от ПорталУики
Версия от 15:46, 9 февруари 2011 на Ruana (Беседа | приноси) (Дванадесет положения - съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

III Младежки събор

Дванадесет положения - съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика

7 юли 1925

1. Ученикът трябва да разбира добре това, което ще направи и да гледа да е съобразно с великите принципи на живата Природа.

- Колко е отрадно, когато ученикът в своето невежество постъпи тъй, както малките деца, без предварително да обмисля, какво да направи, и дали трябва да го направи.

2. Ученикът не трябва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трябва да е сляп.

- Колко е хубаво, когато ученикът вижда всичко, което се върши около него и се ползва от всичко това за своето развитие!

- Колко е благородно, когато ученикът мълчи!

3. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.

- Колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!

4. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.

- Колко е лазурно, ако ученикът изпълни волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!

5. Учителят сам извиква учениците си.

- Колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!

6. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.

- Колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош и си при Учителя си!

7. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.

- Колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!

8. Ученикът трябва да е много скромен и смирен.

- Колко е силно, когато ученикът постъпва смело!

9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.

- Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.

10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е радостен.

- Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си!

11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.

- Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си.

12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога.

- Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава.

Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!

Трептяще, е когато ученикът е радостен, че служи на Бога!

Съзнателно е; когато ученикът благодари и хвали Бога всякога и за всичко!