Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Трениране
— Само св-Ътлиятъ пъть на мж- дростьта води къмъ истината. Представете си, че на човека сж дадени три възможности въ живота. Откжде требва да започне той движението си къмъ тия въз¬можности? Естествената посока за движение е отлЪво къмъ д-Ьсно. ТритЯ възможности, даде¬ни на човека, това сж възможностите да тре¬нира или развие своето тело, своето сърлце и своя умъ. За да трениратъ телото си, съвре¬менните хора си служатъ съ гимнастически упражнения. Добре е човекъ да прави гимна-стически упражнения, но те представятъ ме¬ханически методъ за трениране на телото. Чо¬векъ требва да намери други методи за раз¬виване на телото си. Като работи върху тре-ниране на телото си, едновременно човекъ требва да работи върху трениране на своето сърдце и на своя умъ. Той требва да вземе въ внимание всички ония органи, които сж въ близка или далечна връзка съ сърдцето и съ ума. За да постигне това, човекъ требва да познава законите, които управляватъ сърдцето и мозъка. Не е лесно човекъ да работи съ мозъка и съ сърдцето си. За да може кръвьта да храни целия мозъкъ, човекъ требва да
189 разбира законит-Ь, по които се движатъ жи¬вото електричество и живиятъ- магнетизъмъ, така наречената отъ индусигЬ „прана". Гръб- начниятъ мозъкъ е главниятъ приемникъ и предавателъ на праната. Първо праната отива въ малкия мозъкъ, а оттамъ — въ главния. Яви ли се н-Ькакво подпушване въ малкия мо¬зъкъ, праната не може да продължи пжтя си къмъ главния мозъкъ, вследствие на което въ него се явява нЪкаква дисхармония. Тази дисхармония се предава на ц-Ьлия организъмъ. Искате ли да работите съзнателно върху тренирането си и въ трит-Ъ направления, започ¬нете първо съ трениране на гЪлото, после — съ трениране на сърдцето и най-после — съ трениране на ума. Като работи правилно и въ тригЬ направления, чов-Ькъ дохожда до изобилие на физически, сърдечни и умствени енергии въ себе си. Не е ли трениралъ гЪлото си и вл-Ьзе неподготвенъ въ духовния св-Ьтъ, чов-Ькъ изпада въ сънно състояние. Той не познава законит-Ь на астралния св-Ьтъ и остава вънъ отъ него. Тукъ той започва да се лута, защото не може да нам-Ьри астралното учи¬лище, да изучава законит-Ь на астралния св-Ьтъ. Като се събуди, чов-Ькъ остава недоволенъ, че нищо не е разбралъ. И тъй, за да издържа на страдания, мъч¬нотии и изпитания въ живота, преди всичко чов-Ькъ тр-Ьбва да е трениралъ гЪлото си. Това значи, да има присжтствие на духа, да не се страхува отъ нищо. Страхътъ ще дойде, но чо-
190 в-Ькъ тр-Ьбва смело да върви напредъ. Който е трениралъ телото си, той може чрезъ него да познае, ще срещне ли н-Ькакво препятствие на лжтя си, или не. Тренираното т-Ьло е чувстви¬телно къмъ външни влияния. То се превръща въ слухъ и зрение и отдалечъ чува и вижда това, което му предстои да срещне на пътя си. Да тренира чов-Ъкъ т-Ьлото си, това значи, да го е пригодилъ на всички условия. Дойде ли стра- хътъ, ржцет-Ь и краката не тр-Ьбва да се пре- сичатъ, сърдцето не тр-Ьбва да отслабва, да намалява пулса си. За да тренирате т-Ьлото си, добре е да носите вода съ две стомни, като започнете отъ единъ килограмъ и свър¬шите съ десеть — постепенно да увеличавате големината на стомните. Добре е местото, от¬дето ще носите вода, да е наклонно, да има качване и слизане. Направете следното упра¬жнение за десеть деня: първиятъ день ще до¬несете единъ пжть вода, вториятъ день — два пжти, третиятъ—три пжти и т. н. Като мине¬те десетия день, ще си починете. Презъ десетте дни стомните ще бждатъ едни и сжщи, не- ма да увеличавате големината имъ. Искате ли да увеличавате големината имъ, ще правите други упражнения. Като носите вода, вие развивате дихател¬ната система и подобрявате кръвообръще- ние си. Изобщо, телото на човека е изразъ на неговата интелигентность. Ние казваме, че чо- вЬкъ е здравъ, когато телото му се подчинява на неговата разумна воля. Това не значи, че
