ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА
Учителят говори на учениците:
- Бъдете благодарни на всеки, който ви услужва. Любовта иде от Бога. Този, който ви обича, е проводник на Божията Любов. Дойде някой и се хвали, че ви е направил услуга, някое добро. Той не говори истината.
Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима.
Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат.
Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува. Тогава той се дегизирал като млад момък и почнал да я ухажва, да й пише любовни писма.Тя казала на мъжа си: „Има мъже деликатни, благородни.” Той си признал, че това е вярно, че е по-груб. Понякога този – маскираният като момък й казвал: „Твоят мъж е много добър, обичай го!”
Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича. Това е Бог. Понеже Любовта е неделима, когато някой иска да дели Любовта, ражда се страдание. Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него трябва да работи Бог. Допусне ли мисълта, че сам върши всичко, той е на крив път. Някой направи нещо и си въобразява, че той е авторът. От привидно, от външно благочестие обаче казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да признава, че Бог работи в него.
Човек прилича на пощальон, който отваря чантата си, изважда писмо и го дава. Като отиде на друго място, пак вади от чантата си и дава писмо. С това слугува на хората. Ти мислиш, че като раздаваш писмата, осиромашаваш - не, ти забогатяваш. Напълнил си чантата с писма – богат си. Раздаваш писмата – ставаш сиромах, за да напълниш пак чантата. Като даваш на хората, които обичаш по едно писмо, ти се запознаваш с тях. Ти не си писал писмата, ти само ги раздаваш.
Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога. Тя да се прояви чрез нас. Човек трябва да влезе във връзка с чистия въздух, а не с нечистия. Под чист въздух разбирам Единната, Божествената Любов. Под нечист въздух разбирам любовта с примеси. Сега Бог иска от нас нещо. Той го иска със закон. Ние трябва да видим какво иска Бог от нас. Когато обичате някого, нали желаете да знаете какво е той? Бог, който ни е обикнал, се нагодява към нашите условия. Досега Бог се е нагодявал – от хиляди, милиони години. Както Той се е нагодявал към нас, така и ние трябва да се нагодим към Бога.
Ето как става това: човек трябва да има отличен ум, в който Бог може да се проявява; да има отлично сърце, в което Бог да се проявява; да има отлична душа, в която Бог да се проявява. Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека.