ТОЙ ИДЕ
Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.
В Божествената хармония всичко е на място. Хармонията е здравословно състояние. Когато е доволен от живота, човек е в реалността; когато е недоволен, нещо му недостига. Ако си дете, искаш да бъдеш стар. Това е заблуждение. Ако си стар, искаш да бъдеш млад. Това е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. И това е заблуждение. Животът, любовта носят всичко в себе си. Искаш да бъдеш красив, да бъдеш повече от другите, да кажат, че като тебе няма друг. Да, но ще дойде някой, да се състезавате в красотата. Ето едно противоречие. Вярно е, че като тебе няма друг в света; навсякъде съществува само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Ще кажете, че има 20 вида карамфили. Един е карамфилът, няма много видове. Да мислиш, че има много видове карамфили, това е заблуждение. Една роза има, няма много видове. Да мислиш, че има много видове рози, това е заблуждение, това са сенки на живота. Някога мислиш, че много знаеш.
Това е заблуждение. Някога мислиш, че нищо не знаеш – това е друго заблуждение. Само Бог знае всичко. Че нищо не знаеш, това си ти – човекът. Какво разбираш под „нищо не знаеш?” Радвай се, че нищо не знаеш. Какво се ползваш, ако знаеш нещо за болестта? Какво се ползваш, ако знаеш нещо за сиромашията? Ако знаеш, какво нещо е смъртта, нищо не се ползваш. Ако знаеш, какво нещо с гневът, съмнението, алчността, нищо не се ползваш. Това са нереални неща. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието? Кой е израснал от страданието? Ще кажете, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страданието? Кой е станал учен от знанието? Някой писал, че от доброто произлиза злото. Така е. Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро. Защо е така, не е важно – така е. Плодът, откъснат от дървото, като стои дълго време, изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Затова, нямаш право да държиш един плод дълго време откъснат, без да го приемеш в себе си и да му дадеш почетно място. Щом откъснеш плода, ще го изядеш. Всички хора страдат, когато откъснат една Божествена мисъл или едно Божествено чувство от дървото на живота и не ги изядат навреме. Ако не ги изядат, те се развалят. Никога не късайте плод, преди да сте огладнели. Като го откъснете, трябва да го изядете. Частица не трябва да падне от него. Ще го изядете с костилката, с всичко, което съдържа. Не се позволява даже да счупиш костилката – всичко ще изядеш. Това се отнася до Божествения плод.
Мнозина запитват: В какво се заключава Новото учение? – Новото учение се заключава в това, да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че си сиромах. Не се лъжи, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит. Казват: Това е кокошка, не е умна тя. Или, това е овца, това е дърво. Заблуждават ви, умни са те. Понякога те знаят това, което хората не знаят. Едва сега учените изучават въпроса, как кокошките снасят яйцата си и от какво вещество ги правят. Обаче, кокошките знаят това отдавна. Те знаят, как да образуват черупките, как да правят яйцата си. Кокошката е съществувала преди да се яви човекът. Сега вие разглеждате умствено, какво може да направи кокошката. Спирате се върху въпрос, който не се отнася до кокошката. В скромната къщица на кокошката живее едно разумно същество. И човек живее в своя къщичка, но по-хубава, в сравнение с тая на кокошката. Къщата на човека е цял палат. В тоя палат живее или глупав, или разумен човек. Кой човек е глупав? – Който уповава на своята къща. В това отношение, кокошката е по-умна, тя не разчита на къщата си. И човек трябва да разчита на себе си. Де е вашата баба, която разчиташе на своята къща? Де е вашият дядо, който разчиташе на своята къща? – Няма ги. Де изчезнаха? – Отидоха на оня свят. Не са отишли с къщата си. Тя е останала тук, а тях никога не сте виждали. Можете ли да опишете, какъв беше вашият дядо? – Не мога. Първо, дядо ви бил малко детенце, което тежало три-четири килограма. Преди да се зачене, той не е тежал нито един грам. Той е тежал по-малко от една сто милионна част от грама. Това беше дядо ви някога. Имате ли представа за тоя ваш дядо, който тежал едва една сто милионна част от грама?
