Затова се родих, IX серия, I том (1926)
9. Умовете им
Беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г. в гр. София.
„И отвори умовете им да разбират писанията.“ (Лука 24:13)
Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме е временно. То е обикновеният живот, обикновените всекидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме ден след ден, както конят се впряга в колата. Както днес впрягат коня в колата, по същия начин го впрягат и останалите дни през седмицата.
Крайните или необикновените цели на живота представляват празнични дни, празнични дрехи. Първият ден на седмицата е празник на човека. Много хора празнуват тържествено 50 годишната си възраст. Този ден е светъл празник в техния живот. След този ден те започват нов живот. Във всеки век, във всяко хилядолетие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, в която ще имаме един такъв празничен ден. Днес хората намаляват празниците, защото в тях няма никаква идея. Те са празни, безделни дни. Истинските празнични дни са идейните дни, в които човек се научава, как да живее. Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да орат по цели дни на нивата? Кой вол или кой кон отива да оре на нивата доброволно? Казвате: “Добър е този кон!” - Опитвали ли сте копитото му? “Добър е този вол!” - Приближавали ли сте се до него, да опитате рогата му? Следователно, всяка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши от любов. Защо? - Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях.
Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите. Тяхната култура е забележителна с това, че рибите се гълтат едни други. Там няма дъвкане, а гълтане. Животът във водата е живот на престъпления. Един от старите пророци опита културата на рибите. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, но той се отказа. Бог му каза: “Стани иди в Ниневия, големия град, та проповядвай против него.” И отказа се той и побегна от лицето на Господа в Тарсис; и слезе в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис. Но Господ подигна голям вятър върху морето, и корабът бедстваше да се съкруши. Пътниците взеха Йона, хвърлиха го в морето, и морето се спря от яростта си. Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И прекара Йона в корема на рибата три дни и три нощи в усърдна молитва към Господа. И заповядва Господ на рибата да избълва Йона на сушата. Слово Господне бе към Йона втори път: “Стани иди в Ниневия и проповядвай Словото, което аз ти говоря.” И стана Йона, и отиде в Ниневия. Така той разбра живота на рибите.
Днес всички хора товарят багажа си и бягат. Де отиват? - На запад. Всички говорят за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всеки поглежда в кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билет за странство. Казвам: Всички съвременни хора ще се намерят в утробата на кита, дето ще прекарат цели три дни и три нощи в молитва, да ги пусне Бог на свобода. И след всичко това тия хора ще говорят за християнска култура, за милосърдието, за Правдата и за ред още добродетели. Кажете, в какво седят всички тия добродетели?
Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10’000 лева на заем, и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви. Обаче, като отивате при него да си искате парите, той не може да ги даде, понеже е изпаднал вече. Тогава вие го давате под съд, продавате всичко, което има този човек и насила вземате парите си. Казвам: Така постъпва човекът; това е проявление на човешката любов.
Представете си сега, че вие сте дали 10’000 лева на някой човек и когато дойде време за плащане, той не ги връща. Защо? - Понеже той е изпаднал, няма възможност да ги плати. Вие отивате при своя длъжник и му казвате: “Слушайте братко, вие ми дължите 10’000 лева, но понеже нямате възможност да ги платите, аз ви прощавам този дълг. Отсега нататък бъдете съвършено свободен от задълженията си към мене, и ако се затрудните в нещо, елате при мене пак, аз ще ви помогна.” Това е проявление на Божията Любов в човека.
И тъй, когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите, простете дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодеяние. Такъв е Божествения закон. Ако имаш пари, ще изплатиш дълга си, ако нямаш пари, ще опиташ хората, с които имаш отношения, дали между тях съществува Божията Любов. Това е единствената философия, която може да се приложи в живота. Никаква друга философия не може да произведе тия резултати, каквито съвременните хора очакват.
Казвате: “Светът се управлява от закони.” - От какви закони? Писани ли са тия закони? Едно трябва да знаете: писани закони в природата не съществуват! Истинските Божии закони са написани само в сърцата и в душите на разумните същества. Следователно, колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото , което го прилага. Най - великият закон в света е Любовта. Тя е само в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила. Оттук изваждаме следното заключение: ако глупецът живее без закон, той е нещастен; ако мъдрецът живее със закон, и той е нещастен. Следователно глупецът трябва да живее със закон, а мъдрецът - без закон. Ще кажете: “Щом е така, всичко трябва да става по закон.” - Не, има нещо по-високо от закона. То е вътрешният закон, написан в душата на човека. Той е по-високо от всякакъв писан закон на земята. Мъдрецът се намира извън условията на съвременния живот. Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми. За да дойдем до този идеал, ние трябва да разбираме основите, върху които е поставен целокупният живот, за да можем по същия начин да съградим и нашия живот. Действително, днес всеки човек гради.
Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото, народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена. В естествената наука се говори за клетки, органи и системи, и за отношението, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а органите - системите. Това отношение съществува и в обществения живот. Човек представлява клетката. Няколко души заедно представляват семейството - органа. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечеството - вселената. Мнозина казват: “Да се жертваме за своя народ!” Каква е вашата идея за жертвата? Говори се за жертва, а като дойде някой селянин в града, който е част от народа, полагат го на ред изтезания. И той, от своя страна, изнудва гражданите. Всъщност, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народ, под понятието “народ” се крие идеята за “племето”. Никаде в света не съществуват нито български, нито английски, нито какъв и да е друг народ, но съществуват само племена. В света съществува само един народ - Божият народ, чийто граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Тези разумни същества живеят, откак светът е създаден, и те го управляват. По - нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата слънчева система. Слънцето е клетка от Божествения организъм; слънчевата система е орган от този организъм; цялата слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм. За това слънце астрономите разправат, че е 75 милиона пъти по-голямо и по-силно от нашето слънце. Около това слънце, като система от Божествения организъм, се движат около 100 милиона по-малки слънца със своите спътници. Това слънце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т.н.
“И отвори умовете им да разбират Писанията.” Според разбиранията си, хората се делят на три категории: първата категория хора разбира само физическите прояви; втората категория разбира чувствата; третата категория разбира мислите, тези хора мислят правилно. Усещанията представляват физическата страна в човека. Стомахът, например, усеща, че човек е гладен или сит. Ако е гладен, ще вземе малко храна, ще я сдъвче и ще го задоволи. Тогава и стомахът престава да иска. Чувствата се отнасят до един свят, по-висок от физическия. Някой казва, че обича еди-кого си. Да обичате някого, това още не е любов, то е чувстване. Да се говори за любов, това подразбира съпоставяне на нещата. Един философ-писател казал: “Ние трябва да насадим Духа в своя народ.” Думата “насаждане” в дадения случай не е на място употребена. Дъхът не е нито жито, нито царевица да се насажда; идеите също така не се насаждат. Духът е разумното начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа. Тогава, как и де ще Го насаждаме? Ние трябва да се подчиним на Духа и да възприемем хубавото и красивото, което се крие в Него. Следователно, когато се говори за Бога, подразбираме разумното начало, към което всички същества трябва да се стремят. Как ще познаем Бога? - Бога ще познаем и в доброто, и в злото. И Любовта ще познаем и в доброто, и в злото. В доброто ще познаем Божията Любов, а в злото - човешката любов. Когато човек даде някому пари на заем, а той не му ги връща доброволно, кредиторът му го дава под съд, осъжда го и го турят в затвор. Да туриш човека в затвор, това е престъпление, което не е съгласно с Божията Любов, но е съгласно с човешката любов.
От тук мнозина вадят ред заключения и казват: “Защо съществува злото?” - Докато човек дава ход на отрицателните сили в себе си, дотогава и злото ще съществува вън и вътре в него. Дава ли ход само на положителните сили в себе си, той ще вижда само прояви на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто. Когато Божията и човешката любов се съединят в едно цяло, човек ще придобие свободата си. Човек не може да съществува без свобода. Семействата, племената също не могат да съществуват без свобода. Свободата е първата равнодействаща сила, която трябва да съществува в света. Без свобода няма растене, не може да има и развитие. Някой пита: “В какво трябва да вярвам?” - Най-важното нещо за човека не седи във вярването му в едно или друго нещо, но в придобиване на свобода. Придобие ли свободата си, той ще може да се прояви. Ще кажете: “Когато човек е свободен, той ще прави пакости, злини.” Питам: Кой обикновен човек не прави пакости? Кое дете не греши? Само Бог може да използва разумно свободата. Само Той не греши. Днес всички разумни същества се стремят към свобода. - Защо? - Защото свободата ще им покаже Истината. Истината пък ще ги научи на Великия закон, който ще определи правата посока на нашето движение. И за това е казано в Писанието: “Истината ще ни направи свободни.” Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е. в човешката любов. Каже ли някой, че е свободен, това подразбира, че той вярва в Божията Любов. Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни.
