от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Размишление.

Нарядът.

5 глава от Деянията на Апостолите.

За всяко добро начинание в света, дали е човешко или Божествено, ще дойде време да се изпита. Хората в света се изпитват със своята лакомия. Духовните хора се изпитват със своята лъжа. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: Защо страда? Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: Защо страдам? Защото си излъгал. Защото който се излъгва, и той лъже. Дойде някой при тебе, разправя ти една новина, ти не си я проверил и я предаваш на други. Или ти си продавач, или ти си купувач. Аз уподобявам хората на света, светските и духовните хора, на продавачи и купувачи. В даден случай можеш да бъдеш или продавач, или купувач. Ако продаваш, трябва да дадеш хубава стока, да е изработена хубаво, чисто, тогава не обичаш да лъжеш. Ако си купувач, пак не трябва да лъжеш, да платиш навреме, да се не извиняваш. Те са елементарни правила, отдето започват нещастията на хората – от малките работи. Виждаме един човек, който искаше да продаде нечиста стока на апостолите, да покаже, че той вярва в това, което се проповядва, че е готов да пожертва всичко. Отива, продава нивата си и казва: Аз съм готов да живея с вас и каквото вие правите, и аз ще го правя. Всичкото оставям на ваше разположение. Пита го апостол Петър: За толкоз ли продаде нивата? За толкоз. Той му казва: Защо се опита да излъжеш Господа? Тази нива не беше ли твоя, преди да я продадеш? Парите не са ли твои, след като я продаде? Защо ще лъжеш? Калпава е стоката ти. Такава стока не искаме ние, не ни трябва. След туй идва жена му и нея питат, и тя казва същото – наговорили са се. И умът, и сърцето на човека вървят по един и същи път на лъжа. И двамата умират. Всичко се свършва. Любовта изключва всяка лъжа, всяка лакомия. Те са извън нея. Следователно, немислимо е, по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята лакомия. Щом се опиташ, смъртта ще дойде. Ти казваш: Бог нали е Любов. Значи Господ трябва да допусне престъпление, и тогава да е Любов. Ако Бог допусне престъпление, той не е Любов. Щом не е Любов, той изключва Себе Си. Сега, мнозина искат да ги приемат някъде да живеят с някои хора. Те турят нещо в банката, казват: Вярваме в Бога. Те са се осигурили и вярват в Бога. Какво ще вярват в Господа, какво ще им прави Господ? Пари имат, дрехи имат, за ядене имат, в какво ще вярват? Аз съм забелязал и проповядващи, и проповедници, и свещеници как изнасилват истината. Проповедникът проповядва, той иска да каже истината, но истината не е в негов интерес, затова той ще позамаже, ще позаглади, някакъв стих ще тури, да я закрие. Не, не, не върви. Друг път проповедникът може да иска да каже истината, но на онзи, който го слуша, не му допада. Някои неща допадат, някои неща не допадат. Трябва да се доглаждат. Туй го каза тъй, но то не е тъй, друг един стих има. Не поставяйте в противоречие един стих на друг. Няма да лъжем, нищо повече! За да лъжеш, всякога подразбира, че ти си един лаком човек. Ти си минал в лъжата в първа степен. Ти си живял в света на лакомията. Като духовен човек не си се освободил от лъжата. Колко пари имате в банката? – Десетина хиляди лева. Той няма десет хиляди лева, но сто хиляди лева. Защо не казваш колко имаш? – Не мога да кажа, защото ще дойдат да ми искат назаем пари. Ако ти си господар, никой не може да ти вземе твоите пари насила. Ще дойде някой човек да ти иска пари назаем, защо ще те е страх? Кажи: Не давам. Нищо повече. Кажи: Имам пари, но не съм разположен. – Ама ще бъда груб. По-добре да бъдеш груб, отколкото да говориш лъжата. Кажи: Имам пари в банката, сто хиляди лева, но тебе считам човек, който не плащаш, не мога да ти дам. Казваш: Аз не искам тъй да го обидя. Ами като му кажеш лъжа, не обиждаш ли себе си? Значи, ти ще опетниш себе си, за да не опетниш другите. Сега някои изпадат в друга крайност. Когато някой иска да води праведен живот, започват да гледат хората отвън, как ще постъпва. За да познаваш хората, за да съдиш, трябва да знаеш какви са отвътре. Ти не можеш да имаш ясна представа за човека, ако отвътре не познаваш какви са подбудителните причини. Един човек може да не ти даде пари назаем, може да не те приеме вкъщи – каква е подбудителната причина? Апостолите не приеха Анани. Казва Апостол Петър: Защо искаш да лъжеш? Сега ти ще спестиш Божествената правда върху себе си. Ако ти се опиташ да влезеш в Царството Божие и с най-малката лъжа, ти ще намериш смъртта. И жената, и децата ти, всеки който се опитва да излъже, ще намери смъртта. Какво ще трябва да правим? Ще кажеш, за колко пари си продал нивата, без да задържиш нито една стотинка. Никой не те кара насила да дадеш. Ти си свободен да задържиш всичко, но не си свободен да лъжеш. В лъжата няма свобода. В лъжата всякога има смърт.

Знаете тази приказка за малкото дяволче, което отишло при големия дявол и му казва една лъжа. Той му казва: Тази стока е моя, на мене няма да я продаваш. Аз я направих за хората, на мене ще ми казваш истината. Туй, което носи живот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъжа. Който иска да бъде щастлив, да не допуска абсолютно никаква лъжа в себе си. Няма да се опитваш да лъжеш Бога. Няма да се опитваш да лъжеш ближния. И трето, няма да се опитваш да лъжеш и себе си. Опитваш ли се да излъжеш, непременно ще опиташ смъртта. Законът е неизбежен. Никой не може да го измени. Влезнеш ли в живота, ще бъдеш доволен от онова, което Бог ти е дал. Не искай повече от онова, което Бог ти е дал. Искай Бог да благослови онова, което ти е дал, да го разработиш. Не искай от ближния повече, отколкото може да ти даде. Не искай от себе си повече, отколкото можеш да направиш! Питате: Какво представлява небето? Някои имат смътно понятие какво е небето, искат да го опитат както земята. Човек, за да разбере небето, трябва да има съответстващи сетива (чувства). То не е нещо, което може да се опише. Да опишеш на една мравка какво нещо е човек, какво нещо е човешкият живот, е като да описваш небето на човека. Най-първо, как ще разправиш на тази мравка, че човек е на два крака. Казва: Как може на два крака? Ние с толкова крака едва се движим, ние с по шест и по осем крака едва се движим, той на два крака как се движи? Не можем да обясним. После онова, което е направил човек за хората, които живеят в този разумен свят, мравката няма понятие. Мравката няма това понятие за слънцето. Мравката едва вижда слънцето. Те не виждат никаква звезда. За тях небето е тъмно. Ако на мравките им бяха разправяли, че има небе и на него звезди, те биха се смели и за корема биха се хванали. Казва някой: Защо е така? Ако един човек със зрение разправя на слепите за слънцето, те казват: Ние не сме го видели. Има известни чувства в човека, които трябва да се пробудят. Истинската Любов човек може да познае. Сега ще ви кажа диагнозата, за да знаете дали вървите по пътя на една Любов, която е Божествена. Щом като се отучиш да лъжеш, Любовта е в тебе, функционира. Щом послъгваш, Любовта я няма. Може да имаш някаква любов, някакво чувство. Всичко туй – ще ти кажат някои хора – остави настрана. Щом Любовта дойде в човека, лъжата я няма в човека. Тогава ще ме попитате: Без лъжа може ли? Може, това е животът. С лъжата хората умират, без лъжата хората възкръсват. Всеки, който иска да възкръсне, трябва да се освободи от лъжата.