Единственото реално нещо в света е любовта. Най-малкият подтик в живота, това е любовта. Ако имаш тоя подтик в себе си, какво ти липсва? Ядеш един плод, усещаш сладчината му – това е любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Казвате: Ние имаме тая сладчина – живота, но трябват ни обувки, дрехи, шапки. Кажете ли така, разваляте сладчината. Никакви обувки, никакви шапки не ви трябват – това е празна работа. Това са заблуждения. Като преходно нещо, шапката е малка. Когато се роди, човек е малък, но шапката е много по-малка. Щом сте дошли на земята, вие имате всичките такъми, затова не търсете никакви шапки. Едно време някои хора ходеха гологлави, считаха ги за извеяни. Ония пък, които ходеха боси, минаваха за смахнати. А днес, времето другояче учи хората – да ходят гологлави и боси. Изгубиш ли шапката си, няма отгде да купиш нова и ходиш гологлав. Скъсаш обувките си, няма отгде да купиш нови.
Един евреин ми разправяше, че продал стария си костюм за 12 хиляди лева. Друг познат ми казваше, че си купил нов костюм за 38 хиляди лева. Кой може днес да си купи толкова скъп костюм? Ако разбирахте Божия закон, ако имахте любов към Бога, като децата, животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате любовта, но оная, която носи противоречие. Ако ви обикне един човек, вие си мислите: Дали обича само мене, или и друг обича. Много естествено. Ако вашият възлюбен е мъж или жена, първо той е обичал майка си, после баща си, братята, сестрите си, чичовците си. Ти си последният, дошъл отнякъде, искаш само тебе да обича. Преди да обича тебе, той обичаше крушите, ябълките. Ако го питаш, само тебе ли обича, той ще ти каже: Не обичам само тебе, и други обичам. Това е неразбиране на любовта. Радвайте се, че тоя човек обича и баща си, и майка си. Ако обича баща си, ще обича и тебе; ако обича майка си, ще обича и тебе; ако обича брата си, ще обича и тебе. Не мисли, че ти си първият човек, когото той обича. Не мисли, че и ти, като срещнеш някого и го обикнеш, за пръв път обичаш. И това е заблуждение. Оттук произтичат противоречията.
Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог. И първият, Когото ти обичаш, е Бог. Ако ти първо не обичаш Бога, и Бог пръв не те е обикнал, не можеш да постигнеш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената топлина, единствената свобода произтичат от любовта, която Бог е проявил към тебе. Единственото възприемане на любовта, на светлината и на мъдростта е дошло, когато ти си обикнал Бога. Казваш: В сегашния живот аз много страдах.
Имаме една песен: „Иде, иде”. Изпейте я. Всичкото дойде от „иде”. Някой казва: Да не се пее тая песен. Защо? Защото Тоя, Който иде, погна ония, които не изпълниха закона Му. Всички хукнаха да бягат, но повлякоха и нас. И ние бягаме. Всички бягат от любовта, която иде; и ние бягаме. Казвам: Понеже Той иде, всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видяли, как иде. Вие видяхте само ония, които вдигат прах. Те дойдоха, хвърлиха бомбите си и каквото задигнаха, задигнаха; каквото разрушиха, разрушиха. Най-после заминаха.
Оня, Който иде в света, носи любовта, носи живота.
Оня, Който иде в света, носи светлината, носи знанието, носи мъдростта.
Оня, Който иде в света, носи свободата, носи истината.
Всички хора да бъдат свободни в нея. Не само хората, но всички живи същества да бъдат свободни. Въпреки това, хората живеят в противоречия.
Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно хванал ръката му, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш със своята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от чужди градини и като видят, че не са узрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и спокойно си отминават. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия, даже и в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастия ще се сипят върху главите им, без да подозират, че те са резултат на кражби, лъжи и престъпления, направени в далечното минало.
Помнете: Всеки плод, изяден без любов; всяка шапка, носена без любов; всяка обувка, всяко палто, носени без любов, водят към нещастие. И обратно: всяка шапка, всяко палто, носени с любов, водят към щастие; всяка ябълка, изядена с любов, всеки човек, приет с любов, носят щастие. Това е закон. Днес всички ние сме призвани. Който иде в света, той иде чрез сутринното изгряващо слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде чрез чистия въздух, който дишаме, и заминава с нечистия. Той иде чрез бистрата вода, която пием, и заминава с нечистата вода. Той иде чрез чистото ядене, което готвим, и заминава с нечистото. Вие искате да се самовъзпитавате. В какво се заключава самовъзпитанието? Седиш в размишление, но някаква малка причина отвън те предизвиква, и ти се разгневиш. Търсиш някой виновен вкъщи, да се караш. Ако си женен, или жената ще бъде виновна, или мъжът ще бъде виновен. Ако имаш деца, едно от тях ще бъде виновно. Ако имаш слуга, той ще бъде виновен. От хиляди години хората търсят някой виновен отвън. Мъжът бил виновен, жената била виновна, децата били виновни, слугите били виновни, воловете, котките, кучетата, всички окръжаващи са виновни. Тогава кой не е виновен? Няма нито един виновен. Още като ставате от сън, търсете мъжа в своя ум. Ако той носи светлина, благодарете на Бога за това. Не считайте, че мъжът е виновен. Търсете жената в сърцето си, благодарете на Бога, че имате ум, че имате сърце. Вие не знаете, какво нещо е сърцето, не знаете, каква музика има в него – не познавате ритъма на сърцето. Има един ритъм на сърцето, който прави човека весел. Щом се измени тоя ритъм, изменя се и състоянието на човека.
