И рече Бог

И рече Бог

И рече Бог. „Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему,"*)

Съеременният живот е израз на дълго минало. Животът не се създава сега. Това, което хората сега пре-живяват, е последствие на минали причини. Вследствие на това, в живота се забелязва една неооходимост. Понякога хората се чудят, защо нещата аават така, както г& не желаят. Ако всички неща в живота се създаваха сега, щеше да има възможност да се изменят, но понеже г са създадени вече, сега не остава нищо друго, освен да се използуват по разумен начин, и ако се забележат никакви погр-вшки, да се изправят. Който е запознат с окултнит-в науки, с философията на живота, той може да чете ред автори, които са писали по те-бзи въпроси, за да си ги изясни още по-добре.

Казвам: животът на вейки човек представя вжзел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно, миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето. Един велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е из-вадил от първичните му условия и го е поставил на житейската сцена, В това отношение, човешката душа е връзка, съединителна нишка между физическа я и Божествения свят. За напредналите същества тм представя предмет за изучаване. Ако искате да знаете, защо е създадена земята, ще ви кажа, че земята е създадена за чов-вка. Вън от човека, земята няма никакъв смисъл. И наистина, преди човека земята не е съществувала. Тя е съществувала и тогава, но не в това състояние, в което я виждаме днес. Бог рече: „Да направим человека, който да владее над рибите, които жив-вят във водата, над пти-цигб, които живеят във въздуха и над животнигб, които жив-бят на твердата почва." Значи, Бог определи три елемента, които чов+зк може да влад*ве. При това създаване на човека не се казва, че той може да влад-ве светлината и огъня. Само първите три елемента се дадоха на човека

• ) Битие 1: 26.

188

да ги владее. Рибите првдставят първобитното състояние на човека, в което не е съществувал почти никакъв морал. От рибите не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тях може да се каже, че са били никакво разбойническо царство. Между гях съществува пълно разрушение. Рибите се отличават с голяма жестокост. Голвмата им плодовитост се дължи, именно, на тази чърта. Те снасят от 2000 – 3000 яйца, но всичко това се унищожава, гълта и, в края на краищата, от тия яйца, едва ли ще излязат няколко рибки, които да продължат рода. Голямо изтребление съществува между рибите! Сж-щото може да се каже и за човека, когато е бил в диво състояние. Той е мислил, само когато се е намирал в опасност. Това не е мисъл. Не може да се нарече фило-соф онзи, който мисли само в усилни времена. Кой не мисли тогава?

В една от миналите си беседи казах. Права мисъл е онази, която се проявява при най-малките съпротивления. Когато богатите, учените, духовните хора почнат да мислят, тогава ще имаме права мисъл. Казвате: Нима духовните хора не мислят ^ Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувствуват, имат желания, действу-ват, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между правата мисъл и желанията. Наистина, желанието събужда мисълта, но това още не е права мисъл. Такава мисъл е подобна на есенно цвете, което цъвти, но плод не верзва. Такива мисли са еднодневки, които немат никакво развитие. Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам такава мисъл, която има благоприятни условия за развитие: да расте, да цъвне, да верже и да узрее. За да се предизвика една права, възвишена мисъл, човек трябва да има в себе си най-добри условия, те. е. да бъде създаден по образ и подобие Божие. Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. Некои от съвременните философи казват, че в първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през

189

цялата в-бчност, а тъмнината и безмислието, те, е. отсжт-ствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила свттлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света^–Само про-стият, невежият, който не разбира законитт. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре ръцет-в си, ще я хване. В същност, детето не може да обхване луната с ръцете си. Да мисли, че може да я хване с ръцете си, това говори за неговото невежество. Също така някой казва: Моята мисъл е толкова обширна, че с нея мога да обгърна целия свтт. – Да, твоята мисъл може да обгърне света толкова, колкото детето може с ръцет си да хване луната. Друг казва* Аз съм много търпелив човек. – Не се минават два-три деня, срещате този човтвк скър-бен, разплакан. Защо ^ Явило му се никакво препятствие, никаква мъчнотия в живота, която не могъл да преодолее. Тази мъчнотия дойде, за да му покаже, че н+зма търпение. Търпението е един от великите стълбове, на които се крепи правата мисъл.

