч тогава ше се зародят в нея онези най-възвишени чувства. След туй ще дойде светлината, т. е. тогава ще дойде онова истинско цъвтене на душата. Когато душите цъвнат, тогава ще се опознаем. Еазват: защо цъвна този цвет на слънчевите лъчи? Цветът познава онези слънчеви лъчи, които носят живот в себе си. В дадения случай и душата познава оне-
25
зи Божествени лъчи, които ЕОСЯТ живот В себе «и. Тогава кима да б&дем тъй своенравни, тъй ексцентрични, както сме сега: Ако тя имаш този Божествен Дух в себе си, когато нъчгой чо-К-БКЪ- иде при тебе, още от ]/2 кчм. разстояние неговата мисъл ще се измени, и като ногледнеш тозц чопъчсц ще му изпрнтмш тази Божествена тетвтлина.
Еазва се в Писанието: „Христос знаеше, какво ш/Ьше да прави". НгЬкои казват: едно вр*-ме Христос о знаял, обаче, ако Той дойде сега, в наши дни, нгЬма да знае, какво да нрави, Той но бъчне много учен чок&к. Не обратното е: нървит* хора, които дойдоха на земята, биха много учени; ноел^дващиг б4ха жалко глупави, а ние сега сме най-глуиавитъ\ Обратен процес на еволюция , 1Гьрвит,те хора, които дойдоха създадоха земята; вторите създадоха само градините, третите, които излязоха от рая, научиха се да орат; четвертит* — да се бпят, а нетиг научиха мързела. Сегашната култура аз яаричам „култура на духовния мързелъ". БсЬки чов'Ьк работи, бърза да забогатее и като добие нари, удари го на широко, на живот, Питам: това работа ли е? — Не е работа. В работата не трябва да има ни-какъв матершигон обект. Аз казвам; в свита, в нас трябва да има само един матерна-лен обект —- М&дростта. Тя ще дойде като сила, която ще ни направи свободни, самостоятелни орТзщу песгодагБ в този живот. По този на-чпи ще опитаме Любовьта в св'Ьта. Б4кой казва: ние знаем това, но утр* трябва да ядем. Кой не знае че трчзбва да яде? Аз не казвнм,
26
че не трябва да се яде. НЬкой казва: не можа ли Господ да направи света по друг начин? — Може, аз не мисля, че не е могъл да го направи по друг начин, но направен е вече така. Какво лошо има в яденето? Ако човек прояде умира, и ако много пости — пакт, умира. Това ех двт. крайности. Човтж исЬкога трябва да яде толкова малко, колкото да подкрепя своя ор-ганизъм, да не ма никакви излишеци и да прб-кжева яденето си при най-сладката хапка, повече да не хапва. Ако хапне повече това ще бъде за него отрова. И в природата трябва да бъде така. Дойдеш ли до най-високия верх, дгЬто до-биваш най-голямото- задоволство, спри там.
Сега, мнозина искат да отидат при ангелите, какво ще научиш? За да отидепг при ангелите, трябва да имаш техните органи. Казвате: ами като отидем при тйх, ще ни посрещ-нат ли? Ами ти можеш ли да възприемент тяхната Любов? Един ангел може да се спре при тебе само ако разбирани, неговия език. й при Бога е същото. О този език нитдт. п^ма да ик приемат. Като проповедвам Божията Любов, подразбирам, че трябва да научим Божествения език. Като научим този език, само тогава ще влт>зем в връзка с Бога. Нт>кой казва; аз трябва да се науча да се моля. Да, ще се молиш. но затова трябва да научиш свещения език на молитвата. Само една свещена дума е останала от молитвата — „аминъ". И египтяните имали думата „аминъ". Б това време имало пекои фараони с това вме „аменъ". йндусите имат съща-та свещена дума „аумъ". Те произнасят тази ду-
27
ма пр4ди служенето, а християните, като четат „Отче нашъ" всякога на края казват „аминъ". Какво подразбират под тази дума? Когато н&-кой индус чете свещената книга на ведите, той започва с думата „аумъ". Какво означавава тази дума? Тя е свещена дума, останала от една възвишена култура. Всички казват „аминъ", „да бъде така". Само тази свещена дума е останала от свещения език. И сега трябва да се поверне м назад, да възстановим всички свещени думи яа този свещен език, да разберем, как са започнали нещата, и тогава ние ще бъдем послушни към Бога. А сегашната култура ще се измини. Сегашните думи, които произнасяме, но-сят разврат в себе си. Почнете да говорите на