191 чов-Ькъ тр-Ьбва да мисли изключително за гЪ¬лото си, да го направи по-силно. Т-Ьлото тр-Ьбва да бжде органъ на ума, на сърдцето и на волята въ чов-Ька. Като работите върху тренирането си, изобщо, тр-Ьбва да бждете вни¬мателни, да не вл-Ьзете въ области, които водятъ къмъ лоши последствия. За тази цель отъ васъ се иска ум-Ьрена, системна работа — никакво пресилване на мускулигЬ, никакво пресилване на сърдцето и на мозъка. Като ученици, вие знаете закона за дей¬ствие и противодействие на силит-Ь. Следова¬телно, щомъ започнете да работите върху тре¬нирането, веднага ще се яви противодействие. Съ трудъ, постоянство и усилие, вие ще прео¬долеете всички противодействия. Колкото по- гол-Ьмо е противодействието, толкова по-гол-Ьмо тр-Ьбва да бжде и усилието ви да се справите съ него. Щомъ се справи съ противодействие¬то и постигне известно трениране, чов-Ькъ по¬добрява живота си, ако не напълно, поне от¬части. Той придобива повече жизнена енергия и по-гол-Ьма работоспособность. Като работите върху трениране на т-Ьлото си, всички криви¬ни — на гръбначния стълбъ, на ржцет-Ь, на краката ще се изправятъ. Искате ли да изпра¬вите гръбначния си стълбъ, опирайте се съ гърба си на стената. Правете това упражнение често, да не остане никаква гърбица у васъ. Ученикътъ тр-Ьбва да има добре тренирано т-Ьло, безъ никакви изкривявания. Той тр-Ьбва
192 да изправи телото си, да го нагоди споредъ мерките, които природата е определила. Много отъ недъзите на съвременните хора се дължатъ на факта, че телата имъ не сж, тренирани. Да тренира човекъ телото си, това значи, да го пречисти, да го освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото. Не е ли чисто телото, не е ли чиста кръвьта, човекъ всекога може да се подаде на чужди влияния, на желания, останали отъ преди хиляди години. Човекъ требва да пречисти и съзнанието си, да се освободи отъ своите стари разбирания. Като се изучава, човекъ ви¬жда, какъ се проявяватъ некои атавистически чувства въ него. Ако е съзнателенъ, той може да се освободи отъ техъ. Слушате некой чо¬векъ да упорствува въ нещо, не иска да го направи. Защо проявява упоритость въ даде¬ния случай, и той не знае. Ако човекъ проя¬вява твърдость, това е другъ въпросъ. Твър- достьта е на место, ако човекъ има убежде¬ние. Да бждешъ твърдъ и упоритъ въ убе¬жденията си, има смисълъ. Обаче, да бждешъ упоритъ тамъ, дето требва да отстжпишъ, това не е на место. Единъ день Настрадинъ Ходжа се раз- хождалъ изъ града, безъ петь пари въ джоба си. Той обиколилъ пазара, но нищо не могълъ да си купи. Недоволенъ отъ положението си, той гласно извикалъ: Ако сега намеря 99 жъл¬тици на земята, щомъ не сж сто, не ги взи- мамъ. Единъ търговецъ чулъ заканата на На-
193 страдинъ Ходжа и решил », да изпита неговата упоритость. Той турилъ 99 жълтици на нжтя, отдето Настрадинъ Ходжа щ-Ьлъ да мине, и ^е скрилъ, да види, какъ ще лостжпи. Като стиг- налъ до местото, дето били парите, Настра¬динъ Ходжа се навелъ, взелъ жълтиците въ ржка, преброилъ ги, турилъ ги въ джоба си и казалъ: Който е далъ 99 жълтици, той ще даде още една. Защо Настрадинъ Ходжа не упор- ствувалъ и въ този случай, но прибралъ па¬рите въ джоба си ? Злато е това, не е нещо въображаемо. Златото събужда мисъль. На-страдинъ Ходжа помислилъ и си казалъ, че предъ златото всекакво упорство требва да отстжпи. Като ученици на окултна школа, всеки отъ васъ требва да научи некакъвъ занаятъ. Всеко празно време требва да бжде добре използувано. Всички велики хора сж работили и физически, за трениране на телото си. За- примеръ, Гладстонъ е резалъ дърва въ дома си по единъ-два часа на день. Затова той ималъ добъръ сънь. На каквито бурни засе¬дания да присжтствувалъ въ парламента, щомъ легалъ, веднага заспивалъ. Тренирано било неговото тело. Днесъ много хора се оплак- ватъ, че не могатъ да спятъ добре. За да за- спятъ, требва да мине половинъ, единъ, а не- кога и два часа. Това показва, че не сж тре¬нирани физически. Въ такива случаи, добре е човекъ да стане отъ леглото си, да изтрие телото си съ кърпа, потопена въ топла вода, 12
194 да измие краката си също съ топла вода и, безъ да се изтрива Съ суха кърпа, да си лег¬не. Като си легне и затопли, той ще ус-Ьти приятно раздвижване на кръвьта, и съньтъ ще дойде. Здравиятъ чов-Ькъ се поти. Ще кажете, че и болниятъ се поти. Има разлика между поте¬нето на здравия и на болния. Когато се поти, здравиятъ диша правилно и ритмично; презъ това време порит-Ь му се отварятъ, и ц-Ьлото гЬло диша. Болниятъ, обаче, се поти, но ди¬шането му е неравном-Ьрно и трудно. Когато се тренира физически, чов-Ькъ тр-Ьбва да обръ¬ща внимание на дишането си, да диша и презъ кожата си. Всички пори на т-Ьлото му тр-Ьбва да бъдатъ отворени и да приематъ въздухъ, Индусит-Ь работятъ усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цель т-Ь разполагатъ съ много методи, които не съ приложими за европейците. При това дишане се събира много енергия, която европейцит-Ь не биха знаяли, какъ да я употр-Ьбятъ. Въ края на краищата, вм-Ьсто добро, ще се създаде н-Ькакво зло. За да уагЬва въ живота си, чов-Ькъ тр-Ьб¬ва да се тренира физически, да регулира енер- гиит-Ь на своя организъмъ. Тренираниятъ не се гн-Ьви, не се дразни. Както и каквото да му кажатъ, той не губи равновесието си. Той е богатъ на сили, на чувства и на мисли и вся¬кога е готовъ да дава. Не е нужно да го пред- извикватъ, да го дразнятъ, и по този начинъ да го изчерпвагь., Като види, че н-Ькой се
Д95 нуждае отъ него, той веднага дава отъ себе си. Срещнете ли такъвъ човекъ, ще видите, че той има добре развита глава, снажно, добре развито тЪло. Отъ всЬка негова клетка лъха животъ и енергия. Той е благороденъ, не се занимава съ погр-Ъшкит-Ь на хората. Като види, че н-Ькой гр-Ьши, той продължава пътя си, като че нищо не вижда. Обаче, срещне ли НЯкой отшелникъ, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповядва. Този чов-Ькъ минава за светия, но не е ника- къвъ светия. Светостьта е вътрешенъ процесъ. Ако търсите светия, ще го нам-Ьрите въ св-Ъта, между грешници, страдащи и слаби хора, за кои¬то, именно, той е дошьлъ да работи. Не е све¬тия онзи пожългЬлиятъ, съ хлътнали очи, окъ- санъ и гологлавъ. Външно светията е здравъ, съ св-Ьтълъ и чистъ погледъ, добре и спретнато обл-Ьченъ. Той помага на хората, показва имъ правия пъть. Следователно, първото н-Ьщо, което се иска отъ ученика, е да тренира своето гЪло. Като тренира гЬлото си, той лесно ще транс¬формира енергиит-Ь си. И тогава, при каквото състояние и да се намира, той лесно заспи¬ва. Когато пожелае да заспи, той може да на¬прави това. Мнозина се въртятъ съ часове въ леглото, докато заспятъ. Т-Ь мислятъ за мина¬лото, за младинит-Ь си и най-после казватъ: Остар-Ьхме вече. Не, и младиятъ, и стариятъ требва да мислятъ за бъдещето, за онова, което предстои да придобиятъ. Н-Ькой казва,
196 че иска да стане ученъ; другъ иска да ста¬не богатъ; трети — щастливъ. Всеки чов-Ькъ може да бжде щастливъ — отъ него зависи. Какво се иска отъ чов-Ька, за да бжде щастливъ? Графологически разгледана думата щастие, виждаме, че първо чов-Ькъ тр-Ьбва да в-Ьрва въ силите, вложени въ него. Буквата „Щ" представя чов-Ьшката ржка. Значи, чо¬в-Ькъ тр-Ьбва да в-Ьрва на силите, вложени въ неговата ржка. Буквата „А" представя човеш¬кия носъ. Значи, човекъ требва да бжде уменъ. Буквата „С" представя законъ на про¬мени — влияние на луната. Буквата „Т" пред¬ставя законите на земята. Човекъ тр-Ьбва да знае, съ какви сили разполага, за да ра¬боти. Значи, той требва да познава средата, въ която живее. Буквата „И" означава начало на нещата, отдето всичко извира. Колкото по- високо е поставенъ изворътъ, толкова по-го¬леми сж възможностите на човека. Щомъ изворътъ стигне до височината на главата, човекъ е намерилъ вече правия пжть въ жи¬вота. Главата на човека е изворъ, отъ кой¬то той требва да черпи. Никой не требва да се издига по-високо отъ своя изворъ. Съ дру¬ги думи казано: не мисли за себе си повече отъ това, което въ действителность предста- вяшъ. Започни отъ малките величини и посте¬пенно въови къмъ големите. Всеки день реа¬лизирай по едно малко желание. Буквата „Е" представя законъ за придобиване на енергия.
