Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2
Събор поради войната и интернирането на Учителя не се състоява.
От тази година са запазени четири писма до сем. Иларионови също и един наряд, който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие. За първи път обръщението в писмо до Иларионова е „обична ми Еленке" — Константин е болен Учителя иска да я подкрепи и насърчи.
Политически събития. Положението в тила и на фронта става неудържимо. Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни.
От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров. Той остава такъв до 31 март 1928 г.
Учителя се връща от Варна в София.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, с.442) При Учителя е изпратено официално лице да питат за съвет. Учителя казва: „България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната. Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне. Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма и силата на злия гений в него.
Идва 15 септември 1918 г. и последва пробивът на Добро поле на силите на Антантата. Фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да с прави. Той отговаря с едно изречение: „Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. Занасят новината на царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе плеснал задника с дясната си ръка по повод съвета на Учителя.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Варна, 17.01.1918 г.
Любезна Е. Иларионова,
Получих писмото ви. За Славка няма какво да се безпокоите. Вие сте постъпили добре. Послушанието в живота е добродетел. Человек по естество е упорит и доста своенравен. Само след дълги изпитания и страдания той се научава да разпознава Божиите пътища. Вий й изпращайте добри мисли. Тя все таки един ден ще се пробуди според Великия Закон на Бога. Всяко нещо си има своето Време. Аз имам доброто желание да й помогна. И това ще го сторя съобразно с волята на Бога, която е Моят Закон на земята.
Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Човешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мари* като някоя голяма река, която изтича от извора си и се отдалечава от него и прииждащите потоци я размътват, докато се влее наново в голямото море. Желанията, тия малки поточета, размъщат душата и покваряват сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате от тях. Велика наука е тая за въздигането на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и любов. Бог е скрит във всяка душа. Докато Той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобразства, дири своето си. Но когато този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почва да люби, вярва и се надява. Велик е този Господ вътре в нас. Той ще изведе всичко на добър край.
Гледайте на Славка и на всички други тъй, както Аз гледам към вас и храня всичките добри чувства и мисли. Има по-големи сестри и по-малки. По-големи братя и по-малки. Велик е този Баща, който носи всичко в себе си. Аз Славка в тоя случай я вземам като стих, да ви напиша нещо действително. Аз нарочно ви я пратих, за да научите нещо от нея и тя да научи нещо от вас. Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободни. Не носите отговорност. Аз исках да услужа на баща й и майка й. Всичко е добре. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече.
Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението святата Воля Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно; а то [го] можете.
Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро. Така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло. Иде бъдещето, в което всички ще бъдат радостни и весели. Вашето положение е добро. Костадин да бъде юнак и герой. Ще се оправи всичко.
Така говори Господ. Бъдете добри в Божията доброта, правдиви в Божията правда. Любящи в Божията Любов, умни в Божията Мъдрост, истинолюбиви в Божията Истина. Божият Дух всичко ново сега твори. Ново Небе, нова земя, нов живот, нов ред на нещата. Чакайте Господа тъй, както малките деца чакат баща си. Господ е с нас. Той ще се изяви във великата си Милост и Мъдрост.
Поздрав сега Вам и на Костадин.
Ваш Верен. Жив е Тоя, Който ви обича.
Подпис (П.К.Дънов)
- * *
Варна, 9.05.1918 г.
Любезна Е.Иларионова,
Пращам Ви 20 червени яйца и малко хляб с Младен Попов. Раздайте ги на приятелите. Всеки, който получи яйце, да си отвори три пъти Библията и това, което му се падне, е писано на яйцето за него. След това да си го посоли и изяде.
Милостта Господня пребъдва винаги с ония, които служат драговолно на Господа. Идат дни светли, величествени за чадата Божии. Новите клончета носят нови цветове и плодове. Вяра силна, крепка, постоянна, която влива новия живот.
Благословенията на Господа на всичката пълнота да пребъдат с всички. Поздрав на всички по име.
Когато пишете на брата си, поздравете го нарочно от мене.
Ваш Верен. Жив е Тоя, Който ви обича!
Подпис (П.К.Дънов)
- * *
Варна, 31.05.1918 г.
Обична Еленке,
Вашите неща изпратени ги получих. Въоръжете се с вярата на спасението, вложете великата Любов в душата си, укрепете сърцето си с търпението и умът си - с живата Истина. Сега е ден благоприятен за избраните да се опитат. Господ подготвя своя път и премахва всичките препятствия в пътя на своето дело. Не се смущавайте от временните противоречия. Велик е Господ в Своите пътища. Той ще благослови всички ви. Идат благословените дни от Господа да се възрадват и зарадван всички, които Го очакват. Господ да ви пази с Милостта си.
Моят поздрав на всички приятели. Аз ще Ви посетя при първия удобен случай.
Ваш Верен. Жив е Тоя, Който ви обича
Подпис (П.К.Дънов)
- * *
София, 27.09.1918 г.
Обична Еленке,
Във всичко това, което сега става, гледайте пръста на Господа. То е за добро. Божиите пътища не приличат на човешките. Мирът е Вече близо. Бъдещето е велико. Чистота и святост е потребна. Дръжте високо Господнята Истина, хранете се с Божията благост и доброта. Укрепвайте се с Неговата Любов, ходете под ръководството на Неговата Мъдрост и във Виделината на Неговото лице. Аз ще ви посетя, щом се отвори пътят. Поздрав на всичви приятели Сегашните събития вървят добре. Поздрав на Костадин.
Ваш Верен: Подпис
Жив е Тоя, Който ви обича!
Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:
РЕДЪТ 9.(22) П.Р.Ж.
1918, Март.
Ставане 6 четири, приготвяне.
Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12-те точки, съдържащи се в нея.
2. Прочитане на „Истината" и размишление върху основните мисли на беседата.
3. Споменаване на всички братя, сестри, приятели. Пожелание Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, Която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на вярата, която е чистият Дух на Живота. Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, Служителка на Бога Живаго в Негова Храм.
4.Прочитане на Лозинката и „Отче наш".
Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през Всичките времена на Неговото Царуване. Амин, тъй да бъде.
(Подпис) Ж.К.В.О. (Жив е Тоя, който Ви обича.)
- Марен (рус.) - мътен (бел. ред.)