Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
КРАСИВОТО ЛИЦЕ (Изразителното лице)
"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"
Кратко размишление
Чете се резюме на темата "Десет най-важни въпроси" и на темата "Какво мисля сега". Пет души прочетоха темите си "Върху една свободна тема".
Всички вие сте изучавали най-вече естествените науки. Изучавали сте чисто положителни науки. Каква е тази фигура? Трапец. А тази какво представлява?
Обърнат трапец. Кривите линии? В органическия свят всяка една промяна в едно или друго направление има своя смисъл. Представете си, че горният трапец представя главата на един китаец, защото челото на китайците прилича на трапец. Долната част показва, че природният ум е силно развит. Горната крива линия показва челото на европееца, бялата раса. Тази линия може да расте, щом започне да се увеличава горната част на този трапец – това показва условия в самия организъм да противодейства на най-малките препятствия. Зараждат се известни сили, които противодействат. А слизането на тази линия навътре, това вече се отразява на стомашната система. Щом тази част под скулите се вдаде навътре, започне да хлътва, от чисто органическо гледище стомашната система е повредена, не работи. Затова хора, на които мускулите на лицето хлътват, стомашната им система започва да отслабва. Затова трябва да вземат известни мерки.
Щом се повлече вашата стомашна система, непременно идва едно песимистично състояние на ума ви. И то по простата причина, понеже храносмилането не става правилно, остават повече въгливи вещества, утайки, кръвта не е чиста, остава повече желязо, повече чужди полуорганически вещества и по закона на утайките започват да се напластяват около ставите, заражда се едно анормално състояние. Затова първото нещо - ще гледате чрез силата на вашия ум да изправите вашето лице. Ако се оглеждате, гледайте да държите мускулите на вашето лице под контрол. Да бъде то така изразително, щото всички ваши духовни прояви да се изразяват на лицето. Да не бъдете като една маска. Щом изгубите тази подвижност на лицето, у вас има едно анормално състояние. Седите така, със спокойно лице, а има такава дълбочина, живот, изражение, движение. А някой седи така (отпуснат). Така ще мислите. Ще правите тези движения, няма да се отпускате. Ще си турите, пази да имаш съзнанието си върху своята мускулна система, защото всеки един мускул е създаден от една разумна сила. И ако той се атрофира в теб, тази сила вече не действа.
Всички мускули, артерии, всяка една вена, всеки един нерв, той си има своето предназначение. Той е образуван от известна разумна сила и ако този нерв изгуби своята функция в каквото и да е направление, изгубва се вътрешната хармония на живота. Той не е току-така създаден, той се е прострял по закона на онова разумното протичане. Вие не трябва да се спирате - това да го няма, онова да го няма. Има неща, които не трябва да ги има, а има неща, които трябва да ги има. Например може да ви излезе гуша, не трябва да я има. Когато лицето ви хлътне, това състояние не трябва да го има. Вие чрез волята си трябва да повикате всички сили на природата. Природата не иска да има скелети. И онези камъни тя ги е облякла с много лишеи и мъх.
Хубавите неща, които имате, ще гледате да ги не изгубите. Първото нещо, ще гледате мускулите на лицето си. Старайте се да направите вашето лице изразително. Така като седите, да имате в лицето си известни черти, които да се не менят, но около тях всичко трябва да се движи. Когато всеки може да чете по вашето лице, вие сте една хубаво написана книга. Един френолог, като идвали при него мнозина, попипвал главите им и за всеки казвал по нещо хубаво, най-после дошъл при него един, попипал го. "За вас нищо не мога да кажа." "Защо?" "Много ситно е написано." (А това значи, че нищо няма.)
Човешкото лице трябва да бъде една книга. И като мина и прочета, да съм радостен, че съм прочел един лист много хубав. Лицето ви не да пази едно и също изражение. Вие се радвайте, че се е изменило лицето ви. Това да не ви стряска. Вие имайте предвид, че във вас има живот. Промяната – тя е живот. Според тази наука, лицето трябва да бъде израз на човешката душа. И в този смисъл наричам красиви лица, те дават един силен импулс за работа, за наука, за изкуства, и всичкият песимизъм изчезва. Красивото лице, изразителното лице всеки може да го има. (Когато е разкривено лицето от страдание, красиво ли е?) Ще му разясним, че страданията са най-голямото благо, ще му разясним, ще му напълним главата, не ще се мине и една-две години, ще се изправи лицето му.