Сега, аз говоря върху въпроси, които засягат вашия живот. Запример, от незапомнени времена още е казано Каквото човек мисли, това става. Ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено; ако мисли по човешки, и работите стават по човешки; ако мисли по животински, и работите стават по животински. Както мислиш, такъв ставаш. Това е един фа-тален закон в света. Казвате: С какъвто дружиш, такъв ставаш. Това не значи, че по форма и съдържание ще станеш каго него, но направлението на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля ще приемат друг израз. С каквато мисъл човек се сверже, такова въздействие ще укаже тя върху неговия мозък, с каквото желание човек се сверже, такова въздействие ще укаже то върху неговото сърце. Запример, когато човек преживява никакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в неговия минал живот, той се гневи на съдбата си и роптае срещу нея. Всеки трябва да знае, че той сам е създал съдбата си. Днес човек носи последствията на това, което е създал в миналото си. Значи, последствията са допуснати от Бога, но причините не са от Него При-чините се крият в самия човек. Първоначално Бо* е

190

дал добри условия на всички хора, да се развиват, но едни от тях са използували тия условия правилно, а други не са ги използували, както трябва. Когато един сту-дент сверши университет с отличие, по пристрастие ли неговите професори са му турили този венец на главата? Не, този студент е работил усърдно, той е развил дарбите и способностите си, които Бог е вложил в него първоначално. Ще кажете, че майката и бащата на този студент били способни. Да, на чешми, от които тече чиста, хубава вода, поставят мраморни курни, а на чешми, от които тече тверда вода, поставят прости курни. Спо-ред водата и курната. Следователно, добрият син определя своята майка и своя баща. Хубавият сандък определя, какви скъпоценности да се турят в него. Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите си. Това е верно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представят само условия за техното проявяване. Според развитието си, синът и дъщерята сами ще изберат своите родители. Съгласно този закон, развитието на човека определя и неговото бъдеще. Значи, бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Хората не подозират даже великата цел, за която са дошли на земята. Сега се приготовлява материал за тази велика цел. Мислите и чувствата са материалите, от които ще се създаде бъдещият човек.

„Да направим човека по образу нашему и по подо-бию нашему." Този образ и подобие се заключава в Божията мисъл. Който може да бъде проводник на Божиите мисли, той е човек, създадеи по образ и подобие Божие. В това отношение, физическият, те. е. проявеният свят е създадеи по образ и подобие на Божествения. Погледнете на небето, на небесните светила и ще разберете, с каква точност е създадеи този свят! При създаването на козмоса са взели участие най-учените същества. Ако се заемете с изучаването на всички слънца и планети, ше видите, с каква съвершена техника, с каква висша механика са си служили тия същества. Я всичко това говори за техната висока култура.

И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему." От гози стих се вижда, че до това време човек е съществувал някъде, но не е бил направен по образ и подобие Божие. Защо Бог е

1$1

извикал човека отнекъде и отново го е създал, съвременната философия, както и окултната, не дават положи-телен отговор. И да се обясни по някакъв начин този въпрос, той все пак ще остане неразбран. Да бъде чо-век създаден по образ и подобие Божие, това подразбира да му са дадени две качества: да мисли и да чувствува. Мъдростта създава условията за живота; тия условия пък създават науката. Ако науката не съществуваше, хората не биха могли да подържат своя организъм, да строят къщите си, да уреждат помежду си средства за съобщение. Що се отнася до външните условия на живота, г могат да останат настрана, но първото необходимо условие за човека е да държи своя организъм в пълна изправност. Това е от първа необходимост, защото чо-век е свързан с всички живи същества, които стоят по-долу и по-горе от него. Съвременните хора още не знаят за тази връзка и не разбират нейното значение. Един ден, когато хората дойдат до това пълно единение, когато съзнаят тази връзка, и животът им ще придобие смисъл. Всички хора трябва да съзнаят, че са едно гяло и един дух. Щом съзнаят това, те ще бъдат образец на Великия организъм, в който всеки ще намери своето определено место. Само при това положение чов^к може да бъде свободен.

В 24 гл. 46 ст. от Евангелието на Матея е казано: „Блажен този раб, когото, кога си дойде господарьт му, намери го да прави така!" И аз казвам: „Блажен този раб, когото, кога си дойде господарьт му, намери го да прави това, за което е поставен!" ВсЬки човек е поставен от Бога на определено место за никаква велика цел, която той трябва да постигне. Нашити желания не представят задачата, за която сме изпратени на земята. Ето защо, ние трябва да различаваме временните наши желания от желанията на Любовта, от желанията на Бога. Любовта е велик свят, който има съвсем друго произхождение в сравнение с физическия. Безсмъртието на човека седи, именно, в Любовта. Когато хората се научат да изпълняват Божията воля, те ще дойдат до закона на безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствувате тази Любов, но трябва да я изявявате. Казано е в Писанието: „Любовта на хората ще охладнее, според условията на техния живот." Значи, според лошите условия на живота, любовта на мнозина ще охладнее. Защо

