Човешка и Божествена любов

Човешка и Божествена любов

Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия.

„Земята ще е пълна с знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни и&що материално. Важен е духовният сми-съл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свет малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правчлно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които в^рват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са. бедни; други вврват в слънцето и са богати. Едни вяр-ват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само неве-жият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цЪли девет месеца в скришната си стаичка и след това го изваждаг навън. Това е голяма привиле-

ш

гия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за де-вет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца нъ-ма да го научи. Числото девет е краен пре-дел иа нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свершиш училище, или няма да свершиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш.

Числото девет е последният син. Той е марсяанец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готоз на всички жертви за Него, Жертвата има отношение към здрав вя, силния, учения и богатия. Бол-иият не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичан. – Какво допринася той с своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти дадз нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мясъл, здрави чувства, от които болният се ползува.

Какво означава здравата мисъл? Да ми-слиш здраво, това значи, да бъдеш после-дователен в всичките си работи. Преди го-

128

дичи бт>х в Шумеп. Там срешнах един наш познат, добър евангелиет. Той бъше обущар Попитах го, може ли да ми ушие едни хубави обузки. Казах му, че досега са ми шили обувки все светски обущари. Тоя гшт и:кам евангелиет да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има м^жду едните и другите. Той се съгласи. Отидох и работил ницата, взе ми мкрка, показа кожата, от която ще ги нппрааи, и обеща да ми ушие здбави обувки. Наистина, обувките бяха отлични: хубава форма, добре легнаха на крякаха ми – само кожата не беше изпитана. Носих ги един месец, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьт каза, че вината е в мене – много съм ходил с тях, затова се напукали. Като помислих малко за обувкит, намерих, де се крие погрешната. Обущарьт с добър майсгор, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожит. Др)г гшт пак ще си заръчам ора него обувки, но преди това ще потърся чозЪк, който разбира от кожи, та обувкитт» мя да траят поне де-сет месеца, а не само един месец. Някои хора прняичат на тоя евангелиет – много неща знаят, добре ги правят, но трайно-стта им е малка – само за един месец. Двама влюбени – Стояи и Драганка се разхождали в едка юра и любовно се разговаряли. Стояи носел в джоба си един револвер и, за да покаже, колко е верен въ

129

чувствата си, казал на Драганка: Бидиш ли тоя револвер? Докато е в мене, никой не може да те бутне. Увлвчени в разговора, т павлезли вътре в гората; насреща им се задала една гол&ма мечка. Като видял мечката, Стоян изтръпнал от страх – едва уепял да се качи на една сгара круша. Драганка останала под крушата и, за да се спаси от мечката, дошло й на ума да се престори на умрЪла. Легнала на земята и се притаила. Стоян й казал: Драганке, не се страхувай, аз ще цъкам отгоре. Мечката се приближила към тях и започнала да души Драганка. Оттук я подушила, оттам я подушила и продължила пътя си. Като отминала, Драганка се вдигнала от земята и се готвьла сама да продължи пътя си. Стоян веднага слязъл от дървото и я запитал: Драганке, какво тя говори мечката? –Каза ми, друг път да не трътеам с такъв герой като тебе. Следователно, когато някой казва, че ме обича, аз зная, защо ме обича. Обича Ме за парит, които съм вложил в банката. Той не се интересува от мене, от парите се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а с нея заедно и парите, Ако пропаднат моите «ери, и иеговите ще пропаднат. Той трепери за банката и си казва: Защо вложих парите си в тая банка? Прав е човекът. Това е човешка банка. Един ден чоьъшките банки все ще пропаднат. Досега не с" м срещал човек, който да не е фалирал. Не

130

съм чувал, човешка банка да не е фалирала. Някоя мома пита своя възлюбен: Оби-чаш ли ме? – Обичам те. – Докога ще ме обичаш? Като се оженят, докато са млади, живеят добре. Щом започнат да осгаря-ват, тя го нарича „дъртия", той я нарича „дъртата"' Всеки мисли за себе си, казва, че очитв му не виждат, краката му не държат Тя поглежда към него и се чуди, как е могла да се влюби п тоя човек. Той се чуди, как е могьл да се влюби в нея. Те стават посмъшище един за друг.

Човек, който остарява и отслабва, не живве в свтта на любовта. Човек, който остарява и отслабва, не живъе в света на мъдростта. Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на истината. При сегашното разбиране на човека, отслабването и остаряиането са\ на местото си. Човек живве и греши. Какво ще стане ори това положение, ако той не оиарява и отслабва? Погръшките му нгЬха да се увеличаг толкова много, че никога не б могъл да ги изправи. Опасно е сег&шният човек да бъде ввчно млад и силен. Сяабостта и етароетта са спасителни нжтища за сегашния човек. И смъртта спасява човека. Тя го освобождава от задълженията му. В тоя смисъл, само младият има право да обича. Той има задължения: къща прави, ниви и градини обработва – иска да се ожени, да има деца. Старият е свободен от тия задължения. И той обича, но неговата

131

любов има особен характер, коренно се различава от любовта на младия. И ста-рият гради къщи, ио в умствения свтл; и той говори за любовта, че трябва да се обичаме, да се жертвуваме, но сам не може да прояви нито любовта, нито жертвата.

Какво, в същност, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатият може да се жертвува, Той може да принесе сърд-цето и ума си в жертва. Той може да принесе душата и духа си в жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвуваш сърцето си, не значи да го унижвш. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" – Защо иска сърцето, а не ума? – Защото сърцето е работило много, пзцапало се е, и днес тръб-ва да дойде някой да го очисти. Само Бог може да очисти човешкото сърце и да го напълня. Някой казва на ближния си: Дай ми кесията сй Защо иска той кесията му? – За да я изпразии. Вземи кесьято на своя бли-жен, изпразии я, за да си усл^жиш, но верни я пълна. Какъв човек си, ако не мо-жеш да иапълниш кесията, която си из-празнил? Човек изоразва кееиит, а Бог ги пълни.

Какво нещо е Божията Любов и какво – човешката? Божията Любов пълни човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Човешката любов изпразва човешкия ум, човешкото сърце, чо-а&щкаха душа и човешкия дух. Това е разли-

132

ката между едната и другата любов. Не мо-жеш да кажеш, че човешката любов е Божся, и Божията – човешка. И човешката любов има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намери празни кесии, Бог ги пълни. И Христос, като дойде между хората, требваше да се изпразни, да се приготви за приемане на Божията Любов. Като те обича н&кой, ти тркбва да даваш.

От н-вколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излкзам вън от града, крия се от бом-бигк В сж.щност, въпросът е поставен другояче. Ако следите, кога стават бомбардировките, ще видите, че т стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но бога ги, защото има какво да вземат от тех. Те търсят мене. Когато мене оберат, и вие губите. Докато съм богат, вие се ползувате от моето богатство; щом обеднея, и вие губите. Не говорете неща, които не разбирате. Трябва да разбирате любовъта, Човешката любов е на местото си като човешка, Божията Любов е на мястото си, и нищо не може да я измести. Човешката любов е мжтна вода, която се пречиства само от Божията Любов. Очисти ли се от утайките и кальта, човешката любов се повдига. Не е страшна кальта в водата, зтщото тя е примес, не е нейна съ-

133

ставна част. Както се пречиства водата, така се пречиства и човешката любов, а именно, по пътя на ума и на сърцето. Умът се пречиства чрез светостта, а сърцето – чрез страданието. Казват за някого, че е свет човек, а за друг, че е чист. Светият чо-в&к е умен, а чнстият – добър. Не смесвайте светостта с чистотата. Светлнна има в ума, чистота – в сърцето. Добрият работи с чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивите монети за истински. Ако в ръката му попадне фалшива монета, той никога не прави ошп да я прокара. Как ще се опразаеш пред себе си, като я дадеш вместо истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадеш на други. Някой те моли да му услужиш. Ти казваш: Говорих вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорпл. – Ще говоря някога. – Това не е услуга. Важно е онова, което можеш да направиш за човека в даден момент.

