от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(ЧЕТИРИТЕ КРЪГА)
 
(Не са показани 8 междинни версии от двама потребители)
Ред 6: Ред 6:
  
 
[[Общ Окултен Клас]]
 
[[Общ Окултен Клас]]
 
[[Работна среда на електронния архив]]
 
  
 
[[КНИГА: Четирите кръга]]
 
[[КНИГА: Четирите кръга]]
Ред 13: Ред 11:
 
== ЧЕТИРИТЕ КРЪГА ==
 
== ЧЕТИРИТЕ КРЪГА ==
  
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
+
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!
 +
 
 +
Размишление.
 +
 
 +
Колкото високо да е минарето, ходжата все една и съща молитва чете.
  
Размишление.
+
Сега, ще начертая четири кръга с различни големини. Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават?
  
Колкото високо да е минарето, ходжата все една и съща молитва чете.
+
[[Файл:OOK VI - 4 kruga_figura 1.png]]
  
Сега, ще начертая четири кръга с различни големини.  
+
Те растат и се увеличават според закона на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата.
 +
Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва.
 +
Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човък, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си? Значи, в случая, образованият човек, с висша наука, е посредствен човек, т.е. голямо шише, с малко съдържание. Красивата мома е генералът, който има сила да издава заповеди. Тя е малко шише, но пълно със съдържание. Такова нещо представлява човешката глава: голямо или малко шише, с малко или с много съдържание.
  
фигура 1
+
Съвременните хора говорят за човешкия мозък, за силата, която се крие в него. Всички хора имат мозъци, но тия мозъци се различават по динамическата сила в тях, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозите са правили изследвания на мозъчните клетки на гениални и на обикновени хора и са намерили голяма разлика между едните и другите. Също така има различие и в погледа на хората, в строежа на цялото им тяло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особен израз на очите си, особен строеж на цялото тяло. Добрите хора са необикновени и всеки ги слуша. На обикновените хора никой не обръща внимание. Който е необикновен, той трябва да разполага с необикновена сила. Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута. С това не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане на енергията, човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата.
  
Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават? Те растат и се увеличават според закона 
+
Сега, ще се върна към четирите кръга. Еднакви сили ли са образували тия кръгове? Силите, които са образували тия кръгове, са различни. Даже и при начертаването на тия кръгове е употребено различно количество енергия. Не е лесно човек да начертае един кръг. Защо не е лесно? Защото, при начертаването на кръга, човек трябва да измени положението и състоянието си, да мине в нова област, в нов свят. Кръгът представя свят, съвършено различен от физическия. Значи, силата, която тече през ръката на човека, за да начертае кръг, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човек трябва да се свърже със съответни сили в природата, и така да ги проектира навън. Когато пое- тът и писателят пишат хубави неща, това се дължи на енергията, която изтича от тях. Всеки може да пише, но за да съчетае буквите, слоговете, думите, мислите така, че да изразяват нещо хубаво, нещо разумно, човекъ трябва да съгласи своята енергия с тази на разумната природа. Само разумната природа е в сила да подтикне човека към великото, към възвишеното в живота. Какво ще напише, или какво ще направи човек, това зависи от количеството на енергията, която разумната природа дава всеки ден. Човек не се ражда разумен. Той има в себе си условия да бъде, или да не бъде разумен, но природата всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използва правилно, а може и да не я използва, както трябва. От него зависи какво ще направи с тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползва тази енергия? Щом каже така, енергията се разпръсва.
  
 +
Така постъпва всеки, който не разбира законите. Той начертава един кръг, погледне го с пренебрежение и казва: Какво има в този кръг? Който разбира силата на кръга, той ще го използва за лекуване: например, ще начертае този кръг около брадавицата на своя пръст, ще отдалечи ръката си и след половин час най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея единъ кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действат върху цирея, и след известно време циреят ще се пробие и изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. Тя е в зародиш само. Имате някаква малка пъпчица на ръката си. Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата воля. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти кръгове, по-големи от първите. Ако и при това положение не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и в окръжаващата среда. На другия ден повторете опита. Докато не махнете пъпчицата от ръката си, не се отказвайте от този опит. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисълта и вярата си. Някой има затвърдяване на ставите си. Нека направи същия опит, да види силата си.
  
га, но самъ не вЪрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отго- воръ, да бжде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнигЪ хора нЪ- матъ вЪра; хората иматъ вЪра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, чо- вЪкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата.
+
Казвате: Кой ще си играе с такива опити? Питам ако лекарят ви даде някаква мас, да се мажете, това не е ли пак игра? За предпочитане е да направите един кръг около болното място на организма си, отколкото да се мажете с различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носът ви боли и направите на болното място един кръг, и се случи, че болката се усили, вместо да се намали, това е добър признак. Продължавайте опита без страх. С това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Някой започва да се лекува, и като дойде до четвъртия ден, до четвъртия кръг, уплашва се и спира. Не, щом е дошъл до това място, нека продължава. На четвъртия ден положението ще се подобри. Правете тези упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лекувате едни-други. Някоя сестра ще се заеме да лекува друга; братът пък ще лекува друг брат. Така ще изпитвате силите си и взаимно ще си помагате. Вярата не може да се реализира, докато човек не приложи съответна на нея сила. За това пък се изискват опити.  
Сега, ще се върна къмъ четиригЪ кржга. Еднакви сили ли сж образували тия кржгове? СилигЪ, които сж образували тия кржгове, сж различни. Даже и при начъртаването на тия кржгове е употребено различно количество енергия. Не е' лесно човЪкъ да начър- тае единъ кржгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на кржга, човЪкъ тр-Ьбва да измЪни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ св-Ьтъ. Крж- гътъ представя свЪтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ ржката на човека, за да начъртае кржгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човЪкъ требва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато пое- тътъ и писательтъ пишатъ хубави нЪща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тЪхъ. ВсЬки може да пише, но за да съчетае буквигЬ, слоговегЪ, думигЪ, мислигЬ така, че да изразяватъ нЪщо хубаво, нЪщо разумно, човЪкъ трЪбва да съгласи своята енер
+
  
+
Мнозина мислят, че ако не могат сега да направят нeщо, ще постигнат това в друг живот, като се родят отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бъдете и в друг живот. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и в другия си живот ще бъдете същите. За хора, които не спазват Божиите закони и не работят, и природата е еднообразна. В какво седи това еднообразие? В смъртта. Еднообразието носи смърт, а разнообразието – живот. Някой се оплаква, че не може да събере двата края на нещата. Питам: как се събират две неща на едно място? Какъв процес е събирането: колективен, или единичен? Събирането е колективен процес. На физическия свят, събирането е механически, несъзнателен процес. Събират се само такива неща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовен процес. То е процес, в който взимат участие същества, с пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събират, а разумните се умножават. Изваждането е също така физически процес. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че те се размножават чрез деление. Това деление е разумен, съзнателен процес. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на един род болести, а умножението и делението за лекуване на друг род болести. Също така, известни сили в нашия организъм могат да се събудят по законите на събирането и изваждането, а други – по законите на умножението и делението.
8
+
гия съ тази разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човека къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи чов^кь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всЪки день. ЧовЪкъ не се ражда раз- уменъ. Той има въ себе си условия да бж- де, или да не бжде разуменъ, но природата всЪки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както требва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия ? Щомъ каже така, енергията се разпръсва.
+
Така постжпва всЬки, който не разбира законигЬ. Той начъртава единъ кржгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този кржгъ? Който разбира силата на кржга, той ще го използува за лекуване: напримЪръ, ще начъртае този кржгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи ржката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ кржгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. СилитЪ на кржга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време цире- ятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вЪра. Яко казвате, че имате вЪра, а не можете да лекувате най-малкигЬ
+
  
+
Сега, като говоря за събирането, имам предвид приложението на това действие навсякъде в живота. Например, то има приложение и във физическото развитие на човека. За да се развие физически, човек прибягва до разни методи и системи. Някои системи препоръчват всеки ден да се вдигат топки от различни тежести: започват от един килограм и постепенно увеличават, като достигат до 50 и повече килограма. И наистина, в продължение на няколко месеца, човек може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човек требва да прави упражнения, които да му указват известно съпротивление. Без съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни.  
9
+
болести, вЪрата ви не е силна. Тя е въ заро- дишъ само. Имате никаква малка пжпчица на ржката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата ^оля. Направете единъ малъкъ кржгъ около пжпчицата си и концентрирайте ми- съльта си къмъ нея Яко пжпчицата не се махне, направете втори, по-гол-Ьмъ кржгъ. Яко не успеете, направете трети, четвърти кржго- ве, по-гол-Ъми отъ първитЪ. Яко и при това положение не успеете, причината е или въ мислитЪ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и въ окрж- щаващага ср1зда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пжпчицата огъ рж- ката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вйрата си. НЪкой има затвърдяване на ставит-Ь си. Нека направи сжщия опитъ, да види силата си.
+
Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ- ако лЪкарьтъ ви даде никаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите ецинъ кржгъ около болното мЪсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни маста. Правете опити и не се страхувайте. Яко носътъ ви боли и направите на болното мЬ- сто единъ кржгъ, и се случи, че болката се усили, вмЪсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опи
+
  
+
Същият закон се отнася и до развиването на човешката мисъл. Казвате: Защо са мъчнотиите и страданията в живота? Без мъчнотии и страдания, човек ще мяза на морска гъба, или на морска медуза. Значи, мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл. Без съпротивления мисълта не може да се развива. Който иска да стане разумен, той трябва да има мъчнотии, страдания. Методът на Д-р Мюлер, който препоръчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днес ще дигнеш умствено един килограм тежест; утре – два килограма; на третия ден – три, и така, постепенно ще увеличаваш, докато дойдеш до положение да дигаш тежести по-големи и от физическите. По същия начин идат и мъчнотиите на човека: днес мъчнотията му тежи един килограм, утре – два килограма, после – три килограма и т. н. С усилие, с постоянство той ще дига мъчнотиите една след друга, докато един ден се засили умствено и стане велик човек. Велик ще бъде, защото ще може лесно да се справя със своите мъчнотии и страдания.  
10
+
та. НЪкой започва да се лЪкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия кржгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ да това м-Ъсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тЬзи упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лЪк^чте едни-други. НЪко» .сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лекува другъ братъ. Така ще изпитвате силитЪ си и взаимно ще си помагате. ВЪрата не може да се реализира, докато чо- вЪкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити.
+
Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нЪщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бждете и въ другъ животъ. Яко сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бждете сж- щитк За хора, които не спазватъ БожиигЪ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие ? Въ смърть- та. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. НЪкой се оплаква, че не може да събере двата края на нЪщата. Питамъ: какъ се събиратъ две н1зща на едно мЪсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свЪтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нЪща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който*
+
  
+
И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъл, разумната природа непременно ще ви постави някакво препятствие, някакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъл, само ако можете да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния път. Забележете, когато човек пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпречат на пътя му ред препятствия. Ако е слаб, той ще отстъпи, ще се откаже от доброто, което е намислил и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможността да направи доброто. В това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията са сили, които застават на пътя на човешките мисли, чувства и желания и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използва тяхните сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използвате за вашето растене и повдигане.  
11
+
взиматъ участие сжщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събиратъ, а разумните се умножаватъ. Изваждането е сжщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че тЪ се размножаватъ чрезъ деление. Това деление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на единъ родъ болести, а умножението и делението за лекуване на другъ родъ болести. Сжщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законите на събирането и изваждането, а други — по законите на умножението и делението.
+
Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсекжде въ живота. Напримеръ, то има приложение и въ физическото развитие на човека. За да се развие физически, чо- векъ прибегва до разни методи и системи. Некои системи препоржчватъ, всеки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: за- почватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ. като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на неколко месеца, човекъ може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човекъ требва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Безъ съпротивление.
+
  
+
Ще ви приведа един пример за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападат човека. В топлите страни, а също така и в България, има особен род оси, които правят жилищата си от кал. Те хващат 10-20 паяци, надупчват телата им и ги поставят в жилището си, дето са техните личинки. След време, като се развият личинките им и превърнат в оси, те намират вече готова храна. Следователно, паяците, в случая лошите мисли, служат за храна на малките оси. Добрите мисли са семенцата, зрънцата, които се посаждат в земята. Лошите, отрицателните мисли са тор, от който ще се ползват добрите мисли. Като проследите този закон, ще видите, че той е верен при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранят от лошите. Ако около една добра мисъл няма няколко лоши, които да й послужат за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За вас може да е теория, но за мене е природен закон. Щом е природен закон, той е реалност. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи.
12
+
ржцете му винаги ще останатъ слаби, пасивни.
+
Сжщиятъ законъ се отнася и до развиването на човешката мисъль. Казвате: Защо сж мжчнотиите и страданията въ живота? Безъ мжчнотии и страдания, чов^къ ще мяза на морска гжба, или на морска медуза. Значи, мжчнотиите и страд. -мята сж съпротивление, което развива човешката мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той требва да има мжчнотии, страдания. Мето- дътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препоржчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день—три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-големи и отъ физическите. По сжщия на- чинъ идатъ и мжчнотиите на човека: днесъ ■мжчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мжчнотиите една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ чо- векъ. Великъ ще бжде, защото ще може лесно да се справя съ своите мжчнотии и страдания.
+
И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави некакво препятствие, «екакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете
+
  
+
Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия са условия за вашето развитие. Колкото по-големи са противоречията, толкова по-големи са възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е в Писанието : „Дето грехът се увеличава, там и благодатта расте". Значи, грехът е условие да се увеличава благодатта. Може ли човек да живее на земята, без да се оцапа? Щом е дошъл на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могат да се задържат на тялото, но в самия човек трябва да има желание всеки момент да се чисти. Възгледите на съвременните хора са толкова ограничени, че от най-малката мъчнотия, която иде за тяхното развитие, те се обезърчават и казват: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? От гениален човек, какъвто е определен да стане, ще слезе в положението на обикновен човек, т. е. ще деградира. Такъв е законът в природата. Който не използва добрите, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе в по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Бог изисква от него, той пак ще го даде, но вече чрез насилие. Когато слезе в положението на обикновен човек, той ще даде десет пъти повече, отколкото като гениален. В този смисъл, гениалният дава по-малко, а обикновеният – повече. Казвате: Да живеем добре! – Само разумният човек, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човек ще мине през различни състояния, през разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Например, след плача иде успокояването; след успокояването – смеха, а след смеха – заспиването.
13
+
да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато чо- вЯкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрЪчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстжпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията сж сили, които заставатъ на пжтя на човешките мисли, чувства и желания и го ка- ратъ да се бори съ гЬхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използува гЬхнигЬ сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всЪко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето ра- стене и повдигане.
+
Ще ви приведа единъ примЪръ за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападатъ човека. Въ топлите страни, а сжщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. ТЯ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ телата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сж гЬхнигЬ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинките имъ и превърнатъ въ оси, тЯ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяците, въ случая лошите мисли, служатъ за храна на малките оси. Добрите мисли сж семенцата, зрънцата, които се по- саждатъ въ земята. Лошите, отрицателните
+
  
+
Сега, да се върнем пак към кръговете. Защо кръгът „А” е най-малък? Случайно ли е начертан най-малък, или има някаква причина за това? Този кръг се среща и в природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж. Ако наблюдавате окото на някое млекопитаещо и това на човека, пак ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строеж. Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Същото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кръга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щом знаете това, ще кажете, че за четвъртия кръг е платено повече, в смисъл, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на някое око, този кръг има по-малко цена. Ако окото на някой човек по големина отговаря на четвъртия кръг, този човек е в категорията на по-низко културните, по-низко интелигентните хора, защото няма достатъчно светлина в съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее в гъста среда, вследствие на което няма условия да се проявява. Например, някой иска да бъде умен, но условия няма за това. Ето, и животните са в същата среда, в която и хората живеят, но нямат условия да се проявят. Има ред причини, които ограничават тяхната природа.
14
+
мисли сж торъ, отъ който ще се ползуватъ добрите мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вЪренъ при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранятъ отъ лошите. Ако около една добра мисъль нема неколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория ? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реал- ность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи.
+
Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия сж условия за вашето развитие. Колкото по- големи сж противоречията, толкова по-големи сж възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието : „Дето грехътъ се увеличава, тамъ и благодар и расте". Значи, грехътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човекъ да живее на земята, безъ да се оцапа ? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могатъ да се за- държатъ на телото, но въ самия човекъ требва да има желание всеки моментъ да се чисти. Възгледите на съвременните хора сж толкова ограничени, че отъ най-малката мжчнотия, която иде за техното развитие, те се обез- сърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? Отъ гениаленъ човекъ, какъвто е определенъ да
+
  
+
Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек, в ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по- силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. Представете си, че един виден поет взима вашия албум и пише: Светлината е всичко. След това дойде един милиардер, взима албума ви и пише: Подарявам два милиона долара на своя добър приятел. Коя мисъл е по-силна: на поета, или тази на милиардера? По големината на кръговете вие ще познаете кои идеи са по-големи, и кои – по-силни. Физическите, материалните идеи са по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят, и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. Физическите идеи указват влияние върху брадата на човека; брадата му се разширява с около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указват влияние върху врата на човека. Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери, радостта й се отразява върху врата. Вратът й се разширява с един-два милиметра.  
15
+
стане, ще слезе въ положението на обикно- венъ човекъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добрит"Ь, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слезе въ положението на обикновенъ човекъ, той ще даде десеть пжти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да жи- веемъ добре! — Само разумниятъ човекъ, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човекъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Напримеръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смеха, а следъ смеха — заспиването.
+
Сега, да се върнемъ пакъ къмъ кржго- вете. Защо кржгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има некаква причина за това ? Този кржгъ се среща и въ природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, напримеръ, кржга около окото на бивола съ кржга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голема разлика, не само по форма и големина, но и по строежъ. Яко наблюдавате окото на нЯкое млекопитаеще
+
  
+
Питам: какво показва това? Това показва, че за всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. Като говоря за органи със специални функции, дохождам и до гимнастиката, в която взимат участие само известен род мускули, а другите остават неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човек развива всички органи на тялото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тялото са хармонични. Такъв човек е в пълно съгласие със силите на природата. Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате?
16
+
и това на човека, пакъ ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строежъ. Колкото е по-гол-Ьма зеницата,, на окото на дадено животно, толкова по-" малка е светлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Сжщото може да се каже и за хората: колкото по-интелиген- тенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по- * малка. И обра!но: колкото по-неинтелигентенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кржга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия кржгъ е платено повече, въ сми- сълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на не сое око, този кржгъ има по-малко цена. Яко ) >кото на нЯкой човекъ по големина отговар < на четвъртия кржгъ, този човекъ е въ категорията на по-низкокултурните, по- низко интелигентните хора, защото нема достатъчно стЬтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее въ гжста среда, вследствие на което нема условия да се проявява. Напримеръ, некой иска да бжде уменъ, но условия нема за това. Ето, и животните сж въ сжщата среда, въ която и хората живеятъ, но нематъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ техната природа.
+
Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине никаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате:
+
  
+
Питам: Какво нещо са страданията? Страданията са трите топки от различни тежести, които постепенно трябва да вдигате. Има страдания, които не са по силите на хората. Ако се опитат да ги дигат, ще стане разрив на сърцето им, или пукане на кръвоносни съдове. Ето защо, човек трябва да се кали, за да може да носи страданията, без никакви катастрофи за неговия организъм. За тази цел, той трябва да страда разумно и да знае, че страданията са неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане. Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания? – Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво оправдание. Праведният няма какво да се оправдава. Той сам за себе си е оправдан. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който няма вода, той никога не може да се опере. Нито пък богатият може да стане сиромах. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човек може да стане богат, може да стане и сиромах, ние имаме предвид физическия живот. Само там могат да стават смени в състоянията на човека. Турете на гърба на някое магаре 80 кг. злато, и то ще стане богато. Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с радост. В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си. Богатство, което може да се сваля от гърба на човека и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говорим за такова богатство. Когато казваме, че богатият не може да стане сиромах, и сиромахът не може да стане богат, имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата. В този смисъл, добрият човек не може да стане лош, нито лошият може да стане добър. Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовта не може да се превърне в омраза, нито омразата може да се превърне в любов. Злото в добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне в зло. Външно човек може да се излъже, но вътрешно нещата остават такива, каквито са били първоначално.
17
+
Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малките мисли, малките идеи сж човешки, а големите мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човекъ, въ ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Тамъ идеите сж по-малки отъ физическите, отъ идеите на хората. Ашелските идеи сж по-малки, но по- силни, по-интенсивни. Защо сж по-силни? Защото малките идеи проникватъ навсекжде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Светлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера ? По големината на кржговете вие ще познаете, кои идеи сж по-големи, и кои — по-силни. Физическите, материалните идеи сж по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи сж по-малки, но по-силни. Първите идатъ отъ по-близъкъ до насъ светъ, и затова из- глеждатъ по големи, но нЯматъ голема сила въ себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, сж по-малки, но по-силни. Физическите ицеи указватъ влияние върху брадата на човека ; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указватъ влияние върху врата на човека. Напримеръ, ако некоя майка изгуби детето си и после го намери, радостьта
+
2
+
  
+
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си. Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно! Тогава светията си казал: Старата злоба не може да бъде нова добродетел.  
18
+
й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра.
+
Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всЬка функция, за всЪка проява въ живота на човека има специаленъ органъ. Тия органи вжтрешно сж малки, но изпълня- в^тъ своигЬ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитЪ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, чо- вЪкъ развива всички органи на т-Ьлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептени/ на тялото сж хармонични. Такъвъ човЪкъ е въ пълно съгласие съ силитЪ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силигЬ на природата, човекъ се усЪща старъ, неразположенъ, безъ идеи и Т. н. Това е лъжливо положение. Човекъ не требва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да ВладЪе силигЬ си. Срещате нЪкой човЪкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате, какъ върви. Взелъ бастона си, върти го над-Ьсно-налЪво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срещате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не см^е да погледне. Защо и въ този случай не е сжщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човЪкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието
+
  
+
Следователно, когато казваме, че хората трябва да се примирят, ние имаме предвид добрите, разумните хора, чадата Божии, които искат да служат на Бога, като на свой баща. Как можете да се примирите с лошите хора, с враговете си? За враговете ви Христос е казал: „Любете враговете си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че някой човек е обрал парите на друг. Последният му става враг. Как може сега този човек да обикне онзи, когото е обрал? За да го обикне, той трябва да му върне парите и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, аз те обрах. Ето, връщам ти сега парите. – По този начин ти показваш, че си обикнал врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумните, добрите хора могат да се обичат, да се примиряват. Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф. Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искаш да забиеш някъде гвоздей, не си служи с ръката, но вземи чук и с него удряй главата на гвоздея. – Не е ли грешно да се забива гвоздея с чук? – Ако е грешно, не си правете къщи. Гвоздеят трябва да се начука добре, докато влезе в гредата. В това няма никакъв грях. По същия начин ще постъпвате и съ вашите непотребни мисли. Щом видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли в ума си, вземете чука и ги забийте в гредите, нека вършат някаква работа. Ако не ги забиете в къщата си, да свършат някаква работа, те ще се набият в краката ви и ще ви създадат големи болки и неприятности.
19
+
да се разширява? Има хора, даже свЪтски, които се държатъ точно така : при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срещате такъвъ човЪкъ, съ букаи на ржцетЪ и краката, дрънкатъ тия железа, но върви той, см-Ъло пристжпва. Този човекъ е нев-Ьр- ващъ, но има нЪкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по- добро : да се свивате при СкърбитЪ, или да се разширявате?
+
Питамъ: Какво нЪщо сж страданията? Страданията сж тритЪ топки отъ различни тежести, кои го постепенно требва да вдигате. Има страдания, които не сж по силитЪ на хората. Яка се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сждове. Ето защо, човекъ требва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия органи- зъмъ. За тази цель, той трЪбва да страда разумно и да знае, че страданията сж неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. ТЬ водять въ единъ пжть, отъ който н^ма връщане. Страданията сж живо нЪщо, а не мър- тве. ТЪ седятъ на пжтя, по който хората вър- вятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай гЪхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пжтьтъ на страданията е пжть, който води къмъ Бога. Въ този пжтъ има страдания, но има и радости. ТЪ вървятъ паралелно.
+
НЪкой казва : Какъ се случи, че се срещ- нахъ съ този човЪкъ, да преживея толкова
+
  
+
Сега, аз не говоря за формите на нещата, но за силите, за енергиите, които действат в тях и се отразяват върху съзнанието на човека. Като знае това нещо, когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни. Това показва, че човек често минава от гъста в рядка среда. Гъстата среда създава противоречия в живота му; рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тяхното разрешаване.  
20
+
страдания? — Това не е нЪкаква случай- ность, това е въ реда на нещата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сжщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пжтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сж необходими, за да стане прими- ряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нЪма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава ? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нЪма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че чов-Ькъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могать да ставатъ смЪни въ състоянията на човека. Турете на гърба на нЪкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Яко господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрЪщатъ съ радость. Въ който домъ влЪзе, ще му отворятъ вратата, ще го насганятъ въ дама, ще го нахра- нятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носЪше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човЪка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сирома-
+
  
+
И тъй, когато кръгът на зеницата в човешкото око се увеличава, това е лош признак. Това показва, че този човек се товари. Щом почне да се разтоваря, кръгът на зеницата му се намалява, а това е добър признак. Да грешиш, значи да се товариш. Да си праведен човек, това значи да се разтоваряш. На това основание, казвам: невежият се товари, ученият се разтоваря. Само разумният човек може съзнателно да се товари и разтоваря. Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. Значи, има чувствителни везни, с които мерят и най-възвишените и светли мисли.  
21
+
хътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сжщность- та на нЪщата. Въ този смисълъ, добриятъ човЪкъ не може да стане лошъ, нито лоши- ятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да огЬзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ лю- бовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човЪкъ може да се излъже, но вжтрешно нещата оставатъ такива, каквито сж били първоначално.
+
За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примЪръ. Единъ день дяво- лътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпо- мощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара ста- ринитЪ си. Светията го съжалилъ и се помо- лилъ на Бога за този старецъ, да улесни нЪ- какъ живота му. Обаче, вместо отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитЪ думи": Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нЪ- коя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне гр^ха отъ свЪта. Тогава ста- рецътъ казалъ на светията: Това нЪщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който
+
  
+
Сега, какъв извод може да се направи от тази лекция? Едно важно нещо от тази лекция за приложение е въпросът за лошите мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните от себе си, те ще ви осакатят. Вие се молите на Бога, казвате, че трябва да вярвате в Него, че трябва да имате любов към Него, но всичко това са обикновени методи, които не помагат. Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него, като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Аврама, на Давида, на Апостолите, на Христа, да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството и т. н. Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: Христосъе бил това, а ние не сме като Него. – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума си. При това, Христос никога не се е заемал да лекува безверници, или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. Много религиозни искат да лекуват болни, без разлика на това, вярват или не вярват в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно. Мнозина се чудят защо нашите хора, които са толкова добри, не помагат на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, то включва в себе си взаимопомощта, като средство за лекуване, но при този метод любовта по никой начин не трябва да се изопачава. Човек първо трябва да разбира любовта, като принцип, а после да се справя с малките работи. Някой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Аз пък казвам, че ако с помагането на бедните, можем да станем добри, заслужава тогава да им дадем всичкото си богатство. Обаче, с раздаване на богатството си на сиромасите, човек не само, че не става по-добър, но става даже по-лош.
22
+
заповЪдвамъ на грЪха, да се моля сега то» да се махне отъ свЪта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бжде нова добродетель.
+
Следователно, когато казваме, че хората тр-Ьбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добригЬ, разумнигЬ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща- Какъ можете да се примирите съ лошитЪ хора, съ враговетЬ си ? За враговет-Ь ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетЪ си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че нЪкой чогЬкъ е обралъ паритЪ на другт?- По- следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човекъ да обикне онзи, когото е обралъ ? За да го обикне, той требва да му върне паригЪ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ- Ето, връщамъ ти сега парит-Ь. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнигЪ, добригЬ хора могатъ да се обичатъ, да се примиря- ватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лощигЬ хора, требва да спаззате следнигЬ правилна: Когато искашъ да бутащъ огъня, вземи мавда, дилафъ. Когато искашъ да чер- пищъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вжже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искащъ да забиешъ нЪкжде гвоздей, не си служи съ ржката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грешно да се забива гвоздея съ чукъ? ~ Ако е грешно, не си правете вдтои. Гвоздеятъ требва да се-
+
  
+
Казвам: според мене, този въпрос седи малко по-другояче. Представете си, че аз имам една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. В това време дохожда при мене един разбойник и ме моли да му дам малко жито, или хляб, да се нахрани, че умира от глад. Ако му дам житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излезе на пътя, или ще отиде навътре в гората, да пресреща пътници да ги обира. Ще срещне някой праведен човек и ще го убие. В такъв случай, аз няма да дам крината с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плод. Казвате: Да дадем житото на този грешник, дано по този начин да се обърне към Бога. Не, Бог знае своята работа. Той е определил това жито за сеене, а не за разбойника. Щом това жито е определено за сеене, и десет разбойника да излязат срещу мене, смело ще защищавам житото. Ама щели да ме заплашват с убийство. При това положение, аз не се страхувам от никакво убийство.
23
+
начука добре, докато вдЪзе въ гредата. Въ това ьИзма никакъвъ грЪхъ. По сжщия начинъ ще постжпвате и съ вашитЪ непотребни мисли. Щомъ видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте въ гредигЪ, нека върщатъ никаква работа. Лко не ги забиете въ кжщата си, да свършатъ н-Ькакра работа, тЪ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голЪ^и болки и неприятности.
+
Сега, азъ не говоря за формигЪ на нещата, но за силиНз, за енергиигЪ, които дей» ствуватъ въ т-Ьхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човека. Като знае това н^Ьщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гжста материя, човекъ ще вземе м^рки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по.- р-Ьдка срЪда, дето условията сж по-благоприятни. Това показва, че човекъ често минава отъ гжста въ рЪдка срЪда. Гжстата срЪда създава противоречия въ живота му; рЪдката срЪда помага за разрешаване на тия проти* воречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тюсното разрешаване.
+
И тъй, когато кржгътъ на зеницата въ човешкото око се увеличава, това е лошъ признркъ. Това показва, че този човекъ с§ товари. Щомъ почне да се разтоваря, крж* гътъ на зеницата му се намалява, а това е добъръ признакъ. Да грЪшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човекъ, това значи да се разтоваряшъ. На това основание,
+
  
+
Сега, по този въпрос няма какво повече да се говори. В известни случаи, многото говорене не ползва човека. Които слушат и нищо не знаят, те трябва да учат. Те не трябва да изпадат в положението на ония, които, едва свършили два-три класа казват на тези, които са свършили университет, че нищо не знаят. Не, човек трябва да бъде скромен. Има някои, които са свършили университет, но още не разбират какво нещо е координатна система. Под думата „координация или съгласуване" се разбира физически или механически процес, който се извършва в съзнанието на човека. Само в съзнанието силите могат да се координират. Координацията е закон във висшата математика и се разбира само от онези, които могат да четат по него. Който иска да се запознае с този закон, той трябва да започне с изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а после ще дойде до Слънцето. Оттам ще отиде към Венера, Марс, Меркурий, Земя и т. н. След това ще премине и към други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човек ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята. Ако някой жител от земята отиде на небето, на Венера, например, той трябва коренно да се измени. Най-малкото той ще забележи, че пулсът на неговото сърце се е изменил.
24
+
казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човекъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човекъ требва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотребния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. ВсЬка мисъль, всЪко чувство и всЬка постжпка иматъ своя определена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постжпките на човека сж по-низки, толкова и тежестьта имъ е по- голЯма. Ако претеглите нЪкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които ме- рятъ и най-възвишените и светли мисли.
+
Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция ? Едно важно нещо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитЯ мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните отъ себе си, те ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че требва да вервате въ Него, че требва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сж обикновени методи, които не пома- гатъ. Който иска да се освободи отъ лошите мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички светли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримеръ, спрете се върху живота на Аврама, на Дави- да, на Апостолите, на Христа, да видите, ка-
+
  
+
Питам: колко пъти в минутата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пъти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, там сърцето ви ще бие два пъти по-бързо. Там пулсът е по-ускорен. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете какво е положението на неговото сърце, дали е влюбен, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечер, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пъти в минута, тя води редовен живот; ако пулсът й е ускорен, бие от 72—85 пъти в минута, тя е влюбена в някой непорядъчен момък. При туй положение, мнозина ще мислят, че това се дължи на някаква болест и ще кажат, че тази мома има огън, температура. Да, все някакъв огън е причинил усилване на пулса й, но този огън е наречен „огън на любовта". Когато човек изгуби любовта си, пулсът му се намалява, и той слиза в по-гъста материя. Това са елементарни работи, но за онези, които не ги разбират, те представят цяла наука. Например, трябва да се знае още, че между мисълта на човека и пулса на сърцето има известно съотношение. Човек трябва да наблюдава какви вълни се образуват при биенето на сърцето в зависимост от неговите мисли. Той трябва да наблюдава какво въздействие указват върху сърцето светлите, възвишените мисли и какво – низшите. Пулсът, изразен графически на фиг. 2 представя отклонение на мисълта от правата й посока. Всяко отклонение на мисълта от правата й посока предизвиква известно отклонение и в движението на сърцето.
25
+
къвъ е билъ т^хниятъ животъ, какво сж оставили за човечеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете сж- щигЬ думи на нЪкой боленъ, но той нЪма да стане. Защо ? Казвате: Христосъ е билъ гова, а нЛ не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиите закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лекува безверници, или хора убийци и пРе- стжпници. За такива хора изцерение нЯма. Много религиозни искатъ да лекуватъ болни, безъ разлика на това, верватъ или не верватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато лю- бовьта не влезе въ човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашите хора, които сж толкова добри, не помагатъ на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопо- мощьта, като средство за лекуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не требва да се изопачава. Човекъ първо требва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малките работи. Не- кой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на бедните, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на си-
+
  
+
[[Файл:OOK VI - 4 kruga_figura 2.png]]
26
+
ромаситЬ, човЪкъ не само че не става по-до- бъръ, но става даже по-лоилъ.
+
Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за поса- ждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлЪбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излЪзе на пжтя, или ще отиде навжтре въ гората, да пресреща пжтници да ги обира. Ще срещне н-Ь- кой праведенъ човекъ и ще го убие. Въ та- къвъ случай, азъ нЪма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го остава гладенъ, да не може да върши поестжпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на то* зи гр^шникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредЪлилъ това жито за с&ене, а не за разбойника. Щомъ това жито е определено за сЪене, и десеть разбойника да изт л^затъ срещу мене, см^ло ще защищавамъ житото. Яма щ1зли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страху- вамъ отъ никакво убийство.
+
Сега, по този въпросъ нЪма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува чов-Ъка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тЪ требва да учатъ. ТЬ не требва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа»
+
  
