от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Три посоки)
 
Ред 6: Ред 6:
  
  
== Три посоки ==
 
  
— Само св-Ьтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината.
+
== ТРИ ПОСОКИ ==
Като ученици, всички сте изучавали ма¬тематика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Мо¬жете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? ЗапримЬръ, какъ ще разре¬шите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобшо, можете да разрешите въ¬проса за глада? Въ сжщность, какво нЬщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя чо¬в-Ька да работи. Безъ гладъ и безъ жажда чов-Ьшкиятъ животъ не би могълъ да се раз¬вива. Гладъ и жажда, това сж две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действиего на тия сили, по необходимость вече чов-Ькъ започва да работи. Т-Ь сж подобни на учитель, който влиза въ класъ съ пржчка въ ржка. Първит-Ь учители сж употр-Ьбявали пржчка, наказания, но днесъ тия методи н-Ьматъ мЪсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сж си служили.
+
 
И природата първоначално е била по- строга и сурова къмъ чов-Ька, но днесъ и тя
+
 
+
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
+
 
211
+
Като ученици всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси? Запример как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? В същност какво нещо е гладът? Гладът е сила, която заставя човека да работи. Без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива. Глад и жажда, това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта. Попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи. Те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка. Първите учители са употребявали пръчка, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата. Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили.
си служи съ други методи. За всеки вЪкъ, за всека епоха, за всека възрасть тя си е слу¬жила и си служи съ различни методи. Шшои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родите¬лите умиратъ, слугите и слугините напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сж. ме¬тоди, съ които природата има предъ видъ развитието на различните индивиди. Каквито методи да употребява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мжчнотии и да се развива. Не постигне ли човекъ това нещо, причината е самъ той. Това показва, че ле е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, определени спе¬циално за него.
+
 
Представете си, че ви сж дадени на раз¬положение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия не¬ща ? Точката представя непроявено сжщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живее въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни ми¬сли и идеи, които сжществуватъ само въ съзна¬нието на човека, безъ да се проявятъ. Взематъ
+
И природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи. За всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини. След време, обаче, родителите умират, слугите и слугините напущат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват. Това са методи, с които природата има предвид развитието на различните индивиди. Каквито методи да употребява, природата има една крайна цел – да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мъчнотии и да се развива. Не постигне ли човек това нещо, причината е сам той. Това показва, че не е работил съзнателно, вследствие на което не е използвал условията, определени специално за него.
+
 
+
Представете си, че ви са дадени на разположение една точка, права линия, квадрат и куб. На какви мисли ви навеждат тия неща? Точката представлява непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство. То живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Като говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявят. Вземат ли някакво направление, в каква и да е посока – нагоре, надолу, надясно или наляво, образува се правата линия. Какво нещо е правата линия? В геометрията е казано, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. С други думи казано: най-късото разстояние между две разумни същества е правата линия. Какво могат да разрешат две същества, след като се движат по права линия? Докато се движат по права линия, те нищо не разрешават. Обаче започнат ли да се движат по две посоки, да образуват плоскост – квадрат запример, те решават нещо. Да се движат в плоскост, това значи да прилагат изкуството на тъкане: единият е горно кроено, другият – долно. Като се движат от една страна краката на човека, а от друга – ръцете, совалката се промъква между кроеното и платното се тъче. Щом се изтъче платното, двете разумни същества тръгват да го продават или да шият от него дрехи, с които се обличат. Това представлява куба или кое и да е тяло, което има вече три измерения.
212
+
 
ли н-Ъкакво направление, въ каква и да е по¬сока — нагоре, надрлу, надясно или нал-Ъво, образува се правата линия. Какво н-Ъщо е пра¬вата линия? Въ геометрията е казано, че пра¬вата линия е най-късото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-късото раз¬стояние между две разумни същества е пра¬вата линия. Какво могатъ да разрешатъ две същества, следъ като се движатъ по права линия ? Докато се движатъ по права линия, гЬ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ пло- скость — квадратъ, заприм-Ьръ, т-Ъ решаватъ н-Ъщо. Да се движатъ въ плоскость, това зна-чи, да прилагатъ изкуството на тъкане: еди- ниятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на чов-Ь¬ка, а отъ друга — ръцет-Ь, сувалката се про-мъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветЬ разумни съ¬щества тръгватъ да го продаватъ, или да ши- ятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба. или кое и да е т-Ьло, което има вече три изм-Ьрения.
+
Ще ви дам още един пример за обяснение на трите измерения. Срещата един астролог, френолог или хиромант, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявен още. Той не е влязъл в отношения с никого; никой не е опитал знанието му. Този учен се намира в положението на точката на непроявения живот. По едно време към него иде същество, което иска да го предизвика, да му каже нещо. Астрологът започва да се проявява, отива в посока на разумното същество, което се интересува от неговото знание. И разумното същество отива към астролога. По този начин между тях се образува права линия. След това астрологът сам вече взима друга посока нагоре и образува плоскост. Той влиза в отношения с други същества, разговаря се с тях, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуват от знанието му, астрологът написва една книга, напечатва я и я пуща в света. По този начин той влиза в света на трите измерения.
Ще ви дамъ още единъ прим-Ьръ за обя¬снение на грит-Ь изм-Ьрения. Ср&цате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за ко¬гото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е вл-Ьзълъ въ отноше¬ния съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката на непроявения животъ. По едно
+
 
+
Следователно, като живее на земята, човек разбира, че животът му е подчинен на закона за „правилна обмяна на нещата". Според този закон всички същества се движат между два полюса даване и взимане. В даден момент ти или ще даваш, или ще взимаш. Ако в даден момент твоят приятел взима, в същия момент ти ще даваш; ако той дава, ти ще взимаш. Невъзможно е човек през целия си живот само да дава или само да взима. Природата обича да компенсира нещата. Ако не съществуваше закон за правилна обмяна, никакви отношения не могат да се поддържат. Този закон има отношение и към чувствата, мислите и постъпките на човека. Запример, ако в даден момент една идея дава нещо на човека, друга идея трябва да взима. Само при това положение идеите могат да се реализират. Не се ли реализират, те внасят вътрешно смущение в човека. Не е достатъчно известна идея само да се реализира. Щом се реализира, това трябва да стане по прав път. Всяка идея, която не е реализирана по прав път, непременно ще внесе в човека известно смущение.
+
 
213
+
Когато говорим за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важен е и начинът, по който става това. Важно е какво ще донесе тази идея. Запример за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани, натоварени и посети. От това зависи какво жито ще се роди. От друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение. Това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия. Към всички тия условия той трябва да приложи своята мисъл и чувство. Като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни. Ако житото е отгледано с песни, с радост и любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека. Този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба. Който прави хляб, трябва да бъде  здрав, жизнерадостен и добър човек.
време къмъ него иде сжщество, което иска да го предизвика, да му каже нЬщо. Астро- логътъ започва да се проявява, отива въ по¬сока на разумното сжщество, което се ин-тересува отъ неговото знание. И разумното сжщество отива къмъ астролога. По този на¬чинъ между т-Ьхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той вли¬за въ отношения съ други сжщества, разгова¬ря се съ т-Ьхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се нтересуватъ отъ знанието му, астро¬логътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ св-Ьта. По този начинъ той влиза въ св-Ьта на тригЬ измерения.
+
 
Следователно, като жив-Ье на земята, чо¬в-Ькъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обм-Ьна на н-Ьщата". Спо¬редъ този законъ, всички сжщества се дви- жатъ между два полюса даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сжщия моментъ ти ще да¬вашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъз¬можно е чов-Ькъ презъ ц-Ьлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира н-Ьщата. Ако не сжществуваше законъ за правилна обм-Ьна, никакви отноше¬ния не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислигЬ и постжпкит-Ь на чов-Ька. Заприм-Ьръ, ако въ да¬денъ моментъ една идея дава н-Ьщо на чов-Ька,
+
Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат. Искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от напредналите същества. Понякога човек може да се учи и от растенията и животните.
+
 
+
Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото малко, добро, с остра муцуна, интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта, с намерение да я опита. В този момент голямото куче пристига. Като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава. С това то иска да му каже: Заповядай, костта е за тебе. Аз ти я донасям, без да искам нещо от нея.
214
+
 
друга идея требва да взима. Само при това положение идеитЬ могатъ да се реализиратъ. Не се ли релизиратъ, гЪ внасятъ вътрешно смущение въ човека. Не е достатъчно, изве¬стна идея само да се реализира. Щомъ се реа¬лизира, това требва да стане по правъ пжть, ВсЪка идея, която не е реализирана по правъ пжть, непременно ще внесе въ човека известно смущение.
+
Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстъпва костта на голямото куче, с което спасява кожата си. Не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи.
Когато говоримъ за реализиране на из¬вестна идея, не е достатъчно само да се реа¬лизира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Заприм-Ьръ, за земеделеца не е доста¬тъчно само да има ниви и жито, но нивигЬ му тр-Ьбва да бждатъ добре изорани, наторени и посЪти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивите, или да не стане наводне¬ние. Това сж условия, необходими за земед-Ьле- ца.Обаче, за окултния ученикъ сж нужни още н-Ькои условия. Къмъ всички тия условия той требва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житните кла¬сове ще бждатъ по-едри и вкусни. Съ мисъль¬та си човекъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сж добре развити. Ако некой не е музикаленъ, съ ми¬съльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като ми¬сли известно време върху даденъ центъръ, чо¬векъ отправя къмъ него повече кръвь и по този
+
 
+
Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот? Голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща. Видиш ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи. Тя иска да вземе костта от устата ти. Вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: Заповядай, костта е твоя. Щом не се противиш на съдбата си, бъди уве¬рен, че тя няма да те преследва. Бориш ли се с нея, кожата ти ще одере.
+
 
215
+
Следователно, искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен. Нещо в тебе ти нашепва: Не бързай! Щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай. Бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна. Този глас ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Някога седиш и не знаеш какво да правиш. Този глас ти казва: Спри! Чакай, докато въпросът се изясни. Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви. Изведнъж чуваш, гласът ти нашепва: Отвори спирачките! Каквото гласът ти каже, слушай го. Така, именно, съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе. Като ученици на окултна школа от вас се иска постоянство в мисли, в чувства и в постъпки. Искате ли да усилите паметта си – постоянствайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете един метод и го прилагайте с постоянство. Започнете първо с решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте към големите. Какво прави детето? То започва от първо отделение и постепенно се издига нагоре. Кога синът може да получи своята наследствена част? Когато стане пълнолетен. Докато не е дошъл до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата към сина, такова е отношението на разумната природа към цялото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира под настойничество и не може да прави каквото иска. Един ден, когато достигне пълнолетието си, то ще излезе от настойничеството и ще решава въпросите по друг начин. Днес човечеството се намира под закона на необходимостта, а когато стане пълнолетно, ще се намира под закона на свободата. Някои религиозни мислят, че са свободни от закона. Обаче, дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни. Само съвършеният човек е господар на положението.
начинъ го храни. Ако житото е отгледано еъ песни, съ радость и любовь, хлЪбътъ, напра- венъ отъ него, ще бжде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ чов-Ька, Този методъ на работа тр-Ьбва да се приложи и къмъ месене¬то и печенето на хл-Ьба. Който прави хл-Ьбъ, требва да бжде здравъ, жизнерадостенъ и до¬бъръ чов-Ькъ.
+
 
Съвременнит-Ь хора се натъкватъ на мъч¬нотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мжчнотиигЬ си, гЪ требва да се учатъ отъ напредналите сжще¬ства. Понекога човекъ може да се учи и отъ растенията и животните.
+
Искате ли да бъдете последователни в живота си, започнете от точката и постепенно вървете напред – към правата линия, към плоскостта и най-после към тялото – към явленията от триизмерния свят. Какво значи да се движи човек по права линия в живота си? Представете си запример, че искате да отидете на планината и търсите човек да ви придружи. Срещате един свой приятел и го запитвате направо: Можеш ли да дойдеш с мен на планината? Вие го запитвате направо, и той трябва да ви отго-вори по същия начин. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори може или не може – според работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи с прави и с криви линии, но никога не ги размества: дето са нужни криви линии, с криви си служи. Движението по права линия е едно от хармоничните движения в природата. Да се движи човек хармонично, това значи да задава разумно въпросите и да отговаря разумно. Като следва правия път на живота, човек може да реализира програмата, която му е дадена. Щом реализира своята програма, той едновременно реализира част от Божествената програма. Затова, именно, е призван човек на земята. За да реализира програмата си, човек трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, е постижимо. Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание. Бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него. Колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.
Срещате две кучета: едното куче е го- лемо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото малко, добро, съ остра муцуна интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на двете кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намерение да я опита. Въ този моментъ големото куче при¬стига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвър¬ли върху него. Кученцето взима костьта, поста¬вя я предъ големото куче и се отдалечава.Съ това то иска да му каже: Заповедай, кость¬та е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нещо отъ нея.
+
 
Добре ли постжпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстжпва костьта на големото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстжпи, кожата му ще
+
Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето. Това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието му, За да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки. Чрез тях той се запознава със силите и възможностите, които са вложени в него. Чрез окултните науки човек може да се предпази от някои нещастия и неприятности в живота. Чрез тези науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!й Към това познаване се стреми всеки човек. Това е една от задачите на неговия живот.
+
 
+
 
216
+
 
бжде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мъчнотията си, колко повече чо¬векъ требва да знае, какъ да решава мъчни¬те си задачи.
+
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Какво представа голямото и силно куче въ човешкия животъ? Голямото куче не е ни¬що друго, освенъ съдбата на чов-Ька. За да се справишъ разумно съ съдбата си, ти треб¬ва да бъдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага от¬стъпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и ка¬жи: Запов-Ьдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на съдбата си, бъди ув-Ьренъ, че тя н-Ьма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере.
+
 
Следователно, искате ли да се справите разумно съ съдбата си, вслушвайте се въ Бо¬жествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ тр-Ьбва да постъпвате. Ти бър- зацгь, искашъ въ н-Ьколко години да станешъ учеяъ. Н-Ьщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, ви¬жда ти се мъчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Н-Ъкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се из-ясни. НЬкога си затворилъ спирачките и се чудишъ, защо работата ти не върви. Извед-
+
 
+
 
+
37 лекция от Учителя,  
217
+
 
нъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкит^! Каквото гласътъ ти каже, сл)шай го. Така, именно, съдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човекъ, и ще бъде по-сниз¬ходителна къмъ тебе.
+
държана на 19 юни 1927 г., София
Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постъпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте къмъ големите. Какво прави детето? То започва отъ първо отделе¬ние и постепенно се издига нагоре. Кога си- нътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолетенъ. Докато не е дошълъ до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на ба¬щата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ целото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави ка¬квото иска. Единъ день, когато достигне пъл¬нолетието си, то ще излезе отъ настойниче¬ството и ще решава въпросите по другъ на¬чинъ. Днесъ човечеството се цамира подъ за¬кона на необходимостьта, а когато стане пъл¬нолетно, ще се намира подъ закона на свобода¬та. Некой религиозни мислятъ, че съ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болесть-
+
+
+
218
+
та, Страданието, смъртьта, те виждатъ, че не сж свободни. Само съвършениятъ чов-Ъкъ е господарь на положението.
+
Искате ли да бждете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепен¬но вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ т-Ьлото — къмъ явленията отъ триизм-Ьрния св-Ьтъ. Ка¬кво значи да се движи чов-Ъкъ по права ли¬ния въ живота си? Представете си, заприм-Ьръ, че искате да отидете на планината и търсите чов-Ькъ да ви придружи. Ср-Ьщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го за¬питвате направо, и той тр-Ъбва да ви отговори по сжщия начинъ. Ако се движи по права ли¬ния, той ще ви отговори, може или не може— споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размества: дето сж нужни прави линии, таки¬ва поставя; дето сж нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничните движения въ приро¬дата. Да се движи чов-Ъкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпросите и да от¬говаря разумно. Като следва правия пжть на живота, човекъ може да реализира програма¬та, която му е дадена. Щомъ реализира своя¬та програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова,
+
+
+
219
+
именно, е призванъ чов-Ькъ на земята. За да реализира програмата си, чов-Ькъ тр-Ьбва да в-Ьрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Вс-Ьки чов-Ькъ носи бъдещето си въ своето съзнание. Бъдещето на чов-Ька зависи отъ възможноститЬ, кои¬то съ вложени въ него. Колкото по-големи съ възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.
+
Често се говори за миналото, настояще¬то и бъдещето. Това съ три момента въ чо¬вешкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човекъ требва да изучава окултните науки. Чрезъ техъ той се запознава съ силите и възможностите, които съ вложени въ него. Чрезъ окултните науки човекъ може да се предпази отъ некой неща¬стия и неприятности въ живота. Чрезъ тези науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!" Къмъ това познаване се стреми все¬ки човекъ. Това е една отъ задачите на не¬говия животъ.
+
- Само светлиятъ пъть намъ-
+
дростьта води къмъ истината.
+
*
+
37. Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.
+

Текуща версия към 22:42, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.


ТРИ ПОСОКИ

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Като ученици всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси? Запример как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? В същност какво нещо е гладът? Гладът е сила, която заставя човека да работи. Без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива. Глад и жажда, това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта. Попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи. Те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка. Първите учители са употребявали пръчка, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата. Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили.

И природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи. За всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини. След време, обаче, родителите умират, слугите и слугините напущат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват. Това са методи, с които природата има предвид развитието на различните индивиди. Каквито методи да употребява, природата има една крайна цел – да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мъчнотии и да се развива. Не постигне ли човек това нещо, причината е сам той. Това показва, че не е работил съзнателно, вследствие на което не е използвал условията, определени специално за него.

Представете си, че ви са дадени на разположение една точка, права линия, квадрат и куб. На какви мисли ви навеждат тия неща? Точката представлява непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство. То живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Като говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявят. Вземат ли някакво направление, в каква и да е посока – нагоре, надолу, надясно или наляво, образува се правата линия. Какво нещо е правата линия? В геометрията е казано, че правата линия е най-късото разстояние между две точки. С други думи казано: най-късото разстояние между две разумни същества е правата линия. Какво могат да разрешат две същества, след като се движат по права линия? Докато се движат по права линия, те нищо не разрешават. Обаче започнат ли да се движат по две посоки, да образуват плоскост – квадрат запример, те решават нещо. Да се движат в плоскост, това значи да прилагат изкуството на тъкане: единият е горно кроено, другият – долно. Като се движат от една страна краката на човека, а от друга – ръцете, совалката се промъква между кроеното и платното се тъче. Щом се изтъче платното, двете разумни същества тръгват да го продават или да шият от него дрехи, с които се обличат. Това представлява куба или кое и да е тяло, което има вече три измерения.

Ще ви дам още един пример за обяснение на трите измерения. Срещата един астролог, френолог или хиромант, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявен още. Той не е влязъл в отношения с никого; никой не е опитал знанието му. Този учен се намира в положението на точката – на непроявения живот. По едно време към него иде същество, което иска да го предизвика, да му каже нещо. Астрологът започва да се проявява, отива в посока на разумното същество, което се интересува от неговото знание. И разумното същество отива към астролога. По този начин между тях се образува права линия. След това астрологът сам вече взима друга посока – нагоре и образува плоскост. Той влиза в отношения с други същества, разговаря се с тях, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуват от знанието му, астрологът написва една книга, напечатва я и я пуща в света. По този начин той влиза в света на трите измерения.

Следователно, като живее на земята, човек разбира, че животът му е подчинен на закона за „правилна обмяна на нещата". Според този закон всички същества се движат между два полюса – даване и взимане. В даден момент ти или ще даваш, или ще взимаш. Ако в даден момент твоят приятел взима, в същия момент ти ще даваш; ако той дава, ти ще взимаш. Невъзможно е човек през целия си живот само да дава или само да взима. Природата обича да компенсира нещата. Ако не съществуваше закон за правилна обмяна, никакви отношения не могат да се поддържат. Този закон има отношение и към чувствата, мислите и постъпките на човека. Запример, ако в даден момент една идея дава нещо на човека, друга идея трябва да взима. Само при това положение идеите могат да се реализират. Не се ли реализират, те внасят вътрешно смущение в човека. Не е достатъчно известна идея само да се реализира. Щом се реализира, това трябва да стане по прав път. Всяка идея, която не е реализирана по прав път, непременно ще внесе в човека известно смущение.

Когато говорим за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важен е и начинът, по който става това. Важно е какво ще донесе тази идея. Запример за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани, натоварени и посети. От това зависи какво жито ще се роди. От друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение. Това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия. Към всички тия условия той трябва да приложи своята мисъл и чувство. Като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни. Ако житото е отгледано с песни, с радост и любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека. Този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба. Който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър човек.

Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат. Искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от напредналите същества. Понякога човек може да се учи и от растенията и животните.

Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото – малко, добро, с остра муцуна, интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта, с намерение да я опита. В този момент голямото куче пристига. Като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава. С това то иска да му каже: Заповядай, костта е за тебе. Аз ти я донасям, без да искам нещо от нея.

Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстъпва костта на голямото куче, с което спасява кожата си. Не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи.

Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот? Голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща. Видиш ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи. Тя иска да вземе костта от устата ти. Вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: Заповядай, костта е твоя. Щом не се противиш на съдбата си, бъди уве¬рен, че тя няма да те преследва. Бориш ли се с нея, кожата ти ще одере.

Следователно, искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен. Нещо в тебе ти нашепва: Не бързай! Щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай. Бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна. Този глас ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Някога седиш и не знаеш какво да правиш. Този глас ти казва: Спри! Чакай, докато въпросът се изясни. Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви. Изведнъж чуваш, гласът ти нашепва: Отвори спирачките! Каквото гласът ти каже, слушай го. Така, именно, съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе. Като ученици на окултна школа от вас се иска постоянство в мисли, в чувства и в постъпки. Искате ли да усилите паметта си – постоянствайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете един метод и го прилагайте с постоянство. Започнете първо с решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте към големите. Какво прави детето? То започва от първо отделение и постепенно се издига нагоре. Кога синът може да получи своята наследствена част? Когато стане пълнолетен. Докато не е дошъл до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата към сина, такова е отношението на разумната природа към цялото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира под настойничество и не може да прави каквото иска. Един ден, когато достигне пълнолетието си, то ще излезе от настойничеството и ще решава въпросите по друг начин. Днес човечеството се намира под закона на необходимостта, а когато стане пълнолетно, ще се намира под закона на свободата. Някои религиозни мислят, че са свободни от закона. Обаче, дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни. Само съвършеният човек е господар на положението.

Искате ли да бъдете последователни в живота си, започнете от точката и постепенно вървете напред – към правата линия, към плоскостта и най-после към тялото – към явленията от триизмерния свят. Какво значи да се движи човек по права линия в живота си? Представете си запример, че искате да отидете на планината и търсите човек да ви придружи. Срещате един свой приятел и го запитвате направо: Можеш ли да дойдеш с мен на планината? Вие го запитвате направо, и той трябва да ви отго-вори по същия начин. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори може или не може – според работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи с прави и с криви линии, но никога не ги размества: дето са нужни криви линии, с криви си служи. Движението по права линия е едно от хармоничните движения в природата. Да се движи човек хармонично, това значи да задава разумно въпросите и да отговаря разумно. Като следва правия път на живота, човек може да реализира програмата, която му е дадена. Щом реализира своята програма, той едновременно реализира част от Божествената програма. Затова, именно, е призван човек на земята. За да реализира програмата си, човек трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, е постижимо. Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание. Бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него. Колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.

Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето. Това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието му, За да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки. Чрез тях той се запознава със силите и възможностите, които са вложени в него. Чрез окултните науки човек може да се предпази от някои нещастия и неприятности в живота. Чрез тези науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!й Към това познаване се стреми всеки човек. Това е една от задачите на неговия живот.


— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.


37 лекция от Учителя,

държана на 19 юни 1927 г., София