от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Трите степени== Размишление. Ще прочета 11 глава от Еклисиаст. В живота има два вида прояв...)
 
(Трите степени)
Ред 9: Ред 9:
 
В живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли в обикновените прояви на живота, човек мъчно излиза оттам. - Защо? - Защото обикновеното всякога заробва. В това, именно, се заключава нещастието на човека. Не е лесно да излезе той от робството, в което е попаднал. Паднал си в един дълбок кладенец, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади. Тъй както се ражда човек и това е обикновено в живота. Като е дошъл на земята, той се намира в безизходно положение, но какво ще прави? Вън от земята не може да излезе. Ще плаче, ще се обезсърчава, ще се сърди на този - на онзи, ще ходи натук-натам, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и те плачат. Кой на кого ще помогне? В това отношение, всички хора на земята са болни. Всеки иска да намери някой, да му помогне. Като не може да дойде някой отвън, да помага, най-после хората започват едни-други да се утешават и все неутешени остават. Лекарят утешава болния, лекува го, докато оздравее. Един ден той го излекува съвършено и го изпраща на онзи свят. Богатият утешава сиромаха, казва му, че ще забогатее, докато един ден съвсем осиромашава и заминава за другия свят. И учения утешават, че ще стане велик, докато един ден изгуби и това знание, което е имал. Всички тия прояви са последствия на обикновения живот.
 
В живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли в обикновените прояви на живота, човек мъчно излиза оттам. - Защо? - Защото обикновеното всякога заробва. В това, именно, се заключава нещастието на човека. Не е лесно да излезе той от робството, в което е попаднал. Паднал си в един дълбок кладенец, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади. Тъй както се ражда човек и това е обикновено в живота. Като е дошъл на земята, той се намира в безизходно положение, но какво ще прави? Вън от земята не може да излезе. Ще плаче, ще се обезсърчава, ще се сърди на този - на онзи, ще ходи натук-натам, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и те плачат. Кой на кого ще помогне? В това отношение, всички хора на земята са болни. Всеки иска да намери някой, да му помогне. Като не може да дойде някой отвън, да помага, най-после хората започват едни-други да се утешават и все неутешени остават. Лекарят утешава болния, лекува го, докато оздравее. Един ден той го излекува съвършено и го изпраща на онзи свят. Богатият утешава сиромаха, казва му, че ще забогатее, докато един ден съвсем осиромашава и заминава за другия свят. И учения утешават, че ще стане велик, докато един ден изгуби и това знание, което е имал. Всички тия прояви са последствия на обикновения живот.
  
Какво трябва да прави човек, за да излезе от обикновеното в живота? - Нищо друго не му остава, освен да влезе в необикновеното на живота. Там е смисълът. Значи, за да излезе от обикновеното на живота и да влезе в необикновеното, човек трябва да се мести, никога да не остава на едно място. И наистина, това виждаме в самия живот. Човек постоянно се изменя: като дете е бил едно нещо, като възрастен - друго, като стар - трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастен. Други интереси го вълнуват като юноша, като възрастен и като стар. Младият казва, че любовта е същественото в живота. Старият, който се е разочаровал в любовта, казва, че разумността е същественото и т.н. Така се явява спор между хората за същественото и несъщественото. Според мене, същественото в живота е да напуснеш обикновеното и да влезеш в необикновеното. Отличително качество на обикновените работи е повтарянето. Обикновените работи се повтарят, а необикновените не се повтарят. Болестта е обикновено нещо. Вижте, какво прави болният. Като го боли крак, за пример, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и също говори: снощи цяла нощ не спах, боли ме кракът, подул се е нещо и т.н. Всъщност, кракът не страда, човек страда. Какво трябва да направи, за да не го боли кракът? Той трябва да престане да говори за него, т.е. да излезе от обикновеното и да влезе в необикновеното положение на живота.
+
Какво трябва да прави човек, за да излезе от обикновеното в живота? - Нищо друго не му остава, освен да влезе в необикновеното на живота. Там е смисълът. Значи, за да излезе от обикновеното на живота и да влезе в необикновеното, човек трябва да се мести, никога да не остава на едно място. И наистина, това виждаме в самия живот. Човек постоянно се изменя: като дете е бил едно нещо, като възрастен - друго, като стар - трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастен. Други интереси го вълнуват като юноша, като възрастен и като стар. Младият казва, че любовта е същественото в живота. Старият, който се е разочаровал в любовта, казва, че разумността е същественото и т.н. Така се явява спор между хората за същественото и несъщественото. Според мене, същественото в живота е да напуснеш обикновеното и да влезеш в необикновеното. Отличително качество на обикновените работи е повтарянето. Обикновените работи се повтарят, а необикновените не се повтарят. Болестта е обикновено нещо. Вижте, какво прави болният. Като го боли крак, например, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и също говори: снощи цяла нощ не спах, боли ме кракът, подул се е нещо и т.н. Всъщност, кракът не страда, човек страда. Какво трябва да направи, за да не го боли кракът? Той трябва да престане да говори за него, т.е. да излезе от обикновеното и да влезе в необикновеното положение на живота.
  