кой да е българин за Любовьта, той ще се съблазни. Напримйр н^кой казва: аз тн оби-чам много. Тия думи веднага произееждат смут. Н'вкоя сестра е свободна в отношенията си към 11'вкой брат, но заговори ли й той за любов. произнесе ли тази дума прйд нея, тя става вече малко сериозна, студена. Къде отиде любовьта? Ти изговаряш думата, а любовьта я нт,ма. Значи, думата „любовь" е опетнена. Ако пък про-изнесеш думата „умраза", тя има обратен ефект. Кажеш ли никому „аз те мразя", тази дума има обратна сила. Като срещнеш този човек втори ижт, той вече е по-топъл, гледа да ти услужи, отваря се към тебе. Значи, като си цроизнесьл думата „умраза", произнесъл си я по-правилно, отколкото думата „любовь". Питам: де е силата на тази любов? Има нт>що особено в човешката душа, има един вхтрешен език, на който
28
ние трябва да си говорим. Аз считан тованъ1-що за едно от най-добритт> качества — то е почитанието. Като срещна някой чов^к и го погледна, да познае, че му го горя Истината. Не той да ми казва: кажи ми Истината! Казвам: ти го-тов ли си да ме разбереш? Аз ше ти кажа само здна дума: „аум, ауменъ". й като ти кажа тази дума, ти тр&бва да ме разбереш „Аумен аминъ" — тази дума съдържа всичко в себе си. „Ауменъ" — това е ключът.
Ще ви преведа тази дума на наш език с следното сравнение. Ти си нжтник, пътувал цЪ-ла седмица и замръкнал всред ихтя в една тъмна, бурна нощ, снът, виелица, краката ти замръзнали, едва сн държиш на тех. Аз те срещна, казвам ти; вземи този ключ, там на 100 крачки от тук има едно здание, един велико-л&пен палат, отключи си и като вл-Ьзеш ви ръ\ ще нам^риш ядене, пиене, топлина, баня, библиотека — всички удобства — никой друг нима да нам'вриш там. „Ауменъ" — това е клю-чът — чов$кът, който е избавен от всички несгоди на този живот. Ще отключиш и ще вл4-зеш в налага, Щом почнеш да ме питаш: ама по кой начий да отворя, рхц^т^ ми измръзнаха, не мога да държа ключа — тогава аз ще дойда с тебе, но н/Ьма да ти кажа „ауменъ". цЬ-ма да чуеш тази дума, а ще чуваш само „кръцъ-кръцъ". И сега, вие не произнасяте думата „ауменъ", друг нт>кой я произнася заради вас, а вие чувате само „кръцъ-кръцъ". Вие казвате: , амин — така да бъде!" Аз ви казвам: ще ви завЬщая една голяма къща. * — Амин! Ще ВЕ
29
оставя 10 милиона наследство. — Амин! Не, вие требваше да кажете „аминъ" преди да започна аз. Учениците запитаха Христа: „Този народ, който дойде тук, може ли да бъде нахранен?" — Може. Христос произнесе една свещена дума. Защо Христос се молеше всЬкога вечерно време? Той денем никога не се молеше. Считаха Го малко еретик. Той се молеше вечерно време, за да не Го види никой. При това, всЬкога предпочиташе облачни, тъмни нощи. Даже вечерно вр^ме^ когато имаше месечина, Той никога не се молеше на мгЬсечина. Тъмните нощи обичаше! Казвам: ами ио-голема тъмнина от скръбьта има ли?
Някой пита: защо е скръбьта? — За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетне-на твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтръсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вхтр^шно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен! Господи, обичам те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсинвал и ограждал. Единственото същество в света, което ни обича, това еБог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спрем и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Ллобов, с която нс/вкога са ме ограждали. Щом кажа това нещо ма себе си, в тайно, по същия скрит начина трябва и да му помогна. В душата ми и следъ
28
ние трябва да си говорим. Аз считам тованй-що за едно от най-добритт. качества — то е почитанието. Като срещна нЬкой човчЬк и го погледна, да познае, че му гогоря Истината. Не той да ми казва: кажи ми Истината! Казвам: ти го-тов ли си да ме разбереш? Аз ше ти кажа само здна дума: „аум; аумеяъ*. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш „Аумен — аминъ" — тази дума съдържа всичко в себе си. я Ауменъ" — това е ключът.
