от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.


Три посоки

— Само св-Ьтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Като ученици, всички сте изучавали ма¬тематика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Мо¬жете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? ЗапримЬръ, какъ ще разре¬шите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобшо, можете да разрешите въ¬проса за глада? Въ сжщность, какво нЬщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя чо¬в-Ька да работи. Безъ гладъ и безъ жажда чов-Ьшкиятъ животъ не би могълъ да се раз¬вива. Гладъ и жажда, това сж две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действиего на тия сили, по необходимость вече чов-Ькъ започва да работи. Т-Ь сж подобни на учитель, който влиза въ класъ съ пржчка въ ржка. Първит-Ь учители сж употр-Ьбявали пржчка, наказания, но днесъ тия методи н-Ьматъ мЪсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сж си служили. И природата първоначално е била по- строга и сурова къмъ чов-Ька, но днесъ и тя

211 си служи съ други методи. За всеки вЪкъ, за всека епоха, за всека възрасть тя си е слу¬жила и си служи съ различни методи. Шшои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родите¬лите умиратъ, слугите и слугините напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сж. ме¬тоди, съ които природата има предъ видъ развитието на различните индивиди. Каквито методи да употребява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мжчнотии и да се развива. Не постигне ли човекъ това нещо, причината е самъ той. Това показва, че ле е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, определени спе¬циално за него. Представете си, че ви сж дадени на раз¬положение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия не¬ща ? Точката представя непроявено сжщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живее въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни ми¬сли и идеи, които сжществуватъ само въ съзна¬нието на човека, безъ да се проявятъ. Взематъ

212 ли н-Ъкакво направление, въ каква и да е по¬сока — нагоре, надрлу, надясно или нал-Ъво, образува се правата линия. Какво н-Ъщо е пра¬вата линия? Въ геометрията е казано, че пра¬вата линия е най-късото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-късото раз¬стояние между две разумни същества е пра¬вата линия. Какво могатъ да разрешатъ две същества, следъ като се движатъ по права линия ? Докато се движатъ по права линия, гЬ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ пло- скость — квадратъ, заприм-Ьръ, т-Ъ решаватъ н-Ъщо. Да се движатъ въ плоскость, това зна-чи, да прилагатъ изкуството на тъкане: еди- ниятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на чов-Ь¬ка, а отъ друга — ръцет-Ь, сувалката се про-мъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветЬ разумни съ¬щества тръгватъ да го продаватъ, или да ши- ятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба. или кое и да е т-Ьло, което има вече три изм-Ьрения. Ще ви дамъ още единъ прим-Ьръ за обя¬снение на грит-Ь изм-Ьрения. Ср&цате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за ко¬гото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е вл-Ьзълъ въ отноше¬ния съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно

213 време къмъ него иде сжщество, което иска да го предизвика, да му каже нЬщо. Астро- логътъ започва да се проявява, отива въ по¬сока на разумното сжщество, което се ин-тересува отъ неговото знание. И разумното сжщество отива къмъ астролога. По този на¬чинъ между т-Ьхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той вли¬за въ отношения съ други сжщества, разгова¬ря се съ т-Ьхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се нтересуватъ отъ знанието му, астро¬логътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ св-Ьта. По този начинъ той влиза въ св-Ьта на тригЬ измерения. Следователно, като жив-Ье на земята, чо¬в-Ькъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обм-Ьна на н-Ьщата". Спо¬редъ този законъ, всички сжщества се дви- жатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сжщия моментъ ти ще да¬вашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъз¬можно е чов-Ькъ презъ ц-Ьлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира н-Ьщата. Ако не сжществуваше законъ за правилна обм-Ьна, никакви отноше¬ния не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислигЬ и постжпкит-Ь на чов-Ька. Заприм-Ьръ, ако въ да¬денъ моментъ една идея дава н-Ьщо на чов-Ька,

214 друга идея требва да взима. Само при това положение идеитЬ могатъ да се реализиратъ. Не се ли релизиратъ, гЪ внасятъ вътрешно смущение въ човека. Не е достатъчно, изве¬стна идея само да се реализира. Щомъ се реа¬лизира, това требва да стане по правъ пжть, ВсЪка идея, която не е реализирана по правъ пжть, непременно ще внесе въ човека известно смущение. Когато говоримъ за реализиране на из¬вестна идея, не е достатъчно само да се реа¬лизира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Заприм-Ьръ, за земеделеца не е доста¬тъчно само да има ниви и жито, но нивигЬ му тр-Ьбва да бждатъ добре изорани, наторени и посЪти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивите, или да не стане наводне¬ние. Това сж условия, необходими за земед-Ьле- ца.Обаче, за окултния ученикъ сж нужни още н-Ькои условия. Къмъ всички тия условия той требва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житните кла¬сове ще бждатъ по-едри и вкусни. Съ мисъль¬та си човекъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сж добре развити. Ако некой не е музикаленъ, съ ми¬съльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като ми¬сли известно време върху даденъ центъръ, чо¬векъ отправя къмъ него повече кръвь и по този

