Физическият и духовният човек
22 септември 1924 година, понеделник, 11.30 ч., при борчето на "Изгрева". Седнали сме на земята, всяка на своето място.
Сега, ако ви попитам: кое живо същество бихте великато образец напослушание, кое бихте дали като символ на послушанието? <197> Цветята. Да, послушни са цветята. Цветето казва: "Майка ми ме остави тук и аз съм послушно." Но туй цвете расте в две посоки, движи се нагоре и надолу. А за хиляди години и то се място от мястото си. За пример, две хиляди години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след две хиляди се е преместило може би на 500 км. Местят се цветята, само че у тях движението е медлено <196> за 4000 год. то може да се премести с още 500 км. Това е крайният му предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. Почиващо съзнателно състояние и 2. Активно съзнателно състояние. В почиващо състояние на съзнанието човек обмисля своите пътища, планове, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активно състояние на съзнанието вече има условие да работи. Тогава той прилага, реализира всичко. Тъй че имаме почиващо и реализиращо състояние на съзнанието. Последното можем да го наречем още озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Вие ще следите: когато в проявите на съзнанието активността, светлината намалява, това всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно, ако усещате едно стеснително, обременително състояние, недоволство, тей е признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом се приближавате към центъра, дали го съзнавате или не, винаги имате обратни на тия резултати. Чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? <197> Ако не знаем какво е умрял кон? При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече. <197> Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана в смисъла, както го тълкуват будистите, като място, дето няма никакво вълнение, а е вечен покой? Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най-хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по-хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирваната, това е едно състояние, в което вие можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдеш ли например до хора, които живеят в ниравана, и ти чувствуваш хармония. Ако вземете нирвана като място, ти можеш да влезеш и да излезеш, когато си искаш, тъй е. И вие все имате през годината един ден, когато сте като в нирвана и тогава се само забравяте. Разберете правилно. Човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: в този път, в който вие вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност. Ще живеете без никаква лъжа. В абсолютна истина. Това е първото, което трябва да научите. Ето беседата, върху която ви говорих. (Показва чертежа) Сега ще ви преведа този символ. Това, което виждате, прилича малко на музикален инструмент, на цигулка. Да допусне, че тази цигулка Бог я е създал. Питам: трябва ли тогава тя да се поверява в ръцете на един профан*? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери? Цигулката може да се повери в ръцете само на един виртуоз, който ще я пази. Под неговия лък този инструмент ще се развива. А този новак, който още не знае да свири, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека. Трябва ли човек да повери този храм на друг? Писанието казва: "Представете телата ваши в жертва жива, света и благоугодна Богу." Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света действуват отделно. Имате друго едно правило. Всички природни сили в света действуват все колективно. Например, вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него заедно действат и други сили <196> вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката, зъбите, всичко туй ще се прекомандирова; тъй че и всички други сили ще дойдат. На вас ви се вижда едно, а след него идва колектив. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е с цялото. Не бутайте нещата поотделно. За пример, имате едно желание, искате да го реализирате. Във въображението ви туй желание се представя като известен предмет, но този предмет като дойде, той е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето живеят поповите лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика иват. Някой тури въдицата, а те като някои философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че могат да излязат над водата отгоре. Аз във Варна съм наблюдавал как риби, веднъж хванати, се спасяват, изплъзват се пак във водата. Такава риба хваща въженцето, носи го насам-нататък <196> иска да освободи и другите рибки от него. А неопитните рибки отиват към въдицата. <197> Как да приложим послушанието? <197> Хубаво, Вие как схващате послушанието? <197> Да не роптаем от условията, в които сме, да не съпротивляваме. Значи да слушате. Като ви се каже нещо, да го направите. Послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумните същества. Тяхно качество е. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува един разумен закон, има дадени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до тези разумни методи. Послушанието трябва да следва слушането. Човек трябва да е слушал много дълго време, да е разумел това, което се говори и тогава ще бъде послушен. (Учителят посочи чертежа.) Във висшите светове ("А"), нещата са по-красиви. Колкото се слива повече към периферията ("Б"), друг изглед вземат нещата. Знаете ли, че послушанието е една от проявите на Любовта. Ти, като обичаш някого, готов си да извършиш всичко, послушен си. Тъй щото вие не можете да имате послушание без любов. Говоря за съзнателната любов; не за тази, несъзнателната. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и <210> дават път надолу. Божественото не го отлагайте, а го прилагайте. Често хората, мъже и жени, грешат; те се боят да проявят божественото в себе си. Да допуснем, че едно бедно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: "Мамо, да взема ли тази ябълка?" Майката взема ябълката от бедното дете и я дава на своето. Но другото дете почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Като вземе ябълката на чуждото дете, тя с нищо не може да му я замени. Ако то си даде ябълката от любов, то е друго нещо; това показва благородство. Ако майката я вземе, за да я даде на своето, то е насилие. Всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някой човек в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете това състояние, минете покрай него, блъснете го и той се разсърди, а после се извинява. Не трябва да бутате ябълката на детето, нито да разваляте на човека състоянието. Сега ще ви покажа каква пакост може да направите. Да кажем, че вие сте ученичка от гимназията, облечени сте хубаво и както се разхождате, виждате на пътя ученик, който върви и си учи предмета. Вие се правите, че сте изгубили пътя и питате: "Моля, за къде води този път?" Той ви погледне, вие му се усмихнете, отвлечете вниманието му. Това вече е игра. Вие го отминавате, но вече сте внесли един образ у него. Той учи, учи, пък погледне настрана <196> не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Защо трябваше да му се усмихвате? Какъв е мотивът? Главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако у вас Божественото съзнание е развито, веднага ще чуете един глас: "Постъпката ви не е добра." Вътре дълбок глас ще каже: "Вие не направихте добре." Друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Приближавате се към него, вземате го, привързвате крака му <196> във вас вече има друг обект, той е морален. Този, със счупения крак, вече няма нужда от вас. Но след като му направите услуга, вие не трябва да му ставате милосърдна сестра. Ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще си отидете, ще се скриете. Останете ли, след като дойде лекарят и милосърдната сестра при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение <196> ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение <196> ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства в теб. В него остава един образ, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: "Не", защото веднага изпъква твоят образ в него. И той ще каже: "Аз зная, че има благородни жени." Ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички от рода си. А ако се скриете, у него ще остане вашата Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва. Тази история <196> раздорът заради ябълката <196> това е един символ, то е жена или мъж, цар, майка или баща <196> то е всичко. Е, аз нося една ябълка, вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка, по-силен е от мен и казва: "Дай тази ябълка" и я взима. На тази ябълка, която за мен беше щастие, друг се радва сега. Обаче идва някой по-силен от него, удря го, взема ябълката <196> сега пък той е нещастен. Тогава аз държа първия, той държи втория и тъй може двадесет души да се скарат за нея.
- В оригинала вместо "... в ръцете на един профан?", е написано "... в ръцете на един професор?"