Ще ви приведа тази дума на наш език с следното сравнение. Ти си пътник, п&тувал пД-ла седмица и замръкнад всрт.д ихтя в една тъмна, бурна нощ, енът, виелица, краката ти замръзнали, едва се държиш на тях. Аз те срещна, казвам ти; вземи този ключ, там на 100 крачки от тук има едно здание, един велико-л&пен налат, отключи си и като влт.зеш вхт ръ\ ще нам-вриш ядене, ниене, топлина, баня, библиотека — всички удобства — никой друг нт,-ма да нам'Бриш там. ,Ауменъ" — това е ключът — човтжът, който е избавен от всички несгом на този живот. Ще отключиш и ще влт,-зеш в налалга. Щом почнеш да ме ниташ; ама по кой начин да отворя, ръцт/г ми измръзнаха, не мога да държа ключа — тогава аз ще дойда с тебе, но нт,ма да ти кажа „ауменъ" нт,-ма да чуеш тази дума, а ще чуваш само „кръцъ-кръцъ". И сега, вие не произнасяте думата „ауменъ", друг нтжой я произнася заради вас, а вие чувате само „кръцъ-кръцъ". Вие казвате: „амин — така да бъде!" Аз ви казвам: ще ви зав-вщая една голъ\ма къща." — Амин! Ще ВЕ
29
оставя 10 милиона наследство. — Амин! Не, вие грабваше да кажете „аминъ" преди да започна аз. Учениците запитаха Христа: „Този народ, който дойде тук, може ли да бъде нахранен?" — Може. Христос произнесе една свещена дума. Защо Христос се молеше всЬкога вечерно време? Той денем никога не се молеше. Считаха Го малко еретик. Той се молеше вечерно време, за да не Го ВИДИ никой. При тона, всЬкога предпочиташе облачни, тъмни нощи. Даже вечерно нр4ме, когато имаше месечина, Той никога не се молеше на месечина. Тъмните нощи обичаше! Казвам: ами по-голяма тъмнина от скръбьта има ли?
Някой пита: защо е скръбьта? — За да се молиш. За да се молиш, за да ие бъде опетне-на твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтръсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътреншо желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен! Господи, обичам те за всички добрини, които си паправил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсипвал и ограждал. Единственото схщество в св^та, което ни обича, това еБог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спремх и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Любов, с която всекога ех ме ограждали. Щом кажа това нещо па себе си, в тайно, по същия скрит начин трябва и да му помогна. В душата ми и следъ
30
това трябва да остане една свещена радост. Когато съм наскърбен, тогава трябва да направя най-гол-вмите добрини, А сега, кога очакват хората да направят най-голймитъ' добрини? — Когато са радостни. Това не е правият път.
И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбьта е един велик метод за разбиране великата Истина в Ов&та. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци.всички учени са минали прЬз училището на скръбьта и станаха хора. ВсЬки трябва да обикне скръбьта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбьта, че я обичаш. тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.
Сега как ще разберете този живот? Вие, понеже мислите по човешки, ще кажете: Господи, не виждаш ли страданията ми? Вие мислите, че Господ се грижи само за вашитъ1 малки страдания. Той вижда всичко. Тъй и при Христа едно вр&ме дойдоха всички тия хора и Той каза: „ХлЪб тргЬбва да се даде на тйзи хора!" Христос и днес вижда всички несгоди а страдания на учените хора, на л4каритъ% на болниг, на стражду-щитъ\ на умирающитъ\ К а з в ам: всички вие трябва д а разбирате ключа и а Любовьта, и когато намерите този ключ и
31
произнесете тази дума, и в най-лошото състояние на душата си да се намирате, тя ще я тонира. Някой път сте близо, много близо до това състояние на радост, яо лесно го изгубвате и с години го нт»ма.