Аз ви навеждам към тези живи линии. Тези са положителни черти (горните от чертежа), увеличава се силата, но с отрицателни действия. (Когато се разширява горната част на лицето около очите.) Изобщо, когато се стеснява тази част (долу) – долната част на този трапец, колкото повече се стеснява, толкова умът става по-подвижен, но после дойде до едно положение, че изгуби своето равновесие. Понеже, щом дойде един конус, този конус трябва да се движи, за да седи в равновесие, трябва да се върти бързо.
Само при едно силно движение може този конус да седи на тази остра точка. Щом се спре движението, ще се търкули и ще се обърне обратно. Ако аз ви представя тези два конуса и ви кажа – разрешете тази задача? Ако са в движение? Значи конусът В е, който е изгубил своето равновесие, своята сила. Това означава и следното. Ако вземем за челото такъв един конус, при А показва един много добър ум. А конусът В означава едно животно, рога са му израсли, копита са се развили на краката му. Следователно в тези двата конуса можете едновременно да ги турите. Искате да знаете – да кажем пишете два конуса на някого, ето една цяла телеграма. Една шифровка, по един естествен начин да се разговаряте. Ще кажете, движението се е спряло, моят ум не работи. Добре. Ако този конус го направим така, С – това значи към падане.
Всички тези символи съществуват. Ще дойде да изучавате природата по този начин. Може да изучавате планинските пластове в геологията и ако разбирате закона на символите, с които природата си служи, може да отгатнете през каква епоха какви са били силите – отвън или отвътре са действали, за да се изкривят тези пластове. И някои учени хора, които дълго време са работили, са се домогнали до това. Така като мислят, мислят пет, десет, двайсет годни, като концентрират своя ум, станат ясновидци, дойде им тази идея. Това, което учените хора казват, че се досещат, това показва, че техният ум е доловил тези символи в природата. Ум се изисква.
Задача. Да създадете у себе си по възможност за в бъдеще едно красиво, изразително лице. Това, което имате сега е хубаво, доста хубаво, но може да бъде още по-хубаво, изразително да бъде. Може да бъде още по-красиво. Ето една задача, която възнаграждава човека. Всички други задачи вън от това, всяко нещо, което човек не може да вземе със себе си, то е временно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия дух, то е реално. Сега вие не трябва да се обезсърчавате. Тези неща не се постигат изведнъж. През празното време няма какво да мислите. Когато дойдат големите или малките дяволи да ви изкушават, турете ги да учат. Задайте му на един дявол една задача, отлично ги разрешават те. Накарайте го да разреши задачата на конусите. Да видиш какъв мекичък става. Но вие ще кажете, защо е така?
Ще ви разправя един анекдот. В един двор един от богатите англичани държал две кози и една маймуна. Тези кози, като се връщали вечерно време от гората, маймуната ги посрещала, скачала на тях и изчиствала козината им от циганските тръни. Ала когато нямало какво да чисти, маймуната се качи на тях и почне да им тегли брадите, козите почнат да врякат. Като няма тръни, какво да чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезават хората, това е от нямане какво да правят. Мнозина за дяволите имат едно криво понятие, те не са толкова лоши, както ги мислят. Те не са толкова добри, но не са и толкова лоши. Ние ги правим по-лоши, отколкото са. А от наша страна това е несправедливо. Ние не можем да съдим. Само тяхното влияние, което упражняват, е лошо понякога, но от нямане с какво да се занимават.
Ще се стремите да си създадете една идея, да разрешите някои задачи, които са по силата ви. Един висок идеал ще си създадете между обикновените задачи, които разрешавате, да имате една особена задача извън тях. При каквото положение и да си – има една вътрешна задача, и не се обезсърчавай заради нея. И да я разрешиш. В този смисъл всички вие, препоръчвам ви, всеки да си има едно огледалце и да седне, когато е неразположен, мрачен, да направи една маневра пет, десет минути, да измените лицето си и да отбележите онези основни черти.