Колкото и да е малка една работа, сверши я на време. Паднала един лист на земята – наведи се и го вдигни. Някой ти иска няколко стотинки или един лев – дай му ги веднага, не отлагай за другия ден. Друг е въпросът, ако нт>кой ти иска хиляда лева. Щом нймаш пари, нт>ма да му дадеш. При това, има случаи, н-бкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетел. Българската пословица казва: „С чужда пита по*

134

мен не се прави." Божествеи законьс: Като обичпш нЪкого, ще работиш за него и, каквото придобиеш, ще му го дадеш. Като любиш, ще прояввш оная любов, кояю е вложена в тебе, а не чуждата любов, опасана в романите. Ще се откажеш от шпра-}.<аването. Ще проявиш своята любов, а не чуждата.

Всеки трт>бва да прояви своята любов, своята мъдрост, своята истина. Някой пека да прояви Христовата любов, да бъде като Христа. И това е възможно, но той трт>бва да мине през страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готов ли си и ти да 6а-деш закован като Него? Тежки бъха теоздеи с, с които заковаха рАцет и краката на Христа. Никой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата? –- Голяма е разликата между обождаие с игла и пробождане с теоздей. Има и голями обиди, като пробождане с теоздей, но т- рядко се случват. Такива обиди човек с години не може да забрави.

Защо човек не може да забрави нт^кои обиди, това е въпрос, върху който не трябва да се говори. Ако открия тоя въпрос, ще причиня пакост първо на себе си. – Защо? – Няма да ме разберете. Много съм гово-рчл върху любовто и с това съч си при-чинил накост. Колко души са ме разбрали? От ония, които са ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не са разбрали, плащам. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша

155

полици по хиляда лева? При това, само десет души плащат, а за останалите аз плащам. Пред т^х минавам за благодетел. Трябва ли след това да разправям, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащат, отколкото да се оплакваш, че те подяли, Как постлшвам в такъв случай? Понеже съм богат, давам и на добрите платци, както и на ония, които не плащат. И на едните давам по един лев, както и на другигк Закон е: като дойдеш До единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пак ще се верне при мене. Никой не може да задържи единицата в себе си. Няма сила в света, която може да я задържи.

И тъй, когато се говори за Божията Любов, разбирам числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единният Бог и Троеличният Бог, т. е. Бог на многото лица. Под „Единния Богъ" разбираме идеята, че само Бог има едно лице. В едното си лице Бог е съвершен. Това съвершенство никой не го познава. Зна-ем само, че в Бога няма никаква промЪна. Казваме ли, че Бог- е троеличен, разбираме лнцпта на всички хорг» в Бога. В едното лице на Бога е безграничната любов, а в трите лица – граничната любов. В граничната любов се явяват противоречия. Затова н&кои се питат, защо Бог постлшил така?

136

Като не познават великата Божия Любов, хората искат да играят ролята на Господа, но сами се спъватъ* Не може несъвершенкят да замести или прояви съвершения. Ние не познаваме Единната любов, затова грЪшим. Казваш: Обичам даден човек, Обичаш го, защото ти дава повече ог другите. Когато обичаш никого повече от други^, това показва, че той ти дава повече от тях. Ако повече взима, по-малко го обичаш. Каже ли някой, че обича изв^етен чев&к, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичаш го, защото в миналото п&кога, или днес, ти дава повече от другит. Не го обичаш, защото, освен че нищо не ти дава, но взима о^ тебе. Някой гсвори лошо за тебе – не го обичаш; говори добре за тебе, обичаш го. Някой ти услужил, обичаш го; не ти услужил, не го обичаш.

Всички хора искат да ги обича Бог. Какво са направили за Него? Бог проявява любовта си към всички – за себе си нрави това. Като люби, Той печели. Ако ние любим, н»ге печелим. Без любов нима печалба. Да очакваш на подаяние, това значи, да се ползуваш само от половината на живота „Чуждото и на Великден се взима". Така казва практичният българин. Ако разчиташ сако на любовта на майка си и на баща си» ти си загубил половината от своя живот. Те- ще те обичаг, докато са живи. Какво ще пра-виш после? Кой ще тг обича?

13?

Сега аз не искам да влизам в противоречие с вашия живот. Какви сте вие и как живеете, тоя въпрос оставям настрана. Какъв съм и кой съм, също оставям настрана. Аз не очаквам на това, което вие знаете за мене. Радвам се на това, което зная за себе си. Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато чов&к благоддри за това, което е получия. Радвам се на великата Божия Любов и на нея разчитам. Радвам се, че обичам хората. Радвам се ва моята и на тяхиата радост. Ако аз не яа-вЕя като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представят моят и воин ят живот? Ще кажете, че хората се оплакват от живота си. Не е лошо, че се оплакваш. Оплакването подразбира никаква мъчнотяя – не можеш да решиш задачата си Щом ре-шиш задачата си, оплакването престава. НЪ-кой се оплаква, че има нива, но свие няма, волове няма, не може да я изоре. Ти обичаш тоя чов^к и веднага предлагаш помощта си. Имаш два вола, жито и му казваш: Дай нивата на мене, да я изора и засея. През л&тото, когато житото роди, ще дълкм печалбата наполовина. Можеш ли да дълиш благата с никого, ако нищо не си рабогил?

Българинът е лрактичен: две трети от благата иска да задържи за себе си, а за ближния си – една трета. Една трета е малка част, наполовина трябва да се д-влите. Не е де"но да разбереш смисьла на едната трьта»

138

Бащата е единицата, майката е Двойката, а д6> тето – дъщерята и синът – тройката, т. е. едната трета от цялото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата. Последният се ползува от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синът – майка си. Ако едни родители имат само дъщеря, бащата умира порещо и влиза в дъщерята, там продължава,- да жиоее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се рода момче, бащата е вложил капитала си, а майката го използува. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще паучат значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мъжът не стане баща, т никога пт>ма да разберат значението на числата едно и две. Единият от т^х трябва да има нива, а другият – жито и волове, да изоре нивата и после да я поеЬс. Нивата е майката, а воловет и житото – бащата. Той ще изоре и посее нивата и, каквото получи, ще го дели наполовина. Какво дава нивата? Чрез слънчевата енергия и елементит, които се намират в нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия от друго слънца. Да не отикам по нататък, да се спъвате. Важно е да благодарим, че нивата е богата. Аз говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение- Ако нивата е бедна, не сей на нея, до*

139

като не я наториш. Не работи на бедна земя. Не сей на пжсък. Сей на богата, на здрава почва. Ако искаш да четеш, избери богата, хубава книга. Ако р роман,трябва да е първо-класен. Чети такава книга, в която нещата да са. сто на сто вернп, а не само едно на сто.

Щкои се птт, какво ще стане с тях. Ако човек върви по негативния път на живота, черен ще стане. Достатъчно е четири поколЪния хората да се отдаяечат от Божествения път, за да печерн&ят. Достатъчно е четири поколения да жив&ят по закона на любовта, за да побел&ят и красиви да ста-нат. Ако изпълняваш Божията воля с лю-бов, красив ставаш; ако не я изпълняваш, грозен ставаш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, здрав ставаш; ако не я изпълняваш, заболяваш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, умен -ставаш; ако не я изпълняваш, оглупяваш.

В сегашната война неприятельт устройваше различни примки. Н&къде пущаха от сачолетите различни предмети: писалки, бон-бонери за деца, играчки. Но вевка играчка или писалка струваше един живот. Те- биха пълни с взривни вещества. Едно докосване до тях причиняваше голямо ненгастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельт ви е подхверлил. И в човешкия живот има мисли и чувства, които съдържат взривни вещества. Достатъчно е да се докос-Неш до т&х, за да експлодират. Тй са ту.

