Ще дойде отвътре
Има нъчца в живота, които човек постоянно трябва да повтаря. Това, което ве-днъж само е опитал, не е още абсолютно реално. Запримъф, н-бкой казва, че е щаст-лив. Защо? –Защото е спечелил нещо. Той казва, че е щастлив, без да знае, какво нещо е щастието. Един благоприятен случай в живота не прави човека щастлив. Той трябва много пж.ти да е опитал щастието, за да се нарече щастлив. Друг казва, че е ра-зумен, без да знае, какво нещо е разум-ността. Трети казва, че е силен, чист, без да знае, какво нещо е сила, чистота. Четверти казва, че жив-Ее, без да знае, какво нещо е животът. Поне отчасти всички хора знаят ттззи нъчца, но въпреки това резултатите на ттзхния живот не се съвпадат с знанията им. Те знаят, какво нещо е животът, но умират; те знаят, какво нещо е чистотата, но се цапат.
Казано е в Писанието: „Бог е Дух. Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи". Какво н"Бщо е Духът? Кой е Духът на Истината ? Съвременните хора си за-дават този въпрос и търсят истината. Тъ-
Йоана, 4 гл.
171
търсят истината, но намират онази истина, която се къса Дали на едного един копри-нен конец. Той взел конеца и започнал да го разчепква, да види, каква е силата му. С разчепкването, обаче, той не познал силата на конеца, но – качеството му, т. е. материята, от която е направен. В случая, не е важно качеството на конеца, но силата му. Важно е конецът да е силен, да не се къса Следователно, ако в желанието си да намъри истината, човек лесно къса конеца, тази истина е относителна, тя се къса, не издържа на външните условия.
Някой казва, че познавал онзи свят, знае, как е нареден, как жив-бят съще-ствата там и т. н. В същност, описанието, което т"Б дават за онзи свят, е описание за физическия свят. Можете ли да кажете, че познавате лука по неговите външни луспи? Луспите на лука не представят самия лук. Лукът се познава по неговата вътрешност.
Мнозина се хвалят с знанието си, но ако гЪхното знание е подобно на онова, което някои имат за лука, на такова знание не може да се разчита. Изобщо, знанието е товар, който никога е потръбен, а някога – не е потр-вбен. Който има много знания, той е по-добен на натоварен пътник, който отива за н-бкой град или село, но трябва да върви неш. Той е взел със себе си два куфара: в единия е турил горни и долни дрехи, четки за дрехи, за обуща и някои тоалетни при-
172
надлежности. В другия куфар е турил не-ща за ядене. Той носи куфарите си, но току се оглежда да намъри човек, който да му помогне, да поноси малко куфарите вместо него. Готов е да плати, само да намъри та-къв човек. Наред с него върви друг пътник, който не носи никакъв багаж със себе си, но се оглежда да намъри човек с куфари, от когото да вземе нещо за ядене. Вторият пътник разчита на просия.
Значи, има два вида последователи на науката: едните слушат, възприематъ–това-рят се с излишен багаж, който не мо-гат да носят. Това показва, че т имат много идеи, които няма къде да приложат Другите слушат, но не възприемат. Т нт>-мат никакви идеи. И като ги питат, защо нищо не работят, защо нищо не прила1ат, т се оправдават с това, че са сиромаси, нищо нямат. Като се срещат, хората се запитват: Ти от кои си – от ония с куфарит, или от ония без куфариг? С други думи казано: Ти от кои хора си – от ония, които имат идеи, или от безидей-нит? Първите се обезсърдчават, че имат капитал, имат идеи, но няма къде да ги приложат. Вторите пък се обезсърдчават, че нямат капитал, нямат идеи и в заключение казват, че животът няма смисъл, че не струва да се живее и т. н.