+
Когато мисълта на човека срещне голямо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че някакъв нож прерязва сърцето, или като че някаква оловена топка пада върху него, и този човек моментално припада. За да не стават тия припадъци, съзнанието на човека трябва да бъде будно, да е свързано с разумния свят, с Бога. Като работят хармонично, тия разумни същества създават около другите хора живот на пълен ред и порядък. Това значи да живее човек в пълна координация с Бога. Като говоря за гъстата материя, мога да ви дам признаците на слизането в гъстата материя, но съм решил да не изнасям тия неща. Защо? Защото не можете още да манипулирате с тези знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъв признак. Като срещнете човек с такъв признак, ще кажете: Аз зная какъв признак имаш ти. Когато имате пред себе си знаковете плюс или минус, това показва, че същевременно вие имате напредък. Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духа на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати.
27
+
И тъй, като говоря тази вечер, да не мислите, че искам да се примирите. Аз изключвам примирението. Да се примирява човек, това значи да губи времето си. Светът нека се примирява. – Да подобрим отношенията си. – Няма какво да подобрявате отношенията си. – Да се учим тогава. – Никакво учение не ви трябва. Какво разбирате като казвам, че не ви трябва никаква наука? Защо не трябва да се говори за учение? Защото, желанието на човека да учи идва още с раждането му. Трябва ли след това да казва, че иска да учи? В този смисъл, аз изключвам от вас идеята да учите. Тази идея трябва да се постави другояче във вас: днес вие трябва да търсите светлина, която да ви покаже красивите, хубавите неща в света. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че вие сте учен човек, искате да издирите нови неща, да направите някакви открития, но се намирате в тъмна стая, без никаква светлина. Аз влизам в стаята при вас, запалвам свещта си и започвам да ви развеждам: аз вървя напред, вие – след мене. В случая, вие сте ученик, аз –  професор. Обикаляме цялата стая и ви показвам хубави книги, скъпоценни камъни и други забележителни неща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има в стаята, излизаме вън. Вие сте доволни, и аз съм доволен: вие сте доволни, че сте научили нещо; аз съм доволен, че моята свещ е могла да услужи на един човек.  
казватъ на тЬзи, които сж свършили универ- ситетъ, че нищо не знаятъ. Не, човекъ требва да бжде скроменъ. Има нЪкои, които сж свърщили университетъ, но още не разби- ратъ, какво нещо е координатна система. Подъ думата „координация ИЛИ съгласуване" се разбира физически или механически процесъ, който се извършва съзнанието на човека. Само въ съзнанието силите могатъ да се координиратъ. Координацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онези, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той требва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитеръ, Са- турнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ше дойде до Слънцето, Оттам ь ще отиде къмь Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човекъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човекъ ще разбере и координацията, която сжществува на земята. Ако н^кой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримеръ, той требва коренно да се измени- Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е изменилъ.
+
Питамъ: колко пжти въ минугата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пжти на минутата. Обаче, ако отидете на.
+
  
+
Сега, тази вечер аз ви разхождам из стаята, светя ви с моята свещ и ви показвам ония неща, които могат да ви ползват. Ако нямах свещ, с която да осветя стаята, вие щяхте да се лутате, да падате, да ставате, и в края на краищата, един щеше да излезе вън с пукната глава, друг – със счупен крак, или със счупена ръка и т. н. Когато някои искат да придобият знания, казват: Искаме да напълните, да натъпчете главите ни. – Аз пък на никого не искам да тъпча главата, нито да го уча. Аз искам да растете. За тази цел, вие се нуждаете от почва, вода, въздух, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а с това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухът е нужен, за да раздухва огъня. Огънят пък е необходим, за да даде светлина и топлина на вашия живот.  
28
+
Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пжти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Яко имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пжти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пжти въ минута, тя е влюбена въ нЪкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на никаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нЪ- Какъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта". Когато човекъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и гой слиза въ по-гжста материя. Това сж елементарни работи, но за онЪзи, които не ги разбиратъ, тЪ предста- вятъ ц-Ьла наука. НапримЪръ, требва да се знае още, че между мисъльта на човЪка и пулса на сърцето има известно съотношение. ЧовЪкъ требва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитЪ мисли. Той тр-Ьбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свЪтлигЪ, възвишените мисли и какво — низшигк Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. ВсЪко отклонение на мисъльта отъ правата й посока пред
+
  
+
Питам: разбрахте ли значението на тези кръгове? Ако сте умен човек, лесно ще ги разберете; ако сте глупав, нищо няма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човек? Умният всякога се разтоваря, а глупавият се товари. Един глупав човек пътува през пустинята и води след себе си камила, натоварена с голям багаж – всичкото богатство на глупавия човек. Той среща един мъдрец спира го и пита: Можеш ли да ми кажеш колко години ще живее моята камила? – Ако я товариш малко, може да живее още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварил, ако туриш на гърба и още една малка тежест, тя едва ли ще те изведе из пустинята. Глупавият човек продължава пътя си и вижда на земята някаква ценна вещ, паднала от някоя друга камила. Той взима тази вещ, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питам: имаше ли нужда да туря тази вещ на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щом счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава в пустинята.  
29
+
извиква известно отклонение и въ движе-
+
нието на сърцето.
+
Когато мисьльта на човека срещне го-
+
лямо противодействие, това противодействие
+
се отразява и на сърцето: като че н"Ькакъвъ
+
ножъ прерязва сърцето, или като че нЪкаква
+
оловена топка пада
+
върху него, и този
+
човекъ моментално
+
припада. За да не
+
ставатъ тия припа-
+
дъци, съзнанието на
+
фиг_ 2.   човека требва ца
+
бжде будно, да е
+
свързано съ разумния св^тъ, съ Бога. Като
+
работятъ хармонично, тия разумни сжщества
+
създаватъ около другите хора животъ на пъ-
+
ленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живее
+
човекъ въ пълна координация съ Бога. Като
+
говоря за гжстата материя, мога да ви дамъ
+
признаците на слизането въ гжстата материя,
+
но съмъ решилъ да не изнасямъ тия неща.
+
Защо? Защото не можете още да манипули-
+
рате съ тези знания и де кого срещнете, ще
+
гледате, дали има такъвъ признакъ. Като сре-
+
щнете човекъ съ такъвъ признакъ, ще каже-
+
те: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Ко-
+
гато имате предъ себе си знаковете плюсъ
+
или минусъ, това показва, че сжщевременно
+
вие имате напредъкъ. Понекога човекъ се
+
усеща толкова отпадналъ духомъ, че не знае,
+
какъ да се повдигне. За да се повдигне духа
+
на човека, изисква се малко усилие отъ не-
+
+
+
30
+
гова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати.
+
И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ из- ключвамъ примирението. Да се примирява чо- вЪкъ, това значи да губи времето си. СвЪ- тътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — НЪма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви тръбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трЬбва никаква наука ? Защо не требва да се говори за учение? Защото, желанието на чов-Ька да учи идва още съ раждането му. Требва Ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тазй идея требва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие требва да търсите светлина, която да ви покаже красивигЬ, хубавитЪ нЪща въ свЪта. Ще изясня мисъльта си съ следния примЪръ. Представете си, че вие сте ученъ човЪкъ, искате да издирите нови н-Ьща, да направите никакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква св-Ьтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ св-Ьщьта си и започ- вамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте уче- никъ, азъ — професоръ. Обикаляме цЪлата стая и ви показва мъ хубави книги, скжпоцен- ни камъни и други забележителни нЪща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ
+
  
+
Това е една притча, а всички притчи са ценни за човека, защото имат отношение до неговото съзнание. Не е въпросът, трябва ли да бъде човек богат, или не трябва. Добрият човек не може да бъде сиромах. Ученият човек не може да бъде невежа. Глупавият човек е увеличил кръговете в своя живот до безконечност. Той има един милион лева и казва: Искам да имам два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, пет и повече милиона. Какво са спечелили богаташите в света? Когато някой желае големи богатства, казвам: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардер. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тях не може да се помага. Никъде в Писанието не е казано да се помага на богатите, на грешните хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните. Грешните, богатите хора не са за съжаление. В материално отношение те са умни хора, но вървят в крив път. Богатите хора служат за изкушение на бедните. Някой беден човек поглежда към богатия и си мисли: Чудно нещо, този човек в Бога не вярва, никому добро не прави, а при това е богат! – Не правете сравнение помежду си. Щом намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слаб, колкото и да няма мазнини, светията никога не би желал да смени положението си с един угоен банкер. Затова и на вас казвам: Не се сравнявайте с другите хора! Защо? С каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правим аналогии, сравнения, ние имаме предвид някакъв образ, от който може да се извлече известна поука. И Христос си е служил с аналогии, със сравнения, за да изрази някаква идея. Например, Той казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното в човека. Лозата символизира още закон за самопожертване. Волът пък символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество. Дойдем ли до отрицателните прояви на вола, например, мушкането, ние имаме предвид низшето проявление на вола.  
31
+
|,мъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили н-Ъщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свЪщь е могла да услужи на единъ човЪкъ.
+
Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, св^тя ви съ моята свЪщь и ви моказвамъ ония нЪща, които могатъ да ви ползуватъ. Яко н-Ьмахъ свЪщь, съ която да осветя стаята, вие щ^хте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щ-Ьше да излезе вънъ съ пукната глава, цругъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена ржка и т. н. Когато нЪкои искатъ да придо- биятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главигЬ ни. — Язъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Язъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Възду- хътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде светлина и топлина на вашия животъ
+
Питамъ: разбрахте ли значението на тЪ- зи кржгове? Яко сте уменъ човЪкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нЪ- ма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия чов-Ькъ? Умниятъ всЪкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човЪкъ пжтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голЪмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човекъ. Той срЪща единъ мждрецъ»
+
  