Казвам: Божественото прощава, а човешкото дири своето си. На основание на първия закон, казвам някому: “Прости на човека, който ти дължи! Ти виждаш, че той е изпаднал, осиромашал е сега.” - Защо да му простя? Ако река да прощавам на този, на онзи, на всеки вагабонт, де ще му излезе края? Какъв ред ще настане в света? Нека тия хора се научат, че има закони, от които не могат да избегнат. - Ако вие сте последователни във вашите разсъждения и наказвате всеки разбойник, всеки престъпник,разбирам; защо, обаче, наказвате невинните животни? Защо режете главите им? Защо одирате кожите им? От хиляди години насам всички пострадали животни - кокошки, патици, овци, крави, волове и ред други - са подали своето оплакване до Господа, като казват: “От толкова години насам ние сме с одрани кожи и досега продължават да ни ги дерат. Главите ни режат. Докога ще се продължават нашите страдания?” Наистина, кожите на вашите по-малки братя са одрани, и хората се обличат и докарват с тях. Днес всички очакват Христа, приготовляват се за Неговото посрещане. Как ще посрещнете Христа? Ще бъдете ли и тогава накичени с кожите и перата на по-малкита си братя, както сега? Ще кажете: “Ами какви дрехи и обуща трябва да носим?” - Ще носите само това, което сами ще можете да си предете, тъчете и приготовлявате. В бъдещата култура ще си приготовляват всичко сами, без да одират кожите на животните. Някой казва: “Днес лесно се убиват животните, без да страдат много. Теглиш им един куршум, и всичко се свършва.” Да, но Писанието казва: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.” Кой човек не е теглил куршум? Минаваш покрай някой богат човек, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го оберат. Той е готов да стреля. Всички съвременни хора говорят за пари. Защо? Казвате: “Не може без пари, трябва да се живее. Хляб трябва, дрехи трябват, жилища трябват.” Казвам: Всичко това Бог е дал преизобилно, но хората не живеят както трябва. И хляб, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трябва да живеете разумно, съгласно Божиите закони. Мислите ли, че с човешката любов може да устроите едно устойчиво семейство? Ако мъжът вярва в своята любов, и ако жената вярва в своята любов, и двамата са роби на себе си. Това не е живот. В такова семейство не може да има свобода. Дом, в който няма свобода, там смъртта царува. И наистина, ще видите, че в този дом и мъжът умира, и жената умира, и децата умират. Отсъствието на свобода в семействата е причина за тяхното изтребление. Някой ще каже: “Така не се говори.” Питам: Какво ще стане с вас, ако ви затворят за 5-6 дни в един салон, херметически запушен, от нийде да не влиза въздух? Ще можете ли да живеете при тези условия? - Всички ще измрете, ще се задушите. Без въздух на физическия свят не може да се живее. За да може да живеете в този салон, трябва да пробиете една голяма дупка или на прозорците, или на тавана някъде, да влиза чист въздух. И след всичко това съвременните хора проповядват: “Вярвайте!” - В какво да вярваме? - В това, че можем да живеем без въздух? В това, което причинява смърт? - Не. В херметически затворените места ще пробиваме дупки! Това е една от задачите на всички съвременни хора. Не само ние, но и отвън идват хора да пробиват дупки. Спасението на човечеството седи в пробиване на дупки. Когато Христос дойде на земята, Той направи една голяма дупка, отвори един голям прозорец. Свещени са тия прозорци. Те трябва да се направят в ума на човека, за да влязат в него свещени мисли; те трябва да се направят в сърцето на човека, за да влязат в него свещени чувства; и най-после тези отвори трябва да се направят и в стомаха на човека, да влязат в него свещени усети. Някой ще каже: “Какви са тези усети в стомаха?” Направете едно такова отверстие в стомаха на богатия човек и дайте му след това малко препечен хляб, натопен в гореща вода, той сам ще ви каже, какви са тези свещени усети. Достатъчно е само един път да хапне от този препечен хляб, за да се откаже веднъж за винаги от всякакви баници, пражоли и други подобни ястия. - Ами как ще се живее само с препечен хляб? - Богатият ще ви каже. Щом направят едно отвърстие в стомаха му, той ще започне да разбира смисъла на препечения хляб. Тогава в умът му ще дойдат свещени мисли, а в сърцето му - свещени чувства. Някой казва: “Опитайте се да накарате богатия да не яде месо!” Казвам: Накарайте богатия да яде препечен хляб, натопен в гореща вода, и вие ще видите, че той светия ще стане. - Кой може да го накара? - Лекарят. Това е задача на лекарите. Те трябва да кажат на богатите следното: “Вашият стомах, вследствие на много ядене и преяждане, е доста уморен. Време е вече да дадете малко почивка на вашата стомашна система. Сега бедният трябва да яде.” И след това лекарите трябва да определят известна диета на богатите, а именно: варено жито, всякакви плодове и чиста изворна вода.
