от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(февруари)
 
(Не са показани 48 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]
+
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
  
[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]
+
[[Беседи]]
  
[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxyYWJvdGVuc2FqdGFzfGd4OjI0OGE3NzE5NzY4ZTkzZDQ 1926г.]
+
[[Книги с беседи]]
  
'''ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ'''
+
[[Беседи в хронологичен ред]]
  
През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (''бел. състав. – в София'') идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." ''(„Изгревът" на'' ''Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584''). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)
+
= 1926 година =
  
Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78'') Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459'')
+
== януари ==
 +
3 януари 1926 г.
 +
*[[До скончанието на века]] - НБ
  
Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." ''(„Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)''
 
  
 +
3 януари 1926 г.
 +
*[[Десетте думи]] - МОК 5
  
'''ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА'''
 
  
София, Изгрев, 18.06.1926 г.
+
6 януари 1926 г.
 +
*[[Разковничето]] - ООК 5
  
Любезна Еленке,
 
  
Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.
+
10 януари 1926 г.
 +
*[[Давам власт]] - НБ
  
Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.
 
  
Поздрави всички приятели.
+
10 януари 1926 г.
 +
*[[Действие и противодействие]] - МОК 5
  
С Божията Любов ваш:
 
  
Подпис
+
10 януари 1926
 +
*[[Основна мисъл - КД]] - Клас на Добродетелите
  
* * *
 
  
София, 24.12.1926 г.
 
  
Любезна Елена,
+
13 януари 1926 г.
 +
*[[Какво става]] - ООК 5
  
Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.
 
  
Поздрав на всички приятели.
+
17 януари 1926 г.
 +
*[[Благ]] - НБ
  
Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.
 
  
Само Божията Любов.
+
17 януари 1926 г.
 +
*[[Изваждането]] - МОК 5
  
Подпис
 
  
* * *
+
20 януари 1926 г.
 +
*[[Четирите действия]] - ООК 5
  
София, 2.01.1928 г.
 
  
Любезна Еленке,
+
21 януари 1926 г.
 +
*[[Без наука няма сполука]] - БС
  
Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.
 
  
Като малките деца.  
+
24 януари 1926 г.
 +
*[[Мария избра]] - НБ
  
Вяра, надежда, любов.
 
  
Милосърдие, кротост.
+
24 януари 1926 г.
 +
*[[Гласните и съгласните букви]] - МОК 5
  
Поздрав на всички.
 
  
Подпис
+
27 януари 1926 г.
 +
*[[Външни влияния]] - ООК 5
  
* * *
 
  
София, 28.05.1928 г.
+
31 януари 1926 г.
 +
*[[Свидетелството Негово]] - НБ
  
Любезна Елена,
 
  
Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.
+
31 януари 1926 г.
 +
*[[Простите задачи в математиката]] - МОК 5
  
Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.
+
== февруари ==
 +
3 февруари 1926 г.
 +
*[[Нашето място]] - ООК 5
  
Моят поздрав вам и на всички приятели.
 
  
Подпис
+
7 февруари 1926 г.
 +
*[[Познат от Него]] - НБ
  
* * *
 
  
София, 7.11.1929 г.
+
7 февруари 1926 г.
 +
*[[Реалното в живота]] - МОК 5
  
Любезна Елена,
 
  
Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.
+
10 февруари 1926 г.
 +
*[[Светлина на мисълта]] - ООК 5
  
Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.
 
  
Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.
+
14 февруари 1926 г.
 +
*[[Позвах сина си]] - НБ
  
Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.
 
  
Подпис
+
14 февруари 1926 г.
 +
*[[Микроскопическите добрини]] - МОК 5
  
* * *
 
  
София, 12.10.1930 г.
+
17 февруари 1926 г.
 +
*[[Веригите на съмнението]] - ООК 5
  
Любезна Елена,
 
  
Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.
 
  
Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.
+
18 февруари 1926 г.
 +
*[[Огъване и пречупване]] - БС
  
Поздрав на всички приятели.
 
  
Подпис
+
21 февруари 1926 г.
 +
*[[Бъдете съвършени!]] - НБ
  
* * *
 
  
София, Изгрев, 11.11.1930 г.
+
21 февруари 1926 г.
 +
*[[Красивото лице]] - МОК 5
  
Любезна Елена,
 
 
 
Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.
 