140

рени на пътя ти от черните братя. Много хора сградат от такива малки пера или писалки. Като ги намерят, турят ги в джоба си, а после се чудят, защо ги боли сърцето. Някоя мома срещне един красив момък, влюби се в него и се ожвзят. Той има ела-бост да пие. Кйкъв ще бъде гехният жи-вот? Може ли тя да го измени? – Не може. Той вееки ден екешгодира и причинява пакости. – Кой е виновен за това? – Виното. Любовта към виното разваля живота. Единственото нещо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човешкото го разваля. Божествената мисея не разваля живота – човешката го разваля. Чистото никога не разваля нещата – нечистото ги разваля.

Като говоря за нечистото, никого не са.-дя. Естествено е, че който е слязъл на земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облЪ-чеш. Ще съблечеш работната си дреха и ще обл&чеш чиста. – Кога? – Когато свер-шиш работата си. Не можеш да очакваш, ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли н&що лошо в мазолиг? Ма-золите показват, че човек работи. – Груби ръце има тоя човек. – Груби са ръцетй му, но той работи, излиза н&що от тех.

141

Един човек живъл 30 години според Божййг закони и кридобил галвма чистота и светост. Той прех^рвал повече в планината. Едан ден решил да отде на черква, да се помоли на Бога заедно с хората. Като слизал от планината, срещнал го един разбойник, главатар на банда, когледнал го и го спръл да му каже нещо. Слушай братко, много хора сьм еръщая, но ти ми хоресваш. Искам да те оставя замвстник за изпестно време, да упревляваш моите хора. Рзшнл съм да отида на черква, а няма кой да ме завети. Ето орлжисто ми, предавам го на тебе и спокойно слизам в града. Ще постАпваш, както нзмираш за добре, аз имам ввра в тебе. Свети^т чоаЪк се за-мислил, какво да прави, да приеме главатар-ството, или не. Най после решил да направи тая жертва, да вземе оръжието и да стане главатор. Така ще се нзбъгнат престъпленията, които главният разбойник би напра-вил. По едно време довели при светията един богат човек, с цел да го оберат. Той го погледнал и казал: Ти ще остаисш при нас, няма да те убиваме, но ще вземем парите ти и ще ги раздадем на бедни. В Божия закон е писано: Когато богатият не прилага любовта, богатството му се взима. След това довели при главатаря един беден човек, погрешно хванат. Разбойниците мислили, че той има пари, но останали излъгани. Глвватарьтъ* се приближил към бедния и му

142

казал: Не се страхувай, нищо няма да ги на-правят. Твоето наказание ще бъде леко. Ти ще получиш част от парите на богатия. Дълго време си молил Бога да се подобри

положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидеш, ще благодариш на Бога и ще живйеш добре. След това и богатият, и бедният били пуснати на свобода.

Казвам: През деня човек трябва да бъде беден, да работи. Вечер трябва да бъде богат, да почива. Като работиш през деня, ще срещнеш различни хора: едни ще те изнудват да работиш без пари; други ще ти платят добре и ще се разделите приятелски. Ще благодариш и за едното, и за другото; вечерьта ще се прибереш щастлив, че си научил нещо от живота, и можеш спокойно да си починеш. Само така човяк може да реши задочите си правилно. – Трябва да се плаща. – Верно е, че трябва да се плаща, но нЪкъде получеваш даром. Какво плаща учеиикът на учитеяите си, които го учат? Ходиш па училище, връидаш се у дома си, учиш, придобиваш знания и опит-ности, бсз да плащаш нещо. Благодари за всичко, което придобиваш в живота. – Ис-кам да бъда щастлив. На земята щастие нима. В бъдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашните условия е невъзможно.

143

хората воюват, когато опитват силата на четири - петтошшт бомби?

Защо става война между народвт? – Защото не обичат Бога. Ако иародит, както и отделните хора, обичаха Бога, войната никога. нямаше да стане. Всички проявяват любовта си по свой начин. Германците проявиха любовта си към англичаните по свой начин – 600 пъти бомбардираха Лондон. Сега англичаните им отговарят с своята любов, Тв започнаха да бомбардират Бер-лин. Всички воюващи прилагат Мойсеевия закон: „Око за око, зъб за злбъ". След всичко това, хората разискваг върху въпроса, кой народ е прав. От Божествено гледище, никой не е прав. Право има само Божията Любов. Без любов към Бога нищо не се разрешава. Това е закон, който се отнася, както за отдълния човек, така и за всички народи, за цълото човечество, за цъ-лото небе. Без любов към Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любов, като условие за истинския живот.

Човешката любов е на страха, а Божията любов – на свободата. Ако искаш да се освободиш от страха, трябва да ста-неш слуга на Божията Любов. Човешката любов може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любов. Само Божията

144

ва да знае и да го изисква от себе си, а не от другит. Ще кажете, че е мъчно да любите Бога. За едного е мъчно, за другиго е лесно. Мъчно е да обичаш оня, който нищо не ти е дал. Не е мъчно, обаче, да обичаш Оня, Който всичко ти е дал. Как ще разчи-таш на човешката любов, с която една дреха не можеш да ушиеш? Божията Любов представя дебело въже, образувано най-малко от десет хиляди здрави конци. Човешката любов е един от тия конци. Заедно с другите, той верши работа, но сам нищо не може да направи. В това отношение, човешката любов е десет хиляди пъти по-слаба от Божията. Тя е по-слаба даже от паяжината. Неустойчива е човйшката любов. Оаасно е да се държиш само за човешката любов. Тя може да зиведе човека в черната ложа. Лгобовьта на черните братя е по-слаба и от водата, и о: въздуха. Зпщо ни с любов, която нима никаква устойчивост? Защо ни е любов, която не издържа ни като водата, ни като въздуха?

Да се обърнем към Господа и да бла-годарим за всичко, което ни е дал, и за всичко, на което ни е научил. – Какво сме научили? – Ако можеш да постлшваш, както аз гюстъпвам, много нт,що си научил. Напримгер, аз не давам на човека по-малко от една стотинка, от един лев. Аз работя изключително с единицата. Пег или десет стотинки не давам; пет или десет лева

145

не давам, но по един лев съм готов да дам на всички хора. Една круша, една ябълка, един хляб мога да дам на човека, но не и две ябълки, две круши или два хлЪба. Един ден мога да работя за човека, но два – никога. Един месец или една година мога да работя за човека, но два месеца или две години – никога. Щом изтече годината, пре-кратявам работата. Милиони да ми дават, не работя нито един ден от втората година. Единицата, едното, това е идеята любов към Бога. Който люби Бога, има вътрешеп мир, спокойствие и радост.

Като дойдоха бомбитв иад София, всички се уплашиха, треперъха от страх. Нъкъде се събираха по много души заедно, да си дават кураж. Те не знаят, че така привли-чат вниманието и могат да пострадай» повече, отколкото, ако човек остане сам. При това, не забравяйте, че от невидимия свет е определено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бъше определено, да бж-де разннат? Христос се моли, ако е възможно да се отмъни горчивата чаша. Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям гръшник. Най-после, като мина през голями страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще. Знаете ли, какво нищо е да те изостави Бог? Изложен на голями страдания, на поруганието на хората, Христос се обърна Към Господа съ

146

думит-: Господи, защо си ме оставил? Дой-дох да помагам на хората, но, вместо да придобият нещо, 1- ме разпъват. Страданията, които Христос прежив, се разбират едва днес – две хчляди години след разпятието. Христос разреши своята задача с думит: „Господи, в Твоитв ръце предавам духа си. Да бъдс Твоята воля!" Той знаеше, че в Божията Любов няма промяна.

Сега и на вас квзвам: Каквото и да се случи в живота вр, не се обезсърчавайте. Ще дойдат скърби и страдания – не се смущавайте. Ако не знаете нещо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, нак се спъвате. Никой мисли, че аз мога да му помогна, да сверша неговата работа. Мога да му помогна, но ако п той работи. Който очаква да получи всичко наготово, свм се спъва. Човек трябва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да по-стъпи като двамата слуги, едииият от които получил два таланта и спечелил още два, и вторият, който получил пет таланта и спечелил още пет. Третият слуга получил един талант и го заровил в земята. Когато господврьт му дошъл и поискал емът-ка за неговата работа, той казал: „Зная, го-сподарю, че си строг; жънеш, дето не си сял, затова зарових таланта в земята, като се вернеш, да ти го дам." Господарьт му отговорил: Като знаеш, че съм строг,

147

защо не даде таланта под лихва, да принесе нищо? Слугата не е бил искрен. Той не заровнл таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьт му не се верне, тсй ще го извади от земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си в земята. Вложете го в обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате от него и вие, и вашите. ближни.

Помнете: Никой не може да зарови лю-бовьта в земята. Без любов кяма живот. Любовта вс&ксга дава. Това е нейното "отличително качество. Един млад момък срещ-вая на пж.тя си млада, красива мома, на която лицето било ояръскано с киселина. Като еидял страданието и, той веднага из-мил лицето й и го изтрил с кърпичката си. След това доставил отнйкъде чисто дървено масло, с което намазал лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала към момъка и благодарила за помощта, която й оказал. Момъкът помогнал на момата, без да пожелае нещо от нея. Неговата постъпка е чиста, безкористна. Той дава от себе си, без да взима нищо.

Благословен е оня, който дава, без да очаква нищо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи изобилието. Взимай от слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е Божествен закон. От човешката любов ще взимате по-малко, а от Божията

148

Любов – повече. Божията Любов представя златни, звонкови монети, а човешкета – книжни пари. Някога книжните пари се равьяват на златнит, но в повечето случаи т са. по-долу от златнит. Има случаи, когато един златен лев е равен на сто или па хиляда книжни лева. Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се про-меия. Човек трябва да бъде вннмателен, да не събира много книжки пари. После ще се чуди, какво да прави с тях, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, къщи, но тогава хората не са готови да продават имотите си, защото парите са. обезценени.

Преди години, ецин наш приятел ту-рнл в Библията си десет хиляда лева, да ги употреби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавил и умрял. Никой от домаш-няг му не знаел за тия нари и така останали – обезценили се. Ще дойде ден, когато човешката любов, на която разчиташ, ще се обезцени. Днес тоя те обича, оня те обича, обсипват те с подаръци, но всичко това нищо не струва. Това са залъгалки, с които черните брагя заблуждават хората. Те им говорят за хубави работи, за идеали, но вмъ-сто да ги повдигнат, спъват ги; вместо да ги оправят, объркват ги. Само в&чността оправя човека. Черните братя са майстори да представят нещата в благовидна форма, за да не виждаш лошото.

149

Двама приятели се срещнали след неколкогодишна раздела. Едишгат от гях бил много щеговят. Той често си служел с лъжи и с измислици. Другият бил се-риозен, но понякога обичал да слуша ше-гнт на приятеля си. Като се срещнали, се-риозният каззл на приятеля си: Кажи ми ед:ха от твоите лъжи. – Остава се, братко, отдавна забравих лъжите. Животът ме налегна, отказах се от шегите. – Какво става с тебе? – Остави се, баща ми умр и нъ-мам срвдства да го погреба. Приятельт му се трогнал, извадпл хиляда лева и му ги дал. Той взел парите и катт: Ето, тая е последната лъжа, която ти казах. Тоя прк-мт>р е известен и между турцнгк

Султанът казал един ден на един от шегобийците си : Кажи ми една лъжа, каквато не си квзвал друг път. – Не мога повече да казвам лъжи. – Защо? – Тачъми са нуждчи за лъжите, а немам средства за това. – Колко пари требват? –- Около 250 лири. Сулганът му дал 250 лира и очаквал да се снабди с такъмите и да му каже никаква лъжа. Минали два деня, шегобиецът не се явил в двореца. На третия ден пристиг-нал при султана и казал: Не можах да намеря такъми. – Защо? – Защотз това беше последната лъжа, която ти казах.

Няма по>велико нещо в живота от любовта – да обичаш и да \е обичат. Любовта е извън всекакви закона. Не мо-

150

жеш да съдиш някого, че те обича, йли че не те обича. Някой обещал да те обича цял жигзот, а не издържал на обещанието си.

Том става но свобода. В любовта само Бог е вйчен, еъвершен, неизмЪнен и безграничен. Любовта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, ч* Бог ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовта. Някой се страхува, че Бог ще обикне друг, а него ще изостави, й това е неразбиране 1ш любовта. Може ли изворън да дава само на едии човек?

В Варненско има една чешма, наречена харяа. Водата й е толкова изобилна, че карч воденица. Един ден ме заведоха да видя" харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на хорлата, понеже мнозина чернели от пея. Тоя страх не е на мйсто. Хиляди хора могат да чер гои от харлата, и водата й да не се намали. Това е все едно, да се страхува чсвек да не вземат любовта му. Колко любов трябва на човека? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднес още харлата кара воденица.

Едно се иска ог вас, да приложите любовта и да покажете на хората, как трябва да се жив&е. Всеки да се обърне към Бога с молбз, да му се помогне, да служи на Божията Любов толкова, колкото е служил и на чов^.шката. Какво е придибшг, като е служил на човешката любов? Колко пж,ти се

151

е рйждал и умирал, колко пъти се е пре-раждал и, в края на краищата е свершвал с разочарование. Колко неща е придобивал и изгубвал! Човешката любов клони към запад, а Божията Любов – към изток. Бог казва на човека : Не отивай на запад, де го слънцето залязва. Обърни се към изток, дето слънцето изгрйва. В човешката любов има зал4>з, тъмнина, а в Божествената – изгрЪв, светлина. Това, коего изгрява в ума, в сърцето, в душата и в духа ни, е Божествената Любов. Това, което зал&зва в нас и ни причинява страдания, е човешката любов. Да благодарим, че жив&ем и в човешкия, и в Божествения поридък, за да се учим. Човешката любов е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота. Да турим човешкато любов в служене на Божията Любов.

Да тръгнем в пж.тя, в който изгрева Божията Любов.

Да оставим залвза за ония, които нъ-мат опитността оп, него. Хубави са карги-ните на залеза, но тв не са за нас. Ние ще рисуваме картините на изгрева.

Христос казва: „Не еждете, да не бж-дете ежденй." Не еждете нито човешката, нито Божията Любов. В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане. В Божията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е живот в&чен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго

152

Бога и Христа, Когото си изпратил." За оня, който носи Божкята Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога гр&х не прави." Той излязъл от о*?ластта на смър^ьта и влъзъл в обласхьта на въчния живот. Божията Любов нрави нечистите неща чистр, а човешката одапва чистите.

„Не съдете, за да не бъдете са дени." – Кога чов%к не ежди? – Когато обича. Ако не обича, всякога е готов да ежди. Обичьта означава светлина. Като не обичаш, ти си в почивка. Като обичаш, вершиш всичко, както тр-вбва. В Божията Любов нещата ста-ват, както трябва. В човегаката любов нещата стават, както не трябва. Да заработим така, както трябва, а не така, както не трябва.

Сега, да се мояим, да ие ни намърят бомбите. Ако вървим по пътя на чоб'1н * :ата любов, ще ни намЪрят. Ако вървим по пътя на Божкята Любов, няма да ни намерят. Да се молим на Господи: Господи, избави ни, за да можем отсега натагьк да се посветим, да служим на Твоята Любов. Ако не с? молите, бомбите ще ви посещаваг. Тия посещения показ*ват, че още сте в човешката любов. – Какво трябва да се прави, за да № ни посгщават бомбитй? – Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, от злото, за да Ти служим!

Кога ще дойде мирът? – Когато поже-лаем – от нас зависи. Мирът ще дойде по нов начин – по Божия път. Единстве-

153

вяях, Който може да донесе мира в свита, е Бог. Когато се обърнем към Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, мирът ще дойде. Когато всички народи се обър-нат към Бога и Го възлюбят, мирът ще дойде.

„ Да възлюбим Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила/

7. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.–Изгрев.