Трудни задачи
Всички съвременни хора, духовни или светски, се намират пред въпроси, трудни за решаване. И на Христа са задавали трудни въпроси. Запримър, н-вкои са Го питали: „Право ли е да даваме дан Кесарю, или не?" Някои от садукеиг, които отричали възкресението, Го запитали: „Учителю, Мойсей написа нам: Ако умре безчаден на нъкого брат му, който има жена, да вземе брат му жената на брата си. А имаше седмина братя: и пър-вият взе жена и умр безчаден. И взе вто-рият жената, но умре и той безчаден. И тре-тият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада и умряха. А подир всичкит умр и жената. И тъй, в възкресението, на кого от тях ще бъде жена?" На този въ-прос може да се отговори по следния на-чин: Седем гжееници били на едно дърво. Като се превернали на пеперуди, на коя от т^Ьх принадлежи дървото? Докато са гжееници, те се нуждаят от листата на дървото, но щом се превернат в пеперуди, т не се нуждаят вече от листа – друга храна е нужна за тях. Като пеперуди, т н"Бма да лазят по дървото и да ядат листа, но ще хверакт по широкия свят. Тъй щото, ще
Лука 20:20–42.
229
знаете, че мъчните въпроси за гжсениците не са мъчни за пеперудите. При сегашния жи-вот на хората, кой мхж или коя жена биха желали в възкресението да имат същата жена или същия мъж? С други думи казано: Кой би желал в възкресението да облече същиттз дрехи, които цял живот са го стъ-гали?
Съвременните хора трябва да си зада-дат следните въпроси: Живеят ли, както трябва? Учени ли са, както г разбират? Имат ли свобода, каквато търсят? Освен тези въпроси, има още редица материални въпроси, на които, не само трябва да се отговори, но трябва да се разрешат. Материалните въпроси, които имат временен характер, съ-здават най-големи безпокойствия и противоречия на човека. Освен от материални въпроси, човек се интересува още от духовни и от Божествени. Значи, има въпроси, кои то са от значение за отношенията на човека към самия себе, към ближните му, към природата и към Бога. За човека е важно отношението му към светлината, към въздуха, към водата и към храната. С очите си той приема светлината, с ушите си – трептенията на звука, с устата си – водата, въздуха и храната. Той приема въздуха главно чрез носа си. С носа си човек приема и миризмите, били те приятни или неприятни. Обаче, не е достатъчно човек само да гледа, да чува, да мирише, да се храни, да пие вода и да ди-
230
ша, но трябва да знае, как да извершва тия процеси и какво да възприема.
Сегашнит хора гледат, чуват, мири-шат, дишат, хранят се, но са изгубили спо-собността си да извершват тия процеси правилно. Вмъсто да гледат красиви образи, г често се натъкват на грозни, неприятни образи и картини, вследствие на което изгубват навика си да гледат и възприемат само красивото в света. Като срещнат нтлой здрав, жизнерадостен човек, г се радват. Не се минава много време, те срътцат кЬкой болен, измъчен човек и се наскърбяват. Здрави-ят произвежда приятно впечатление на човека, а болният – неприятно. Светият, чистият човек произвежда приятно впечатление, а грешникът, нечистият – неприятно. Ако седите зимно време около огъня, вие сте доволни, усвщате една приятност. Ако лътно време, при гол-вма горещина, се приближите при сж-щия огън, вие изпитвате неприятно чувство и бътате далеч от него.
Като говорим за здрав и болен чо-втж, за умен и глупав, за добър и лош. явява се въпрос, по какво се различава здравият от болния, умният от глупавия, добрият от лошия. Здрав човтзк е този, който работи, без да се уморява. Умен чо-втж е този, който мисли право. Добър чо-втж е този. който чувствува нъчцата. Когото срещне, той влиза в положението му за всичко му съчувствува. Като чувствува и своиг.
