Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.
УЧЕНИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ
Рупърш Шелдрейк
В първия брой на „Житно зърно" 1999 г. ви представихме книгата на Рупърт Шелдрейк „Повторното раждане на природата" в превод на български. Там имаше кратки бележки за основните й идеи и за самия автор. Сега искаме да ви дадем повече информация за този изтъкнат и необикновен учен, който наред с още няколко известни свои колеги като Дейвид Бом, фритьоф Капра, Джеймс Лавлък и др, застана на предната линия на новата наука в търсене на други хоризонти и за излизане от механистичното и редукционистично мислене. Той, заедно с много други, работи за разширяване границите на науката и разкрепостяване на възгледите ни за света, в посока, съответстваща на новото хилядолетие. Работи за обединяване на изкуствено разделените понятия дух - материя, земно - небесно, за обединяване на науката с духовността. Той е и между учените, поканени да открият през 1991 г. Шумахер колеж в Девон, Англия.
Р. Шелдрейк е създател на хипотезата за „формативното причиняване" и „морфичния резонанс", изложена първо в книгата му „Нова наука за живота" (1981). С нея той сепна научната общественост и предизвика необикновено раздвижване сред учените не само с една нова теория, но и с пътя към един нов светоглед. Това бе смела хипотеза, която дойде да замести възгледа на съвременната биология с един органичен модел, който приема като базови мисълта и живота, вместо материята и математиката. Авторът предложи прости експерименти, които да проверят и потвърдят тази хипотеза.
В професионалното развитие на Шелдрейк изпъкват силно две характеристики: първо - той е страстен експериментатор и ревностен изследовател с превъзходна теоретична научна подготовка. За него експериментите са „оракулите" на съвременния свят. И второ: той е научен революционер, който обича да задава въпроси, които повечето учени избягват.
Рупърт Шелдрейк казва за себе си:
„Роден съм и отраснах в Англия. Още от детството у мен преобладаваше интересът към живите неща. От ранна възраст се интересувах от растения и животни. Определено исках да изучавам биология и затова отидох в Кембридж да следвам биология и химия. Но тук бързо се отвори огромна пропаст между първоначалното ми вдъхновение и интерес към живите организми и живота въобще, и биологията, която ми преподаваха: механистична, ортодоксална - дисекции, манипулации,разрязване на живото тяло на части.Никаква връзка с прекия опит и изживяване. Чувствах, че има нещо погрешно, но не можех да открия какво е. Когато се запознах с трудовете на Гьоте разбрах, че още в края на 19 век той е имал виждане за различен вид наука - сега наричана холистична, която интегрира прекия опит и вникването и която работи с цялото. Все повече се убеждавах, че механистичният модел просто не става когато се опитваме да разберем по-добре живите организми. У мен започна да се оформя идеята за „морфичния резонанс", основата на паметта на природата и оттогава насам работя главно върху това. Но идеята за загадъчната взаимосвързаност от телепатичен вид между организмите и колективната памет на вида не се приемаше добре в научните лаборатории. Необходим бе нов вид наука.
Исках да работя с живи, цялостни организми, нещо, което да е полезно. Така през 1974 отидох в Индия, в международния институт за изследване на реколтата в полубезводните тропици на Хайдерабад. Изследвахме физиологията на тропически бобови растения и успяхме да увеличим реколтата. Там написах първата си книга, в ашрама на един забележителен човек, Бид Грифитс, английски бенедиктински монах, който съчетаваше успешно източните със западните традиции. Той ми помогна по-лесно да прехвърля мост между християнството и източния светоглед."
Загадката на морфогенезиса - начина за възникване на формите в природата - никога не е била обяснена задоволително, независимо от такива термини като „генетична програма" и „зародишна плазма". Хипотезата на Рупърт Шелдрейк за съществуването на организиращи се полета, които стават все по-влиятелни с течение на времето, не претендира да изясни всички загадки, но помага да се обхвана и разберат широк спектър от природни явления. Хипотезата за формативното причиняване 1) оспорва предпоставката, че съществуват вечни, неизменни закони в природата, и 2) предполага, че живите организми и тяхното поведение се повлияват от така наречения от автора „морфичен резонанс" на подобни организми от миналото.
