Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Тритe зрънца
-Са^мо свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Размишление. Представете си, че ви сж дадени три зрънца за изследване. Едното зрънце е пясъч¬но, второто — житно, а третото — зародишъ отъ нЯкое млЯкопитаещо. Какви резултати ще се получатъ отъ тритЯ -зрънца, ако имъ при-турите по единица калория топлина? Отъ топли¬ната пъсъчното зрънце ще се разшири малко, житното — ще почувствува импулсъ за расте¬не, а зародишътъ на млЯкопитаещото ще се зачене. Значи, при нагряване неорганичната ма¬терия се разширява само, а органичната започ¬ва вжтрешно да расте. Изобщо, процеситЯ, които ставатъ въ неорганическата материя сж по-прости отъ тия, които ставатъ въ органиче¬ската. Ако въ органическия и психически свЯтъ човЯкъ постжпва, както въ неорганическия, той ще се натъкне на едно вжтрешно ограничение въ себе си. Дойде ли до механизиране на ор- ганическитЯ процеси, човЯкъ приготвя условия за склероза въ организъма си. Склерозата не е нищо друго, освенъ изгубване на пластично- стьта на организъма. Това се дължи на недо¬волството, на което човЯкъ се натъква. За да • се справи съ анормалнитЯ състояния на своя
14 физически и психически животъ, човЯкъ трЯб¬ва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тЯло, за ре¬организиране на човЯшкитЯ мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щомъ при¬добие това нЯщо за себе си, човЯкъ ще го приложи и въ обществото. Ако е мжчно чо¬вЯкъ да приложи тия методи къмъ себе си, още по-мжчно е да ги приложи къмъ обще-ството. Една отъ задачитЯ на окултния ученикъ е да се справи съ недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вжтрешни. За- примЯръ, убоде ли ви нЯкой съ игла, вие вед¬нага ставате недоволни. Тази игла може да се забие въ тЯлото — да предизвика физическо недоволство, но може да се забие въ сърдце¬то и въ ума — да предизвика сърдечно и ум¬ствено недоволство. Обаче, има случаи, когато една и сжща причина може да произведе не¬доволство, а може и да не произведе. Ако ва- шиятъ възлюбенъ ви убоде съ игла, вие нЯма да се сърдите. Ако ви убоде човЯкъ, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че въ пър¬вия случай човЯкъ не се сърди, а въ втория се сърди, не е известна. Това остава тайна. Отчасти човЯкъ може да разреши тази тайна, но не напълно. Въ свЯта сжгцествуватъ три вида тайни: тайни на физическия, на духовния и на Боже¬
15 ствения свЯтъ. ТайнитЯ на физическия свЯтъ могатъ да се разкриятъ напълно, 100°/0; тия на духовния свЯтъ — отчасти само, 75°/0, а тай- нитЯ на Божествения свЯтъ всЯкога оставатъ скрити. Обикновениятъ човЯкъ не може да проникне въ тайнитЯ на Божествения свЯтъ. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една часть отъ него остава закрита. Това е мЯстото, отдето водата изтича. Това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измЯрите дълбочината и интен- сивностьта на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мЯстото, което представя духовната часть на извора, т. е. него- витЯ дробове. Дойдете ли до физическата проя¬ва на извора, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието отъ гла¬вата на извора до морето. Като измЯрвате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистота на водата. Можете ли да сждите за чистотата на извора отъ водата на рЯката, произлЯзла отъ него? Все има известно упо- добяване, но за да опредЯлите, каква е въ сжщность разликата между физически, духо- венъ и Божественъ животъ, вие трЯбва да дър¬жите вжтрешна връзка между Бога и своята душа. БожественитЯ нЯща сж. всЯкога закрити. За да разберете съдържанието имъ, вие трЯбва да отидете на мЯстото, отдето тЯ извиратъ. Речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите. НЯкой иска да разбере, какво представя той като човЯкъ, като его. Този въпросъ не се-