192

идват лошите условия? От неразбиране. Неразбирането пък е присъщо за онзи, който няма в себе си развити органи за възприемане на истината. Запример, един от приятелите ви седи при вас и мисли нещо, но вие не знаете, какво мисли. Ако разбирахте законите на светлината, по нюансите, които тя хвърля върху човешкото лице, вие щяхте да разберете, какво мисли приятельт ви. Не само това, но и по отделните части на лицето щехте да четете всичко, което мисълта отразява: ще погледнете челото, носа, устата, страните на вашия приятел и ще четете свободно мислите му. Всичко, което човек мисли, е написано на лицето му. Както съвременните хора се съобщават чрез радио, така един ден ще се създаде апарат, с по-мощьта на който ще се фотографират, както мислите, така и целият живот на хората. Това ще се постигне само тогава, когато човек дойде до положение да владее рибите, те. е. да завладее течната материя, понеже тя се отличава с голяма неустойчивост. Това ще се постигне само тогава, когато човек завладее птиците, те. е. когато завладее въздухообразната материя и започне да разполага с полета на своята мисъл. Понекога въображението на човека е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осака-тяват от своето въображение. Запример, некоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва. Щом е намислила да осиновява дете, тази жена требваше да се обърне за съвет към някой опитен френолог, физиономист и хиромантик и да разбере от него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане да си живее в морето. ТрЬбва ли човек да вземе при себе си една риба, или едно влечуго, или един вол и да живее заедно с него? Много хора държат в домовете си котки и кучета, но могат

ли котката и кучето да влезат в положениего им, когато, напри^ер, те са затруднени материално? Не, котката ще си мяуче, кучето ще си лае, без да влизат в положението ви. Некои казват, че котката се приверзвала към къщата. Верно е това, котката е приверзана и към кж-

193

щата, и към мишките, но по никой начин тя не може да влезе във вашето материално затруднение.

И тъй, в разумния живот чов-бк сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Мко той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество. Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нямате идеал в себе си, че не сте създадени по образ и подобие Божие. Не, и ц"влият св"вт да се обърне против вас, ва-шият идеал трябва да остане непоколебим и да кажете; Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия н-вма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене. Бог разбира всички живи същества, което се вижда от това, че им създава условия на земята, да се проявят. Той вижда техния труд, вижда работата, която те вершат, но въпреки това не може да им помогне, те. е. не може да ги направи щастливи. Бог може да продължи нашия живот, но докато не ни прекара през нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие тр-вбва да познаете доброто и злото, както гЛдам и Ева го познаха." Злото в света съществува като условие да се прояви доброто. В дъното на вс%ко страдание се крие зло. В Любовта няма зло, а в съмнението пък н"вма любов. Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. Злото представя разумни същества, коиго жив-вят по закони, точно прот 1Воположни на доброто. Т%хната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно добро, или да предприемете никаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика, например, те казват: Не ви трябва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трт/бва да свершите. После ще учите музика. Речете ли да се помолите, ге казват: Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори ' Или, погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде от път. – Това са измислици от тия същества, с цел да отклонят ума ви от по-важни работи. Едно трябва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига с трен или с автомобил. Когато дъщеря ви дойде на този свят, с какъв трен, или с какъв

194

автомобил пристигна? Кой беше номерът на нейния автомобил, не знаете. Значи, всЬко нещо, което пристига с трен, или с автомобил, не е реално; всЬко нт^що, което пристига без автомобил, без трен, е реално. Реалното в света иде по същия начин, както Христос се яви на учениците си след възкресението и каза: „Мир вам!" Христос не дойде с никакъв автомобил. Той неочаквано се яви пред учениците си и ги благослови. Като Го видеха, учениците му се смутиха и се запитаха помежду си, как дойде Христос при тях при затворена врата? Те останаха изненадани от това явяване на Христа, но не можаха да си отговорят.

Казвам: сегашният живот на хората е израз на тяхното минало. Ето защо, всеки трябва да се справи с миналото си. Сегашната епоха е към края си вече, тя е на завершване. Трите елемента в света – земя, вода и въздух – са завладани вече. Земята е завладана, водата е завладана и въздухът е завладан. Днес хиляди лодки и параходи кръстосват водите на целия свят, ловят рибите, консервират ги и ги изпращат в търговията. Рибите не намират покой от хората. И въздухът е сж-що тъй завладан. Днес балони, цепелини, аероплани летят из въздуха, и оттам пущат бомби, стрелят срещу неприятеля. Следователно, и трите елемента са вече завладани, не остава нещо да се завладява. И сега, за да дойде благословението в света, хората трябва да минат през големи страдания. Това положение, именно, поставя хората пред големи противоречия. Когато е създавал евета, Бог е предвидял външните противоречия, но те са неизбежни, те+5 са необходим закон за развитието на човечеството. Когато вадите никаква руда, не срещате ли противоречия? Големи противоречия срещате, но те се оправдават с благата, които придобивате от тази руда. Вие поставяте рудата в пещ, нагревате я с въглища, и непотребното от нея, сгурията, излиза навън, а ценното, металът, остава в пещьта и го използувате за разни цели.

