Разлика между версии на „Чуха, че иде Исус“

Версия от 21:06, 14 март 2010

Чуха че иде Исус

Чуха, че иде Исус (Йоана 12:12)

Човешкият дух се стреми към великото, красивото и мощното в света. Той му дава импулс, подтик в живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човешкия живот? За човека велико и мощно е това, което в даден момент го интересува. Когато бедният чуе, че някъде, някой негов чичо умрял и му оставил голямо наследство, той ще преброди света, но ще намери оставеното за него наследство. Това става всеки ден в живота. Различието седи само в обекта, към който е отправено вниманието на човека. Когато чуете, че в града ви е пристигнал някой знаменит артист, музикант или певец, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човек, че ще чуе някой виден музикант или певец? В случая, най-много печели музикантът или пъвецът, а ония, които са го чули, печелят малко. Те са на второ място. Главното лице е певецът, или музикантът, а всички останали са второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуват от младоженците, а сватбарите остават на второ място. Какво печелят сватбарите? – Нищо особено. Много сватбари присъствуват на сватбата, но младоженци са двама само.

Колкото малко и да печели човек, когато слуша речта на някой виден философ, или музиката на някой виден музикант, добре е той да слуша красиви работи, и то не само един път, но по няколко пъти. Всеки се интересува от идването на някой велик човек и иска да го посети. Това показва, че той има някаква връзка с него, или очаква някакво благо от него. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, и от някакво велико дело, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от тия неща.

Има хора, които не се интересуват от велики работи. Те се отнасят към млекопитаещите. Те мислят само за къщи, за пари, искат да се осигурят. И млекопитаещото търси някаква дупка да се скрие. Щом има къщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човека, турците си служат с поговорката: „Светът да изгори, нищо не ме интересува". Това подразбира, че когато човек е осигурен, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щом има къщичка, той е задоволен. Светът да гори около него, това не го интересува.

Мнозина искат да се представят за скромни хора. Те мислят, че като не желаят големи къщи, много имоти, големи знания, с това минават за скромни, за смирени хора. Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасьл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. Който много се е грял на слънце, той може да се отегчи от слънцето. Който малко или никак не се е грял, той не е дошъл до това отегчаване. Какво е придобил първият от слънцето? – Той е почернял само. – Вто-рият? – Той е запазил белия цвят на кожата си. Нито първият е разбрал, какво представя слънцето, нито вторият.

Често хората поглеждат към земята, към почвата и казват: Земя, почва е това. – Коя почва е най-добра? – Черноземът. – Защо? – Защото е най-плодородна. Въпреки това, всички хора се стремят към белия цвят. Всеки иска да бъде бял. Има известна белота, която няма никакво отношение към живота. Човек може да е бял, но да не е здрав. Има известна белота, която е естествена. Изобщо, дойдем ли до цветовете, ние ги разглеждаме като здравословни и нездравословни. Един и същ цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Запример, има жълт цвят здравословен и жълт – нездравословен; има червен цвят здравословен и червен – нездравословен. Същото може да се каже и за зеления, за синия, за виолетовия цвят и т. н. Здравословните цветове ние наричаме цветове на слънцето и на деня, а нездравословните – цветове на луната и на нощта. Като изучавам хората, аз гледам, кои цветове преобладават в тях – цветовете на деня или на нощта, цветовете на слънцето или на луната. Когато цветовете на луната имат влияние върху някой човек, той много обещава, а малко изпълнява. Като не може да изпълни дадените обещания, той се оправдава с това, че условията не му благоприятствували. – Не, условията са били добри, но той не е могъл да ги използува. Такъв човек обикновено започва добре, свършва зле. Когато цветовете на слънцето оказват влияние върху някой човек, той малко обещава, а повече работи, дава от себе си. Ако някой му иска жито, той казва: Ще ти дам жито, само ако нивата роди достатъчно. Щом роди достатъчно, ще има и за тебе, и за мене. Преди да е родила нивата, нищо не мога да обещая.

