Устойчиви връзки
Размишление..
Ако на съвременните хора се зададе въпроса, доволни ли са от живота, какво ще отговорят? Всички хора искат да бъдатъ-здрави, весели и красиви, да бъдат добре облъчени, да имат хубави жилища. Мислите ли, че, ако имате твзи нвща, животът ви ще бдчде добър? Мнозина не мисляг по този въпрос, те искат да имат всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малките бръмбари и щурци, които се крият в своите дупчици и се за-доволяват с тях? Какво ще кажете за дърветата, които с години стоят заровени в земята? Не само това, но дойде един ден някой човек, замахне с брадвата си-и ги отевче едно по едно. След всичко това ги туряте в огъня да горят. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да късате цвътята, това не е Божия работа. Бог ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човека да се гнв ви, да не иска да работи и да учи?
Малко хора си дават отчет за свож живот и за проявнте си и постоянно си ми-
179
слят, че, ако в този свят не са добре, поне на онзи свят ще бъдат добре. Те си представят онзи свят като този. Старите българи имаха особена представа за онзи свят. Те мислъха, че като замине някой от близките им за онзи свят, там ще го по-срещнат всички негови познати от земята. Затова, като умре някой тяхен близък, селя-нин или гражданин, всичките им познати, които имат покойници, ще се изредят при умрелия, да пращат много поздрави на техния покойник. Как ще носи поздравите им, не мислят по това. Преди всичко, умрълият не знае, къде е адьт, или раят, не знае езика на онзи свят, а ще носи поздрави от земята. Както на земята чов-Ьк трябва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувствува, така и на онзи свят трябва да притежава тези способности. Ако човек не може да ходи, в кой свят ще бъде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувствува, в кой свят е той? Ще кажете, че това са дребни работи. Не са дребни нъ-ща те. При това, трябва да знаете, че Бог се занимава и с дребни неща. Това, за което човек никога не помисля, Бог за него, именно, мисли. Повечето хора мислят, че па-рите движат живота. В същност така ли е? Можете ли да купите живота с пари? Никакви милиони не могат да откупят един живот. Дойде ли смъртта, парите са безсилни. Храната, водата, въздухът и светлината да-
180
ват на човека повече, отколкото париг. Те го повдигат, обновяват, подмладяват. Това с пари не се постига. Цената на парите зависи от светлината. Ако няма светлина, парите не се виждат. Щом не се виждат, те нямат никаква цена. Обаче, дойде ли светлината, парите стават видими. Щом са видими, гб стават ценни.
Ценно е това, което прави чов-Ька вътрешно и външно доволен. Ще кажете, че без пари не може. Съгласен съм, без пари не може, без хляб не може, но без кое не може нито един момент? Без въз-дух, без светлина, без вода може ли? Ако няма светлина, човек не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никак не вижда? Някои мислят, че очите са нежни само за земята, а не и за онзи свят. И там човек трябва да вижда. С какви очи ще си служи, това е друг въпрос. Важно е, че и там е нежна светлина, да вижда, къде ходи. Като отиде на онзи свят, първата работа е да видят, как се движи човек, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпръки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, как стъпва човек. Правилно е да стъпва първо на пръстнте, а после на петата. Който не спазва този закон, стъпва първо на петата, после на пръстите. Така
181
той вдига голям шум, разтърсва пода, дето стъпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигат голям шум около себе си и изразходват напразд-но енергията си. Животът не е само буря, нито само гърмотевици. Ако е само гърмоте-вици, хората ще се изпоплашат и изпокрият в миши дупки. Много хора се страхуват от гърмотевици, палят сввщи, молят се, без да подозират, че гърмотевиците дей-ствуват обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нещата. Дъждът е плачът на природата, а бурите и гърмотевиците – нейният гнъв. Защо плаче природата? – Защото децата й не я раз-бират. Като им се разсърди и види, че пак не я разбират, тя поплаче малко и се отдалечи от тях, като казва: Пак ще ви навестя. Щом се отдалечи, хората започват да я подражават: викат, крвскат, сърдят се, съмняват се едни в други. Но работи-те не се нареждат нито с кръскане, нито с недоволство, нито със съмнение и подозрение, нито с плач.
Преди години вестниците писаха за един интересен случай, който станал на Софийския пазар. Един селянин, от близките села, донесъл едно каче с чисто, пръсно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облъчени, и го запитали, колко иска за маслото. – Еди-колко си, казал селянинът. Те му дали
182
50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третият е свещеник в село. Той е добър човек, ще плати останалата сума. Ето, вземи този плик, на който е на-писан адреса на свещеника, и ще получиш парите си. Те турили в плика 50 лв., за свещеника и му написали да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроен. Като полу-чил писмото, свещеникът го прочел, взел парите и завел селянина в черковата да му чете. Турил епатрихила на главата му и започнал да чете. Селянинът се навел, ко-л-Ьничил и слушал, какво чете свещеникътъ-Молитвата продължила 15–20 минути, докато най-после селянинът се обадил под епатрихила: Отче, тази работа с четене няма да се нареди. Като чул, че говори несвързани работи, свещеникът продължил да чете още молитви. Селянинът пак прогово-рил: Отче, тук никакви молитви не пома-гат, пари трябва да дадеш.
ггЬкои хора искат да разрешават важни въпроси с молитви. Какво става? Четат молитви една след друга, но, в края на краищата, въпросите остават неразрешени. Животът се нуждае ст добри и разумни хора. Нвмо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазън. Ако нямаше пари в писмото, свещеникът нямаше да чете молитви и нямаше да се изложи.
183
Много хора, като свещеника, четат молитви върху главата на яякой човек, дано «се нареди работата им добре. Например, някой си купува лотариен билет и, ако не е верващ, очаква на щастието, да спечели нещо; ако е верващ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде част от печалбата на бедните. Преди години дойде при мене един познат, да ме моли, да му кажа, кой билет е пълен, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щъл да даде на Братството 50 хиляди лева. Казах му, че ако Братството се нуждае от пари, то ще вземе пълния билет, няма да чека на него. – Сиромах човек съм, да си помогна на положението. – Сиромах си, но днес си по-добре, отколкото, ако станеш богат. Богатството ще те заслъпи и ще се откажеш да служиш на Бога.
Чудни са сегашните хора. Те разпо-лагат с големи богатства, но не ги ценят. Мозъкът, сърцето, тЬлото, които им са дадени, с никакви пари не могат да се ку-пят. Те струват милиарди. След всичко това, някой казва: Какво струва човекът? От пръст е направен, в пръст ще се преверне. Не е така. Вие не знаете, от каква пръст е направен човек. Не знаете, какви елементи има в тази пръст и как са съчетани те. Склшо струва човек. Сложен е неговият организъм. Някои хора са недоволни, искот да бъдат красиви. Добре е да
184
бъде чов-Ьк красив, но красотата е опасна. Само умният, добрият, любещият могат да бъдат красиви Който се учи, който обича истината, само той може да бъде красив. Няма ли тези качества, човек не може да бъде красив. Интересно е, че човек е не~ доволен от грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовта, но» не постъпва според техните закони. Всвки иска да бъде обичан, и, като намери някой да го обича, злоупотребява с него. Любовта е светлина. Какво взимате от нея? Отваряте се за светлината и оставяте свободно да влъ-зе във вас. Каквото ви даде тя, вие сте доволни от нея. Трябва ли, тогава, да искате от онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрез светлите слънчеви лъчи, в вас влизат разумни същества, които ви носят нещо ценно. Всяко същество се представя чрез специален цвят – син, червен, жълт, зелен, портокалов и те. н. Приемайте цвътовет им и благодарете за тях. Не очаквайте да дойдат при вас ангели, да ви донесат благата на живота. Каквото ви донесат, малко или голямо благо, бъдете доволни от него. Ангелите са сж-щества на мисълта. Те не могат да се спират при вас с часове и да ви занима-ват. Те минават и заминават край вас, както светлината. Те се движат с бързината на светлината, никой не може да ги-стигне, нито те могат да се спират на обик-
185-
новени разговори. Който има светли и възвишени мисли, може да следва ангелите със своята мисъл. Има ли някой от вас опит-ността, да е изпратил една св-Ьтла мисъл в ангелския свят, която да се е вернала след известно време? Много мисли, чувства и посглшки на хората ги осакатяват. Който-иска да се освободи от тях, нека се погледне в огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. След. това нарисувайте такива линии, които да ви предадат онази красота и любов, към които се стреми вашата душа.
Истинският човек е художник, скул-птор, музикант. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначален образ, за който е казано в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Човек има очи. Защо? – Да изразяват възвишената мисъл на Бога. Чрез тяхъ-той трябва да я възприема и да се учи от нея. Който не може да възприема тази мисъл, постоянно се натъква на горчиви неща и се обезсърдчава. И горчивите, и слад-ките нт.щз са на място. И природата си слу-с твх. Когато лъкува човека, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работите. Ако някой не може да приеме направо горчивия хап, природата го покрива отгоре с пъщо сладко. Така постжлват лекарите с децата. Има два вида живот: единият е-
186
отвън сладък, отвътре горчив; другият е отвътре сладък, отвън горчив. Дали отвън, или отвътре е горчив, горчевината е неизбежна. Земният живот е отвън сладък, отвътре горчив. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртта на човека представя вътрешната горчевина на живота. Има един живот, който и отвън, и отвътре е сладък. Това е Божественият живот, в който любовта царува. Какви са условията на този живот? – Първото условие е светлината. Който живее в светлина, животът му е сладък и външно, и вътрешно. Човек е създаден от светлина. Защо да не живее в собствената си среда? Светлината води към доброто, а тъмнината – към злото.
Кое е дошло по-рано в света: доброто или злото? Доброто е проявена реалност на нещата, а злото – сънка на тази реалност. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клоните на дървото, а злото – корените. Те смучат хранителни сокове от земята и ги изпращат в стъблото и клоните. Сладките, вкусни плодове се раждат на клоните. Между доброто и злото съществува такова отношение, каквото между корените и клоните на дървото. Те взаимно си помагат. Често хората свързват лошите по-стъпки с злото. В същност, те не са идентични. Злото влиза в лошите постъпкн н пресгжпления на хората, за да ги изяви на-
187
®ън, но то се различава от тях. И доброто влиза в лошите постъпки, за да ги изправи, но то е само условие за тях. Злото е кислородът на лошите постъпки и погрешки, то усилва проявите им. Като влезе доброто между тях, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотът регулира буйното действие на кислорода във въздуха, и човек може свободно да диша. Кое <е по-добро: с огън да се живее, или без огън? Огъньт, сам по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатите му са добри.
Едно се иска от човека – да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напред. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има светли мисли, чувства и постъпки, вевкога може да Го види. Животът е построен върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Бог вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бъдещият жи-вот на човека се опредъля от това, което е писано в неговата книга. Според писаното се опредъля кредитът на човека. Ако нищо не е написано в книгата, или, ако писаното не е светло, кредитът на човека се отнема. Може да е писано малко, но светли-на има в него. Тази светлина, именно, опредъля човешкия живот. Малко ще знаеш, но добре и правилно ще го прилагаш. Как ще постъпиш, ако видиш, че две мравки се борят за една трошица? Едната казва, че гпърва видъла трошицата; и другата казва са-
188
щото. Ти си съдия. Как ще разрешиш спора? На коя от двет мравки ще отдадеш правото? На онази ли, която първа видяла тро-шицата? Не, джобовет на съдията трябва да бъдат пълни с трошици и, дето срещне недоимък, да хвърля. Трябва ли хората да спорят за една трошица и да обвиняват Господа в несправедливо раздаване на благата?
Кой човек е добър? Може ли да наречете добър онзи човек, след посещението на когото говедата ви започват едно след друго да умират? Добър човек ли е онзи, ако, след неговото идване във вашия дом, плодните дървета започват да съхнат? Този човек носи нещо користно в себе си. Той не е искрен към домакините, в чиято къща влиза. В това отношение той прилича на онази мома, която дава вид, че не иска да се жени, а същевременно скрито поглежда към момъка, кой то я интересува. Какво ще й даде този мо-мък, ако той сам не е полезен на себе си? Който не е полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. Да бъде нЬ-кой полезен на себе си и на ближния си, това значи, да е доволен от живота. Щом е доволен от живота, той е готов да служи на Бога. Пръв Бог е дал пример за служене. Той е служил на хората, повдигал ги е, за да израснат, и така ги е учил и те да служат. Въпреки това, когато нака-
189
$>ат човека да служи, той е недоволен, -счита себе си за господар. Нежеланието на човека да слугува е нричина за страданията му. Той иска да бъде щастлив, богат, да се ползува от изобилието на живота, но други да работят за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, прели и тъкали, а той облича готовите дрехи и се докарва пред хората. Виждате някой облечен с нови дрехи, с копринена риза, бъла връзка, със сребърни или златни копчета, върви напред, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има нькакво значение, което човек не знае. И пръстенът на рж-ката на младата мома или на младия момък има някакво значение. Той е символ за свързване. Добре е човек да разбира значението на нещата, като символи, в които се крие иъщо.
Кое е по-важно за човека: да бъде добре облъчен, или да бъде здрав?–Здравето е над всичко. Здравето на човека зависи от светлината на Божествената мисъл. Дето е светлината, там са и благата; щом изчезне светлината, и благата изчезват. Дето е топлината, там е животът; щом изчезне топлината, смъртта иде. Дето е силата, там е здравето; щом изчезне силата, болестта иде. Когато е здрав, човек се ползува от всички блага на живота. Светлината, топлината и силата са средства, пътища, чрез които възвишените същества се проявяватъ
190
и пращат подаръци на хората. На нъкого» дават пари, а на другиго – едно житно зърно. Разумният се радва повече на житното зърно, отколкото на парите. Житното зърно се размножава и храни цълия свят. Ако има жито, с парите можеш да си купиш, колкото искаш; ако няма жито, парите нищо-не струват. Житото се яде, а парите не се ядат. Парите не дават нищо от себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, къде е силата му. Ако го обработвате, в продължение на десет години можете да станете бо-гат човек. Малко е житното зърно, но цъл свят храни.
Всъка светла мисъл, всяко светло чувство и всъка светла постъпка са като жит-ните зрънца. Малки са те, но всесилни. Те ноеят благо за цълия свят. Като отидете на онзи свят, ще ви питат: Носите ли поне един от плодовет на ума, на сърцето и на волята си? Там и най-малките плодове се ценят. Ако им занесете големи неща, те няма да им обърнат внимание. За тях голямите неща не са важни. Ще каже нъ-кой, че иска да стане голям, велик човек. Кой човек е голям? – Който разполага с големи възможности за правене на добро. Опредвлено е, колко голям може да бъде човек. Като дете, човек постепенно расте, дохожда до известна възраст, и растенето спира. След това отново се смалява. Значи,
191.
човек започва с малкото, в средата на живота си е голвм, израсъл, и накрая пак се смалява. Това са фази на един и същъ-живот.
В какво се заключава цената на живота? – В умъенето да привлича благата^ към себе си. Този живот е ценен и поле-зен. Кой ум е полезен? – Който привлича Божествените мисли. Кое сърце е полезно? – Което привлича Божествените чувства. Коя воля е полезна? – Която привлича Божествените постъпки. Ако няма привличане в живота, човек не може да постигне нещо, нита може да направи неща полезно. Правете това, което разумните сж-щества правят. Вие искате всякога да бж-дете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всъкога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всъкога ще бъде облачно и постоянно-ще вали дъжд. Човек трябва да знае, кога. да бъде небето му ясно и кога – облачно.
Стремете се към святли мисли, чувства ш постъпки, за да бъдете сами доволни от живота си. Не очаквайте хората да ви харесват и да бъдат доволни от вас. Вие сами трябва да бъдете доволни от себе си. Само' онзи е дозолен от себе си, който носи музиката в душата си. Той е доволен отъ-пънието си, разбира, кои тонове са чисти 1ь
192
кои не са Щом разбира и своите, и чуждите .погрешки, той е истински музикант. За него яе само пънието е музика, но и мисълта, и чувствуването, и говорът. Стремете се на-всЬкъде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превернете живота си в музика, вие не можете да се свержете с природата и да се ползувате направо от нейните блага.
Преди да се сверже с природата, чо-вък трябва да се е свързал със своя Съз-дател, да Го познава. Никой живее десетки -години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е ви-дъл. Това е невъзможно. Как можеш да не познаваш въздуха н светлината, в които си потопен? Бог е Дух. Бог е свят-лина. Следователно, Той е навсъкъде и във всичко, не може да не Го познаваш. Учените Го търсят по небето, по звездите – в го-лъмите неща. Те не подозират, че Той се крие в малките, микроскопически неща. И в голямите ще Го намерите, но и в мал-ките – трябва да знаете да търсите. Нъкон Го търсят в сънките на нещата, но и там не е. Той е в реалните неща, а не в тях-'ните сънки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърцето и душата ви. Реалното прави човека доволен и щастлив.
И тъй, за да бъдеш доволен, приемай шейкога Божествените мисли с разположение.
193
Те са същественото в човешкия живот, защото са въчни. Избятеай временните неща и се стреми към въчните. Например, па-рите са временни, светлината е въчна. Чо-вък се нуждае главно от хляб, вода, въз-дух и светлина, а не от пари. Парите идат най-после, като резултат на нещо. Те са слуги на въчните неща. Следователно, не обръщай внимание на парите, като на резултат в човешкия живот. Човек се нуждае и от любов. Ако имате любов, парите ще дойдат сами по себе си. Който няма пари, любовта му е малка. Който има любов, всъкога ще намира по един наполеон в джоба си. Любовта носи живота, а жи-вотът е свързан с златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се към Божествения живот, да мине през вас и да ви остави ценното, което носи в себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото.
Веселието на Бога е проявената светлина. Радостта на човешката душа е също така проявена светлина. „Бог се весели, човек се радва" е казано в Писанието.
– Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
19. Беседа от Учителя, държана на 26 ав-густ, 5 ч. с 1942 г. София. – Изгръв.