Разлика между версии на „Човешко и Божествено“

Версия от 06:02, 9 април 2009

ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО

Съвременните хора се оплакват от страдания и не знаят причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят. Какво трябва да направят, за да се справят с условията, при които живеят? Те трябва да се организират. Организирането трябва да почне от техния ум. За да се организира човешкия ум, в него трябва да се внесе нещо ново. Само новото е в състояние да опресни ума на човека.

Каква е разликата между организирания и неорганизирания свят? В организирания свят всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, а в неорганизирания – отчасти. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност, вследствие на което те търсят добър, правилен живот. Добрият живот подразбира разумност. Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. Които не разбират причините за нещастията и страданията в живота си, те казват, че условията са лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпросите. Ако водата е нечиста, ти трябва да бъдеш разумен да не я употребяваш в това състояние. Какво можете да очаквате от един неорганизиран свят? Някой човек бил учен и е недоволен, че хората не го оценили. Той трябва да знае, че в неорганизирания свят, в който живее, хората могат да го оценяват дотолкова, доколкото го използуват. Запример, вие имате един здрав, силен кон. Докато го използувате, вие го цените. Щом конят заболее и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Същото отношение ще срещнете и между хората.

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде за техните права, те са готови да се борят до край. Дойде ли до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. Всички неща в живота на хората произтичат от два източника: от разбиране и от неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането – дисхармония. Някой пее, но няма развит слух да разбере как пее, вследствие на което мисли, че е добър певец. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нещата, което поражда ред противоречия. Много естествено! Земята, на която живеем, е добре устроен свят, но не е още съвършен. Това несъвършенство се вижда и във всички народи. По развитие те са на степени. Като пътувате през различни държави, някъде ви посрещат добре, а някъде не искат да ви знаят. Това се случва не само в чужди за вас държави, но и в отечеството ви. Дохожда някой българин между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек. Казват му: Ти не си от нашите. – Защо? – Защото не могат да го използуват. Докато генералът е на бойното поле, дава заповеди и печели победи, всички го признават за техен човек. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърлен от бойната линия, никой не го признава за герой.

Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да имате предвид. Нямате ли ги предвид, вие ще страдате. Страданията се

136

дължат на това, че вие пътувате през неорганизирана мъхтност. Въпр-вки това, казвате, че Бог ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате, защо Бог промисля за едни, а за други не промисли? Един болен се моли и оздравява; друг болен се моли и умира. Един се моли и му се помага; друг се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е имал. – Защо става така? – Защото н-вкои неща са човешки, а други – Божествени. Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се жив-ве, намираш, че животът няма смисъл. – Не, животът вевкога има сми-съл, безразлично, дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си сл-Ъзъл в човешкия свет, дето Няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свет. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в чов-вка, а не отвън. Веднъж до-шъл на земята, човек трябва да опита и чов-вшкото, и Божественото. Чов-вшкото е слабо, а Божественото – силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между теви два света, вие трябва да опитвате н-вщата, да опитвате хората, кой с какви м-врки работи. По този на-чин ще избегнете страданията и разоча-

137

рованията. Какво ще се разочаровате от чо-вък, който си служи с величини от човеш-кия свет? Колкото и да обещава, той никога няма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човек не е будно. То постоянно се прекъсва. Той и в пението, и в свиренето, и в говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очъртаете пътя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония в живота на човека. Когато той пЕе, вие слушате, че пъсеньта в началото върви добре. Като дойде до нъкое мътто, изведнъж се явява дисхармония, после пак се оправя и т. н. Това е човешко п-внке. В Божественото пъние няма никаква дисхармония. Там линията и да криволичи, пак запазва възходещо направление. Същото се забелязва и в почерка на човека. Буквите на някой човек са правилни, с красиви линии, а на друг – никаква красота, никаква линия. Съвременнитв хора говорят за красота, без да знаят, какво представя истинската красота. Т казват, че някои неща са гладки, красиви. В какво седи красотата на глад-ките неща? Всяко н-вщо е красиво на местото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкост е на място. Но ако пла-нинският връх, по който се качвате, е гла-дък, това качество не е на място. Щом е гладък, той не може да мине за красив връх. Докато е на земята, чевък не знае, през

