от ПорталУики
Версия от 16:56, 7 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Милосърдие== В живота на чов1жа има важн!- и сж~ щеслвени нъща, но има и мно1 о песхлаеивени. Едн...)

Направо към: навигация, търсене

Милосърдие

В живота на чов1жа има важн!- и сж~ щеслвени нъща, но има и мно1 о песхлаеивени. Едно о важни те нъчиа за чозЬка е въпросът за здравето му Всбки човек грт>б?а да бвде здрав . Обаче, здравето на човтжа завися 01 слешите чеп.ри нтдца – от силата на неговия дух, 01 добротата на нповзта душа, 01 свъ\глината на иегозпй ум и 01 мекотата на неговото сьрдце За ла придобие гия ивща, човтдс трябва да има знания. Всбки може да разглежда цигулката на Страдивариус, ла я пипа, да обтъга лжха й, даже и да си я купи. но всеки не може да свири ла нея За да свири на цш улка, човек трябва да е рабогил, с юдини да се е упражнявал Следователно, вськн има дух, душа, ум н Сьрдце, но всбки не е мопьл да развие такива качества в себе си, които да ю направят здрав. ВсЬкн се стреми да се до-могне до здравето, но юва още не значи че гои го е придобил. – Ама близо съм до него Близо1.гьта на нЬшата още не показва, че ттз с*. постипши. Слънцето е далеч ог нас, неговата свъдлина и топлина ни докос-ваг, но самото слънце не сме постигнал*-. То сгои далеч 01 пас и ш. оевтлява. Св"Б-

Матея 12 : 1 10.


287

щите са близо до нас, но те не светят така, както слънцето. Слььцею осветява ю-лЪми пространства, а светцтп – малки.

Гъп щото, ко1ато някои н-вща не са ясни за човека, това показва, че са слабо освехени. Щом нещата са ясни, т са силно освъгени. Слъьцето осветява най-силно нвщага. Ко)ато слънцето I рее, всички работи се нареждат добре: цьтзгята тревите никнат и цъвтят, пподоветт) зрЕят. Слънце! о е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги изпочзува. II земята, от своя страна, аава много блага на човека, но и тя не 1п използува за себе си. Човек се ползува ог благата, които земя 1а и слънцето да-ват. Ако той не използува гия блага, тв ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човеШкото сърдде – блаюродни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използува. Ие ш ли използува, те ще се развалят. В благ ата на живота тръб-ва да има постоянно движение. Какво става с човтжа, ако не яде? Или какво С1ава с него, ако яде? Ако човек не яде никак, или ако яде чрезмърно, това са две крайности на живота. Ако не яде никак, той ще умре. Ако яде много, той ще задльжнъс. Чо-вбк трябва да яде умерено, колкото да подържа функциит на своя ормнизьм.

Които не разбират законите на храненето, казват, че смисълът на човешкия жь-


288

вот се заключава в ядене и пиене. Дру1 и пък казват, че смисълът на живота е в ученето. Както при яденето, така и при ученето, трябва да се спазват излее I ни правила и закони, за да мохат процеси т в човека да стават правилно. За да може да учи, човек първо трябва да позна на добре своя език. Щом познава езика си добре, той може да върви напред, да учи всички предмети, които го интересуват. Следователно, зл да разбира смисъла на живота, първо човтж трябва да познава пеговит-в елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, ла образува от т'вх срички, думи и изречения и така да чете да го изучава. Пьрвите елементи, с които детето се запознава, това елч неговит майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятнит условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на воляга. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист. носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползува от неговиттз блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл.


289

Христос казва: „Ако бтухте знаяли, що е „милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните". Значи, милостта стои по-I оре от жертвата. Жертвата е външна страна на н-вщата. Какво може да жертвува чо-иек? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т. н. Човтж жертвува нЬ~ що, което е вън от него, а в милостта, и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертвува кокошка, овца или агне, човтж не взима в инимание страданият, които причинява на 1ия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нъчцата и, акс намери, че са добри, ще 1и даде и на дру-1ит; не са ли добри за него, той не ги дала на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този (.мпсъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човтзк. Какъв човтж е тзи, който дава нъчца, които са вън от него? Има смисъл човтж да дава само оно-па, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, по сърце чие го и свтугъл ум. Сърце чисто и светъл ум! трябва да бъдат олтар ш служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от свтуг-лите човешки умове и от ттухните чисти сърца.


290

Какво представя чистото сърце? – Чисто сърце е това, кое го не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влв-заг в нею. Чистото сърце е всвкога тихо и спокойно, не се вълнува. Го е подобно на дълбока вода, коя го не се размж.тва Сърце, което се размж.тва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човечико ю сърце се размжтва лесно, а Божествено ю – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сьрдце и ще им дам сърце чиеш, на което ще напиша закона па своята любов." Чисто сърце подразбира разумното сърце на човека.

Като ученици, вие хрвбва ла се стреми-1е към разумен живог, в които всяко нъчцо става на своето ьреме и мътто Когаш иде на своето време, дъждът носи благословение за човека. Закьснье ли да дойде на времето си, човек се лишава от това благословение. В Писанието е казано- „Ще им дам ранен и късен дъжд на време". Когато добритв мисли и чувства идат на време, те носят своето блаюелоевение м човтЧка. Бъдете будни да не изпуснете времето, когаго тия мисли и чуветеа ви посегла-ват. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво. Днес всички хора спорят за първо. то място, кой да бъде глава Гози въпрос I. лесно се разрешава. Прьв е онзи, койго при-


291

лага милосърдието в живота си. Последен е онзи, който жертвува. Жзкой жертвува големи суми и мисли, че заради 1ъзи благодеяния трябва да заема първо място в обществото. Преди всичко той не жертвува нътдо от себе си. Златото, с което разполага, не е негово. Го принадлежи на природата. НЬкои хора бъчат от такова бога1стео. Т знаят, че чуждото всвкога чуждо остава

В древността някога на една планина живъчли двама светии. В подножието на 1а-ш планина се намирал едип 1рад. Г често сливали в града да продават плетени кошници, коию сами изработвали за собствената си прехрана Един ден, каго се дви-жел по пътекит на юрата, единият от светииттЧ видъл една голяма дупка, отворена от проливнит дъждове Като погледнал в дупката, той се уплашил от нътцо и хук-нал да бъга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гьрне, пълно с члато Значи, златото, с своя бл-всък, упнашило светията и ю заставило да бъга. Като видъл, че другарьг му подскочил клю ужилен ог нътцо и ударил на бЬг, шо-рият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се прибдижил до думкаш и що да види-1 – Гърне, пълно с злаю 1ои си казал Чудно нещо, защо тр вбва да бъч а човек от златото»1 То може да се употрв-<>и за полезни работи. Той се навел, изва-мил гърнето с златото и слъзъл с иею


292

в града, да помисли, как и за какво Да те употр-вби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като упо-тр-вбил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се вернал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: Всичкит-в благотворителни дгЬла, които направи, не стру-ват, колкото избъчването на другаря ти от гърнето с злато.

Следователно, много от човешкитъ* благотворителни двла са по-малко ценни от отказването им от н-вкакво земно благо. – Защо? – Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: ВсЬко добро, в което милосърдието отежтетвува, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни па любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нъчцо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовта в живота. Милосърдието е лишено от вевка-кво користолюбие. И най-малкит-в нъчца, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте, запримъф, колко малко изглежда слънцето. Въпръки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия чрез които осветява и отоплява щвлата земя.


293

Сега аз ви навеждам на миеьльта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате н-вкои неща. Причината за неразбиране на нещата е двояка: или тия нъдца са много далеч от вас, или са много близо. Ако поставите близо до очите си една златна монета, тя ще закрие всичко пред вас, вследствие на което нищо няма да виждате. Отдалечите ли монетата от очи-гъ1 си, просторът на вашия поглед веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите един предмет от очите си, вие можете да го виждате само с телескоп. Следователно, искате ли да виждате н-вкой предмет ясно, турете го на такова разстояние от себе си, че да б^де добре осветен от всички страни. Това се отнася за физическите предмети, но има значение и за мислите и чувствата на човека. Искате ли да развивате своите мисли и чувства, дръжте ги на гакова разстояние от своя ум и от своето сърце, че светлината на мислите ви да не помрачава светлината на вашия ум, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърце.

