Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
КНИГА: Посока и растене - Жануа
ДВЕТЕ СТРАНИ
VI година (1926-1927)
25-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 20.III.1927 г.
(*) САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.
(Размишление. )(*)
Следния път ще имате една задача: Ще си изберете една звезда, ще ѝ кажете името. Коя звезда, в кое съзвездие, от коя величина – I, II, III, до VI величина. Ще се оставите според вдъхновението си, като наблюдавате ясното небе. Да видим кой на каква звезда ще попадне. После наблюдавайте, звездата, която ще изберете, в каква фигура влиза с околните звезди: триъгълник, квадрат или каква фигура ще образуват. Те образуват известни фигури, а тези фигури са центрове на известни влияния.
Можете ли да ми кажете кой философски въпрос спъва хората? Всеки човек разрешава един философски въпрос. Някой път може да го спъва той. Трябва ли човек да разрешава всички въпроси? За пример, ако вий запитате така: "Защо човек живее?", колко отговора могат да се дадат? Защо човек живее? Някой може да каже: "Човек живее, за да се мъчи." Друг ще каже: "Човек живее, за да яде." "Човек живее, за да се учи." Всевъзможни отговори. Но кой е правилният отговор?
Сега, въпросът е живеете ли вий. Може ли да докажете, че живеете? (- Мисля, следователно съществувам.) Вий живеете, но дали живеете – друг въпрос. Защото и камъкът съществува – но дали живее? Ако човек живее в този висок смисъл, както се разбира, съзнанието в него остава непрекъснато. Никой не може да го лиши от съзнанието. Живее онзи човек, на когото съзнанието не може да бъде прекъснато. А не живее онзи, на когото съзнанието се прекъсва. Той само мисли, че живее, а всъщност не живее.
Ще изучавате методите, които природата е вложила около вас. Ако вие искате да имате едно знание, което почива на основа, трябва да се ползвате от простите методи на природата.
Сега, някой казва: "Аз трябва да бъда свободен." Сега, да оставим философската страна. Какво нещо е свободата - един дълбок въпрос е то. Но моят първи пръст кога е свободен? Докато се държи за ръката. Но тази свобода трябва да има ограничения. Свобода, туй се казва – връзка има, вътрешна.
В живота има два вида свобода. Моят пръст може да бъде свободен от своята длъжност, да не се мъчи – но ще престане да живее. За пример, ако пипам огъня, той ще почувства известна болка. Тази болка според физиолозите не е в пръста, а вътре в мозъка. Следователно, ако отрежете пръста, той ще престане да страда.
Сега, кое е по-хубавото в света: да бъде човек свободен или да бъде ограничен? Свободен всякога подразбира задължение. Свободен е човек да върши нещо. Следователно свободен – в едно отношение, ограничен – в друго отношение. Свободен си да се учиш, но все-таки ще седиш вечер, ще се ограничиш. Свободен си да ядеш, но все-таки ще се ограничиш.
Какво подразбират философите под думата "абсолютна" свобода? Човек има ли пълна свобода, какво казват философите? (- Има две мнения: едните отричат, другите приемат. Приема се, че свободата на човека зависи от условията. После, има фатализъм.) И двете страни са прави. Има ли свобода, няма ли свобода – то е като въпроса за сферата: че сферата отвън е изпъкнала, а отвътре – вдлъбната. Едновременно е и корубеста, и вдлъбнеста. Ако две същества изучават [сферата], едното е вътре, другото – отвън, какви мнения ще имат?
Човек и има, и няма свобода. Кога няма свобода? Когато няма какво да прави. "С" – това е закон на промяна. Свободата подразбира промяна, стремеж в известна посока. Промяна на разумната посока. Ако вървиш в дадена посока, която природата ти е определила, в правия път, свободен си. Или, казано с други думи, постигнал си онзи вътрешен смисъл, знанието, което човек е поставил.
Сега, за пример, ако вий срещнете себе си след 10 000 години, ще можете ли да се познаете? Много мъчно е човек да познава себе си. За пример някой път вървиш из пътя и чувстваш като че ще паднеш, не си господар, почваш да губиш своята мисъл. В София има една лекарка – на път, като върви, дойде туй състояние, изгуби вяра, че може да се държи на краката си и легне на пътя, лежи, докато мине туй състояние и се възвърне самоувереността ѝ, че може да ходи.
Как ще обясните това? За пример туй състояние: човек изгуби своята смелост. Един български офицер в Бургас, във времето на д-р Миркович, като чел неговата "Нова светлина", тъй живо били описани духовете, че той излизал препасан с пушка и жена му го пазела. Страх го е да излезне. От какво го е страх? Шашка* носи той, при това го е страх. От кого – от духовете.