Да кажем, тъжен сте, недоволен, отбележете на книга в какво седи промяната на вашето лице. Понякога цветът на лицето стане по-тъмен, понякога очите потъмнеят, погледът стане мрачен, понякога устните или побелеят, или станат червени. Трябва да знаете смисъла, това е израз. Защо устните ви са такива или онакива? Защо лицето ви побледнява или става дълго? Защо хлътват бузите ви? Ще кажете, имали сте голяма скръб. Не е там причината. Защо има наследствени болестни състояния и човек, без да ги е създал, те периодично идват. Всеки един човек е подложен на промени. Животните пролетно време изпусталяват, а после започват да се поправят.
Искам да се образува във вас един навик да държите мозъка си в движение. Да упражнявате мозъка си, понеже, когато ти искаш да измениш лицето си, ще упражняваш мозъка си. Аз искам да изучавате вашия мозък посредством лицето си. За да знаеш какви промени са настанали в мозъка, ще видиш в лицето си. Аз искам да изучавате вашето лице, така както астрономите изучават небето. Вие се оглеждате, искате да бъдете красиви. Това е хубаво, но да има човек лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, един свят красив и хубав – светлина.
Аз бих желал у вас да се образуват новите типове. В България да се образува един нов тип. Един окултен ученик трябва да се отличава – "Лице има в него." Всеки да усеща, че вашият мозък е такъв мощен, подвижен, вашите идеи се предават. И с лицето си да говорите. Човек на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила някъде, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човек от своето състояние. Именно трябва да се създаде не този песимистически дух. Хубавото в човека трябва да се изрази в неговата глава, в неговия мозък, в неговото лице, в неговите ръце, в неговото тяло, най-после в неговото слово, неговата мисъл, неговото чувство, да се изрази в неговата воля, да се изрази в душата му – най-после в неговия дух. Това са степени на човешкото развитие от видимия към невидимия свят. Какво разбрахте? (Да създадете едно изразително пластично лице, което да изразява душата.)
Има друга една опасност в хората, които вървят в духовния път – понякога се заражда една отрицателна идея. Вътрешният човек е хубав, но ако не външна, вътрешна красота трябва да имате. В себе си трябва да имате един обект или образ – или външен, или вътрешен, да го виждате или да знаете. Виждането, то е физическото, вие може да задържите своя образ в своето съзнание. Ако той може да задържи своя образ в своето съзнание, това е една сила, която държи човешкия дух в здравословно състояние. Ще ви задам един урок. Втори път, като дойдете, някой от вас да носи облик на благородство, на милосърдие, друг да носи израз на разумност, че е зает с една велика и благородна идея. Трети да носи образа на един реформатор. Четвърти да носи лицето на един учен човек, който се занимава с малките буболечици, но знае да влиза в тяхното положение. Изберете си като задача всеки един от вас. Ще бъдете свободни, не се стеснявайте. В това отношение искам да действате свободно, доколко ще постигнете. Едно малко занятие. Ще отделяте всеки ден най-малко десет-петнайсет минути или сутрин, или обед, или вечер за това упражнение, за седем дена по петнайсет минути – сто и пет минути. За сто и пет минути човек може да отиде до слънцето. (Като актьори ли трябва да правим упражнението?) То първо трябва да станете актьори.
Най-първо ще създадете тези мисли. Най-първо ще дадете изход на тези мисли. Постарайте се малко. Какъв е обликът на един човек, който е милосърден? Представете си, че вие се намирате при една вдовица, една, която е работила, трудила се е и се връща – децата й гладни. Представете си, влизате в нейния дом, какво чувство ще се зароди? Ще изпитате едно дълбоко състрадание. Ако имате огледало... Искате да й помогнете, ще кажете така – лицето – бъркате, ако нямате нищо, ще излезете, ще отидете някъде, ще вземете в заем хляб, това-онова и след като благодарите, ще се роди друг един облик, едно състояние на вътрешно веселие, задоволство, че сте извършили една благородна служба. Представете си и този учен човек, как той се занимава с тези бръмбарчета, или този философ, или този реформатор.
"Верен, истинен, чист и благ винаги бъди!"
Петнадесета лекция на Младежкия окултен клас
21-ви февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев