Разлика между версии на „Учителю, да прогледам!“

Версия от 12:45, 2 май 2011

Беседи

Неделни беседи

1931

Учителю, да прогледам!

Учителю, да прогледам! - оригинален текст

Учителю, да прогледам! Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/ „Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части. Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън отъ него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти. И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление. И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пре- чупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи. Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато некоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организи- рат. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молятъ хората? Това същество изисква от всички хора, които с членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва ра разбират. Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот. Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи, колелото напред. Щомъ свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува. Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравияъ човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес. Като се говори за щастие, питамъ: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи животът, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкия мозък, човешкия череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговия живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40-50 кгр., като от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си", те са имали пред вид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия животъ, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека. Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен въ различни форми: религиозните хора вярват в дявола; материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжи- ето — всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войнат. — Това е въпрос. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но сщият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на мястото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават въ живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота", Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината, Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има извстен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето.—Защо му е този метод? — Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив пжт. Парите не с нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството,което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20-30 години въ университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долари на день, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долари на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получаватъ 4-5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат. Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи света, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Осве Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат Свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света. Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг — в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по- рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава. Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френо- логическо гледище. Много германски и други учни антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени трябва да се ползуват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правятъ сравнения. Черепът има известно съотн¬шение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го подига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, де остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее отъ някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам; ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила? Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бждат подобни на тях. Ако разгледаме целата еволюция, от създаването на Света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всички форми през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един отъ друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат — изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават,за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи сжщества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека. „Учителю, да прогледам!" Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т.н.. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо. Геологът продължава своите изследвания по- нататьк: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще виците, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животът е произлязъл отъ клетката. Животът въсъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега. Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт. Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори пжт на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човекъ може да дойде на земята, колкото пъти иска. Какъ? — Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат, има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори пжт няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплотяването, те са слепи хора; онези пък, които подържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги подържаме, те пак сжществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде. И тъй, какво нещо е Любовта?—Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смьртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен.

14 Скжса ли връзката си съ Истината, той се зароб¬ва, ограничава. Въ това отношение Истината, са¬ма за себе си, нЪма защо да се обяснява. Тя представя реалность вънъ отъ сегашните раз¬бирания на хората. Мждростьта, сама за себе си, представя реалность вънъ отъ сегашните раз¬бирания на хората. И Люоовьта сжщо така пред¬ставя реалность вънъ отъ сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовьта, подъ думата любовь хората разбиратъ тъкмо това, което не е любовь. Това, което съвременните хора наричатъ любовь, ражда всички нещастия въ света. Когато човекъ залюЗи кокошката, тя влиза въ тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза въ тенджерата. Каквото залюби човекъ днесъ, все въ тенджерата го туря. Мжжъ залюби жена, или жена залюби мжжъ, пакъ настава стра¬шно положение: на всека стжпка ще има стража¬ри и дедективи. Като говоря тия неща, азъ немамъ предъ видъ некого отъ васъ. Ако требва да се каже нещо за присжтствуващите, то ще бжде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не верватъ. Те и въ такъвъ случай сж наклонни да мислятъ, че се подиграватъ съ техъ. Много отъ съвременните хора сж дошли до положение да съзнаватъ злото и да не го желаятъ, но въпреки това, злото върви подиръ техъ така, както сенката на колелото следъ са¬мото колело. Запримеръ, некой не иска да рев¬нува, а въпреки това е ревнивъ. Некоя жена има добъръ мжжъ, благороденъ, професоръ въ университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори въ себе си, не иска да се интересува, какво прави той въ университета, съ кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява въ него и да го следи, но веднага ревностьта иде като сенка въ нейния животъ, помрачава съзнанието й, и тя започва да се инте¬

15 ресува за него, да следи живота му въ универ¬ситета. Питамъ: какво лошо има въ това, че не- кой младъ професоръ се разговаря съ една кра¬сива студентка? Той е въ красиви, благородни отношения съ нея, преподава й нещо отъ своите знания. Не мислете, че професорит-Ь се занима- ватъ само съ красивите студентки. Те могатъ да се занимаватъ и съ котките си, да ги милватъ, да ги гладятъ. Има богати американци, които за- вещаватъ имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само къмъ некоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие некъде вътре въ дадено живо същество. Човекъ може да обикне и некой конь. И тогава, докато този конь е съ него, той е свободенъ, разположенъ. Отдели ли се коньтъ отъ него, той губи вече своята свобода. Казвамъ: единъ отъ важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросътъ за мо¬зъка. Природата не обича дисхармония въ не¬щата. Тя не обича да корегиратъ нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията отъ своята намеса. Азъ не разглеж- дамъ природата въ този смисълъ, както хората я разбиратъ. Днесъ много отъ учените хора, много отъ окултистите, както и некои отъ обикновените хора, гледатъ на природата отъ друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като изразъ на най-възвишеното, най- разумното и най-благородното, което съществува въ света. Така определяме природата, защото, ако заменимъ думата природа съ думата Богъ, тази дума за съвременните хора е изгубила сми¬сълъ. Думата природа днесъ е още въ възходе* ща степень. Въ понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздухъ, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за насъ дълбокъ смисълъ. Тъй щото, висшето съзнание, което

16 функционира въ целокупната природа, не обича да го корегирагь. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи неща¬стия. Запримеръ, докато природата създала чо¬вешката глава и мозъкъ въ нея, тя е употребила милиони години. Съ редъ щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблаго¬приятни условия за нейното създаване, като се стара¬ла едни да избегне, други да използува. И следъ всич¬ко това, има ли право човекъ, само съ единъ замахъ да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-гол4мите нещастия. Въ този смисълъ приро¬дата не търпи никакви криви мисли, криви за¬ключения. Запримеръ, некой си внуши мисъльта, че го преследватъ, че искатъ да го убиятъ. Таки¬ва мисли въ природата не сжществуватъ, и тя не позволява никому да ги подхранва въ своя мо¬зъкъ. Другъ казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мжжа, нито мжжътъ е създаденъ за жената. Вие требва пра¬во да разбирате. Казвамъ: истинските отношения с^ отноше¬ния на работа. Това е законъ на свободата. Лю- бовьта пъкъ отпосле ще дойде. За да могатъ двама души да се обичатъ, те требва да бждатъ абсолютно свободни. И като дойдатъ свободните хора, те ще бждатъ въ сила да извършатъ нещо за самата природа. Свободниятъ човекъ нема да търси щастието въ света, защото той и безъ то¬ва е щастливъ. Търси ли щастието, той ще из¬губи и това, което има. Ние виждаме примеръ въ това отношение отъ Адама. Когато Богъ по¬стави Ндама въ райската градина, въ първо вре¬ме той беше щастливъ. Богъ му даде работа, да изучава животните. Той беше добъръ естест- веникъ. Единъ день Богъ прекара всички живот¬ни предъ него, като го застави да имъ тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Ядама

17 той виде, че всички б"Ьха по две заедно, мъжко и женско беше създалъ Богъ. Тогава Ядамъ си каза: Господи, на всички животни си далъ дру- гарь, само азъ нЪмамъ другарка. Колкото и да съмъ ученъ, и азъ имамъ нужда отъ другарка. Какво ще правя самъ въ райската градина? Значи, възъ основа на зрението, на това, което виде, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Ядамъ организира една работа прежде¬временно, вследствие на което Богъ каза: Не е добре човекъ да бжде самъ. Така е отъ гледи¬щето на човека, разбира се. Затова Той го поста¬ви въ дълбокъ магнетиченъ сънъ и му извади едно ребро, отъ което направи жената, другарка на Ядама. Тогава Ядамъ рече: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми". Питамъ: какво разумно същество може да бжде това, което е плъть отъ плътьта му и кость отъ кость¬та му? Ядамъ не каза, че другарката му е есен¬ция отъ неговата душа, или отъ неговия умъ, или отъ неговото сърце, но каза, че тя е плъть отъ плътьта му и кость отъ костьта му. Така е разбиралъ той, затова и така се е изказалъ. Слепиятъ се обърна къмъ Христа съ думите: „Учителю, да прогледамъ!" Христосъ му отговори: „Да бжде споредъ верата ти!" Той искаше свет¬лина, която да го освободи отъ ограниченията въ живота му. Некой може да проповедва некому и да му каже: вервай въ Господа!—Това сж много обикновени думи. Днесъ всеки се стреми къмъ реалните работи. Дойде при мене некой сиромахъ, иска да му се помогне съ нещо. Язъ му давамъ 100 семенца отъ хубави плодни дървета и му каз- вамъ: ти имашъ десеть декара земя. Посей тези семенца и ще видишъ, какво богатство ще имашъ следъ десеть години. Въ почвата се крие него¬вото щастие. Въ това отношение всеки требва да разбира устройството на своя мозъкъ, да знае, че въ него се крие некакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще

18 бжде щастливъ човекъ, въ широкъ смисълъ на думата. Днесъ всички учени започватъ да изучаватъ човешката глава и човешкия мозъкъ. Който раз¬бира законите на човешкия мозъкъ, ще може въ бждеще да помогне за развитието на хора, които не сж даровити. Отъ едно дете, което не е даровито, въ продължение на неколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете въ неговото развитие. При сегашното само- възпитание се търси изходенъ пжть, чрезъ който хората да подобрятъ живота, ^както индивиду¬ално, тъй и колективно за отделните народи и за делото човечество. Съвременните хора съзнаватъ нуждата отъ възпитание и казватъ; требва да се започне отъ възпитанието на младото поколение. Верно е, че требва да се започне отъ децата, но требва да се знае, какъ да се започне. Френолозите, на¬примеръ, казватъ, че религиозното чувство у чо¬века не е еднакво развито, Сжщо така и интели- гентностьта не е еднаква у всички хора. Френо¬лозите измерватъ горната часть на главата, после измерватъ челото и отъ големината на жглите, които се образуватъ отъ носа до ухото и нагоре къмъ главата, сждятъ за интелигентностьта на чо¬века. Колкото по-големъ, е жгълътъ, толкова и човекъ е по-интелигентенъ. Следователно, има условия въ живота на човека, при които този жгълъ може да се увеличава или намалява. Инте¬лигентностьта зависи още и отъ моралния устой, както и отъ добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи отъ устройството на зад¬ната часть на мозъка. Запримеръ, некой човекъ може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната часть на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентностьта и моралните му чувства не сж добре развити. Учените сж за- белезали, че нишките, които излизатъ отъ мозъ¬

19 ка, сж въ известно съотношение съ сивото веще¬ство на мозъка. Енергията, която излиза отъ мо¬зъка, се намира навсЪкждЪ по земята. Обаче, вис¬шата интелигентность, на която ние се подчиня¬ваме, не се намира на сжщото равнище, на което ние живЪемъ. Тя е надъ насъ. За да влЪземъ въ връзка съ тази интелигентность, зависи отъ висо¬чината, на която заставаме, както и отъ жгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигент¬ность. Яко отидете въ единъ градъ, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентностьта. Ще влезете въ университетите, ще се запознаете съ професори, поети, философи, музиканти, ху¬дожници и отъ отношенията, въ които ще бж- дете съ техъ, ще можете, отъ разумните имъ центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаятъ този законъ на възприемане, сж за- белезали, че интелигентностьта отъ висшите къмъ низшите сжщества се предава подъ жгълъ 45°. Това е забелезано и въ самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и пре¬дава подъ жгълъ 45°. Забележете, когато човекъ се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си подъ наклонъ на жгълъ отъ 45°. И тъй, когато човекъ постави мозъка си въ връзка съ своя личенъ животъ, той ще се натък¬не на редъ смущения, на редъ фиктивни работи, които само ще го обременятъ и спънатъ въ раз¬витието му. Който иска разумно да прогресира, той требва да освободи мозъка си отъ всички тежести, отъ всички спънки на личния животъ. Требва ли синътъ, който е отишълъ въ стран¬ство да се учи, да се смущава отъ това, дали ба¬ща му ще изпрати пари, или не? Той не требва да се смущава, но смущенията ще дойдатъ въ ума му поради невежеството, въ което се намира. Сега ще ви приведа единъ примеръ за не¬вежеството на хората. Синътъ на единъ отъ древ¬ните египетски царе, Соломонъ — Ра, се влюбилъ въ една отъ най-красивите египтянки, наречена

