Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII)
В живота търси първо обвивката, после – обвитото, след това – семката, и най-после – разумното. При всички положения на живота разумното еднакво се проявява. Туй, което мери, а само̀ не се измерва, е разумното. Мери с разумното, което мери, а него не се труди да измериш. Не преяждай, за да не ти стане тежко. Не препивай, за да не се обезсмисли животът ти. Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. Не се лакоми за многото, за да не се огъне гръбнакът ти. Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради. Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една истина. В живота твърдото търси повърхността, течното – наклона, въздухообразното – обема, а светлината – простора. Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва. Търси Любовта, която не се придружава от омразата. Търси Правдата, която не се придружава от безправието. Търси Истината, която не се придружава от лъжата. Търси Мъдростта, която не се придружава от заблудата. Търси Доброто, което не се придружава от злото. Този е правият път за ученика, за вярващия и за посветения. Този е пътят на вечното възходящо благо, което краси духа.
– 15 август 1932 г., 5 ч. сутрин.