Наистина, без приложение на идеите животът няма смисъл. Защо някои хора не
173
могат да приложат идеите си? – Защото т търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Заблуждение е да се мисли, че идеите са приложими вън от човека. Каквото може да приложи, човек ще го приложи в себе си – никъде другаде. Само приложеното дава светлина. Що се отнася до желанието на хората да приложат идеите си вън от тях, това за винаги ще остане непостижим идеал. Когато създаде света, Първата Причина приложи всичко в себе си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи". Той прилага нещата в себе си, а ние искаме да ги изнесем и при-ложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата. Човек сам не е убеден в нещо, а иска да убеди дру-гигб хора, т да верват в убеждението му. Невъзможно е да убедиш нъкого в това, в което ти сам не верваш. Ако си убеден, че пътт, в който вервиш, е прав, защо трябва да убеждаваш другите в това? Кажи им: Пътт, който съм избрал, е прав. Ако искате, елате с мене. Ако не искате, останете в своя път. – Ама ние не искаме да се заблуждаваме. – Прави сте, човек не трябва да се заблуждава, но първо трябва да се запита, не се ли е вече заблу-дил? Щом искаш да приложиш идеитЪ
174
си вън от себе си, ти си вече заблуден. Ако пък постоянно прилагаш своите идеи в себе си, ти си в пътя на истината, в който всичко можеш да постигнеш.
Мнозина очакват, първо животът да се подобри, а после те да станат добри. Това значи: идеята за доброто да се приложи първо в живота, а после в хората. Това е невъзможно. Хората очакват да дойде Царството Божие отвън нт>къде и тогава да влезе в тях. Те Го очакват по н-вкакъв духо-вен начин, да дойде отвън и изведнъж да придобият право на гражданство за това Царство. – Не, това никога няма да стане. Царството Божие е в човека, а не вън от него. Казано е в Писанието: „Търсете пър*во Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Къде ще търсите това Царство? В себе си. Забелязано е, че всички горделиви, всички честолюбиви хора търсят Царството Божие отвън. Нтжой ги обидил, и те веднага каз-ват, че светът е лош, че хората са груби и се разочароват. Защо трябва да се разочароват? Ако човек е океан, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е в него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щом не познавате истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо
175
се смущавам, защо се обезсърдчавам? Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: Аз се смущавам и обезсърдчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си. Какво трябва да напра-виш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти вед нага ще се насърдчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието.
Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърдчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърдчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин т"Б ще влъзат в разрее с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седат на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога. – Не, по този начин хората не се обръщат. Нтжой човек говори на другите за чистота, а сам той не познава чистотата. Като го погледнеш, ви-ждаш, че погледът му е раздвоен. Този човек мисли, как да те обърне, как да ти повлияе да верваш като него. Той иска да направи хората щастливи отвън, да верват външно. Невъзможно е човек да бъде ща-стлив, или да вярва отвън. Истински ща-стлив е онзи, който носи щастието си отвж-тре. Докато търсите щастието, любовта отвън, вие сте на крив пжл. Докато нещата
176
са благоприятни отвън, вие сте на крив път. Следователно, докато мислите, че св-б-тът може да се оправи по външен път, отвън само, вие сте на крив път. Хората искат да оправят света и да господару-ват над не*о. – Не, евтзтът не е създа-ден за господари. Той не е създаден даже за майки и за бащи. Св^тът е създаден за ония души, които са готови да жив-вят братски помежду си. Светът е създаден за души, които са готови да учат.
И тъй, евтугьт не е създаден и за учените хора, но за ония, които искат да учат. Ако нфзкой е учен, силен или свят човеж, какво ще ви ползува неговата уче-ност, неговата сила или неговата светост? Ако е силен, той може да ви стъпче със своя ботуш; ако е учен, той може да ви напла-ши със своя ум. Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърдчи със своята духовност. Като гледате, колко е напред-нал, вие ще се отчаете, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази светост. При това положение, ще знаете, че не е важно, колко сте яли, но как се чувствувате след яденето и колко от приетата храна сте асимилирали. Храненето е временен про-цес, в който е реален само моментът на яденето. Щом е така, между двама души може да съществува отношение само тогава когато те едновременно ядат една и съща,
177
храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Докато мисли и чувствува, чо»'Ьк е в реалността на нтлцата.
Сега, от всички се изисква вж.трешно разбиране на нтлцата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използува. Малцина са мислили по този въпрес. И до днес още виждаме, че хората очакват всички меща отвън. Като не дойдат тия неща, те се разочароват. След възкресението на Христа, последователите Му очакваха втори път да дойде Той на земята, но тъ" Го очакваха отвън. И днес още очакват Христа да дойде отвън нЪкъде. Религиозните се запитват помежду си, кога ще дойде Христос на земята. Христос нъчма да дойде по този на-чин, по който Го очакват. Ще кажете, че като се е родил веднъж, трябва да се роди и втори път. Щом се е родил на земята, хората требваше да Го приемат. Понеже не Го приеха на времето, в бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат от-нжтре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа, означава идването Му на земята. Не Го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т. н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария жи-
12
178
вот – животът на външните вярвания. Като се ср-вщат, хората обичат да се разглеждат от главата до краката, измЪрват се, кой какъв е: какви са очит-, устата му, лицето, тялото. Обаче, те трябва да знаят, че най-добре и правилно е да мерите човека отвж-тре, вътрешно да го разглеждате. Важно е, какъв е човек отвътре, а не отвън. Вътрешно той може да е свят, а външно да не е свят. И обратно: външно може да е свят, а вътрешно да не е. Светостта е вътрешно качество на човека.