20 Елтамаръ. Тя била отъ много бедно произхожде¬ние. Царскиятъ синъ р-Ъшилъ да се ожени за нея. Въ деня, когато требвало да се вЪнчаятъ, разбо- лЪлъ се египетскиятъ аписъ. ПрЪдъ видь на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този бракъ. Те считали за несъвме¬стимо венчаването на младата двойка да стане въ този день, когато свещениятъ аписъ се разболЪлъ, и затова развалили брака. Отъ този день, обаче, започнало падането на Египетъ. Какво представя този аписъ, че требва да се кжса връзката съ възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуватъ да се свържатъ съ красивото, съ възвишеното въ живота. Аписътъ представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното въ живота. Питамъ: какво може да излезе отъ единъ народъ, който се допитва до единъ аписъ? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото верваха повече въ аписа, отколкото въ Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бжде човекъ снизходителенъ къмъ животните, но египтяните прекалиха съ снизхож- дението си къмъ аписа и къмъ други животни, които считаха свещени. Казвамъ: съвременните хора не верватъ въ аписа и въ котките, но иматъ друга слабосгь, те верватъ въ парите. Американците верватъ въ долара и го наричатъ „всесилниятъ доларъ". Единъ отъ българските поети е казалъ: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеонъ е казалъ : пари, пари требватъ на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае отъ добри и ра¬зумни майки и бащи, но той настоявалъ, че Фран¬ция се нуждае отъ пари. Верно е, че парите сж сила, но хората верватъ въ техъ повече, откол¬кото требва. Тамъ е техното заблуждение. Синътъ верва повече въ парите, които баща му пращав отколкото въ баща си. Дъщерята верва повече

21 въ паригЬ, които майка й праща, отколкото въ майка си. Сега, като разглеждамъ този въпросъ, не каз- вамъ, че хората сж виновни за аномалиите въ жи¬вота. Всички тия н^ща сж последици отъ хиляди поколения; те сж причина за отклоненията въ съ¬временното човечество. Днесъ всички требва съз¬нателно да работятъ, да се освободятъ отъ по¬следствията на миналото, но не чрезъ закона на необходимостьта, а чрезъ закона на Любовьта. Въ природата сжществува идеаленъ редъ на не¬щата, който всеки самъ може да опита. И къмъ този редъ, именно, требва да се стремимъ. Ако се съобразявате съ реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но въ единъ день ще можете да подо¬брите тези условия. Не се ли съобразявате съ реда, който сжществува въ природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и въ най- добре уредена държава да живеете, въ единъ день само можете да изгубите тези условия. Ни¬ма царьтъ, който има всички външни благоприят¬ни условия, не умира? Нима видниятъ професоръ, който е свършилъ 2 — 3 факултета и разполага съ много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубватъ добрите условия, щастието си, дори и самия животъ, се дължатъ на неестественото положение, което те заематъ по отношение на своя мозъкъ. Вследствие на тази анормалность, днесъ умиратъ повече хора, откол¬кото требва. Умиратъ повече, но и повече се раждатъ. Правилно е да не умиратъ много хора, но и да не се раждатъ много. Ако хората живееха по 120 години, те щеха да бждатъ по-добри, ще- ха да иматъ опитнести. Днесъ какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хи¬лаво дете, за което майката целъ животъ плаче и се пита; защо Господъ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката требваше да разбира

22 устройството на своя мозъкъ. Тя требваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човекъ разбира устройството на своя мозъкъ, той ще знае, кога требва да постжпи на училище. Човекъ не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да верва въ това, което иска, но ще верва въ това, което му е определено; той ще верва въ това, което съдържа въ себе си Любовь, Мждрость и Истина. Ако това, въ което верва, не съдържа въ себе си Любовьта, Мждростьта и Истината, това верую ще внесе отрова въ неговия организъмъ. И тога¬ва, колкото по-скоро се освободи човекъ отъ то¬ва верую, толкова по-добре зз него. Сега, азъ не казвамъ, че съвременнитк хора сж потънали въ заблуждения, но обръщамъ вни¬мание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди въ ума имъ, води следъ себе си хиляди още съмнения, които сж въ състояние да разстроятъ организма на човека. Англичаните, на¬примеръ, които минаваха за трезвъ народъ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днесъ въ английския парламентъ, ще видите, че столо¬вете тамъ сж завинтени съ бурми. И въ техния парламентъ ще видите стражари, които следятъ за реда, да не би депутатите да се сбиятъ. Парла- ментътъ, който минава за свещено место, дето заседаватъ най-отбрани хора, които създаватъ закони, и той днесъ изгуби своята светость. Тези хора тамъ не могатъ вече да служатъ за примеръ на своя народъ. Моята задача не е само, да изнасямъ факти, какво вършатъ управляващите, учените и т. н. Всички могатъ да ми възразятЪ: наша работа е, какво ние вършимЪ. ВЪрно, техна работа е. но питамъ: какъ ще се възпита младото поколение, отДе ще дойде доброто въ света? Може ли до¬брото да дойде отъ въздуха некжде? Едно нещо требва да се има предъ видъ: никой не може да предизвика или да събуди некакво чувство, некак-

23 ва дарба или способность у човека, ако той я нема въ себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродЪтель у човека, само ако той я има въ себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човекъ е честенъ, вие можете да събудите неговата честность. Оба¬че, невъзможно е да се предизвика у човека из¬вестно чувство, известна дарба или способность, ако те не съ вложени въ него. Мнозина казватъ за некого: вижъ, какви работи насажда този чо¬векъ въ главите на хората! Какъ ги заблуждава! Казвамъ: никой никого не може да заблуди. Все¬ки самъ си носи заблужденията. Отвънъ могатъ само да се подхранятъ заблужденията на човека, но не и да се насадятъ. Всеки самъ носи заблуж¬денията въ себз си. Нима онзи човекъ, който взи¬ма лотарийни билети и верва, че ще спечели, не е заблуденъ? Кой го е заблудилъ? Никой не го е заблудилъ. Той носи заблуждението въ себе си. Този човекъ въ Бога не верва, въ лотарийните билети верва. Чудно е, какъвъ е този законъ, който действува върху хората така, че ги кара да верватъ, че ще спечелятъ най-големата печалба! Сега, на всички присътствуващи тукъ каз¬вамъ: всеки требва да се проявява свобод¬но. Духовниятъ требва да проявява духовното въ себе си; професорътъ требва да проявя¬ва своята наука; военниятъ требва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно все¬ки човекъ има специфична работа въ живота, която той самъ требва да свърши. Азъ говоря за специфичната работа, за която всеки е предназ- наченъ. Тя е най-важната работа. България, като държава, следъ хиляди години може да не съще¬ствува, тя може да се преобрази, но всеки чо¬векъ, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много отъ миналите, съ изчезнали и ще изчезнатъ единъ

24 день, но човЪк-ь, като душа, нЪма да изчезне, той ще прЪживЪе всички времена и епохи. Дър¬жавата е форма, въ която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена отъ разумните хора. Докато има разумни хора, ще сжществуватъ и държави, но сами по себе си държавите не сжще¬ствуватъ. Държавата е активъ на човешкото съзнание. Докато човекъ сжществува, и държа¬вата ще сжществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата сжществува, И човекъ ще сжществува. Яко ние сме хора на Любовьта, на Мжд¬ростьта и хора, които обичатъ Истината, такава ще бжде и самата държава. Какъвто е човекътъ, та¬кава е и държавата, такива сж и сждиите, таки¬ва сж майките, такива сж бащите, такива сж све¬щениците, такива сж учените й т. н. Така треб¬ва да се говори Истината. Некой казва: ти какво мислишЪ? Мисля точ¬но това, каквото и ти мислишъ. — Ти вервашъ ли въ Бога? — Вервамъ въ тебе. Тебе виждамъ, въ тебе вервамъ, Нема какво да ме питашъ, въ какво вервамъ. То е моя работа. Смешно е, като вървя съ приятеля си, да ме пита, виждамъ ли, или не. Като вървя съ него, нека ме гледа въ краката. Ако вървя и изминавамъ 100—200 кило¬метра безъ да се спъна некжде, разбира се, че виждамъ. Ако мога да пиша и чета свободно, раз¬бира се, че виждамъ. Ако отида въ единъ домъ, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждатъ, и хромите проходватъ, има ли смисълъ да ме пи- татъ, вервамъ ли въ Бога? Така могатъ да пи- татъ само слепите хора, но онези, които виж- датъ, нема защо да питатъ. Който вижда, той е свободенъ. Засега нЪма нищо по-хубаво отъ сво¬бодата. Който има Истината въ себе си, той е свободенъ. „Учителю, да прогледамъ!" Това значи: Господи, освободи ме отъ всички заблуждения и ограничения, въ които сьмъ сега. Христосъ от¬

25 говори: „Да бжде споредъ вярата ти! * Питамъ: какво сж постигнали съвременните хора съ своята вера? Слепиятъ съ своята вера прогледа. Ями съвременните хора прогледаха ли съ своята вера? Преди години дохожда при мене единъ мой познатъ и ми се оплаква, че силно се простудилъ, опасява се да не заболее отъ пневмония. Казвамъ му: ще пиешъ гореща вода!—Пихъ гореща вода, но не ми помогна.—Какъ пи горещата вода?—Въ продълже¬ние на два часа изпихъ две три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, азъ ще ти пока¬жа, какъ требва да пиешъ гореща вода. Накарахъ го да донесе единъ самоварь еъ врела вода и после започнахъ да му давамъ да пие во¬да: въ продължение на половинъ часъ той изпи петь-шесть чаши гореща вода, следъ което се изпоти изобилно. Отъ изпотяването настана бърза реакция въ организъма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както требва. Некой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване съ вода. Първи- ятъ начинъ е чрезъ изпотяване, като се пие много гореща вода, по неколко чаши една следъ друга. Вториятъ начинъ е чрезъ абсолютно отказване отъ вода за неколко дни. Презъ това врЬме болниятъ или простудениятъ ще пости петь-шесть дни, безъ да приема абсолютно никакъ вода и храна. Тогава порите на организъма силно се отварятъ и възприематъ водата, която се намира въ про¬странството, въ въздуха. Съвременните учени могатъ да оспорватъ тези методи на лечение, но що се отнася до мене, азъ немамъ никакво съмнение въ техъ. Това, което каззамъ, съмъ проверилъ и опиталъ не веднъжъ, но много пжти. Тъй щото, тези методи сж абсолютно проверени. За мене вече не става въпросъ, какъ да се лекуватъ хората, но азъ повдигамъ въпроса за правилното мислене. Правата мисъль помага за преустройване на човешкия организъмъ. Запри-

26 мЪръ, некой забел-Ьзяа на лицето Сй известна несиметрия: устата, носътъ или другъ нЪкакъвъ органъ е изкривенъ. Той требва да работи за неговото изправяне. Другъ се поглежда въ огледа лото и вижда, че е доста остарелъ, има бръчки на лицето си. СжщеврЬменно този човекъ минава за много ученъ, познава философията и редъ още науки. Щомъ е така, нека премахне бръчките отъ лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: какъ може да прЪмахнемЪ бръчки!е си? Предста¬вете си, че сте малко дете, баща ви е князъ, и вие разполагате съ всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави кжщи, всички ви обичатъ, донасягъ ви разни плодове, прислужватъ ви редъ слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тихъ и спокоенъ. Нема да минатъ и десеть години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по то¬зи начинъ да се премахнатъ бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно. Казвамъ: това не сж само думи, но има пле- ада учени хора, и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия, по целия светъ, които вече прилагатъ тия методи за лекуване. Обаче, както днесъ се прилагатъ тия методи, въ техъ има нещо търгов¬ско, вследствие на което болестьта пакъ се връща. Въ лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човекъ, има и другъ начинъ. Той се заключава въ следното: човекъ требва да освободи мозъка си отъ всички страни¬чни смущения и да се свърже съ разумната при¬рода. Само по този начинъ той може да бжде радостенъ и веселъ. И тогава, човекъ ще дойде до положението, щото успехътъ на другите хора да бжде и неговъ успехъ; щастието на другите хора да бжде и негово щастие. Този е начинътъ, по който човекъ може да пресъздаде лицето си, и ако е почналъ да остарява, той може да се под¬млади. А сега, колкото по-киселъ става човекъ,

27 толкова и лицето му става по-кисело. Ако устнит^ на човека станатъ съвсемъ тънки, какво показва това? —Този човекъ изгубилъ своята чувствител- насть. Ако пъкъ устните станатъ съвършено дебели, това показва, че чувствата взиматъ надмо¬щие въ човека. Това, което съсипа черната раса, сж техните дебели устни; това,което съсипа култура¬та на жълтата раса,сжтехните скули и най-после, то¬ва, което съсипа белата раса, е тйхното чело. Твор¬чеството на белата раса достига само дотамъ, да из- мислятъ неща, които водятъ следъ себе си големи разрушения. Техниятъ стремежъ се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждатъ своите изобретения само къмъ една область, а всички други области на мозъка оставатъ незасегнати. При такъвъ развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищаватъ такъвъ родъ изобретения, като пла- щатъ скжпо на изобретателя имъ. Ако съ откри¬тието на задушливит4 газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, техното от¬критие има смисълъ, но ако те носятъ разрушение, какво може да се очаква отъ такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора! Сега, като говоря на хората така, азъ не подразбирамъ, че ние ще оправимъ света. Преди всичко азъ вервамъ, че светътъ е оправенъ. Оне¬зи, които ритатъ противъ светлината, те сж хора, впрегнати въ талига, които търсятъ начинъ да се освободятъ отъ талигата. Учените хора сж тури¬ли такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупятъ, тъ пакъ нема да се освободятъ отъ талигата. Великиятъ планъ, който Богъ е препвидилъ, ще се реализира, и светътъ ще се оправи. Аномалията, която сега сжществува въ св4та, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събу- дятъ. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всич¬

28 ки хора нагоре. Тогава Хората ще подадатъ едни други ржка, ще отрезвея тъ, ще хвърлятъ оржжията настрана и въ света ще се въведе редъ и порядъкъ. Сега не ви казвамъ, че требва да вярвате. Когато дойде това време, ще прове¬рите и ще повервате* И тогава не само единъ човекъ, но целиятъ светъ ще прогледне. И тъй, всички требва да имаме онази абсо¬лютна вера, да знаемъ, че въ света сжществува великата Любовь, която може да оправи света; въ света сжществува великата Мждрость, която може да въздигне всички хора. И най-после, всич¬ки требва да верваме, че въ света сжществува живата Истина, която е въ състояние да преобра¬зи хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могатъ да изпълнятъ своите задължения къмъ Бога и къмъ своите ближни, те сж мъртви. Жи¬ви хора сж онези, които могатъ да изпълнятъ волята Божия. Това е, което слепиятъ човекъ искаше отъ Христа. Днесъ целиятъ християнски светъ има нужда да отвори очите си, да благодари на Го¬спода за главата, за мозъка, който имъ е далъ. Богъ имъ е далъ такъвъ мозъкъ, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса има¬ха. И ако съвременните хора днесъ не прогледатъ, ще дойде друга раса, съ други глави, но светътъ пакъ ще се попрааи. 42 неделна беседа отъ Учителя, държана на 21 юний, 1931 г. София — ИзгрЪвъ.