(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
| Ред 62: | Ред 62: | ||
Ученикът трябва да се отличава с една велика вътрешна тишина, но естествена, а не привидна. В душата си да има един ненарушим мир, и никой да не е в състояние да го наруши. Вътрешният мир на ученика изключва всякакви бури и вълнения. Те са присъщи на подготвителния период, а не на ученичеството. Съмненията са признак на невежество. Съмнението за ученика е изминалият му път. Като ученик, въпросът се свежда не до съмнения, а до опити. В опитите вече има спокойствие и мълчание. А в мъдростта на мълчанието се заключва знанието кога, какво и как да се каже. Да си затвориш устата, това не е мълчание, но когато говориш да мълчиш, и когато мълчиш да говориш, това е изкуството и силата на мълчанието. | Ученикът трябва да се отличава с една велика вътрешна тишина, но естествена, а не привидна. В душата си да има един ненарушим мир, и никой да не е в състояние да го наруши. Вътрешният мир на ученика изключва всякакви бури и вълнения. Те са присъщи на подготвителния период, а не на ученичеството. Съмненията са признак на невежество. Съмнението за ученика е изминалият му път. Като ученик, въпросът се свежда не до съмнения, а до опити. В опитите вече има спокойствие и мълчание. А в мъдростта на мълчанието се заключва знанието кога, какво и как да се каже. Да си затвориш устата, това не е мълчание, но когато говориш да мълчиш, и когато мълчиш да говориш, това е изкуството и силата на мълчанието. | ||
| − | + | За постигане на резултати при опитите, от ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпение. | |
| + | Работата на ученика може да се сведе в няколко най-съществени точки: | ||
| + | 1. Освобождение от старите схващания и възрения. | ||
| + | |||
| + | 2. Ускоряване ликвидацията на кармата. | ||
| + | |||
| + | 3. Урегулирване чувствата и енергиите. | ||
| + | |||
| + | 4. Събуждане спящите вътрешни сили. | ||
| + | |||
| + | 5. Развиване на ума и облагородяване на чувствата. | ||
| + | |||
| + | По отношение на околната среда, ученикът работи за интелектуалното издигане на човечеството, регулиране условията за живота и развитието на всички същества. | ||
| + | |||
| + | В стремлението на ученика да добие знания, той трябва да разбере, че Учителят не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса са нужни за ученика, а светлина, голяма светлина, за да разбере смисъла на живота. | ||
| + | |||
| + | == Заглавие на раздел == | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Самокритиката на ученика не требва да се свежда до себе- унижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Само-критиката, това е важното средство за себеконтролата. Истински- ятъ ученикъ живее два живота: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ води къмъ лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи инте- ресъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля. | Самокритиката на ученика не требва да се свежда до себе- унижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Само-критиката, това е важното средство за себеконтролата. Истински- ятъ ученикъ живее два живота: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ води къмъ лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи инте- ресъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля. | ||
Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармо-нията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи. Тази хармония се постига съ следните неколко качества на ученика: честно^ть доброта, интелигентность и благородство. (Учительтъ). | Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармо-нията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи. Тази хармония се постига съ следните неколко качества на ученика: честно^ть доброта, интелигентность и благородство. (Учительтъ). | ||
Версия от 15:27, 2 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
Ученичество
(Д. Гарвалов)
"Бог изисква от всинца ни да се учим, и то, постоянно. Докато се учим, ние можем да живеем". (Любов, Мъдрост и Истина".)
Темата "Ученичество" не е тема за ученика, а за Учителя, защото той е, който ще каже какъв трябва да бъде ученикът.
В думата "ученик" се съдържат три отношения: едно външно отношение – към формата, едно вътрешно отношение – към психиката и едно духовно отношение – към Бога.
Окултният ученик се отличава от обикновения ученик по следните две положения: първото е, че обикновеният ученик го поправят другите, а окултният ученик сам се поправя. Втората разлика се състои в степента на тяхното съзнание. Затова, Учителите в Божествената школа говорят винаги принципално, без да засягат отделните личности, а добрият ученик разбира, и сам се коригира.
Истинският ученик крайна цел няма. Няма нито начални, нито крайни цели. Единствената негова цел е: да се учи. Той смята, че за знанието граници няма, и че в туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтеж, и смисъла на неговия път в еволюцията. За ученика не съществува въпроса: кога, колко и къде трябва да учи. Той може да пита своя Учител само едно: как трябва да учи. В окултната наука, както и в обикновената наука, учениците се делят на степени, които се отличават една от друга само по методите. По-съвършените методи са за по-възрастните ученици.
За да се доберем до ученичеството на окултната школа е необходимо искрено, дълбоко и без преднамерено желание да се учим. А това условие може да бъде изпълнено само, когато схванем, че животът ни се заключава в учене на Великата Божествена Мъдрост. Великата Божествена Любов, които ще ни приближат към Бога.
Думата "ученик" иде от глагола "уча", което значи метод за работа. Обектът на този глагол може да бъде различен, но основното, което се съдържа винаги е желанието да придобиете нещо, което съвсем не е материално.
В живота се учат отношенията, формите, а в окултната школа се учат методите за трансформиране на тия отношения.
Ученето подразбира знание. А какво значи да знаеш? – То значи да светиш – не че светлината е знание, но тя е условие за знанието. Малкото знание е светлинка, която ще те води към по- голямото знание.
Какво значи да знаеш? Да знаеш, значи да се поставиш в условия. Да знаеш, значи да създадеш условия. По отношение на учениците само Учителите знаят и те могат да създадат най- благоприятните условия за развитието им. Затова, без Учител не може. В живота ли си, в школа ли си, учител ще имаш. Ученикът не може без условия. Ако доброволно не дадеш съдействието си, за да работи Учителя, то животът, който е много по-строг учител, сам ще създаде пригодни условия за творчеството си.
Някои от нас мислят, че знанието ще дойде чрез откровение. Не, то иде чрез учение и велик труд. И откровение може да има, но то ще дойде, след като си много учил. Всяко живо същество е ученик на Великото Божествено училище.
За окултния ученик се изискват следните условия: чистота, взета в най-широк смисъл – физическа, умствена и сърдечна. Като едно от важните условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всеки, който иска да бъде окултен ученик се препоръчва вегетарианството.
Ние не можем да бъдем окултни ученици до тогава, докато не се научим да владееме нашия ум и нашите чувства.
Относително послушанието, то трябва да се отнася до всичко разумно, що се проявява в природата. "Особените мнения" и "разбирания" ще оставим на прага на школата. Не направим ли това, времето за нашето школуване е изгубено. Такъв никога не ще види Истината, защото неговите умствени очила, наречени "особено мнение", гледат цветно.
Ученикът трябва да мисли самостойно. Учителите никога не казват Истината с абсолютна яснота. Най-малко 25% те оставят на учениците, да я търсят. Учителите само посочват пътеката, и казват: "Мислете!" Ако ученикът почне само да повтаря мислите на Учителя, има опасност от атрофия на разсъдъка, и тогава ще се обърне на автомат, без някакъв творчески импулс. А умът на ученика е даден, за да работи с него. Учителят учи ученика как да мисли, а самият процес на мисълта принадлежи на ученика. Ученикът трябва да дава условия за проява на Божествената Любов и да научи закона на жертвата. "Само умният може да люби правилно, да се жертва правилно и да живее правилно." (Учителят).
Ученикът трябва да притежава силна диамантна воля. Развитието на волята трябва да става бавно и системно. Учителят ни е дал до сега маса ценни методи, за развитието на волята, по-важни от които с следните:
1. Издържане на дадено обещание и точност.
2. Поста.
3. Спането и събуждането, които трябва да стават точно навреме, според волевото желание на ученика.