„Чуха, че иде Исус." Като чуха, че иде Исус, заинтересуваха се от Него. Така се интересуват и от всички велики хора: артисти, музиканти, певци, поети, учени, философи. – Защо се заинтересуваха за Христа? – Защото Той дойде да спаси човечеството. Той донесе на хората ново учение, нова култура, нов начин на живеене. Христос дойде в света да реформира Мойсеевия закон. Този закон гласи: „Око за око, зъб за зъб". Според този закон, като разглеждат някое твое дело, ти трябва да платиш всичките разноски по него. В това отношение, Христовият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте".

„Чуха, че иде Исус". Какво означава думата Исус? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много Исусовци има в света, но един е Исус, носител на Божествения принцип в себе си, на принципа, който твори. На еврейски език Исус значи Ешуа. Тази дума има дълбок, вътрешен смисъл. Думата Исус съдържа в себе си още два принципа: един, който дава, и друг, който взема. Следователно, в света съществуват три главни принципа: принцип, от който нещата изтичат; принцип, който възприема нещата в себе си и принцип, който предизвиква проявление на нещата. В дома тези три принципа представят майката, бащата и детето. Бащата е представител на първия принцип, майката – на втория, а детето – на третия. Значи, върху тия принципи се основава дома. Върху тях е основан целия свят. Докато детето не е дошло в дома, майката и бащата мислят само за себе си. Щом детето дойде, то предизвиква майката и бащата да се грижат за него. Те се готвят да го приемат в дома си, създават му благоприятни условия, защото знаят, че дом без деца е като търговец без капитал. Човек без здраве, учен без знание, сърце без чувства, ум без мисли и воля без действия са като дом без деца. Тази е причината, задето майката прави всичко възможно, да привлече една душа, да се прероди в дома й като нейно дете.

Сега, като наблюдавате живота на семействата, на обществата, на народите, виждате, че навсякъде съществуват ред обреди, както в църквите. Всеки обред представя известна магическа формула, която има дълбок, вътрешен смисъл. Ако влезете в една съвременна църква, ще видите, че богомолците се кръстят, правят поклони, молят се, палят свещи, пеят песни и т. н. Тия обреди не са нищо друго, освен формули, на които хората са забравили дълбокия смисъл, вследствие на което днес те нямат това значение, каквото някога са имали. Като се молят, всички хора се обръщат на изток. Не само хората, но и животните, и птиците обръщат погледа си на изток. – Защо? – Защото слънцето изгрява на изток.

Обаче, това, което създава изтока, създава и запада, и юга, и севера. Слънцето определя четирите посоки на света. Тези посоки не са абсолютни, те се менят, в смисъл, че нашият изток е запад за други хора; техният изток пък е запад за нас. С една дума казано, изток е всякога там, отдето слънцето изгрява. Посоката, в която светлината се увеличава, е юг. Посоката, в която светлината се намалява, е север. Четирите посоки – изток, запад, север и юг са четири главни посоки, които съществуват, не само във външния свят, но и във вътрешния свят на човека. Човек трябва да знае отношението на тия посоки към самия него. Ако не разбира отношението на изтока, на запада, на севера и на юга към себе си, той не разбира живота, няма съзнателно отношение към него. Ако човек не разбира, защо ходи прав, защо главата му е обърната към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята, той не разбира смисъла на живота. Ще кажете, че Господ е наредил тия работи, че Той е определил това нещо да бъде така. Щом Господ е наредил тази работа така, защо главата на растенията е поставил в противоположна посока на човешката, заровена в земята? Това показва, че човек търси благото си на друго място, не там, където растенията го търсят. И обратно, растенията не търсят своето благо там, дето хората го търсят. Въпреки това, хората правят една съществена грешка в своя живот: те търсят своето благо там, дето растенията търсят своето. Понеже главата на човека е обърната към слънцето, хората трябва да търсят своето благо, именно, в тази посока. Растенията пък търсят своето благо от земята, накъдето е насочена главата им. При това, те никога не скриват благата си. Каквото благо придобиват, те го оставят на открито, всички да се ползуват от него. Хората постъпват точно обратно: каквото придобият, веднага го скриват на тайни места, в хамбарите си. Погледнете ли в някой човешки хамбар, ще видите, че той е пълен с жито, с ечемик, с царевица и т. н. Те се оправдават с пословицата: „Покритото мляко котката не го лочи". Не е въпрос в криене на нещата. Важно е, че млякото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодовете могат да стоят дълго време на дървото, без да се развалят.

„Чуха, че иде Исус". Идването на Христа има отношение към всеки разумен човек. То представя едно от великите, от разумните явления, както в човешкия живот, така и в цялата природа. А между всички разумни явления в природата съществува тясна връзка. Оттук вадим заключение, че всяка разумна идея, която се проповядва, има отношение към всички живи същества, на които съзнанието е пробудено. Какъв смисъл има религията за нас, ако не се ползуваме от нея? Какъв смисъл има извора за нас, ако не се ползуваме от неговата чиста вода? Какъв смисъл има светлината за нас, ако не се ползуваме от нея? Ако растенията и животните, които имат отношение към нас, не ни ползуват, защо ни са те? Следователно, ние трябва да се радваме, именно, на това, че живеем в свят, в който всички неща са разумно поставени. Като знаете това, вие не трябва да пренебрегвате нещата в природата. Тя е поставила всяко нещо на своето място. Едно нещо само можете да правите: да различавате едно същество от друго, да виждате отличителните им качества, без да ги пренебрегвате. Всички растения, всички животни, всички хора не са устроени по един и същ начин. Когато един разбойник или апаш се яви между хората, всички взимат мерки, предпазват се, да не ги обере и убие. Всеки заключва вратите си, пази се от този разбойник. Когато един добър човек влезе между хората, всички отварят къщата си за него, турят знамена на вратите си и излизат да го посрещнат със слава и почести.

И тъй, в света съществуват два вида хора: добри и лоши. Когато някой лош човек, или неприятел влезе в дома ви, всички се разбягват, както българите едно време бягали от турските башибозуци. Тогава те търсили Бога, вярвали в Него. Днес, обаче, те забравиха Този, Който ги освободи и не вярват вече в Него. Това се вижда от престъпленията, които днес се вършат. Не само българите, но всички народи са забравили Бога и се хвалят със своите велики хора. Къде са техните велики хора? Всички народи са постъпили зле със своите велики хора. Запример, много българи и досега гледат на богомилството в България като на голямо зло. Целият европейски свят гледа на богомилството като на светла страница в историята на българския народ, а туй малцинство българи още не вижда и не съзнава това. Българинът трябва да бъде искрен, да признава грешките и престъпленията, които сам е направил, и да не ги преписва на другите. Изобщо, човек е склонен да се оправдава с другите. И, ако му изтъкнат някаква погрешка, той веднага се сравнява с окръжаващите и казва: Аз ли съм най-лош човек? – Не си най-лош, но не си и най-добър. Това е метод на контрастите. Когато човек каже в себе си, че не е най-лош, той трябва да знае, че не е и най-добрият. Той може да се изправи. Всеки народ, както и отделният човек, носи в себе си известни дарби и способности, които трябва да развива.

Когато казваме, че патриотизмът трябва да бъде качество на всеки човек, на всеки народ, ние подразбираме, че между членовете, между отделните единици на всеки народ трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ. Това не трябва да става с власт, чрез насилие, но доброволно, по естествен път. Човек не може да бъде патриот, докато този център не е развит в него. Чувството на патриотизъм в човека е свързано с религиозното чувство, вследствие на което истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една обща държава – небесната държава, т. е. Царството Божие. Когато говори за своето отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена идея – отечеството на душата. Зад всяка видима идея се крие една невидима – Божествена идея.

„Чуха, че иде Исус". Аз взимам думата „Исус" в смисъл на великото, мощното, красивото, което иде сега в света. Всички хора се интересуват от него. Няма човек в света, който да не се интересува от красивото и великото. То представя идеал в живота на човека. Обаче, този идеал не е еднакъв за всички хора. Той оказва различно влияние върху различните хора. Не е нужно този идеал да оказва еднакво влияние върху различните хора. Каквото и да е влиянието му, все-таки той оказва специално влияние върху всеки човек. Същото можем да кажем за влиянието на светлината върху човека. Тя оказва различно влияние върху различните хора. Рече ли някой, че светлината има особено влияние върху него, той ще се намери в положението на съвременните вярващи – православни, протестанти, католици, всеки от които поддържа, че има най-право верую, най-добро разбиране за Христа. Всеки мисли за себе си, че най-добре разбира Христа, че е истински Негов последовател, когато и до днес още не виждаме Христовото учение приложено в живота.