Та врйме е сега, врйме е някои от вас да учите този свещен език. Послй, казвам на тЬзи, които мислят, че са. се родили от Духа Божий, позволено е вече за тях да учат този авещен език на Любовьта и да се учат да слу-жат на Бога. Дойдем ли до това служене, ние ще разбираме този свещен език, между нас ще ее роди тази вътрЪшна връзка я ще се познаваме. Тогава нвма да казваме: направи това, или онова. Вейка ще знае сам, какво ще трябва да прави. Не, вие трЬбва вече да живеете в новия жи-вот. Казвам: новият морал е абсолютно безкористно, не бездействие, не безработица, но работа чиста, благородна, възвишена, без да се спъваме от сегашните мъчнотии. Сегашвитт, мхчно-тии са предшественици на нтлцо велико в света Ние сме дошли до крайния пргЬдт>л на съвременния свет. Няма да се мине дълго вр-бме, и ние ще влЪзем в една нова вълна, в едно трансформиране, затова трт>бва да бъдем готови. Който не е готов, ще се намери в положението на онзи, който за пръв път се качва на н^кой ае-роплан. През цълото време той ще трепери от етрах и нищо н^ма да види, ше иска по-скоро да елт>зе. Който е готов, ще усЬти един ноглед на духа си.
Мнозина искат да изучават живата природа. искат да изучават математиката, естествени-
32
науки, астрономията и др. Отлична наука е астрономията! Какво ще учите хората на нея? Какво ще учат, от какви елементи е съставено слънцето ли? Хората са смешни, като казват, че слънцето е съставено от водород, кислород и други никои елементи. То е същото, както когато н^кой дойде и каже, че къщата на еди-кого си е съставена от дървета, керемиди и други материали. Щом къщата ли е сьздадепа от тия елементи, и аз съм еъзднден по същия начин. Не, проявлението на това слънце, което виждаме и за което казваме, че е създадено от кислород, водород и други елементи, това е само една форма на един и на друг род енергии, които се наричат водород, кислород. азот, въглерод и т. п. Това са род енергии, които се проявяват но особен начин. Тия малките първични проявления на енергиите, ние наричаме елементи. Това, което ние наричаме елементи, в ежщност не са елементи. Д ще се спрем тогава? При атомиг не можем да се спрем, тй са цт,ли сватове, създадени от йони. Послг ще дойдем до еуперйошгг. Д1> ще се спрем тогава? Тези елементи са набрапи енергии. Научно, или атомистически, или по който начин и да разглеждаме свгЬта, идеята е една и съща.
Туй, което сега евЪтът ни придава, то е само по себе си важното В слънцето, въи от т&зи елементи, има и други елементи, които човйк трябва да знае. Аз съм казвал и друг ижт, че слънцето може да ни даде живот, но разумноет не може да ни даде. Осв&н, че не може да ни даде разумноет, но слънцето внася и мързел.
33
Щом те нагорещи, вече не искаш да работиш. Всички живи същества стават мързеливи под благоприятните слънчеви лъчи, и културата требваше да се пренесе от по-топлите страни, от Африка, в но-студените места, да се намали неговата светлина и топлина. Тъй че разумността ие е от слънцето, от друго место иде тя. От друго место иде тази култура. Като казвам, че разумността не иде от слънцето, в моя ум седи друга идея. Ако ви кажа, че аз виждам друго слънце, какво ще кажете вие? Ще кажете: ами ние защо ие можем да го видим? Аз го виждам при известни условия, тъй щото и вие може да го видите при тези условия, при които го виждам аз. Ако някой вижда един микроб, той го вижда при известни условия, под своя микро-скоп. Или ако някой вижда една звезда, той я вижда при известни условия, под своя телескоп.
Следователно, в вселената има друго слънце, което носи разумност. Ние трябва да дойдем в връзка с живото слънце, а не с това, което виждаме, и което се казва в Писанието: „Да не послужите на това слънце". То е нредшественик на другото слънце.
