от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Три типа хора)
(Три типа хора)
Ред 5: Ред 5:
 
(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)
 
(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)
  
Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: Когато децата се раждат, т.е. слизат на земята, като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене, придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.
+
Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.
  
 
Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.
 
Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Версия от 16:15, 28 декември 2008

Три типа хора

Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взима, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява, защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.