Втората му книга (1988г.) е „Присъствието на миналото". Идеята, че паметта е присъща на природата, влиза в конфликт с някои ортодоксални теории, които властваха, преди да бъде направено епохалното откритие на шестдесетте години, че самата Вселена еволюира. Тази еволюционна памет зависи от „морфичния резонанс", който е основан върху подобието. Колкото по-подобен е един организъм на предшестващите го, толкова по-голямо е влиянието на този резонанс. Това, което обикновено приемаме за природни закони, може би трябва да наричаме „навици на природата". Шелдрейк предполага не само, че природата има навици, но и че тези навици се развиват. Метафората за навика много добре изразява идеята за повторяемостта, с която се развиват нещата и за зависимостта им от това, което се е случвало и преди.
Теорията за морфогенетичните полета предполага, че съществува поле или пространствена структура, която е отговорна за развитието на формите. Тоест играе ролята на формативна структура. Полетата са области на влияние в пространството и времето. Тяхното естество е повече модификация на пространството, докато самата материя не е вече фундаментална реалност. Полетата не възникват от материята, но материята възниква от полетата. Шелдрейк предполага, че самите полета еволюират и имат вградена памет. Процесът, чрез който подобните неща въздействат върху следващи подобни чрез пространство и време, той е нарекъл морфичен резонанс. Това е много подобно на идеята на Юнг за архетиповите матрици в колективното несъзнателно.
Един от най-изумителните аспекти на тази теория е, че тя води до ново тълкуване на паметта. Шелдрейк смята, че настройването чрез морфичния резонанс е именно самата основа на паметта.
Рупърт Шелдрейк твърди, че биологичните полета, „вгнездени" във физическите дават форма на телата и поведението на живите неща, както магнитното поле оформя железните стърготини около себе си. Морфогенетичните полета са реални физически в смисъла, в който са реални гравитационните електромагнитни полета и тези на квантовата материя.
Един убедителен пример, въз основа на експерименти, провеждани в университетски лаборатории в САЩ, Шотландия и Австралия показва, че когато плъхове в една лаборатория усвоят един трик или „номер", не само техните потомци в същата лаборатория, но и плъховете от същата порода във всички други лаборатории научават същия трик в много кратко време. Като че ли „прототипът на плъха" , неговата колективна памет заучава известно умение, което впоследствие частите му, разпръснати по цял свят, започват да проявяват. „Този вид еволюция в поведението приляга съвършено на теорията на морфичния резонанс, докато изглежда съвършено необяснима от конвенционалния механистичен възглед", казва Шелдрейк.Съгласно този подход цялото е нещо повече от сумата на неговите части: цялото е поле, което дава структура и организация на частите.
Ученият поддържа сетивата си и интелектуалните си канали отворени за явления, които са „аномални" и замисля експерименти, за да изясни тези аномалии с език и термини, които разклащат основите на конвенционалното мислене. Този подход е изчерпателно илюстриран в четвъртата му книга „Седем експеримента, които могат да променят света", която с редица прости, достъпни експерименти въвлича огромни кръгове доброволци в доказване на такива „парафеномени", като наличие на телепатия у животните, повишена парасензитивност у хора и т. н.
Основната концепция на Шелдрейк намираме в следните негови думи: „Еволюиращата вселена не наподобява часовников механизъм или парна машина. Единственото нещо, на което наистина наподобява, е развиващ се ембрион. Организмите започват от нещо малко - семе или зародиш и с развитието им се извършва все по-сложна диференциация на все по-сложни структури и модели. Това е органичен възглед за космоса. Всъщност теорията за „големия взрив" напомня древните митове за „счупването на космическото яйце", от което възниква и расте космичният организъм. Развитието на Вселената наподобява растежа и вътрешната диференциация на един зародиш или на живия организъм."
Представя Минка Петрова