  
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.
+
24 февруари 1926 г.
 +
*[[Обмяна]] - ООК 5
  
Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.
 
  
Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.
+
28 февруари 1926 г.
 +
*[[Приех от Отца Си]] - НБ
  
Подпис
 
  
* * *
+
28 февруари 1926 г.
София, 9.12.1930 г.
+
*[[Страдание, търпение, опитност, знание]] - МОК 5
  
Любезна Елена,
+
== март ==
  
В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.
+
3 март 1926 г.
 +
*[[Природни изрази]] - OOK 5
  
Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.
 
  
Само Божията Любов.
+
7 март 1926 г.
 +
*[[Домовит човек]] - НБ
  
Подпис
 
  
* * *
+
7 март 1926 г.
 +
*[[Духовна мекота]] - МОК 5
  
София, 5.05.1941 г.
 
  
Любезна Елена,
+
10 март 1926 г.
 +
*[[Живите закони на добродетелите]] - OOK 5
  
От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.
 
  
Сега е време, когато трябва да се работи.
+
14 март 1926 г.
 +
*[[Сават Амон-Ра]] - НБ
  
Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.
 
  
Подпис
+
14 март 1926 г.
 +
*[[Трите съзнания]] - МОК 5
  
  
'''СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА'''
 
  
Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
+
17 март 1926 г.
 +
*[[Редът на числата]] - OOK 5
  
През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.
 
 
Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.
 
  
Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.
+
21 март 1926 г.
 +
*[[Закон на съпоставянето]] - НБ
  
Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.
 
  
Отидохме. Учителя каза:
+
21 март 1926 г.
 +
*[[Живата реч]] - МОК 5
  
– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.
 
  
– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.
+
22 март 1926 г.
 +
*[[Живи чешми]] - непечатана
  
Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:
 
  
– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.
+
24 март 1926 г.
 +
*[[Мозъчни наслоявания]] - OOK 5
  
Запитахме го:
 
  
– Ами дотогава как ще живеем?
+
28 март 1926 г.
 +
*[[Петте разумни]] - НБ
  
Учителя каза:
 
  
– Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природата на групи от по няколко семейства – на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.
+
28 март 1926 г.
 +
*[[Добро и свобода]] - МОК 5
  
Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:
 
  
– Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната.
+
31 март 1926 г.
 +
*[[Кръг и елипса]] - OOK 5
  
– Нищо – каза Учителя – те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София.
+
== април ==
  
Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.
 
  
Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали.
+
3 април 1926 г.
 +
*[[Чист и светъл]] - ИБ
  
Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...
 
----
 
  
*Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)
+
4 април 1926 г.
 +
*[[Дава плод]] - НБ
  
  
'''СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ'''
+
4 април 1926 г.
 +
*[[Трансформиране на енергиите]] - МОК 5
  
(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66)
 
  
Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.
 
  
 +
7 април 1926 г.
 +
*[[Три вида съзнание]] - OOK 5
  
'''СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА'''
 
  
В. Търново, ул. „Зеленка" 28
+
11 април 1926 г.
 +
*[[И земята ще се изпълни със знание]] - НБ
  
От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.
 
  
Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.
+
11 април 1926 г.
 +
*[[Малкото съпротивление]] - МОК 5
  
Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.
 
  
 +
18 април 1926 г.
 +
*[[Зазоряване]] - НБ
  
'''СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА'''
 
  
В.Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43
+
18 април 1926 г.
 +
*[[Качествата на здравия човек]] - МОК 5
  
През 1939 г. мама ме заведе в София, при Учителя, на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници.
 
  
На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрахме в София, отново заваля проливен дъжд.
+
25 април 1926 г.
 +
*[[Сам изтъпках жлеба]] - НБ
  
По време на войната, в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън, да не пречим.
 
  
След 9.09.1944 г., въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма, никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството.
+
25 април 1926 г.
 +
*[[Съзнателна работа]] - МOK 5
  
Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило.
 
  
В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.
+
28 април 1926 г.
 +
*[[Здравословни условия]] - OOK 5
  
Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет-дневно лятно училище, организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.
+
== май ==
  
Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др.
+
2 май 1926 г.
 +
*[[Избавената душа]] - НБ
  
През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска.
 
  
През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В.Търново, с директор Янка Константинова.
+
2 май 1926 г.
 +
*[[Влияние на цветовете]] - МОК 5
  
Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала вкъщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Братство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр.
 
  
По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при себе си, заключи вратата и ме помоли, да не се занимавам с Бялото Братство. Той самият, обаче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото искаш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално."
+
5 май 1926 г.
 +
*[[Условия за обикновения и за разумния човек]] - ООК 5
  
На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър Костов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми даде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама – в болницата. Написаха протокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела. Милиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тогава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги, не ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той каза: „Много искаш!"
 
  
След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за обиска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест души при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкнали всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали.
+
9 май 1926 г.
 +
*[[Ще бъде жив]] - НБ
  
Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня.
 
  
В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др.
+
9 май 1926 г.
 +
*[[Място на добродетелите]] - МОК 5
  
Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство.
 
  
Част от литературата на гр. В.Търново подарих на Окръжната библиотека на Братството в Разград, с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г.
+
12 май 1926 г.
 +
*[[Целомъдрие и великодушие]] - ООК 5
  
Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи.
 
  
През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение.
+
16 май 1926 г.
 +
*[[Ще ми изявиш]] - НБ
  
Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земеделие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19,5 декара лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена.
 
  
През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В.Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съобщаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение № 8 от протокол № 1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов."
+
16 май 1926 г.
 +
*[[Здраво мислене]] - МОК 5
  
Според акт № 2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново – дворното място се състои ДВ план № 266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.
 
  
Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В.Търново, ул. „П.К.Яворов" № 55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В.Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В.Търново – общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В.Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.
+
19 май 1926 г.
 +
*[[Методи и пътища на идейния свят]] - ООК 5
  
По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях.
 
  
На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година."
+
23 май 1926 г.
 +
*[[Скритото имане]] - НБ
  
През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Ходя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристигнал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г.
 
  
Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнахме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново.
+
23 май 1926 г.
 +
*[[Склонности и разнообразие]] - МОК 5
  
Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи, след направения обиск, бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.
 
  
МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха, дали познавам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам, каквото разбера."
+
26 май 1926 г.
 +
*[[Пътят на желанията]] - ООК 5
  
Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било – давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи – кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това, в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда – Общия клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите – Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова, през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка.
 
  
 +
30 май 1926 г.
 +
*[[Което дава живот]] - НБ
  
'''АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО'''
 
  
Бялото Братство има много богат архив – непечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет, на съвещание в градината на гр. Айтос на 25-26 ноември 1995 г., гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях, с цел да се използват при нужда и да се знае, кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него – два куфара – попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
+
30 май 1926 г.
 +
*[[Окултни елементарни познания]] - МОК 5
  
През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова – снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът – прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо, да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство, в том 2 на „Изгревът", Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти, от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това."
+
== юни ==
  
 +
2 юни 1926 г.
 +
*[[С чия воля?]] - ООК 5
  
'''ИСТОРИЯТА – РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ'''
 
  
В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята.
+
6 юни 1926 г.
 +
*[[Ще се наситят]] - НБ
  
Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените, пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един.
 
  
Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др.
+
6 юни 1926 г.
 +
*[[Музикално упражнение]] - МОК 5
  
Още след публикуването на първия том, до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.
 
  
Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес:
+
9 юни 1926 г.
 +
*[[Усилване на вярата]] - ООК 5
  
5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова
 
  
 +
13 юни 1926 г.
 +
*[[Стана плът]] - НБ
  
'''БИБЛИОГРАФИЯ'''
 
  
'''непубликувани материали'''
+
13 юни 1926 г.
 +
*[[Когато страданията произтичат]] - МОК 5
  
1. Боев, Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г.
 
  
2. Борисов, Тодор: няколко спомена*
+
16 юни 1926 г.
 +
*[[Оглашен, вярващ, ученик]] - ООК 5
  
3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на офицерите
 
  
4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник*
+
20 юни 1926 г.
 +
*[[В малкото]] - НБ
  
5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю*
 
  
6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111
+
23 юни 1926 г.
 +
*[[Среда и условия]] - ООК 5
  
7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени*
 
  
8. Иларионова, Елена: лично тефтерче*
+
27 юни 1926 г.
 +
*[[В своите сили]] - НБ
  
9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*
 
  
10. Николов, Жельо: няколко спомена*
+
27 юни 1926 г.
 +
*[[Новите типове]] - МОК 5
  
11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. № 102, стр. 395, 425
+
== юли ==
  
12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди*
+
4 юли 1926 г.
 +
*[[Запалената свещ]] - НБ
  
13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.**
 
  
14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.**
+
7 юли 1926 г.
 +
*[[Вътрешни и външни връзки]] - МС 4
  
15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.**
 
  
16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.**
+
7 юли 1926 г.
 +
*[[Специалният закон]] - ООК 5
  
17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.**
 
  
18. Събев, Георги: няколко спомена*
+
8 юли 1926 г.
 +
*[[Особеното място]] - МС 4
  
19. Учителя: „Обяснение на  Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова
 
  
20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.**
+
9 юли 1926 г.
 +
*[[Педагогически правила]] - МС 4
  
21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.***
 
  
22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*
+
11 юли 1926 г.
----
+
*[[За слава Божия 3]] - НБ
  
* - от архива на Павлина Даскалова
 
  
** - от архива на Никола Нанков, предоставени от Г.Петков от Габрово
+
14 юли 1926 г.
 +
*[[Право мисли]] - ООК 5
  
*** - от архива на Вергилий Кръстев
+
== август ==
  
[[Файл:1926_pic_1.png]]
 
 
Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата.
 
  
 +
22 август 1926 г.
 +
*[[Отвън и отвътре]]
  
[[Файл:1926_pic_2.png]]
 
 
Северната врата с мостчето.
 
  
а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови.
+
22 август 1926 г.
 +
*[[Светлият път на Знанието]]
  
б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята.
 
  
в) Вратата е била охранявана по време на съборите.
+
23 август 1926 г.
 +
*[[Раждането на свободата]]
  
  
[[Файл:1926_pic_3.png]]  
+
24 август 1926 г.
+
*[[Да не бъдете съдени]]
Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата.
+
  
  
[[Файл:1926_pic_4.png]]
+
25 август 1926 г.
+
*[[Имената са ви записани]]
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая.
+
  
  
[[Файл:1926_pic_5.png]]  
+
27 август 1926 г.
 +
*[[Свещеният огън]]
  
[[Файл:1926_pic_6.png]]
 
 
Ученички на Учителя
 
  
Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева
+
28 август 1926 г.
 +
*[[Правосъдие]]
  
Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов.
 
  
Цветана Щилиянова
+
29 август 1926 г.
 +
*[[Ще се изкоренят]]
  
[[Файл:1926_pic_7.png]]
 
  
Семейство Щилиянови
+
29 август 1926 г.
+
*[[Добро и съвършенство]]
Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя – внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.
+
  
  
[[Файл:1926_pic_7.png]]  
+
22-29 август 1926 г.
+
*[[Наряд - 1926]]
Ръководители на групите – 1922 год. Отдясно наляво – с брадата Н. Ватев – Русе, К. Иларионов – В. Търново, Тончев – Казанлък, П. Епитропов – Пловдив, Тодор Стоименов – Бургас, Димитър Добрев – Сливен, Иван Давидков – Търново, Ковачев – Ст. Загора, неразпознат, Иванов – Варна.
+
*[[Обяснение на старите гимнастически упражнения]]
  
 +
== септември ==
 +
22 септември 1926 г.
 +
*[[Отношение на простите истини към човека]] - ООК 6
  
[[Файл:1926_pic_8.png]]
 
 
Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова – Габрово, Здравка Др. Попова – София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова – В. Търново, Тереза Кермекчиева – София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя – виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова –В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова.
 
  
 +
23 септември 1926 г.
 +
*[[Изгрев и зенит]] - непечатана
  
[[Файл:1926_pic_9.png]]
 
 
Константин Петров Борисов
 
  
[[Файл:1926_pic_10.png]]
+
26 септември 1926 г.
 +
*[[Посока на растене]] - МОК 6
  
Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара лозе.
 
