Ценности на любовта
Размишление.
Човтж дава цена на следните три неща: на живота, който има, на знанието, което придобива и на свободата, която му е дадена. Чо-век едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценяваш живота, това значи, да го разработваш. Животът представя ма-гериал, който всЬки човтж трябва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие от нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя нгЬ-ма с какво да се обл-вче. Съвременните хора се обличат, понеже заедно работят и си помагат едни на други. Обаче, в духовно отношение човек сам трябва да обработи вълната, сам да я изпреде и изтъче, сам да си ушие дрехата.
Днес голъчиа част от хората се на-мират в първата фаза на живота си, ми-елят само за ядене и пиене и казват: Чо-н"Ьк трт>бва да си поживее. Това ще му остане. Какво разбирате под думите „да си поживее човтзкъ"? Ако си поживее и изгуби щравето си, какъв смисъл има този жи-иот? По какво се отличава болният от
Матея, 12 гл.
ш
ллрлвия? Болният всвкога има нужда от помощта на близкит-в си; здравият не се нуждае от тяхната помощ. Болният иска да му помагат; здравият иска да помага. Болният е слаб като детето, което всъкога се нуждае от помощта на майка си. Ако не знае, как да кърми детето си, тя всякога ще го излага на страдания. Ако през време на бре-менността си майката се тревожи, това ще се отрази вредно върху живота на малкото дете.
Ще кажете, че това се огнася само за бременната майка. – Не, това се отнася за всеки човетс. Всички хора са бременни с новия, с Божествения живот. Ако постоянно се тревожат, те внасят диехармония в новия живот, с който са бременни. Да се тревожи човтзк, това не значи, че е лош, но той още не е организирал силите на своя организъм. Каква с разликата между лошия и добрия човек? Някой мисли, че е много добър, а друг мисли, че е лош човек. Лошият човек е мързели в, хитър. Той гледа да мине с най-малко мъчнотии и разходи. Той обича да използува труда на другиго хора. Добрият човгЬк е работлив, не се ползува от чуждия труд, нито пък си служи с насилие. Той не нарушава великитъ-закони на природата и на Битието.
Понеже съществуват два вида хора в света, добри и лоши, различаваме и два възгледа върху живота: Едни хора подържат възгледа, че без насилие не може да се жи-
145
вее. Да прилага човек насилието, това не значи, че той е силен. Силен човек е само онзи, който прилага законитъ* на живота, на знанието и на свободата. Силният човек работи с мисълта си. Без никакви орж.жия той може да се справи с най-добре и модерно въоръжен войник. Достатъчно е да концентрира мисълта си към този войник, за да може да стопи пушката му, и куршумите му да изгърмят, без да причинят нъ-каква вреда. Силна е човешката мисъл! Тя може да действува на хиляди километри разстояние, когато куршумит достигат на единъ-два километра. Като знае силата на своята мисъл, човек трябва да я упражнява в живота си. При това, от човека зависи, дали ще прилага мисълта си за добро или за зло. Ако с мисълта си човек воюва с злото, с греха, гой е на прав път. Не е достатъчно човек само да се произнася, кой как живее, добре или лошо но той трЬбва да изправя сзоите погръшки и слабости, главно с силата на своята мисъл. Не бързайте да се произнасяте, че н"Ькой човек е крадец, или пре-стлшник, но първо мислете върху кражбата и престъпленията на хората и тогава кажете мнението си.
Може ли да се нарече крадец онзи, които къса плодове от собствената си градина? А кой може да нарече собствени дървета тия, за растенето на които светлината, топлината.
146
влагата, въздухът и почвата са взели голямо участие?
Един цар решил да изпита министри-т си, да види, с каква разумност и с какво сърце разполагат. За тази цел той раз-дълил царството си на десет голями области и на всЬки министър дал по една об-ласт да управлява, а той сам заминал за странство. Няколко години след това той се вернал в царството си, но преобл^чен, в вид на беден, окъсан просяк и посетил всички свои министри. Като влъзъл в една от градинит на своит министри да си от-кжене един плод, веднага дошли слугит-в на министра и го изпждили на улицата, под предлог, че крадец е влязъл вътре. И де-сетт министри се отнесли към него по сж-щия начин. Тб го нарекли крадец, престъп-ник и му подписали приеждата – да бъде изпжден вън от предвлите на царството им.
Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вЪч-ни промъни. В този порядък нъщата постоянно се рушат и съграждат. Божественият порядък, обаче, е порядък на въчна хармония и единство. Там няма ръжи промъни. Дойде ли до този порядък, човек правилно се развива. Там процесите се извершват, както в природата. Там работи Висша ра-
147
зумност. Посадите ли семето в земята, то покълва, расте, цъвти и плод дава. ТЬзи процеси се извершват правилно, без никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работит-в на човека не вервят добре, той живее в човешкия порядък. Вервят ли работите му добре, той живее в Божествения порядък, в света на Въчната хармония и красота. Като съзнава това, човтж трябва да воюва за възстановяване на Божествения порядък в света.
Щом е дошъл на земята, човек все грабва да воюва с никого. – С кого ще воюва? – - С злото. За да воюва с злото, човек трябва да разбира естеството му, да шае. как да се бори с него. Едно от свойствата на злото е това, че като се допре чо-век до него, губи част от живота си, както топлото тЬло губи част от топлината си, като се допре до нтжое студено тъло. Следователно, както студеното тъло взима от топлото, без да дава нещо от себе си, така и злото всЬкога взима, без да дава. И лич-нияг живот на човтжа се отличава с сж-щото свойство: взима, но не дава. Наистина, човек, който живее изключително за своята личност, казва: Аз да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този живот човтж трябва да работи върху себе си да подчини личността си на Божественото. Не я ли под-
148
чини злото ще се вмъкне в него и ще го разруши.
Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсвла случаи да и напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родих и отгледах този син. да го дам в ръцет на тази чужда жена да му заповьдва? Един ден тя намислила да отрови снаха си да се освободи ог нея. За тази цел тя омъсила пръсна питка с сирене турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и казала: Дъще омъсих една пръсна питка с сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес мною работи, трябва да се подкрепиш. Понеже снахата имала още малко работа взела пи1кат а и я турила настрана. В това време един про-сяк похлопал н,л вратата и поискал малко хлъб. Снахата веднага излъчла и тала питката на просяка като си помислила- {Де дам питката на този беден човек. А* всякога мога да си направя такава питка а той не може. Просяк ьт гурил питката в торбата и продължил пж.тя си. На пътя нъ-къде го срещнал един пътник които уми-рал от глад, понеже идвал от далечен пжл. Той спр"Ьл просяка и го запитал: Мо-жеш ли да ми дадеш парче хлтзб? Уми-рам от глад. Просякьт веднага извадиль
149
шпкага от торбата си и му казале Заповь-дай, хапни си сладко и б/вди благодаренъ' Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло на края-1 Патникът не бил друг нтзкой, ^свен си-ньт на лошата свекърва. Значи, иска ли чо-втзк да направи зло на нвкого, той го прави на себе си.
Се1а, като знаете свойствата на гртзха и на зло го, не се плашете от ^х, но ги изучаваше. Не е достатъчно да знаете само едно от свойствата на греха и на злото, но трябва да знаеге всичките им свойства. Чрез злото и греха човт>к се отдалечава от своя идеал, от Бога. В първо време злото се стреми ла го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесилен , ггокато помрачат ума му. Щом умът на човека се помрачи, лесно е вече да се отдалечи от Бога. Като го верже добре, злото отива при човежа и му казва: Познаваш ли кой съм? Знай, че ти не си никаква сила. Аз съм теоят Бог, на К01 ото гртзбва да се подчиняваш. Каквото ти заповвдвам, ще ме слушаш. Като се види в юва положение, човтзк казва- НтЧма какво да се прави, заповед е гова. Ще из-пълнявам всичко, каквото ми се казва.
Съвременнит-в хора често изпада 1 в нектите на злою и на гртЧха и се чудят , 1а-шо е допуснато злото в свега. Тб се нль-кват на противоречието, как може злото да се промъкне в свега, шом нгичко е
150
създадено от Бога. Наистина, вевки потик е от Бога, но начинът на реализирането му не е Божествен. Потикът в човека да яде иде от Бога, но каква храна да употребява и как да се храни, това човек решава. Човек сам се е заел да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли. После ги готви по различни начини, с различни приправки. Кой е научил човека да коли домашнит-в птици и овце и да ги готви? Той сам е дошъл до това изкуство. Бог никога не е учил човека, как да коли и как да готви. Човек не тр-вбва да търси начини да се оправдава, но той тр-вбва да има ясна представа за нещата, за произхода им, за причините, които ги предизвикват.
Какво представя гр-вхът? –- Гр-вхът е едно верую, през което е минало ц-влото човечество. Гр-вхът е създаден от разумни сж.щества, които са живели в далечното минало. Т-в са оставили своето влияние на следващите покол-вния, вследствие на което ние виждаме греха и в нашит-в времена. Днес всички хора гр-вшат. Ние казваме, че човек гр-в-ши по атавизъм. Да, не е лесно човек да се бори с своите атавистични склонности.
Един виден мисионеръ-християнин отишъл на едии остров в Великия океан, между човекоядци, да им проповедва Христовото учение, да ги обърне към Христа. След н-вколко годишна усилена дейност,
151
той усп-вл да обърне много от тгЬх към Христа –в правия път. Случило се по това време, че една от новитФ. християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че няма да живее повече, тя извикала един свещеник у дома си, да я изповяда. Обаче, тя не се изповядала, по му казала: Отче, ще те моля да ми доставиш една малка ржчичка на някое дете. Мисля, че като изям тази ржчичка, съвершено ще се изле-кувам. Какво показва това? – Това показва, че макар и обърната към Христа, тя не може да се откаже от детската ржчица, т. е. от канибализъма. Не само тази канибалистка се е вернала към своето минало верую, но и всвки човек, въпреки убеждението си, че е християнин и не яде месо, все пак ще прояви своето старо верую. Щом се види в някакво затруднение, той казва: Ако се нам-ври отнякъде една детска ръчица, аз непременно ще оздравея, и работите ми ще се наредят.
И тъй, да се връщате към канибализъма, това не е никакъв морал, никакво ново учение. Истински морал е този, който издържа през всички епохи. Заприм-вр, ако днес някой мъж се осмели да обича и друга жена, освен своята, считат го за немо-рален човек. Какво ще кажете, когато един брат обича четирите си сестри? И т-в са жени. Има ли право този човек да обича тия четири моми? Чий закон е лю-
152
бовьта: на Бога, или на човека? Казано е в Писанието, че двоеумният човек е неносго-янен в своите пътища. Тогава може да се ?;аже, че и двусърдечпият чов"Ьк е двое-умен в постъпките си. Когато говорим за мъже и жени, ние разбираме двата принципа: мъжкн и женски. Следователно, когато се ,<азва, че чов1зк не трябва да има две жени или двама мъже, разбираме, че не трябва да има два ума и две сърца. Работите на веЬ-ки чов^Ьк, който има два ума или яве сърца, са винаги объркани. Всвки човтж, който има два ума или две сърца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава от Бога, защото умът му се помрачава, а сърд-цето му се разколебаза.
Мнозина се стътняват да говорят за любовта. Няма защо да се сгбенянат. В любовта н1зма никакъв грях. Казано е н Писанието: „Бог е Любонъ". Любовта е от Бога. Всвка любов, която подш а човека, иде от Бога. Любовта се проявява в даване и в взимане. Кснато в любовта си чо-1'.'бк дава, и в даването си се нодига, тази любов е Божествена. Ако нгЬкой е оби-чан от н4жого и е заставен да взима, и тази любов е Божествена, ао ако и двамата се подигат. Има случаи в живота, ко-1 ато човек може да бъде спасен не само от ближния си, но и от дърво, камък, животно. В дадения случай той взима нъчцо от <амъка или от дър;ого, кчкто от човека.