Та в окултната наука има ред методи за ония учнпици, които се занимават с нея. О тия методи те ще могат да проверят всички неща, които се говорят, а не да останат само на думи, но гам човек трябва да бъде смел, като авиаторите, и да не казва: аз толкова години вече г.ъм посветил на това учение и какво съм на-иравил? Не ще кажеш: аз съм посветил толкова години, за да проверя един факт в жи-
34
вата природа, дали има друго слънце, но този факт е жив, той верви заедно с мене, Че съм иж-дивил 100 години, какво от това, една тайна съм добил. Че съм иждивил един живот, какво ог това, едно богатство съм добил, нри-добил съм една опитност, която става плът от нлътта ми, кост от костта ми, дух от духа ми. Туй знание живее с моето съзнание. И тогава ние вярваме в един Господ, християните в-врват в друл Господ, мохамеданите вт,р-кат в свой Господ, и аз не зная в същпо-ст в кой Господ в-Ьрват хората. Не че този Господ е лош, всички Го виждат. Всека религия е добра, тя е на своето место, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които ех израснали. Те трябва да излезат. 1ГЬма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изнразним шишенцата си. за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенца това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки свдове? Защо не могат да се на-пълнят те? Това ех милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени сздове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи въ
35
тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стръ1-мим към своето дело, към добродетелите, понеже туй добро е общо за далото човечество, а ние сме частици от делото.
В една от беседите си аз говорих за частите, и за делото („Истинната лоза"). Всички тия правила трябва да се изучават, та не е важно, кой каква служба заема. Службата е само временно нещо. Некои от вас сте жени, други мх-же, учени хора, поети, художници, лекари, но погледна в очите на кого и да е от тях, виж-дам нещо лошо. Защо? Некоя сестра е отлична художничка. Какво й липсва? — Нищо не и липсва. освен това, че ейма възможност да се прояви.
И сега, всички ние сме набрали толкова много енергия, че искаме да се проявим. Яе е въп-росът само да ни обичат, но ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Лю-бов. Христос преди 2000 години е казал: „Да къзлюбинг Господа Вога Твоето с всичкото си с|,рце, с всичката си душа, с всичкия си ум и п. всичката си сила". Ето начия, да проявим гази Любов! И сега, като говорили, за тази Жю-бов, у вас веднага се явява миеъльта: този чо-!г1;к ни заобикаля много, говори ни за Любовьта много, но той има наверно некакво намерение, Или, слбд като говорим за Ллобовьта, някой казва: ние се обикнахме, аз те обичам много, тя ни можеш ли да ми дадеш 5 —10,000 лева на ;шем. Тебе те жегне нещо, казваш си: много
36
скъпо си продаваш любовьта. За сега у всички хора има само един материален вжзел. Онзи обича красивата жена все за нищо. Онзи обича търговеца все за н^що. Ученикът обича учителя си все за нещо. На всЬкхде все користолюбие, а то тр'Ьбва да изчезне! Трябва да познаваме учителя си вън от топа, което носи в себе си, вън от неговата професия Трябва да познаваме лЪкаря вън от неговата лекарска професия. Трябва да познаваме майката не само в формата на майка, трябва да познаваме тази душа, тя е свободна, в нея ииа п&що по високо от проявата на лайка. Христос казва: „Онт^зи, които из-нълняват волята Божия, са мои майки, братя, сестри". Какъв е дълбокият смисъл на тези думи?
Та казвам; има нтещо но-високо от бащата; има нещо но-високо от майката; има н^що по-високо от брата; има н^що по-високо от сестрата; има атлцо по-високо от приятеля. Какво е тога? — Е, не го знаем. Туй е толкова свещенпо, че не може да се каже, но има нищо!
Тогава, какво казва Христос за онзи свет? Ще кажат н:вкоп: сроднит^ души, нали? Да ка-жеш онова най-великото, значи да кажеш ду-мвт-: „Господи, Боже, мой?" На български език няма. по-свещена, но-висока дума от тази. Тази е думата, която съдържа всичко. Тя е по-висока от майка, баща и брат. Българинът, като дойде до н-вкъдъ', дето не може да разр&ши въпроса, въздъхне си и каже; Господи Боже! Тогава в неговата душа настава облекчение. Българинът трябва да нр4верне тая дв& думи в едно. Той казва:
37