Какво, всъщност, представляват краката, ръцете, очите, устата? Краката са органи за ходене, ръцете - за работа, очите - за гледане, устата - за хранене. Това са обикновените функции на човешките органи. Обаче, те имат и необикновени функции. Освен да ходят, краката имат и друго предназначение. Устата не е само орган за възприемане на храна. От нея трябва да излиза нещо, а не само да влиза. Необикновените функции на човешките органи представляват нови области, които човек трябва да изучава. От промените, които стават с тях, човек може да чете като по книга. Ако устните посиняват, очите пожълтяват, това показва че човек не е здрав. Устните трябва да имат ясен, чист червен цвят. Очите трябва да бъдат бистри, погледът - светъл. Някой обича да носи жълт цвят, но не го харесва за очите си. Той обича дрехи с жълт цвят, но не жълти очи. Значи, всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Всяка буква, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат на мястото си. Изменят ли местата си, изменя се и смисълът на нещата. За пример, ако в английски език, на края на някоя дума сложиш t или d, смисълът на думата се изменя.
+
Какво, всъщност, представляват краката, ръцете, очите, устата? Краката са органи за ходене, ръцете - за работа, очите - за гледане, устата - за хранене. Това са обикновените функции на човешките органи. Обаче, те имат и необикновени функции. Освен да ходят, краката имат и друго предназначение. Устата не е само орган за възприемане на храна. От нея трябва да излиза нещо, а не само да влиза. Необикновените функции на човешките органи представляват нови области, които човек трябва да изучава. От промените, които стават с тях, човек може да чете като по книга. Ако устните посиняват, очите пожълтяват, това показва че човек не е здрав. Устните трябва да имат ясен, чист червен цвят. Очите трябва да бъдат бистри, погледът - светъл. Някой обича да носи жълт цвят, но не го харесва за очите си. Той обича дрехи с жълт цвят, но не жълти очи. Значи, всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Всяка буква, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат на мястото си. Изменят ли местата си, изменя се и смисълът на нещата. Например, ако в английски език, на края на някоя дума сложиш t или d, смисълът на думата се изменя.
  
Мнозина искат да служат на Бога, но не знаят, как да постигнат това. Много просто. Започнете да служите на обикновеното в живота и постепенно вървете към необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си към него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по- високо, необикновено служене и в нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикът първо учи уроците си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нещо необикновено. Сега той иска да служи на някого, да свърши някаква работа вън от себе си - за другите, за своите ближни. Наистина, ако човек учи само за себе си, ако работи само за себе си, най-после той се отегчава от живота и търси нещо необикновено. Докато учи, докато търси пътя на живота си, човек се интересува от външната страна на светлината. След това започва да търси вътрешния смисъл на светлината. Това е въпрос, който при всички научни обяснения, остава пак неразбран. Учените обясняват, с каква бързина се движи светлината, но това не е още пълното обяснение за светлината. Голямата бързина, с която светлината се движи, показва, че превозното и средство е много леко, но важно е, кой пътува с това превозно средство.  
+
Мнозина искат да служат на Бога, но не знаят, как да постигнат това. Много просто. Започнете да служите на обикновеното в живота и постепенно вървете към необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си към него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по- високо, необикновено служене и в нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикът първо учи уроците си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нещо необикновено. Сега той иска да служи на някого, да свърши някаква работа вън от себе си - за другите, за своите ближни. Наистина, ако човек учи само за себе си, ако работи само за себе си, най-после той се отегчава от живота и търси нещо необикновено. Докато учи, докато търси пътя на живота си, човек се интересува от външната страна на светлината. След това започва да търси вътрешния смисъл на светлината. Това е въпрос, който при всички научни обяснения, остава пак неразбран. Учените обясняват, с каква бързина се движи светлината, но това не е още пълното обяснение за светлината. Голямата бързина, с която светлината се движи, показва, че превозното й средство е много леко, но важно е, кой пътува с това превозно средство.  
  
 
Учените казват още, колко трептения прави светлината в секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за светлината, потребни ви са очи. Значи, между очите и светлината има известна връзка. Всички хора имат очи, но не всички разбират, какво нещо е светлината. Има нещо особено, необикновено, което се проявява чрез очите, устата, ръцете и краката на човека. - Какво е това нещо? - Необикновеното в живота.
 
Учените казват още, колко трептения прави светлината в секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за светлината, потребни ви са очи. Значи, между очите и светлината има известна връзка. Всички хора имат очи, но не всички разбират, какво нещо е светлината. Има нещо особено, необикновено, което се проявява чрез очите, устата, ръцете и краката на човека. - Какво е това нещо? - Необикновеното в живота.
Ред 19: Ред 19:
 
Следователно, ако искате да влезете в областта на необикновеното, трябва да се освободите от обикновеното. - Как става това? - Там е важният въпрос. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, но и до днес още хората се питат, как може да стане това, какво подразбира отричането и т.н. Лесно е да кажете на човека да се отрече от обикновеното и да приеме необикновеното, но как става това, той не знае. Може ли негърът да се откаже от черното си лице? Учените търсят начин да избелят лицето му, но не могат. И той иска да стане бял, но не може, не знае, по какъв начин черното може да стане бяло. Черният цвят съществува в природата. Казваме, че има черни лъчи. Някои хора обичат черния цвят и носят черни дрехи. Старите, тъжните хора също носят черни дрехи. Старите искат да покажат, че се отрекли от живота, а тъжните показват, че са изгубили нещо ценно в живота си - някой свой близък, или любовта на своя възлюбен и т.н. Ако младият се облича всякога с бели или светли дрехи, хората намират, че има нещо неестествено в него. Ако старият носи изключително черни дрехи и това не харесва на хората. В това отношение и младите, и старите са недоволни от себе си.
 
Следователно, ако искате да влезете в областта на необикновеното, трябва да се освободите от обикновеното. - Как става това? - Там е важният въпрос. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, но и до днес още хората се питат, как може да стане това, какво подразбира отричането и т.н. Лесно е да кажете на човека да се отрече от обикновеното и да приеме необикновеното, но как става това, той не знае. Може ли негърът да се откаже от черното си лице? Учените търсят начин да избелят лицето му, но не могат. И той иска да стане бял, но не може, не знае, по какъв начин черното може да стане бяло. Черният цвят съществува в природата. Казваме, че има черни лъчи. Някои хора обичат черния цвят и носят черни дрехи. Старите, тъжните хора също носят черни дрехи. Старите искат да покажат, че се отрекли от живота, а тъжните показват, че са изгубили нещо ценно в живота си - някой свой близък, или любовта на своя възлюбен и т.н. Ако младият се облича всякога с бели или светли дрехи, хората намират, че има нещо неестествено в него. Ако старият носи изключително черни дрехи и това не харесва на хората. В това отношение и младите, и старите са недоволни от себе си.
  
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от недоволството? - Той трябва да промени възгледите си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволен. Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. Обикновеното подразбира положението, в което човек се намира в даден момент. За пример, ако в даден момент почиваш, ти си в обикновеното. Ако ти е приятно да почиваш и пожелаеш за дълго време да останеш в това положение, пътят ти ще остане неизвървян. Ето защо, почини си малко и тръгни на път - не оставай за дълго време в едно и също положение. Почивката е обикновеното в живота, а движението - необикновеното. Някои се оплакват от много движения, от много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живее в кооперация. Десетки години живее в кооперация и по няколко пъти на ден слизате и се качвате. Какво сте постигнали от това слизане и качване? - Какво означава първото стъпало? - Качили сте се по-близо до определеното място - до вашия етаж. - Какво показва второто стъпало? - Приближаване към целта. - Третото стъпало? - Още по-близо до целта. - А последното стъпало? - Стигане до целта. След това започвате да слизате. - Какво означава първото стъпало при слизането? - Пристъпване към целта. - Второто стъпало? - Постепенно приближаване към целта. И най-после, последното стъпало означава постигане на целта. Като се качва и слиза на земята, човек се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свят. И там има слизане и качване.  
+
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от недоволството? - Той трябва да промени възгледите си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволен. Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. Обикновеното подразбира положението, в което човек се намира в даден момент. Например, ако в даден момент почиваш, ти си в обикновеното. Ако ти е приятно да почиваш и пожелаеш за дълго време да останеш в това положение, пътят ти ще остане неизвървян. Ето защо, почини си малко и тръгни на път - не оставай за дълго време в едно и също положение. Почивката е обикновеното в живота, а движението - необикновеното. Някои се оплакват от много движения, от много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живее в кооперация. Десетки години живее в кооперация и по няколко пъти на ден слизате и се качвате. Какво сте постигнали от това слизане и качване? - Какво означава първото стъпало? - Качили сте се по-близо до определеното място - до вашия етаж. - Какво показва второто стъпало? - Приближаване към целта. - Третото стъпало? - Още по-близо до целта. - А последното стъпало? - Стигане до целта. След това започвате да слизате. - Какво означава първото стъпало при слизането? - Пристъпване към целта. - Второто стъпало? - Постепенно приближаване към целта. И най-после, последното стъпало означава постигане на целта. Като се качва и слиза на земята, човек се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свят. И там има слизане и качване.  
  
 
Следователно, докато сте на земята, вие се намирате в долния етаж на горния свят. И под земята има много етажи. Горните етажи се отличават от долните по светлината си. На земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че един човек се издигнал на по-високо стъпало. Голяма светлина и голямо вътрешно разбиране трябва да имате, за да забележите, че днес един човек стои по-високо, отколкото вчера. В духовния свят, обаче, минаването от един етаж в друг подразбира смяна на костюмите. Там не приемат човек със стар костюм - за всеки етаж се изисква нов костюм. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи.
 
Следователно, докато сте на земята, вие се намирате в долния етаж на горния свят. И под земята има много етажи. Горните етажи се отличават от долните по светлината си. На земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че един човек се издигнал на по-високо стъпало. Голяма светлина и голямо вътрешно разбиране трябва да имате, за да забележите, че днес един човек стои по-високо, отколкото вчера. В духовния свят, обаче, минаването от един етаж в друг подразбира смяна на костюмите. Там не приемат човек със стар костюм - за всеки етаж се изисква нов костюм. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи.
Ред 39: Ред 39:
 
Сега аз говоря за онзи господар и слуга, които са във вас и от които сте недоволни. Слугата трябва да знае, как да слугува на господаря си, но и господарят трябва да знае, как да се отнася със слугата си. Казано е в Писанието: "Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си". Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. Каквото положение и да заема човек в живота си, той все на Бога се сърди: дали е мъж или жена, господар или слуга, богат или сиромах, човек все ще намери нещо, от което е недоволен. Тайно в себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създал така, а не иначе и защо не оправи работите му. Ако не му се помогне, както иска, той е готов да роптае, да се сърди на целия свят. Един дервиш отишъл в една турска баня да се окъпе. Като се окъпал, излязъл спокойно от банята и се готвел да си върви. Баняджията го спрял на вратата и му казал: Плащай сега! - Благодаря за банята, добре се окъпах. - Това не е достатъчно, трябва да платиш. - Моля ти се, пусни ме да си вървя, нямам пет пари в джоба си. - Ще платиш - нищо повече. Дервишът започнал да се моли на Бога, или да му даде нужната сума, или да събори банята, та да се освободи. В това време в банята се чул някакъв шум. Баняджията скочил веднага, влязъл вътре, да види, какво става. А дервишът съвсем спокойно излязъл навън. Като вървял, той си казвал: Господи, защо не ми даде няколко монети, да си платя банята? Или, защо не събори банята? Днес повечето хора се молят за пари, да оправи Бог работите им. Те искат много. Парите са човешко изобретение, резултат на усилията на човешкия ум и на човешкото сърце. Който иска пари, трябва да работи. Не е мъчно да спечели човек известна сума, за да нареди работите си. Ако не знае, как да се справя с парите, той ще бъде нещастен. Парите носят в себе си отрова. - Защо? - Ако е богат, на този дава пари, на онзи, а след това единият ги връща назад, другият отрича, че е получил, не иска да ги върне. Трети пък намислил да го обере. Богатият се намира в трудно положение, не знае, как да се справи с парите си. - Има ли праведният каса с пари? - Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога.  
 
Сега аз говоря за онзи господар и слуга, които са във вас и от които сте недоволни. Слугата трябва да знае, как да слугува на господаря си, но и господарят трябва да знае, как да се отнася със слугата си. Казано е в Писанието: "Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си". Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. Каквото положение и да заема човек в живота си, той все на Бога се сърди: дали е мъж или жена, господар или слуга, богат или сиромах, човек все ще намери нещо, от което е недоволен. Тайно в себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създал така, а не иначе и защо не оправи работите му. Ако не му се помогне, както иска, той е готов да роптае, да се сърди на целия свят. Един дервиш отишъл в една турска баня да се окъпе. Като се окъпал, излязъл спокойно от банята и се готвел да си върви. Баняджията го спрял на вратата и му казал: Плащай сега! - Благодаря за банята, добре се окъпах. - Това не е достатъчно, трябва да платиш. - Моля ти се, пусни ме да си вървя, нямам пет пари в джоба си. - Ще платиш - нищо повече. Дервишът започнал да се моли на Бога, или да му даде нужната сума, или да събори банята, та да се освободи. В това време в банята се чул някакъв шум. Баняджията скочил веднага, влязъл вътре, да види, какво става. А дервишът съвсем спокойно излязъл навън. Като вървял, той си казвал: Господи, защо не ми даде няколко монети, да си платя банята? Или, защо не събори банята? Днес повечето хора се молят за пари, да оправи Бог работите им. Те искат много. Парите са човешко изобретение, резултат на усилията на човешкия ум и на човешкото сърце. Който иска пари, трябва да работи. Не е мъчно да спечели човек известна сума, за да нареди работите си. Ако не знае, как да се справя с парите, той ще бъде нещастен. Парите носят в себе си отрова. - Защо? - Ако е богат, на този дава пари, на онзи, а след това единият ги връща назад, другият отрича, че е получил, не иска да ги върне. Трети пък намислил да го обере. Богатият се намира в трудно положение, не знае, как да се справи с парите си. - Има ли праведният каса с пари? - Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога.  
  
Следователно, който иска да намери пътя към Бога и да Му служи, трябва да се откаже поне временно от всякакви каси, от цялото си богатство. Защо му са пари? Където отиде, всички каси ще бъдат отворени за него. Той трябва да остави богатството си на разположение на своите слуги. Ще питате, като се върне, слугите ще го оставят ли да разполага със своето богатство? Това не трябва да го интересува. Веднъж оставил богатството си на разположение на слугите си, той не трябва повече да се запитва, ще му дадат ли те нещо от богатството, или ще го лишат съвсем. Кое е по-добро: да имаш своя каса, да я отваряш и затваряш, когато пожелаеш, или всичките каси в света да бъдат на твое разположение и всякога да бъдат отворени за тебе? Повечето хора предпочитат да имат своя каса, която да могат свободно да отварят и затварят, отколкото всички каси на света да са отворени за тях. Те си мислят: Може някога всички каси в света да са отворени за тях, но често могат да бъдат и затворени. Значи, те не вярват нито на себе си, нито на ближните си. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ, която отвреме навреме да ти свети, или слънцето постоянно да грее и да осветява пътя ти? Малката свещ е собствената каса на човека, с която той може да разполага. Слънцето пък представлява всички каси в света, които всякога са на негово разположение.
+
Следователно, който иска да намери пътя към Бога и да Му служи, трябва да се откаже поне временно от всякакви каси, от цялото си богатство. Защо му са пари? Където отиде, всички каси ще бъдат отворени за него. Той трябва да остави богатството си на разположение на своите слуги. Ще питате, като се върне, слугите ще го оставят ли да разполага със своето богатство? Това не трябва да го интересува. Веднъж оставил богатството си на разположение на слугите си, той не трябва повече да се запитва, ще му дадат ли те нещо от богатството, или ще го лишат съвсем. Кое е по-добро: да имаш своя каса, да я отваряш и затваряш, когато пожелаеш, или всичките каси в света да бъдат на твое разположение и всякога да бъдат отворени за тебе? Повечето хора предпочитат да имат своя каса, която да могат свободно да отварят и затварят, отколкото всички каси на света да са отворени за тях. Те си мислят: Може някога всички каси в света да са отворени за тях, но често могат да бъдат и затворени. Значи, те не вярват нито на себе си, нито на ближните си. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ, която от време навреме да ти свети, или слънцето постоянно да грее и да осветява пътя ти? Малката свещ е собствената каса на човека, с която той може да разполага. Слънцето пък представлява всички каси в света, които всякога са на негово разположение.
  
 
"И отнеми яростта от сърцето си, и отдалечи лукавството от плътта си; защото младостта и юношеството е суета". (- 10 ст.). - Защо Соломон не е поставил и обратната мисъл на тази? Защо е казал да отдалечи човек яростта от сърцето си и лукавството от плътта си? Нима и мъжествеността, и женствеността, и старостта не са суета в живота? Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Наистина, суета е, когато младият момък вярва в момите, или младата мома - в момците. Обаче, суета е и за военния, когато вярва, че със сабята или с ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножът помага на човека, но при други случаи не му е нужен. Ако сте в религиозно общество, каква нужда имате от нож? Ако сте в параход и проповядвате, имате ли нужда от нож? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Някои не носят физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате някой вади нож срещу вас и започва: Едно, две, три! - Чакай, моля ти се, какво искаш от мене? - Да знаеш, кой съм, да не мислиш, че можеш да си играеш с мене. Като те бодна няколко пъти, нищо няма да остане от тебе. - Пък аз те мислех за благороден човек. Казвам: Ако искате да познаете благородството на човека, вижте, какво носи той в ума и в сърцето си. Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на любовта.
 
"И отнеми яростта от сърцето си, и отдалечи лукавството от плътта си; защото младостта и юношеството е суета". (- 10 ст.). - Защо Соломон не е поставил и обратната мисъл на тази? Защо е казал да отдалечи човек яростта от сърцето си и лукавството от плътта си? Нима и мъжествеността, и женствеността, и старостта не са суета в живота? Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Наистина, суета е, когато младият момък вярва в момите, или младата мома - в момците. Обаче, суета е и за военния, когато вярва, че със сабята или с ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножът помага на човека, но при други случаи не му е нужен. Ако сте в религиозно общество, каква нужда имате от нож? Ако сте в параход и проповядвате, имате ли нужда от нож? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Някои не носят физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате някой вади нож срещу вас и започва: Едно, две, три! - Чакай, моля ти се, какво искаш от мене? - Да знаеш, кой съм, да не мислиш, че можеш да си играеш с мене. Като те бодна няколко пъти, нищо няма да остане от тебе. - Пък аз те мислех за благороден човек. Казвам: Ако искате да познаете благородството на човека, вижте, какво носи той в ума и в сърцето си. Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на любовта.

Версия от 11:28, 26 януари 2009

Трите степени

Размишление.

Ще прочета 11 глава от Еклисиаст.

В живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли в обикновените прояви на живота, човек мъчно излиза оттам. - Защо? - Защото обикновеното всякога заробва. В това, именно, се заключава нещастието на човека. Не е лесно да излезе той от робството, в което е попаднал. Паднал си в един дълбок кладенец, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади. Тъй както се ражда човек и това е обикновено в живота. Като е дошъл на земята, той се намира в безизходно положение, но какво ще прави? Вън от земята не може да излезе. Ще плаче, ще се обезсърчава, ще се сърди на този - на онзи, ще ходи натук-натам, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и те плачат. Кой на кого ще помогне? В това отношение, всички хора на земята са болни. Всеки иска да намери някой, да му помогне. Като не може да дойде някой отвън, да помага, най-после хората започват едни-други да се утешават и все неутешени остават. Лекарят утешава болния, лекува го, докато оздравее. Един ден той го излекува съвършено и го изпраща на онзи свят. Богатият утешава сиромаха, казва му, че ще забогатее, докато един ден съвсем осиромашава и заминава за другия свят. И учения утешават, че ще стане велик, докато един ден изгуби и това знание, което е имал. Всички тия прояви са последствия на обикновения живот.

Какво трябва да прави човек, за да излезе от обикновеното в живота? - Нищо друго не му остава, освен да влезе в необикновеното на живота. Там е смисълът. Значи, за да излезе от обикновеното на живота и да влезе в необикновеното, човек трябва да се мести, никога да не остава на едно място. И наистина, това виждаме в самия живот. Човек постоянно се изменя: като дете е бил едно нещо, като възрастен - друго, като стар - трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастен. Други интереси го вълнуват като юноша, като възрастен и като стар. Младият казва, че любовта е същественото в живота. Старият, който се е разочаровал в любовта, казва, че разумността е същественото и т.н. Така се явява спор между хората за същественото и несъщественото. Според мене, същественото в живота е да напуснеш обикновеното и да влезеш в необикновеното. Отличително качество на обикновените работи е повтарянето. Обикновените работи се повтарят, а необикновените не се повтарят. Болестта е обикновено нещо. Вижте, какво прави болният. Като го боли крак, например, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и също говори: снощи цяла нощ не спах, боли ме кракът, подул се е нещо и т.н. Всъщност, кракът не страда, човек страда. Какво трябва да направи, за да не го боли кракът? Той трябва да престане да говори за него, т.е. да излезе от обикновеното и да влезе в необикновеното положение на живота.

Какво, всъщност, представляват краката, ръцете, очите, устата? Краката са органи за ходене, ръцете - за работа, очите - за гледане, устата - за хранене. Това са обикновените функции на човешките органи. Обаче, те имат и необикновени функции. Освен да ходят, краката имат и друго предназначение. Устата не е само орган за възприемане на храна. От нея трябва да излиза нещо, а не само да влиза. Необикновените функции на човешките органи представляват нови области, които човек трябва да изучава. От промените, които стават с тях, човек може да чете като по книга. Ако устните посиняват, очите пожълтяват, това показва че човек не е здрав. Устните трябва да имат ясен, чист червен цвят. Очите трябва да бъдат бистри, погледът - светъл. Някой обича да носи жълт цвят, но не го харесва за очите си. Той обича дрехи с жълт цвят, но не жълти очи. Значи, всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Всяка буква, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат на мястото си. Изменят ли местата си, изменя се и смисълът на нещата. Например, ако в английски език, на края на някоя дума сложиш t или d, смисълът на думата се изменя.

Мнозина искат да служат на Бога, но не знаят, как да постигнат това. Много просто. Започнете да служите на обикновеното в живота и постепенно вървете към необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си към него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по- високо, необикновено служене и в нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикът първо учи уроците си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нещо необикновено. Сега той иска да служи на някого, да свърши някаква работа вън от себе си - за другите, за своите ближни. Наистина, ако човек учи само за себе си, ако работи само за себе си, най-после той се отегчава от живота и търси нещо необикновено. Докато учи, докато търси пътя на живота си, човек се интересува от външната страна на светлината. След това започва да търси вътрешния смисъл на светлината. Това е въпрос, който при всички научни обяснения, остава пак неразбран. Учените обясняват, с каква бързина се движи светлината, но това не е още пълното обяснение за светлината. Голямата бързина, с която светлината се движи, показва, че превозното й средство е много леко, но важно е, кой пътува с това превозно средство.

Учените казват още, колко трептения прави светлината в секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за светлината, потребни ви са очи. Значи, между очите и светлината има известна връзка. Всички хора имат очи, но не всички разбират, какво нещо е светлината. Има нещо особено, необикновено, което се проявява чрез очите, устата, ръцете и краката на човека. - Какво е това нещо? - Необикновеното в живота.

Следователно, ако искате да влезете в областта на необикновеното, трябва да се освободите от обикновеното. - Как става това? - Там е важният въпрос. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, но и до днес още хората се питат, как може да стане това, какво подразбира отричането и т.н. Лесно е да кажете на човека да се отрече от обикновеното и да приеме необикновеното, но как става това, той не знае. Може ли негърът да се откаже от черното си лице? Учените търсят начин да избелят лицето му, но не могат. И той иска да стане бял, но не може, не знае, по какъв начин черното може да стане бяло. Черният цвят съществува в природата. Казваме, че има черни лъчи. Някои хора обичат черния цвят и носят черни дрехи. Старите, тъжните хора също носят черни дрехи. Старите искат да покажат, че се отрекли от живота, а тъжните показват, че са изгубили нещо ценно в живота си - някой свой близък, или любовта на своя възлюбен и т.н. Ако младият се облича всякога с бели или светли дрехи, хората намират, че има нещо неестествено в него. Ако старият носи изключително черни дрехи и това не харесва на хората. В това отношение и младите, и старите са недоволни от себе си.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от недоволството? - Той трябва да промени възгледите си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволен. Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. Обикновеното подразбира положението, в което човек се намира в даден момент. Например, ако в даден момент почиваш, ти си в обикновеното. Ако ти е приятно да почиваш и пожелаеш за дълго време да останеш в това положение, пътят ти ще остане неизвървян. Ето защо, почини си малко и тръгни на път - не оставай за дълго време в едно и също положение. Почивката е обикновеното в живота, а движението - необикновеното. Някои се оплакват от много движения, от много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живее в кооперация. Десетки години живее в кооперация и по няколко пъти на ден слизате и се качвате. Какво сте постигнали от това слизане и качване? - Какво означава първото стъпало? - Качили сте се по-близо до определеното място - до вашия етаж. - Какво показва второто стъпало? - Приближаване към целта. - Третото стъпало? - Още по-близо до целта. - А последното стъпало? - Стигане до целта. След това започвате да слизате. - Какво означава първото стъпало при слизането? - Пристъпване към целта. - Второто стъпало? - Постепенно приближаване към целта. И най-после, последното стъпало означава постигане на целта. Като се качва и слиза на земята, човек се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свят. И там има слизане и качване.

Следователно, докато сте на земята, вие се намирате в долния етаж на горния свят. И под земята има много етажи. Горните етажи се отличават от долните по светлината си. На земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че един човек се издигнал на по-високо стъпало. Голяма светлина и голямо вътрешно разбиране трябва да имате, за да забележите, че днес един човек стои по-високо, отколкото вчера. В духовния свят, обаче, минаването от един етаж в друг подразбира смяна на костюмите. Там не приемат човек със стар костюм - за всеки етаж се изисква нов костюм. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи.

Казвате: Какво ще остане от нас, като ни съблекат голи? Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят. Ще каже някой, че бил професор, че държал двеста-триста лекции на студентите. - Това е било за негово лично благо. - Ама аз съм бил слуга, носил съм вода на господаря си. - И това е за твое лично благо. - Аз пък бях майка, родих няколко деца. - И това е за твое лично благо. Сега, след като сте живели за своето лично благо, трябва да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния свят. - Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него. - Не е важно, че си се молил; важно е, дали молитвите са били приети. - Как познавате, че молитвата ви е приета? - Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета. Нали така познавате, кога гладът ви е задоволен? Ако храната, която сте приели, внася във вас вътрешно спокойствие, вие, наистина сте задоволили глада си. Ако се молите на Бога и болестта ви изчезне, молитвата ви е приета. Ако работите върху себе си и се усъвършенствувате, вие проявявате вече доброто в себе си. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да стане добър, но да работи за своето усъвършенствуване. Като се усъвършенствува, сам по себе си, той е добър, т.е. проявява доброто в себе си. Човек трябва да се пречисти, както чисти житото, когато иска да го вари. Мислите и чувствата му трябва да бъдат чисти, да не съдържат никакви примеси. Всяка кал, всяка нечистотия, пръст, къклица, всичко трябва да се изхвърли навън. Човек трябва да бъде като чисто жито! Никакви примеси не се допускат в него, които биха нарушили неговата доброта. Като четете единадесета глава от Еклисиаст, виждате, че за някои неща Соломон е имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломон, раждането му, както и условията, при които се е развивал и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която, преди да бъде жена на баща му, е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломон, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот.

Мнозина се спират върху живота на Давид и се чудят, как той, като цар и като помазан от Бога е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давид и Соломон. - В какъв смисъл? - Не е важно това. Дали в тесен, или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот. - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христос ли? - Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му.

Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората - любов към Бога, а третата - изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да гледаш на целия живот така, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи, да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Ето защо, вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него.

Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните.

Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони.

Следователно, истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любов към Него и изпълнява волята Му. Днес има много християни в света, които още не се познават, едни на други си проповядват. Как може християнин на християнин да проповядва? Щом става това, щом не се разбират помежду си, те излизат от различни области, т.е. не са още истински християни. Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин. Това е все едно, да каже, че 5х5=25. Какво, всъщност означава действието 5х5=25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете, какво представляват числата 2 и 5. Като съберете двете петорки, получавате числото десет. Значи, петорката е едната половина на десетте. Едната петорка върви по линията на майката, а другата - по линията на бащата. На същото основание казвам: Има известни въпроси, които вървят по линията на ума, а други - по линията на сърцето. В резултат, от общата работа на ума и на сърцето идват проявите на волята. Добро е числото 25, но трябва да се знае, от какво произлиза то. Ако си обидил пет души и за наказание, за всяка нанесена обида трябва да получиш 25 тояги, какво ще кажеш за това? Ще станете по-внимателни в отношенията си с хората, да не ги обиждате.

Да се върнем пак към въпроса за обикновеното и за необикновеното в живота. Докато е недоволен, човек живее в обикновеното. Щом стане доволен, той влиза в областта на необикновеното. Слугата не е доволен от господаря си. - Защо? - Не му плащал, колкото иска. Ако господарят е умен и плаща на слугата си даже повече, отколкото е уговорено, слугата ще бъде ли пак недоволен? При това положение той ще бъде доволен от господаря си и ще му благодари. Какво ще кажете, ако господарят не е доволен от слугата си? Както умният господар има възможност да задоволи слугата си, така и умният слуга има възможност да задоволи господаря си.

Сега аз говоря за онзи господар и слуга, които са във вас и от които сте недоволни. Слугата трябва да знае, как да слугува на господаря си, но и господарят трябва да знае, как да се отнася със слугата си. Казано е в Писанието: "Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си". Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. Каквото положение и да заема човек в живота си, той все на Бога се сърди: дали е мъж или жена, господар или слуга, богат или сиромах, човек все ще намери нещо, от което е недоволен. Тайно в себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създал така, а не иначе и защо не оправи работите му. Ако не му се помогне, както иска, той е готов да роптае, да се сърди на целия свят. Един дервиш отишъл в една турска баня да се окъпе. Като се окъпал, излязъл спокойно от банята и се готвел да си върви. Баняджията го спрял на вратата и му казал: Плащай сега! - Благодаря за банята, добре се окъпах. - Това не е достатъчно, трябва да платиш. - Моля ти се, пусни ме да си вървя, нямам пет пари в джоба си. - Ще платиш - нищо повече. Дервишът започнал да се моли на Бога, или да му даде нужната сума, или да събори банята, та да се освободи. В това време в банята се чул някакъв шум. Баняджията скочил веднага, влязъл вътре, да види, какво става. А дервишът съвсем спокойно излязъл навън. Като вървял, той си казвал: Господи, защо не ми даде няколко монети, да си платя банята? Или, защо не събори банята? Днес повечето хора се молят за пари, да оправи Бог работите им. Те искат много. Парите са човешко изобретение, резултат на усилията на човешкия ум и на човешкото сърце. Който иска пари, трябва да работи. Не е мъчно да спечели човек известна сума, за да нареди работите си. Ако не знае, как да се справя с парите, той ще бъде нещастен. Парите носят в себе си отрова. - Защо? - Ако е богат, на този дава пари, на онзи, а след това единият ги връща назад, другият отрича, че е получил, не иска да ги върне. Трети пък намислил да го обере. Богатият се намира в трудно положение, не знае, как да се справи с парите си. - Има ли праведният каса с пари? - Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога.

Следователно, който иска да намери пътя към Бога и да Му служи, трябва да се откаже поне временно от всякакви каси, от цялото си богатство. Защо му са пари? Където отиде, всички каси ще бъдат отворени за него. Той трябва да остави богатството си на разположение на своите слуги. Ще питате, като се върне, слугите ще го оставят ли да разполага със своето богатство? Това не трябва да го интересува. Веднъж оставил богатството си на разположение на слугите си, той не трябва повече да се запитва, ще му дадат ли те нещо от богатството, или ще го лишат съвсем. Кое е по-добро: да имаш своя каса, да я отваряш и затваряш, когато пожелаеш, или всичките каси в света да бъдат на твое разположение и всякога да бъдат отворени за тебе? Повечето хора предпочитат да имат своя каса, която да могат свободно да отварят и затварят, отколкото всички каси на света да са отворени за тях. Те си мислят: Може някога всички каси в света да са отворени за тях, но често могат да бъдат и затворени. Значи, те не вярват нито на себе си, нито на ближните си. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ, която от време навреме да ти свети, или слънцето постоянно да грее и да осветява пътя ти? Малката свещ е собствената каса на човека, с която той може да разполага. Слънцето пък представлява всички каси в света, които всякога са на негово разположение.

"И отнеми яростта от сърцето си, и отдалечи лукавството от плътта си; защото младостта и юношеството е суета". (- 10 ст.). - Защо Соломон не е поставил и обратната мисъл на тази? Защо е казал да отдалечи човек яростта от сърцето си и лукавството от плътта си? Нима и мъжествеността, и женствеността, и старостта не са суета в живота? Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Наистина, суета е, когато младият момък вярва в момите, или младата мома - в момците. Обаче, суета е и за военния, когато вярва, че със сабята или с ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножът помага на човека, но при други случаи не му е нужен. Ако сте в религиозно общество, каква нужда имате от нож? Ако сте в параход и проповядвате, имате ли нужда от нож? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Някои не носят физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате някой вади нож срещу вас и започва: Едно, две, три! - Чакай, моля ти се, какво искаш от мене? - Да знаеш, кой съм, да не мислиш, че можеш да си играеш с мене. Като те бодна няколко пъти, нищо няма да остане от тебе. - Пък аз те мислех за благороден човек. Казвам: Ако искате да познаете благородството на човека, вижте, какво носи той в ума и в сърцето си. Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на любовта.

И тъй, пазете се от ударите, които идват отвън, както и от тия, които идват отвътре, от самите вас. Дойде някаква мъчнотия във вас, бодне ви и вие веднага казвате: Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия? Жена ви, или синът ви се разболял, казвате: Господи, все на мене ли трябва да се трупат тия нещастия? - Това не е права мисъл. Бог никого не мъчи. Човек сам себе си мъчи. Ако жена ти или синът ти боледуват, причината е в тебе. Къде е причината, ако ти боледуваш? Търсете причината за нещата, първо в себе си, а после в окръжаващите. Ако сложите на цигулката си една струна от вълчи черва и друга - от овчи, вълчата струна, със своите груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Една вълча мисъл може да скъса една овча. С други думи казано: една лоша мисъл може да скъса една добра мисъл; едно лошо чувство може да скъса едно добро чувство. Невъзможно е доброто и злото да бъдат в близост помежду си и да вървят в унисон.

Ще кажете, че е голямо противоречие, когато доброто и злото вървят заедно. Много противоречия има в света, но човек трябва да се въоръжи с търпение и да ги разрешава правилно. Днес целият свят е подложен на изпит. От разумния свят е изпратена комисия, да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението, хората са слаби. Малко хора могат да издържат изпита си със среден успех, повечето ще пропаднат. Като знаете, че ви предстои изпит по търпение, работете върху себе си, да го издържите. Страшно е, ако не издържите изпита си. Малко хора има, които могат с търпение и самообладание да посрещат мъчнотиите в живота си.

Един лекар разправя една своя опитност за голямото търпение и самообладание на един свой пациент-българин. Той дошъл при лекаря, помолил го да го прегледа и да каже мнението си за болестта му. Лекарят го прегледал и казал, че му предстои сериозна операция. Болният спокойно отговорил: Добре, ще се подложа на операция. - С упойка ли искате да се направи, или без упойка? - Без упойка. - Знайте, че операцията е сложна, не отговарям за последствията. Най-малкото мърдане ще коства живота ви. - Зная това, но искам без упойка. Лекарят се съгласил и започнал операцията. Болният легнал спокойно на масата и отказал даже да го държат милосърдните сестри. Лекарят работил спокойно и поглеждал към болния: нито един мускул не трепнал на лицето му, нито едно движение не направил той с ръцете или с краката. Лекарят се чудил на това велико търпение и самообладание. Като свършил операцията, болният запитал: Свършихте ли вече? - Свърших. Той станал от масата, благодарил на лекаря и си отишъл.

Да се върнем към основната, т.е. съществената мисъл: Вяра в Бога и вяра във всички, които вярват в Бога. Любов към Бога и любов към всички, които Го любят. Служене на Бога и на всички, които Му служат.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

26. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1935 г.

София. – Изгрев.