Има един ритъм в човека, наричам го „анданте”. Каква тъга, какво униние се крие в него! Мъчиш се – анданте е това; състоянието ти е болезнено – анданте е това. Влезе ли сърцето в „алегро”, човек оживява, учи се, работи, яде, пие. На вас е нужно алегро, а не анданте. Анданте вече научихте. Всичко досега е било анданте. Мъжът е виновен – анданте; жената е виновна – анданте; детето е виновно – анданте; слугата е виновен – анданте; приятелят ти е невежа – анданте. Що е анданте в музиката? Вината, скръбта, невежеството. Хората създадоха анданте, а Бог създаде алегро. Старите хора, като не могат да ходят, създадоха анданте. Те казват: Полекичка ще се движим, с бастун – анданте е това. Децата създадоха алегро. В първо време, докато проходи, детето се мъчи. То е дядото, който е живял до 120 години, и като се родил отново, като малко дете, не може да забрави, че е бил стар; пълзи по земята и се мъчи. Като научи анданте, дядото се изправя на краката си, подмладил се е вече – алегро е това.
И тъй, за да се подмладите, първо трябва да разбирате закона за ритмичното ходене. Алегро е ритмично ходене в природата, ритмично чувстване и ритмично мислене. Ако направиш едно престъпление или някаква погрешка, ти не търсиш вината в себе си, а в хората. Един свещеник, в турско време, се отличавал с малко знание. Когато трябвало да каже: „Христос Възкресе!”, срещу Великден, запалвал един мангал с дървени въглища сред църквата, напълвал кадилницата с тамян, запалвал го и кадял; прескачал мангала три пъти и казвал: Христос Възкресе! Така посрещал той Христовото Възкресение десетки години. Случило се веднъж да дойде в църквата един гражданин, да види, как се посреща тоя празник в селото. Свещеникът го видял и решил, докато гражданинът не излезе от църквата, да не обяви Христовото Възкресение. Но гражданинът чакал да чуе „Христос Възкресе”. Селяните запитали свещеника: Дядо попе, тая година закъсня Великден. – Докато оня дявол е тук, Великден няма да дойде! – отговорил свещеникът. Защо закъснял Великден? – Свещеникът се страхувал от гражданина, защото той знаел повече от него. Да прескочиш мангала три пъти, това не е Възкресение Христово. Лесно се прескача мангал, но мъчно се изправя прескачането.
Лесно е да кажеш една обидна дума, но мъчно се изтрива тя. Чрез обидата ти създаваш една форма, която невидимият свят не приема. Да се изтрие една дума, не е лесна работа. Вината не е в езика. Езикът не е лош, но човек казва лоши неща. И това си има своето значение. Като кажеш лошата дума, и в най-слаба форма, езикът се нагласява, както струните. Както струните зависят от времето, от влагата, така и езикът – от думите на човека. Взимаш един неверен тон. За да го изправиш, нужно е нагласяване. Любовта изправя нещата. Що е любовта? – Камертон, който нагласява. Що е мъдростта? – Камертон, който нагласява. Що е истината? – Камертон, който нагласява. Ако не нагласяваш живота си съобразно любовта, ако не нагласяваш мисълта си съобразно мъдростта и ако не нагласяваш постъпките си съобразно истината, ти не можеш да се проявиш като човек. Чули ли сте досега, гласът Божи да ви осъжда за нещо? Чули ли сте Господ да ви ругае? Единственото същество, Което всякога говори благо, това е Бог. Сутрин, когато слънцето изгрява, когато времето е ясно и топло, излизате вън. Чувате ли гласа на Бога? Какъв е той? Тих е Божият глас. Когато в природата се явяват бури и ветрове, това отдават на Господа. Не, бурите са създадени от други същества. Гласът на Бога е благото в света – най-хубавото, най-красивото нещо, което съществува. Бурите, стихиите, които стават около вас, това са дисонанси. Когато мъжът се разгневи, той започва да кряска. След това той казва, че гневът е от Господа. Казват, че и бащата излиза от Бога. Значи, бащата има право да се гневи. Но той е земният баща. Един от нашите братя разправя, че като бил дете, баща му често го биел. Той казва: Ако баща ми не беше ме бил, нямаше да стана човек. Всъщност, ако баща му не беше го бил, той щеше да стане по-добър. Понякога, боят на бащата разваля децата; понякога ги подобрява. Важно е бащата да възпитава детето и да го изправя.