  
[[Файл:1926_pic_11.png]]  
+
29 септември 1926 г.
+
*[[Стремеж към съвършенство]] - ООК 6
Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.
+
  
 +
== октомври ==
 +
3 октомври 1926 г.
 +
*[[Облагородяване на сърцето*]] - МОК 6
  
[[Файл:1926_pic_12.png]]
 
 
Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка  Крилова.
 
  
[[Файл:1926_pic_12.png]]
+
6 октомври 1926 г.
 +
*[[Двата полюса]] - ООК 6
  
'''СЪДЪРЖАНИЕ'''
 
  
'''Вместо увод''' ... '''5'''
+
10 октомври 1926 г.
 +
*[[Затова се родих]] - НБ
  
'''1914''' ... '''7'''
 
  
Спомени на Елена Иларионова ... 8
+
10 октомври 1926 г.
 +
*[[Внушение]] - МОК 6
  
Писма до семейство Иларионови ... 8
 
  
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 12
+
13 октомври 1926 г.
 +
*[[Свободно движение]] - ООК 6
  
'''1915''' ... '''67'''
 
  
Спомени на Иван Данаилов ... 68
+
17 октомври 1926 г.
 +
*[[Раздай го на сиромасите]] - НБ
  
Спомени на Борис Николов ... 68
 
  
Спомени на Любомир Лулчев ... 69
+
17 октомври 1926 г.
 +
*[[Любов и вяра]] - МОК 6
  
Писма до семейство Иларионови ... 69
 
  
Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков ... 74
+
20 октомври 1926 г.
 +
*[[Най-голямото веселие и най-малката радост]] - ООК 6
  
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75
 
  
'''1916''' ... '''109'''
+
24 октомври 1926 г.
 +
*[[Ако говоря 2]] - НБ
  
Спомени на Надежда Иларионова ... 109
 
  
Писма до семейство Иларионови ... 109
+
24 октомври 1926 г.
 +
*[[Ранните лъчи]] - МОК 6
  
'''1917''' ... '''112'''
 
  
Спомени на Елена Иларионова ... 112
+
27 октомври 1926 г.
 +
*[[Устойчиви съединения]] - ООК 6
  
Спомени на Иван Радославов ... 112
 
  
Писма до семейство Иларионови ... 114
+
31 октомври 1926 г.
 +
*[[Неговата заповед]] - НБ
  
Наряд за 1917-1918 г. ... 117
 
  
'''1918''' ... '''118'''
+
31 октомври 1926 г.
 +
*[[Път към свобода*]] - МОК 6
  
Спомени на Борис Николов ... 118
+
== ноември ==
  
Писма до семейство Иларионови ... 118
+
3 ноември 1926 г.
 +
*[[Човешкият дух]] - ООК 6
  
'''1919''' ... '''122'''
 
  
Биографични справки на Константин Петров Борисов ... 124
+
7 ноември 1926 г.
 +
*[[Моисей и Христос]] - НБ
  
Райна Калпакчиева ... 125
 
  
Спомени на Жельо Николов ... 125
+
7 ноември 1926 г.
 +
*[[Придобиване на търпение*]] - МОК 6
  
Спомени на Галилей Величков ... 126
 
  
Спомени на Елена Иларионова ... 127
+
10 ноември 1926 г.
 +
*[[Доброто сърце]] - ООК 6
  
Спомени на Райна Калпакчиева ... 127
 
  
Спомени на Надежда Иларионова ... 127
+
14 ноември 1926 г.
 +
*[[Няма пророк]] - НБ
  
Спомени на Илия Узунов ... 128
 
  
Писма до семейство Иларионови ... 128
+
14 ноември 1926 г.
 +
*[[Поглед и движение]] - МОК 6
  
СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131
 
  
за събитията и общественият живот ... 131
+
17 ноември 1926 г.
 +
*[[Устой на съзнанието]] - ООК 6
  
за учениците ... 134
 
  
за работата през годината ... 137
+
21 ноември 1926 г.
 +
*[[Как ти се отвориха очите]] - НБ
  
методи за приложение ... 138
 
  
'''1920''' ... '''140'''
+
21 ноември 1926 г.
 +
*[[Освобождаване*]] - МОК 6
  
Биографични справки:
 