Мнозина ще кажат: “Възможно ли е всичко това? - При сегашния ред на нещата много неща са невъзможни, но в бъдещата епоха всичко е възможно. Тази епоха вече залязва. Съвременната култура, съвременните разбирания и вярвания на хората ще се стопят, ще изчезнат, както изчезва семето, което се заравя в почвата. - То прораства там и от него излиза нещо ново - Божественото в човека, т.е. културата на Якова, който, като се раждал, държал петата на брата си Исава. С това Яков искаше да каже на Исава, че след него ще дойде той. И наистина, Яков успя на наложи на Исав своята култура. По какъв начин я наложи той? - Един ден Исав се върна от лов гладен и уморен и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща, и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си. Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По същия начин съвременните хора са продали всичко. Казвам: Дайте място на Якова на дойде! Той е отличен човек. Казвате: “Яков измами Исава.” - Не, той не го измами, но го научи на ум. След това, за да не навлече гнева на брата си върху себе си, Яков избяга при вуйча си Лавана, там да изучи новата култура. Яков работи на Лавана цели седем години, за да му даде дъщеря си Рахила, която той обичаше. Но Лавал Го измами, даде му по-голямата си дъщеря Лия, която представляваше старата култура. Яков трябваше да работи още седем години, за да му дадат Рахила, представителката на новата култура.
Казвам: Съвременните хора, които са женени за Лия, за старата култура трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила - новата култура. Ще кажете: “Ние имаме особено мнение за брака. Какво е вашето мнение по този въпрос, не ме интересува, но казвам: Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми!” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата “Свещено сърце” се разбира Божият Дух. И затова се казва, че Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек, и той станал жива душа.
Днес много жени са недоволни от положението си и казват: “Защо се родих жена?” Знаете ли, какво нещо е сърцето? - Сърцето е равнодействаща сила, която управлява света. В това отношение днес жените управляват света, а не мъжете. Жените ще кажат сега: “Виждате ли, какво сме ние? Ние управляваме света.” - Аз не говоря за жената по форма, но под “жена” разбирам Божественото, разумното сърце в човека. Божественото сърце в човека направлява неговите действия, а не умът. Умът е слуга на човека. Човек прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновените чувства и мисли на човека, но разбираме великия стремеж на душата му, която се проявява чрез Божественото сърце. На този стремеж, именно, се подчинява нашият ум; на този стремеж, именно, се подчинява и цялата съвременна наука. Като говорим за съвременната наука, ние я разглеждаме като система, или като орган, или като клетка. Обаче, има една положителна, Божествена наука, която е съществувала още преди създаването на света. Има учени хора, които са завършили своето развитие на земята, и те знаят много от тази Божествена наука. Много от тия учени хора живеят с хиляди години. Ще кажете: “Докажи това!” - Нама какво да се доказва. Нужно ли е да се доказва на хората, че слънцето утре ще изгрее? Че слънцето всяка сутрин изгрява, това не се нуждае от доказателства. Ставай всяка сутрин рано, излизай вън на открито и наблюдавай небето! Ще видиш, как слънцето изгрява. След изгряването иде залязването на слънцето. Трябва ли да се доказва залязването на слънцето? - И то не се нуждае от доказателства. Ако слънцето не изгрява и не залязва, аз не казвам Истината. Казвате: “Защо някои хора не виждат изгрева на слънцето?” - Защото те още спят. Следователно, за едни хора изгряването на слънцето е залез, а за други залязването на слънцето е раждане за човека, а залязването на слънцето е заминаване за другия свят.
Някой казва: “Аз съм голям грешник.” Направете превод на думите “голям грешник”. Да бъдете голям грешник, значи да си служил на своята любов, да си мислил, че си Божество. Много от съвременните хора минават за божества. Когато някоя мома се ожени и влезе в къщата на мъжа си, тя започва да издава заповеди, да диктува: “Ти трябва да се подчиняваш на моя закон, аз имам свой ред и порядък в къщата си, искам да се обличаме добре, всичко да е на място и по най-последна мода. Ние казваме на тази жена: “Когато бъдеш достойна сама да изпредеш и изтъчеш вълната за твоите дрехи, както и за дрехите на мъжа ти и когато можеш да ги скроиш и ушиеш по всичките правила на новото изкуство, тогава ще те признаем за добра домакиня и жена.” Някои казват: “Тази жена умее да върти къща.” Или: “Този мъж е голям въртокъщник.” Казвам: Воденица може да се върти, но къща - никога!” Една майка казва на сина си: “Синко, не зная, кога ще въртиш и ти къща!” Отива една вечер този момък в кръчмата, напива се хубаво и се връща дома си. Ляга на пода и гледа, къщата наоколо му се върти. Той вика майка си и казва: “Мамо, ела да видиш, как въртя къщата!” - Не, синко, ти не въртиш къщата, но главата ти се върти. Някой казва: “Аз гледам жена, деца, цала къща гледам.” - Това не е вярно. Кой не гледа жена си и децата си? Всъщност кой не гледа? Ето, сега вие ме гледате, и аз ви гледам. Всички хора се гледат. Изобщо, ние трябва да освободим езика си от двусмислени думи, ума си от двусмисленост и сърцето си от двусмислени чувства.