Човек трябва да обърне внимание на няколко нъчца в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Тъ1 са: чистота, светост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към чов-бшкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако во-
179
лята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма сми-съл. Следователно, може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – светъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
Като ученици, работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всъ-ко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или на-намаляване. Какво печелите, ако ви предста-вят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в действи-телност? Чистотата е първата врата, през която животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, а любовта – четвертата и последна врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е ре-ален. Това е неговата външна къща. Истин-ският човек е скрите вътре нъкъде въ
178
вот – животът на външните вярвания. Като се срещат, хората обичат да се разглеждат от главата до краката, измърват се, кой какъв е: какви са очш-, устата му, лицето, тялото. Обаче, те трябва да знаят, че най-добре и правилно е да мерите човека отвътре, вътрешно да го разглеждате. Важно е, какъв е човек отвътре, а не отвън. Вътрешно той може да е свят, а външно да не е свят. И обратно: външно може да е свят, а вътрешно да не е. Светостта е вътрешно качество на човека.
Човек трябва да обърне внимание на н-бколко нтзща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Т са: чистота, светост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношение към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява, и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще видят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако во-
179
лята му не е силна, и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма сми-съл. Следователно, може да се нарече чо-въж само онзи, сърцето на когото е чисто, умът – свтутъл, волята – силна, душата – пълна с любов. Това са качества на истинския ЧОВТзК.
Като ученици, работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. ВсЬ-ко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или на-намаляване. Какво печелите, ако ви предста-вят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в действителности? Чистотата е първата врата, през която животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, а любовта – четвертата и последна врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същитъ' врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази св-втлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отзън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е ре-ален. Това е неговата външна къща. Истин-ският човек е скрите вътре някъде въ
180
своята кж.ща. Ако можете да видите човека в неговата кж.ща, тогава ще разберете, какво нещо представя той.
Сега, аз искам да обърна вниманието ви на вътрешното гледане, на вътрешната ми-съльв човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието, каквото намислите и както го намислите, така да стане. – Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в св-вта. Когато н-бкой ви уго-ди, вие желаете този човек да живее; ако не' ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, в мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек, трябва да има пред вид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речьта му ще
181
се отрази добре и върху слушателит-в. Всеки трябва да знае, че говори на себе си. Ако сам се хареса, тогава он"бзи, които са дошли да го слушат, ще останат в залата; ако не им хареса, ще го напуснат. Добрата реч дава добри резултати. Ако нивата е добра, ако семето е доброкачествено, и житото ще бъде добро. Това всеки земед^лец предварително знае. Когато нивата не е добра, и семето не е доброкачествено, житото ще бъде слабо, хилаво. И това земед-влецът предварително знае.
„Бог е Духъ". Да произнесете думите „Бог е Духъ" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Или ще кажете, че се интересувате от въпросит: Защо светът е създаден, защо хората са създадени, защо гръшат. Оставете гбзи въпроси настрана. За вас е важно, защо ти, като човек, си създаден. Който искрено си зададе този въпрос, той ще получи отговор. Човек е създаден, за да служи на своя Създател, а едновременно с това да изучава света. Еднн ден, когато свърши своята работа, когато изучи св-вта, човек отново ще се верне при своя Създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще корегира работите му. След това ще му даде възмо-жност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти
182
фотографи, които от сутрин до вечер пра-вят снимки на всички положения на човека: Кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълну-ват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погръш-ките си и ще се корегира. Така той ще разбере, какво е нужно в живота му и какво не е нужно.
Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Съньт е почивка само за онъзи, върху които разум-ните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Съньт се е наложил на хората поради нарушаване на Божествените закони. От Божествено гледище, съньт не е бил пред-виден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живъе, а не да умира. Откак смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т. е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от об-ластта на спещия живот, т. е. от смъртта
183
и да влезе в живота на безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. Запример, хората чакат да изгрее слънцето, да се по-радват на неговата светлина и топлина. Спо-ред мене, не е важно , дали само външното слънце е изгряло. Ако външното слънце е из-I рт>ло, а вътрешното слънце на човека не е из-I р-вло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгр^ването на външното слънце съвпада с изгръването на вътрешното слънце на човека. Това е истински изгрЪв. Външното, физическото слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното слънце е ценно за самия човек. Нтша по-го л-вма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. Голяма е радостта на човека и на цялото небе, когато всички хора на земята разбират и познават своя Създател. Настанало е тогава Царството Божие на земята.
„Бог е Духъ". Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, света, силна и пълна с любов, в нищо да не я петните. За вевка лоша дума, за всЬка крива мисъл човек носи последствията им. Нищо не може да го спаси от отговорност към Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновените хора страдат, и светиите
184
страдат. Както обикновеният човек страда за всяко извършено престъпление, за-пример, убийство, така светията страда за най-малката погрешка, извършена от него. Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същ. Като не разбирате закона, казвате: Муха е това. Житно зърно е това. Малко желждче е това. По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желждчетосж малки, но вижте след време, какво може да излъ-зе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желждчето, посадено в земята, ще се преверне в гол-бм, стогодишен джб. Ако този стогодишен джб не може да се преверне в малък желжд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като джба и малък като желжда, той е на крив път в живота си. С други -думи казано: ако едновременно човек не може да използува благата, които му са дадени и в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго нъкакво благо.
Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото
185
малко. Великият е създал света чрез мал-ките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вервъл към голъ-мит. Хората постъпват обратно: започват с телъми величини и свършват с малки. Де кого срещнете, ще ви разправя, че бил канен в някой дом от високо общество, че го приели царски. Това говори за човешкото щеславие. Друг ще се хвали, че бил в дома на някой министър. Какво представят министрит, или царет ? И г са като всички хора, но поставени в обществото по-високо. Когато някой се хвали с такива неща, в същ-ност той се хвали със себе си–сам иска да се повдигне. Казано е в Писанието: „Който се хвали, с Бога да се хвали". Ако сте ходили при някой цар и нищо царско не сте придобили, какъв смисъл има вашето посещение? Ако сте ходили при един светия и нищо свето не сте придобили, вашето посещение остава безпредметно. При това положение вие ще се намърите в такова противоречие, в което младата мома изпада. Докато е мома, тя постоянно носи в ума си някой момък, когото иска да хване в мрежата си, както рибар – рибата. Тя не мисли за нищо друю, освен за момъка. Като се ожени за него, тя счита, че е разрешила въпросите на живота. След това започва да мечтае майка да стане. Момъкът пък мечтае баща да стане. После и двамата започват да мечтаят за къща, за ниви, за лозя. Защо
186
всяка мома трябва да стане майка? И защо всеки момък трябва да стане баща ? Радвайте се на вашите майки и бащи! Ако искате да станете майка или баща, вземете си по едно-две сирачета и ги отгледайте като» свои. Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот, обаче, изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик, ще бъдат съвършено различни от сегашнит. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот." Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме.
Казвате: Да наредим работите си. Ра-ботите се нареждат отвътре, а не отвън. Който мисли, че отвън може да нареди ра-ботите си, той е на крив пжл. Срещам едного, който се оплаква, че е сиромах, че няма пет пари в джоба си. – Ето, аз нося голям товар на гърба си, богат съм. Вземи част от него и тръгни с мене. Ще знаеш, че колкото вземеш, сам ще го изне-сеш, няма връщане назад. Той се зарадва, взима част от моя товар, туря го на гърба си и трътеа след мене. Като измине няколко километра, той се спира уморен и казва: Тежък е товарът ми. Не можеш ли да си го вземеш назад? – Не, никакво връщане не се позволява. Товарът, който раздълям с хората, представя истината, която излиза
187
от мене. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат. Всяко нещо, което може да се дава и взима назад. не е истинско, не е реално. Каквото даде човеж, трябва да го забрави, както земедтзлецът забравя посбтото семе на нивата. Когато посЬе житото на нивата, земед"Блецът не ходи да го разравя, или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще заверже и ще узр-ве, ще даде повече плод, отколкото ако отново се вади от земята. Ожъна-тото и събрано жито в хамбара е печалбата на земеделеца.