Сега вие очаквате Христос да дойде на земята. Днес Христос не може да дойде между вас. Той е бит от хората, две хиляди години вече минаха и не може да забрави тоя бой. Той търпи, но това е великата любов, която всичко понася. Само като си помисли, че не са Го приели, не иска да дойде втори път на земята. Той казва: Малко по-далеч от земята! Вие искате да дойде Христос между вас, но какво ще намери Той? Навсякъде раздори и крамоли. Защо ще слуша ония, които крякат като жаби? Той казва: Доста съм слушал пението на жабите.
Да бъдем доволни от живота! Да си доволен, че имаш хубава мисъл. Да си доволен, че имаш хубави чувства. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Той се изявява в добрите постъпки, в доброто разположение. Ако влезе малка прашинка в окото ти, то започва да сълзи. Коя е причината? – Малката прашинка. Бог е дал водата, да чисти окото, да не плачеш. Защо плаче човек? – Много прашинки са влезли в окото му. Измий окото с топла, чиста вода, и прашинките ще излязат. Без водата хората преждевременно щяха да ослепеят.
В какво се заключава новият живот? – Да прекарате поне един ден без смущение и безпокойство. Защо, като дойдоха самолетите в София, излязохте вън? Нека падат бомбите – това е алегро, а ти ще вървиш по пътя си. Бягането не е алегро. Това са гръцките надбягвания – Олимпийските игри, които се устройваха за придобиване на някакъв венец. И след всичко това, ще ми разправят за Христовата любов. Аз се чудя на хората. Аз не съм срещал досега нито един човек, който да е говорил за любовта, каквато е в действителност. Това, за което говорят, са трици. Говорят за страданията на Христа. Не зная, как е страдал Христос. Мога да зная, само ако ме разпнат на кръст, цяла нощ да ме бият, да се гаврят с мене. Сега нито съм бит, нито съм разпъван. Как ще разбирам страданията на Христа? Ако разбираш, как е страдал Христос, никога няма да правиш погрешка. Ти не си разбрал Христовата любов, не си разбрал страданията на Христа. Когато те обиждат, ти знаеш реално, какво е обидата. Когато другите обиждат, не знаеш, какво е обида.
Стремете се да живеете без вътрешни тревоги. Често вие се тревожите, че земята ще спре движението си, че слънцето няма повече да изгрява. Учените изчисляват, след колко години земята ще престане да се движи. Това може да бъде, може и да не бъде. Вечното движение никога не спира. Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие се смущавате, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи, е любовта. Всичко може да се изгуби, любовта – никога. Затова, изправете мисълта си. Щом сте в любовта, изправете живота си. Казваш: Аз не мога да обичам. – Може да не обичаш, това е друг въпрос. Ти не си авторитет, любовта не произтича от тебе. Щом не обичаш, това показва, че не си разбрал любовта. Какво разбирате днес? Едно време хората лесно изгасваха любовта: духнат лампата, изгасят любовта. Но как ще изгасиш сегашните електрически лампи? Духаш, те не изгасват. Ключ трябва за тях. Тогава и детето може да завърти ключа. Цялото Мърчаево да се събере да духа, няма да изгаси електрическите лампи. Но и най-малкото дете завъртва ключа, и лампата изгасва.
Ако вашата любов изгасва, както електрическата лампа, децата са виновни. Ако никой не може да изгаси вашата електрическа лампа, това показва, че имате бронята на любовта. Колкото и да духат, тя отблъсква. Цял свят да духа, не може да я изгаси.