Господи Боже, ох! — туря обекта отпрт>д. Каз-вам: сега ние всички сме дошли до това положение, до каквото е дошъл беягаринът. Той е практичен човт>к. Като се объркат работите му, той казва: „Господи Боже, веднъж да се опра-вят работитт, ми, аз ще посветя всичко на Тебе, ще Ти служа за винаги!" Щом обаче, се овра-вят работитт; му, той казва: е, то не б^ше нищо особено*. Аз произнесох тт>зи думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост — и се отказва, йо не се мине много, Господ втори пхт го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума — въздъхне и падне — умира. Тъй свършват всички онт>зи, които ех рекли „Господи Боже" и след това се отрекли. Те кажат най-после „ох" и умират. Тъй ще свърши и сегашната култура. Вие ще кажете: дали всичко това, което ни се говори, е Истина? Аз ви давам само 10 години срок да проверите. Бое 10 години! Колкото минават, все 10 години остават. Не се лъжете от думите на никого! Ще дойдат някои ще ви говорят, че всичко това ех празни думи. Не се лъжете! Всичко това, което хората ви говорят, ех празни думи, измама. От тяхните думи именно се покварят най-благородните, най-възвишените идеи. Това, което ви говоря сега, не е човешко, то е Божествено, било е никога. Това, което хората говорят, то носи за в бъдеще смърт за всекиго. Кажеш ли веднъж „Господи Боже", бъди смел човек! Решително застани и кажи: от сега нататък аз ще служа смело, безкористно на тази свещена идея, която търсех и намерих, че ако ще светът да
38
се обърне наопаки! Започни да швеш, бъди радостен и весел и кажи: „аумен"! Като станеш сутрин, кажи: „аумен!" Може да нямаш обуща на краката си, нищо от това, кажи: Господа, много Ти благодаря, че виждам краката си тъй, както Ой ми ги създал. Можеш да нймапг дрехи, кажи пак така. 8ащо не? Туй наричам любов към Бога? Като виждаш парцалите на дрехаг4 «я, които наоколо изглеждат като панделки, засгЬй се, считай, че си облечен, както онзи, който е с нова форма, с модни дрехи и си кажи: тия мои дрехи не са толкова долни, те може да са парцаливи, но в тях съм вложил моите най-свещени идеи! И наистина, с тия негови парцаливи дрехи, като накадят никой болен, оздравява, а от тия модерните, дрехи умира Затова, с дрехите на светиите, които е носил той, колкото и да са парцаливи хората издържат и _ т&х л4куват болни. Тия дрехи на светиите, насадени с най-хубавитъ1 свещени идеи са по-хубави, отколкото най-хубавите модерни дрехи на кого и да е. Както виждате, с тия хубави дрехи сега аз мязам на вас.
„Знаеше!* И всинца трябва да знаем! Иаз желая сега всинца да знаете тази свещенна дума и като я кажете, да знаете, че в един ден слънцето заради вас ще изгрее, заради вас е то! И като изгрее слънцето, да знаете, че първия лъч е заради вас. Защото като изгрйят толкова милиони лъчи, вие не можите да благодарите, няма да знаете, кой е първият, т4 ще бъдат тъй много!
И тъй, всички ние трябва да бъдем носите-
39
ли на новата култура и да не се срамуваме. Желая на всинца ви сега да знаете какво трябва да правите. Като се вернете дома си, кажете: Господи Боже! Кажете ли това, елйд туй кажете третата дума, новата дума „аумен амин" и започнете с ключа „сол", да произнасяте думата „Любов". Не да ви любят хората, но като произнесете тази дума, вашите дрехи да почнат да ди-мят, после вашето тяло да се нагорещи, да се нажежи и да почне да свети, да очистите всичко от себе си и да разберете, че животът има смисъл. Само тъй произнесете тази дума, ще ос-ипели живота ви. Туй аз наричам „възкресение". Тъй ще започне истинският живот. Казва се, че Господ щйл да изпрати ангелите си с тржби да затрхбят, и чов^к пгЬл да възкръсне. Туй е възкресението. Тези ангел ще говори с тази нова дума на живите, на праведните, а трхбата е за глухит4, за умрелите, на които ще да тръби тъй силно, че т^ ще изкочат от гробовете си, никой нема да може да се скрие. Тъй както ри-барьт с мрежата си извлича рибите навън из водата, така и ангелът с тази трхба ще ни извлече из водата и ще ни изправи пред схдо-вището Христово. Тъй го представят религиозните, но техните схващания, но пред мене седи друга една картина. Най-първо всичките нечистотии на хората ще се изчистят, после^дрехите ще вземат да димят, след туй телата ще се стоп-лят, ще светнат и веички ще усетим, че в нашите парцали се крият тези свещенни мисли, е които можем да оживеваме.
40
И тъй, Христос е казал: „Кажете им да насЪдат!" И нахрани 5,000 души с пет хлйба и двй риби.
Беседа, държана от Учителя на 29 ноември, 1925 година в гр. София.