И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат. Днес всички хора са кандидати за любов, т. е. всички искат да бъдат обичани, но трябва да знаят, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или, какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той
188
обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света. за да изяви своята Любов и да ни покаже, как да обичаме. Каква е била целта на Бога, за да създаде света? Този въпрос не трябва да се задава. Обаче, да питате, какъв е смисълът на живота, това е ваше право. И като питате, трябва да си отговорите: Смисълът на живота е да любим. Смисълът на живота подразбира начало на живота. Значи, да любим – в това седи началото на живота. Да ни любят – в това се изразява краят на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото си. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате.
Всички искат да знаят, защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота. Обаче, началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живо-
189
та настъпва в момента, когато хората проявя-вят любовта си към тебе. Тъй щото, не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Ако двама души се обичат отвътре, те всякога ще бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.
Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това? Това показва, че те са вън от любовта, т. е. обичат Христа отвън. Докато търсите Христа отвън, докато очаквате Той да ви обича, вие ще бъдете на крив път. Не търсете Христа отвън, но отвътре. Това значи: вие обичайте Христа, а не чакайте Той да ви обича. Заблуждение е човек да изисква от другитъ1 да го обичат. Дали хората ви обичат, това е тяхна работа. Дали ти обичаш, това е твоя работа. Любовта трябва свободно да се проявява. Щастието на човека се заключава в свободно проявената любов към Първата Причина на нещата. Докато обичате без съмнение, без колебание, без страх, вие всякога ще бъдете щастливи, доволни. Щом в любовта ви се вмъкне сянката на съмнението, на колебанието, на страха, веднага ще се намерите пред страдания и противоречия.
„Бог е Дух, и които Му служат, да
190
Му служат с дух и истина". във всяко нещо търсете духа и смисъла, а не буквата. Някой се обидил от, една дума. Фотографирал ли е той тази дума, да покаже, на кое място седи обидата? Превел ли е тази дума в нейния вътрешен смисъл, да види, има ли някаква обида в нея? Само този се обижда, който обича отвън, а не отвътре. Този човек се чувствува обиден и настоява, че е прав. Щом е прав, нека покаже пътя на хората. Правият всякога върви в прав път и може да го покаже и на другит. Иначе, лесно се ювори за прав път, лесно се морализират хората.
Един стар рак казал на сина си-* Синко, защо вервиш толкова криво? – Как да вервя? – Право верви! – Татко, покажи ми, как да вервя. Старият рак излъзъл напред и показал на сина си, как да верви. Като го видъл, синът казал: Татко, така и аз вервя. Покажи ми друг начин, който аз не познавам.
Съвременните хора, като този рак, казват на младит: Ние трябва да бъдем чисти, свети, да се обичаме, да живъем братски помежду си. Всичко това трябва да бъде, но не става. Казвате: Накъде да се молим – на изток, на запад, на север, или на юг ? Запитали един евангелски проповъдник, на коя посока трябва да се обръща чо-вък, когато се моли. Той отговорил: Ако те бият и закачат на едно дърво съ
191
I лапата надолу, накъде ще се молиш? Ако ю бият и те прострат с лицето към .(смята, накъде ще се молиш? Ще се молите па всички посоки, отдето иде страданието. Да търсите посока, където да се молите, топа значи, да сте във външната страна на молитвата. Истинската молитва, като вътрешен процес на съзнанието, няма опредълена посока. Божественият свят има само една посока, само една точка, едно начало, от което всички нтзща излизат. Тази точка е наречена „в^чен изтокъ", точка на в^чно изгръващето слънце. Божественият свят е най-красивият свят. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата, които живеят там, са красиви, умни, учени, щастливи. По-умни, по-учени, по-красиви и по-щастливи от тях не съществуват. Най-просветените сж-щества в света са тия, които живЕят в Божествения свят. И на вас не остава нищо друго, освен да влезете в този свят. Вън от този свят щастие не съществува. Хората са нещастни, понеже търсят щастие вън от Божествения свят. Т търсят щастието там, дето го нтлга. Казано е, обаче, в Писанието: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога". Как е възможно при това положение да бъдете нещастни ? Значи, вие сте изл-бзли от Великия свят и търсите щастието си вън от него. Ако сте гладни и живеете в Бога, помислете за Него, и топлият хляб ще дойде. Бедни сте, нтз-
192
мате пет пари в джоба си^ Помислете за Онзи, в Когото живъете, и парите ще дой-дат. Какво се изисква за това? Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота. Само при това условие вие ще влезете в контакт със съществата на висшия свят, които ще ви се притекат на помощ. Ако няма това първо условие във вас – любов към Бога – всичко, каквото Христос е казал, ще остане затворена книга за вас Всичко, каквото Христос е казал, е верно и по буква, и по дух. Проверете го, и ще опитате силата на Христовите думи.
Съвременните хора се оплакват от глад, от сиромашия, от нещастия. Защо н"Б-кои хора са изложени на такива условия? –Защото очакват Бог да ги обича, а не тъ-да Го обичат. Т изискват първо хората да ги обичат, а после да проявят своята любов към тях. Ето как се справя с глада праведният, добрият човек, който обича Бога и хората. Върви той из гората гла-ден, уморен. Съда на едно мъхто и заспива. Като се събужда, вижда пред себе си трапеза, на която са сложени хубави ястия и то-пъл хляб. В това време покрай него минава един приятел и го запитва: Кой ти даде това ядене, този топъл хляб? – Аз имам една възлюбена, която никога досега не съм виждал. Обаче, когато и колкото пъти съм се намирал в трудно положение, тя всякога ми е помагала. – Ама ти наистина ли
193
I онориш? Възможно ли е това нещо? – Фа-ктът, че пред мен се намира ядене и то-пъл хляб, доказва истинността на моит" луми. – Защо не виждаш възлюбената си? Това е тайна, която и аз сега разреша-мп м. И аз се мъча да дойда до това положение, да мога отдалеч поне да я зърна. Та-.ш е моята цел в живота–да я видя един път. Ако само един път я видя, аз съм се домогнал до вратата на Любовта, до предвсрието на Великата Истина.
Такова е положението на всеки човек, конто служи на любовта, който върши всичко н нейно име и заради нея. Днес всички проповедници, всички религиозни говорят за Христа, за Първата Причина на нещата, опис-пат качествата й, но като се намЪрят в трудно положение и им се помогне да из-и игЬзат от него, тт? всЬкога отдават това па този или онзи силен човек и бързат /I а му изкажат своята благодарност. Тъ1 за-правят Онзи, Който седи зад този силен човек. Някой свършил н-вкакво дт^ло, про-славил се, и започва да се чувствува щастлив, че хората го оценили като способен. Той пак забравя, че зад него седи Първата Причина. Като не знае, кой му дава импулс и сила за работа, той се забравя в успт^хите си и, като кокошка, окрЪка св^та. Когато снесе яйце, кокошката започва да кудкудяка, ла чуят всички, че яйце е снесла. Докато не
13
194
разбира, как Великият работи, за едно снесено яйце, човек ще окръка света, всички да чуят, да го похвалят. Когато разбере, как Великият работи, без да вижда Някой работата Му, човтзк млъква. Който съзнателно мълчи, той разбира Божествените пж.-тища и методи. Каквото да направи, каквото да напише, Той не туря своето име. Забележете, Бог никъде не е казал, че е създал небето и земята, че е създал слънцето и звездит, че е създал цялата вселена.
Мойсей, както и учените хора по онова време писали, че Бог е създал света, но Той нищо не казва за това. Ще кажете, че на Мой-сея наверно отвътре е дадено да разбере, кой е създал света. Казано му е, наистина, но не от самия Създател на света. По дух, по вътрешно откровение Мойсей е дошъл до мисълта, че Бог е създал света. Кой е чул гласа на Бога ? Божият глас се отличава с едно качество: Които чуят гласа Му, ожи-вяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си мощ и сила. Всичко друго, което не носи здраве, сила и живот, е човешко. Докато не приемете Словото Божие в себе си, вие ще се пържите в собствените си гръшки и слабости, както досега сте се пържили.
Приемете Словото в себе си и от нищо не се безпокойте. Кацнала муха на носа ви. Какво от това? Не се заблуждавайте! Но-сът не представя още човека. Той е часть
195
ог дрехата на човека, но човекът е вж.тре н'Ькж.де. Нищо не може да засегне човека. Ка.шате, че сте срещнали еди-кого си. Никого но сте срещнали, никого не сте видъ\ли. Чо-нт>кът не е в своята външна форма. ВсЬ-ки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момит. Друг пж.т ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща. В каквото положение, обаче, видите човека, трябва да знаете, че във всички случаи той учи все един и същ урок – да обича Първата Причина, ла обича хората, без да чака т да го оби-чат. При това, човек трябва да обича, без да знае някой, че той обича. – Писма тръбна ли да пише на любимата, или на любимия си:1 – Той може да пише писма, но да не ги и.нфаща.