Значи, противоречията, страданията в живота са необходими, за да се извади непотребното от човека и да се изхвърли навън, а потребното, те. е. ценното, да остане в него, като качество на човешката душа. Всеко нещо, което не може да се използува за работа, е непотребно. Грехът в света е сгурията, шлакът, който, при аопяването на рудата, се отделя настрана. Благо-

195

родният метал, или скъпоценният камък е доброто, което се употребява за работа в живота. Значи, онзи матернал, който влиза в работа при съграждането на нашия бъдещ живот, е доброто. Онзи материал пък, който не влиза при съграждането на нашия бъдещ живот, е злото. Умразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които чов%к минава, но са известен род материя, с която той си служи. За лъжата, например, се изисква специфичен материал; за умразата пак се изисква специфичен материал. Някой казва: Аз не искам вече да лъжа. – Щом не искаш повече да лъжеш, трябва да те прекарат през огън, както правят с рудата, за да отделят от тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлят навън. Който си служи с лъжата, той създава в себе си известни форми, известни образи, които играят ролята на примамки. За-пример, как ще може търговецът да излъже купувача, ако не му покаже никаква форма? Ако нямате каква и да е външна форма за нещата, вие не можете да лъжете. Следователно, много хора са натрупали богатства чрез лъжа. Лъжата е един от начините за обогатяване. Който лъже, той се освобождава от материята на лъжата в себе си. Когато някой човт^к ви излъже няколко пъти, той се радва, защото по този начин неговият ум се развива. В лъжливите хора умът е силно изострен, те мислят много, но и разрушителните способности в тех са силно развити. Ако искаш да разрушаваш, ще вер-виш по пътя на злото; ако искаш да съграждаш, ще вервиш по пътя на доброто. Злото и доброто са два противоположни метода, които действуват в живота. Бог, както и невидимият свят, си служи с двата метода. Когато хората си служат с злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят законите, на които злото се подчинява. Обаче, когато Бог си служи с злото, понеже знае законите, Той го употребява точно на своето време и место, вследствие на което никому не причинява пакост. Следователно, в ръцете на Бога и злото, и доброто да-ват еднакви резултати. Затова е казано: „Всичко, което Бог верши, е за добро."

И сега даже, като не разбират законите, щом се наме-рят в трудно положение, хората прибетеат към лъжата. Те мислят, че по този начин ще подобрят положението си. Наистина, положението им понякога се подобрява, но

196

временно само, а след това се натъкват на по-големи страдания. За предпочитане е да пострадаш малко, отколкото да излъжеш; за предпочитане е да полежиш малко в затвор, отколкото да излъжеш. Онзи, който предпочита лъжата пред истината, той мисли, че животът е само на земята. Малко хора има на земята, които могат да говорят истината. По този въпрос аз говоря прин-ципално, нямам пред вид личността на човека. Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нъчцо добро за те^х? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своитъ" обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата са изгубили уважението и почитта към родителитъ" си. Още докаго е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си, майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. Вс^ко съмнение в Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека. Ние не говорим за нъжакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкови, но говорим за Единния Бог, в Когото жив-бят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, любовта, което създава в нас вътрешен потик към освобождаване от мъчнотиит-б, от злото в света. Хората мислят, че тъй както се про-явяват, това е човекът в тях. Тъ1 не знаят истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно съще-ство в него, което работи; то представя вътрешния човек, или Божественото начало в човека.

Преди нъжолко деня дойде при мене една госпожа, която прежив-вла големи душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вяра в съществуването на Бога, на задгробния живот, и започнала да в^рва само в съществуването на този живот. Казвам й: права си, вярвай само в гози живот, но наблюдавай се и ще видиш, че ти, не само че вврваш в много

197

неща, но дори си суеверна. Тогава тя потверди думитЯ ми, като каза: Наистина, когато ме осъдиха на смърт чрез обесване, тя била обвинена в нЯщо, вътре в мене нЯщо ми подсказваше, че няма да ме обесят. И така излезе, впоследствие ме оправдаха. Аз погледнах реката й и казах: Докато линията на живота ти е така добре развита, и два пъти да те турят на въже, пак няма да те обесят. Приятелите ти от невидимия свЯт се застъпиха за тебе и спасиха живота ти. Тогава тя продължи: Щом е така, наистина, аз имам вяра, но вътрешна. Външно често се разколебавам, но вътрешно се държа, уповавам на нЯщо. Казвам й: ти ще знаеш, че Бог, за Когото говоря, живее във всЯка душа. Той не е нито само в черковит-в, нито само в известни духовни общества. Той не е и на небето само, но изобщо, Той живее навсвкъде в целокупния живот и се проявява, де повече, де по-малко, според това, доколко разните същества са Му дали достъп да се прояви. Под думата „небе" ние разбираме разумния живот, в който Бог се проявява. Той се проявява и в сърцата на праведните хора. Когато сърцата на хората се пречистят, те ще уевтят приежтетвието на Бога в себе си. Няма по-велико, по-красиво сдружение в евтъта от дружбата на хората с Бога!