Като се натъкват на нъжои неразбрани иътца, хората се запитват, кои нътца см. реални и кои – нереални. Реално е само това, което носи живот. Всека мисъл, която внася светлина в човешкия ум. разширява не-I овите възгледи и помага за растенето му, е реална. Всеко чувство, което внася топлина


294

и мекота в човешкото сърце, е реално. ВсЬ-ка постъпка, която усилва човешката воля, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. Тъй щото, искате ли ла знаете, дали мислит-в, чувствата и постъпки-те ви са Божествени, ще ги опитвате по слел-ния начин: мислит ще познавате по светлината, която носят, чувствата – по топлината, а иостъпките – по силата. Това е положителното знание на живота, което се при добива от външния свят чрез външните сътива, а от вътрешния –чрез вътрешнш сътива. Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очъртанията на предметите, Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умъг му функционира пра вилно, и очите му ще бъдат здрави. Започ не ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи, межлу очите и ума на човека има известна зависи мост. По-точно определено: човек, в кош то милосърдието работи, винаги има здрапи очи и уши. Когато човтж не вижда и не чу ва добре, това показва, че в мислите, в чуп ствата и в постъпките му има кал, неми стотии, които му препятствуват. Какво трг1.ч ва да направи, за да вижда и да чуза ясни' Той трябва да вземе чиста вода и да измш прозорците на своя ум и на своето сърдт – Мих ти, но пак не виждам. – Мил си 1и с вода, която не може да изчиства калм л Вземи от Божествената вода и с нея измим


1">:>

ПрОЗОрЦИТ^ СИ. ВСИЧКИ МИСЛИ, ЧуВСТВа И 110-СТЖ.ПКИ, които не могат да измиват кальта па вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват каль-га на вашите прозорци, са Божествени. те иредставят онази Божествена вода, която мие. чисти всичко, каквото срещне на пътя си. Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и общество-ю. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос па земята и пишеше с пръст. След това лигна главата си и отговори: „Който се счита ираведен, нека той пръв хвърли камък иьрху нея". С други думи казано: Ако пра-педният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако гръш-никът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След т"бзи думи па Христа, един по един всички се разотидо-\л. Христос погледна към жената и я запита: „Никой ли не те оежди, жено?" –Никой, Го-(моди. – Нито аз те оеъждам. Иди дома |п и не гр^ши повече. Иди да служиш на 1м)1а. Не прави повече престъпления за прехра-П.1 га си." Чов^к може да изкарва прехраната I и по честен начин, а не чрез престъпле-ппн. Човек греши понекога, защото търси м1сен начин за живеене. – Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много


2%

изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човтж всЬкога ще бжле обл^чен и нахранен.

Като ученици, вие трябва да влизате и положението на страдащите и да ги облегчл-вате. Един ден Настрадин Ходжа се ка-чил на къщата си да я покрива с керемиди. Той стъпил на една керемида несполучливо, паднал на земята и счупил крака си, ВсЬки, който чул за нещастието на Настрл дин Ходжа, отишъл да го посети и го .ча питвал: Как падна, че счупи крака си? 11с можа ли да бъдеш по-внимателен? Той рач-правял д-влата случка на един, на втори, пи трети и най-после се отегчил да разпрани Като продължавали още да го питат за слу чилото се, Настрадин Ходжа казал: Не ос ли нам-ври досега един човек да е падал I, като мене, че да знае, как се пада? Сле;ю вателно, като срещнеш една страдаща души, не я питай, как е паднала, не я морализираи, но влез в положението й и я облегчи. До бре е човек да има един учител, да ю учи, но този учител трябва да бъде майстора, да се е учил от Божествената книга ий живота. Ако не намерите такъв учител, но< търсете книгата, от която той се е учил Там ще се запознаете с буквите, с прани лата и законит-в на тази книга. Като научни добре буквиг, ще ги нареждате в срички


297

От сричкиттз ще образувате думи, а от думите – ц-вли изречения.

Като казвам, че човтзк може и без учител да учи, имам пред вид онааи жива, Божествена граматика на живо 1а, по която са учили всички велики Учичели. Онзи, който е учил буквите от тази киша гой може вече свободно да чете. Който е паучпл и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живтзе в относителната възможност на нтзщата. Който е придобил Божията Любов, той живтзе в абсолютната възможност на нтмцата. Напет ши, който люби Бога, той има помогаьта па всички добри хора, на всички светии и на 1мла. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само ла доверши това, което слънцето и дъждът сл1 започнали. Бог повелява на слънцето да I рът и да възраства нъщата, на дъжда–да полива и съживява израсналото, на почвата–да ю храни, а на човтзка–да доверши започнатата от гтзх работа. Може ли да не успъва в рабо-гиттз си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползува от благословението на всички добри '•или на небето и на земята. Ттз започна г работата, а човек я довершва.

Днес всички хора са изпратени на земята да довершат онази работа, която слън-


298

цето и дъждът не могат сами да свершат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. –Коя е тази работа?–Да обича баща си и май*.а си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал,

12. август, 5 ч. с.