от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 13: Ред 13:
 
Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? Защото останали сираци, без баща и без майка, нямало кой да се грижи за тях.  Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света и, при каквото положение да се намери, има кой да се грижи за него.
 
Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? Защото останали сираци, без баща и без майка, нямало кой да се грижи за тях.  Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света и, при каквото положение да се намери, има кой да се грижи за него.
  
Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие
+
Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие  
 +
влизала в дома му една от съседките, млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаела, къде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пак го оставяла на място. Чорбаджията се чудил, кой върши това нещо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се върнал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. – Ти ли правиш това нещо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш „добре дошла" в моя дом.
  
+
Казвам: Ако човек не може да намери ключа на своята затворена къща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и любовта на окръжаващите.
195
+
  
влизала в дома му една от съседкит-в, млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаяла, квде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пак го оставяла на мъхто. Чорбаджията се чудил, кой върши това н-бщо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се вернал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. – Ти ли правиш това нъчцо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш „добре дошла" в моя дом.
+
Казвате: Правилно ли е да отвори човек заключената си къща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъв въпрос, то е все едно, да се пита, правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете къщата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както трябва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми – земеделецът." Лозата представя доброто в света, пръчките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрязва пръчките. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, т. е. от обрязването. Силният обрязва, т. е. изпраща изпитания на човека. Той знае, кога и как да обрязва. Като обрязва, той изхвърля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите представят възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли.
  
Казвам: Ако човек не може да нам-в-ри ключа на своята затворена къща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и лю-бовьта на окр^жаващитъч
+
Като ученици вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече, как да движи езика и устата си. Такава молитва е всякога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понякога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомахът. Той е много взискателен. Щом разбере, че в него е влязла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: Тук не се приемат подобни неща. Скоро вън! Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене.
  
Казвате: Правилно ли е да отвори човтж заключената си къща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъв въпрос, то е все едно, да се пита, правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете кж-щата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както тр±б-ва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пржчкиг, а Отец ми – земедЪлецът." «дозата представя
+
Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Денят е много хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е създаден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се поддържа от Божията сила. С една дума слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен.
  
   
+
Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12-годишното момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после. Когато не могат да реализират желанията си, децата плачат. В това отношение те са генерали, които постоянно заповядват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват техните заповеди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповедта на детето си. Същото прави и бащата. Плачът на детето не е нищо друго, освен заповед. За да дойде детето на земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни неща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си.
196
+
  
доброто в света, пречките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрЪз-ва пржчкит. Следователно, не се страхувайте от изпитанията,  т. е. от обръзването. Силният обръзва,  т. е. изпраща изпитания на човека. Той знае, кога и как да обрязва. Като обрезва, той изхверля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а пон-вкога без очи. Очите пред-ставят възможностите, дадени на човека. Колкото по-голями са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли.
+
Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил поглед с приятна светлина; даде ли й някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли й някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с някого, тя иска
 
+
Като ученици^ вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече, как да движи езика и устата си. Такава молитва е всекога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понекога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомахът. Той е много взиска-телен. Щом разбере, че в него е влезла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: Тук не се приемат подобни неща.
+
 
+
+
197
+
 
+
Скоро вън! Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда ц-влият организъм. Езикът казва: Бъдете по-чело-веколюбиви. Нека влезе тази храна вж.тре. Сто махът казва: Не приемам. Това, което влЪзе вътре, трябва да бъде достойно за мене.
+
 
+
Днес всички хора говорят за достойнство и за недостоинство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрйят и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде „умен, човек трябва да има светлина в } ма. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всЬки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Деньт е йного хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябна да бъде умен, добър и силен, че светът е съз-даден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се подържа от Божията сила. С една дума слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен.
+
 
+
Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с до-
+
 
+
+
198
+
 
+
брота и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12 годишното момиче. Той трябва да верва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вервете към голямитъч Голямите постижения идат най-после, Когато не могат да реали-зират желанията си, децата плачат. В това отношение  те са генерали, които постоянно заповъдват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват  те-бхните за-повъди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповъдьта на детето си. Същото прави и бащата. Плачьт на детето не е нищо друго, освен запов-вд. За да дойде детето на земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни нЪща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си.
+
 
+
Плачът е приежщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил погледъ^ с приятна светлина; даде ли й някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли й някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с никого, тя иска
+
  
 
   
 
   

Версия от 11:02, 13 юни 2009

Умен, добър и силен

„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." [Йоана 15:1]

Когато дойде пролетта, всички лозари започват да режат лозите си. Жалка картина представя рязането на лозите! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче, отидете ли на някое лозе през лятото, ще видите, че всяка пръчка е облечена в красива премяна и на нея висят по няколко узрели грозда. Една картина представя лозето на пролет, а съвсем друга – в края на лятото.

Като ученици, вие трябва да изучавате нещата в тяхното развитие, отначало до край, да имате представа за всички процеси, които се извършват в природата, а не само ония откъслечни процеси, на които случайно сте били свидетели. Само при това положение ученикът може да придобие ония сили, които са, необходими за неговото развитие. Ако спре само върху обрязването на лозата, ученикът няма да придобие нищо. Какво има в една обрязана лоза? Една гола пръчка, с едно, или с две очи. Когато искат лозата да дава по-малко плод, но по-едър, лозарите оставят на всека пръчка по едно око; ако искат да получат повече плод, на всяка пръчка оставят по две очи. Обаче, има случаи, когато на лозената пръчка не оставят нито едно око. Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно. Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. "Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300,000 км. в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. Тъй щото, не се смущавайте от това, че не сте успели да направите онова, което другите хора над вас са направили. Важно е да се развивате естествено, да минавате от един процес в друг и разумно да ги използвате. Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. Умен трябва да бъде ученикът, но същевременно той трябва да бъде добър и силен. Способният ученик трябва да притежава следните качества: да бъде умен, добър и силен.

Като е дошъл на земята, човек имал някаква цел – да намери нещо, да придобие някакво богатство. В това отношение човек е търсач, иманяр. Аз взимам думата „иманяр" в широк смисъл. Някой търси заровено богатство; друг – някоя стара книга, в която са написани велики работи; трети – някой скъпоценен камък, останал от деди и прадеди; четвърти, като някой съгледател, обикаля земята, да намери подходящо място да се засели. Каквото да търси човек, както да работи, той трябва да знае, че е дошъл в света с известна мисия, която нито трябва да надценява, нито да подценява. За да изпълни мисията си добре, човек трябва да бъде умен, добър и смел.

Едно 12 годишно момиче останало сираче, без баща и без майка. Бащата бил цигулар, а майката – добра певица. Те не могли да оставят никакво наследство на единственото си дете, освен цигулката от бащата и хубавия глас от майката. Като останало самичко, момичето започнало да мисли, какво да прави, за да развие дарбите си, получени в наследство от своите родители. То знаело, че близо до тях живее един банкер, голям милионер, и решило да го посети, да иска някаква помощ от него. Един ден то влязло в кантората му и казало: Искате ли да ви посвиря и попея малко? – С удоволствие ще послушам. Момичето започнало да пее и да свири с цигулката си своите елементарни упражнения. След това то казало на банкера: Можете ли да ми отпуснете една сума, с която да следвам в странство, да свърша по цигулка и пеене? – Мога, с удоволствие ще ти услужа. – Когато свърша образованието си, ще върна сумата, която сте дали за мене. При това, ако устоите на задължението си, още сега мога да ви предскажа, че след връщането ми от странство, вие ще се ожените за една добра мома, и Бог ще ви благослови за направената услуга. Това момиче било малко, но се отличавало със своята доброта, разумност и смелост.

Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? Защото останали сираци, без баща и без майка, нямало кой да се грижи за тях. Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света и, при каквото положение да се намери, има кой да се грижи за него.

Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие влизала в дома му една от съседките, млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаела, къде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пак го оставяла на място. Чорбаджията се чудил, кой върши това нещо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се върнал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. – Ти ли правиш това нещо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш „добре дошла" в моя дом.

Казвам: Ако човек не може да намери ключа на своята затворена къща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и любовта на окръжаващите.

Казвате: Правилно ли е да отвори човек заключената си къща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъв въпрос, то е все едно, да се пита, правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете къщата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както трябва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми – земеделецът." Лозата представя доброто в света, пръчките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрязва пръчките. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, т. е. от обрязването. Силният обрязва, т. е. изпраща изпитания на човека. Той знае, кога и как да обрязва. Като обрязва, той изхвърля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите представят възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли.

Като ученици вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече, как да движи езика и устата си. Такава молитва е всякога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понякога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомахът. Той е много взискателен. Щом разбере, че в него е влязла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: Тук не се приемат подобни неща. Скоро вън! Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене.

Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Денят е много хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е създаден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се поддържа от Божията сила. С една дума слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12-годишното момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после. Когато не могат да реализират желанията си, децата плачат. В това отношение те са генерали, които постоянно заповядват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват техните заповеди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповедта на детето си. Същото прави и бащата. Плачът на детето не е нищо друго, освен заповед. За да дойде детето на земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни неща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си.

Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил поглед с приятна светлина; даде ли й някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли й някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с някого, тя иска


199

да бъде изслушана внимателно. Тя не търпи разсвяни хора. Говори ли с никого, той трябва да гледа направо. Гледа ли към земята, това показва, че на този човек не може да се разчита.

Сега разумните същества ви питат, какво ще правите днес. Ако гледате към земята, това показва, че вие мислите само за себе си, не сте готови за никаква жертва. Ако мо-мъкът пита момата, обича ли го, а тя гледа надолу, това значи, че не е готова да ^у отговори, а се представя за скромна. ~ За да отговорите на никого, дали го обичате, вие трябва да го изпитате, да видите, готов ли е той на всички жертви за вас. Ако днес хората се страхуват от Бога, причината за това е, че те-в не са готови да се жертвуват за Него. Те-б се страхуват да не ги пита Той, обичат ли Го. За да Го обичат, тъ1 трябва да дадат за Него всичко, каквото имат. Тъ-мислят, че ако служат на Бога, ще се ли-шат от всички земни блага. Те се заблу-ждават. Който не служи на Бога, той, именно. се лишава от всички блага. Който служи на Бога с любов, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения. Кой може да служи на Бога? Само умният, добрият и силният човек може да служи. Като служи на Бога, човек прилага светлината на своя ум, както художникът – своите четки и бои. Вземе ли четка и <5ои в ръка, художникът започва да .рисува своята картина. Той тегли


200

линия след линия, докато нарисува ц-Ълия* образ. Добрйят човек прилага своята уста и сърце. От сърцето му излизат добри чувства, които се предават чрез сладките дуади на неговата уста. Мощно нещо е сладката, добра дума.

Един ученик запитал учителя си: Какво нещо е доброто? Учительт му замълчал, нищо не отговорил. Ученикът настоявал, искал да разбере, какво е доброто в света.. Най-после учительт му казал: Тръгни па света и ще научиш, какво представя доброто. Ученикът започнал да обикаля земята, да пътува от един град на друг, докато на* едно мъхто го заподозрЪли в нещо, затворили го и го осъдили на смърт. В момента, когато требвало да турят вжжето на врата му, той си казал: Много н^ща вид-Ъх, чух смъртната си присъда, но доброто не разбрах. Всичко е свършено с мене. В това време той чува тих, кротък глас: Освободете гоГ Снемете го от вжжето! Нека отиде при своя Учител. В те^зи няколко думи ученикът раз-брал, какво нещо е доброто.

И_тъй, човек може да разбере доброто, срю адгдто всичко се свърши, за него, когата всичко под нозетъ- му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия глас: „Да бъде виделина!" Чуе ли човек тия думи, свЬтът отново се възстановява, разрушените му блъ-нове оживяват, и той става млад, весел и


201

силен. Той чува следнит"кдуми: Верни се при своя Учител. Кой е този Учител? Божестве-ният Дух. Той започва с любйвьта. По-до-бър Учител от Него нъчиа. Докато дойде до Великия Учител на любовта, човеж е ми-нал през много учители: едни са работили със светлината, други – със силата, трети – с богатството и те. н. Обаче, никой учительле е могъл да внесе в човешката душа това, което тя желае. Душата желае и търси само любовта. Нека днес всеки от вас пожелае да отиде при Божествения Дух – Учитедьх на любовта, и да се запише в Неговото училище. Строг и взискателен е този Учител. Който се запише за ученик в Неговото училище, той трябва да се откаже от света, от себе си и от своя живот.

Какво значи, да се отрече човеж от себе си? Да се отрече човеж отъ- себе_ си, това значи, да се отрече от всичко онова, което му препятствува да върви напред. Когато Давид се би с Голиата, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на гблото, да се брани с тгЬх. Като обл-вче тази премина, Давид се видъ- в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: Хверлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще вою-вам с моите оржжия. Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и изл-ьзе срещу Голиата. Още при първото замерване с праш-


302

даата си, Давид удари Голиата в челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отряза главата.

Следователно, силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е местото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиата със светлина. Който се бори с злото, той трябва да има Светлина в себе си. Изобщо, който отива в «света да воюва, той трябва да бъде въорж,-жен със светлина" в ума си, с топлина и любов в сърцето си и със сила в волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си. Светлината, топлината и силата са благоприятни условия за развиване и проява на чов^ьтдките дарби.