231
и чуждит болки и страдания, човек се облагородява и избътеа да причинява страдания, както на себе си, така и на своите ближни. Достатъчно е един път човт>к да мине бос през нива, обрасла с цигански тръне, за да не помисли втори пжя за слицото място. Като е минал през чувства, които причинявате болки, подобни на циганскптв тръне, човтж се стреми, по какъвто да е начин да се освободи от тях. Ако мъжът минава през нива, обрасла с цигански тръне, и набоде краката си, трябва ли да се оплаква на жена си, на приятелите си. че е пострадал от тръ-нет? Какво ще му кажат т-в? Всички ще за-почнат да го учат. какво ла прави. Всички ще се чудят, как е допуснал да се нарани толкова много. Т' ще кажат: Как е възможно, възрастен човек да не предвиди, какво го очаква. За него е важно в дадения момент да извади трънет от краката си, да намаже болното си м-всто с дървено масло и втори пжг да не отива бос в такава нива. Ще дойде някой да го убеждава, че циганскит тръне помагали протин ревматизъм. Наистина, т съдържат известна лечебна сила, но достатъчни са само два-три тръна. Вля-зат ли стотина тръна в краката на човтжа, това е извънредно много. Ако две пчели ужи-лят човека, тт> ще му помогнат против рев-матизъма, но ако сто пчели го ужилят, Т' мо-гат да го умъртвят,
232
Сега, като влизате в новите условия на живота, вие трябва да мислите по нов начин. Днес сиромахът мисли по един начин, а богатият – по друг. Мислите ли право, и като сиромах, и като богат, вие трябва да мислите по един начин. Когато осирома-шее, човек започва да обикаля пазарите на стари, на евтини дрехи. Като забогатее той обикаля най-модерните и богати магазини. Той иска да си купи хубава, модерна дреха, а колко струва, това не го интересува. Като се разочароват от някоя религия, хората трътеат от едно религиозно общество на друго, да изучават тяхното верую, дано по-лесно, т. е. по-евтино го купят. Те казват: Трябва да се вернем към старото. Питам: трябва ли възрастният човек да си спомня с съжаление за своето детство, когато са го возили в количка и да иска да се верне към него?– Не, веднъж минал през една фаза на живота, човек трябва да върви напред. Н"б-кои религиозни хора се придържат строго в Писанието. Т' казват, че само това е вярно, което е писано в Евангелието. Р са прави, но едно трябва да имат пред вид: Човтж може да се ползува от Словото дотолкова, доколкото Духът го осветява. ВсЬки ден Духът изяснява Словото и внася в него нови елементи.
Сега, да се вернем към въпроса, който зададоха на Христа: „Трябва ли да се дава данък на Кесаря?" Този въпрос може да се
233
представи в друга форма: Трябва ли синът да дава данък на баща си? Трябва ли дъщерята да дава данък на майка си? Следователно, преди да отговори на зададения въ-прос, Христос зададе друг, приблизително в следната форма: От кого взимат ца-рет"Б данък – от синовете си или от чу-ждит? – От чуждитъ\ разбира се. Но за да не се съблазнят, Христос каза на Петра, да хвърли мрежата си в водата, дето ще улови една риба, която в устата си има една златна монета. Като извади монетата, нека я даде като данък за себе си и за Него. Питам: Ка-къв данък трябва да платите за уроциг, за проповъдитъ' които нтжой ви държи? По колко плащате на н],кой учител по музика? – Различно. Има уроци по музика от 20 – 10 000 лева – зависи от учителя. Един млад момък, любител на музиката отишъл при един виден учител. да взима уроци. Като взел един урок, учительт го запитал: Искаш ли още един урок? – Не достатъчно ми е един, всичко научих. Учительт му взел толкова много пари. че учени-кът не могъл да помисли за втори урок. Ако за един урок по музика се плаща толкова скъпо, можете да си представите, колко трябва да платите за един урок по Божията Любов.
Днес е опасно да се говори за вера-та, за любовта. Ако н'бкой те пита, верваш ли в Бога и отговориш, че верваш, ведна-
234
га ще ти зададе друг въпрос: Като верваш, защо не вървиш в стъпките Му? – Оби-чаш ли мъжа си? – Обичам го. – Като го обичаш, защо му причиияваш толкова много безпокойства и страдания? Наистина, защо. след като се обичат. хората си създават мъчнотии и страдания? Като се съберат двама души, които се обичат, тт> изпадат в положението на птзвци или на музиканти, всбки иска да изпее или да изсвири нъчдо, а други-ят да слуша. И вторият, обаче, иска да свири или да пЕе и да бъде изслушан. Понеже всбки иска да се чуе неговият глас. между ттзх се заражда недоволство, неразположение. Щом се обичат хората трябва да си от-стъпват: един ден ще свири единият. на другия ден – вторият. Така. именно, и двамата ще бъдат доволни.
Както светските хора обичат да се хва-лят, да имат предимство един над друг, същото обичат и религиознш-в. Като се съберат няколко религиозни заедно, те започват да се хвалят. Един от тях казва, че преди години съвсем западнал материално, но като се помолил на Бога. в скоро време положението му се подобрило. Друг разправя, че говедата му измрели от никаква болест, но като се помолил, всичко дошло в първото си положение. Трети разказва че бил млад, но самотен момък. Като се помолил. скоро срещнал добра, знатна мома и се оженил за нея, Колкото и да се хвалят, това са преси-
235
лени работи. Женитбата не подразбира щастие, както мнозина мислят. Да се ожениш, това значи, да минеш през посвещение. Жената, децата ти ще те опитват по различни начини, да видят, колко си добър. Мъжът пък ще опитва жена си. Голям курс, голяма наука е женитбата. Сиромашията и богатството също така са условия за посвещение. Човек минава през сиромашията и богатството, през знанието и невежество ю, за да се опита, какво може да направи с тях. Когато сверши гимназия и университет чов1зк се поставя на из-пит да се провери, каква работа може да му се даде. Животът на земята е велико училище, в което ученикът постоянно се подлага на изпити. Като се поставя на ред изпитания, човек постепенно развива надеждата, вярата и любовта си. Без надежда той не може да разбере човешкото сърце. Без вяра той не може да разбере ангелит. Без любов той не може да разбере Божествения свят, т. е. Ду-хът Божий. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Който се храни с плода на Духа, той може да се запознае с Божествения свят. Като обича. човек сам се храни, а щом се храни, той прави добро първо на себе си. а после на ближните си. Любовта се изявява в две направления: в даване и в взимане. ВеЬки дава от себе си най-хубавото. Ако музикант ви обича, той ще ви изсвири най-любимото си парче. Ако градинар ви обича, той ще ви даде от най-
236
хубавитъ" си плодове. Ако шивач ви обича, той ще ви скрои и ушие дреха, по всички правила на изкуството си.
Сега, като изучавам хората от Божествено гледище, виждам, че т4 представят музикални парчета. Трябва да дойде нъжой ве-лик музикант в св"Ьта, който да чете написаното върху гЬх и да свири по него. Само при това положение човек може да познае истинската си стойност. Докато не изсвирите това, което е писано върху човежа, вие не можете да го познаете. Сегашните хора се сръчцат, но нито се познават, нито се разбират. – Защо? – Защото не могат да четат. какво е написано върху тях. Има хора, които внасят в ума ви нъжаква идея, в сърд-цето ви приятно чувство или радост, а в волята ви потик за една добра постъпка. Значи, всички добри разположения, които придобивате, се дължат на сръчната ви с хората. Тази е причината, поради която трябва да обичате хората. Всъжи човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете да свирите написаното върху човежа. Същият закон има значение и при познаване на Бога. Човек не може да познае Бога, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал. За да разбере красотата на Божия свтуг, човек трябва да знае да чете, да свири и да пее. Яденето, от своя страна, е особен род музика, в която има такт,
237
ритъм и темпо. Да ядеш музикално, това значи, да не бързаш. Животните ядат много бързо, вследствие на което са лишени от музика. Когато волът преживя храната си, и това представя до известна степен музика. Добре е, когато човек се храни, да слуша музика. В време на ядене, чов'ък се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжната музика еднакво нарушават ритъма на яденето.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава живота, да го разглежда като музика. ВсЬка дума, вевко движение крие в себе си особен род музика. Коя е първата дума, с която посрещате н"Ькой ваш гост? Вие му казвате „добър ден или добре дошълъ". С каква дума ще ви посрещнат, като отидете на онзи свят? Вие говорите за раждане и прераждане. Като сте заминавали за онзи свят, спомнете си, как са ви посрещали и какво са ви казвали. Вижда се, че нищо не помните. Какъв е първият звук, с който новороденото дете заплаква? Лесно можете да имитирате този звук, защото не е сложен. Щом детото излъзе на б-вл свят, ангелът му стои близо до него и му дава тон. Детето чува този тон и го произвежда. Щом чуят този тон, всички окрж-жаващи се радват, че се е родил човек на света. Не само при раждането си човек се нуждае от основен тон, но през цълия си живот. Когато човек намисли да направи нъ-
238
кое добро дело, ангелът на доброто веднага му дава основния тон. Не вземе ли правилно този тон, доброто Д"бло не излиза, както трябва. Обикне ли човек никого, ангелът на любовта му дава основния тон. Не вземе ли правилно основния тон на любовта, човек изгубва любовта си и не може да пее, както тр-вбва. Не е лесно човек да обича, т. е. не е лесно да попадне в основния тон на любовта. Всички добродетели – любовта, мж.рость-та, истината, правдата и доброто имат свои основни тонове, които, не се ли вземат правилно, и добродетелите не се изявяват правилно.
Като ученици на Велика Школа, вие се намирате пред велики задачи. За решаването на тия задачи се иска голямо смирение и чистота. Един способен американски студент по богословие решил да прекара лотото в чифлика на един богат земевладЪлец, да работи и да проповъчцва Словото. Той прека-рал лътото в усилена физическа и духовна работа и като тръгнал за дома си, земевла-д-влецът му дал само половин долар. Ще кажете, че това е несправедливо. Колко плащате вие за работата на една пчела? Не само че нищо не й плащате, но взимате всичкия й мед. Понякога, една дума, казана на място, струва хиляди левове. И ако не могат да ви платят за труда с пари, за предпочитане е да получите едно добро пожелание. Някой бе-ден чове\к не може да възнагради труда ви,
239
но казва: Бог да ви благослови вмъсто мене. Божието благословение струва хиляди и милиони пъти повече от благото, което хората могат да ви дадат. Няма по-голямо благо за човека от това, да има за приятел някой цар или Бога. С каквато молба да се обърне към приятеля си, той ще му услужи в всичко. В ръцет на Бога е изобилието на света. Рече ли човек да се оплаква от сиромашия, от невежество, това показва, че той няма такъв приятел, който да му помогне в онази липса. от която се оплакна.
Бедният тръбил да има за приятел поне един богат човек. Богатият трябва да има за приятел поне един беден човтж. Ученият трябва да има за приятел поне един невежа, а невежият трябва да има за приятел поне един учен човек. Следователно, ако човек не може да събере на едно място в себе си бел пия и богатия, невежата и учения, той нищо не може да постигне. Бедният представя човешкото сърце, а богатиятъ–човтшжия ум. Работата на ума е лесна, но работата на сърцето е мъчна. Човек страда от сърцето си, а не от ума си. Бедният, т. е. сърцето страда, когато няма един богат ум. Богатият, т. е. умът страда, когато няма едно бедно сърце. Бедното сърце представя поле, върху което умът работи. Ако богатият ум не е сверзан с едно бедно сърце, той няма къде да вложи капитала си. Бедният няма на разположе-
240
ние материални нъща, но той е способен, умен, може да се учи. Следователно, бога-тият използува богатството си, само когато има един беден приятел. Като дойде при богатия, бедният носи хубави книги за четене. Щом прочете книгата, той започва да пее и да свири. Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа. Такива са Све-щенитв книги и Евангелието. Евангелието съдържа ц-вр за всички болести, за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадежва-нето, за безлюбието и т. н. Евангелието дава ц-вр за примиряване на хората. Обаче, човек трябва да знае, как да употребява тия гтерове. Може ли музикантът или пъве-цът да свири или да пее, след като се е нахранил добре? Трябва да мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да п'ве или да свири.
И тъй, за да разбира Божиит пътища, човек трябва да е смлъл материалвит работи в сърцето си. Той трябва да е разре-шил материалнит въпроси. Това не значи, че той трябва да се откжене от физическия жи-вот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговит сили. Ако вие жи-веете при приятел, когото обичате и който ви обича, трябва ли да се смущавате за утрешния ден? Щом е богат, той има грижа за вас. Ако баща ви е богат и е решил да ви издържа да учите в странство, трябва ли да се безпокоите за материалното си положение? Всъ-
24|
ко безпокойство и смущение има за основа нътцо материално. Трябва ли да се смущавате, щом живеете в свт/г, създаден от Бога? – Ама как ще прекарам живота си? – Баща ви е богат, няма защо да се тревожите. Той ще ви подържа да свершите гимназия, университет и ще вземете добра служба. – Не зная, как да се моля на баща си. – Това е друг въпрос. Добрият син знае, как да се моли на баща си. Щом е отишъл в странство, между чужди хора. той знае, как и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: Татко, сверших първия се-местър усп-вшно. Сега ми трябват пари за такси, за наем, за храна и облъжло. Животът стана по-скжл. Прати ми по-голъчиа сума от тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижите, които имаш към мене. Моята длъжност е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правиш за мене. Добре съм, доволен съм от лекциит на професорите. Рече ли да се оплаква на баща си, той не го познава. Болният има право да се оплаква, но здравият – никога. Здравият трябва само да благодари на баща си за грижите. коию полага за него. Като се верне от странство, той трябва да покаже на родителит си, каква наука или какво изкуство е придобил, да познаят т, че синът им е учил добре и оправдал гЬхните грижи и средства. Ако е художник, той трябва да вземе четката и набързо да нарисува портрета на баща си, на май-
242
ка си, на братята и на сестрит си, да видят, че той, наистина, е учил и придобил нещо. Гледам, н^кой художник взима молив и лист, туря черни точки по хартията, извед-нъж виждам, че е нарисувал нътцо: вода, която тече, или снъг. Това са сЬнки на водата и на енъта, но дават ясна представа за т^вх. Всбки човек може да бъде художник, да рисува живи картини. Запримър, как бихте нарисували картината на любовта? Как бихте нарисували картината на вярващия и без-верника? Изобщо, чов^к може да рисува всичко, каквото преживява.
Следователно, както храната се отразява върху човека, така и неговите мисли и чувства хвърлят известен отпечатък върху лицето му. Колкото по-чиста и здрава храна употребява човек, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв пък е първо условие за здравето. Много хора, особено българитъ% ядат люти чушки. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек т не се препоржчват. Също така не се препоржчват и много кисели и сладки храни. Ако човек прекара целия си живот в охолност и безгрижие, той ще придобие голяма мекота, която не е на мътто. Това е мекота без пластич-ност. Такава мекота разваля човека. Ако пък употребява много кисели храни, човек придобива повече енергия, отколкото му трябва, вследствие на което става много остър. Всъ-ка храна трябва да се употребява в такова
243
количество, каквото е нужно за организъма. ВсЬки трябва да познава организъма си и да го храни с съответна храна, както в физическо, така и в психическо отношение.
Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли към всички хора. Говори ли ви някой човек, изслушайте го внимателно. Той има пред вид пЬщо добро.– Ама мною силно говори. – Силният говор показва, че в този човек има гол'];м напор на енергия. Той е подобен на водопад. За да го слушате спокойно, отдалечете се малко, идете настрана, да не ви засъча водата. Щом сте далеч от него, говорът му ще ви бъде приятен. Срещнете ли един човек, намерете в него една добра чърта, която всЬкога да държите в ума си. Мислете добре за човека. Който мисли добре за другиг, той мисли добре и за себе си. Всъка лоша мисъл по отношение на кого-да е се връща към този, който я изиратил вън от себе си. Какво изисква любовта от човека? – Да обича всички, без т да знаят. Да вярва в всички, без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нътцо за това. И тази любов е добра, но за предпочитане е човек да обича, без да знае някой за неговата любов. Щом обичате никого, само Бог и вие трябва да знаате това. Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Щом напуснете земята. хората могат вече да знаят, каква е
244
била любовта ви. Знаят ли преди това, вие се излагате на голями спънки и изпитания.
Запитаха Христа: „Трябва ли да плащаме данък на Кесаря?" Христос отговори: „Отдайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога". Подобното трябва да отиде при подобното си. Човешката любов носи страдания, а Божествената – радост. Когато любовта ви към даден човек произвежда радост, тя е правилна. Не произвежда ли радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в чо-въка вътрешна радост, вътрешен мир и вътрешно веселие. Това е резултат на Божия глас. който говори: Не губи вера в ближните си и в своите приятели. Не си създавай ненужни страдания. Бог работи в всички хора и ги потиква към любов, вера, знание и свобода. Той ще изкара всичко на добър край. Той ще победи.
Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията в дома ви, попейте й малко. Дойде ли ви нвкаква болест, пМте и на нея. Сгрешите ли нзкъде, веднага изправете погр-вшката си. Някои ваши погр-вшки се дължат на това, че сте се приближили или отдалечили от ятекой човек повече, отколкото тр-вбва. От вас зависи да грешите или да не гръшите. – Ама отдалеч не чу-вам. – Приближи се тогава до човека, когото искаш да слушаш.–Отблизо много силно говори. – Отдалечи се от него. – Не
245
зная, кое е същественото в живота и него да търся. Същественото за всЬки човек е да бъде естествен и да изявява Божията Любов. Кой не желае да слуша такъв човек? Когато музикантът свири естествено, чисто, както е написано в нотит-, всЬки е готов да го слуша. Июйс доволен от себе си, и критиката е доволна от него. – Защо? – Защото е правилно предадено от него и правилно възприето 0'1 другиг. Не е ли предадено и прието нещо добре, това показва, че и който предава и които приема, им липсва нещо. Съвременник хора не предават и не приемат добре Божията Любов, защото им липсва нещо. Някой казва, че човек не трябва да обича. Друг казаа, че човек не трябва да бъде обичан. Какво е нужно за чо-века, ако не трябна да обича и не трябва да го обичат? – Не, като е дошъл на земята, човек и ще обича, и ще го обичат. Като го обичат и като обича, той ще бъде по-учен, по-силен, по-свободен, по-здрав. Кой е Този, Който обича? – Бог обича. – Кого обичат в човека?–Бога обичат. Следователно, обичайте Бога в себе си и в ближния си и желайте да обичат Бога в вас.
Сега, като ученици, научете се не само да четете нотит-, но да свирите добре. Научете се да изявявате любовта, без да говорите за нея. Що се отнася до любовта, всички сте специалисти по нея. Че сте специалисти по любовта, това значи, че вие разбирате любовта
246
в други г хора по-добре, отколкото г в себе си. И хората разбират любовта в вас по-добре, отколкото вие в себе си. Следователно, човек има ясна представа за любовта само тогава, когато разбира, както своята любов. така и любовта на своит ближни. Ако вие разбирате любовта по-добре от мене, вие сте в мене. И ако аз разбирам любовта по-добре от вас, аз съм в вас. Сега, желая вие да разбирате любовта по-добре от мене в едно отношение. Желая и аз да разбирам любовта по-добре от вас в друго отношение. С други думи казано: Бог да бъде в вас и в мене.
5. август, 5 ч. с.