„ Блажен този раб, когото, кога господарьт му дойде, намери го да верши, каквото му е заповядал! " Какво му е заповядано? Заповядано му е да бъде носи-тел на Божията Любов и Мъдроа. Следователно, всЯки човек може и трЯбва да бъде носител на Божествената Любов и Мъдрост! Съвременнит-в хора са кгайно индивидуализирани, вследствие на което любовта им е толкова отслабнала, че всбки мисли само за себе си. Днес почти всички хора си служат с насилие, всбки иска да се наложи на другия. Вие имате известна идея, известно верую, и като срещнете някой човек, искате той да възприеме вашето верую, да мисли като вас. Ако този човек е създаден по образ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, няма защо непременно да мисли и да вярва като вас. Като ви говоря по този начин, аз нямам за цел да ви карам да вярвате в Бога, нито пък да ви засгавям да мислите като мене. Моята задача не седи в това, но аз искам да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свержете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето

198

бъдеще. Бъдещето е новият свят, който сега се създава. Този свт^те определя условията за новия човек, за новия Ядам, който също така сега се създава. С това се пре-повтаря историята на миналото Новият Ддам ще бъде създаден по образ и подобие Божие. Той няма да убива, няма да лъже, няма да се съмнява. Неговата мисъл ще бъде права мисъл; той ще има много по-голбми знания от съвременния човек, но ще има много още да учи. Новият чов-ек, който сега се създава, аз наричам човт^к на светлината. Вие живеете в епоха, когато новият Мдам се сьздава, и всички ще го видите. Той иде вече в света! Казвате: Кога ще бъде това^ – Когато луната потъмнее, когато слънцето изгасне, когато звездите се разрушат. Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава* когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони, тогава ще дойде новият човек, новият Мдам, Син Человечески Тогава всички хора ще минат през него и ще станат като него. Това значи: Дошло е Царството Божие, Новото Царство на земята. Тогава хората пак ще живеят на земята, но ще могат да посещават и слънцето, и луната; ще ходят, дето пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думиге ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видо-измт^нят телата си, според желанието и нуждите си: те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширя-ват. Когато пожелаят, те-е ще отиват на разходка до слънцето и ще се връщат обратно на земята, без да става нужда да разправят на другите, какво има на слънцето, защото всеки сам ще може да провери това. Когато двама приятели се срещнат, те ще споделят впечатленията си от слънцето, ще се разговарят по научни въпроси, без да се съмняват един в друг. Могат ли при това положение хората да се карат помежду си ^ Когато жената има некаква скръб, понеже има свободен билет до слънцето, тя ще вземе билета си, ще отиде да се разходи и ще смени скръбьта си. Когато синът или дъщерята искат да се разходят, ше вземат билета си и хайде на слънцето! Всички в дома ще знаят, че дъщерята или синът са отишли на разходка до слънцето. Тези билети не са гратис, както нашите на земята, но са привилегировани билети. Казвате; Защо трябва да се раз-

199

хождаме с тия билети? – За да трансформирате състояния^ си. Застоят носи смърт, а движението – живот. Вечният живот представя вечно движение, вечен стре-меж. Това движение не подразбира лутане, но съзнателно движение. Като не знае, какво да прави, земята се движи около себе си и около слънцето. Когато хората не знаят, какво да правят, и г трЬбва да се движат.

Питам: как мислите, в границите на Божиите възможности, само един начин ли съществува, по който свт^тъг може да се създаде^ Много начини има, по които светът може да се създаде. Казано е в Писанието, че първият ден Бог създаде небето и земята. Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове, как били нагънати, пречупени и оттук вадят своите заключения. Промените, през които е минала земята, включват един дълъг период от време, което не противоречи на Писанието. Там е казано „ в първия день", но трябва да се добави думата „ Божественъ". И тогава, като се каже „ в първия Божествен день", това подразбира вече онзи дълъг период от време, през който нашата земя е минала ред промени, докато дойде до положението, в което я намираме днес. Едно трябва да знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания да със ставали с земните пластове, във всичко това има голяма разумност. Ако една мравя започне да лази по стените на вашата къща, тя няма да се запита, защо с прави, а не перпендикулярни, обаче, всЬко разумно същество ще разбере, че тук се крие никаква разумност, никакви закони. Ако същата мравя попадне не тухлите, на циглите в тази къща, тя н+5ма да разбере, защо с направени тия издадени и хлътнали места между тях. Обаче, разумният човек ще разбере значението на тези неща, ще знае, че по този начин къщата се предпазва от дъждовете. Та, според условията на миналото, земята е била създадена по един начин, но сега тя ще претърпи такива промени, такова размърдване, че хората ще се принудяг да напуснат къщите си и да бягат вън. Тогава на всички хора ще се даде по един свободен билет и ще им се каже: Издаден е нов закон, според който, за известно време, всеки трябва да излезе от къщата си. Ако не искат доброволно, на сила ще ги заета-вят да излезат. Невидимият свят разполага с много средства затова. Тъй както днес еветът се преустройва,