138

какви мЪста ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но-ако не може да предвиди, поне да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. Той не може всичко сам да уреди, но има работи, в които никой не може да му помогне. Той сам трябва да ги нареди. Когато не може да се справи с мъч-нотиитъ' си, човек се оплаква от животаг от себе си и казва: Чудно н%що, очи имам – нищо не виждам. Уши имам – нищо не чувам. – Така е, зависи с кои очи и уши ек служиш. Ако си служиш с човетики очи и уши, работите вевкога ще бъдат неуредени. Ако си служиш с Божествени очи и уши, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. – Ама хората не са щедри, не са благородни. – И ти не си от най-щедрите и благороднит-в. Както ти критикуваш хората, така и тебе ще кри-тикуват. В чов-вшкия свет критиката се отнася до всички хора. – Еди-кой си не жив-ве добре. – Това ев реда на нещата. Този човек нъчиа нужното разбиране, вследствие на което-разваля приятелството си с хората.

И тъй, човече е дошъл на земята да се научи правилно да живЕе и да слуша с Божествените си уши. Той трябва да започне с човешкитб си уши, а да свърши с Божест-

139

венит. Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. – Не, той още не Го е турил в действие. Когато Божественото в човека започне напълно да се проявява, хората ще се разбират добре, и всъ-кога ще се обичат. Щом не се обичат, по-гръшката е или в самия човек, или в окрж-жаващит. Хората са. разделени помежду си, защото имат различни интереси. Всеки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човек да се грижи за себе си, за своя дом, но по този начин той се ограничава и не дава възможност на Божественото в него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всъкаква обида, всъкакво докачение. Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в нъкакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всъкаква обида, всъкакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага.

Съвременните хора искат да подобрят живота си. Т лесно могат да го подобрят, но трябва да се запитат: по човешки начин ли искат да го подобрят, или по Божествен? Човешкият живот изсушава нещата, а Бо-жественият ги опръснява и възкръсява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот,

140

най-после животт ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействувам за развитието му. – Ама остарях веч©. – Докато жи-вееш по човешки, непременно ще остарЕеш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старость-та ти ще стане приятна. Христос казва: „Ако не станете като малкит- деца, не можете да влъзете в Царството Божие". Това значи: Ако не започнете с Божествения живот, вие ще остареете и ще се лишите от условията да влвзете в Царството Божие. Човешкото представя опаковка на всички неща в живота, а Божественото – тяхната същина. Като направи една погрешка, човек бърза да се извини. Не извинявайте погр-вшки, които сами не се извиняват. Не препоръчвайте добродетели, които сами не се препоржчват. Човешкото отблъсва, разд-вля хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнит. Затова, именно, казват за някой чо-вЪк, че е магентичен, т. е. привлича хората към себе си. – Как се постига това? – Много лесно. Койго живее по Божествен на-чин, той всвкога привлича хората. Мнозина не усп-Ъват в това, понеже живЕят по човешки, а искат резултати на Божествения живот.

Следователно, за да дойдат до Божест-

141

вения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се из-учават, и в всЬка своя мисъл, в всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото. Пишеш нещо, виж къде е човешкото и къде – Божественото. Нераз-положен си, виж къде се е вмъкнал чо-вешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Тб губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. Който живЕе по чов-вшки, той се нуждае от помощта на хората. Който жив-ве по Божествен начин, той помага на хората. Значи, просията е присъща на човешкия живот. И чов-вшкият живот има свои добри чърти, но той е временен, не може постоянно да се прилага. Той непременно трябва да се замъхти с ВЪчния, с Божествения живот.

Съвременнитъ- хора са дошли до най-опасното място – до границата на човешкия живот, дето се правят гол-вми погр-вшки. Р са. в положението на пътници, които се дви-жат по хлъзгава планинска мъттност. Какво трябва да правят, за да преминат благополучно тази мЪстност? – Т^ трябва да бъдат будни, досетливи, с силно въображение. Каз-ват: Един живот ще се жив%е, да го ми-нем, както и да е. – Не е така. Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, из-

142

падна в това положение. Когато бъше в рая, той имаше всички условия да прояви Боже--ственото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвж.т, е, вследствие на което не вид погрешката си и не .издържа своя изпит. Погръшката му се заключаваше в желанието да има жена. Той вид, че му недостига нещо. Когато недостига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и как -се е явила тя, по това са създадени много легенди.

Един еврейски равин изнася следната легенда за създаването на Адам и Ева. Той казва, че първоначално' Бог е съз-дал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носил на гърба си като раница, вследствие на което усъщал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзкит- на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него. Като я видъ^г, Адам се зарадвал, защото усътил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел, как и •отк&де е дошла Ева. Дали тази легенда е верна, или не, и ние не знаем, но верно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мжлнотии, това показва, че т но-■сят тежести на гърба си и моляг Бога да

143

ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот.