+
Сега, коя е основната мисъл в лекцията? За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. От това, което говорих, намирам, че сме стигнали до върха, повече не може да се пътува. Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилите си, дайте им хубава храна, чиста вода, за да благодарят и да кажат: Слава Богу, че нашите господари ни нахраниха и напоиха добре. Казвам: дайте почивка на камилите си, от дългия път в пустинята, поне за няколко дена, а след това пак ги натоварете.
32
+
спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живЪе моята камила? — Яко я товаришъ малко, може да жив^е още 20 години Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка те- жесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята Глупавиятъ човекъ продължава пжтя си и вижда на земята никаква ценна вещь, паднала отъ нЯкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ : имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата ? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята.
+
Това е една притча, а всички притчи сж ценни за чов-Ька, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, тр-Ьбва ли да бжде чов4,къ богатъ, или не тр-Ьбва. Добриятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Учениятъ човекъ не може да бжде невежа. Глупавиятъ човекъ е увеличилъ кржговет-Ь въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сж спечелили богаташите въ св-Ь- та ? Когато нЪкой желае големи богатства, каз- вамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиар-
+
  
+
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"  
33
+
деръ. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тЪхъ не може да се помага. Никжде въ Писанието не е казано да се помага на богатите, на грЪшнигЬ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните Грешните, богатите хора не сж за съжаление. Въ материално отношение гЬ сж умни хора, но вървятъ въ кривъ пжть. БогатитЪ хора служатъ за изкушение на бедните. Некой беденъ човекъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нещо, този човекъ въ Бога не верва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нема мазнини, светията никога не би желалъ да смени положението си съ единъ угоенъ бан- керъ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другите хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ не- какъвъ образъ, отъ който може да се извлече известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази не- каква идея. Напримеръ, Той казва : „Азъ съмъ лозата, вие — пржчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човека. Лозата символизира още законъ за самопожерт- вуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и зато-
+
3
+
  
+
33. Лекция от Учителя, държана на 11 май, 1927 г., София.
34
+
ва се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателните прояви на вола, напримЪръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола.
+
Сега, коя е основната мисъль въ лекцията ? За следния пжть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пжту- ва. Яко речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитЪ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че на- шигЬ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: лайте почивка на камилитЪ си, отъ дългия пжть въ пустинята, поне за няколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете.
+
*
+
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
+
*
+
33. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1927 г. София.
+

Текуща версия към 11:48, 13 юни 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

КНИГА: Четирите кръга

ЧЕТИРИТЕ КРЪГА

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!”

Размишление.

Колкото високо да е минарето, ходжата все една и съща молитва чете.

Сега, ще начертая четири кръга с различни големини. Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават?

OOK VI - 4 kruga figura 1.png

Те растат и се увеличават според закона на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата. Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човък, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си? Значи, в случая, образованият човек, с висша наука, е посредствен човек, т.е. голямо шише, с малко съдържание. Красивата мома е генералът, който има сила да издава заповеди. Тя е малко шише, но пълно със съдържание. Такова нещо представлява човешката глава: голямо или малко шише, с малко или с много съдържание.

Съвременните хора говорят за човешкия мозък, за силата, която се крие в него. Всички хора имат мозъци, но тия мозъци се различават по динамическата сила в тях, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозите са правили изследвания на мозъчните клетки на гениални и на обикновени хора и са намерили голяма разлика между едните и другите. Също така има различие и в погледа на хората, в строежа на цялото им тяло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особен израз на очите си, особен строеж на цялото тяло. Добрите хора са необикновени и всеки ги слуша. На обикновените хора никой не обръща внимание. Който е необикновен, той трябва да разполага с необикновена сила. Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута. С това не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане на енергията, човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата.

Сега, ще се върна към четирите кръга. Еднакви сили ли са образували тия кръгове? Силите, които са образували тия кръгове, са различни. Даже и при начертаването на тия кръгове е употребено различно количество енергия. Не е лесно човек да начертае един кръг. Защо не е лесно? Защото, при начертаването на кръга, човек трябва да измени положението и състоянието си, да мине в нова област, в нов свят. Кръгът представя свят, съвършено различен от физическия. Значи, силата, която тече през ръката на човека, за да начертае кръг, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човек трябва да се свърже със съответни сили в природата, и така да ги проектира навън. Когато пое- тът и писателят пишат хубави неща, това се дължи на енергията, която изтича от тях. Всеки може да пише, но за да съчетае буквите, слоговете, думите, мислите така, че да изразяват нещо хубаво, нещо разумно, човекъ трябва да съгласи своята енергия с тази на разумната природа. Само разумната природа е в сила да подтикне човека към великото, към възвишеното в живота. Какво ще напише, или какво ще направи човек, това зависи от количеството на енергията, която разумната природа дава всеки ден. Човек не се ражда разумен. Той има в себе си условия да бъде, или да не бъде разумен, но природата всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използва правилно, а може и да не я използва, както трябва. От него зависи какво ще направи с тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползва тази енергия? Щом каже така, енергията се разпръсва.

Така постъпва всеки, който не разбира законите. Той начертава един кръг, погледне го с пренебрежение и казва: Какво има в този кръг? Който разбира силата на кръга, той ще го използва за лекуване: например, ще начертае този кръг около брадавицата на своя пръст, ще отдалечи ръката си и след половин час най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея единъ кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действат върху цирея, и след известно време циреят ще се пробие и изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. Тя е в зародиш само. Имате някаква малка пъпчица на ръката си. Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата воля. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти кръгове, по-големи от първите. Ако и при това положение не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и в окръжаващата среда. На другия ден повторете опита. Докато не махнете пъпчицата от ръката си, не се отказвайте от този опит. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисълта и вярата си. Някой има затвърдяване на ставите си. Нека направи същия опит, да види силата си.

Казвате: Кой ще си играе с такива опити? Питам ако лекарят ви даде някаква мас, да се мажете, това не е ли пак игра? За предпочитане е да направите един кръг около болното място на организма си, отколкото да се мажете с различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носът ви боли и направите на болното място един кръг, и се случи, че болката се усили, вместо да се намали, това е добър признак. Продължавайте опита без страх. С това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Някой започва да се лекува, и като дойде до четвъртия ден, до четвъртия кръг, уплашва се и спира. Не, щом е дошъл до това място, нека продължава. На четвъртия ден положението ще се подобри. Правете тези упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лекувате едни-други. Някоя сестра ще се заеме да лекува друга; братът пък ще лекува друг брат. Така ще изпитвате силите си и взаимно ще си помагате. Вярата не може да се реализира, докато човек не приложи съответна на нея сила. За това пък се изискват опити.

Мнозина мислят, че ако не могат сега да направят нeщо, ще постигнат това в друг живот, като се родят отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бъдете и в друг живот. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и в другия си живот ще бъдете същите. За хора, които не спазват Божиите закони и не работят, и природата е еднообразна. В какво седи това еднообразие? В смъртта. Еднообразието носи смърт, а разнообразието – живот. Някой се оплаква, че не може да събере двата края на нещата. Питам: как се събират две неща на едно място? Какъв процес е събирането: колективен, или единичен? Събирането е колективен процес. На физическия свят, събирането е механически, несъзнателен процес. Събират се само такива неща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовен процес. То е процес, в който взимат участие същества, с пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събират, а разумните се умножават. Изваждането е също така физически процес. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че те се размножават чрез деление. Това деление е разумен, съзнателен процес. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на един род болести, а умножението и делението за лекуване на друг род болести. Също така, известни сили в нашия организъм могат да се събудят по законите на събирането и изваждането, а други – по законите на умножението и делението.

Сега, като говоря за събирането, имам предвид приложението на това действие навсякъде в живота. Например, то има приложение и във физическото развитие на човека. За да се развие физически, човек прибягва до разни методи и системи. Някои системи препоръчват всеки ден да се вдигат топки от различни тежести: започват от един килограм и постепенно увеличават, като достигат до 50 и повече килограма. И наистина, в продължение на няколко месеца, човек може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човек требва да прави упражнения, които да му указват известно съпротивление. Без съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни.

Същият закон се отнася и до развиването на човешката мисъл. Казвате: Защо са мъчнотиите и страданията в живота? Без мъчнотии и страдания, човек ще мяза на морска гъба, или на морска медуза. Значи, мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл. Без съпротивления мисълта не може да се развива. Който иска да стане разумен, той трябва да има мъчнотии, страдания. Методът на Д-р Мюлер, който препоръчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днес ще дигнеш умствено един килограм тежест; утре – два килограма; на третия ден – три, и така, постепенно ще увеличаваш, докато дойдеш до положение да дигаш тежести по-големи и от физическите. По същия начин идат и мъчнотиите на човека: днес мъчнотията му тежи един килограм, утре – два килограма, после – три килограма и т. н. С усилие, с постоянство той ще дига мъчнотиите една след друга, докато един ден се засили умствено и стане велик човек. Велик ще бъде, защото ще може лесно да се справя със своите мъчнотии и страдания.

И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъл, разумната природа непременно ще ви постави някакво препятствие, някакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъл, само ако можете да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния път. Забележете, когато човек пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпречат на пътя му ред препятствия. Ако е слаб, той ще отстъпи, ще се откаже от доброто, което е намислил и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможността да направи доброто. В това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията са сили, които застават на пътя на човешките мисли, чувства и желания и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използва тяхните сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използвате за вашето растене и повдигане.

Ще ви приведа един пример за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападат човека. В топлите страни, а също така и в България, има особен род оси, които правят жилищата си от кал. Те хващат 10-20 паяци, надупчват телата им и ги поставят в жилището си, дето са техните личинки. След време, като се развият личинките им и превърнат в оси, те намират вече готова храна. Следователно, паяците, в случая лошите мисли, служат за храна на малките оси. Добрите мисли са семенцата, зрънцата, които се посаждат в земята. Лошите, отрицателните мисли са тор, от който ще се ползват добрите мисли. Като проследите този закон, ще видите, че той е верен при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранят от лошите. Ако около една добра мисъл няма няколко лоши, които да й послужат за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За вас може да е теория, но за мене е природен закон. Щом е природен закон, той е реалност. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи.

Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия са условия за вашето развитие. Колкото по-големи са противоречията, толкова по-големи са възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е в Писанието : „Дето грехът се увеличава, там и благодатта расте". Значи, грехът е условие да се увеличава благодатта. Може ли човек да живее на земята, без да се оцапа? Щом е дошъл на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могат да се задържат на тялото, но в самия човек трябва да има желание всеки момент да се чисти. Възгледите на съвременните хора са толкова ограничени, че от най-малката мъчнотия, която иде за тяхното развитие, те се обезърчават и казват: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? От гениален човек, какъвто е определен да стане, ще слезе в положението на обикновен човек, т. е. ще деградира. Такъв е законът в природата. Който не използва добрите, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе в по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Бог изисква от него, той пак ще го даде, но вече чрез насилие. Когато слезе в положението на обикновен човек, той ще даде десет пъти повече, отколкото като гениален. В този смисъл, гениалният дава по-малко, а обикновеният – повече. Казвате: Да живеем добре! – Само разумният човек, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човек ще мине през различни състояния, през разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Например, след плача иде успокояването; след успокояването – смеха, а след смеха – заспиването.

Сега, да се върнем пак към кръговете. Защо кръгът „А” е най-малък? Случайно ли е начертан най-малък, или има някаква причина за това? Този кръг се среща и в природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж. Ако наблюдавате окото на някое млекопитаещо и това на човека, пак ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строеж. Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Същото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кръга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щом знаете това, ще кажете, че за четвъртия кръг е платено повече, в смисъл, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на някое око, този кръг има по-малко цена. Ако окото на някой човек по големина отговаря на четвъртия кръг, този човек е в категорията на по-низко културните, по-низко интелигентните хора, защото няма достатъчно светлина в съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее в гъста среда, вследствие на което няма условия да се проявява. Например, някой иска да бъде умен, но условия няма за това. Ето, и животните са в същата среда, в която и хората живеят, но нямат условия да се проявят. Има ред причини, които ограничават тяхната природа.

Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек, в ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по- силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. Представете си, че един виден поет взима вашия албум и пише: Светлината е всичко. След това дойде един милиардер, взима албума ви и пише: Подарявам два милиона долара на своя добър приятел. Коя мисъл е по-силна: на поета, или тази на милиардера? По големината на кръговете вие ще познаете кои идеи са по-големи, и кои – по-силни. Физическите, материалните идеи са по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят, и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. Физическите идеи указват влияние върху брадата на човека; брадата му се разширява с около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указват влияние върху врата на човека. Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери, радостта й се отразява върху врата. Вратът й се разширява с един-два милиметра.

Питам: какво показва това? Това показва, че за всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. Като говоря за органи със специални функции, дохождам и до гимнастиката, в която взимат участие само известен род мускули, а другите остават неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човек развива всички органи на тялото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тялото са хармонични. Такъв човек е в пълно съгласие със силите на природата. Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате?

Питам: Какво нещо са страданията? Страданията са трите топки от различни тежести, които постепенно трябва да вдигате. Има страдания, които не са по силите на хората. Ако се опитат да ги дигат, ще стане разрив на сърцето им, или пукане на кръвоносни съдове. Ето защо, човек трябва да се кали, за да може да носи страданията, без никакви катастрофи за неговия организъм. За тази цел, той трябва да страда разумно и да знае, че страданията са неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане. Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания? – Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво оправдание. Праведният няма какво да се оправдава. Той сам за себе си е оправдан. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който няма вода, той никога не може да се опере. Нито пък богатият може да стане сиромах. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човек може да стане богат, може да стане и сиромах, ние имаме предвид физическия живот. Само там могат да стават смени в състоянията на човека. Турете на гърба на някое магаре 80 кг. злато, и то ще стане богато. Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с радост. В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си. Богатство, което може да се сваля от гърба на човека и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говорим за такова богатство. Когато казваме, че богатият не може да стане сиромах, и сиромахът не може да стане богат, имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата. В този смисъл, добрият човек не може да стане лош, нито лошият може да стане добър. Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовта не може да се превърне в омраза, нито омразата може да се превърне в любов. Злото в добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне в зло. Външно човек може да се излъже, но вътрешно нещата остават такива, каквито са били първоначално.

За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си. Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно! Тогава светията си казал: Старата злоба не може да бъде нова добродетел.

Следователно, когато казваме, че хората трябва да се примирят, ние имаме предвид добрите, разумните хора, чадата Божии, които искат да служат на Бога, като на свой баща. Как можете да се примирите с лошите хора, с враговете си? За враговете ви Христос е казал: „Любете враговете си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че някой човек е обрал парите на друг. Последният му става враг. Как може сега този човек да обикне онзи, когото е обрал? За да го обикне, той трябва да му върне парите и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, аз те обрах. Ето, връщам ти сега парите. – По този начин ти показваш, че си обикнал врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумните, добрите хора могат да се обичат, да се примиряват. Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф. Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искаш да забиеш някъде гвоздей, не си служи с ръката, но вземи чук и с него удряй главата на гвоздея. – Не е ли грешно да се забива гвоздея с чук? – Ако е грешно, не си правете къщи. Гвоздеят трябва да се начука добре, докато влезе в гредата. В това няма никакъв грях. По същия начин ще постъпвате и съ вашите непотребни мисли. Щом видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли в ума си, вземете чука и ги забийте в гредите, нека вършат някаква работа. Ако не ги забиете в къщата си, да свършат някаква работа, те ще се набият в краката ви и ще ви създадат големи болки и неприятности.

Сега, аз не говоря за формите на нещата, но за силите, за енергиите, които действат в тях и се отразяват върху съзнанието на човека. Като знае това нещо, когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни. Това показва, че човек често минава от гъста в рядка среда. Гъстата среда създава противоречия в живота му; рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тяхното разрешаване.

И тъй, когато кръгът на зеницата в човешкото око се увеличава, това е лош признак. Това показва, че този човек се товари. Щом почне да се разтоваря, кръгът на зеницата му се намалява, а това е добър признак. Да грешиш, значи да се товариш. Да си праведен човек, това значи да се разтоваряш. На това основание, казвам: невежият се товари, ученият се разтоваря. Само разумният човек може съзнателно да се товари и разтоваря. Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. Значи, има чувствителни везни, с които мерят и най-възвишените и светли мисли.

Сега, какъв извод може да се направи от тази лекция? Едно важно нещо от тази лекция за приложение е въпросът за лошите мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните от себе си, те ще ви осакатят. Вие се молите на Бога, казвате, че трябва да вярвате в Него, че трябва да имате любов към Него, но всичко това са обикновени методи, които не помагат. Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него, като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Аврама, на Давида, на Апостолите, на Христа, да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството и т. н. Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: Христосъе бил това, а ние не сме като Него. – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума си. При това, Христос никога не се е заемал да лекува безверници, или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. Много религиозни искат да лекуват болни, без разлика на това, вярват или не вярват в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно. Мнозина се чудят защо нашите хора, които са толкова добри, не помагат на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, то включва в себе си взаимопомощта, като средство за лекуване, но при този метод любовта по никой начин не трябва да се изопачава. Човек първо трябва да разбира любовта, като принцип, а после да се справя с малките работи. Някой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Аз пък казвам, че ако с помагането на бедните, можем да станем добри, заслужава тогава да им дадем всичкото си богатство. Обаче, с раздаване на богатството си на сиромасите, човек не само, че не става по-добър, но става даже по-лош.

Казвам: според мене, този въпрос седи малко по-другояче. Представете си, че аз имам една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. В това време дохожда при мене един разбойник и ме моли да му дам малко жито, или хляб, да се нахрани, че умира от глад. Ако му дам житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излезе на пътя, или ще отиде навътре в гората, да пресреща пътници да ги обира. Ще срещне някой праведен човек и ще го убие. В такъв случай, аз няма да дам крината с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плод. Казвате: Да дадем житото на този грешник, дано по този начин да се обърне към Бога. Не, Бог знае своята работа. Той е определил това жито за сеене, а не за разбойника. Щом това жито е определено за сеене, и десет разбойника да излязат срещу мене, смело ще защищавам житото. Ама щели да ме заплашват с убийство. При това положение, аз не се страхувам от никакво убийство.

Сега, по този въпрос няма какво повече да се говори. В известни случаи, многото говорене не ползва човека. Които слушат и нищо не знаят, те трябва да учат. Те не трябва да изпадат в положението на ония, които, едва свършили два-три класа казват на тези, които са свършили университет, че нищо не знаят. Не, човек трябва да бъде скромен. Има някои, които са свършили университет, но още не разбират какво нещо е координатна система. Под думата „координация или съгласуване" се разбира физически или механически процес, който се извършва в съзнанието на човека. Само в съзнанието силите могат да се координират. Координацията е закон във висшата математика и се разбира само от онези, които могат да четат по него. Който иска да се запознае с този закон, той трябва да започне с изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а после ще дойде до Слънцето. Оттам ще отиде към Венера, Марс, Меркурий, Земя и т. н. След това ще премине и към други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човек ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята. Ако някой жител от земята отиде на небето, на Венера, например, той трябва коренно да се измени. Най-малкото той ще забележи, че пулсът на неговото сърце се е изменил.

Питам: колко пъти в минутата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пъти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, там сърцето ви ще бие два пъти по-бързо. Там пулсът е по-ускорен. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете какво е положението на неговото сърце, дали е влюбен, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечер, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пъти в минута, тя води редовен живот; ако пулсът й е ускорен, бие от 72—85 пъти в минута, тя е влюбена в някой непорядъчен момък. При туй положение, мнозина ще мислят, че това се дължи на някаква болест и ще кажат, че тази мома има огън, температура. Да, все някакъв огън е причинил усилване на пулса й, но този огън е наречен „огън на любовта". Когато човек изгуби любовта си, пулсът му се намалява, и той слиза в по-гъста материя. Това са елементарни работи, но за онези, които не ги разбират, те представят цяла наука. Например, трябва да се знае още, че между мисълта на човека и пулса на сърцето има известно съотношение. Човек трябва да наблюдава какви вълни се образуват при биенето на сърцето в зависимост от неговите мисли. Той трябва да наблюдава какво въздействие указват върху сърцето светлите, възвишените мисли и какво – низшите. Пулсът, изразен графически на фиг. 2 представя отклонение на мисълта от правата й посока. Всяко отклонение на мисълта от правата й посока предизвиква известно отклонение и в движението на сърцето.

OOK VI - 4 kruga figura 2.png

Когато мисълта на човека срещне голямо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че някакъв нож прерязва сърцето, или като че някаква оловена топка пада върху него, и този човек моментално припада. За да не стават тия припадъци, съзнанието на човека трябва да бъде будно, да е свързано с разумния свят, с Бога. Като работят хармонично, тия разумни същества създават около другите хора живот на пълен ред и порядък. Това значи да живее човек в пълна координация с Бога. Като говоря за гъстата материя, мога да ви дам признаците на слизането в гъстата материя, но съм решил да не изнасям тия неща. Защо? Защото не можете още да манипулирате с тези знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъв признак. Като срещнете човек с такъв признак, ще кажете: Аз зная какъв признак имаш ти. Когато имате пред себе си знаковете плюс или минус, това показва, че същевременно вие имате напредък. Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духа на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечер, да не мислите, че искам да се примирите. Аз изключвам примирението. Да се примирява човек, това значи да губи времето си. Светът нека се примирява. – Да подобрим отношенията си. – Няма какво да подобрявате отношенията си. – Да се учим тогава. – Никакво учение не ви трябва. Какво разбирате като казвам, че не ви трябва никаква наука? Защо не трябва да се говори за учение? Защото, желанието на човека да учи идва още с раждането му. Трябва ли след това да казва, че иска да учи? В този смисъл, аз изключвам от вас идеята да учите. Тази идея трябва да се постави другояче във вас: днес вие трябва да търсите светлина, която да ви покаже красивите, хубавите неща в света. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че вие сте учен човек, искате да издирите нови неща, да направите някакви открития, но се намирате в тъмна стая, без никаква светлина. Аз влизам в стаята при вас, запалвам свещта си и започвам да ви развеждам: аз вървя напред, вие – след мене. В случая, вие сте ученик, аз – професор. Обикаляме цялата стая и ви показвам хубави книги, скъпоценни камъни и други забележителни неща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има в стаята, излизаме вън. Вие сте доволни, и аз съм доволен: вие сте доволни, че сте научили нещо; аз съм доволен, че моята свещ е могла да услужи на един човек.

Сега, тази вечер аз ви разхождам из стаята, светя ви с моята свещ и ви показвам ония неща, които могат да ви ползват. Ако нямах свещ, с която да осветя стаята, вие щяхте да се лутате, да падате, да ставате, и в края на краищата, един щеше да излезе вън с пукната глава, друг – със счупен крак, или със счупена ръка и т. н. Когато някои искат да придобият знания, казват: Искаме да напълните, да натъпчете главите ни. – Аз пък на никого не искам да тъпча главата, нито да го уча. Аз искам да растете. За тази цел, вие се нуждаете от почва, вода, въздух, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а с това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухът е нужен, за да раздухва огъня. Огънят пък е необходим, за да даде светлина и топлина на вашия живот.

Питам: разбрахте ли значението на тези кръгове? Ако сте умен човек, лесно ще ги разберете; ако сте глупав, нищо няма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човек? Умният всякога се разтоваря, а глупавият се товари. Един глупав човек пътува през пустинята и води след себе си камила, натоварена с голям багаж – всичкото богатство на глупавия човек. Той среща един мъдрец спира го и пита: Можеш ли да ми кажеш колко години ще живее моята камила? – Ако я товариш малко, може да живее още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварил, ако туриш на гърба и още една малка тежест, тя едва ли ще те изведе из пустинята. Глупавият човек продължава пътя си и вижда на земята някаква ценна вещ, паднала от някоя друга камила. Той взима тази вещ, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питам: имаше ли нужда да туря тази вещ на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щом счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава в пустинята.

Това е една притча, а всички притчи са ценни за човека, защото имат отношение до неговото съзнание. Не е въпросът, трябва ли да бъде човек богат, или не трябва. Добрият човек не може да бъде сиромах. Ученият човек не може да бъде невежа. Глупавият човек е увеличил кръговете в своя живот до безконечност. Той има един милион лева и казва: Искам да имам два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, пет и повече милиона. Какво са спечелили богаташите в света? Когато някой желае големи богатства, казвам: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардер. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тях не може да се помага. Никъде в Писанието не е казано да се помага на богатите, на грешните хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните. Грешните, богатите хора не са за съжаление. В материално отношение те са умни хора, но вървят в крив път. Богатите хора служат за изкушение на бедните. Някой беден човек поглежда към богатия и си мисли: Чудно нещо, този човек в Бога не вярва, никому добро не прави, а при това е богат! – Не правете сравнение помежду си. Щом намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слаб, колкото и да няма мазнини, светията никога не би желал да смени положението си с един угоен банкер. Затова и на вас казвам: Не се сравнявайте с другите хора! Защо? С каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правим аналогии, сравнения, ние имаме предвид някакъв образ, от който може да се извлече известна поука. И Христос си е служил с аналогии, със сравнения, за да изрази някаква идея. Например, Той казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното в човека. Лозата символизира още закон за самопожертване. Волът пък символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество. Дойдем ли до отрицателните прояви на вола, например, мушкането, ние имаме предвид низшето проявление на вола.

Сега, коя е основната мисъл в лекцията? За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. От това, което говорих, намирам, че сме стигнали до върха, повече не може да се пътува. Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилите си, дайте им хубава храна, чиста вода, за да благодарят и да кажат: Слава Богу, че нашите господари ни нахраниха и напоиха добре. Казвам: дайте почивка на камилите си, от дългия път в пустинята, поне за няколко дена, а след това пак ги натоварете.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

33. Лекция от Учителя, държана на 11 май, 1927 г., София.