153
двама млади американци отишли да ви-дят Ниагарския водопад. Тъ* влезли в едип хотел да си починат, дето пийнали повече, отколкото трябва. Като се развеселили, т1з се качили на една лодка, да се пораз-ходят по горното течение па водопада. По невнимание те закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението й. От силната вода лодката им се разбила, но т' могли щастливо да се спасят: единият от тт>х стъпил върху една от дъските на лодката и се оста-вил на водата, да го отнесе на спасителния брът. Вторият, обаче, скочил върху една 1 олт>ма канара и останал там, докато му дойде помощ отвън. Хората, които били в хотела и около водопада, се събрали на съвет да обмислят, как да им помог-нат. Значи, първият получил нъчцо от дъската, а вторият – от канарата.
Тъй щото, когато говорите за живота, за любовта, разглеждайте ги нринщшално. Разглеждате ли иъчцата от лично становище, вие сте в областта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте в областта на вечното. Ако един светия дойде в дома ви и обикне дъщеря ви, мислите' ли, че той ще й напакости? -– Не, той ще я подигне, ще внесе в ума й нова мисъл, ново разбиране. Добрият, светият човек не може да причинява пакости на хората. Той може само ла раздвижи съзнанието на човека, да го про-
154
буди, за да види ясно, че е иопаднал в крив път. Понякога човек се срамува от себе си. – Защо? – Срещнал е на пътя си н-вкой светия, който с свъчцьта си е осве-тил живота му. От този момент той вижда ясно, че не живее добре и се срамува от постъпкит си. Ако светията дойде с свъчцьта си и посочи погр4>шкит"Б на дадена култура, престъпление ли верши той? Някой художник си въобразява, че е гениален. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитят. Обаче, един прост човек 1леда картината и казва на художника : Има нъчцо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нътцо в картината. Ако художникът е разумен, ще се вслуша в забележката на простия човек и ще види, че той наистина е бил прав. Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях.
Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите. Нгбкой върви по планината и се удари в един камък. ТрЬбва ли да го съдите за това? Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е ударил. Камъкът е на местото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види
155
някой камък, той трябва да подигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато н"Ькои хора от източните народи отиват на Запад, силно тропат с краката си – отдалеч се чуват.–Защо вервят толкова шумно? – Защото техните улици не са павирани. Когато западните хора отиват на Изток, сиъват се на много места. – Защо? – Понеже не са привикнали да вервят по непавирани улици. Тъй щото, ако търсите нъ-каква погрешка в самит хора, вие нт^ма ла я намерите. Погрешката е в павираните и непавираните улици, а не в самите хора. В далечното минало улиците не са били павирани, както са днес.
Съвременните хора се натъкват на противоречия, вследствие на което често се спъ-ват в живота си. В това отношение противоречията им не са нищо друго, освен камъни по улиците на техния минал живот. Значи, те се блъскат в камъните, т. е. в възгледите на своето минало. Срещате един човек с добро, с широко сърце. Когато срещне на пътя си мъж или жена, той се усмихва, но веднага се натъква на своите стари възгледи и започва да свива устата си, да приема строго изражение. –Защо? – Много дал на хората и се страхува да не го обвинят в нещо лошо. Какво лошо има в това, че някой извор дал много вода? Щом водата е чиста, нека тече, колкото може повече. Ако изворът има малко вода, мал-
11>()
ко дава; ако има много вода, много дава. Има ли никакво престъпление в това?
И тъй, що се отнася до любовта, бъде-те искрени в нея. Любовта изисква от човека искреност и чистота. Тя не търпи никакви примъти, никакви петна върху себе си. Не петнете любовта. Видите ли, че някой млад чов"Ък говори с жената на своя по-знат, приятел или брат, не хвърляйте никакво петно върху т-вх. Ама той я погледнал особено мило. На криво ли трябва да я гледа? Знаете ли, че всъка постъпка, всвки поглед на човека се фотографира от невидимия св^т? Там държат смътка за всвки крив поглед на човека. Дали човек е отворил много очш" си, или ги е затворил, там се държи смт>тка и за това. Сръчцате вечср н"Ь-кой чов"Бк с силна светлина. Вие веднага затваряте очите си. – Защо? – Силна е светлината на този човт>к. Сръчцате друг нтжой с малка свещица, а вън е тъмно. Какво ще направите? – Ще отворите очит^ си широко. Няма нищо престъпно в това, че нФз-кой много отворил или затворил очите си. Понякога казват на човека да отваря очит-в си на четири. Значи, той трябва да бъде внимателен, да се предпазва.
Всички трябва да знаете, че в любовта няма престъпление. Любовта подига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е без-любието. Дето съществува безлюбие, там всвкакви престъпления стават. Дето е лю-
157
бовьта, там цари радост и веселие. Виждате, как някой грижливо чисти, глади, храни коня си. – Защо? – Защото го обича. Ще кажете, че този чов^бк обича коня си и се 1 рижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. – Не, щом обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щом храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щом обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човтж разлика в любовта си, той не изявява истинската любов. Истинската любов не прави разлика между съществата. Кое застави Христа да слезе на земята, да вземе гръ^совете на хората върху себе си и да ги спаси? Любовта, която живееше в Него. Христос трябваше да се нагърби с велико търпение, за да освободи хората от греховете им, в които бъха потънали.
Каква е задачата на съвременния чов'вк? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начин да помогне и на цялото човечество. Като издига себе си, човек помага и па ближнит си. И обратно: като помага на ближния си, човече подига и себе си. Видите ли, че някой човек помага на бедни семейства, не му пръчете. – Ама той е женен, има деца и жена, за т'вх трябва да се грижи. – Нищо от това. Грижи ли се за чуждит деца, той непременно се грижи и за своя дом. – Ама те не заслужават. – Не, всЬки чо-
158
век има право да се ползува от Божиит блага. Какво ще кажете за себе си? Вие за-заслужавате ли да ви гр-ве слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около вас? Щом сте дошли тук, вие заслужавате това благо, но и другит хора го заслужават. Бог не прави разлика между душите.
Мнозина се стремят към придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човек може да бъде убит за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Те са условия. За предпочитане е някога човек да бъде сиромах, а не бо1ат. Като сиромах, той ще бъде без раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински верхове. Сиромахът се оплаква, че няма скъпи дрехи като богатия. Какво ще кажат тогава птицитъ' и живот-ниг, които през цъушя си живот носят само една дреха? Едно гръбва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана от красиви и свтугли мисли и чувства. Всвки чо-в^к .трябва да си изтъче такава дреха, именно, и с нея да се облъче.
Един баща изиратил сина си в стран ство да учи. Които се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоят син не учи, живее разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. – Ама той краде, лъже. – Ще се оправи, всичко е до време, В пи-
159
смата до сина си, обаче, той пишел: Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вервам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш верата ми, човек да станеш. Като краде и лъже, човек се учи да мисли. Чрез кражбата и лъжата човек развива мисълта си, но този метод на работа е отживъчгс времето си, заради което днес се преследва. Днес кражбата и лъжата се считат за големи престъпления.
Нъжога живял един голям лъжец. Е^дин ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи ми една лъжа. – Вече не се занимавам с лъжи, но като искаш, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, тртЬбват ми такъми, инструменти, които струват триста лири. Ако ми дадеш триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се верна да ти кажа една лъжа. Султанът му дал триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецът взел парит и заминал за Цари-1рад. След известно време той се вернал при султана и му казал: Не можах да намеря никакви такъми. Султанът го поглед-нал с недоверие. Тогава той казал: Тази е последната лъжа, с която си иослужих. Не, лъжата не се нуждае 01 никакви такъми.
Съвременните хора искат да се освобо-дят от лъжата и от кражбата, за да за-живтлгг добре. За да живеят добре те се пуждаят от знание. Като алхимици, ч I, тръб-
160
па да дрсвернат лъжата в истина, кражбата в благодеяние. Всички престъпления, които чове\к е извершил в миналото си днес трябва да ги изправи. Ако никога е бил крадец. днес трябва да дава; ако някога си е е служил с лъжата, днес трябва да говори изключително истината. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. Тъй щото, не се осъждайте, но изправяйте погреш-кит си. Като видя, че някой човек греши, аз не го обвинявам, но казвам: Ти си добър художник, но си направил една погрешка в картината си, която непременно трябва да изправиш.
Един виден гръцки художник нари-сувал един хубав потрет, в естествена големина. Един обущар посетил изложбата за да види този портрет, именно, и наме-рил една малка погръшка, главно в обущата. Той обърнал внимание на художника за направената от него погр-кпка. Художни-кът веднага взел четката и изправил по-гръгаката си. Обущарьт се насърдчил от това и започнал да прави бележки яа художника върху устата, носа, веждит на портрета. Обаче, художникът му казал: Тези забележки нгЬмат място. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добър обущар, но други бележки не можеш да правиш.
Като ученици, поставете си задача, да създадете в себе си права мисъл. Върху
161
какъвто въпрос да разсъждавате, винаги съпоставяйте нещата. Поставете пред себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпроситъ1 без оглед на злото. – Не, в сегашния порядък на света доброто и злото са преплетени. Тъне могат едно без друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огъньт в живота. В 1875 г. в Чикаго една крава ритнала една запалена свъщ, от която се запалил цълият град. Голямо зло е причинил този пожар. След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано. В време на пожара един богаташ срещнал един работник и му казал: Давам ти 250,000 лева, ако влъзеш в клицата ми и извадиш навън касата ми. Работникът погледнал към огнените вълни, които обхващали къщата на богаташа, и казал: И по-голяма сумане може да ме накара да влеза в къщата ти. – Защо не искал да вл-взе в къщата? – Голямо зло е огънят. Има, обаче, случаи, когато огъньт е полезен.
Същото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употребена на мътто, носи гол-вмо благо за човека. Не знае ли как да я употреби, тя е нещастие. Който не може разумно да използува злото, той казва: Злото тр-вбва да се махне. – Не, ще туриш злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туриш на гърба на доброто. Ще да-
1()2
деш гемовете в ръцете на доброто, ще възседнеш злото и ще тръгнеш на работа. Ако не туриш върху коня си седлото и гемовете на доброто, той ще те понесе, дето не желаеш. Едно време хората мислеха, че като започнат да хверчат из въздуха, светът ще се оправи. Като започнаха да хвърчат, те видяха, че не излезе, както са очаквали. Светът не само че не се оправи, но с хверкането заедно дойде и злото. Днес те се чудят, как да се избавят от това зло. Едно тр-вбва да знаят хората: само любовта може да оправи света. Следователно, без любов светът не може да се оправи. Без мъдрост знание не може да се придобие. Без истина свобода не може да се реализира. И тъй, когато ви посети някоя мисъл, нъчкое чувство, или никакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто в себе си. Този глас ще ви каже, какво да правите. В човешкия живот има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто – на злото, на лъжата. Съществата, които са сверзани с първото течение, вевкога го-ворят истината. Човек тр-вбва да се вслушва в думитъ1 и съветит-в на тия същества. Второто течение е сверзано с същестеа, които вевкога си служат с лъжата. Не се сверзвайте с второто течение, за да не страдате. Едно време Бог изпращаше пророци до израилскит-в царе, да им кажат, че това,
163
което вершат, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророцитъ" излагаха живота си на смърт. Въпреки това, те изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Бог да отидете нтъжде, вие трябва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господ, не отивайте нито при царет4, нито при обикновените хора да им говорите.
Сега, да се вернем към основната ми-съл. Когато искате да садите някого, садете го, но за основа на съдбата поставете любов-та, знанието и свободата. Правда и любов са двег начала на живота. Казано е в Писанието: „Не еждете, за да не бъдете садени". Значи, който съди другитт>, той съди себе си. Да еждиш другит^, това значи, да изпра-вяш себе си. Само Бог има право да съди, защото Той съди с любов.