Съвременните хора говорят за любов, а животът им е пълно отражение на безлюбието. Може ли да се каже, че момъкът обича момата, на която пише любовни писма, че не може да живее без нея, че тя е смисълът на неговия живот, ако наскоро след женидбата им той започва да я бие за нищо и никакво? Можете ли да кажете, че учителят има любов към учениците си, ако постоянно влиза в клас сърдит и недоволен? Можете ли да кажете, че стражарят има любов, ако лови хората по улиците и ги води в участъка?

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действия. Всички хора се нуждаят от положителни знания и разбирания на Бога, на природата и на самия човек. Божествената наука дава тия знания на хората. Като се домогнат до нея, те ще видят, че, наистина, няма нищо скрито-покрито пред лицето на Бога. Според тази наука, и доброто, и злото на човека, както и на неговите деди и прадеди, е открито. От хиляди години насам животът на човека е отворен и всеки, който разбира, може да чете. Какво по-добро свидетелство може да се иска от човешкото лице? Каква по-сигурна лична карта можете да искате от човешкото лице? Като не разбират тази наука, с години хората изучават човека, дали не е някакъв престъпник, от типовете на Ломброзо, и го изучават в подробности. - Няма защо много да се спират върху престъпника. Като видят пръстите, ръцете, очите, ушите и устните му, ще разберат, че имат всички белези на престъпник, но с това те не могат да го направят по-добър. Преди години, като правех френологически изследвания, срещнах един 70 годишен български войвода, строен човек, с благородни черти на лицето си, но ръцете му бяха ръце на престъпник. Аз му казах: Ако бях съдия, за престъпленията, които си извършил, щях да те осъдя на 20 години строг затвор. – Прав си, заслужавам това наказание. Не зная, как ще се оправдавам пред Бога. Много престъпления съм извършил. Ще нося последствията на своите грехове и престъпления. Страшно е моето минало! Казвам: Това, което може да измъчва или да радва човека, е неговото минало, което е наслоено върху съзнанието му. Дали човек води добър или лош живот, това е за самия него. Той сам ще носи последствията и на единия, и на другия живот. И тъй, целокупният живот, към който всички хора се стремят, представя идеалния живот на човека. Той включва в себе си, както индивидуалния, така и общия живот – живота на всички хора, на всички живи същества. Въпреки това, мнозина казват, че не трябва да се интересуват от живота на хората, на своите ближни, без оглед на това, дали те са праведни или грешни. Един селски свещеник, при изпълнение на службата си, се обърнал към своите миряни с думите, казани от Христа: „Не съдете, за да не бъдете съдени!" За да усили тази идея, той дошъл дотам, че искал да убеди слушателите си, какво никой няма право да се интересува от работите и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъл, той си послужил с поговорката: „Всяка коза за своя крак виси". Един от селяните не бил съгласен с тълкуванията на свещеника и решил да му устрои една шега. Един ден той взел една умряла коза и я закачил пред портата на свещеника. Като постояла няколко деня, козата започнала силно да мирише. – Иване, ти ли остави тази коза тука? – рекъл свещеникът на своя съсед. – аз я оставих. – Ами тя мирише много неприятно. – Какво от това? Нали казваш, че всяка коза за своя крак виси? Както виждате, миризмата от умрялата коза се отразява неприятно не само върху този, който я закачил на портата, но и върху неговите съседи. Следователно, който върши престъпление, той трябва да знае, че престъплението има отношение не само към него, но и към ближните му. И тъй, пътят, по който сегашното човечество може да се възпита, не е този, по който днес върви. Сегашното възпитание не може да донесе нещо особено на човечеството. Напротив, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква. Днес всички хора говорят добре: и проповедникът, и учителят, и общественикът, но въпреки това техните проповеди остават безрезултатни. Това показва, че съвременните хора само на думи говорят добре, но още не живеят добре. Има нещо криво в техния живот, което пречи и на самите тях, а същевременно пречи и на слушателите им. Те говорят за жертви, за даване, а се страхуват да жертвуват, за да не осиромашеят. Да даваш разумно, да се жертвуваш, това значи, да придобиваш свободата си. Свободата е един от великите принципи на живота. Когато Христос е проповядвал на хората да раздадат всичкото си имане, Той имал предвид придобиване на свободата. Кой трябва да раздаде богатството си? – Богатият. - Истински богат човек е онзи, който знае, къде има заровено богатство в природата и може да разполага с него. Не може да се нарече богат онзи, който има едва десетина хиляди лева на разположение. Богатият човек знае, къде в природата се крият подземни извори, с които може да създаде необходимите оазиси в пустинята. Ако човек знае, къде се намират богатствата на природата и може да ги използува, никакво друго знание не му е нужно. Съвременните хора се нуждаят, именно, от такова знание. Те трябва да се свържат с живата природа и от нея да се учат. Само при това положение, природата ще открие тайните си на човека.