200

на хората предстои велико бъдеще. Пред тях се разкрива велика наука за изучаване на законите и явленията въсвтьга. Съвременната наука и религия представят само условие за възпитание на хората. Тъ* не могат коренно да видо-изменят, да преобразьт човека. За бъдещето развитие на човека се изисква нова наука, нова религия. За новия чов%к Христос е казал, че той ще служи на Бога в Дух и Истина. Съвременният човек, обаче, не може още да се кланя на Бога в Дух и Истина. Защо? Защото той още не е приложил закона на любовта. За в бъдеще всеки християнин трябва да има в дома си едно свободно легло за свой приятел, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме. Днес всеки мисли за себе си: нарежда си една, две и повече стаи, но не мисли да определи едно специално легло за свой приятел. Това говори за користолюбието на съвременните хора. В проти-вовес на користолюбието се създали хотелитъч Едно време тъ" са били известни под името „странноприемници," но сега са преименувани под названието „хотели" и са придобили съвершено материален характер.

Казвам: възгледите, разбиранията на съвременнитъ" хора за онзи свят са съвершено изопачени и стоят далеч от истината. Запример, почти всички религии говорят за онзи свят и казват, че като умре, човек отива при Христа, при ангелиг. Може да е в^рно и това, но важно е, като отиде човек там, какво ще разбере. Когато ня-кой ученик заведе малкото си братче или сестриче на училище, да слуша, как учительт преподава, какво ще научи това малко дете? Нищо няма да научи, нито ще разбере нещо. Следователно, отиването в училище има смисъл само тогава, когато ученикът е готов да разбира, какво учительт преподава. Думата „разбиране" означава, като вл^зе човек в общение с нъжой свят, да може разумно да използува условията на този св%те. Днес хората се готвят, именно, за гези нови условия. Днес почти всички политически партии искат да внесат подобрение в живота на хората, да ги засилят икономически и духовно, но нищо не постигат. Защо? Понеже нямат правилни методи, не знаят, как да постигнат това. Съби. рат пари, дрехи, раздават ги на бедни, но никакъв ре-Зултат не поСтигат. Често париг, дрехите не отиват на своето местоназначение. КаКБО може да се постигне при ганъв ред на нещата? Мнозина подържат идеята* че

201

трябва да се прави добро, но щом дойде до приложение на тази идея, н%ма хора, които да я реализират. Впрочем, има такива хора, но те са малко на брой, а трябва да се увеличат. За да се постигне това увеличаване, вс&ки трябва да се стреми към реализиране на своите вътрешни идеали. Ако се говори само, без да се прилагат идеитт^ в живота, хората ще дойдат до положението да се оправдават и да казват: Ако не днес, утре все ще се направи нещо повече.–Да, утре ще се постигне нъчцо повече от вчера, но който отлага от днес за утре, той закъснява. Затова, нека всбки се научи по малко да говори, а повече да прилага Божествените идеи в живота, за да ги провери. Не разказвайте на хората, какво мислите да правите, но прилагайте. За тази цел човек ще жив1&е едновременно два живота: той може да живее в малка, проста къщичка, но същевременно ще носи в ума си ми-съльта за нещо велико, грандиозно; той може да заема най-простата служба в живота, но по мисъл може да бж-де пръв министър в България. При същото положение, този човек може да има такова знание, с което да разрешава всички трудни задачи в живота си. Това знание не е ли подобно на елексира на живота? С този елексир човек може сам да се лекува, да се подмладява. Обаче, това знание е достъпно само за онези, в които висшето съзнание е пробудено. Който иска да познае, какво знание има, каква е неговата сила и любов към Бога, нека тури дъхната или лавата си ръка на някое болно мъхто в организъма си и да следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания " съмнения, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога! Този човек е в сила сам да се лекува с поставяне на ръката си върху болното и пи парализираното място. Н-бщо повече даже: ако такъв човек срещне някой свой неприятел, който иска да го убие, достатъчно е първият да вдигне ръката си срещу неприятеля си, за да го обезсили.