„И слово Господне биде към Йона и рече: Стани, иди в голямия град Ниневия и проповядвай против него, защото нече-стието им възлезе към мене". И стана Йона, та побътна от лицето на Господа в Тар-сис. Но Господ подигна гол-вм вт/гър и стана гол-вма буря в морето. Корабът бедствуваше да се разруши. Пътниците се уплашиха и викнаха всбки към своя Бог. ТЕ рекоха: Да хвърлим жребие помежду си да познаем, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Йона. – Какво да направим, за да се успокои морето? – Хвърлете ме в морето, и бурята ще
ни
престане. Бо1 бътие определил една голтзма риба да погълне Йона и да прекара в корема й три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповяда Господ на рибата да го изхвърли на бръта. Стана Йона и отиде в Ниневия да проповядва Словото Господне. Всички повярваха в Бога, облякоха се в вретище, разкаяха се и се отказаха от лошия си живот. Като видя това, Бог отмени думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Йона и каза: За това, Господи, б"Б-гах в Тарсис. Зная, че си милостив, дъл-готърпелив и ще се смилиш над гр-вшни-цитЯ, но аз ще стана за см-вх пред т-вх. Излезе Йона от града и отиде на края нЪ-къде, дето си направи колибка. Там си посади той една тиква, да му прави сЬнка, да го пази от силното слънце. Скоро израсна тази тиква и го пазъчле от слънцето. Една сутрин той виде тиквата изсъхнала, червей бъчде я поразил. И започна пак да негодува против Господа. Тогава Бог му проговори : „Ти пожали тиквата, за която не си се трудил. Аз не требваше ли да пожаля големия град Ниневия, в който има хиляди хора, които не различават десницата от лт>-вицата си?
„Не съдете, за да не бъдете съдени". С други думи казано: Съдете, както Бог съди. Носете страданията си, както Христос носвше своитъч Христос можа да измоли Господа да изпрати легион ангели да Му по-
165
могнат, но Той понесе своя кръст с велико търпение. По-голт^м герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповтздва и си служи с насилие. Христос си каза: По-добре аз да умра, но хиляди други да се спасят, отколкото аз да живея, а хиляди души да страдат. Той избра най-добрия метод. По-добре е хиляди да благуват, а един да страда, отколкото хиляди да страдат,а един да благува. Турете в ума си мисълта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализират, отколкото една лоша.
Като казвам, че не трябва да се съди-те, нито да се критикувате, имам пред вид да превернете това изкуство в художество. Щом виждате погрътикиг, кривото в чо-века, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очите на нтжого са свити, пожелайте му да придобие повече светлина, да се отворят. Кажете ли на нтжого, че е тяхно-гръд, вие трябва да му помогнете да се-разшири. Кажете ли за никого, че е пе-симист, безверник, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. – Ама от мене нищо няма да излезе. – Ако носиш този ум, наистина, от тебе нищо нт>ма да излезе, но ако измъ-ниш мисълта си, от тебе човек ще стане. Ти си дошъл на земята да се учиш, човек да станеш.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че ттз са добри художници, но гръти-
166
ката им седи само в едно: Тт> корегират чуждите картини, а с своите не се занима-ват. – Не, поправяйте първо своите картини, а после чуждит-. Ще дойде някой да ви се оплаква, че нт^ма пари, че три деня не е ял. Трябва ли да го морализирате, че нт>ма хлъб в торбата си, защото е мързелив и не работи? – Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънее, линия ще придобие. Днес хората много се страхуват от затлъстяване.
Двама германци, добри приятели, се срещнали в Америка, след 20 годишна раздала. Те пожелали да се гтелунат, но не могли да се приближат един до друг – коремит*в им пречили. За да се освободи от тлъ-стините си, чов"бк трябва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води към затлъстяване.
Искате ли да дойдете до естествения живот, дръжте в ума си само добри мисли. Като срещнете нтжой човтж, колкото да е лош, намърете в него една добра чър-та и постоянно я дръжте в ума си. Мнозина искат да им се покажат отрицателнит-в чърти и погръшките им. Ако е за погръшки, всбки знае, кж.де и кога грътци. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погр-вшкит-в му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви чърти и ще кажа, как да работите, за да ги развивате. Правете са-
167
щото и с себе си. Всеки ден намирайте по една добра чърта в себе си и работете върху нея.
„Колко по-добър е човек от овца!" Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Любов. Добър човек е онзи, който се рж.ководи от Божията Мъдрост. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божията Истина.
„Колко по-добър е човек от овца!"
27 юлий, 5 ч. с.