Една майка довежда сина си, който по естество е склонен да попийва. Тя иска да го прави светия. Той направил една погрешка, тя не иска да я признае, че синът й я направил. Тя се солидаризирала. Така не може да го поправи. Кажете: Кой научи хората да лъжат? Докато не бяха яли от забраненото дърво, хората всякога говореха истината. Откакто ядоха забранения плод, оттам насетне истината не могат да кажат. Ти, докато нямаш пет пари в джоба си, не си спокоен, но щом имаш 50 хиляди лева в касата, ти си още по-неспокоен, мислиш да не те оберат, броиш ги постоянно, мислиш за парите. Всичките наши нещастия в света произтичат от материални отношения. Сега питам: Онзи, който не се е отучил да лъже, може ли да знае? Онзи, който не се е отучил да лъже, мисли, че всички хора лъжат. Казва: Без лъжа не може. А онзи, който се е отучил да лъже, знае, че половината от хората лъжат. Казва: Едно време и аз си служех с лъжата. Допуснете, че ви срещна след 30, 40, 50 години. Някои след 50 години ще ви повикат да дадете отчет. Какво ще кажете? Някои още сега мислите долапи да направите. Няма го майстора, за долапи не мислете. Очистете всичко, наредете сметките чисто. Каквато погрешка направите, ясно ще кажете: Господи, направих тази погрешка, ще я поправя, дай ми време. Не е било тъй, не съм живял както трябва. Ща кажеш: Условията са такива, баща ми, майка ми. Не туряй ни баща си, ни майка си, кажи: Ще я изправя. Това е човешко, това е християнско. Погрешките, които съм ги направил, ще ги изправя. Всеки човек, който така се приближава при Бога, Господ ще му даде време и съдействие да изправи погрешките си. Това е новата философия в живота. Който иска, може да ви залъгва: Ти сега си ги лъгал, но втори път като се преродиш, ще изправиш погрешките си. Сегашната лъжа в другия живот не може да се изправи. В другия живот има страдания. Ти сега в този живот може да изправиш лъжата. В другия живот ще изправиш последствията. Ако в този живот си бил проповедник, заблуждавал си хората, говорел си лъжа, втори път като дойдеш, ще бъдеш сляп, глух, ням. Какво ще правиш тогава? Ще се изправя. Как ще се изправиш? Никому няма да можеш да говориш, ще ти затворят очите, ще ти затворят устата, ушите ще ти затворят, да не лъжеш. Ще кажат: Защо той е сляп и глух, и ням? Защото е говорил лъжи в миналия живот. Нищо повече. То е по отношение на физическия живот.

Човек не е създаден да носи нечистота. Той е създаден да носи чистотата в себе си. Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките несгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди в живота с лъжа. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш с лъжата, всичко туй, след време, ще се превърне в твое нещастие. Законът е такъв. Свобода има там, дето няма лъжа. Казва Писанието: "В Любовта лъжата е безлюбие". Всякога, когато лъжеш някого, ти не го обичаш. Не можеш да излъжеш един човек, когото обичаш. Като дойде до езика една лъжа, като че те припари нещо, не можеш да излъжеш. В Любовта ти имаш всичко, какво ще лъжеш. Помнете: Като дойде изкушението, веднага повикайте Любовта на помощ. Щом дойдете до едно изкушение, дето може да паднете, повикайте трима души. Повикайте Господа на помощ, повикайте ближния си и себе си, и лъжата ще избяга. Там, дето е Бог, дето е ближния, дето е Любовта, там лъжата не може да влезе. Ние, които сме родени от Любовта, лъжа не допускаме до себе си. По този начин като мисли човек, всичко може да постигне в света. Всички Божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта. Само Любовта може да даде това, което чакаш. Без Любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. Христос е емблема на Любовта. Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота. Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма да му измени и чашата, която му даде Неговият Отец, докрай я изпи. Христос не пита: Аз ли съм най-големият грешник, та трябва да понеса всичко? Но каза: "Твоята Воля да бъде, заради благото на другите ще я изпия". Вие не искате да страдате, не искате да пиете чашата, която ви се дава, но искате да сте герои. Повечето от съвременните християни са изгубили своето геройство. Или другояче казано – изгубили са Любовта на Бога, изгубили са любовта на ближния, изгубили са любовта към себе си. Казвате: Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си. Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася да бъде другояче. Ти държиш онова правило на турците: Нито връзвай, нито развързвай. Не ги връзвай, не се спъвай. Едно правило: Не се опитвай да спъваш себе си, не се опитвай да спънеш и ближния си. Лъжата е най-голямата спънка. Дяволът спъна хората като каза: Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете. Първото престъпление е лъжата. Лакомията е второто. Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде. Той не каза истината, а каза: Тази жена ми създаде всичката беля! Искаше да прехвърли вината на другите. Хората, от няколко хиляди години насам, постоянно същите Адамови думи повтарят. Всеки ден мъжът казва: Ако не беше тази жена, какво не бих направил. Жената казва: Ако не беше мъжът, какво не бих направила. Моята глава страда от него. Всички ние страдаме от непослушание и от безлюбие. Аз го виждам така. Всички ние страдаме от безлюбие. Там е истината. И затова, първият закон е да възлюбиш Господа. То е бъдещето на човечеството.

Само проявената Любов на Духа, само проявената Истина на Духа, само проявената Мъдрост на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

44. Утринно Неделно Слово, държано на 29 юли 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев