Разлика между версии на „Що трябва да речете“

Версия от 00:20, 23 февруари 2010

Що трябва да речете

„Духът ща ви научи в истия час, що трябва да речете." (Лука 12:12)

„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо? – Защото не се казва, кой ще ви научи. Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието. С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне. Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща. С този закон, именно, се отличава разумният свят. Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т. н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго определен. Който разбира този закон, той съзнава, че неговите мисли, чувства и действия са резултат на мислите, чувствата и действията на възвишените същества. Те не са негови собствени. Този човек никога не може да каже за себе си, че така или иначе е помислил, или че това и онова е направил. Той знае, че пръв Бог е започнал да мисли, а после човек. Първо Бог е създавал, а после човек. Ако Бог не бъше мислил, човек никога не би могъл да мисли. Обаче, не може да се каже обратното, т. е. че когато човек мисли, и Бог мисли. Майката влага своите качества в детето си, но не и обратното. Детето не може да вложи своите качества в майката. Само майката или бащата могат да кажат, че са вложили известна дарба, способност, или известен талант в детето си, но детето не може да каже, че е вложило нещо в родителите си. Че това е така, може да се провери, да се подложи на опит. „Духът ще ви научи, що трябва да речете." Как ще ви научи Духът? Представете си, че през малък, тесен отвор пущам само един светъл лъч и ви давам книга да четете. Вие взимате книгата, взирате се в нея, но не можете да четете, нищо не виждате. След това през този отвор пущам още един лъч. Взимате книгата в ръка да четете. Сега виждате по-добре, но още не можете да четете. Пущам още един лъч. Вие виждате вече по-добре, но едва можете да четете. Постепенно усилвам светлината, като вкарвам през отвора три, четири, пет, шест лъча. Вие започвате да четете по-свободно. Колкото повече светлината се увеличава, толкова по-добре виждате, толкова по-свободно четете. Кой ви даде възможност да виждате и да четете книгата: аз или светлината? За да виждате добре, за да разбирате книгата, която четете, три фактора взимат участие: първо – светлината, която разкрива нещата; второ – аз, който пущам светлината през отвора на вашата тъмна стаичка, като постепенно давам възможност на по-голям брой слънчеви лъчи да минават през този отвор; трето – разумното начало у вас, което прави известни съотношения или съпоставяния на нещата. Когато съпоставя явленията в природата или в живота, човек трябва да се ръководи от своята разумност, да не прави криви изводи или заключения. Запример, някой казва, че еди-кой си го обичал. – Как познава това? – По погледа. Този човек го гледал някак особено мило. Той вижда този мил поглед, а другите не го виждат. – Защо? – Защото той иска да вземе нещо от него. И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към човека. От човека той се страхува, а от овцата не се страхува, лесно може да я задуши. Следователно, мил поглед е онзи, който виждат всички хора и в който няма никакво користолюбие. Като правят известни съпоставяния между явленията в живота, мнозина ги намират за обикновени работи и се отнасят с пренебрежение към тях. Щом дойдат до някои малки работи, те казват, че са обикновени неща, че не трябва да се занимават с тях. Всъщност малките работи са най-важни. Малките неща спъват човека. От тях зависи щастието на човека. Който може да решава малки задачи, той ще решава и големи. Като не разбират смисъла на малките величини в живота, хората се стремят към велики идеи, към големи постижения, вследствие на което всеки ден преживяват все по-големи и по-големи разочарования. Като дойде при тях някой тъжен, скърбен човек, те казват, че не могат да го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на цялото човечество. Занимавайте се с велики работи, но не пренебрегвайте малките. Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи. Ако стремежите и импулсите на всички хора са правилни, човечеството трябваше да бъде спасено досега. Всички хора, всички народи искат да спасят света, да спасят човечеството. Тъй както хората искат да спасят света, той отдавна е спасен, но те трябва да се научат правилно да живеят, да ценят своето спасение. Запример, лекарят спасява болния, излекува го, но ако не се пази, той отново заболява. Той започва да пие, да се удоволствува, да ходи по цели нощи, докато съвършено изгуби здравето си. Той иска да покаже пред хората, че е герой, че от нищо не се страхува. Какво го очаква най-после? – Болест, безсилие, слабост, даже и смърт. „Що трябва да речете." За да знаете що да речете, трябва да съпоставяте нещата правилно. При всяко съпоставяне на нещата се забелязват главно три момента: двата са обикновени, а единият е необикновен – от него зависи правилното разглеждане, правилното решение или заключение. Този момент зависи от разумността на човека. Докато не дойде до този момент, човек живее като всички хора. Той води обикновен живот. Виждате този човек, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли. Обаче, като разглежда и съпоставя нещата, най-после той дохожда до разумното начало в себе си, и от този момент решава да живее добре. Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това, да дойде човек до необикновения момент в живота, до разумното начало в себе си, до познаване на същественото. Щом дойде до този момент, човек вече познава не само себе си, но и хората около себе си. „Духът ще ви научи." Где е Духът? Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Когато се казва, че Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него,това подразбира, че Духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човешките разбирания за живота и природата. Човешкият свят съставя малка област от обширния свят, в който Духът живее. Физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения, вследствие на което не може да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека. Никой не може да определи мястото на Бога в природата. Като разглеждате един часовник, вие не можете да кажете, че майсторът, който го е направил, е в самия часовник. Както и да наблюдавате часовника, вие не можете да кажете, къде, именно, са скрити интелигентността, мислите, чувствата и постъпките на майстора, който го е направил. Въпреки това, по устройството на часовника можете да кажете, каква интелигентност, каква мисъл, какви чувства и постъпки е имал майсторът, който е направил часовника. Това може да разбере само онзи, който познава законите. Съвременните хора имат известни разбирания за нещата, които се отнасят за дадено време и за даден случай. Запример, официалната геометрия определя понятието за правата линия в смисъл на най-късото разстояние между две точки. Значи, между две точки може да се прекара само една права линия. Двете точки представят граници на правата линия. Това определение за правата линия се отнася само за даден случай. С други думи казано: между два бряга може да тече само една река. В геометрията е известно, че сама по себе си точката е несъизмерима. Обаче, щом се измерва правата линия, с нея заедно се измерва и точката. Следователно, може да се каже, че правата линия е измерение на точката. Колкото по-дълга е правата линия, толкова по-голяма е силата, която я е образувала, и толкова по-дълъг е нейния път. Колкото по-къса е дадена линия, толкова по-малка е силата, която я е образувала, и толкова по-къс е нейния път. Същото можем да кажем и за човека. Колкото повече е живял човек на земята, толкова по-голяма е била неговата сила. Колкото повече разумни работи върши един човек, толкова по-голяма е неговата интелигентност. Колкото повече материал гори в огнището, толкова по-силен е огънят. Това, което казвам за правата линия, за огъня, за водата, са обикновени работи, които не ви интересуват. От какви работи се интересуват съвременните хора? Те се интересуват от велики изобретения. Трима души седят един до друг и размишляват върху някакви въпроси. Те се запитват помежду си, какви въпроси ги занимават. Първият казва: Четох в един вестник, че в моретата и океаните имало четири милиона тона злато, и сега мисля да направя едно колело, с което да извлека всичката вода, за да извадя златото, което се съдържа в нея. Вторият казва: Аз мисля върху това, какво колело да направя, посредством което да използувам грамадната водна енергия за осветяване на градовете с електричество. Третият казва: Мисля да направя такова колело, посредством което да извадя всички риби от морето, и да ги използувам за храна на цялото човечество. Кое от трите изобретения е най-важно? И трите изобретения са фантазии. Как е възможно човек да извади всичкото злато от океана, или да впрегне всичката водна енергия на океаните и моретата, или да извади всичката риба от водите за прехрана на целия свят? Така си мечтае и младата мома. Тя седи у дома си, облечена, причесана добре и си представя, как царският син ще дойде при нея да я вземе за своя жена. Тя се усмихва самодоволно, представя си, че целият свят е нейн, че има на разположение хубави дворци, автомобили, файтони, слуги и т. н. Като види, че седи без работа, майка й я побутне оттук-оттам, пита я, какво се е захласнала, че никого не вижда наоколо си. – Дойде ми една светла мисъл в главата, и седнах да си помисля, как мога да я реализирам. Другаде виждате втора мома, която си мечтае, че се е оженила вече за царския син, родила е син и дъщеря, които изгледала, възпитала и изучила добре. Трета мома пък си мечтае, че се е оженила за царския син, отгледала децата си и сега вече може спокойно да си живее, защото има кой да я гледа, да се грижи за нея. Трите моми седят, мечтаят си, въртят колелетата, но въпреки техните изобретения, животът не върви в естествения си път. Първото колело се върти от осем хиляди години насам и е могло да изкара от водите едва около сто милиарди злато. Това е всичкото богатство, с което светът разполага. Второто колело е успяло да впрегне част от енергията на водите, с които движи параходи, автомобили и др. Третото колело създало хамбари за жито, складове за риби, с цел да се изхрани цялото човечество. Тия колела не са илюзии, Те непрекъснато работят, за да подобрят условията на живота. Съвременните хора имат на разположение и светлина, и топлина, и жито, и храна – едно не им достига: щастието не е между тях. Сегашните хора отричат щастието, наричат го илюзия.– Не, щастието е идеал, към който цялото човечество се стреми. Ако човек не може да постигне щастието, той сам е виновен за това. Кой е виновен, че певецът не взима правилно тоновете? Всеки тон може да се изпее правилно, но ларинксът на певеца трябва да бъде нагласен по всички правила на музиката. Когато музикантът не пее, както трябва, това показва, че той не е много отзивчив по отношение на тоновете, не знае правилно да ги възприема и прилага, нито знае законите на музиката. Днес всички хора говорят за идеален живот, но в края на краищата казват, че този живот е непоносим. Ние пък подържаме, че идеалният живот е постижим. Изобщо, всички идеални неща са постижими. Мнозина казват, че идеалните неща в живота са илюзии, фантазии, пред които човек не трябва да се спира. Каква по-голяма илюзия от смъртта? Срещате един тъжен, скърбен човек. Защо е тъжен? – Защото баща му умрял. На другия ден го срещате весел, разположен. Защо? – Защото му съобщили, че баща му не е умрял. Каква радост, какво щастие е това, което ту се явява, ту изчезва? Само положителното, само реалното носи щастие. Щастието се заключава в малките работи. Щастието се определя от разумното съпоставяне на нещата. Какво щастие можете да изпитате, ако при влизането си в родния си град срещнете човек, който ви показва пътя за влизането ви в този град? Никакво щастие няма да изпитате. – Защо? – Защото вие познавате всички кътчета на този град. Обаче, ако сте се изгубили в една гъста гора и срещате човек, който ви показва пътя да излезете от гората, вие ще изпитате голяма радост, ще се почувствувате един от най-щастливите хора в света. Докато се стремите към Божествения свят, трябва да знаете, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вашия живот. Дали съзнавате това, или не го съзнавате, не е важно. Ако го съзнавате, ще се ползувате от всичко; ако не го съзнавате, ще търсите щастието, спасението извън вас. Следователно, търсете спасението си в Бога. Къде е Бог? – Бога ще намерите в Божественото начало у всеки човек, а Божественото начало, това е благородното, възвишеното у човека. Има моменти, когато Божественото се проявява и у животните. Един човек минава през една гора. Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава достойнството си като човек. В това време една мечка се изпречва на пътя му. Той се уплашва и от страх не знае, какво да прави, накъде да бяга. Като го видяла, мечката започнала да го плюе, но не го нападнала. Защо го плюла мечката? Тя искала да подчертае неговата неразумност. Ако беше разумен човек, той нямаше да ходи тъй захласнат из гората, но отдалеч още щеше да се отбие от пътя си и да остави мечката с мечетата свободно да минат. Ще кажете, че мечката е постъпила много жестоко, по животински, като си е позволила да плюе човека. Кой е постъпил по-неправилно, това е въпрос. Какъв човек е този, който насочва пушката си срещу мечката и я убива? Каква култура е тази, която си служи с убийство? Разумният човек се учи от всичко. Като види, че някой убива животно или човек, той веднага изважда някаква поука за себе си. Като се учи от постъпките на хората, разумният събира ред опитности в живота, които осигуряват щастието му. Ако човек не се учи от постъпките на другите хора, той сам създава нещастието си. И тъй, колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив. Ученикът трябва да бъде всякога буден. Един човек седи в стаята си и чете. В това време една муха бръмчи около него и го безпокои. Той не се запитва, защо мухата бръмчи. След малко повдига главата си нагоре и вижда, че мухата се оплела в паяжината на един паяк, който се готви да я изяде. Човекът поглежда към мухата, после към паяка и си казва: Нека я изяде паякът. Това е негова работа. Затова, именно, той е направил паяжината си, да лови мухи и да се храни с тях. Бог го е създал, и Той ще го съди. Не е моя работа да му преча да лови мухи и да се храни с тях. Според мене, тази философия не е на място. Това говори за човешкото нехайство. Човек, който има будно съзнание, не трябва да позволява на паяка да върши престъпления в неговата стая. С мисълта си той трябва да въздействува на паяка да не върши престъпления. Паякът е така нагоден, че дълго време може да прекара без храна. Ако паякът не го послуша, той има право да развали паяжината му и да го изхвърли вън. Когато паякът е вън, далеч от окото на човека, той е свободен да прави, каквото иска. Той сам ще носи отговорност за своите постъпки. Остане ли равнодушен към постъпките на паяка, човек ще носи отговорност за своето нехайство. От неговото нехайство ще пострадат хиляди хора. Един ден той ще плаща за страданията на своите братя. Които не разбират този закон, те лесно ще се оправдаят, като кажат, че паякът прави паяжината си, за да лови мухи и да се храни с тях. – Не, първоначално паяжината имала съвсем друга цел. От паяжината на паяка хората изучавали, как е бил създаден светът. Първоначално е съществувал само един център, и постепенно са се създавали различните светове, които са се движили около този център. Учените, които разбирали това нещо, използували паяжината на паяка за разни изчисления около създаването на света. Обаче, сегашните учени изгубили това знание, вследствие на което паяжината няма вече онова значение, което някога е имала. Като няма онова велико предназначение, каквото е имала в миналото, днес паяжината служи на паяка изключително за ловене на мухи. Като хване някоя муха в паяжината си, паякът й казва: Ела при мене да ти предам една лекция за създаване на света. Щом започне да предава лекцията, той изпраща мухата на онзи свят, да провери всичко онова, което й говорил. Сега, като слушате тия работи, ще кажете, че не са вярни. Ще ви се види чудно, как е възможно, между паяжината на паяка и създаването на света да съществува известно отношение. Често, между някои явления в живота или в природата, съвършено случайни и независими едни от други, съществува известно съотношение. Запример, двама студенти, добри приятели, следвали едновременно в един университет. Като наближило време за изпит, те се уговорили да си подсказват, но мълчаливо, само с известни знаци. Един от професорите, при когото трябвало да се явят на изпит, бил много строг. Много от студентите, които се явили при него преди двамата приятели, пропаднали на изпита. Когато един от приятелите се явил на изпит, другият влязъл в аудиторията да слуша, как професорът изпитва. Когато приятелят му започнал да отговаря на зададения от професора въпрос, вторият, който слушал, започнал да се почесва по главата, опоред предварително условените между тях знаци. Професорът забелязал, че когато студентът, който седял на чина и слушал, как другарят му отговаря, се почесвал, последният давал добри отговори. Защо става това, той не знаел, но забелязал известно съотношение между отговорите на изпитвания студент и почесването на другия по главата. С почесването по главата си, което единият от приятелите правил, умът на втория се прояснявал, и той отговарял добре на зададените въпроси. Двамата студенти си послужили с някои условни знаци, и по този начин взаимно си помогнали. Които не разбират значението на условните знаци, те ще кажат, че това е някакво съвпадение. Това, което за някои хора представя съвпадение, за двамата студенти представяло условни знаци. Следователно, това, което хората наричат съвпадения, не е нищо друго, освен условни знаци, с които някои същества си служат. Когато някой се почеше отгоре по главата, това напомня за съществуването на Великия Божи закон, който не трябва да се престъпва. Престъпи ли човек този закон, нещастията ще го следват. Ако човек се почеше отзад по главата, това показва, че не трябва да мисли много. Както и да се почеше човек, ако разбира тия движения, той ще намери в тях известен смисъл. Съвременните хора са изгубили смисъла на движенията, вследствие на което не могат правилно да ги използуват. Няма човек в света, който, като се е почесал по тила, да не е обезсмислил живота си. За да разберете смисъла на движенията и да се ползувате от тях, правете наблюдения, как се отразяват различните движения върху психиката ви, или върху състоянията ви. Значението на движенията може да се забележи главно при случаи, когато човек е в лошо разположение на духа. Вземете една тетрадка и като направите едно или друго движение или почесване по главата или тялото си, записвайте, как се отразява това движение върху разположението ви. Ако разположението ви се измени и се почувствувате добре, ще знаете, че еди-кое си движение или почесване е правилно. Във всяко правилно движение действуват разумни сили. Мнозина разглеждат движенията като несъществени процеси в живота на хората, вследствие на което не им отдават нужното внимание. Те не са прави. Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно да се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни. Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. Що е човекът? – Човек е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта. Що е ангелът? – Ангелът върви по пътя на вечната светлина. Какво представя Синът Божий? – Синът Божий върви по пътя на необятната Божия Любов. „Духът ще ви научи". Когато ви поставят на известни изпитания, изкушения или лишения, Духът ще ви научи, що трябва да речете, за да издържите изпита си. Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да й се сърди, как смее тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младите. Как трябва да постъпи младата мома и какво трябва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трябва да й каже: Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гласувам за тебе. И другата мома трябва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен. Защо трябва тези моми да се карат, да делят момъка помежду си? Хората казват, че момъкът трябвало да избира момата. – Не, никой никого не може да избере. Когато два вола се впрегнат на работа, кой ги избира? Когато две струни се поставят на цигулката, кой ги обтяга? Когато срещнете дама облечена с хубава, модерна рокля, кой я облича? Ще кажете, че тя сама се е облякла. – Не, модата е заставила тази дама да се облече така. И след всичко това ще се говори за свобода на волята. Какво нещо е свобода на волята? Само онзи човек има свободна воля, който носи любовта в себе си. Който няма любов в себе си, той не може да бъде свободен. Ние съпоставяме свободата с любовта. Значи, свободата седи в любовта. Свобода без любов не съществува. Любовта трае само един кратък момент, а не часове или дни, както някои мислят. В този момент, именно, човек се запалва и започва да свети. – Кой го запалва? – Запалва го едно същество, но кое е то, никой не го вижда. Щом запали човека, това същество веднага се скрива някъде и започва отдалеч да измерва, каква е температурата на неговата любов. Като започне да гори, човек казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори. Влюбил съм се някъде. – Когато сърцето на момъка гори, това не показва още, че той люби. Момата, която е предмет на неговата любов, първоначално е мълчалива, скромна, нищо не иска. Обаче, ако той за момент само забрави за нея, тя веднага започва да му изрежда, какво иска да й купи. Той се чувствува щастлив, че тя иска нищо от него, и веднага изпълнява желанията й. Отначало тя иска дребни, малки работи от него, после – все по-големи, докато един ден иска той да пожертвува живота си заради нея. Колкото повече желанията на неговата възлюбена се увеличават, толкова повече и огънят му се увеличава. Не се ли увеличава огънят, любовта е слаба. Докато огънят между две любещи същества се увеличава, те са подложени на наблюдение, на измерване температурата на техния огън. От този огън, именно, може да се заключи, какво горение става, пълно или непълно, съществено или несъществено. Какво нещо е любовта? Любовта носи безсмъртие, здраве, щастие; любовта носи богатство, слава и почести; любовта включва в себе си интелигентност, разумност, мекота. Изобщо, каквото човек пожелае, ще го намери в любовта. Любовта включва в себе си всичко красиво и възвишено. Въпреки това всеки се оплаква от любовта. Всеки казва, че сърцето му изгоряло от любов. Един дядо се разговарял с един момък: Синко, любил ли си? Ако не си любил, пази се от любовта. Опасно нещо е тя. Досега три пъти съм любил, но сърцето ми е вече изгоряло. – Не е достатъчно човек само да гори, да се превърне на въглен, но той трябва съвършено да изгори. Който е горял от любов, но не е доизгорял, той трябва отново да се запали, да изгори напълно. Тъй щото, и за дядото има възможност да гори и четвърти път, докато напълно изгори. Колкото и да се оплаква от любовта, щом му кажете, че може да залюби някоя млада мома, той веднага се изправя, усмихва се и казва: Божия работа е това. – Наистина, и това е Божия работа. Щом дядото е готов и четвърти път да люби, това показва, че не е разбрал любовта, както трябва. Дядото продължава да разправя, че когато се влюбил за пръв път, бил много неопитен. После поумнял малко, но все още не е достатъчно умен. Много още има да учи от любовта. Съвременните хора говорят за любовта, но внасят в нея качества, каквито тя не съдържа. Когато любовта посети човека, тя внася в него мекота, разширение и светлина. Това осмисля живота на човека, и той се ободрява, става смел и решителен и започва да се проявява, да вижда, че и от него може да излезе нещо. В любовта има само една опасност, да не се привърже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т. е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете. Днес всички хора търсят любовта в разни форми. Те са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще. В миналото старите алхимици са я търсили под названието „жизнен елексир" – носител на Въчния Живот. Това не е нищо друго, освен Божията Любов. Следователно, всеки, който търси Божията Любов, той е алхимик. Щом се домогне до тази любов, той става безсмъртен. Да вярва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Вечния Живот. И тъй, когато се говори за любовта, за Бога, това подразбира възвишен, а не обикновен живот. Който не е намерил Бога и не е разбрал любовта, той не може да разбере и живота. В такъв случай, той е осъден на раждания и прераждания, докато един ден дойде до положение да разбере любовта и познае Бога. Който познава Бога и разбира любовта, той разбира не само физическия свят, но и всички останали светове, които може да посещава, както прави посещенията си на хората на земята. Той лесно излиза от тялото си, прави обиколките си и, когато пожелае, отново се връща на земята. Той може да се разговаря и с човеците, и с ангелите, и с Синовете Божии, защото знае техните езици. Днес всички хора се стремят към небето, но не знаят небесния език. Ако мислят, че могат да говорят на български, на френски, на немски, на английски или на друг някакъв език и да ги разберат, те се лъжат. Който отива на небето, той трябва да знае небесния език?- Затова, именно, апостол Павел казва: „Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, т. е. не зная Божия език, нищо не съм. Или, ако зная всички тайни под небето, а нямам любов, нищо не съм." Зад всички тайни седи Божественото начало. „Духът ще ви научи, що трябва да речете." Слизането на Духа върху човека е само момент. Духът слиза върху човека, когато се намира в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия. Щом Духът го озари, в съзнанието му проблясва светлина, и той вижда нещата ясно. Духът, който посещава човека от време на време, е подобен на искра, която подържа свещения огън на човешката душа. Без тази искра този огън е осъден на изгасване. Когато се казва, че трябва да любим Бога, ние имаме пред вид силата на любовта. Дето е любовта, там смъртта отстъпва. Дето е любовта, там всичо отрицателно изчезва. Любовта не знае, какво нещо е страдание, сиромашия, болести, грях, невежество, безсилие. Обаче, безлюбието познава тия неща. Следователно, когато Духът или любовта посети човека, той минава от смърт в живот, от човешкото в Божественото. Като се движи между тези два полюса, той ще намери истината. Истината е граница между смъртта и живота, между човешкото и Божественото. Моментът, в който човек минава от човешкия в Божествения свят, не се забелязва. Който живее в безсмъртието, той минава между хората незабелязано, като обикновен човек. Обаче, тъкмо се разговаряте с него, той изведнъж изчезва пред очите ви. Къде е отишъл, не знаете. В това отношение той минава между хората за привидение. Като не могат да си обяснят това явление, хората казват, че Божественият свят представя някаква илюзия или фантазия. Всъщност, хората на земята живеят с фантазии, с илюзии, а Божественият свят представя нещо съществено, реално. Като умре някой от вашите ближни, вие казвате, че той отишъл на онзи свят, при Бога. Къде е онзи свят, не знаете. Къде е Бог, не знаете. Как можете да говорите за неща, които не знаете? Какви по-големи илюзии може да има от тези? Когато говорим за Бога, ние разбираме онази малка, но постоянна светлинка в съзнанието ни, която никога не загасва. Тя постоянно свети. Дали човек преживява съмнения, колебания, отчаяния, тази малка светлинка в съзнанието му постоянно свети и го напътва, корегира действията му. Тази светлина представя Божественото начало у човека. Когато не е в съгласие с Божественото в себе си, човек изпада в големи противоречия и страдания. Щом е в съгласие с Божественото начало в себе си, животът на човека е в пълна хармония. Трябва ли човек да възстава срещу Бога? Трябва ли той да коригира Неговите действия? Дойде ли до Божиите работи, човек трябва да знае, че Бог е промислил за всичко и е наредил нещата правилно и хармонично. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да изпълнява волята Божия и да следва пътя, който Бог отначало още му е начертал. Съвременните хора се намират в постоянни противоречия, благодарение на разочарованията, които срещат в своя път. Противоречия съществуват и в домовете, и в училищата, и в науката, и в религията. Кога хората ще се освободят от противоречията? – Когато намерят истината. Влизате в едно семейство, но чувате, че мъжът и жената се карат. – Защо се карат? – Защото мъжът бил милосърден, обичал да дава на бедни повече, отколкото трябва. Като не може жена му да го убеди в това, че не трябва да разпилява толкова много пари, синът и дъщерята започват да му правят бележки, да не дава големи помощи на сиромаси, за да не лиши тях от средства за живеене. Ако не вземе тия думи под внимание, най-после идат роднините да го съветват, първо да мисли за семейството си, а след това за ближните си. Ближните му намират, че е тръгнал в крив път.– Какво криво има в човека, когато върши волята Божия? Каква вина има реката, която излиза от голям извор и криволичи на много страни? Изворът ли съдържа реката, или реката – извора? Щом изворът включва в себе си реката, той има право да раздава от Изобилието си на всички. Реката пък трябва да се влее в океана. Следователно, задачата на всички хора е да се слеят с Бога. Какво разбирате под думите „сливане на човека с Бога"? Да се слее човек с Бога, това значи да придобие той реалността. Съвременните хора живеят в нереалността, вследствие на което са изложени на страдания, на сиромашия и болести. Понеже не са доволни от живота си, те искат да напуснат земята и да отидат на небето, там да намерят щастие. Това е неразбиране на живота. Хората търсят щастието на онзи свят, без да знаят, че там има ангели, които са нещастни. Те не смеят да се оплачат, не смеят да кажат, че са нещастни.