Може ли пЪвецът да гтее в студен и тъмен салон? Щом салонът се отопли ^и освети, пЪвецът придобива разположение да се прояви. Той започва да пее с любов и вдъхновение. Видите ли, че не можете да проявите дарбите си, не се обезсърчавайте. Знайте, че салонът, ср-вдата, в която сте .попаднали, е лишена от светлина и топлина. Щом светлината и топлината дойдат, дарбите ви ще се проявят. Докато е светло и топло, човек мисли, че много знае. Щом «светлината и топлината изчезнат, той ви-


203

жда, че нищо не знае. И едното, и другото положение са неверни. Истинско знание е това1 което не се влияе от външните условия. Истинска любов е онази, която не се влияе от външните условия. Следователно, дойдете ли до Божията Любов, Божията Мъд-рост и Божията Сила, всъкакво съмнение е изключено. В всичко може да се съмнява чо-вък, но не и в тия три нъща. Те са основа на чов-бшкия живот, върху които той гради. Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени разумността, в която е потопен. Човек трябва да си каже: Аз оценявам света, както е създаден; оценявам доброто и любовта, които Бог ми е дал; оценявам мъдростта и силата, които произлизат от Бога. Всички хора, с които човек влиза в общение, носят тези качества в себе си. Това е Божественото начало, което вевки човек трябва да оценява. Следователно, всеки човек трябва да бъде образец за ближния си. Ако някой не ви обича, обичайте го вие. Ако н-бкой ви мисли доброто, и вие мислете неговото добро. Който не мисли доброто на ближния си, той е ли-шен от светлина. Щом няма светлина, той не вижда нещата, той няма мнение за тях. Може ли жадният да има лошо мнение за чистия планински извор? Отдалеч още той предвкусва удоволствието, което ще получи от неговата вода. Капка по капка той ще пие м ще се успокоява. Може ли гладният да


204

има лошо мнение за топлия пшеничен хлЪб? Преди да го е вкусил той разбира неговата цена и сила. Щом се нахрани, той изпитва вътрешна благодарност към Онзи, Който-го е дал. Може ли затворникът да храни лоши чувства към онзи, който го е освобо-дил от веригитъ' на краката и на рлщетъ- му? Не е въпрос човек да се самоосжжда, но-той трябва да се изправя. Като види умен човек, да се зарадва; като види добър чо-вЪк, да се зарадва и като види силен човек, пак да се зарадва. Защото Бог се проявява и в умния, и в добрия, и в силния човек. Дето Бог се проявява, там се изключват всички отрицателни прояви, там никакво зло не съществува.

Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете с злото. Искате ли да се борите с злото, турете доброто в средата: вие застанете на дясната страна, доброто – в сръ\дата, а злото – на лъвата страна. Така постъпват добрите хора. Лошите и неразумни хора постъпват точно обратно: г заета-ват на лявата страна, злото турят в средата, а доброто – на д-вената страна Нег доброто трябва да стои всякога в средата между човека и злото. И тогава всички енергии. които излизат от злото, преди да дой-дат до човека, ще минат през доброто, а доброто знае, как да се справя с тях.

Когато казваме, че доброто може да се справя с енергиите на злото, ние имаме


205

яред вид закона на присаждането. Земедъл-ците знаят този закон и го прилагат на практика. Когато искат да опитомят, т. е. да облагородят нъкое овощно дръвче, запри-мър, ябълка, те го присаждат с доброкачествена ябълка. Какво става с недоброкачествената ябълка? Енергиите на тази ябълка минават през присадката, и след една-две години тази ябълка започва да дава добри плодове. Значи, когато енергиите на злото минават през доброто, те се измънят коренно. ^Като не могат да приложат този закон, хората се запитват, какво да правят, за да избъгнат злото в света. Много просто._ТрЪб-ва ли ученикът да пита, как да "задоволи учителя^си? Ако учительт преподава математика, ученикът трябва да учи – нищо повече. Като учи, като решава редовно задачите си, ученикът ще има доброто мнение на учителя си. Ако учительт преподава музика, ученикът трябва да свири, да пъе, да изучава добре упражненията си. Щом учи добре, учительт ще бъде доволен от нето. В това отношение учителите са безкористни. Те-б се подкупват само от добрите и трудолюбиви ученици.

Ако ученикът се страхува, че може да бъде засънчен от учителя си, той не е ученик на място. И ако учительт се страхува, че може да бъде засънчен от ученика си, и той не е учител на място. Нито ученикът може да бъде засънчен от учи-


206

теля си, нито учительт – от ученика. Учи-тельт з далеч от ученика си, вследствие на което не може да хверля свнка върху него, И ученикът е далеч от учителя си, и той! не може да го заевнчи. Задачата на учителя е да учи учениците си. Задачата на ученика е да се учи, да свърши училището с усп-вх и да бъде полезен на своитъ* ближни.

Като ученици, от вас се иска да учите добре, но и да говорите добре. Всичко, каквото говорите, се филмува. Един ден, когато се намерите пред филма на своя жи-вот, вие ще го изучавате в всички подробности. Тогава ще видите и най-малкитв си по-грЪшки, които трябва да изправите. Като знаете това, мислете, какво говорите. Кое е по-лесно да кажете на човека: обичам те, или не те обичам? Кое е по-лесно да кажете на гладния: че може да яде, или че не може? Ако гладният може да яде, той е здрав чо-в"бк. Ако не може да яде, той е болен. Ето-защо, не забравяйте, че каквото говорите, ще го филмуват. Вие сте актьор на сцената, когото всЬки момент фотографират. Ако сте на сдената и кажете, че не обичате никого, ще знаят, че сте болен човек. На болния човек, обаче, не се позволява да яде. Кажете ли, че обичате никого, вие сте здрав човек.На здравия се позволява да яде, но-само толкова, колкото да се възстановят си-лите му.

Следователно, първото нещо, което се*


207

изисква от човека, е да мисли върху това, което прави и говори. Това значи, да има светлина в ума си като стимул към придобиване на любовта. Това подразбира момент на пробуждане на съзнанието в човека. Светлината е предговор към любовта, но преди да. дойде тя, силата иде. Последна иде любовта. Понеже любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Днес хората се освобождават чрез светлината и чрез силата, за да могат, като дойде любовта, да я приемат с ра-дост и да я задържат в себе си. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия жи-вот. За да постигнат любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Любовта не може да минава през среди, проникнати от стари разбирания за живота и за Бога. – Какво ще стане с нас?' – Това зависи от съзнанието на човека. Според съзнанието, което има днес, мравката за дълго време ще си остане мравка, но за човека не е така. Въпреки това, всички мравки не си приличат. Има мравки, тук на планината, които са чисти вегетарианци. Те се хранят изключително с зрънца от некои растения. Те не ядат никакви други храни. Ако мравките издържат на строга вегетарианска* храна, колко повече човек трябва да се отличава по начина на храненето си от всичка останали същества. Неестествени и здравословни храни за човешката душа са тия, които -


-208

лроизлизат от любовта. Това са светлината и топлината. Те са плодове на любовта. Докато се храни със светли мисли, със светли чувства и със светли постъпки, човешката душа никога няма да огладнява. Само при това положение човек може да се домогне до любовта. Придобие ли чов^к любовта, за него се отваря нов свет, ново поле за работа.

Апостол Павел казва: „Око не е видело, я ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Ц-влият свет, цълата природа представят възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. За всеки човек Бог е предви-дил безброй възможности. Трябва ли тогава той да се обезсърчава? За да се развива правилно, човек трябва да гледа на всички хора като на условия, които да го стимулират да върви напред. Не гледа ли така, той сам ще се спъва. Който разбира живота, той гледа на светлината, на доброто и на силата, като на условия, чрез които Бог се проявява. Значи, всеки човек, който носи в себе си разум-ността, доброто и силата, е благо не само за ближния си, но и за всички живи същества.

Сега, като сте дошли на планината, хра-лете се с плодовете на любовта, за да се обновите. Некои, без да са стари, мислят, че са остарели. Най-мъчното нещо за човека е да остарее. Откак светът е създаден до-


209

сега има само 24 старци, които са на небето. Сега се приготвя последният старец, за да станат всичко 25. На земята, обаче, има старци, колкото искате. На вевка стъпка можете да срещнете старец. Това са актьори на сцената, не са старци^ Те трябва да се обявят като кандидати за подмладяване. Що се отнася до старостта, до остаряването, това е идея, която днес е непостижима. Единственото непостижимо и невъзможно нещо за човека, това е остаряването. Единственото възможно и постижимо нещо за човека е подмладяването. Затова обновявайте мислит, чувствата и силата си, за да бъдете като разумните деца. Носете в себе си Божественото знание, Божествената любов и Божествената сила.

2 август, 5 ч. с.