Разлика между версии на „1925“

Версия от 17:11, 23 август 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1925г.

1925 ГОДИНА

След двегодишно прекъсване през лятото на 1925 г. се провежда поредният, и този път последен, търновски събор. Той се открива на 23 август в 5.30 часа. Учителя изнася девет беседи, напечатани в томчето „Двете свещени положения", което е придружено с малката книжка „Наряди и упътвания". Съборът продължава до 29 август. Вече е бил закрит, когато вечерта на 29-ти арестуват Учителя. Престоява в ареста два часа и след намесата на Константин Иларионов е освободен, но на другата сутрин заминава за София, за да избегне връщане по канален ред. Военното положение в страната още не е отмемено, а съборът тази година в Търново е проведен, без да се иска разрешение, както друг път. Учителя си заминава, но още на 6 септември Той отново е в Търново и държи беседи пред останалите след събора ученици. През това лято, въпреки ареста, не успяват да осуетят дори изнасянето на следсъборни беседи. Обаче, още през есента на същата година в Търново се подема една акция, в резултат на която се забранява провеждането на съборите в този град.

За събирането в Търново Учителя казва в една съборна беседа: „Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем?" - Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може, навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не можем да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година. Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук?" - За да придобиеш тази Светлина." („Двете свещени положения", стр.81) А по-късно, за самия град, Учителя казва: „Сега какво липсва на Търново? Липсва му малко топлина, понеже зоната, която то обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на Търново се състои в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем малко топлина от София или от другаде". Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр. 236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа без никаква форма." („Наряд и упътвания", стр. 51)

На този събор Учителя дава следното правило: „Като станете сутрин, трябва да си кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе?" През целия ден ще мислиш, какво можеш да направиш заради Господа. Само така ще бъдете свободни." После, като задача през годината, им дава да имат разумна и свята обхода и Бог чрез Духа си да влезе да живее в тях, и те да влязат да живеят в Бога. Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони.

През есента на 1925 г. се прави обиск във вилата, в която се провеждат съборите. Конфискува се голямата картина на Пентаграмата от Горницата.

Политически събития:

Над цар Борис се извършват два опита за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя". По време на опелото на убития ген. Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, осъдени от 5 до 15 години затвор и друга, на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На 3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41. Той е член на Демократическия сговор на Цанков. На 1 ноември го избират за кмет на града, а негови съветници стават Фъртунов и Енев. Комендант на града е Ат. Бораджиев.

СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Преди последния събор през 1925 г. знаехме кой ден и в колко часа ще пристигне Учителя. Аз отидох в Дебелец, впрегнах кабриолета и отидох в Търново. Посрещнах Учителя на гарата и го закарах на братската колиба. Бях много щастлива, че имам тази възможност. На събора многобройните гости пристъпваха с благоговение по зелената морава. Всички отивахме на събора с трепет. Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилеете, за да светите навсякъде!"

Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, вътрешната стая — „Светая светих"?"

Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва. На изток цялата стена беше заета от една картина - Пентаграм, с блажни бои, от известен руски художник. Отстрани имаше и други картини - един антиминс и други. Братята и сестрите влизаха да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха пред Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка си (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора. Въобще, Братството беше на самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов - безплатно. Това беше колектив, в който се работи и живее.

По време на събора през 1925 г. се появили много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителя ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, от които осите се размърдали, хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителя заявил: „Мога да направя същото и с всички врагове на Братството, но не искам."

СПОМЕНИ НА БОЯН БОЕВ

Около вилата, на едно дърво имаше гнездо с оси. Учителя отстрани питата и застана настрана, за да види какво ще стане. Осите забръмчаха около гнездото. После отидоха към него, после пак към дървото и пр. Учителя прочете мислите им, а именно: те го молеха да тури питата на мястото й и той го направи.

Разказвам този случай, за да подчертая, че Учителя използваше всеки удобен момент, за да прави опити и наблюдения върху всичко живо.

СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА

Брат Стамат Тодоров ми е разказвал, че в двора на вилата имало много плодни дръвчета, между които седем-осем големи ореха. Един от орехите бил костелив и брат Стамат поискал разрешение от Учителя да го отсече. Учителя обаче му казал да окопае дървото около корените, да го полива и обгръща всеки ден с любовта си, и да се моли за него. И наистина, още на следващата година орехът взел да дава хубави плодове.

СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА

През 1925 година се състоя последният събор в Търново.

Учителя ме повика и ми каза:

- Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари.

Разбира се, съгласих се, но рекох:

- Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви.

Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева.

След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание* за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването, единият от катърите - Жаро - получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли.

Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе?"

Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се включат непредвидени разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите.

Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли 12 000 лева.

Един ден, като товарехме с друг каруцар - Георги - стъпала на моята каруца, така си притиснах лявата ръка, че едва не я счупих. Отървах се само с охлузване до костите на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента, в работилницата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (керосин). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега, на всичко отгоре - ранена ръка!

Понеже не можех да си служа с лопата и кирка, за копане и товарене на пясък и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента от „Гранито не се чете за работилницата на Бертоли. Товарехме по двадесет торби, общо хиляда килограма. Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му натоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи високо над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години.

Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и пр. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с хилядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември.

Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт.

Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София?" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.

• Орхание турското име на гр.Ботевград (бел.ред.)
• Аръш (тур.)- водило, потеглица на каруца (бел.ред.)

СПОМЕНИ НА БРАТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ ОТ ВАРНА

Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има събор. „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревностен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си.

Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. Брат Иванов - ръководител на братството във Варна - беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братя Арабаджиеви: „Защо сте довели този човек, той е още нов! А тук идват улегнали братя." Мен ми стана много мъчно и поисках да си отида, но Арабаджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че не мога да остана на събора. Рекоха ми, да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. В това време дойде брат Савов от София. Като му разправих за състоянието си, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а отиди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „Ако този учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тука, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя."

Не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Арабаджиеви и им съобщих, че Учителя ми разреши да остана. Те се зарадваха, но в това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти разреши да отиваш при Учителя? При него се ходи само с разрешение."

И пак ми нареди веднага да си отивам. След като Учителя ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.

Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце, прочетохме обща молитва. След това насядахме по тревата. В беседата се разказваше за ученика, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чакал да чуе думата на професора. Учителя започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ми каза: „Учителю, искам да уча, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за тоя брат!" Господ ми каза: „Щом съм го пратил при тебе, ти го приеми!" Кой съм аз, да не го приема."

Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в Школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мен, да ме прегръщат.

СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА

Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г. и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г.

Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.)

Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето скръб и страдание, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в Неговата Любов. Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов.

В какво седи тази Любов? Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното. Ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на земята от тия неща няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази - да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да дигнете цялата земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас - то е първото свещено положение. Но туй положение, от страна на Бога, е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича.

Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете, защо е така? Христос казва: „ Отец живее в мен, и аз живея в Отца." Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отец живее в мен - първото положение. То е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. Аз живея в Отца си - това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов.

Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение - да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.)

И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото иска." И аз за вас ще кажа: „Тия мои ученици си правят каквото искат." Не е така, аз не правя каквото си искам. Аз започвам с първото положение. Аз правя това, което Бог изисква. Като стана сутрин, казвам: „Господи, какво искаш да направя сега?" Където ме прати Господ, там отивам. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което аз искам. Защо? - Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да не го направи. Когато Бог обърне лицето Си към мене, Той мисли какво да направи за мене. Следователно, Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?" Той ми каже да направя някои малки работи - да посетя някого; направям го веднага. Ето, аз съм ви събрал тук. За кого? - За Господа. Господ е казал, да се съберат тия ученици. И ето, аз ви събирам, разправям ви това, което Бог ми казва. Той ми казва: „Това ще им разправиш!" Вие казвате: „Тъй си помислил Учителя, да ни говори това-онова." Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже. Вие казвате: „Е, какво ще каже Господ утре?". То е в мен, и каквото ми каже Господ, ще ви го кажа и аз. Вие ще възразите: „Наистина, дали е така?" Това, дали вие ще вярвате или не, то е друг въпрос. Може да мислите, както искате, за мен това е един факт, абсолютно верен.

Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено. Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака. Ако Господ живее в нас и Го слушаме, ще решим да приемем този, който трепери пред вратата на училището и очаква да влезе там, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели. Тази комисия трябва да реши да пусне в училището всеки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва.

Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, до сега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне." По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме!" Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ." Как мислите, какво ще каже Господ? - Щом Господ го праща при мен, Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел! Ти като обичаш Господ, дай Му възможност да живее в тебе! А тази външна работа, да влезеш в Школата, е уредена вече. Не бой се!"

Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва да слуша. Като влезе Учителя в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение на ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликатни! В туй Училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна.

По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току-виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т.н." Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта.

Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога.

Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!" Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.)

И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона. Те казваха: „Господи, придай ми вяра!" Христос им казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Туй е законът на вярата. Всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва да се всели чрез Духа Си да живее в него и той да живее в Бога. Само тогава ще имате тази вяра, която премества планини и гори - вяра, чрез която всичко може да стане. Не е мъчно да се достигне тази вяра. Някои хора искат чудеса. (25 - 26 стр.)

Всеки ангел ще почне да ви разхожда, където искате, но трябва Бог да влезе да живее във вас, съзнателно да чувствате това. Всяка сутрин, като станете, трябва да кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Теб?" През целия ден ще мислиш, какво можеш да направиш за Господа. Само така ще бъдете свободни.

Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една връзка помежду ни - не само между нас, но между всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на земята и на Небето, да бъдат всички едно. - Амин! Тъй да бъде!

И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог.

И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега.

Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб. В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади - това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При думата „казва" буквата „з" показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при "вехади" виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това „з" ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент не върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво.

И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.

Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа! (29 - 32 стр.)

МОЛИТВАТА

През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти. При всяко прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания за нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда, само за да се освободите от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.

Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!" Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва!" Коя молитва ще прочетеш? Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения* има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва можеш да минеш!" Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви; те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас. (230-233 стр.)

Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи.

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде.

Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък.

И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. (Наряд и упътвания, 7-8 стр.)

• Предложение (рус.) - изречение (бел. ред.)

УПРАЖНЕНИЯ

Сега, какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? (от дадените на събора през 1922 г.) - За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате. Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.( Наряд и упътвания, 53 - 54 стр.)

Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десният крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа."

После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи и в съгласие с Живата Природа. Значи, аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето ( с левия крак)." Когато произнесете думата „светлина", подразбирайте "хармония", за да може да се тонирате.

Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После бавно протягане ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.

Тези упражнения са прости, но са много ефикасни. Те са за тониране. Аз зная как ще правите упражненията сутрин - ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си представите, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от Природата. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръцете си с Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия. Ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подейства да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете", нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? - В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; дясната ръка - радостите. Следователно, ръцете - това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли?" - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките!" Чистота се изисква от всинца ви! Това е цяла наука! (Наряд и упътвания, 55 - 57 стр.)

През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умствен и от духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит. Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте, защо си държите палеца. Дръжте си главата право! После хванете с лявата ръка десния палец. Вижте как ще се почувствате след това упражнение.

Второ упражнение. Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си - защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно, само когато е далеч от тях.

Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи, всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите.

И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора. Колко станаха? - Всичко 40. Вие ще ме запитате: „Дали ще имаме време?" Дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще правите научни изследвания. Ако някой ден сте много неразположени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите някой извор. Там направете скандала! Ще кажеш на извора: „Слушай, ти защо си толкова мътен?" Взимаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нещо. Не, ще придобиете една приятна опитност. Онези от вас, които направят опита по добра воля, ще имат едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой друг начин, ако ще би да пребродите и цял свят. Човек, който изпълнява Волята Божия, нито вълци го ядат, нито разбойници го крадат. (215 — 218 стр.)

НАРЯДИ

Следват няколко от нарядите за този събор. Такива е имало всяка година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво.

Неделя, 23 август 1925 г., 5 ч. с.

Утринна молитва 1. Добрата молитва

2. „Бог е Любов"

3. Пътят на живота

4. „Духът Божий"

5. „Благословен Господ Бог наш"

6. „Отче наш"

Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух.

Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, 6 глава от Евангелието от Йоана, 5 глава от Евангелието от Матея и цялата 20-та беседа: „Сега скръб ще имате".

Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание.

7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). (Наряд и упътвания, 3-4 стр.)

Вторник, 25 август 1925 г., 5 ч. с.

Утринна молитва

1. Добрата молитва

2. „Благославяй, душе моя, Господа!"

3. „Благословен Господ Бог наш"

4. „Отче наш"

Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих).

Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее".

Любовта е най-високият връх в света.

Мъдростта е най-великата сила в живота.

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.

Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае.

Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя?

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?

Задайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха!" Туй, обаче, не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.

Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър?" Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.

На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот.

6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.)

Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с.

Утринна молитва

1. Добрата молитва

2. „Духът Божий"

3. Пътят на живота

4. „Благословяй, душе моя, Господа"

5. Молитвата на Духа - на Царството

6. „Бог е Любов"

7. Плодовете на Духа

8. „В начало бе Словото"

9. „Отче наш"

Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш".

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си".

Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща в радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.

Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея, 3 глава от Марка, 20 глава от Лука, 7 глава от Йоана, 12 глава от Послание към Римляном, 5 глава от I-во Послание към Коринтяном, 4 глава от II-ро Послание към Коринтяном, 2 глава от I-во Петрово Послание, 75 Псалом.

Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата Светлина!

Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: „Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Едно от правилата при изговаряне на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух...

Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече...

Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.

През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5,10,15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си, аз се глобявам." Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като се глобиш 4-5 дена и платиш 100-ина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? - Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив.

Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави добро най-първо на онзи, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш.

Тази каса ние ще я наречем „к а с а на д о б р о т о". Щом не знаете как да правите добро, ще внасяте глобите си в тази каса на доброто... И когато направите някоя погрешка, да ви е приятно, че туряте нещо в касата на добродетелите, а не да се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!"

10. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 11-21 стр.)

Събота, 29 август, 5 ч. с.

Утринна молитва

1. Добрата молитва

2. „Благословен Господ Бог наш"

3. „Отче наш"

Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат."

Днес ще имате за четиво: 22 гл. от Матея, 7 гл. от Марка, 17 гл. от Лука, I-ва гл. от Йоана и 25-та беседа „Ръката съблазнява". (Наряд и упътвания, 48 стр.)

Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща са ви необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек, в пълния смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими. (53 стр.)

Сега, ние сме дошли на земята да изпълним не волята на хората, а Волята на Бога. Туй имайте за правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. (Наряд и упътвания, 58 стр.)

Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе.

4. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 61 стр.)

През месец ноември Учителя най-вероятно е минал пак през Търново, защото в личното тефтерче на Иларионова, с дата 10 ноември, 1925 г., Търново, е дадена следната формула, под която е подписа на Учителя:

Духът носи Живот. Живейте в Духа.

ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА

По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим."

Заглавие на раздел

Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние.

Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мен това не е меродавно, но каквото говори българският народ." („Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 51) Част от търновци се произнасят и Учителя напуска този град. Остават учениците му.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ВЛАДИКАТА ФИЛИП

Филип Пенчев е роден в град В.Търново, Асенова махала. Завършва Киевската духовна академия и се връща в България като учител. Става ректор на духовното училище в Бачковския манастир. На 12 декември е канонизиран за архиепископ. На 21 януари 1921 г. е избран за владика на В.Търново с името Филип. Остава на този пост до 1936 г., когато подава оставка по болест. Умира на 12 януари 1939 г.

Заглавие на раздел

СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

След събора през 1925 г. бяхме на колибата, а Учителя се беше приготвил и трябваше да си тръгнем към 10 ч. вечерта. Но малко преди това Той се спря и се обърна към нас: „Идете си, аз ще дойда сам." После седна под беседката, подпрян на чадъра, който почти всякога носеше със себе си. До дома му трябваше да го придружат други хора, които искаха да го почакат, но като разбрахме, че това не е по желанието на Учителя, си тръгнахме. Той остана сам под беседката.

Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата, и го предупредил: „Като дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да влязат." Братът не разбрал кои ще идват и защо така му говори Учителя, но след няколко минути видял, че войска обгражда колибата. В двора влязъл офицер с няколко войника и попитал: „Къде е Дънов?" Братът нищо не отговорил, а Учителя стоял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята Ватев и Ковачев отворили „Светая светих", в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка на стаята, подредена с изтънчен вкус, осветена от седем кандила, които денонощно горяха. Пред него сякаш засияла голяма, величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. [Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал:

– Ти кой си?

– Аз съм Дънов – отговорил Учителя.

– Ти си арестуван – му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата.

Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага.

На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета да ви късат!"

Заглавие на раздел

След като го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. До вечерта прекарах-ие. в разговор за Учителя. На другия ден разбрахме, че Той си е заминал за София спокоен и есел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново. (бел. състав. — на 6 септември се връща в Търново и изнася медсьборни беседи) 325

ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико ТърноВо СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.П, София, 1995) Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше раз¬положено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. — най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставане¬то рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против про-веждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, пред-. ставиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, зара¬ди българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Брат¬ство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." (166 стр.) НОВИТЕ БОГОМИЛИ СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г. От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете - с напудрени перуки, а жените — с рязани коси. Преобладават все млади момчета и моми¬чета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват. те купили от последния. Дънов не се вижда — нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници — момчета и момичета — и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда,- без да искат разре¬шение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприяте¬лят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегаш¬ното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил със своето учение и проповеди намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение — едно зло. Дъновиз-мът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с иконо¬мично и финансово силната България на старите български царе. 326

Забрана на съборите 1925 година ОЗ За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една I съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се ] намеси и държавната власт в случая. Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите | на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в I своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да [се догаждат, както им е най-удобно. Като хора на политиката и обществения ред ние сравнихме Дънова и дъновизма къс старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по- скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било I пак Търново. Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити — дъновистите се I изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата I българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те I поне никога не са напущали обиталището си — Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено — то даже ! се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите -рова направи на времето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това своего рода общество в града ии е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката р има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е рпасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, река им определи място по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася ио Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, Обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника ве обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се зткриват краката малко над глезените. Вероятно, обаче, сестрите, гчили в странство, и тези от по-големите градове да са се носили :ъобразно последните повеи на европейската мода. А въобще на заботещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените 1ИНОВНИЧКИ се казва: „Вън жените от държавната трапеза!") МИСЛИ ЗА СЪДБАТА-КАРМА Като кмет на гр. В. Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и рхива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонс-вото, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р 327

8О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо ТърноВо Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В. Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили ш Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена «у, се питах защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убилн жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам дал това е достатъчно. Колко хора в България освен ум имат и разум? Какво стана по-натати със семейството му? Национализираха цялото му имущество. Жена му без пенсия живе¬еше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премига през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възмож¬ност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом 1 едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял пред очите на пасомите си от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишш против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля каква пакост на отделната лич¬ност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество. А изгонването на духовни люде носи като последица духовна бедност за даден град или народ. Павлина Даскалова

СПОМЕНИ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ГРАЖДАНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ОЛГА ГЕОРГИЕВА ЧАЛЪКОВА, по мъж Николова, родена на 20 май 1882 г. в град В. Търново, живяла на ул. „Христо Ботев" 24. Аз бях член на женското дружество в града. Интересувахме се от всички мероприя¬тия в града и ходехме на съборите на Дънов. Семейство Елена и Тодор Попови, учитед се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града. Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни; „Вижте движенията на Дънов, походката му — всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше щ ' а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България". По време на съборите аз бях мали момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме бесе¬дите на Дънов неделен ден. 328

кокс („Изгр Тьрно братя и сее спретнат, Е Подава я б селянина, ь та." Учител За него тов вегетариаи сега го при< или ще я п<

търновските събори 1925 година КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, : Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка. | Продадохме всичко ценно и решихме да я заведем в Париж на операция. Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов преди да заминем за Париж. Сварихме го да държи беседа, в която Той отговори от какво е болна дъщеря ни. Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я [запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от | това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поста-; виха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса. Вър¬нахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър [Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек?" Учителя му казал, че (може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска I да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се [: възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, [ какво ще стане с нашия авторитет?" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане |и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на ^ консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му | обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята [къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата — лимонов сок, ши ако нямаш лимон, — лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. [Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я ; намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Оти¬шъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." и братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не рш каза." СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ КОКОШАТА КЪЛКА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390) Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав, група) вратя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, рретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Ьодава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат рлянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухня¬та." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. •а него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме •егетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но |ега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезе в Школата ри ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. 329

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново ПЕСТЕЛИВОСТТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373) Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излиш¬на, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при об¬щата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да! поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхож¬да всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336) Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори. Разбол-ва се внезапно и тежко от странна болест. Чувства се раздвоена, като че ли има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е?" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли 330

търновските събори

1925 година ОЗ

да станеш?" Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш?" След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почув¬ства, че нещо тежко като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки и казва формулата. На другата сутрин тя [беше на молитвата и на гимнастиките. Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана. ПИСАНО Е („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362) През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира цо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрън-Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо!" Помълчал и Завил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили аквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз — брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатането на непечатаното Слово I Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. 331 ю 1925 ГОДИНА След двегодишно прекъсване през лятото на 1925 г. се провежда поредният, и този път последен, търновски събор. Той се открива на 23 август в 5.30 часа. Учителя изнася девет беседи, напечатани в томчето „Двете свещени положения", което е придружено с малката книжка „Наряди и упътвания". Съборът продължава до 29 август. Вече е бил закрит, когато вечерта на 29-ти арестуват Учителя. Престоява в ареста два часа и след намесата на Константин Иларионов е освободен, но на другата сутрин заминава за София, за да избегне връщане па канален ред. Военното положение в страната още не е отмемено, I съборът тази година в Търново е проведен, без да се иска разрешение, както друг път. Учителя си заминава, но още на 6 септември Той отново е в Търново и държи беседи пред останалите след събора ученици. През това лято, въпреки ареста, не успяват да осуетят дори изнасянето на следсъборни беседи. Обаче, още през есента на същата година в Търново се подема една акция, в резултат на която се забранява провеждането на съборите в този град. За събирането в Търново Учителя казва в една съборна беседа: „Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем?" - Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може, навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не можем да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година. Там е въпросът! Туй е закон, Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук?" - За да придобиеш тази Светлина." („Двете свещени положения", стр.81) А по-късно за самия град Учителя казва: „Сега какво липсва на Търново? Липсва му малко топлина, понеже зоната, която то обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на Търново се състои в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем малко топлина от София или от другаде". Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр. 236) И като цяло за българина добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа без никаква форма." („Наряд и упътвания", стр. 51) На този събор Учителя дава следното правило: „Като станете сутрин, трябва да си кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради 306

\Спо(пени на Уена УТапа^ова 1925 година | Тебе?" През целия ден ще мислиш какво можеш да направиш заради |Господа. Само така ще бъдете свободни." После като задача през годината им дава да имат разумна и свята обхода и Бог чрез Духа си да влезе да живее в тях и те да влязат да живеят в Бога. Пред 62-мата ръководители на групите в страната Учителя държи отделна беседа, в която им говори за търпението и вярата, като им препоръчва да {прочетат Библията три пъти през годината, а от всички беседи да си извадят бележки по главните мисли и закони. През есента на 1925 г. се прави обиск във вилата, в която се провеждат съборите. Конфискува се голямата картина на Пентаграмата Вот Горницата. Политически събития: Над цар Борис се извършват два опита за покушение: в Арабаконак и после на 16 април в църквата „Св.Неделя". По време на опелото на убития ген. Георгиев избухва експлозия. Църквата е полуразрушена и са убити 100 души и ранени 150. По една случайност царят не е бил в момента сред присъстващите, а се е придвижвал към църквата. Акцията |е дело на ЦК на БКП. В резултат започва терор и се обявява военно положение. Правителството на Цанков си разчиства сметките с комунистите, а те се организират на малки групи из цяла България. В | Търново са открити две такива конспирации: на 23 ученика от гимназиите, I осъдени от 5 до 15 години затвор и друга на възрастни, оглавявана от юристите Димитър Иванов и Бранков. На'3 юли е връчен обвинителен акт на община Търново и временно на кметското място е назначена I тричленна комисия: д-р Димитър Раев, Стефан Куманов и Владимир ! Даскалов. Стефан Куманов е обущар, член на камарата на занаятчиите, живее на ул."Стефан Стамболов" 39. Владимир Даскалов е генерал от ] запаса, многократно награждаван за военните си заслуги, варненец, женен за търновка. Д-р Димитър Раев е юрист, родом от Стражица, женен за търновка с три деца, живее на ул."Стефан Стамболов" 41. Той е член на Демократическия сговор на Цанков. На 1 ноември го избират за кмет на града, а негови съветници стават фъртунов и Енев. (Комендант на града е Ат. Бораджиев. СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА Преди последния събор през 1925 г. знаехме кой ден и в колко часа ще пристигне Учителя. Аз отидох в Дебелец, впрегнах кабриолета и отидох в Търново. Посрещнах Учи¬теля на гарата и го закарах на братската колиба. Бях много щастлива, че имам тази възможност. На събора многобройните гости пристъпваха с благоговение по зелената морава. Всички отивахме на събора с трепет. Учителя казваше: „Като си замина, ще се разпилее¬те, за да светите навсякъде!" 307

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново Въпрос: „Сестра Гена, какво представляваше горницата на вилата, решната стая — „Светая светих"?" Отговор: Там влизахме по един или на групи за молитва. На изток цялата стега | беше заета от една картина — Пентаграм с блажни бои от известен руски худо» Отстрани имаше и други картини — един антиминс и други. Братята и сестрите вл да благодарят за това, което са научили и получили на събора. Там те благоговееха ] Великото! То бяха молитви, то бяха песни! Накрая всеки оставяше в плик десятъка а| (винаги по желание), за да се покрият разноските по събора. Въобще, Братството беше щ] самоиздръжка и всички длъжности в него се заемаха по любов — безплатно. Това ( колектив, в който се работи и живее. По време на събора през 1925 г. се появили много оси, които смущавали братята н | сестрите по време на храна. Един ден Учителя, като гледал как осите нападат хората! масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формуд За броени минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застан като мъртви. Учителя ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. Оед! това Той направил други движения и изрекъл други думи, от които осите се размърдад хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учител заявил: „Мога да направя същото и с всички врагове на Братството, но не искам." СПОМЕНИ НА БОЯН БОЕВ Около вилата, на едно дърво имаше гнездо с оси. Учителя отстрани питата и застана настрана, за да види какво ще стане. Осите забръмчаха около гнездото. После отидои към него, после пак към дървото и пр. Учителя прочете мислите им, а именно: те го молеха да тури питата на мястото й и той го направи. Разказвам този случай, за да подчертая, че Учителя използваше всеки удобен мо¬мент, за да прави опити и наблюдения върху всичко живо. СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА Брат Стамат Тодоров ми е разказвал, че в двора на вилата имало много пло дръвчета, между които седем-осем големи ореха. Един от орехите бил костелив и брат. Стамат поискал разрешение от Учителя да го отсече. Учителя обаче му казал да окопае дървото около корените, да го полива и обгръща всеки ден с любовта си и да се моли з него. И наистина още на следващата година орехът взел да дава хубави плодове. СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА През 1925 година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и ми каза: — Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш и ще спечелиш много пари. Разбира се, съгласих се, но рекох: - Учителю, ще ми трябват пари да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхание' за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите -Жаро — получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в Софи, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспо-

• Орхание - турсЬото име на гр. Ботевград (бел. ред.)

308

кцпени на УТетър

1925 година

каруцата от чифт на тек — за един кон. За този ремонт исках заем от брат ли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, - аръша** на колата, и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той кога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в т има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен руцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ,бе?" Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница ^циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, балас-р, а също и готова продукция — изработени стъпала и площадки — по постройките. С отата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща |етка — от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова (той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от ходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От 1уга страна плащах наем за обора, а като се включат непредвидени разходи по ремонти [пр., ето че разходите надминаваха приходите. Катърът Жаро боледува точно 28 дни, а през това време аз вече дължах на Бертоли ! 000 лева. Един ден, като товарехме с друг каруцар — Георги — стъпала на моята каруца, си притиснах лявата ръка, че едва не я счупих. Отървах се само с охлузване До тите на всички пръсти. Кожата и месото висяха като парцали. В момента в работил¬ата беше дошъл брат Кръстьо Христов. Той веднага поиска да му дадат газ (керо-н). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега на всичко отгоре -^нена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка за копане и товарене на пясък и ластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента от „Гранито-' за работилницата на Бертоли. Товарехме по двадесет торби, общо хиляда килограма, рги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете — кой колко би може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката I чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разто-врването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той втовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме ' четири торби, т.е. 200 килограма. Той искаше да ме победи, като пожела да му ртоваря пет торби, но не бе възможно, тъй като петата торба трябваше да се сложи исоко над главата му и той се отказа. Така направихме един глупав и рискован опит. |огава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за |>т и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се Агрономически факултет и р. За една седмица спечелих 13 000 лева, изплатих на Бертоли дълга си от 12 000 и с дядата лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колиба-». Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би ече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали начело с Учителя като 1 курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих игулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл", тдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред ри него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега как вкара в София?" Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продъл- Аръш (тур.) - водило, потеглица на Каруца (бел. ред.) 309

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново жение на един месец като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и на каза: „Отлично си изпълнил задачата!" Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля,» поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с парил могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разреша¬ване на задачата, струва повече от обикновени пари. СПОМЕНИ НА БРАТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ ОТ ВАРНА Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите к | и за живота в него. Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има сг „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в еди! душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревнос-] тен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова съст търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене) беше черно на душата. Брат Иванов — ръководител на братството във Варна -отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братя Арабаджиеви: „Защо сте до този човек, той е още нов! А тук идват улегнали братя." Мен ми стана много мъчш1 поисках да си отида, но Арабаджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за меи] пред ръководителите от цяла България и те казаха, че не мога да остана на събора. ] ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но с помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвъ в реката. В това време дойде брат Савов от София. Като му разправих за състоянието с той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а отиди лично при Учителя и т ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „Ако този учител е Хри той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана 1 ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не I помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще < при Учителя." Не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех; моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да I срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш! сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти пр „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и» рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи з утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Арабаджиеви и 1 съобщих, че Учителя ми разреши да остана. Те се зарадваха, но в това време сърдито» срещна Иванов: „Кой ти разреши да отиваш при Учителя? При него се ходи са, разрешение." И пак ми нареди веднага да си отивам. След като Учителя ме беше приел, аз 1 послушах Иванов и останах. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.; с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце, прочетохме обща моли След това насядахме по тревата. В беседата се разказваше за ученика, който чакал г вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чакал да чуе думата на професор! Учителя започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ми каза: „Учителю, искам) уча, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще [ Господ за тоя брат!" Господ ми каза: „Щом съм го пратил при тебе, ти го приеми!" аз да не го приема." Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в Школата в Учителя. Като свърши беседата всички се втурнаха към мен да ме прегръщат. 310

тъборно сцово 1925 година СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА

Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи |от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г. и „Наряд и упътвания |от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преус-] тройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин •Гой устройва този свят -- чрез закона на Любовта. И всички ние, които се I намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и I нке сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, рие вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.) Ако вие искате да си съставите понятие за Белите Братя, всякога трябва да I изпъкне във вашия ум образа на Христа. Христос, обаче, ни е показал само I едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето I скръб и страдание, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в [Неговата Любов. Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов. В какво седи тази Любов? Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното. Ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца |да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. Й1о-свещени работи на земята от тия неща няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази — да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата [душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде на живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с |Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да |изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще мо- юкете да дигнете цялата земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог [дойде да живее във вас. Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще [чувствувате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте •увствували. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас -- то е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да [живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете защо е така? Христос 311

53О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Вели/со Търново казва: „ Отец живее в мен, и аз живея в Отца." Това са две положения, коре: различни помежду си. И тъй: Отец живее в мен -- първото положение. То силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. Аз живея в Отца си -- това второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним Божията Любов. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение -живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Него! знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие з Бога, между Бога човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта -да се образува тази връзка. (16 — 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този на само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави каквото иска." И аз за вас ще кажа: „Тия мои учени-ци си правят каквото искат." Не е така, аз не правя каквото си искам. Аз започ¬вам с първото положение. Аз правя това, което Бог изисква. Като стана сутрин, казвам: „Господи, какво искаш да направя сега?" Където ме прати Господ, там: отивам. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да, знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което аз искам. Защо? — Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да не го направи. Когато Бог обърне лицето Си към мене, Той мисли какво да направи за мене. Следователно, Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?" Той ми каже да направя някои малкн работи — да посетя някого; изправям го веднага. Ето аз съм ви събрал тук. За кого? - - За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето аз ви събирам, разправям ви това, което Бог ми казва. Той ми казва: „Това ще т разправиш!" Вие казвате: „Тъй си помислил Учителя, да ни говори това—онова." Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже. Вие казвате: „Е, какво ще каже Господ утре?". То е в мен, и каквото ми каже Господ ще ви го кажа и аз. Вие ще възразите: „Наистина, дали е така?" Това дали вие ще вярвате или не, то е друг въпрос. Може да мислите, както искате, за мен том е един факт, абсолютно верен. Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено. Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака, Ако Господ живее в нас и Го слушаме, ще решим да приемем този, който трепе¬ри пред вратата на училището и очаква да влезе там, да се учи. Тази комиси сме ние. Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели. Тази комиш трябва да реши да пусне в училището всеки, който иска да се учи, за да може да 312

I Съборно слово 1925 година ОЗ

работи, да се зарадва.

Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, Врсега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи | всичко. Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне." По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се прие- 1ме!" Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ." Как мислите, какво I ще каже Господ? — Щом Господ го праща при мен, Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел! Ти като обичаш Господ, дай Му възможност |да живее в тебе! А тази външна работа, да влезеш в Школата, е уредена вече. Не 1бой се!" Ти ще слушаш Бога, защото който влиза в училището, трябва да слуша. Като 1 влезе Учителя в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение •а ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики ! работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликат-| ни! В туй Училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на | материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да I кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току-виж кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не ; трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т.н." Значи, като се всели Господ • нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате 1 всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та през тази година вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в ! Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога ръй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата ш земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък I е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, т се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупа¬ни тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, | ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? — Да се пробуди съзнани¬ето значи да почувствувате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой •ух; той ви поглади и вие почувствувате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствували сте любовта му, почувствували сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще раз- 313

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново мишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да ЖИЕ Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предст да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на • разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми каз „Вие ще имате всичкото Негово благословение!" Не мислете, че това е химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма ник изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо; живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко I имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запаз тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувствуваме, че ние братя — това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само : Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на По-велика тайна от тази няма. (20 — 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбок съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христ те ученици разбираха много добре закона. Те казваха: „Господи, придай ми вя Христос им казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Туй е законът 1 вярата. Всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва да се всели чрез Ду да живее в него и той да живее в Бога. Само тогава ще имате тази вяра, премества планини и гори — вяра, чрез която всичко може да стане. Не е т да се достигне тази вяра. Някои хора искат чудеса. (25 — 26 стр.) Всеки ангел ще почне да ви разхожда, където искате, но трябва Бог да 1 да живее във вас, съзнателно да чувствувате това. Всяка сутрин, като сш трябва да кажете „Господи, какво мога да направя днес заради Теб?" През ] ден ще мислиш какво можеш да направиш за Господа. Само така ще свободни. Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една връзка помежду ни — не само между нас, но между всички на земята; не < между всички на земята, но и между всички на Небето. И всички, които : на земята и на Небето, да бъдат всички едно. — Амин! Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Та е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето! като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата ст на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлинат тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разб Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят 1 314

\ Съборно с<1ово - (поцитвата 1925 година | отвори пред нас като един цвят и ние ще почувствуваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разбе¬рем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички труд-! ни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и I ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ;:ума ви, Животът — в сърцето ви и Любовта -- в душите ви, вие ще бъдете Ьнгели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлина¬та; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и нКивотът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми рза Господ сега. Като казвам „тъй ми каза Господ", аз чувствувам една малка скръб. В рг/мата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни вика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади — това е ^войство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре ^роизлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При яумата „казва" буквата „з" показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при ^вехади" виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този йкон. Като станете духовни хора, това „з" ще се смекчи. Българският език ще ^е смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент к върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен вук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като е завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-тойчиво. И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този ят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е вели-та връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с 1ога — това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една азумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще и научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. [ие ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се ьберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; зздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; зздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището, кпод да бъде с вас и вие да бъдете с Господа! (29 - 32 стр.) Предложение (рус.) - изречение (бел. ред.) 315

Ю Всемира Вият Учител Беинса Ду но м ВелиЬо Търново МОЛИТВАТА През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти. При всш прочитане, обаче, вие ще имате много аспекти заради нея, много схващания» нейния вътрешен смисъл. Ако вие изпълнявате наряда, само за да се освободи от него, трябва да знаете, че това вече не е наредба, но то е само един път. човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо. Взе случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: I края на годината еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? — Молитвата е връзка, тя е пропуск, Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не с! помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде нямащ отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стес¬нителни положения се изменят. Та молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използува условията. Много християни-ученици ча¬кат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старщ стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отво¬рят вратите!" Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Пър¬вото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва!" Коя молитва ще прочетеш? Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложе¬ния* има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: „С всяка молитва можеш да минеш!" Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви; те си мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Мо¬литви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвувате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал животи здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се откри¬ва! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас. (230-233 стр.) 316

Съборно сцово - упражнения 1925 година ОЗ Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ; поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишва-, а които не могат — поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често 1ване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се 'ш, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощ-сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията а, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази зет, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже [ само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че Ьмате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която ре е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще дете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата -Ькакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небе-$о. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е |ожи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие з. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото ечение „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще одължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ! продължите нататък. И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма I бързате. (Наряд и упътвания, 7-8 стр.) УПРАЖНЕНИЯ Сега, какво беше предназначението на петото гимнастическо упражне-е? (от дадените на събора през 1922 г.) — За придобиване на търпе-в. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го авите, вие изведнъж отсичате. Тъй бързо отсича българинът. Това е харак-за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане ота не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния зт бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се ьрши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да I направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат I някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Нау-урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия, нравете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия, аряд и упътвания, 53 -• 54 стр.) Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десният крак надясно. ерете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това 317

ЕО Вселшровият Учител Беинса Ду но и ВелиЬо Търново упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изгово¬рете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи! съгласие с Живата Природа. Значи, аз мога и със сърцето си, и с ума сяда върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия кри и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще напра упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще прои: сеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето левия крак)." Когато произнесете думата „светлина", подразбирайте да ния", за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Запо^ нете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После бавно п, гане ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишва1 Тези упражнения са прости, но са много ефикасни. Те са за тониране. зная как ще правите упражненията сутрин — ще бързате. Не, като пра упражненията, ще си представите, че сте на работа, ще знаете, че вър една много важна работа — приемате енергия от Природата. Ръцете са а ви линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръце¬те си с Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия. Ако вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог подействува да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете", нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? - - В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка — радостите. Следователно, ръцете - това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли?" - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките!" Чистота се изисква от всинца ви! Това е цяла наука! (Нарядк упътвания, 55 -- 57 стр.) През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умст¬вен и от духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит. Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте защо си държите палеца. Дръжте си главата право! После хванете с лявата ръка дес¬ния палец. Вижте как ще се почувствувате след това упражнение.

318

Съборно С(1ово - наряди 1925 година ОЗ Второ упражнение. Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представе¬те си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствувате. Мислете си защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно, само когато е далеч 1т тях. Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което не приложите 10 пъти през годината, значи всеки месец по един път. Допус-1ете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще пра-ште? — Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следи-ве дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие може-Ье да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премах¬не след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите •якое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състо-•нието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите шкое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в жи¬вота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще [му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате със-юянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез юрата. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. 1ко се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се зани¬мавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява кзи опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-•алко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-илко на 10 души бедни хора. Колко станаха? - - Всичко 40. Вие ще ме апитате: „Дали ще имаме време?" Дали ще имате време аз не се интересу-ам от това. Ще правите научни изследвания. Ако някой ден сте много нераз-оложени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите ^кой извор. Там направете скандала! Ще кажеш на извора: „Слушай, ти рщо си толкова мътен?" Взимаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато кщата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити 1е изгубите нещо. Не, ще придобиете една приятна опитност. Онези от вас, рито направят опита по добра воля, ще имат едно благословение. Това бла-Ьсловение не може да придобиете по никой друг начин, ако ще би да преб-рдите и цял свят. Човек, който изпълнява Волята Божия, нито вълци го ядат, ито разбойници го крадат. (215 — 218 стр.) 319

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо ТърноВо НАРЯДИ Следват няколко от нарядите за този събор. Такива е имало вс година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво. Неделя, 23 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Бог е Любов" 3. Пътят на живота 4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Г< дарувай ни Твоя Дух . Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, б глава от Евангели Йоана, 5 глава от Евангелието от Матея и цялата 20-та беседа: „Сега скръб имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да Л дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Ти-ният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сщ които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от велиш задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знащ никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие — всича ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само еди удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това ш произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). (Наряд и упътвания, 3-4 стр.) Вторник, 25 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1.Добрата молитва 2. „Благославяй, душе моя, Господа!" 3. „Благословен Господ Бог наш" 4. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа ив силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава к Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". 320

{Съборно С(1ово - наряди 1925 година ОЗ Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любов-[та? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха!" Туй, обаче, не е отговор, защото „качването" (подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия | въпрос — „ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: |Мога ли да бъда добър?" Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз |съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото (излиза добрината. На въпроса „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събе- !ра всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото што, ще бъда богат". Питам тогава може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в I човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е | съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ни ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. ш и Бог едно сме." На въпроса „мога ли да имам най-красивия живот" отгова-!рям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Исти¬ната, са мъртви — мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат (Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Духът Божий" 3. Пътят на живота 4. „Благословяй, душе моя, Господа" 5. Молитвата на Духа — на Царството 6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото" 9. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш". 21. Всемировият учител... 321

ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Люба изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща в радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика, Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея, 3 глава от Марка, 20 глава от Лука, 7 глава от Йоана, 12 глава от Послание към Римляном, 5 глава от 1-во Послание към Коринтяном, 4 глава от П-ро Послание към Коринтяном, 2 глава от 1-во Петрово Послание, 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума син покажи й най-хубавата Светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: „Милостиви, Свята и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Едно от правилата при изговаряне на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух... Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светли¬ната е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата — това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлека¬телна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрини се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5, 10,15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари , ще ги туриш в специална за тази цел каса и щв си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си аз се глобявам." Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като се глобиш 4-5 дена и платиш ЮО-ина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? — Той реша ва да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та виждате ли какъв пример на доброволно самопожертвуване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен 322

щъборно С(юво - наряди 1925 година живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача ще спазвате един закон. Той е шедният: прави добро най-първо на онзи, когото обичаш. Сутрин, като станеш, •аправи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на •ози, когото не обичаш. Тази каса ние ще я наречем „каса на доброто". Щом не знаете как •а правите добро, ще внасяте глобите си в тази каса на доброто... И когато изправите някоя погрешка, да ви е приятно, че туряте нещо в касата на доброде-влите, а не да се тюхкате през целия ден: „Отидоха 20-те лева!" 10. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 11-21 стр.) Събота, 29 август, 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Благословен Господ Бог наш" 3. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се «рекат." Днес ще имате за четиво: 22 гл. от Матея, 7 гл. от Марка, 17 гл. от Лука, 1 р. от Йоана и 25-та беседа „Ръката съблазнява". (Наряд и упътвания, 48 стр.) Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във шъзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните •равила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия 1вда са ви необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива •равилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се извива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълния смисъл на думата, »й ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими. (53 стр.) Сега, ние сме дошли на земята да изпълним не волята на хората, а Волята •а Бога. Туй имайте за правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, ш всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването Волята Божия I силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз пределям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще цете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще цете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са ожиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите пос-ьпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, ! не е ваша, тя е Божия. (Наряд и упътвания, 58 стр.) Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще рйде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, на добре ще излезе. 4. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 61 стр.) 323

ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново През месец ноември Учителя най-вероятно е минал пак през Търново, защото в личното тефтерче на Иларионова с дата 10 ноември 1925 г., Търново, е дадена следната формула, под която е подписа на Учителя: Духът носи Живот. Живейте в Духа. ЗАБРАНА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОРГАНИЗИРАНО ОТ ВЛАДИКАТА ФИЛИП И ГРАДСКАТА УПРАВА По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно — подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние. Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мен това не е меродавно, но каквото говори българският народ." („Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г.", стр. 51) Част от търновци се произнасят и Учителя напуска този град. Остават учениците му. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ВЛАДИКАТА ФИЛИП Филип Пенчев е роден в град В. Търново, Асенова махала. Завършва Киевската духовна академия и се връща в България като учител. Става 324

| Забрана на съборите 1925 година ОЯ ректор на духовното училище в Бачковския манастир. На 12 декември г е канонизиран за архиепископ. На 21 януари 1921 г. е избран за | владика на В. Търново с името Филип. Остава на този пост до 1936 г., когато подава оставка по болест. Умира на 12 януари 1939 г. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА След събора през 1925 г. бяхме на колибата, а Учителя се беше приготвил и трябва¬ше да си тръгнем към 10 ч. вечерта. Но малко преди това Той се спря и се обърна към нас: „Идете си, аз ще дойда сам." После седна под беседката, подпрян на чадъра, който ; почти всякога носеше със себе си. До дома му трябваше да го придружат други хора, които искаха да го почакат, но като разбрахме, че това не е по желанието на Учителя, си тръгнахме. Той остана сам под беседката. Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата, и го предупредил: „Като ; дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да влязат." Братът не разбрал кои ще идват и ; защо така му говори Учителя, но след няколко минути видял, че войска обгражда колиба¬та. В двора влязъл офицер с няколко войника и попитал: „Къде е Дънов?" Братът нищо не 1 отговорил, а Учителя стоял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната [стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята [Ватев и Ковачев отворили „Светая светих", в която влизахме със свещен трепет само за 1молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка на стаята, подредена с изтънчен вкус, осветена от седем кандила, които денонощно горяха. Пред него сякаш [засияла голяма, величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се [почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. [Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал: — Ти кой си? - Аз съм Дънов — отговорил Учителя. - Ти си арестуван — му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да Ьлязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за 9СИЧКИ. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато 5рат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да :и заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си I бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги юсеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз I сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо изчете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета 1а ви късат!" След като го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. До вечерта прекарах-ие. в разговор за Учителя. На другия ден разбрахме, че Той си е заминал за София спокоен и есел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново. (бел. състав. — на 6 септември се връща в Търново и изнася медсьборни беседи) 325

ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико ТърноВо СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.П, София, 1995) Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше раз¬положено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. — най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставане¬то рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против про-веждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, пред-. ставиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.) Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, зара¬ди българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Брат¬ство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." (166 стр.) НОВИТЕ БОГОМИЛИ СТАТИЯ ОТ ВЕСТНИК „БОРБА", 12.09.1925 г. От няколко дни булевард „Мария Луиза" в Търново е в оживления. Дошъл е отец Дънов със своето паство на събор. Виждаме ги да минават по улицата: мъжете - с напудрени перуки, а жените — с рязани коси. Преобладават все млади момчета и моми¬чета. Дали не е това събор или конгрес на младежите Дъновисти? Те са се установили в собственото си имение, във вилата на адвоката Атанас Бойнов, която вила, както казват. те купили от последния. Дънов не се вижда — нему, види се, е много удобно в средата на неговите съидейници — момчета и момичета — и малко го интересува външния свят. Миналата година дъновистите се опитаха да се съберат пак на събор в Търново, както правеха всяка година, но не им позволиха. И хубаво направиха! Тази година те употребиха една малка хитрост и се промъкнаха в града контрабанда,- без да искат разре¬шение. Не знаем само дали са представили в комендантското управление легитимациите, защото, струва ни се, военното положение не е още вдигнато. Появата на Дънов и дъновизма е симптоматично за времената, които преживяваме. Характерно в българската история е вътрешните ни неуредици, които настъпват след всяка продължителна война. Това, което не е можело да свърши или довърши неприяте¬лят на бойното поле, довършвали са го самите българи в собственото си отечество. Сегаш¬ното ни вътрешно положение прилича във всяко отношение на положението, създадено след продължителните войни на цар Симеон. Един поп Богомил със своето учение и проповеди намери добри условия всред народните маси и можа да разтърси от основите силната дотогава българска държава до такава степен, че да й подготви гръцкото робство. Държавата тогава не е съглеждала опасността от Богомилите и тем подобни секти като Исихастите и Адамитите, защото никой не е съзнавал, че Богомилството е не само една религиозна секта, но и едно разрушително обществено движение — едно зло. Дъновиз-мът има същото обществено значение и то не може и не трябва да се оставя да крепне и да се развива, ако желаем спокойствието на България. Наистина, Дънов няма нито това влияние, нито тия морални качества, каквито е имал навремето си поп Богомил, но не трябва да се изпуща из предвид, че и България е слаба и не може да се сравни с иконо¬мично и финансово силната България на старите български царе. 326

Забрана на съборите 1925 година ОЗ За днешна България Дънов и неговите последователи, на брой около 30000, са една I съществена опасност за спокойствието на страната ни и не трябва да се остава слабата Православна църква сама да се бори с Дъновизма на религиозна почва, а трябва да се ] намеси и държавната власт в случая. Нямаме намерение да се занимаваме с етиката на Дъновизма или по-право с идеите | на самия Дънов, защото той всякога ги е покривал с едно непроницаемо було и даже в I своите публични агитационни сказки е оставял слушателите си по много въпроси сами да [се догаждат, както им е най-удобно. Като хора на политиката и обществения ред ние сравнихме Дънова и дъновизма къс старите Богомили, защото нас ни интересува тяхното обществено значение, но по- скоро би трябвало да ги сравним с Адамитите, чиито свърталище в старо време е било I пак Търново. Старите Адамити са обитавали в Светата гора, новите Адамити — дъновистите се I изтягат двама по двама под сенките на Бойновата вила, също в околността на старата I българска столица. Старите Адамити, по примера на Адама, са ходили съвършено голи и са носели само по една кратуна, вързана отпред, да закриват половите си органи. Но те I поне никога не са напущали обиталището си — Светата гора. Техните събратя от ново време ходят свободно из улиците на града и разголването им не е забранено — то даже ! се поощрява от техния учител. Няма нужда да посочваме имената на пострадавшите -рова направи на времето си ежедневната преса. Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това своего рода общество в града ии е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката р има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е рпасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, река им определи място по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася ио Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, Обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника ве обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се зткриват краката малко над глезените. Вероятно, обаче, сестрите, гчили в странство, и тези от по-големите градове да са се носили :ъобразно последните повеи на европейската мода. А въобще на заботещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените 1ИНОВНИЧКИ се казва: „Вън жените от държавната трапеза!") МИСЛИ ЗА СЪДБАТА-КАРМА Като кмет на гр. В. Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и рхива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонс-вото, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р 327

8О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо ТърноВо Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В. Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили ш Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена «у, се питах защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убилн жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам дал това е достатъчно. Колко хора в България освен ум имат и разум? Какво стана по-натати със семейството му? Национализираха цялото му имущество. Жена му без пенсия живе¬еше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премига през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възмож¬ност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом 1 едно горнооряховско село. Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира. Владиката Филип дълги години се е топял пред очите на пасомите си от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката. Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишш против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля каква пакост на отделната лич¬ност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество. А изгонването на духовни люде носи като последица духовна бедност за даден град или народ. Павлина Даскалова

СПОМЕНИ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ГРАЖДАНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ОЛГА ГЕОРГИЕВА ЧАЛЪКОВА, по мъж Николова, родена на 20 май 1882 г. в град В. Търново, живяла на ул. „Христо Ботев" 24. Аз бях член на женското дружество в града. Интересувахме се от всички мероприя¬тия в града и ходехме на съборите на Дънов. Семейство Елена и Тодор Попови, учитед се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града. Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни; „Вижте движенията на Дънов, походката му — всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше щ ' а се чуваше от всички еднакво. ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик. Баща ми и чичо ми държаха хотел „България". По време на съборите аз бях мали момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме бесе¬дите на Дънов неделен ден. 328

кокс („Изгр Тьрно братя и сее спретнат, Е Подава я б селянина, ь та." Учител За него тов вегетариаи сега го при< или ще я п<

търновските събори 1925 година КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, : Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка. | Продадохме всичко ценно и решихме да я заведем в Париж на операция. Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов преди да заминем за Париж. Сварихме го да държи беседа, в която Той отговори от какво е болна дъщеря ни. Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я [запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от | това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поста-; виха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса. Вър¬нахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър [Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек?" Учителя му казал, че (може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска I да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се [: възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, [ какво ще стане с нашия авторитет?" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане |и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на ^ консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му | обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята [къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата — лимонов сок, ши ако нямаш лимон, — лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. [Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я ; намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Оти¬шъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." и братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не рш каза." СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ КОКОШАТА КЪЛКА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390) Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (бел. състав, група) вратя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, рретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Ьодава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат рлянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухня¬та." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. •а него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме •егетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но |ега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезе в Школата ри ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. 329

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново ПЕСТЕЛИВОСТТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373) Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излиш¬на, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при об¬щата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да! поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхож¬да всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340) Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята. Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336) Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори. Разбол-ва се внезапно и тежко от странна болест. Чувства се раздвоена, като че ли има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е?" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли 330

търновските събори

1925 година ОЗ

да станеш?" Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш?" След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почув¬ства, че нещо тежко като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки и казва формулата. На другата сутрин тя [беше на молитвата и на гимнастиките. Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана. ПИСАНО Е („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362) През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира цо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрън-Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо!" Помълчал и Завил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили аквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз — брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатането на непечатаното Слово I Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. 331