Велико нещо е любовта, която иде от Бога. Нея никой не може да изгаси. Единственото нещо, което временно може да изгаси вашата лампа, това е безлюбието. Някое палаво дете завъртва ключа, и лампата изгасва. Стани, отвори ключа, и лампата пак ще светне. А вие тръгвате из селото, търсите палавото дете, което завъртяло ключа, и не можете да го намерите. Цял ден да го търсите, не можете да го намерите. Завърти ли някой ключа на вашата лампа, врътнете го на обратната страна, и лампата ще светне. Защо ще търсите немирното дете? Гледате роклята си – оцапана е малко. Търсите виновника, който я оцапал. Какво ви струва да вземете кърпа, натопена във вода и сапун, да изтриете изцапаното? Някой селянин казва, че остенът е оцапан. Търси, кой го оцапал. Вземи малко вода, измий остена и го остави настрана. Остенът, с който си служим, има шило. Ако живееш в любовта, не мушкай воловете си с остен. Ако ги мушкаш, ще дойде ден и тебе да мушкат. Остенът има приложение, не само към воловете, но и към всички хора. Обаче, никога не прилагай остена, дето не трябва. Превърни остена в перо. Тая е хубавата страна на остена – да пишеш с него. Едно време мушкаха воловете с остен, сега с остен пишат хубави работи. Не хвърляй остена си навън, но превърни го на перо, да пишеш с него велики и красиви неща.
Приложете любовта като средство за подмладяване. Без любов никой не може да се подмлади. Това е основният закон в живота. Как ще се подмладиш? Съмняваш се в някого – това е невежество. Ако свършиш всички университети, пак няма да знаеш, как да се подмладиш, пак няма да знаеш, как да се освободиш от съмнението. Подмладяването не зависи от знанието. Представи си, че ядеш сладко и не знаеш, какво нещо е сладчината. Де се крие сладчината на ябълката? И най-учените професори да се съберат, да ви говорят за сладчината, ще знаете ли, какво представя тя? Обаче, вземи една ябълка, вкуси я, веднага ще имаш представа за сладчината й. И без обясненията на професора ще знаеш, какво е сладчина. Истинското знание, което подмладява, не иде от обясненията на професора, но от Бога. Онова, което иде направо от Бога, то подмладява. Онова, което иде от хората, носи старостта. Хората създават старостта, а Бог – младостта. За да се подмладиш, трябва да имаш Божията любов. Как се подмладяват хората? – Когато Бог ги погледне. Как става това, и аз не зная. По Божествено зная, но по човешки не зная. Като ям ябълката, познавам сладчината и. Какво става с тебе, като те погледне Господ? Ти ставаш радостен, весел; щом те погледнат хората, ти си скръбен, тъжен. Щом те погледне Господ, ти се събуждаш; щом те погледнат хората, ти се отчайваш, животът ти се обезсмисля и заспиваш.
Да оставим човешките неща настрана, но да възприемем Божието благо. То е Божественото; то е, което очаквате сега. Хубавото, доброто иде от Бога, а не от хората. Те са само условие, да предават Божественото. Как ще дойде Божественото, не говорете за това. За онова, което иде от Бога, не можете да говорите на никого. За Божественото не се говори. Някой иска да ми разправя своята опитност, как страдал, но не може да я предаде. Друг иска да разкаже своята радост, и той не може да я предаде. Много естествено. Аз зная, каква е моята радост, но неговата радост не зная. Не се говори за радостта, която иде от Бога. Светлината, която огрява дърветата, произвежда хубавите плодове, но и за нея не се говори. Като вкусите плода, знаете, какво нещо е светлината. Човек, на когото Господ е говорил, се отличава от другите. Като види болния, туря ръката си върху него, и болният оздравява. Ако тури ръката си, и болният не оздравее, Бог не му е говорил, хората са му говорили. Казват за някого: Той е невежа. Невежа е, защото няма светлина. Ако поставя в тъмна стая най-учения човек и той ще бъде невежа. Докато има светлина, ще чете, учен ще бъде; щом няма светлина, той е невежа. На кого от вас, като отнемат светлината, може да чете?
Той иде. Любовта иде, тя носи живот. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от любовта. Свободата не се придобива, тя иде от истината. Всички хора искат да бъдат свободни, но не познават още истината. Не говорете за свободата. Не казвайте, че сте свободни. Докато говориш за свободата, ти не си свободен. Ако си свободен, никой не може да те ограничи. Ако някой помисли да те ограничи, ти ще бъдеш вече на слънцето.
Мнозина запитват, защо трябва да обичат. Ще обичаш, за да се подмладиш. Защо трябва да имаш любов към мъдростта? – За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. Това значи, познаване и на трите закона – законът на любовта, на мъдростта и на истината. Никога не се сравнявай с другите хора, не мисли, че си по-горе от тях. Считай, че имаш толкова право, колкото Бог ти е дал. Не можеш да превишаваш правата си. Имаш слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми служиш, както Господ те е научил. На шивача ще дадеш плата и ще му кажеш: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Като донесе дрехата, ще я облечеш, както я е ушил. И ти ще му платиш, както Господ те е научил. Жената да каже на другаря си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. И мъжът да каже на другарката си: Слушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си и на дъщеря си: Слушайте ме, както Господ ви е научил. И синът да каже на баща си, да постъпва с него, както Господ го е научил. И дъщерята да каже на майка си, да постъпва с нея, както Господ я е научил. Това е новото в света.
Започнете с новото! Какво е казал Мойсей, какво са казали пророците, оставете настрана. Хубави работи са и те, но неразбрани. Кажи няколко думи, както Господ днес те е научил. Посвири малко, както Господ те е научил. И след това ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте приложили това, което съм казал. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам, че вие днес ще ме разберете. Заедно с вас, и целият народ ще ме разбере. Как ще разбере? Не трябва да каниш гладния човек да яде. Щом види ядене, той ще яде. Може да караш сития да яде, но гладният, като види хляба – без никакви наставления, ще почне да яде. Той знае вече, как да яде. Ти се отдалечи и гледай, как яде. Както гладният знае да яде, така всеки човек знае, как да прилага Божия закон. Достатъчно е да турят храната пред него и да се отдалечат; той знае, какво да прави. Новото учение трябва да се прилага, както се разбира. Казвам на съвременните хора: Направете така, както Господ ви е научил. Някой ме пита, какво да прави. Постъпи тъй, както Господ те е научил. – Аз не зная, как да постъпя. – Това е политика. Когато хората имат да дават, забравят дълга си; когато имат да взимат, никак не забравят. Каже ли някой, че забравя да плати дълга си, това показва, че не иска да плаща. Защо, когато има да взима, не забравя? Да помним, когато имаме да взимаме, но да помним и когато имаме да даваме. Според мене, повече трябва да помним, когато има да даваме, по-малко, когато има да взимаме. Хората постъпват точно обратно. Даването да бъде на пръв план в паметта, а взимането да бъде на последно място.
Три неща са невъзможни в света. Живота ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да отнеме. Свободата ви също никой не може да ограничи. Щом Бог живее във вас, така е. Ако Бог не живееше във вас, това е друг въпрос. Христос казва: „Които чуят гласа ми, ще оживеят в последния ден”. Кой е последният ден? – Когато любовта проговори. Кой е последният ден? – Когато мъдростта проговори. Кой е последният ден? – Когато истината проговори. Това е времето, когато Господ започва да говори. Ако съзнаваш погрешките си, Господ ти е проговорил. Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начин. – Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата. Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днешният ден никога не се повтаря. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Не мислете, че слънцето много пъти изгрява и залязва. Веднъж като изгрее, радвай се на изгрева. Слънцето донася всичките плодове. Разболееш се, вярвай, че болестта ти ще мине. Тя е старото в живота. Всички хора, които вярват в старото, боледуват. За ония, които вярват в новото учение, няма болести. За да разбираш сладчината на плода, трябва да бъдеш гладен. Ако хората не гладуват за любовта, не могат да я познаят. Любовта се познава само при глада. За да познаеш светлината, трябва да гладуваш за нея. Само при глада се познава светлината. Само при глада се познава свободата. Без глад животът остава неразбран. Без глад светлината остава неразбрана. Без глад свободата остава неразбрана. Гладът стимулира човека. Според мене, обичта е глад. Без обич всичко остава неразбрано. Без обич нищо не се постига.
Първото нещо в света е любовта. Тя само дава, нищо не взима. Това, което винаги дава и никога не взима, е любовта. Не се страхувай, че любовта ще потърси това, което е дала. Ако го потърси, това е робство. Тя никога не заробва. Любовта се радва и на глада. Когато си гладен, ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Бъдете доволни за онова, което ви е дадено. Вложете тая мисъл в душата си, за да се радвате на великите блага. Мнозина очакват, че един ден ще умрат, ще отидат на оня свят и след това ще възкръснат. Как ще възкръснете? Възкресението няма да дойде, както се проповядва в църквата, или както учените казват. И днес можеш да възкръснеш. Ако се съмняваш, смъртта ще дойде. Ако вярваш, животът ще дойде. Любовта изключва абсолютно всякакво съмнение, всякакво подозрение. В нея всичко е чисто. Аз съм опитал любовта, познавам я, както вие познавате сладчината на ябълката. Който е вкусил ябълката, не пита, каква е нейната сладчина. Не говорете за сладките работи, но кажете: Ето една ябълка, опитайте я. Като я опиташ, казваш: Зная, какво нещо е ябълката.
Освободете се от противоречивата мисъл, че хората са лоши. Казваш: Не мога да търпя тоя човек. Бог го търпи, ти не можеш да го търпиш. Това, което Бог търпи, и ние трябва да го търпим. Това, което Бог обича, и ние трябва да го обичаме. Не желайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви застави и вие да ги обичате. – Как да обичаме лошите хора? – Ако си жена, постави в душата си идеала, че има един мъж в света, който е съвършен, който не ти е казал една обидна дума. Ако си мъж, постави в душата си идеала, че има една жена в света, която е съвършена, която не ти е казала една обидна дума. Носете тоя идеал в душата си.
Някои искат да бъдат първи, да заемат първи места. Бъдете първи в изправяне на погрешките си; бъдете последни в правене на погрешки. Бъдете първи в малките работи, а последни – в големите работи. Да обичате целия свят, това е последна работа. Да храните целия свят, това е последна работа. Малките работи са първи, големите работи са последни. Дави се една мравка. Казвате: Нека се удави. Не, извади я, нищо няма да ти струва. Тури пръста си във водата, извади мравката навън. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш.
Казват за вас, че не сте истински вярващи. Право е, вие още не сте приложили закона на любовта, както аз ви говоря. И ония, които казват за вас, че не сте вярващи, и те не са го приложили. И те, и вие си приличате. Ще каже някой, че нямате любов. Право казва, но и неговата уста е още нечиста. Аз бих го похвалил, ако устата му е чиста. Когато ме поливат с чиста вода, разбирам; когато ме поливат с нечиста вода, това не разбирам. Да ръсиш с китка, потопена в чиста вода, разбирам; да ръсиш с нечиста вода, не разбирам. Сега искам и вие, като ръсите, да бъде с чиста вода, и китката ви да е от босилек. Вземете босилек и тръгнете от къща на къща, да ръсите. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Ръсете с вашата китка – с китката на любовта, да престанат всички спорове, да заживеят хората братски помежду си.
Първото нещо: Още днес да благодарим на Бога за всички добрини, които ни е правил, и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? – Любовта. Що е старото? – Това са неразбраните работи. Новото изисква да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робство, което вече си отива. Иде Божията свобода! Да се освободи умът от терзания, да се освободи сърцето от терзания, да се освободи тялото от болести. Да бъдем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели, да се радваме на Божествения живот. Да заиграем като малките деца!
Три неща са важни: Любовта като плод на Божия Дух, знанието като плод на Божия Дух и свободата като плод на Божия Дух. Значи, любовта, мъдростта и истината са плодове на Божия Дух. Като възприемем тия плодове на Духа, ще знаем, какво нещо е любовта, знанието и свободата, които идат от дървото на живота. Всеки, който иде от дървото на живота, той има живот, знание и свобода.
Велик е Бог в Любовта си! Велик е Бог в Мъдростта си! Велик е Бог в Истината си! В любовта си Бог поучава, в мъдростта си просвещава, в истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ, и Неговата благост е над всичко. Веселието Му крепи всичко. В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие и радост на всичко живо в света.
Ще държите в ума си мисълта, да правите всичко, както Бог ви е научил. Няма да казвате, как ви е научил. Адам, като сгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме. Той мълча, но после каза: Чух гласа ти, Господи, но се убоях. Боязънта произтича от непознаване на Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Това, което плаши хората, е безлюбието. Това, което насърчава хората, е любовта.
Казвам: Когото Бог е научил, вие не го учете. Оставете го да проявява това, което Бог го е учил. Погрешката на съвременните хора е, че едни други се учат. Така се раждат спорове. Никой никого да не учи. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа”. Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларят да свири, както Господ го е научил. Ораторът да говори, както Господ го е научил. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е учил. Вие се усмихвате. Защо? Вашата усмивка показва незнание.
Може да се усмихваш, да изпъчиш гърдите си напред, да покажеш, че много знаеш. Както и да се пъчиш, трябва да спреш вниманието си на стъпките си, да видиш, може ли да ходиш в хармония с всички хора по земята. Може ли да ходиш така, че да не блъснеш никого, да не стъпчеш една мравка? Трябва да спазваш закона, да не мислиш само за себе си, да не си представяш, че си добър и свят човек. Това е заблуждение. Огледалото отразява светлината, но то не свети. Да мислиш, че си много добър, или че си много лош, и това е заблуждение. Ти си такъв, какъвто Бог те е създал. Ти проявяваш това, което Бог ти е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията любов. Аз се радвам, когато проявявам Божията мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията истина и свобода. Желая и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Радвайте се на онова, което досега сте турили в килера си. Не търсете нищо отвън.
Често хората правят погрешката, която направила една българка – чорбаджийка. Докато бил жив мъжът и, тя нищо не работела. Чорбаджията донасял дърва, вода, услужвал и във всичко. Какво е работа, тя не знаела. Умрял чорбаджията, тя останала сама – няма кой да и помага. Няма дърва, не може сама да си донесе. Отива при съседа си, но и той няма дърва. Той и казал: Иди в гората, там има една помощница, наричат я Неволя. Събери дърва, тури ги на куп и започни да викаш Неволята. Тя ще ти се отзове и ще ти помогне. Отишла в гората, събрала една купчина дърва и започнала да вика: Неволя, Неволя! Викала, но никой не и се отзовал. За да не замръкне в гората, тя турила дървата на гърба си и тръгнала за дома си. Казвам и на вас: Вдигнете дървата на рамото си и право вкъщи! Само така ще разрешите въпроса. Това, което ти сам можеш да направиш, то е Божествено. Радвайте се, че можете да вдигнете малкия си товар и да го занесете вкъщи.
Колко пъти Христос е идвал при вас, да ви пита, можете ли да направите една малка услуга! Някой отговаря: Зает съм сега, Господи! Ожених се. И Господ си отива. Минават години, раждат му се деца. Пак дойде Христос и пита: Може ли да ми направиш една услуга? Отговаряш: Деца имам, Господи. Той пак си заминава. Остарееш, станеш 120 годишен дядо, пак дохожда Христос. Ти казваш: Господи, краката ми не държат вече. Първо жената беше виновна, после деца се родиха, а най-после краката ти не държат. Знай, че Господ е и в твоята възлюбена. Като дойде Господ, вземи ръката на твоята възлюбена, и двамата се хванете на работа за Господа. Като дойде втори път Господ при тебе, хвани за ръка възлюбената и децата, и хайде на работа за Господа! Така тримата ще свършите по-лесно работата. И най-после, когато Господ те посети на старини, хванете се всички за ръка, и заедно работете за Господа.
Да няма старост! Ако твоят възлюбен не може да люби Господа, той не може да бъде Негов служител. Ако детето не може да ти помага, то не може да бъде Божи служител. Тръгнеш ли да вършиш Божията воля, възлюбеният ти да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото ти правиш, и аз ще правя с тебе заедно. Детето да каже: Дето отиваш ти, и аз ще дойда с тебе. Каквото правиш ти, и аз ще правя с тебе заедно. Ако възлюбената ви не върви по вашия път, ако вашите деца не вървят по вашия път, те не са Божии служители. Ако и вие не вървите в пътя на вашата възлюбена, не сте Божии служители. Законът е един и същ за всички.
Казвам: Вие сте свободни, дето тръгне един, да тръгнете всички. Дали си последен, или пръв, ако тръгнеш напред, всички да тръгнат след тебе. Бог е първият, затова Той казва: „Аз съм алфа и омега, аз съм пръв и последен”. Пръв и последен е Господ. Първата и последна мисъл са Божествени. Първото и последно чувство са Божествени. Първата и последна постъпка са Божествени. Първата постъпка крие нещо мощно, но и в последната постъпка се крие мощното. Денят е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идат отвсякъде, да помагат. Там, дето е Господ, всичко се влива.
Той иде! Когато Господ дойде в света, и мирът ще дойде. Той иде, но още не е дошъл. Още една стъпка остава. Като стъпи, и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето на аероплани, ще престанат бомбите. Една стъпка още, и мирът ще дойде. Бог е вдигнал крака си вече. Кога ще бъде това? Аз виждам вдигнатия крак. Щом стъпи, мирът ще дойде. Всички ще видите това. Тоя ден ще бъде един от най-веселите дни. (Амин). Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се скриха в скривалищата, Господ е свободен, няма да стъпче никого. Пътят му е свободен, няма опасност да настъпи някого. Добре направиха хората, че се скриха. Мирът ще дойде. Ние ще излезем от скривалищата и ще видим, че Господ е дошъл. Ония, които ни тъпчат, избягаха, отидоха си.
Постъпете тъй, както Господ ви е научил.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
Божията Мъдрост носи изобилното знание.
Божията Истина носи изобилната свобода.
5. Беседа от Учителя, държана на 12 юли, сряда, 5 ч. с, 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.