Казвате: в4рно ли е всичко това, или е нещо като приказките „Хиляда и една нощ"? Това всеки сам може да провери, а може да проследи и безброй такива примери в живота, Има хора, които са спирали апашите в пътя им и са попр-вчаали на тйхните замисли. Има случаи,

202

когато апашите пък са спирали хора и са ги обирали. Дз говоря за човека, който има Божията Любов в себе си. Такъв човек е в сила да направи всичко. Защо? Защото доброто е по-силно от злото. Когато някой човек е слаб по отношение на злото, това показва, че той е слаб по отношение на Божията Любов. При живота, който хората прекарваг на земята, пълен с безброй примери за проява на Божията Любов и за нейната сила, трябва ли още да им се проповядва тази любов? И след всичко това, обаче, срещате хора в света, които и днес питат: Съществува ли, наистина, в свьта Божията Любов? Защо се задава този въпрос? Защото днес хората верват само в човешката личност. Я какао е личноаьта на чов-вка? Тя е най-нереалното, най-променчи-вото нЯщо в света. Каквото мнение и да има обществото за вас, добро или лошо, достатъчно е да кажете на някой вестникар, че подарявате на България два милиона лева, за да започнат всички вестници да пишат най-добри работи за вас. Вие още не сте дали парите, но вестниците са пълни вече с хвалби по ваш адрес. Обаче, ако един човек отиде в редакцията на нЯкой вестник и съобщи, че обича Бога, те ще му кажат: Това не се отнася до нас; с такива работи ние не се занимаваме. Вестниците считат за по-важно събитие факта, че някой подарил два милиона лева на България, отколкото това, че някой оби-чал Бога. Според мене, ако се намери н%кой да пише във вестниците, че еди-кой си обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой си ще й подари даже и десет милиона лева. Любовта на един човек само струва много повече, отколкото десетте милиона лева, подарени на никого. Дз бих желал да срещна в България поне по десет души между проповедниците, управниците, учителите, учените, родителите, които да любят Бога, както трябва. Съвременните хора не любят Бога, затова между тех често се раждат спорове и недоразумения. Между хора, които оби-чат Бога, спор не съществува. Защо ще спорят двама братя за имането си "> Щом седнат на бащината трапеза, и за двамата ще има ядене.

Казвам: сега настъпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на личното. Всека мисъл, която се явява в ума на човека, трябва да бъде достъпна за Бога, за ангелите, за светиите, за добрите хора, за добрите риби,

203

птици, животни и растения. Казвате: Нима има и риби добри? Нима има и птици добри? Има добри риби, добри птици, добри животни, какго и добри хора. Залримър, има н"бкои видове риби, които се хранят само с водорасли. Т"бзи риби още не са известни на съвременните учени. Следователно, права мисъл е онази, която е достъпна за всички живи същества. Когато такава мисъл проникне в ума на човека, той ще почувствува в себе си Божието приежтетвие. Присжтствиею на Бога в човека пък му дава сила, мощ, да гради в себе си. Правата мисъл е творческа. Който има тази мисъл в себе си, той може болни да лекува, мъртви да възкръсява. Ако някой каже, че има правата мисъл в себе си, ще го заведа при един сляп и ще му кажа: Постави сега ръцете си на очите на този огбп и се помоли да прогледа. Ако слепият прогледа, ти имаш правата, Божията мисъл. Ако сл&пият не прогледа, ти нямаш Божията мисъл в себе си, нямаш Божието благословение. Значи, всбки опите освобождава човека от заблужденията. Тъй щото, не е достатъчно само на думи да се говорят нещата, но тб трябва да се пров"Б-рят, да се подложат на опит. Ако имаме поне десет души в България, които носят в себе си правата мисъл, с едно полагане на ръката си върху очите на сггбпи, те ще ги излекуват. И тогава сл~бпи, хроми, клосни, болни, луди н-вма да има. Какво по-хубаво от това? Задачата на тия хора е да възстановят нормалния живот, без пари, без материални възнаграждения. Т ще направят това от любов към Бога. Когато такъв човек вл"ьзе в дома на слепия, ще му каже: Верваш ли, че аз любя Бога? – Как да вервам, когато съм огбп? – Ако ту.з ръцег си върху очите ти и поверваш, че аз любя Бо1а, ти ще прогледаш. Ако не поверваш, за винаги слъл ще оста-неш. Значи, проглеждането ти ще бъде доказателство, че аз любя Бога. Когато чов%кът на правата мисъл влт^зе в един дом, вськакъв спор, всъкакви недоразумения и противоречия ще изчезнат от този дом. Този чов-вк носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Какво виждаме днес? Всички хора изпитват вътрешен глад: глад в ума, в сърцето, в душата и в духа си – навськъде има глад. Всички съвременни хора гладуват.