197 И тъй, споредъ съчетанието на буквите въ български езикъ, щастието съдържа след¬ните елементи: вера, раз)мность, въображе¬ние, чувство, познаване законите на земята — на твърдата, течна и въздухообразна мате¬рия, както и зконите на светлината, топлина¬та, електричеството и магнетизма. Това се отнася до българина, както и до всеки сла- вянинъ изобщо. Дойдете ли до англичанина, той пише щастието съ други букви. Англосак- сонецътъ не върви по пжтя на славянина. Той е цъвналъ и вързалъ вече, нема какво повече да чака. Славянинътъ отсега нататъкъ ще дъв¬чи и връзва. Затова е казано, че бъдещето е на славянството. Като ученици на окултна школа, вие треб¬ва да се занимавате съ изучаване на окултни¬те науки: астрология, физиогномия, френоло- гия, хиромантия, графология и др. Дойдете ли до графологията, ще видите, че буквите, като символи на нещо, сж взети отъ природата, отъ човешкото тело. Запримеръ, буквата „А" пред¬ставя човешкия носъ. За да напише правилно тази буква, човекъ требва да спазва мерката ла онзи естественъ жгълъ, който отговаря на нормалния носъ. Природата има определена норма за човешкия носъ. Сжщо така отъ зна¬чение е дължината на крачката въ тази буква. За това ученикътъ требва да познава анато¬мия, да знае, каква е дължината на дългите и кжси кости въ нормално развитъ организъмъ. Изобщо, ученикътъ требва да знае всичко,
198 което се отнася до неговия организъмъ. ЩомЪ познава своя организъмъ, той ще по. знава и организъма на своит-Ь близки. Като знае нормата на н-Ьщата, той ще разбира и отклоненията отъ тази норма. Като пипнете ржката на чов-Ька, вие познавате, доколко енергиченъ е той. Меката, отпусната ръка го¬вори за пасивность. Ржка съ твърди, стегнати мускули говори за гол-Ьма активность и енер¬гия въ чов-Ька. Когато пипнете ржката на до¬бре и правилно развитъ чов-Ькъ, вие ус-Ьщате да излиза отъ нея приятна топлина. Такава ржка е мека, пластична, малко влажна и топла. МускулитЪ й сж яки, стегнати, но не корави. Ако ржката ви е студена, и пръстит-Ъ лесно истиватъ, това показва, че кръвообръщението ви не става правилно. Щомъ забележите това, вземете м-Ьрки да подобрите кръвобръщение- то си: ще се движите, ще правите екскур¬зии, ще се изпотявате, ще разтривате т-Ьлото си съ кърпа, натопена въ топла или въ хладка вода, ще пиете гореща вода. Ако не можете да пиете гореща вода, ще пиете студена, но за вс-Ька чаша студена вода, ще извървите еДинъ километъръ пжть, да се изпотите, да изЛ-Ьзе водата навънъ. Това сж упражнения, които чов-Ькъ тр-Ьбва да прави, за да тре¬нира т-Ьлото си. Като тренира т-Ьлото си, ученикътъ тр-Ьб¬ва да> се заеме съ трениране на ума и на сърд¬цето си, за което се изискватъ по-голЬми зна¬ния. Не разполага ли съ тия знания; той-може
199 да се осакати. За да прилага окултнит-Ь зна¬ния за трениране на ума и на сърдцето си, чов-Ькъ тр-Ьбва да е постигналъ известна чи¬стота, външна и вътрешна. Н-Ьма ли нужната чистота, тия знания ще му причинятъ пакости и нещастия. Упражнение. Изп-Ьйте гамата съ дви¬жения на ржцет-Ь напредъ, настрана и на¬долу. — Само св-Ьтлиятъ пъть на мъ- дростьта води къмъ истината. 1. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 5 юний, 1927 г. София.