Рилски беседи - 1939 г.
Новораждане
Размишление.
Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък вкус, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва? Учените са разрешили този въпрос. Те казват, че във въздуха се намират особени бактерии, наречени ферменти, които, щом попаднат в гроздовия сок, предизвикват спиртна ферментация. Гроздената и овощна захар, които се намират в гроздето, под влиянието на спиртните ферменти се разлагат на спирт и въгледвуокис. При това положение ние казваме, че гроздовият сок се вкисва, т. е. ферментира. Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка оставят в човека особен род утайки, които претърпяват ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човек трябва да приложи филтъра на своето сърце и на своя ум и, преди да са се наслоили утайките, да ги отдели настрана. За да прилага тия филтри, човек трябва да се новороди. Затова Христос казва: „Ако се не роди от вода и от Дух, човек не може да влезе в Царството Божие." Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. Следователно, докато живее в човешкото, човек всякога ще ферментира. Щом ферментира, той ще опита противоречията на своя живот. Живее ли в Божественото, в него нищо няма да ферментира.
Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Като процес, храненето произвежда вътрешни противоречия в човека, Запример, какви по-големи противоречия можете да търсите от тия, на които месоядците се натъкват? Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. Болестите развалят целия живот на човека. Месната храна указва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. Едно отличително качество на свинята, запример, е ровенето. Тя мисли, че с ровене всичко става. Ровенето е отрицателна черта, която човек възприема от свинята. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си.
Като рови корена на крушата, плодовете от дървото започват да падат на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понякога и човек мисли по същия начин. Той изоре земята, посади житото и после казва, че сам е накарал житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, без да го сеят хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житните зрънца. Било е време, когато житните зрънца били едри като дренки. Дрянът е дърво, което цъфти най-рано, а зрее най-късно. Поради тази отличителност на дряна е създаден един анекдот.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство.
Запитали дряна: Защо твоите плодове са толкова дребни? Виж тиквата, какви едри плодове дава. Дрянът отговорил: Големите роботи издържат само шест месеца, а малките – векове.
19 август, 5 ч. с.