215 начинъ го храни. Ако житото е отгледано еъ песни, съ радость и любовь, хлЪбътъ, напра- венъ отъ него, ще бжде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ чов-Ька, Този методъ на работа тр-Ьбва да се приложи и къмъ месене¬то и печенето на хл-Ьба. Който прави хл-Ьбъ, требва да бжде здравъ, жизнерадостенъ и до¬бъръ чов-Ькъ. Съвременнит-Ь хора се натъкватъ на мъч¬нотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мжчнотиигЬ си, гЪ требва да се учатъ отъ напредналите сжще¬ства. Понекога човекъ може да се учи и отъ растенията и животните. Срещате две кучета: едното куче е го- лемо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на двете кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намерение да я опита. Въ този моментъ големото куче при¬стига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвър¬ли върху него. Кученцето взима костьта, поста¬вя я предъ големото куче и се отдалечава.Съ това то иска да му каже: Заповедай, кость¬та е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нещо отъ нея. Добре ли постжпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстжпва костьта на големото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстжпи, кожата му ще

216 бжде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мъчнотията си, колко повече чо¬векъ требва да знае, какъ да решава мъчни¬те си задачи. Какво представа голямото и силно куче въ човешкия животъ? Голямото куче не е ни¬що друго, освенъ съдбата на чов-Ька. За да се справишъ разумно съ съдбата си, ти треб¬ва да бъдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага от¬стъпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и ка¬жи: Запов-Ьдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на съдбата си, бъди ув-Ьренъ, че тя н-Ьма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере. Следователно, искате ли да се справите разумно съ съдбата си, вслушвайте се въ Бо¬жествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ тр-Ьбва да постъпвате. Ти бър- зацгь, искашъ въ н-Ьколко години да станешъ учеяъ. Н-Ьщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, ви¬жда ти се мъчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Н-Ъкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се из-ясни. НЬкога си затворилъ спирачките и се чудишъ, защо работата ти не върви. Извед-

217 нъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкит^! Каквото гласътъ ти каже, сл)шай го. Така, именно, съдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човекъ, и ще бъде по-сниз¬ходителна къмъ тебе. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постъпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте къмъ големите. Какво прави детето? То започва отъ първо отделе¬ние и постепенно се издига нагоре. Кога си- нътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолетенъ. Докато не е дошълъ до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на ба¬щата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ целото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави ка¬квото иска. Единъ день, когато достигне пъл¬нолетието си, то ще излезе отъ настойниче¬ството и ще решава въпросите по другъ на¬чинъ. Днесъ човечеството се цамира подъ за¬кона на необходимостьта, а когато стане пъл¬нолетно, ще се намира подъ закона на свобода¬та. Некой религиозни мислятъ, че съ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болесть-

218 та, Страданието, смъртьта, те виждатъ, че не сж свободни. Само съвършениятъ чов-Ъкъ е господарь на положението. Искате ли да бждете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепен¬но вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ т-Ьлото — къмъ явленията отъ триизм-Ьрния св-Ьтъ. Ка¬кво значи да се движи чов-Ъкъ по права ли¬ния въ живота си? Представете си, заприм-Ьръ, че искате да отидете на планината и търсите чов-Ькъ да ви придружи. Ср-Ьщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го за¬питвате направо, и той тр-Ъбва да ви отговори по сжщия начинъ. Ако се движи по права ли¬ния, той ще ви отговори, може или не може— споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размества: дето сж нужни прави линии, таки¬ва поставя; дето сж нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничните движения въ приро¬дата. Да се движи чов-Ъкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпросите и да от¬говаря разумно. Като следва правия пжть на живота, човекъ може да реализира програма¬та, която му е дадена. Щомъ реализира своя¬та програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова,

219 именно, е призванъ чов-Ькъ на земята. За да реализира програмата си, чов-Ькъ тр-Ьбва да в-Ьрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Вс-Ьки чов-Ькъ носи бъдещето си въ своето съзнание. Бъдещето на чов-Ька зависи отъ възможноститЬ, кои¬то съ вложени въ него. Колкото по-големи съ възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще. Често се говори за миналото, настояще¬то и бъдещето. Това съ три момента въ чо¬вешкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човекъ требва да изучава окултните науки. Чрезъ техъ той се запознава съ силите и възможностите, които съ вложени въ него. Чрезъ окултните науки човекъ може да се предпази отъ некой неща¬стия и неприятности въ живота. Чрезъ тези науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!" Къмъ това познаване се стреми все¬ки човекъ. Това е една отъ задачите на не¬говия животъ. - Само светлиятъ пъть намъ- дростьта води къмъ истината.

37. Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.