Някой казва: “Аз обичам еди-кой си човек.” Питам: Задавали ли сте си въпроса, какво означава думата “обич”? Трябва да знаете, че когато произнасяте думата обич, вие се намирате пред лицето на Бога. Когато човек обича, той трябва да каже Истината пред Бога. Може ли да каже Истината, той е вече свободен човек. Само свободният може да люби. Който не е свободен, той е роб на изработени навици. Без свобода не може да съществува нито наука, нито религия. Преди всичко човек трябва да бъде свободен, за да вярва в науката, в религията, в държавата, в семейството и най-после в себе си. Вярва ли в тия неща, той ще може да ги подкрепва. Значи, човек трябва да бъде свободен във всички направляния. Някои хора казват, че човек трябва да се ограничава. Казвам: Човек досега, именно, е бил ограничен, а отсега нататък трябва да се освобождава. При това, свободен човек в пълния смисъл на думата се нарича този, който е положил като основа на своя живот великите Божии закони и от тях се ръководи и направлява в живота си.
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
Ще ви приведа един малък разказ от историята на древния Египет, за един от тогавашните фараони, на име Тод. Този фараон бил посветен в тайните на древния Египет, или в мистериите на “изгряващото слънце” - тъй наричали храма на бога Озириса. В този разказ се говори за десет души, но аз ще спомена само три от тях. Пред фараона изправят трима души, обвинени в различни престъпления. Първият се обвинявал в това, че като минал покрай храма на Озириса, позволил си да плюе върху аписа, черен бик, в когото вярвали, че пребивава душата на Озириса. Обаче, според египетските закони, всеки, който се осмелявал да плюе върху надписа, се наказвал или със смъртно наказание, или на вечен затвор. Вторият човек се обвинявал в това, че наранил една котка, а според тогавашните египетски вярвания котката се считала за свещено жовотно. Третият се обвинявал в това, че като минавал покрай храма на бога Озириса, обърнал си гърба. Фараонът запитал първия: “Коя е причината дето заплю аписа? Ти не знаеш ли законите? Не знаеш ли, какво наказание се налага при такива случаи? - Защо съм постъпил така, това е моя свещена тайна, която никому няма да откривам. - Добре, тогава аз ще те подложа на един строг изпит. - Готов съм. Фараонът запитал вторият обвиняем за причината на неговото престъпление. И той му отговорил по същия начин, както първият. Най-после запитал и третия за причината на неговото престъпление. Той му отговорил: “Тури ме десет години в затвор и след като изляза оттам, ще ти кажа, защо направих това престъпление. След разпита фараонът пристъпил към присъдата. Той извикал първия обвиняем, заповядал да го поставят на високо място и да му предложат като наказание две неща, и той сам да си избере наказанието. Едното било една голяма пропаст, в която трябвало да се хвърли, а другото било един голям нож, на който да се набоде. И двете наказания били книжни. Първият престъпник избрал първото наказание и се хвърлил в пропастта, но веднага се задържал за платното, понеже пропастта била нарисувана върху платно. По този начин хванали престъпника и го турили в затвор. Така постъпили и с втория престъпник. Той избрал за себе си второто наказание, да се хвърли на ножа и да се набоде. Като се хвърлил върху ножа, веднага се търкулил на земята, но не се наранил, понеже ножът бил книжен. И него хванали и турили в затвор. Третият престъпник сам избрал наказанието си, - да лежи десет години в затвор. За какво бил осъден той? - Че като минал покрай храма на бога Озириса, обърнал гърба си. Коя била причината да постъпи така? Като излязал от затвора, той казал: “Когато минавах покрай храма, видях оттам да излиза богиня Изида и да разправя, че всички жреци, които служат в него, не изпълняват волята Божия. Тогава аз тръгнах подир нея и обърнах гърба си към храма, защото исках да разбера, коя е причината, дето тия хора не изпълняват волята Божия.
Питам: И днес не е ли същото? Де са истинските служители? Де е Божественото? Кой служи днес на Бога, както трябва? Какви са съвременните държавници? Какъв е съвременният морал? Редът и порядъкът, който държавите налагат днес не може да се запази за дълго време. Моралът, който се проповядва днес, не може да трае много. В този морал хората ще се задушат. Съвременните майки и бащи проповядват на децата си: “Деца, гледайте да осигурите живота си!” - Какво ще осигуряват? Днес светът се е обърнал на болница. Няма здрави места в организма на съвременния човек: и дробове, и стомах, и черва, и уши, и очи - всичко е болно. И след всичко това, казвате: “Ние имаме култура, ние сме учени, културни хора. - Да, имате култура на болните хора. Сега, обаче, трябва да дойде култура на Любовта - Божията култура. На всички ония, които имат Божията Любов, казвам: “Напуснете болницата, направете крачка напред, идете при Бога!” Ще кажете: “Ние сме тръгнали към Бога.” - Да, едни са тръгнали към върха, но се спрели, обезсърчили се, поглеждат към върха и казват: “Кога ще стигнем до този връх?” Други вървят, но се разколебават всеки момент и си казват: “Защо ни трябваше този връх? Я да седнем тук да хапнем и да си пийнем!” Трети пък се страхуват и казват: “Тази работа е опасна, ще изгубим живота си. Какво ни трябва да гоним Михаля.” Питам: Ако останете в света не гоните ли Михаля? Кой не гони Михаля?
Какво означава да гоните Михаля? Когато някоя жена иска да омотае сърцето на един мъж, тя не гони ли Михаля? Когато някой банкер иска да има много пари и да ги заключва в своята каса, той не гони ли Михаля? Когато някой лихвар взема големи проценти, за да спечели много, не гони ли Михаля? Всички съвременни хора се стремят към невъзможни неща за сегашните условия. Казвам:Никой не може да владее нещата. Чудно е, когато жената иска да завладее сърцето на мъжа. Какво ще владее? Преди всичко, този човек няма сърце. Жената трябва да потупа мъжа си по рамото и да му каже: Слушай, приятелю, ти си нещастен, защото нямаш сърце. Отвори място в себе си, да вляза аз, тъй както Бог е определил едно време и тогава ти със своята любов и аз с Божията Любов ще работим заедно за създаване на новата култура в нас. Тъй като живеем и работим заедно, ние ще се разбираме.
Мнозина от вас, като ме слушате, ще кажете: “Какво ли иска да каже този човек?” Като се обръщам към някоя сестра или към някой брат, аз искам да им кажа следното: “В новата култура пише, че ти си сърцето на еди-кого си, затова трябва да влезеш в него.” Срещам друг някой и му казвам: “Братко, преди няколко хиляди години ти изгуби сърцето си. Сега тръгни по света да го търсиш и като го намериш, тури го на мястото му със свещен трепет в душата си. След това иди да пренесеш жертва пред олтара на Бога, за благодарност на това, че си го намерил. Казвате: “Как можем да търсим сърцата си? Нима ние нямаме сърца?” Ако не можете да любите, или ако любовта ви всеки момент се изменя, вие нямате сърца. Ако можете да любите, сърцето ви е близо до вас, скоро ще се намести. Колкото топлината е по-близо до вас, толкова и сърцето ви е по-близо; колкото топлината е по-голяма, толкова повече и огънят на сърцето се разгорява. Първият лъч е признак на това, че енергията на сърцето започва да прелива. Следователно, първият лъч, първият усет на човека показва, че Любовта наближава. Когато лекарят дойде при някой човек и му препоръча да яде само препечен хляб и гореща вода, това показва, че Царството Божие е близо до този човек.
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
Днес хората се стремят към философия, която да им донесе щастие и богатство в живота. Казвам: Стремете се към Любовта, защото тя осмисля живота. Ако някой човек има да ви дава 10’000 лв., но по някаква причина е изпаднал и не може да ви ги плати, вие, който имате Любовта в себе си ще му ги простите, като кажете: “За любовта, за Бога аз ти прощавам всичко. От сега нататък нищо не ми дължиш.” Всичко правете за Бога! Вие сте богат човек, имате няколко нови костюми, но срещате на пътя си беден човек със скъсани дрехи. Щом Любовта е у вас, вие ще дадете един от костюмите си на този беден човек. Ако Любовта не е у вас, вие ще кажете: “Аз купих тия дрехи за себе си.” - Нищо от това. Бедният човек, това си ти, той е твой брат. Божественото в човека го заставя да върши всичко сам и то от любов. Когато човек даде нещо, трябва да се запита, дали е доволен от своята постъпка. Вижте, какво прави онзи момък, който иска да даде нещо на своята възлюбена. Ако иска да й подари един хубав карамфил, той ще обиколи всички цветарници и ще купи саксийка с най-хубав карамфил. Когато говоря за влюбения момък, аз не подразбирам този, който ще занесе на своята възлюбена откъснато цвете. Получите ли откъснато цвете от своя възлюбен, ще знаете, че той ще ви одере кожата. Когато възлюбения ви донесе карамфил в саксийка, с това той ви казва: “Доволни ли сте от живота? Влезте в моето сърце, заедно да растем и да се развиваме, заедно да благуваме, и всеки, който дойде при нас, и той да се радва.” Някой казва: “Тази любов на момъка духовна ли е или светска?” - Всичко в света е духовно, нищо не е светско. Когато говорим за светски и духовни неща, това са човешки подразделения. В Божествената любов, всичко е Божествено. И в страданията всичко е Божествено, но резултатите са различни. В човешката любов има страдания и скърби, а Божествената Любов има само радости и блаженства. Следователно, тия два вида на Любовта трябва да се съединят в едно. Когато Божествената Любов дойде в човека, той трябва да я съедини със своята и да каже: “Аз ще живея заради Любовта.”