„Блажен този раб, когото, кога дойде господарьт му, нам-ьри го, че верши онова, което е опрзделилъ/ Щом

204

е така, нима какво да се спори в сегашния живот. Този живот е изиграл вече своята рол; той е причина за падане на човечеството. Сегашният строй на живота има и добри потици, но той не може да послужи за основа на бъдещия живот. Следователно, бъдещият строй на живота ще представя съвсем нов тип. Който иска да има бъдеще, той трябва да влйзе в новия живот. Този живот е реален, не е нищо фантастично, нито е извън земята. Бъдещият живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на новия Ддам е това, че той нима да умира. Той ще живйе, колкото иска. Като живйе 200 – 300 – 1000 години, той ще извика приятелмтй си и ще имъкаже: Приятели, викат ме вече от онзи свйт, и аз реших да си замина. От вейка станция ще ви се обаждам, каго по радио, да знаете, де съм. Това значи, че новият човйк нима да умира. Обаче, докато се създаде този нов човйк, тйлата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразование. Питам: този нов живот не е ли по-до-бър от сегашния, пълен със страдания и нещастия? Новият човйк ще бъде създаден по образ и подобие Божие.

И тъй, вложете Любовта в душата си! В вейки чо-вйк е вложено Божествено начало, в което той трйбва да има пълно довйрие, за да се освободи от вейко съмнение, подозрение, терзание. Мнозина роптаят против Бога, че им изпратил страдания. Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос бйше изложен на поругани?, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоитй ръце пре-давам Духа си." Въпрйки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това, именно, Бог изисква от онйзи, които Го любят. Тяхната любов трйбва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. Който вейки ден мисли за Бога, за него сиромашия, болести нима да има; той ще има свйтлина и знание в ума си, с които ще може, като Мойсея, да удари канарата и от нея да потече вода. Ако вие ударите с прж-чицата си никоя канара, ще потече ли вода от нея? Когато Мойсей удари канарата с пржчицата си, от нея потече толкова много вода, че цйлият еврейски народ уталожи жаждата си, но и при това положение тй пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човйк, съмнението неизбйжно ще дойде* Съвре-

205

менните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Обаче, истинският адепт, сам по себе си, свети без да изгаря. От този човек не можете да запалите цигарата си, но той непрекъснато свети. Не е истински огън онзи, от който можеш да за-палиш цигарата си. Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на умразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря. Когато се приближавате при човек, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшив огън. Този огън увеличава даже отрицателното в човека. Ако пък не сте разположени към н-бкой човек, който носи в себе си истинския огън, всвкакво неразположение, всяка умра-за изчезва. Истинският огън дава живот на човека. В този огън, именно, е Господ. Ако някой намисли нещо лошо срещу човек, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божията тояжка.

Един от старите еврейски пророци бил изпра-тен от Бога при израилския цар да му каже, че пътт, по който верви, не е прав, Недоволен от този упрък, царьт заповъдал на войниците си да хванат пророка. Спуснали се да го уловят, но ръцет им се схванали. И самият цар останал на местото си, като прикован. Тогава царьт се обърнал към пророка и му казал: „Слушай, научи ме, как да се моля на Бога! Съзнавам тръшната си, искам да се изправя." Не може човек да се по-ругава с Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророк Натан се явил при цар Давида и му казал: „Царю, искам да ти кажа нещо." – На радо сърце ще те изслушам. – Ти разреша-ваш велики дъла, и това дело ще разрешиш: В един град живъл един беден, но праведен човек. Той имал само една овца. В същия град живял един богат човек, който имал на разположение много стада овце. Един ден, обаче, богатият човек пожелал една от хубавите овие за себе си, но не взел от своит, а пра-тил да му донесаг единствената овца на бедния. – Смърт се пада на този човек! – извикал царьт. – Този човек си ти!– казал пророкът. Бог те облаче в благословение, постави те на власт, да раздаваш Правда, а ти пре-стъпи Неговия закон. -Величието на цар Давида седеше в това, че той веднага съзна погрешната си, смири се н

206

започна да плаче, да се разкайва. Смъп беше пророк Натан, той говореше в притчи. Той носеше в себе си Божествения огън, и затова Бог го изпрати при Давида да му каже, че не е постъпил добре.

Казвам. всички съвременни християни са поставени на подобен изпит. Днес и на мене Господ казва да обърна вниманието ви върху известни ваши постъпки. Сега аз няма да ви предам, какво ми е казал Господ, ще ви оставя вие сами да разберете мисълта ми. Ако можете да разберете мисълта ми, това ще ме радва; ако не, вто-рият път, като ви срещна, ще ви кажа, какво Бог ми е запов"Бдал.

Сега, желая ви да бъдете създадени по образ и подобие Божие! Желая ви да владате рибит, птицит, всички животни по земята и да бъдете готови за новия живот, за новата свьтлина и да работите с новата наука' Само по този начин ще придобиете истинско щастие.

И тъй, поздравлявам ви с Новия Живот, който сега иде в св"вта!

„Блаженътози раб, когото, кога господарьт му дойде, намери го, че верши онова, което му е заповядал!"

Казвам: Блажени сте всички, които, кога господарят ви дойде, намери, че вършите онова, което Той първоначално ви е заповядал!

9. Беседа от Учителя, държана на 6 ноември, 1927 г., София. – Изгрев