16 разрешава. Никой досега не е отговорилъ на този въпросъ. Ще каже нЯкой, че е душа, че € его. Това сж думи, които не разрешаватъ въпроса. Или ще кажете, че човЯкъ мисли, чувствува, действува, движи се, пЯе, играе. И това още не е човЯкътъ. ЧовЯкъ не е нито въ мисъльта, нито въ чувствата, нито въ постжп- китЯ си, нито въ движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. НЯкой казва, че иска да се изяви, да покаже, кой е и какъвъ е, да раз¬крие цЯлия си животъ. ЧовЯкъ трЯбва да знае, че цЯлата слънчева система даже не може да го побере. Колкото да се разкрива, нЯма кжде да направи своето изложение. И като знае, какво представя, човЯкъ все пакъ трЯбва да бжде • смиренъ. Смирението е законъ за запазване на енергиитЯ. Съ малко енергия смирениятъ из¬вършва добра работа. Сега, да се върнемъ къмъ тритЯ зрънца, на които се прибавя по единица калория топли¬на. Отъ топлината пЯсъчното зрънце ще се разшири само. То може да се уподоби на чо¬вЯкъ, който е придобилъ голЯмс наследство, но гледа на живота механически. Съ полученитЯ пари той ще си направи кжща, ще я нареди добре и ще се радва, че може да живЯе охолно. Житното зърно, като получи топлина, ще при¬добие импулсъ за растене. То може да се упо¬доби на човЯкъ, който е далъ ходъ на вжтреш- ния животъ въ себе си. Отъ приетата топлина въ себе си, зародишътъ на млЯкопитаещото започва да се развива. Това семе може да се
17 уподоби ла човЯкъ. който изучава смисъла на живота. Следователно, единицата топлина, съ¬знателно поставена въ тритЯ свЯта, извършва три различни служби. Живо нЯщо е топлин¬ната енергия, вследствие на което, влЯзе ли въ тЯлото, тя произвежда оживяване, въ сърдцето — въодушевения, а въ ума — свЯтлина. Значи, •една и сдица енергия произвежда три различни резултата, споредъ областьта, въ която про¬никва. Когато влЯзе въ тЯлото и не намЯри •отгласъ, топлинната енергия отива въ сърдцето; ако и тамъ не намЯри отгласъ, тя отива въ ума; ако и тамъ не намЯри отгласъ, отива въ вис- шитЯ области на живота. Добре е, дето мине, да остави и да вземе нЯщо и да се върне къмъ своя източникъ. Какво ще вземе отъ човЯка? НеговитЯ неджзи, недоволства, скърби и стра¬дания. Тя ще ги занесе въ ретортитЯ на Бо¬жествения свЯтъ, дето ще ги превърне въ нЯщо възвишено и красиво. Това, което хората считатъ безсмислено, въ Божествения свЯтъ се лревръща въ нЯщо смислено. И тъй, изучавайте окултната наука, ней- нитЯ методи и закони, за да ги прилагате въ всЯкидневния си животъ, да го осмислите и обновите. Това значи, да мине човЯкъ отъ обикновено състояние въ възвишено, въ кое¬то всичко преживяно изчезва, окапва, както листата на дърветата. И въ края на краищата отъ човЯка остава коренъ, за основа на физи¬ческия животъ, стъбло — за основа на духовния свЯтъ и клоне — за основа на Божествения ' 2
18 свЯтъ. На земята човЯкъ може да е билъ виденъ,. знаменитъ, но влЯзе ли въ висшия свЯтъ, отъ него оставатъ само три нЯща: коренъ, стъбло и клоне. Като ученици на Велика Школа, отъ васъ се иска геройство, юначество. За да се насърд- чите въ тази область, вие трЯбва да проследи¬те живота на революционеритЯ, да видите, съ какво въодушевение сж. се хвърляли въ борби- тЯ. Градъ куршуми се сипятъ предъ тЯхъ и. около тЯхъ, но тЯ вървятъ напредъ. ТрЯбва ли човЯкъ, който е изпълненъ съ велики идеи, да се страхува отъ живота ? Вие сте из-пълнени съ велики идеи, а въпрЯки това се страхувате. Вземете примЯръ отъ великитЯ хора въ свЯта, които сж излагали живота си за своитЯ идеи и убеждения. ТЯзи хора могатъ да ви дадатъ добри уроци, да ви помогнатъ въ трудни моменти на живота ви. Поради изсичане на горитЯ и избиване на. млЯкопитаещи- тЯ хората се натъкватъ на голЯми страдания, безъ да могатъ да си помогнатъ. ТЯ не подози- ратъ, че животнитЯ и растенията представятъ резервуаръ на жизнени сили, за растенето и развитието на човЯка. Съ изтрЯбването на млЯкопитаещитЯ жизнената имъ енергия се раз¬пръсва въ пространството. Понеже хората не могатъ да се свързватъ прЯко съ силитЯ на природата, тЯ се лишава тъ, именно, отъ ония жизнени сили, които възприематъ отъ живот¬нитЯ. Казано е въ Писанието: „Не се свърз¬
19 вайте съ свЬта." Тона значи: не се свързвай съ илюзиигЬ на свЯта. Сега и на пагь сг кнзна да не се свързва¬те съ низшигЬ жииотннеки ирояии, но да изиол- зувате гЬхнигЬ жимкчш сили. Т*1» сж козми- чески сили, необходими за развитието ви. Като приемате тим сили съзнателно, ние ще примири¬те физическия сиЯтъ съ духовния и съ Боже¬ствения. ТЯни енЬтоне сж неразривно свърза¬ни помежду си. ЖивЯйте съзнателно и изуча¬вайте мислигЬ, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание. ВеЯко желание се реализира на опре¬деленото за тч о време. Сжщото се отнася и до мислитЯ и чувствата на човЯка. Въ това, именно, сели красотата на живота. Отъ васъ се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъль, на дадено чувство или желание. Пропуснете ли времето имъ, ще изпаднете въ такова положение, че на 30 го¬дишна нъзрасть ще пожелаете това, което е за 80 годишна възрасть; или, на 80 годиш¬на нъзрасть ще пожелаете това, което е за 30 годишенъ човЯкъ. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичность и здравина на тЯлото си, които ще се отразятъ благотворно върху живота на душата и на духа ви. Искате ли да хармони¬зирате живота на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, турете за основа на живота си идеята за братството и приятел¬ството.
20 Съвременните хора говорятъ за братство и приятелство, но като дойдатъ до приложе¬ние, не издържатъ. ТЯ се натъкватъ на редъ атавистични чувства, мисли и желания, които нарушаватъ чистотата на братството и прия-телството. РЯдко ще срещнете мома или мо- мъкъ, които да запазятъ помежду си братски и сестрински отношения. Въ края на краища¬та между гЬхъ възникватъ такъвъ родъ чувства и мисли, които помрачаватъ светли¬ната въ тЯхния животъ. Те не требва да се смущаватъ, но требва да се справятъ съ своя атавизъмъ. Какво отъ това, че некой ялъ и пилъ? Требва ли за сметка на миналите поко¬ления вие да страдате? Други сж яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дълго¬ве. Въ Писанието е казано, че за всеко пре¬стъпление се въздава до четвъртия родъ. Единъ отъ древните пророци е казалъ, че кой¬то яде киселецъ, зжбите му скоминясватъ. Съ други думи казано: който пипа огънь, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ялъ киселецъ, и ако е пипалъ огънь безъ участие¬то на сина, само бащата ще носи последствия¬та на своя изопаченъ животъ. Обаче, ако ба¬щата и синътъ сж. пили заедно, и двамата ще носятъ последствията на своя ненормаленъ жи¬вотъ. Това не значи, че требва да се страху¬вате отъ влияния. Каквото да правите, вие сте потопени въ светъ, отъ чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на ра¬зумните братя и сестри, които грижливо па-