Мойсей пък е писал, че Бог направил Адама от червена пръст, заради което го наричат червен човек – мъж. Ева пък направил от реброто на Адама, заради което я наричат жена. Често слушате женитъ- да казват: Защо Бог ни създаде жени? – Защото е нямало достатъчно червена пръст. Мъжът и жената се различават по естеството на материята, от която са. създадени. Това, което е направено от пръст, има едно естество; това, което е направено от ребро, има съвсем друго естество.

Когато казваме, че нещата се различават по естество, ние разбираме, че т се различават по форма, по съдържание и по смисъл. Формата на нещата е човешкото; съдържанието е духовното, а смисълът – Божественото. Сми-сьлът на нещата сверзва формата, съдържанието и смисъла. Всяко нещо, което няма смисъл, опорочава и разваля нещата. Смисълът обновява нещата. Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти – обновява ги.

Време е вече хората да вл-взат в Божествения живот, да дадат ход на Божест-вените идеи в себе си. "ГЬзи идеи ще осми-слят живота им, а не човешкитб. Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са. в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко н-вщо, което се придобива отвън, не е

144

в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Това означава стиха от Писанието: „И ще минаваш от слава в слава". Докато минава от слава в слава, човек живее в Божественото. Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. Какво трябва да прави този човек? – Единственото нещо, което може да го спаси, е да излезе от човешкото и да влъ^е в Божественото. Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другит. Работа и учение – това изисква Божественият живот от човека. Само така той ще разбере неговата сж.щина.

Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човешкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква в любовта. Момък обича мома, готов е на всички жертви за нея. Щом се оженят, първата година още животът им се разваля. – Защо? – Защото тя си позволила да погледне друг мъж. Това е човешка любов. Божествената любов не прави такава разлика между хората. И да има нъкакво различие, то е в формата на нещата, а не в гбхното съдържание и смисъл. При това, в човешката любов има слизане, а в Божествената – възлизане. Когато някой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че

145

той живее още в човешката любов. Докато се отегчавате от хората, вие сте в човешкия живот. Докато умовете ви се помрачават от знания, вие сте в човешката наука. Щастието е само в Божествения живот. Истинската наука е само в Божествения живот. И човешката наука е на место, но в нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цЪло. Тази е причината, задето всички факти и явления в човешката наука са. разхвърляни, както предметите в музеите. Ако отидете в някой народен музей, там ще намерите безразборно разхвърляни предмети, от които мъчно може да се възстанови, какъв е бил животът на този народ. Ако отидете в някой музей по естествените науки, там ще видите разхвърляни кости, черепи от различни животни, от които мъчно може да се възстановят техните форми.

Съвременните хора са дошли до по-висока фаза на развитие. По черепите, по костите на предпотопните животни те възстано-вяват миналите форми от животинското царство. Не само това, но същевременно те из-учават главите на хората, и оттам, с най-малки подробности, опредЬлят техния харак-тер. В заключение на своите изследвания, те казват, че всички човешки глави не са. еднакво правилни. Следователно, когато някой пита, какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: За да

146

подобриш живота си, ти първо трябва да из-мъниш главата си. – Как ще я изменя? – Като влъзеш в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да из-мъни човешката глава. Всъка енергия се използува разумно само в Божествения живот. Там и гнъвът, и обидата са. на място. Т са енергии, които се впръгат на работа и дават добри резултати. Същото може да се каже и за добродетелит. Запримър, щедрост, приложена на място, може да принесе добри плодове. Щедрост, която не е приложена на място, причинява ред пакости и нещастия. Каква щедрост е тази, която уморява болния? Отивате при един болен и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия ден положението му се влошава. В такъв случай, за предпочитане е да бъдете скър" жави, отколкото щедри.