В старо време нямало поща за изпращане на писмата. Всеки сам трябвало да данесе писмото си до своя възлюбен, или ло възлюбената си. Обаче, съществувал следния закон: всЬки, който не езнаел, как да предаде писмото си, се наказвал с десетго-дишен строг тъмничен затвор. Който не искал да лежи в затвор, предпочитал да д ьржи писмата в себе си, да не ги предава. I благодарение на това, и до днес още много любовни писма на хората седат в архивит. 11а мнозина ще се види чудно, как е въз-
196
можно светия да пише любовни писма. Спо-ред мене, светията трябва да пише най-мно-го любовни писма. Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че т не проявяват любовта си, не обичат, чакат другитт^ да ги обичат. Недоволството на хората се дължи на това, че т чакат да бх-дат обичани. Който иска любов от други-т, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си, и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще б;вдете далеч от любовта.
Сега, аз ви навеждам на тия мисли, за да намърите любовта, да се ползувате от нея. Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По този на-чин ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявена Великата Любов–в житното зърно, в слънчевия лж.ч, или в човека–пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ви се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си. Тогава нтша да питате, как ще се оправи светът. Защо?–Ще знаете, че светът, в който живъете, е оправен. Све-тът, в който всеки човек отделно жив"Бе, не е оправен по причина на неговата користна любов. Обаче, вън от него свтзтътъ
197
ит>ма какво да се оправя. Който иска да опра-ни своя свят, той трябва да пази вж.трешния си мир; при най-голтдаите страдания в живота си да се не разколебава в любовта. Каквото е дал,да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, да-ром давайте."
От всички хора днес се иска да про-явим онази любов, с която ни обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И тогава, ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, и вие не разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния си като себе си." Значи, любовта към себе си е взета като мърка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване. Някой се оплаква, че хората не го обичали. Какво печели той, ако хората го обичат? Или, какво пече-лят хората от неговата любов? Когато обичате нъкого, вие трябва да знаете, защо го обичате. Като четете една книга, трябва да знаете, защо я четете. Какво ще спечелите от нея? Запримтзр, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно, любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без лю-
198
бов към Бога никакво щастие не същест-вува. ВсЬка друга любов не е нищо друго, освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мъхтото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов, всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога. Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, провод-ник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. ВъпрЪки това, тъ1 очакват Тя да ги обича. Днес светът се нуждае от работници, служители на Великото дт>ло, носители на светли мисли и възвишени чувства, носители на щастие за всички живи същества. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповъда: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото
199
си сърце и с всичкия си ум, и ближния си като себе си." Дръжте тази любов не-преривно в себе си, за да става правилна обмена между Божията и вашата любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива, и вие ще започнете да виждате еднакво ясно, както отвън, така и отвътре.
Сега, желая ви да забравите всичко, което ви смущава и измъчва. Аз вече ви нато-варих, дадох ви половината от товара си, от който не можете да се освободите, докато не го занесете на определеното мътто. Ако го изнесете до края, ваш ще бъде; ако не можете да го изнесете, нещастни ще бъдете, защото никой не може да ви помогне, никой не може да ви отм-вни. Впрегнете се на работа! Турете товара на гърба си и юнашки го понесете напред. Благодарете, че носите този товар на гърба си. Бъдете носители на великата Божия Любов, на великото Божие благо, с което са ви удостоили! Така само ще станете граждани на Царството Божие. Какво по-велико благо от това, да бъдете граждани на Царството Божие? Какво по-красиво нещо от това, да обичате своя Баща? Ако Го обичате, и вас ще обичат. Не Го ли обичате, и вас няма да обичат.
„Бог е Дух, и които Му се кланятъ' да се кланят в дух и истина". Казвам:
200
Бог е Любов, и които Му се кланят, с любов да Му се кланят. От първия до последния слънчев лжл, благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи да намерите щастието, което търсите.
„Божият Дух носи всичките блага на живота."
1 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгр-вв.