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
Какво представляват Писанията? - Написана книга. Тази написана книга сте вие, и върху нея могат да се четат много работи. По същия закон, от клетките можем да изучаваме организма, а от органите можем да изучаваме системите. От системите пък можем да изучаваме, какво представлява цялото човечество, или какво представлява цялата вселена. Значи, всичко зависи от единицата. Първото нещо, което Бог е създал, е клетката, проявлението на Бога, безсмъртния човек, който никога не е слизал на земята. Защо този човек не е слизал никога на земята? - Понеже тя не може да го удържи. Ако той слезе на земята, тя ще се мръдне от своята орбита. Някой казва: “Как да не може да слезе този човек на земята?” Питам: Може ли слънцето да слезе на земята и да ви посети? Вие мислите, че можете да поканите този велик идеален човек при вас на земята. Не, не може. Първо ние ще отидем при Бога, а Божият Дух ще слезе и ще се всели в нас. Той ще внесе Божественото у нас, а нашият ум и сърце така ще се развият, че ще почнем да изучаваме в себе си нашия живот, живота на нашите братя и сестри, живота на обществата, на народите, на цялото човечество и най-после проявите и на цялата вселена. По този начин само, ние ще виждаме навсякъде проявите на Бога. Това е живот! Да живееш, подразбира да знаеш, че обичаш. Как се обичат днес хората? Някоя млада мома се запознава с един млад момък, който започва да я посещава. Облича се хубаво, носи подаръци, а тя го черпи с това-онова. Едва излезе момъкът от дома на момата, ето иде друг някой, когото тя посреща по същия начин. Момата залъгала първия момък с нещо, но едва излязъл от дома й, и тя си казва: “Добре, че си отиде този бъбрица.” Този млад човек върви из пътя и се чуди, защо нещо го стеснява - не е свободен, измъчва го нещо. Всички хора се оплакват, че нещо ги стяга. Стяга ги нещо, наистина, но и те стягат другите хора. Престанете да се стягате едни други! Всяка мома трябва да намери този момък, на когото тя представлява сърцето. Всички хора трябва да намерят своите изгубени сърца, а това на Божествен език означава да намерят Божествения Дух, Който да дойде и да се всели в тях. Простолюдието казва: “Да дойде доброто да царува в света!” Онеправданите казват: “Да дойде Правдата да царува в света!” Дали доброто ще дойде, дали Правдата ще дойде, всичко това е Божественото сърце, от което е направена жената, и което кръщават с различни имена. Сега всички мъже и жени трябва да работят върху този принцип, да се разберат. Разберат ли се те помежду си, като дойде Христос, те ще Го познаят. Христос беше сърцето на Бога, и затова, след разпятието на Христа, Бог Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трябва да се върне там, отдето е излязло. Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, са изживели вече стария закон и отсега нататък ще живеят по новия закон. И тогава светът ще бъде съвсем друг, тъй както и едно време е бил друг. Могли ли са едно време хората да хвърчат във въздуха, както днес? Обаче, по-щастливи ли са днес хората? Какво допринасят днес аеропланите? През военно време всички аероплани започват да бумтят из въздуха, и космите на главите ви настръхват. Каква култура е тази? Днес вие се разхождате свободно с автомобилите, но отвори ли се война, те се употребяват в нейна услуга. И телефоните също така са опасни във време на война. Всички съвременни открития в областта на техниката и на науката стават опасни във време на война. Аеропланите, автомобилите са само за светии, но не за глупавите. Днес постоянно четете във вестниците, че еди-кой си авиатор паднал от аероплан, че еди-кой си пътник пострадал в автомобил и т.н. Защо? - Все имат някакъв дефект. Автомобилите не трябва да се сблъскват; аеропланите не трябва да падат; домовете не трябва да се разрушават; държавата не трябва да изчезва. Всичко това, което пада, което се разрушава и изчезва, не е Божествено. В света съществува само една държава, която няма да изчезне. Тя е Божествената държава. Всеки човек, всеки народ, който иска добра държава, трябва да зачита Божественото, както в себе си, така и във всички останали хора. На какво може да се надява една държава ако тя не зачита Божественото в своите поданици? Който не зачита Божественото, той не може да зачита и човешкото. Който търси Божественото в света, той трябва да се стреми към разумното, към новото, към положителното в науката, което ще осмисли живота. Всички факти, с които разполага съвременната наука, трябва да се изясняват от Божествено гледище, от гледището на новата светлина. Как ще обясните, например, произхода на всички животни? Казвате: “Бог създаде всички животни, всички птици, всички риби, всички растения и най-после създаде човека.” Да, но казано е, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. Питам: Де са животните, които Бог някога създаде? Де е първият човек, който Той създаде по свой образ и подобие, и на когото даде власт над всяко животно? Значи, Бог създаде човека: единият бе направен от пръст, а другият - по образ и подобие Божие. Човекът, който бе направен по образ и подобие Божие, при днешните условия не може да живее между хората на земята. Смешно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си философ може да живее между мравите. Преди всичко тия мрави нямат съответно жилище за човека. Смешно е, когато и хората казват, че Бог може да живее между тях. Това не може да бъде! Съвременните хора нямат жилище, в което Бог може да живее. Когато Соломон направи Божия храм, каза: “Бог не може да живее в този храм, но Неговият дух може да пребивава тук.” Хората, които слушаха Соломона, си казваха: “Чуйте, какво говори този човек за Бога!” Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри, и благородни сърца. Това е Истината. Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но по отношение най-малките растения и животни. Онзи човек, който може да спаси мравката, и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. В този дух трябва да се възпитава новото поколение!