Аз съм ви привеждал онзи пример: Един от най-способните българи, когото познавам, който много говори, като някой извор – реч като държи, думите се леят, в Америка излязъл да говори на един амвон. Имало в публиката една жена с черни очила. Като го погледнала, той забравил всичко. Седял, седял и слезнал. Изгубил всичко, нито една дума не може да каже.
Самовъзпитанието – вие имате една задача. Най-трудните въпроси сега са законът за самовъзпитанието на човешката чувствителност. И действително, хубаво е човек да се намери в една хармонична среда, няма по-хубаво. Тя въздейства нормално върху чувствата му, върху способностите му. Когато се намери пък в една дисхармонична среда, всякога могат да го извадят от неговите релси. В туй отношение светът практически е разрешил въпроса. Там, където има поет или музикант, насърчават го. Казват: много хубаво е писал. Хубаво е насърчението.
За пример написал си, да кажем, един псалом, описваш едно цветенце; прочетеш го еднаж, 2, 5, 10 [пъти] – като го четеш, да останеш ти доволен. По-голям критик от самия човек няма; и ако искате да знаете дали е хубаво, вий го прочетете еднаж и щом сте доволни, тъй, като критик, и като сте доволни, прочетете го и на другите. Ти не си останал доволен от себе си, че чакай дали другите ще го одобрят. Одобриш ли го, напиши го 10-100 пъти. То ще иде с хиляди години, всички хора ще го четат.
Допуснете, че направите една голяма погрешка и ви осъдят на смъртно наказание. Оставят ви само една възможност, дават ви само едно условие: да направите едно описание на кокичето, че всички хора да го харесат. Ако го харесат, ще ви простят прегрешението. Ако не, ще ви обесят. Как ще пишете, знаете ли каква поезия! Най-малко десет пъти на ден ще се молите. И аз казвам: Онзи, който тъй би писал, ще има едно отлично описание. Аз бих желал да ви осъдят малко на обесване, за да ви накарат да пишете хубаво. Един човек, който пише хубаво, не може да го обесят; който говори сладко – и [него]. Обесват само онези, които не знаят да пишат, не знаят да говорят. Па и смъртта, и тя се страхува от онези хора, които знаят да говорят. Тя ги души, но те възкръсват – не умират.
Да допуснем, че имате три единици от разни категории. Едната – житно зърно; втората единица – заек; третата -човек: 1ж. 1з. 1ч. Тези, трите единици по какво се отличават? (- По съзнанието си, физически – по формата си, по възможностите.) Между първата и втората единица коя ще принесе по-голяма полза? (- Житното зърно.) Заекът нали седи на по-висока степен на развитие, защо той не помогне? Че, той е помогнал на света, всичкото благо разумно в света заекът го е донесъл и всичката светска мъдрост заекът е внесъл. Дето светът е умен, той е умен от страх. И науката, и всичко туй го пишат все от страх. Един вътрешен страх има, който заставя хората да работят. Сега, има изключения, но аз говоря за света изобщо. Има хора, които мязат на житното зърно. За самия човек, какво е принесъл в света той – тази единица.
Напишете една единица, която да представя жълтата раса. Втора единица – да представя черната раса. Трета единица – червената, и четвърта – бялата. По какво се отличава жълтата раса? Жълтата раса се отличава по своя обективен ум, предметен ум. Черната раса се отличава по своето въображение, развиване чувствата. Червената раса – със своята активност: геометрия, математика. Бялата раса се отличава – тя тегли нещата, теглилка, и затуй, откак е дошла, все тегли нещата, Слънцето, звездите. Бялата раса – разумност. Жълтите хора са идейни. Източните народи, те са разположени; той седи под крушата и цял ден – кеф. Белият обаче, той е разумен, но идеи няма той... Бялата раса систематизира качествата на живота... Шестата раса, която ще дойде, ще образува един вътрешен синтез. Разбира се, ние оставяме лемурийската раса. Да ви не спъва, че са четири расите. Лемурийците остават. Щом човек е обективен – той има нещо от жълтата раса. Щом е на чувствата, на въображението, на фантазията – от черната раса е. Щом е активен, войнствен – червената. Белите, дето сега са войнствени – от червените е: войнствените хора са издръжливи. А белите всичко теглят с везни, измервания.
У човека къде можем да поставим жълтата раса? Те са крайно консервативни. Ние можем да ги наричаме религиозни – фанатици. Тези състояния, през които човек е минал; човек прежълтява в един живот. Всички състояния, през които е минал, някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Да не ви е чудно, ако някой път изпадате в някои особени състояния, противоречия – то се дължи на вашето минало развитие. То е само една фаза от живота. Някой път се заражда у вас едно желание да хванете някого, да го разкъсате. Вий преживявате състоянието на един лъв, на един тигър, мечка, който все къса. И се чудите, толкова сте били кротък, а сега откъде се явява това? Значи, от съзнанието - то е вътре. И когато говоря да се чистят нашите мисли и желания – то е от всички тези мисли и желания. Защото и вълкът има хубави черти, и мечката, и лъвът. Лъвът е крайно признателен. На един лъв направи добро – той не те забравя. Нали сте чели тази приказка за признателността на лъва? Слонът е признателен. Някои черти имат дълбок психологически произход, не е произходът от самите животни, още по-далеч отива. В лъва има особено достойнство. Една хубава черта: той, като скочи, ако не хване жертвата си, не я гони повече. Лъвът мяза на турчина – "от мен да мине".
В нивата на един турски бей, който я насял с жито, се народили толкова много лалугери, че всичкото жито изяли. Вдига турчинът чифтето – всички лалугери се изправят, нагоре вдигат ръце. "А, казва, признавате ме за господар!" Снема чифтето и се връща назад.
Някой път една малка погрешка в живота ви, тя е един лалугер; ти ще вдигнеш чифтето и – "Хайде, от мен да мине!" Една малка погрешка, едно зло мяза на един лалугер, дошло в нивата ти, де да знай той? У тези лалугери откога се образува този навик, да се повдигат нагоре? И после, като те видят, ще се скрият в дупката. Аз наблюдавам, има в нашето място щурци, те не се крият. За пример, като се приближиш, щурецът със задницата си влиза, той като философ, оттегля се като млада булка – като види някой старец, само поклон му прави. Когато в лалугера, той, като дойдеш, веднага се скрие, обърне задницата си. А щурецът ти прави почит с лицето. Хубаво.
Туй поведение на лалугера у хората съществува. Някой има да дава пари на някого, той се разгневи, обърне гръб, казва "Аз нито пет пари не давам ". Питам този човек, самият работил ли е? Не, той е лалугер, ако той би се повдигнал на краката си, щеше да му прости онзи. А другият там, той е щурецът, той обръща лице, казва "Господине, почакай ме малко, сега нямам, като имам, ще ви дам. И после, казва, ще ви попея малко." Разрешава се просто въпросът.
В природата трябва да се изучава характерът на животните. Може да придобиете от навиците, да поправите много свои погрешки, при това да придобиете някои добри черти. Цялото животинско царство не е нищо друго, и растителното царство – то е човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е разложено в цялата природа, в растенията, в камъните, в животните, в рибите, в реката, във въздуха – навсякъде. Следователно да изучавате природата значи да изучавате състоянията на своята душа. Туй е философията, великото в живота. Туй е само за Земята, пък като речете да изучавате небето, то е за бъдеще. В туй отношение всички науки имат цена. В туй отношение да ни дадат всичкото знание, което има, то е колективен труд на цялото човечество. Тези гениални хора, които седят зад, подбутват човечеството и сегашната наука е за тях.
Не се стремете да измените вашия характер! Характерът трябва да се очисти, да се облагороди. Сприхав си – бъди сприхав, нищо повече, ама справедлив сприхав. После, малко яваш си – нека да бъдеш, не се старай да станеш сприхав. Кой какъвто е, да си бъде на своето място. Разнообразието, то е една красота в живота. Пък ако си бързорек, и него не изменяй, и то е хубаво. Трябват и бързореки. Или някой никак не говори. Той мяза на една затворена курна* – малко вода има. Бързорекият обилно вода има. Олга, защо се смееш7 "Сега казваш да си бъда такава, каквато съм си, ама някой път се караше." В сряда аз ви се карах, че не сте такива, каквито сте си, а искате да станете други. Резултатът е да върви всеки на своето място. Ако заекът вземе, че си тури човешка форма, тури си цилиндър, ръкавици, ще стане ли той човек? Пак си е заекът – като притупа нещо, хукне. В живота нека всеки има тези качества, те са хубави. Ако си страхлив – хубаво, ще се научиш да бъдеш благоразумен. Ако си сприхав, ще си вършиш работата. Сприхав – разбирам един кон, който си върши работата, не го бий, него.
Мен ми разправяха за един кон във Варненско, наричал се е Колаксас Бил конят на Ат [Атанас] Черибашията в Николаевка. Вземал го той много слабо конче, но много умен кон станал. Когато Черибашията го няма в хармана, върви бавно, рита. Щом види Черибашията, като се засили, като го види отдалече, диканята наоколо бяга. Питам, сега: Кое е, което го заставя да бяга, като види Черибашията? Конят има обич вече. Те двамата са се обичали.