  
Надежда Иларионова ... 141
+
24 ноември 1926 г.
 +
*[[Любов – колективност]] - ООК 6
  
Петър Камбуров ... 142
 
  
Христина Антонова ... 142
+
28 ноември 1926 г.
 +
*[[Не Го приеха]] - НБ
  
Спомени на Борис Николов ... 143
 
  
Спомени на Петър Камбуров ... 147
+
28 ноември 1926 г.
 +
*[[Различаване*]] - МОК 6
  
Спомени на Марин Камбуров ... 148
+
== декември ==
 +
1 декември 1926 г.
 +
*[[Говор и пение]] - ООК 6
  
Спомени на Паша Тодорова ... 148
 
  
Спомени на Христина Антонова ... 149
+
5 декември 1926 г.
 +
*[[Умовете им]] - НБ
  
Писма до семейство Иларионови ... 149
 
  
Образуване на един клас ... 150
+
5 декември 1926 г.
 +
*[[Пулс]] - МОК 6
  
Картините в горницата ... 153
 
  
трите картини ... 154
+
8 декември 1926 г.
 +
*[[Последната постъпка]] - ООК 6
  
четирите картини ... 155
 
  
живата картина ... 156
+
12 декември 1926 г.
 +
*[[Глас в пустиня]] - НБ
  
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. ... 157
 
  
за събитията и църквата ... 157
+
12 декември 1926 г.
 +
*[[Малките мъчнотии*]] - МОК 6
  
за учениците ... 161
 
  
за работата през годината ... 162
+
15 декември 1926 г.
 +
*[[Неразрешеното]] - ООК 6
  
гимнастически упражнения ... 165
 
  
'''1921''' ... '''167'''
+
19 декември 1926 г.
 +
*[[Те свидетелстват]] - НБ
  
Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168
 
  
Спомени на Петър Камбуров ... 168
+
19 декември 1926 г.
 +
*[[Благоприятният час]] - МОК 6
  
Спомени на Николай Дойнов ... 169
 
  
Спомени на Михаил Иванов ... 170
+
22 декември 1926 г.
 +
*[[Обективен и субективен ум]] - ООК 6
  
Спомени на Никола Гръблев ... 170
 
  
Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов ... 172
+
26 декември 1926 г.
 +
*[[Тази притча]] - НБ
  
Писма до семейство Иларионови ... 178
 
  
Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181
+
26 декември 1926 г.
 +
*[[Живот, сила, интелигентност*]] - МОК 6
  
СЪБОРНО СЛОВО ... 181
 
  
за учението и Учителя ... 181
+
29 декември 1926 г.
 +
*[[Проява на музиката в съзнанието]] - ООК 6
  
ръководителите и организацията ... 183
 
  
работа за годината ... 184
 
  
за учениците ... 196
+
31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин. София
 
+
*[[Трите вида съзнания]] - ИБ
за събитията ... 202
+
 
+
'''1922''' ... '''204'''
+
 
+
Спомени на Петър Камбуров ... 205
+
 
+
Спомени на Христина Александрова ... 206
+
 
+
Спомени на Борис Николов ... 207
+
+
Спомени на Михаил Иванов ... 207
+
 
+
Спомени на Гена Папазова ... 207
+
 
+
Спомени на Георги Попов ... 208
+
 
+
Спомени на Георги Овчаров ... 208
+
 
+
Писма до семейство Иларионови ... 209
+
 
+
Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210
+
 
+
Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212
+
 
+
Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223
+
 
+
ПЕНТАТРАМЪТ ... 228
+
 
+
Същност ... 229
+
 
+
Външен кръг ... 231
+
 
+
формулата ... 231
+
 
+
сабя, нож ... 232
+
 
+
чаша ... 233
+
 
+
книга ... 233
+
 
+
свещ, светилник ... 234
+
 
+
жезъл, скиптър ... 234
+
 
+
буквите ... 235
+
 
+
колело с крилца ... 236
+
 
+
подписът ... 236
+
 
+
Средният кръг ... 237
+
 
+
пет върха ... 238
+
 
+
широката врата към истината ... 238
+
 
+
Учителя – към правдата ... 240
+
 
+
тясната врата – към Любовта ... 240
+
 
+
окото – към Мъдростта ... 241
+
 
+
дървото на живота – към Добродетелта ... 242
+
 
+
добродетелите, техните цветове и числа ... 242
+
 
+
Централният кръг (най-вътрешен) ... 243
+
 
+
Видове пентаграми ... 244
+
 
+
черно-белият Пентаграм ... 244
+
 
+
цветният Пентаграм ... 245
+
 
+
музикалният Пентаграм ... 247
+
 
+
Пентаграмът в Паневритмията ... 249
+
 
+
Пентаграмът медальон ... 250
+
 
+
човекът-Пентаграм ... 252
+
 
+
Влияние на Пентаграма и работа с него ... 252
+
 
+
отплатата ... 252
+
 
+
как се поставя Пентаграм ... 252
+
 
+
предупреждения за последиците ... 253
+
 
+
последователност на движението ... 254
+
 
+
как се чертае Пентаграмът ... 255
+
 
+
работа с Пентаграма ... 255
+
 
+
Свещенна фигура ... 258
+
 
+
Библиография ... 259
+
 
+
СЪБОРНО СЛОВО ... 261
+
 
+
отваряне на Школата ... 261
+
 
+
Учителя и учениците ... 266
+
 
+
класове и задачи ... 272
+
 
+
организация, работа ... 276
+
 
+
работа за фонда ... 278
+
 
+
те и светът ... 279
+
 
+
молитви и формули ... 282
+
 
+
гимнастически упражнения ... 284
+
 
+
окултна музика ... 288
+
 
+
'''1923''' ... '''292'''
+
 
+
Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов ... 292
+
 
+
Спомени на Петър Камбуров ... 293
+
 
+
Спомени на Атанас Добревски ... 293
+
 
+
Спомени на Елена Иларионова ... 293
+
 
+
Писма до семейство Иларионови ... 293
+
 
+
'''1924''' ... '''297'''
+
 
+
Биографична справка за Марин Камбуров ... 298
+
 
+
Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ... 298
+
 
+
Спомени на Гена Папазова ... 303
+
 
+
Спомени на Елена Иларионова ... 303
+
 
+
Писма до семейство Иларионови ... 303
+
 
+
'''1925''' ... '''306'''
+
 
+
Спомени на Гена Папазова ... 307
+
 
+
Спомени на Боян Боев ... 308
+
 
+
Спомени на Павлина Даскалова ... 308
+
 
+
Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 308
+
 
+
Спомени на Михаил Иванов ... 310
+
 
+
СЪБОРНО СЛОВО ... 311
+
 
+
две свещенни положения ... 311
+
 
+
молитвата ... 316
+
 
+
упражнения ... 317
+
 
+
наряди ... 320
+
 
+
 
+
ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ... 324
+
 
+
Биографична справка за владиката Филип ... 324
+
 
+
Спомени на Елена Иларионова ... 325
+
 
+
Спомени на Борис Николов ... 326
+
 
+
Статия от в-к „Борба" – „Новите богомили", 12.09.1925 г ... 326
+
Мисли за съдбата-кармата ... 327
+
 
+
Спомени на великотърновски граждани за Учителя ... 328
+
 
+
Спомени за търновските събори ... 329
+
 
+
'''1926''' ... '''332'''
+
+
Последни писма до Елена Иларионова ... 333
+
 
+
Спомени на Петър Камбуров – за арбанашката комуна ... 335
+
 
+
Спомени на Борис Николов ... 337
+
 
+
Спомени на Надежда Иларионова ... 337
+
 
+
Спомени на Павлина Даскалова ... 337
+
 
+
Архивът на Братството ... 341
+
 
+
Историята – разказ с продължение ... 342
+
 
+
'''Библиография''' ... '''344'''
+
 
+
+
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
+
 
+
'''''Документална хроника'''''
+
 
+
'''''Том II'''''
+
 
+
Първо издание
+
 
+
Издателство „Адфиола"
+
 
+
Формат 16 70x100
+
 
+
Печатни коли
+
 
+
Печатница „Абагар", Велико Търново
+
 
+
ISВN 954-8139-10-3
+
 
+
+
+
'''Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г.'''
+
 
+
'''(Дарение от чужбина)'''
+
 
+
[[Файл:1926_pic_15.png]]
+
+
Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.
+
 
+
[[Файл:1926_pic_16.png]]
+
 
+
[http://www.scribd.com/doc/32610087/7-25-str 7-25стр.]
+

Текуща версия към 15:07, 26 февруари 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Беседи в хронологичен ред

1926 година

януари

3 януари 1926 г.


3 януари 1926 г.


6 януари 1926 г.


10 януари 1926 г.


10 януари 1926 г.


10 януари 1926


13 януари 1926 г.


17 януари 1926 г.


17 януари 1926 г.


20 януари 1926 г.


21 януари 1926 г.


24 януари 1926 г.


24 януари 1926 г.


27 януари 1926 г.


31 януари 1926 г.


31 януари 1926 г.

февруари

3 февруари 1926 г.


7 февруари 1926 г.


7 февруари 1926 г.


10 февруари 1926 г.


14 февруари 1926 г.


14 февруари 1926 г.


17 февруари 1926 г.


18 февруари 1926 г.


21 февруари 1926 г.


21 февруари 1926 г.


24 февруари 1926 г.


28 февруари 1926 г.


28 февруари 1926 г.

март

3 март 1926 г.


7 март 1926 г.


7 март 1926 г.


10 март 1926 г.


14 март 1926 г.


14 март 1926 г.


17 март 1926 г.


21 март 1926 г.


21 март 1926 г.


22 март 1926 г.


24 март 1926 г.


28 март 1926 г.


28 март 1926 г.


31 март 1926 г.

април

3 април 1926 г.


4 април 1926 г.


4 април 1926 г.


7 април 1926 г.


11 април 1926 г.


11 април 1926 г.


18 април 1926 г.


18 април 1926 г.


25 април 1926 г.


25 април 1926 г.


28 април 1926 г.

май

2 май 1926 г.


2 май 1926 г.


5 май 1926 г.


9 май 1926 г.


9 май 1926 г.


12 май 1926 г.


16 май 1926 г.


16 май 1926 г.


19 май 1926 г.


23 май 1926 г.


23 май 1926 г.


26 май 1926 г.


30 май 1926 г.


30 май 1926 г.

юни

2 юни 1926 г.


6 юни 1926 г.


6 юни 1926 г.


9 юни 1926 г.


13 юни 1926 г.


13 юни 1926 г.


16 юни 1926 г.


20 юни 1926 г.


23 юни 1926 г.


27 юни 1926 г.


27 юни 1926 г.

юли

4 юли 1926 г.


7 юли 1926 г.


7 юли 1926 г.


8 юли 1926 г.


9 юли 1926 г.


11 юли 1926 г.


14 юли 1926 г.

август

22 август 1926 г.


22 август 1926 г.


23 август 1926 г.


24 август 1926 г.


25 август 1926 г.


27 август 1926 г.


28 август 1926 г.


29 август 1926 г.


29 август 1926 г.


22-29 август 1926 г.

септември

22 септември 1926 г.


23 септември 1926 г.


26 септември 1926 г.


29 септември 1926 г.

октомври

3 октомври 1926 г.


6 октомври 1926 г.


10 октомври 1926 г.


10 октомври 1926 г.


13 октомври 1926 г.


17 октомври 1926 г.


17 октомври 1926 г.


20 октомври 1926 г.


24 октомври 1926 г.


24 октомври 1926 г.


27 октомври 1926 г.


31 октомври 1926 г.


31 октомври 1926 г.

ноември

3 ноември 1926 г.


7 ноември 1926 г.


7 ноември 1926 г.


10 ноември 1926 г.


14 ноември 1926 г.


14 ноември 1926 г.


17 ноември 1926 г.


21 ноември 1926 г.


21 ноември 1926 г.


24 ноември 1926 г.


28 ноември 1926 г.


28 ноември 1926 г.

декември

1 декември 1926 г.


5 декември 1926 г.


5 декември 1926 г.


8 декември 1926 г.


12 декември 1926 г.


12 декември 1926 г.


15 декември 1926 г.


19 декември 1926 г.


19 декември 1926 г.


22 декември 1926 г.


26 декември 1926 г.


26 декември 1926 г.


29 декември 1926 г.


31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин. София