• Разумният човек знае, къде има скрити пари и скъпоценности в земята, но никога не може да ги извади без позволение на възвишените същества. Ако те не му позволят да вземе нещо от нейните богатства, той никога няма да наруши техните заповеди. Той предпочита да живее в лишения, отколкото да престъпи законите на разумната природа.

Има случаи в живота, когато някой човек зарови парите си в земята и след това умре. Обаче, той е толкова свързан с парите си, че и от онзи свят ги пази. Той не позволява на никого да се ползува от неговото богатство. Тежко на онзи, който намери тези пари и си позволи да ги вземе. Собственикът им ще го преследва непрекъснато, няма да го остави на мира. Има случаи, обаче, когато някой богат човек, след като заровил парите си в земята, умрял, но търси подходящо лице, на което да предаде богатството си. Той иска да се освободи от това богатство, да скъса връзките на своите земни желания и да се предаде на Бога. Който намъри такова богатство, едновременно с това той получава и благословението на неговия собственик. Такова богатство носи благословение за дома. Всяко друго богатство, спечелено с насилие, носи нещастие за дома. Вие знаете случая с англичанина, който разкопа Тутанкамен, но плати с живота си. – Защо? – Този човек не позволява на хората да се ползуват от неговото знание. Има гробници от миналото, които не е позволено да се разкопават. Който се опита да ги разкопава, той ще плати с живота си. Също така и в природата има свещени места, на които човешки крак не може да стъпи. Позволи ли си човек да стъпи на едно от тия места, той скъпо ще плати. „Чуха, че иде Исус". И съвременните хора се нуждаят от един Исус – основното, Божественото начало в живота, което да обясни на хората, защо са дошли на земята и как трябва да живеят. Без да мислят много, хората казват, че човек е дошъл на земята да поживее малко и след това да умре. – Това не е някаква велика философия, нито някаква наука. Не само човек, но и всяко животно, след като живее известно време на земята, умира. Но с това въпросите на живота не се разрешават. Човек трябва да знае, защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако мисли, че след като поживее няколко години на земята, трябва да умре и да го заровят, той не е разбрал смисъла на живота. Да мисли човек, че ще умре, ще го заровят и върху гроба му ще поставят паметник, който да свидетелствува за неговото съществуване, това е архаична мисъл.

Ще кажете, че паметниците са необходими, като живи свидетели, че някога, в еди-коя си епоха са живели на земята еди-кои си видни учени, писатели, поети и музиканти. 3а предпочитане е човек да посети всички разсадници в света, да види различните видове круши, ябълки, отколкото да отиде в някои гробища, да разглежда паметниците на видни поети, учени и философи. По-добре е човек да остави след себе си едно-две плодни дръвчета, или някакво малко знание, отколкото на гроба му да стърчи някакъв величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човечеството, защо Христос не остави след себе си някакъв паметник? Къде е гробът на Христа? – Христос няма гроб, но въпреки това и до днес още хората продължават да Го търсят. Христос запита учениците си: Защо търсите живия между мъртвите? Следователно, докато хората търсят великите личности по гробищата, тяхната култура е мъртва. Великите хора живеят в сърцето и в ума на своя народ. Искате ли да намерите паметниците на великите хора, ще ги намерите всред техния народ. Те представят културата на своя народ. Ако писателят не живее в сърцето, в ума, в душата и в духа на своя народ, той никакъв писател не е бил. Казано е в Писанието: „Ще им изпратя Духа си". Обаче, никъде не е казано, че Бог ще изпрати на хората един паметник.

Някои, като слушат моите проповеди, намират, че не съм проповядвал според Евангелието. Те искат да им се проповядва точно така, както е писано в Евангелието. Кой проповедник, кой пророк или кой Учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповядвал според писаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се преповтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да го чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мене е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм учил още изкуството декламация. Има едно ново Евангелие, което още нито е писано, нито е проповядвано. Това Евангелие се проповядва днес на хората. Под думата „Ново Евангелие" се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове. Ние не се интересуваме от въпроса, как слънцето е огрявало земята преди хиляди и милиони години. Ние се интересуваме от днешното слънце. Ние искаме да знаем, как това слънце днес огрява земята и каква светлина носи на хората. Ако под светлината на днешното слънце семената могат да растат и да се развиват, ние приемаме тази светлина. Ние се интересуваме от свещени, от свети работи, но те не са писани само в Свещените книги, които хората знаят. Има много свети, свещени работи, които никъде още не са писани. Това не значи, че те не съществуват и никой не ги знае.

„Чуха, че иде Исус." Исус представя основното, Божественото начало, което трябва да се приложи в живота. Нещата имат смисъл, само когато се прилагат. Това виждаме в съвременната наука и в съвременното изкуство. Всички науки и изкуства имат смисъл дотолкова, доколкото са във връзка с действителния живот. Ако нямат връзка с действителния живот, те не представят никакъв интерес. Ако астрономията не допринася нещо за развиване на човешкия ум, ако психологията не допринася нещо за облагородяване на човешкото сърце и ако социологията не допринася нещо за правилните отношения между хората, тези науки не са на мястото си. Те не могат да ни ползуват. Всяка наука има смисъл дотолкова, доколкото е в отношение с външния и вътрешния живот на човека. При това, значението на дадена наука е толкова по-голямо, колкото повече има отношение към вечността. Запример, бактериологията е преходна, временна наука. Един ден, когато хората ще водят чист, свят живот, те няма да боледуват. Следователно, те няма да се нуждаят от бактериолози. Всеки човек ще бъде бактериолог за себе си. Нищо повече, съвременните бактериолози даже не виждат бактериите такива, каквито са всъщност. За тях бактериите представят микроскопически същества. Това, което те виждат под микроскоп, ни най-малко не представя същинските бактерии. Това са техните снаряди, с които си служат, както хората си служат с картечен огън, с бомби и с топове във време на война. Когато бактериите влязат в кръвта на учения бактериолог, и той умира, както и простият човек, който нищо не знае за тях. Тогава, какво знае този учен за бактериите? Истинският учен трябва да поставя параван пред картечния огън на бактериите и да им се противопоставя. Не може ли да запази кръвта си от тяхното нападение, той не е учен човек. Той ще попадне под неприятелския огън на бактериите и непременно ще умре.

Съвременните хора се страхуват от болести, от страдания, от глад, от лишения и т. н. Те живеят под вечен страх, не знаят, какво следният момент може да им донесе. Няма защо да се страхуват. Природата всякога предупреждава човека за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувствува, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест. Това предчувствие не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата. Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате. Не чакайте да се разболеете и след това да се лекувате. Когато кръвта на човека е чиста, бактериите ще минат и заминат през него, без да го съборят. Когато войниците напущат позициите си и отстъпват, те изгарят всичко, каквото има по тях, и не оставят нищо на неприятеля си. Това е добра военна тактика. Така трябва да постъпва всеки разумен човек по отношение на болестта, която се готви да го нападне. Той трябва да изгори всичко, което е на пътя й, да пресече пътищата й, да не може да стигне до него, нито да вземе нещо от него. Когато Христос е казал, че човек трябва да се отрече от себе си, Той подразбирал, че човек трябва да пресече в себе си всички пътища, отдето злото, неприятелят може да дойде. Неприятелят трябва да се върне обратно в своята държава, отдето е излязъл. Какво правят съвременните хора? Те приготовляват най-удобни пътища и съобщения, строят параходи, железници, правят топове, бомби с единствената цел да се борят със злото, с неприятеля, но щом го видят, уплашват се и избягват, като оставят всички тия пособия в неговите ръце. Първоначално хората мислят, че са герои, че лесно могат да се справят с неприятеля си, но щом се намерят на тясно, бягат и оставят всичко в негови ръце. Обаче, последствията от страха са всякога лоши.

Какво допринася войната за човечеството? – Разрушения, унищожения, страдания. Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава. Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния живот на хората. Благодарение на тези кризи, много милионери полудяват. В един ден те стават последни сиромаси. Това става главно в Америка, дето има много милионери. Това положение в страната представя голяма финансова война. Уилсон даде 14 правила на американците, но те не устояха на тях. Сега, за цялата бяла раса иде по-строг закон от Уилсоновите правила – Божественият закон. Един главнокомандуващ е натоварен с великата задача, да покаже на бялата раса, че Бо-жият закон иде в света. Той ще се наложи на хората. Този закон е неизменяем, и никой не може да го отмени. Когато бялата раса признае съществуването на Божия закон и го приложи в живота, главнокомандуващият ще бъде уволнен от своята служба и ще го назначат слуга на шестата раса. Хората от бялата раса също така ще се уволнят от своите служби и ще се заместят с нови хора – с хора от шестата раса. Христос, в една от своите притчи - за лозето, е предсказал това. Лозето ще се отнеме от ръцете на старите слуги и ще се предостави на нови слуги, да го обработват по нов, правилен начин.

Сега, като слушате това, вие не трябва да се плашите. Човек трябва да се страхува и да мисли, преди да е сгрешил. Щом сгреши, нищо друго не му остава, освен готовността да изправи погрешката си и да носи последствията на своя грях. Нашата цел не седи в това, да се занимаваме с греховете на хората, но човек трябва да знае, че всичко, каквото върши, се пише върху него. Като знае това, той трябва да изучава себе си, да изучава и своя ближен. Да познава човек себе си, т. е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т. е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот.

За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видя ли, докъде те доведе твоята теория? Видя ли резултата на твоите молитви? Бедният работник не се смущавал от това положение и спокойно отговарял: Господ ще промисли. Един ден, след гореща молитва към Бога, той отворил прозореца на своята бедна колибка, да погледа навън и да подиша чист въздух, но видял,че едно дете носело в ръката си една умряла гарга. То я турило на прозореца на работника и продължило пътя си. Като видял умрялата гарга на своя прозорец, работникът се натъжил и си казал: От какво ли е умряла тази гарга? За да намери причината на смъртта й, той решил да я разреже. Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. Укорите на жена му не трябва да го смущават. Жената е професор за мъжа. Той не трябва да се спира пред нейните теории, но да слуша онова, което Бог отвътре му говори.

Ще приведа още един пример, да видите, как Бог работи, как се проявява Божият Промисъл. Един от младите европейски поети, от миналата епоха, писал хубави работи, но все оставал неоценен. Понеже бил много честолюбив и амбициозен, той се отчаял и решил в себе си да не пише повече. Той се убедил, че хората не заслужават неговите работи и дошъл най-после до заключение, че животът няма смисъл. Той решил да се самоубие, но не знаел, по какъв начин. Понеже бил страхлив, не могъл изведнъж да тури край на живота си и размишлявал: Ако се застрелям, ще се уплаша много и няма точно да улуча сърцето си. Ако се промуша с нож, ще ме заболи много и няма да сполуча да се пробода смъртоносно. Най-после решил да се удави. За тази цел той отишъл на брега на морето, отдето мислил да се хвърли във водата. В този момент той видял, че една млада мома се дави и се бори с морските вълни. Без да мисли много, той се хвърлил във водата, хванал давещата и я извлякъл на брега. Какво се оказало след това? Младата мома била царската дъщеря. От благодарност към младия поет, царят бил готов на всякакви услуги. Той го поканил в дома си и му се отзовал в помощ за всичко, което дотогава го спъвало. От този момент работите на поета се наредили добре. Доволни за щастливото спасяване на царската дъщеря, всички се чудили, как Божият Промисъл работи. И тъй, докато човек не дойде до пълно отчаяние и реши в себе си да се удави, работите му няма да се оправят. Обаче, ако в този момент той забрави себе си и отиде да помага на давещия се, Бог ще помогне и на двамата: и на давещия се, и на онзи, който е намислил да се дави. Следователно, работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е учението на любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи. Човек не трябва да става роб на труда, но да работи, да се труди без срам и страх, да не чака другите да работят заради него. По отношение на работата, американецът заслужава похвала. Дойде ли въпрос до работа, и княз да е, той съблича княжеските си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щом свърши работата си, измива се и отново облича княжеските си дрехи. Много американски ученици и студенти са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд. Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работа и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда.

Два случая зная в България, които заслужават подражаване. Един млад момък свършил гимназия с отличен успех, но нямал средства да следва университет. За тази цел, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 – 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил диплома си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.

Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цел да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназистът, който точел ножове, си казвал: Както мога да уча, така мога да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положение да точи ножове и да ваксва обуща, работите му няма да вървят напред.

Следователно, при каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита и на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония, без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа, с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 години. Сега пише писма оттам и казва, че страданията и тук го следват, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се от господарката си. Господарят му бил добър човек, но господарката била сприхава, нервна, цял ден го ругае, направила го е по-долу от земята, постоянно го обиждала.

Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат тия постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека. Достойнството на човека седи в благородството на неговата душа. Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. Той трябва да работи върху себе си съзнателно, планомерно, без да очаква бързи резултати. Както Бог чака с хиляди години, докато се пробуди човешкото съзнание, така и ние трябва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. Сегашните хора са затворили пред себе си вратите на свещените извори и казват, че животът няма смисъл. Те сами се задушават и обезсмислят своя живот. – Не, докато слънцето изгрява, докато звездите блещукат на небето, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато птичките пеят, човек не трябва да се обезсърчава. Когато петлите пеят, те казват на хората: Докато ние пеем, вие трябва да бъдете спокойни, да вярвате, че работите ви ще се наредят добре. Изобщо, по пението на петлите може да се определи, какво ще бъде времето. Същевременно, пението на петлите показва, дали работите на човека ще се наредят добре, или не. Който разбира езика на петлите, той може да знае, ще има ли успех в работите си, или няма да има. Въпреки всичко това, човек трябва да бъде умен, да мисли, какво прави. Една постъпка, добра или лоша, определя съдбата на човека.

Един американец, милионер, дал обявление във вестниците, че търси за кантората си млад, енергичен момък. На това обявление се явили много младежи, всички с препоръчителни писма. Милионерът взимал писмата, прочитал ги едно след друго, поглеждал към младите кандидати, но никой от тях не му харесал. В този момент в кантората влязъл млад момък, на вид беден, но спретнат, чисто облечен. Той се поклонил учтиво и се обърнал към милионера с думите: Господине, четох във вестниците, че търсите за кантората си млад, енергичен човек. Аз идвам при вас за тази служба, но нямам никаква препоръка. Докато чакал отговора на милионера, младият момък хвърлил поглед навсякъде и видял на земята парче хартия. Той моментално се навел, свил хартията в ръката си, за да я хвърли вън някъде, и пак се изправил да чака отговор. Постъпката на младия момък се харесала на милионера, и той веднага отговорил: Твоята постъпка е препоръчителното ти писмо. Ти ще останеш на работа в кантората ми и ще бъдеш добре възнаграден.

Следователно, когато влезе в Божествената кантора, човек не трябва да се срамува. Той трябва да се наведе, да вземе хартията от земята и да я тури в огъня да изгори. Ако се срамува да се наведе, той няма да бъде приет в тази кантора. Нямате ли характера на младия момък, никъде няма да ви приемат на служба. Каквито препоръчителни писма и да носите, навсякъде ще ви кажат: Ще ви имаме предвид. След тези думи ще излезете навън и дълго време ще чакате отговор на вашата просба. В Бога няма никакво лицеприятие.

„Чуха, че иде Исус". – Защо иде Исус? – Да покаже на хората, как трябва да живеят по новия начин – по закона на любовта. Когато любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления нима да има. Когато любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия. Хората ще живеят по братски и ще се разбират.

„Чуха, че иде Исус".

Желая и вие да чуете това, да носите любовта в душата си.

10. Беседа от Учителя, държана на 3 ноемврий, 1929 г. София. – Изгрев.