Един закон има в света – Любовта винаги боготвори. Имаме в историята египтяните, те боготворят Аписа*. Любовта се познава по това, че когато любиш нещо, трябва да го боготвориш. Не го ли боготвориш, твоята любов не е пълна. Следователно, ако ти имаш известна идея в себе си и не я боготвориш, тя не е идея. Идеята, която имаш за основното в живота си, трябва да я боготвориш. Ако човек боготвори един Апис, змия, заек – човек трябва да има една свещена идея, защо да не я боготвори? Когато любиш, трябва да боготвориш нещата.
Ако любиш, ще те любят. Не може да ви обичат, докато не обичате. Ако ние обичаме Бога, считаме Го за идеално, понеже Той обича. Бог ни боготвори, всичко жертва заради нас. И ако някой път ни наказва... Той не ни наказва, Той никого не връща от кривия път – Той иска да ни направи като Себе Си. Човек има в света едно велико предназначение. Идеята за Бога трябва да бъде в него една свещена идея. Тя е идеята, която дава мощ на съвременната наука, на всичко в човека. То е идеята за Бога.
И тъй, с колко качества се отличава Любовта? Как определяте вий Любовта? И всеки един от вас се срамува, като му кажат, че е написал едно любовно писмо. Сега, как трябва да започне едно любовно писмо? (- Скъпи и обични.) Обичният не може да бъде скъп. (- Безценен.) Нито скъп, нито безценен. Много е мъчно да се назове онзи, когото обичаш. Най-трудното нещо е да назовеш туй, което обичаш. Не можеш да му намериш името. Ние чувстваме, че като го кажем, идеята се понижава. Ние всички съжаляваме, че нашите любовни писма не са написани тъй, както трябва. Всичкото нещастие е там. И се тюхкаш, тюхкаш, все съжаляваш и после се срамуваш, че не си го написал тъй, както трябва. Но знаете ли кога човек може да напише най-хубавото любовно писмо? Я ми кажете, според вас. Аз засягам този въпрос принципално, аз говоря за Любовта тъй както е в природата, както се изявява. Човек все ще дойде един ден да напише едно любовно писмо. Като идете при вратата на Небето, най-първо ще ви дадат една хартия, ще се яви един ангел, ще ти даде едно златно перо, ще те накара да напишеш едно любовно писмо. Ако го напишеш – хубаво. Ако не го напишеш, ще те върнат назад. Туй е цяла истина. Все ще намериш някого в рая да му напишеш едно любовно писмо, като чете писмото в рая, да го одобри и да каже: "Пуснете го, той може да живее при нас."
Ще бъде много хубаво да образуваме сега един клас, най-първо трима, и да ги приемате само който може да напише едно любовно писмо. Сега, в този клас ще ви дадем една матура: да напишете първото любовно писмо. То ще бъде матурата, след туй писмо може да приемете вече една малка диплома. Ако ви е срам да го четем, няма да го четем – в плик, няма да се отваря. И после, като го четем, да се не срамувате. Сега ще се приготвите за матурата. Ще почнете да събирате материал. (- До кого ще се отнася писмото?) Вий сега пригответе писмото, материала. (- Може ли без обект?) Едно любовно писмо сега ще напишете. Сега, представете си следующото в алегоричен смисъл. Представете си, че онзи, когото вий обичате, Провидението го е превърнало на едно кокиче. Вий ще пратите писмото на кокичето. Пък той не може да стане като вас. Като четете писмото на кокичето, той ще ви слуша, ще въздиша. Вий ще се радвате, а кокичето ще въздиша. Защото може да пишете някому само който може да ви слуша, без да прави никакви забележки. Писмото е любовно, като го четете някому, той не трябва да направи никаква забележка, абсолютно никаква критика. Като го чете, туй трябва да бъде един авторитет. Върху едно любовно писмо не може да се критикува. Ще го четете като евангелие.
Аз съм ви привеждал този пример: Един български студент тъкмо мислел да се самоубива в една от колегиите. "Мисля, казва, да си поживея поне малко." Ляга на кревата и мисли каква смърт да избере. В туй време слуша, в съседната стая някой пее: "Където и да ходиш, аз все за тебе мисля." Тези думи, като ги чул, всякаква мисъл за убийство изчезнала. Нали е хубаво любовно писмо? "Където и да ходиш, за тебе мисля." Една песен е тя, обикновена песен. Този закон е верен: Където и да ходиш на Земята, каквото и да правиш, падане, ставане, погрешки – има Един, Който всякога мисли заради нас. То е хубавото.
САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.
- шашка (рус.) – остар. сабя.
- курна – диал. 1 каменно или циментово корито под чешма 2 чучур на чешма
- Апис – египетски бог на плодородието, в образа на бик