Волята на ученика се характеризира, като разумна воля, творческа воля и свободна воля.
Едно ценно качество на ума е вярата. Затова, вярата на ученика трябва да има трояко проявление: вяра в Бога, вяра в себе си, в своята душа и вяра в ближния си. Но всъщност тия три проявления се свеждат към едно – вяра в Бога!
Ученикът трябва да се отличава с една велика вътрешна тишина, но естествена, а не привидна. В душата си да има един ненарушим мир, и никой да не е в състояние да го наруши. Вътрешният мир на ученика изключва всякакви бури и вълнения. Те са присъщи на подготвителния период, а не на ученичеството. Съмненията са признак на невежество. Съмнението за ученика е изминалият му път. Като ученик, въпросът се свежда не до съмнения, а до опити. В опитите вече има спокойствие и мълчание. А в мъдростта на мълчанието се заключва знанието кога, какво и как да се каже. Да си затвориш устата, това не е мълчание, но когато говориш да мълчиш, и когато мълчиш да говориш, това е изкуството и силата на мълчанието.
За постигане на резултати при опитите, от ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпение.
Работата на ученика може да се сведе в няколко най-съществени точки:
1. Освобождение от старите схващания и възрения.
2. Ускоряване ликвидацията на кармата.
3. Урегулирване чувствата и енергиите.
4. Събуждане спящите вътрешни сили.
5. Развиване на ума и облагородяване на чувствата.
По отношение на околната среда, ученикът работи за интелектуалното издигане на човечеството, регулиране условията за живота и развитието на всички същества.
В стремлението на ученика да добие знания, той трябва да разбере, че Учителят не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса са нужни за ученика, а светлина, голяма светлина, за да разбере смисъла на живота.
Заглавие на раздел
Самокритиката на ученика не требва да се свежда до себе- унижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Само-критиката, това е важното средство за себеконтролата. Истински- ятъ ученикъ живее два живота: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ води къмъ лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи инте- ресъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля. Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармо-нията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи. Тази хармония се постига съ следните неколко качества на ученика: честно^ть доброта, интелигентность и благородство. (Учительтъ). Окултните знания сж опасни, въ смисълъ, че могатъ да подхра- нятъ въ ученика негативни качества за злоупотребление съ техъ. Затова, учениците на всека една окултна школа сж били подлагани на дълги опити и изпити, преди да имъ се повери и най-малката тайна. За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишатъ и цели трактати. Това не е най-сжщественото, защото Ученикъ по поржчка не се става. Ученичеството, това е вжтрешенъ процесъ. Моята цель беше да повдигна въ умовете ви една идея. У насъ има желание да станемъ ученици, и ако има нещо хубаво въ това, то е, че притежаваме най-хубавото отъ желанията: да се учимъ. И намъ предстои трудъ, задачи за решаване. И азъ ще завърша съ думите на нашия Учитель за най-близката задача, която ще требва вече да решимъ. Ето тия думи: "И тъй на тия малкото ученици, които сж, казвамъ: Като се върнете дома, турете ржката си на сърдцето си, и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърдце, както сърдцето на Христа? Толкозъ хиляди години то е туптЬло за празни работи, почна ли да тупти, както сърдцето на Христа? Подръжте дълго ржката си, и дайте единъ положителенъ отговоръ. ПослЬ, турете си ржката на главата, и кажете: Този умъ хиляди години е мислилъ празни работи, почна ли вече да мисли, като ума на Христа? СлЬдъ това, погледнете ржцЬтЬ си, и кажете: Тия ржцЬ хиляди години сж работили, всичко сж вършили, почнаха ли да вършатъ това, което Христосъ върши, да дЬйствуВатъ, както Христосъ е дЬйствувалъ?" "Ето важниятъ въпросъ" казва нашия Учитель, "който ученицитЪ трЬбва днесъ да разрЬшатъ."