21 зятъ тЯлата ви, когато вие се излжчвате въ време на сънь. Ако нЯмаше кой да пази тЯла- та ви, ние щЯхте да ги нам-Ьрите ограбени и разрушени. И тъй, дойдете ли до Божественото, спре¬те се съ всичкото уважение и почитание, безъ да Го отваряте. Ще дойде нЯкой да ви пита, вЯрвате ли въ Бога. Ще кажете на този човЯкъ: Мога да ви говоря върху астрология, хироман- тия, графология, но по въпроса, вЯрвамъ ли въ Бога, не казвамъ нито дума. Това е въпросъ, отъ който стоя далечъ, не се занимавамъ съ него. — Сжществува ли Богъ? — И съ този въпросъ не се занимавамъ. Когато запитали Хермеса, великиятъ Учитеть на Египетъ, какво представятъ злото и грЯхътъ, той стисналъ устни и премълчалъ. Ако бЯха задали този въпросъ на нЯкой обикновенъ човЯкъ, той щЯ- ше да извади ножа отъ ножницата си, да раз- рЯже връвьта, която свързва злото, и ще за¬почне да говори. Не, стане ли въпросъ за зло¬то, ще стиснете устнитЯ си и ще мълчите, както Хермесъ е мълчалъ. Отворите ли устата си, ще я напълните съ нЯщо лошо. Тъй щото, не говорете за злото, но дръжте се за добро¬то и за красивото въ свЯта. Нека доброто и красивото въ свЯта бждатъ мЯсто за почивка въ живота ви. Нека красивото и доброто бж- датъ вашитЯ ржкозодни начала. СъвременнитЯ хора обичатъ да философ- ствуватъ и се натъкватъ на въпроса за душата, която разглеждатъ ту като материално, ту като
22 духовно проявление. Когато говоримъ за ду¬шата, ние имаме предъ видъ козмичната душа, която съдържа всички слънца въ себе си. ТЯ представятъ нейни клетки, въ които тя про-никва, за да ги движи. Козмическата душа манипулира съ тия слънца, както желае. Сле¬дователно, тя е господарка и на материалната, и на духовната имъ страна. Когато сжществата не сж пробудени още, ние казваме, че козми¬ческата душа е материална. Пробудятъ ли се сжществата, започнатъ ли да се движатъ, въ тЯхъ се проявява духовното естество на душа¬та. Казваме, че всичко въ природата е одухо¬творено. И най-после, когато сжществата за¬почнатъ да живЯятъ смислено, да мислятъ и да чувствуватъ правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото да се говори за душата, каквито теории да четете, въ края на краищата всЯки трЯбва да задържи онова вжтрешно разбиране, което има въ себе си. Не е важно, че не може да го из¬каже съ думи. Важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть." ТЯзи думи изразяватъ материал¬ното състояние на душата. ТЯ подразбиратъ нЯкаква физическа болка. Когато нЯкой счупи ржката или крака си, казва: ЗаболЯ ме душата. Значи, болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забра¬вя. Обаче, има състояния, които сж по-страшни отъ всЯкаква физическа болка. ТЯ се "отразя-
23 ватъ на духовното състояние на душата. При онова положение човЯкъ мжчно забраня това, което е преживЯлъ. Споредъ нЯкой учени ду¬шата представя съвокупность отъ умствени способности въ човЯка. УмственитЯ способно¬сти сж въ зависимость отъ проявитЯ на сърд¬цето и волята. Значи, душата представя сборъ отъ прояви на ума, на сърдцето и на волята на човЯка. Дойдете ли до френологията, тя разглежда тия прояви по другъ начинъ. Тя изучава умственитЯ способнвсти на човЯка спо¬редъ развитието на различнитЯ мозъчни цен¬трове и отъ тЯхъ вади заключение за интели- гентностьта на човЯка. Като ученици, вие трЯбва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете «своя мозъкъ, да преработите неговата материя. Това не се постига въ единъ животъ. Много работа се изисква отъ човЯка, докато постиг¬не съвършенство. Ако изучавате клеткитЯ на чо- вЯшкия мозъкъ, ще видите, че клеткитЯ на мо¬ралния човЯкъ се различаватъ коренно отъ тия на обикновения човЯкъ, а още повече отъ тия на престжпника. Каквото е изработилъ човЯкъ въ единъ животъ, от тамъ нататъкъ ще продължа¬ва да работи. Нищо въ природата не се гу¬би. Следователно, дето и да сж разпръснати клеткитЯ на даденъ човЯкъ въ пространството, въ края на краищата, когато той отново слиза на земята, всички негови клетки ще се събе- ратъ на едно мЯсто и ще образуватъ новото му тЯло. Въ създаването на човЯшкия органи¬
24 зъмъ се крие голЪма мистерия. Когато се каз¬ва, че планетитЯ иматъ влияние върху човеш¬кия организъмъ, това показва, че те сж му да¬ли нещо. Това е законъ въ природата. Влия¬ние има само тамъ, дето сжществуватъ отно¬шения на взимане и даване. Като знаете това, вие требва да бждете смели й решителни. То¬ва не значи да мислите, че всичко можете да направите. Има неща, които човекъ безуслов¬но може да направи, но има и такива, които- не може да направи. Единъ старъ дедо възседналъ магарето си, а редомъ съ него вървело едно младо момче и си говорили. Момчето казало: Дедо, хайде да си поговоримъ по некои философски въпроси. — Хайде, дядовото, азъ съмъ старъ, опитенъ, всичко зная и всичко мога да направя. — Не, дедо, макаръ да си старъ, не можешъ да на- правишъ всичко. — Всичко мога да направя, дедовото. — Щомъ всичко можешъ да напра- вишъ, слезъ отъ магарето, азъ да се кача на него, а ти да вървишъ пешъ. — Вижъ, това не мога да направя. Следъ неколко деня мла¬дото момче се качило на магарето си — отивало въ града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пжтя си. Дедото го изви- калъ и му казалъ: Синко, хайде да поговоримъ за една работа, която може да стане. — Каква е тази работа? — Да слезешъ отъ магарето, за да се кача азъ.—Момчето веднага скочило на земята и казало на дедото: ЗаповЯдай, де¬до, качи се на магарето, азъ мога да вървя
25- пешъ. Значи, това, което за стария е невъзмо¬жно, за младия е възможно. Следователно, когато нЯкой се запита, да¬ли е младъ, или старъ, нека си отговори, може ли да слЯзе отъ магарето, да отстжни на дя¬дото, а той да върви пешъ. Ако може да на-прави това, той е младъ; не може ли да го на¬прави, той е старъ. Въ дадения случай мага¬рето ще послужи като символъ, съ който ще разрешавате задачитЯ си. Намерите ли се на кръстопжть, кажете въ себе си: Мога ли. да слЯза отъ магарето, да отстжпя, или не мо¬га? Какво правятъ повечето хора? Щомъ се на- мЯрятъ предъ известна мъчнотия, тЯ казватъ: Защо ми дойде тази мжчнотия на главата? Все азъ ли трЯбва да страдамъ? Кога ще се смек¬чи сждбата къмъ мене? Каквито въпроси да си задава, човЯкъ не може да си отговори, защо страда. Не е той единственъ, който страда. Всички хора страдатъ. Той е здравъ, има здра¬ви очи и уши, да вижда и да чува добре; има здрави ржце и крака, да ходи и да работи; има книги на разположение, да се просвЯщава. Какво повече иска? Наредъ съ него седи слЯпъ и глухъ човЯкъ, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение. Кой отъ двамата стои по-високо? Казано е въ Пи¬санието: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бжде". Следователно, ще дойде день, кога¬то тия двама души ще смЯнятъ положението си: на недоволния ще се отнематъ благата и ще се дадатъ въ ржцетЯ на доволния.
26 Сега, отъ всички хора се изисква да дой- датъ до съзнателно разрешение на въпроситЯ. Задачата на човЯка не седи въ избЯгване на страданията. ЧовЯкъ трЯбва да страда, но ра¬зумно. Когато страда, той трЯбва на придоби¬ва нЯщо красиво. Не е въпросъ да убива же¬ланията си, но да ги облагородява, докато единъ день ги постигне. КрасивитЯ желания сж. бистра планинска вода, която полива всич¬ко, каквото срещне на пжтя си. Като не мо¬гатъ да реализиратъ желанията си, мнозина се обезсърдчаватъ и започватъ да отричатъ всич¬ко. ТЯ казватъ: Богъ не сжществува, душа не сжществува. Ако, наистина, душа не сжщест¬вува, защо хората се занимаватъ съ въпроса за нейното сжществуване, или несжществуване ? Душата сжществува, затова, именно, хората се занимаватъ съ нея. ЧовЯкъ обича да говори за това, което знае. Тази е причината, поради коя¬то човЯкъ всЯкога говори за живота, за душа¬та, за добродетелитЯ. Безъ тия нЯща слизането на човЯка на земята е безпредметно. Най-по¬нятна и близка идея за човЯка е тази за жи¬вота. Каквото да прави, човЯкъ все за живота говори. Той излиза отъ него и се връща къмъ него. Какви сж формитЯ на живота, това не е важно. Формата се опредЯля отъ мислитЯ и чувствата, отъ потика на душата и на духа. Колкото по-мощенъ е духътъ и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е форма¬та, въ която животътъ ще се излЯе. За да разбере живота въ неговата пълнота и цЯло-
27 купность, човЯкъ би требвало поне на моментъ да влЯзе въ всички форми, да разбере състоя¬нието, въ което се намиратъ. Тона, обаче, мо¬же да направи само адентътъ, само посвете- ниятъ. Затова е казано на слабия да не се свързва съ грЯшния, да не би и двамата да паднатъ заедно. Само силниятъ може да се свързва съ слабия и съ грешния, и то вре¬менно, докато ги подигне. Като ученици, отъ васъ се иска силна, съсрЯдоточена мисъль. За да постигнете това, вие требва да правите редъ упражнения и усилия. ЗапримЯръ, вие сте се наели съ изда-ване на списанието „Житно зърно". Какво по¬казва името на списанието ви? Че трЯбва да орете, да сЯете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трЯбва да я наторите. Ако има плЯ- вели между житото, трЯбва да ги оставите настрана, да не се смущавате отъ тЯхъ. Поч¬вата на списанието ви ще се подобри съ уве¬личаване на материалнитЯ срЯдства. Кол¬кото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието. Ако има абонати, които не искатъ да плащатъ, ще гледате на тЯхъ като на плЯвели, които сами по себе си ще отпаднатъ. Работете усилено съ мисъльта си, да заставите абонатитЯ си да плащатъ, а тия, които не сж се записали, да се запишатъ. Съ мисъльта си можете да постигнете голЯми ре¬зултати. Мощно нЯщо е човЯшката мисъль! Тя прониква навсЯкжде и преобразява нЯща- ~та незабелязано. Единственото препятствие на
28 вашето списание е материалната му подкрепа.. За да знаете, какъ ще върви, направете му хороскопъ, да видите, кои планети му влияятъ благоприятно и кои — неблагоприятно. Съ из- даване на списанието ще се изпита вашата разумна воля, вашия умъ и вашето сърд- це. За всичко това, обаче, се иска искреность и чистота: искреность въ списването му, както и въ прокарването на самото списание въ об- ществото. — Само свЯтлиятъ пжть на мх- дростьта води къмъ истината.
21. Лекция отъ Учителя, държана на 20 февруарий, 1927 г. София.—ИзгрЯвъ.