И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че тв са още в човешкия живот. В този живот, именно, нещастията и страданията никнат като гжби. Въпръки това, хората търсят щастие. Т са прави, но трябва да знаят пътя, по който щастието може да дойде. Срещате един бе-ден, но талантлив пъвец. Вие започвате да мислите, как да му помогнете. Той сам може да си помогне. – Как? – По два начина: или като обикновен просек, или като пъвец. Ако се постави в положението на обикновен

147

лросек, той ще подаде ръка на този–на онзи и ще очаква да му дадат нъчцо. Кой как мине покрай него, ще му подхвърли с недоволство левъ-два и ще си каже: Ще му дам нъ-що, само да се освободя от него. Ако пък се прояви като пъвец, всбки минувач ще има желание да му даде нъчцо, като на талант-лив пъчзец да му помогне с лептата си. Щом имаш талант да п-веш, ти трябва да упо-тр-вбиш своя талант, да придобиеш нъчцо съществено. ПМ, приложи Божественото в себе си за подобряване на своя живот. Ако имаш сила, и нея приложи. Ако имаш търпение, гледай и него да приложиш. Всвко нъчцо трябва да се приложи на своето място и време. Ще търпиш, но няма да оставиш децата да те бият. Да се оставиш на деца да те бият, в това няма никаква философия. Сега, изучавайте едновременно и човечц-кия, и Божествения живот, и каквото разберете, приложете го в своя личен живот. Пазете се от вкисване. Вкисването е свойствено на човешкия живот, но не и на Божествения. В Божествения живот плодоветв не вкис-ват. Там никаква ферментация не става. Човешкото се изправя чрез Божественото. Достатъчно е човек да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени същества- от Божествения свет сли-зат при него и му помагат. – Как става това? – По различни начини: външно – чрез други напреднали хора, и вътрешно – чрез

148

самия човек. Кажеш ли никаква лъжа, веднага ще те корегират. Те ще ти докажат, че човек може да се изправи само чрез. истината.

Съвременните хора се стремят къмъпро-грес. Те не подозират даже, че прогресът* се заключава в намиране на истината, в дълбоко вътрешно разбиране на нещата. Който-има вътрешно разбиране на нещата, той постепенно се справя с мъчнотиит-в на своя жи-вот. Това значи човек да минава от човешкия в Божествения живот. И тогава, ако е бил слаб, посредствен ученик, той започва да развива дарбите си и става даровите ученик. Обаче, ако някой се връща от Божествения към човешкия живот, той постепенно губи дарбит% си и става обикновен, посред-ствен ученик. За да не изпадне в това положение, човек трябва да бъде буден. Докато човек мисли, че е прав в всичко, ксето знае и което върши, той е в човешкия живот. В човешкия живот нема щастие. Там човек може да учи, но щаст-лив не може да бъде. Някой момък иска да се ожени за некоя красива, богата мома, да бъде щастлив. Какво щастие очаква той от женитба, която не почива на любов? Близките му ще започнат да търсят мома и ще се вслушват, кой ще им препоржча добра, красива и богата мома. Родителите на момата, които искат да се освободят от нея, ще приемат момъка в дома си любезно: ще го,

149

нагостят добре, ще му говорят сладко, докато го излъжат. Щом момъкът се ожени за момата, родителите ще си въздъхнат спокойно и ще кажат: Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататък ти ще я носиш.– Йе, така не се избира мома. Когато някой мо-мък иска да изучи характера на момата, която е харесал, той трябва да влъзе в дома й като слуга. Като не го познават, като не зна-ят намеренията му, родителите на момата, както и самата мома, ще се проявят такива, каквито са. в действителност. Така и Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между гбх и гледа, как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел, се познава и тяхният ха-рактер.

Хората се стремят към небето, към Божествения живот, понеже не са доволни от своя живот. Обаче, те виждат, че не мо-гат да постигнат това, което желаят . – Защо? – Понеже имат много гръхове, които трябва да изкупят. Наистина, докато не из-правят погръшките си, докато не изкупят гръховет си, хората няма да напуснат земята. Т трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погръшките си, да коре-гират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си. Божественото е нещо неуловимо. Докато го видите един момент в човека, вторият момент вече го няма. Най-малкото отклоняване на чо-

150

века от правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. Раз* биране, съзнание се иска от чов-вка, за да. схване, какво представя Божественото начало. Мнозина мислят, че като влЪзат в Божествения свет, ще придобият онова, което търсят. – Не, влезете ли в Божествения живот, вие трябва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свет, вие трябва да вземете с себе си всичкия капитал, който сте спечелили на земята, и да кажете: Заповядайте, всичко, което спечелих, е на ваше разположение. Разум-ните същества ще ви приемат добре и ще ви поздравят с думите: „Добре дошли!" Следователно, когато отидете в Божествения свет, вие трябва да блдеге готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.

«Божията Любов носи пълния живот".

6. Съборна беседа, държана на 26 август, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

• Йоана 5:5–10