– Защо? –Защото там цари вечна хармония. Те са нещастни, защото искат нещо, което на небето не могат да намерят. Като гледат живота на хората, тия ангели пожелават да бъдат на тяхно място. Обаче, щом слязат на земята, те започват да страдат, че са напуснали своя широк свят и са дошли в света на ограниченията. Те отново започват да мислят за онзи свят. Ограничението на земята се дължи на безлюбието на хората. Свободата в онзи свят се дължи на любовта, която съществува там. Всяко живо същество първо трябва да опита ограничението, за да разбере свободата. Всяко живо същество трябва да мине през противоречията. Противоречията са задачи, които трябва да се разрешат. Няма по-голямо благо за човека от това, правилно да разрешава задачите на своя живот. Сиромах си - това е задача; грешен си – това е задача; праведен си - това е задача. Когато греши, човек губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли, къде да го вложи. — Мнозина казват, че грях не съществува в света. – Не, гръхът съществува, но хората трябва да бъдат разумни, да не правят грехове. Много кладенци съществуват в света, но човек трябва да ги запушва, никой да не пада в тях. Всяка грешка, която човек прави, представя изкопаване на нов кладенец. Всяко изправяне на погрешката е запушване на един кладенец. Оттук вадим заключение, че всяко нещо, което Бог е създал, има свои далечни причини. Защо съществуват долините и планините, това и учените хора даже не знаят. Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не знаят причините за създаването им. Защо е създаден човекът, и това не знаят. Ако човек разбираше естеството си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота. Мерките, по които е създаден човек, показват, какво може да постигне той в сегашния си живот. Едни от тия мерки са ирационални числа, а други – рационални. Че наистина мерките определят характера на човека, виждаме по езика, с който хората си служат. Запример, често се казва: Дълга е ръката на този човек. Това показва, че този човек обича да краде. За друг казват, че има малка глава. Малката глава има отношение към тялото, или към мозъка на човека. Когато кажат за някого, че има лукова глава, това подразбира човек с малка интелигентност, със слаба умствена деятелност. Изобщо, като погледнете човешкото тяло и удовете му, смело можете да кажете, че няма нищо скрито-покрито в природата. Без да разбира, какви трябва да бъдат мерките на нормалния човек, някой погледне очите, ушите, носа, устата си и намира, че не са хубави, не е доволен от себе си. Той погледне ушите си, вижда, че са малки и казва, че не е доволен от тях. По ушите на човека може да се определи, колко години ще живее, каква е неговата интелигентност, каква е неговата честност. Всичко това се опредъля по извивките на ухото. Всеки човек има специфично ухо. Не само отделният човек, но и всеки народ има специфично ухо. Като разгледате ушите на всички народи, ще имате представа за цялото човечество. Когато ухото на човека е нормално, и чувствата, и мислите му са нормални; ако ухото му не е нормално, чувствата и мислите му са ненормални. Ухото представя плоскост, върху която светлината пада под различни ъгли; тя се отразява, пречупва по различни начини, от което зависят възприятията на човека. И тъй, от ъглите, под които падат слънчевите лъчи върху човешкото ухо, както и върху целия човешки организъм, зависи използуването на тия лъчи. Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи, човек трябва да изложи гърба си под известен наклон. Измъни ли този наклон, той няма да се ползува ог разумните лъчи на слънцето. Той ще се пече, ще чернее на слънцето, но няма да се свърже с неговите разумни, интелигентни сили. Като говорим за слънцето, ние нямаме пред вид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост. Когато казваме, че слънцето е носител на живота, ние имаме пред вид духовното слънце. В бъдеще, когато хората съзнаят това, ще се лекуват само със слънчевите лъчи. Те ще знаят, кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат да се използуват. Бъдещите майки ще лекуват и ще възпитават децата си изключително със слънчевите лъчи. Днес майките лесно се оправдават за лошите постъпки на децата си. Като проявяват известни слабости, те казват: Деца са, глупави са още. Често техните деца влизат в чужди бостани и късат зелени дини, пъпеши. Като ги разрежат, виждат, че са зелени и ги хвърлят настрана. Сърдят се на децата, че правят пакости, като късат преждевременно плодовете, а те сами правят същите погрешки: те преждевременно откъсват своите хубави желания и ги захвърлят настрана. По този начин те спират развитието си. Като срещнат известни спънки при реализиране на своите желания, те казват, че желанията им са непостижими, че идеите им не могат да се реализират и т. н. – Не, за разумния човек всичко е постижимо. Той живее в Божествения свят и прилага Божествените закони. В този свят всичко е постижимо. Когато иска да влезе в Божествения свят, той трябва да постави десния си крак напред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още пред прага. Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре. Оттук можем да извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления. Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши човек, всякога трябва да е подтикнато от любов. Всичко, което любовта прави, е добро; всяко нещо, което не е направено с любов, не е добро. Затова апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." В света съществуват два вида хора: едни, които служат на Бога с любов и други, които служат на Бога без любов. Първите работят по закона на любовта, а вторите– по закона на страха. Дето е страхът, там е безлюбието. Щом страхът изчезне, веднага любовта дохожда. Христос казва: „Духът ще ви научи, що трябва да речете". – Кога идва Духът? – Духът може да дойде всеки момент у човека, без той да го очаква. Първото условие за идване на Духа у човека е той да се е освободил от страха. Когато Духът дойде, човек трябва да има готовност да направи всичко, каквото Той му рече. Духът влиза в хора с чисти умове и сърца, които могат да отправят към човека чист, безкористен поглед. Казвате за някой човек, че има игриви очи, а за друг – че има премрежен поглед. И двата погледа не са добри. Пепелянката има премрежен поглед, като че не вижда, но тя може крадливо да издебне човека и да го клъвне. „Духът ще ви научи, що трябва да речете.» За да може Духът да дойде у човека, той трябва да има будно съзнание. Будно е съзнанието на човека, когато не греши. Грехът прекъсва съзнанието на човека и по този начин внася мрак в него. Щом доброто влезе у човека, съзнанието му отново светва, и връзката на човека с Бога се възстановява. Усъмни ли се човек в Бога или в пътя, по който върви, съзнанието му отново се прекъсва. При най-малкия неуспех в работите си, човек започва да се съмнява, дали е в правия път, или не. Щом се усъмни в пътя, по който върви, това показва, че той е изгубил истината в живота, а с нея заедно е изгубил и свободата си. – Покажи ми правия път и ме убеди, че като вярвя в него, ще бъда добре. – Няма какво да те убеждавам, нито доказвам. Предлагам ти една чаша вода от тази, която пия и казвам: заповядай, пий от тази вода и после се произнеси. – Какво е твоето мнение за тази вода? – Каквото и да е мнението ми, то се отнася до мене. Що се отнася до тебе, като пиеш от тази вода и я опиташ, тогава ще имаш думата. Като опиташ водата и придобиеш здраве, и двамата ще се разберем. Когато двама души едновременно разберат Божия закон, те не се питат, как са го разбрали, но започват да го прилагат в правене на добро. Какво значи двама души едновременно да правят добро? Това подразбира, и двамата да се превърнат в котли, в съдове за носене на чиста, хубава вода. След това ще дойде красивата мома, ще тури котлите на кобилицата си и ще отиде с тях до извора, да начерпи от него чиста, кристална вода. Момата, която е турила на рамото си кобилицата с двата адепти, превърнати в котли, има висок идеал в себе си. Адептите са се превърнали в котли с единственото желание да изпълнят волята Божия. – Кога се превръщат на котли? – Когато свършат мисията си, за която са слезли на земята. Кой как види красивата мома с тия котли, спира се да я гледа, да се радва на хубавите й котли. Заедно с водата тя носи щастие на хората. Който няма такива котли, той е за съжаление. Всеки дом, всеки човек трябва да носи в себе си такива котли, чрез които да раздава живот, щастие на своите ближни. „Духът ще ви научи." – На какво? – На онази дълбока мисъл, че всичко, което Бог е определил да стане, е добро. Като мислите така, вие ще приемете нещата с отворени сърца, ще примирявате противоречията в живота си и на всичко ще се радвате. Разумният осмисля и любовта, и омразата, и греха. Той никого не мрази; той грях не прави, но от всичко се учи и помага на ближните си. Мнозина искат да знаят, какво ще стане с тях, след като придобият съвършенство. – Много просто, – котли ще станат. За обикновения човек думата котел е обикновено нещо, но за адепта тази дума съдържа нещо велико. За българина думата „лъв" е нещо физическо, животното лъв; за англичанина, обаче, същата дума предизвиква трепване. Той разбира, че се говори за нещо възвишено, велико. На английски думата „лъв" означава любов. Англичанинът разбира тази дума по-добре от българина. Българинът я туря като символ за сила на знамето си, а англичанинът – в сърцето си. Следователно, разбирайте любовта по английски, а не по български, т. е. дръжте любовта в сърцето си, а не на знамето си, всички да я виждат.

23. Беседа от Учителя, държана на 28 юлий, 1929 г. София. – Изгрев.