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
И тъй, новата култура е вече пред вратата ви. Яков иде вече! Той се връща в дома си с много богатства, придобити при Лавана: с жените си, със синовете си, с робите и с робините си, с камилите си и с овцете си. Яков се връща в Ханаанската земя при брата си, с когото иска да се примири. Новата култура ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. В Писанието се казва: “Иде културата на Христа!” Казвам: Иде културата на Якова, когото прекръстиха с името Израил. Значи, Божиите избраници, които трябваше да живеят на земята, ще имат съобщения с невидимия свят, който е реален свят. Съществата от невидимия свят, с който вие се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Когато пък вие отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска любов, за каквато вие нямате представа.
Казвате: “Възможно ли е това?” - Всички вие ще бъдете свидетели на събитията, които ще стават на земята. Бъдещето, което иде в света, предсказано преди хиляди години, то не е афектация. От съвременния човек се изисква само положителна, установена мисъл, и той ще провери нещата. Ние не сме като онези войници, които като атакуват някаква позиция и срещнат големи съпротивления, удрят назад. Когато ние атакуваме една позиция, проучаваме всички възможности, които могат да ни изненадат и не отстъпваме. Обаче, ние не си служим с оръжията на съвременния свят. Щом неприятелят излезе срещу нас, ние издухваме всичките му позиции. Какво нещо е духането? - Силната мисъл. Тя може да произведе много нещо. Ако е въпрос за сила, Бялото братство разполага с такава. Белите Братя са разумни същества. Те са завършили своето развитие на земята, знаят законите на човешката мисъл и в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представляват съвременните оръжия пред силата на Белите Братя? Обаче, тия Братя не искат да си служат с тези средства, понеже те са груба мярка. За хората е необходимо страданието. Само то е в сила да ги облагороди и изправи. Има нещо по-велико от всички оръжия в света. Това са Божиите мисли и чувства. Когато човек победи своя неприятел с Божията сила, този неприятел става вече най-добър приятел и казва: “Приятелю, защо не дойде по-рано? Съжалявам, че толкова години носих своите кобури; съжалявам, че толкова години живях в заблуждения и мрак, че се жених и страдах и т.н.”
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
Казвате: “Как ще се женят хората от новата култура?” Когато някоя мома ще се жени, тя ще покаже ръката си на своя възлюбен и ще му каже: “Чети!” Когато някой момък иска да се жени, и той по същия начин ще покаже ръката си на своята възлюбена и ще й каже: “Чети!” По-добро препоръчително писмо от човешката ръка няма. Всичко е написано на човешката ръка, няма нищо скрито-покрито. Бог е написал на човешката ръка целия път, през, който човекът е минавал. Когато някой чете по ръката на своя брат, Господ му казва: “Бъди снизходителен към този човек! Той е служил дълго време при мене, но беше малко неспособен, не научи много нещо, за в бъдеще той има добри условия да се развие и да излезе нещо добро от него.” Бог изнася само фактите, без да съди. В това седи величието на Бога. И най-после Бог ще посочи, на каква работа да турите човека, когото Той е изпратил при вас.
Казвам: Като се срещнете в новата култура, ще вдигнете ръката си един към друг и така ще се поздравите. Този поздрав означава “Мир вам!”. Христос дигна ръцете си към учениците си и им каза: “Мир вам!” Като дигнете едната си ръка, това означава: “Аз съм тук.” Като дигнете и двете си ръце, това означава, че и жена ви е с вас. Значи, при това благословение участват и двата принципа. Когато някой апаш ви срещне и каже “горе ръцете”, какво означава това? Той иска да ви каже: “Ти намери ли жена си?” - Не. - Намери жена си и тогава работи. На онзи, който е намерил жена си, апашът сваля шапка и казва: “Добър ден, господине!”
“И отвори умовете им да разбират Писанията.”
И аз ви желая сега, Господ на светлината, който е във вас, да отвори умовете ви. Аз зная, че Той ще отвори умовете и сърцата ви, затова казвам: “Слушайте Неговия глас и приемете Неговата Любов! Съединете вашата любов с Неговата, за да дойде новият ден, който ще бъде нов ден в историята на вашето съзнание.
Беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г. в гр. София.