Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ПРАВИЯТ ПЪТ
Сряда, 5 часа сутринта
(Небето е чисто и ясно. Времето е топло, тихо.)
Добрата молитва
Размишление
Ще прочета 20-а глава от Евангелието на Матея (1-17 стих).
Духът Божи
Съществува едно противоречие в живота, в сегашния живот. В самото начало на сегашния живот съществува едно противоречие. Задачата е човек да се освободи от това противоречие. Няма да ви разправям как е дошло то. Не се знае как е дошло. Сега се изучава как трябва да се излезе от него. Откъде е дошло, защо е дошло, не се знае. Сега се изучава как да се извади предметът. Представете си, че някоя мишка е влязла във вашата къща. Не сте я видели отгде е дошла, но един ден почва да чопли, да човърка тук-там, безпокои ви. Вие мислите сега по кой начин да се освободите от нея. Не е голям разбойник, малък разбойник е. Тук-таме ще направи нещо, ще направи някоя пакост – ще изяде малко от хляба. Но като ядете от този, мишия хляб, изприщват ви се устата. От това противоречие излиза недоволството в живота. Защото и здравите, и болните хора са недоволни. Болният е недоволен, че няма здраве. И здравият някой път е недоволен, само че недоволството на болния се различава от недоволството на здравия. Сиромахът е недоволен, че е сиромах, а богатият по някой път е недоволен, че няма повече. Различават се. Единият е недоволен, че няма нищо, а пък другият е недоволен, че няма толкова, колкото той си предполага, че трябва да има.
Да кажем, че вие постъпвате в училището и казвате: „Като свърша първи клас, достатъчно е!“ Но после виждате, че с един клас работа не става, и казвате: „Втори клас като свърша, достатъчно е!“ Но после се убеждавате, че и с два класа работа не става. После казвате: „Убедих се, че и с трети клас работа не става!“ Същото констатираш и за четвърти, пети, до седми клас. После казваш: „Дойдох до осми клас, но стига толкоз!“ Но после казваш: „И с осми клас не става!“ Следваш в университета първа година, втора година, трета, четвърта. И после казваш: „Не стига!“ И казваш: „Трябва да се специализирам!“ И пак време не остава. Днес ще се специализираш, утре ще се специализираш…Като се специализираш, специализираш – и нямаш вече сили какво да специализираш. Онзи цигулар, който е свирил, най-после му се схванали ръцете и не могъл да свири. Ръцете му не държали. Той свирил, свирил, и най-после от притискане се разстроила неговата нервна система.
Нещо го предават теоретически, но то трябва да се предаде и практически. Може да разправиш на един човек какво нещо е Доброто, но трябва да направиш едно добро?! Ще му кажеш: „Ела с мене, аз ще ти кажа какво нещо е Доброто!“ Този предмет наглед няма съответствие с предмета, с който започнахме. Говорихме за недоволството, а пък сега влизаме и говорим за един друг предмет – за Доброто. Турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдад.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни. Но бих желал да ми дадете едно обяснение какво нещо е недоволството. Вие казвате: „Аз съм много недоволен.“ Е, добре, представи ми какво нещо е недоволството. Аз много бих дал, за да ми представи някой каква черта има недоволният. Някой, който рисува, как ще представи недоволството? Един човек работи, но е недоволен. По какво познаваш, че е недоволен? Седи си той тих и спокоен. Отгде схващаш, че е недоволен? Четеш една книга и казваш: „Не ми хваща окото тази книга.“ Каква е основната черта на недоволството? Малко ще ви улесня. Кои са отличителните черти на светлината и на тъмнината. В светлината свободно можеш да ходиш – като имаш светлина, не се спъваш, можеш да избягваш всички мъчнотии. А пък тъмнината се отличава по това, че в нея нищо не виждаш, можеш да се спънеш, какъв е пътят, не знаеш, навсякъде можеш да попаднеш в големи противоречия. Тъмнината се отличава по това, че не ти дава възможност да се справиш с мъчнотиите, които са по пътя ти. Следователно там се изисква голямо внимание, изисква се една пръчка – като вървиш, ще побутваш по пътя, а не да тръгнеш урбулишката. Ще буташ, когато вървиш, ще туриш ума си, защото не знаеш къде може да има някоя пропаст. А пък при светлината няма какво да се бъркаш. Ти казваш за някого: „Той разбърка една работа.“ Щом е объркал една работа, кога я е объркал? Деня или нощя? – Нощя. Ти, като вървиш в тъмнината, можеш да загазиш и размътиш водата. Кой ти даде правото да мътиш водата? Ти ще кажеш: „Понеже се намирам в голяма тъмнина.“
Когато някой път имате недоволство вътре във вашия живот, някой е размътил водата. Вие сте недоволен, за какво? – Водата е размътена във вас. Вие не сте виновати, но онзи, който я е размътил, и той не е толкова виновен. Това е едно странично обстоятелство. В даден случай как ще се справите с вашето недоволство, с това противоречие, как ще го премахнете? Ще трябва да чакате. Ще се мине може би цял един ден, за да се избистри тая вода, да се източи тая вода от мястото, гдето е текла, и трябва да чакате да дойде новата вода. Онзи, който е ходил в тъмнина, е покварил водата, без да знае. Вие трябва да знаете къде е новата вода, която никой не е прекрачвал. Защото никога не трябва да пиете вода, която някой е прекрачвал. Сега, ако ви дам едно правило, вие веднага ще схванете буквата на нещата. Да кажем, че искате да пиете вода, но някой отгоре я е прекрачил, но няма да искате да пиете. Някой човек, чиито ръце са нечисти, отива да вземе хляба. Не го вземай този хляб! Тогава какво трябва да правиш? –Чакай, докато хлебарят опече друг хляб, нищо повече. Но това са посторонни работи.
У недоволните хора има едно нещо: у тях отсъства Любовта. Те нямат понятие за Любовта. Те са недоволни, че Любовта ги е напуснала. Не че доброволно ги е напуснала, но те са извън областта на Любовта. Следователно те са недоволни както един човек, който е извън областта на светлината и е недоволен, че е в тъмнина. Има недоволство в него, няма никаква лампичка. Той трябва да развива своя разсъдък. Когато в душата на човека не седи Любовта, там трябва да седи неговият разсъдък, за да може да подготви пътя на Любовта. Защото някой път Любовта идва, както идва светлината. Човек трябва да бъде готов: когато дойде Любовта, да го намери готов, защото, ако не го намери готов, той нищо не може да се ползва.
Любовта си има външни прояви. Тя носи най-великото. И ако ти не си готов да възприемеш това, най-великото, и да го разбереш, ти не се ползваш. Тя слиза от самата Вечност, за да стане същина на твоя живот. И от тази любов зависи животът ти. И ако Любовта не те посети, ти си недоволен. Вие имате обикновено разбиране за живота. Например заекът има обикновени разбирания. И ако ти нарушиш неговото обикновено разбиране, заекът не може да разбере каква нужда има хрътът да го гони. И досега зайците не са разрешили какво заставя хрътките да ги гонят. Те казват: „Да сме им направили някоя пакост, не сме. Нито една лоша дума не сме им казали, нито един камък не сме хвърлили срещу тях. Ние мирно си пасем и не можем да разберем,защо те ни гонят.“Вие някой път питате: „Защо ни се случи това нещо, защо този човек направи това?“ – Не разрешавай въпроса защо те гони хрътът. Той е един от неразрешените въпроси.Остави го за далечното бъдеще. Аз съм намерил само едно разрешение. Когато ме питаха зайците, като минавах покрай тях, те ми казаха: „Ти си учен човек, защо ни гонят хрътовете?“ Не туряйте този въпрос. Променете вашите очи, уши и пр. По-лесно е да промениш своя заешки образ в друг, отколкото да решиш въпроса защо хрътката те гони. По-лесно е да измениш формата на заека, той да стане друга някоя форма, отколкото да разрешиш въпроса защо хрътката го гони. Зайците казаха: „Ще си помислим по това.“ И досега, както виждаме, все си мислят зайците. Но са взели предвид моите думи. Когато аз минах покрай зайците, ушите им бяха малки, а пък сега са израснали големи. По какво се отличава зайщината? – По страха. Тупа сърцето на заека от най-малкия шум. Когато зашуми най-малката тревица, заекът ускори своя бяг. Заекът седи като голям юнак, но като я бутне тревицата, подскочи. Всичко у него е готово за бягане. Представете си, че заекът не бяга –тогава ще стане това, което заекът не обича, и за да не стане това, което заекът не обича, той непременно трябва да бяга – трябва да дойде страхът.
При страха човек се научава да разсъждава. Без страх човек не може да се научи да изпълнява Волята Божия. Казано е: „Началото на мъдростта е страхът Господен.“ Да мислиш, да разсъждаваш – това не е началото да изпълняваш Волята Божия. Да мислиш, да разсъждаваш – това е начало на знанието. Така е, но законът на Любовта е началото да изпълняваш Волята Божия. Ще минеш през страха. Там ти е пътят. Всеки един човек, за да стане учен, за да придобие знание, трябва да мине през областта на страха и да дойде до областта на Любовта, която разрешава постепенно въпросите.
Сега не искайте да се уреди целият ви живот. В Любовта съществува един закон: днес като се наядеш, за утрешния ден не мисли. Турците казват: „Аллах керим“, а пък християните казват: „Иова и ре!“ Няма да се спирам филологически върху тези думи. Приблизително това значи: „Господ ще промисли. За утре Господ ще промисли.“ Не си ти, който ще промислиш. За ядене майката промисля, а пък длъжността на децата е да ядат. А майката приготовлява храната. Ние сме в една епоха, в която ние сме деца. Трябва да се храним добре. А пък ако остане ние да приготовляваме тази храна, съвсем ще се забъркаме. Други същества от Невидимия свят приготовляват храната. Онези плодове, които растат, не ги приготовляваме ние; също и житото, което расте; също така и въздуха, който изпълва пространството, и пр. Ти само ще възприемеш въздуха, храната. Ние искаме по някой път да уредим живота си. Не е възможно да уредиш живота си. То е най-сложното нещо – да уредиш живота си. Че ти имаш отношение с милиарди същества. Пътя, по който ще тръгнеш, не можеш да го избереш. Гдето ще тръгнеш, ще имаш стълкновение и само Божественото ще те прекара през един много по-тесен път: ще минеш през един тесен път, за да не влезеш в стълкновение с никого. Иначе, ако влезеш в друг път, ще бъдеш в стълкновение с този, с онзи.
Ти не вървиш по правия път. Трябва да минеш по един път, по който няма да имаш стълкновение. Той е правият път. Правият път е онзи, в който трябва да не си в стълкновение с никого. Правият път е да нямаш никакво противоречие в душата си. Имаш ли противоречие, ти не си в правия път. Ти си в пътя на изправлението. Правият път е пътят на Любовта. Не трябва да има абсолютно никакво противоречие, но за да няма абсолютно никакво противоречие, ти трябва да си в този път. Извън този път ти можеш да вървиш по пътя на знанието. Могат да ти кажат: „Ти не се безпокой, това не прави, онова не прави!“ Могат да ти кажат такива неща. Да допуснем, че ти вървиш по един път и си имаш едно шише с вода. Дошъл е някой и ти е изпил водата. Ти се безпокоиш, жаден си. Казвам ти: „Ти си близо до извора, напълни си своето шише от извора.“ Когато дойде някой и ти изпие водата, има ли тогава основание да се безпокоиш. Ще го напълниш. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на Любовта. Гдето се казва: „Човек трябва да бъде при Бога“, това се разбира. Бог според мене е мястото, гдето няма абсолютно никакво противоречие. То е един път, гдето човек само се учи да яде. Няма да мисли отгде ще дойде хлябът. Той само ще диша и няма да мисли отгде ще дойде въздухът. Той ще живее и няма да мисли отгде е животът.
Христос казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“
Ние започнахме с противоречието. Противоречие в живота съществува в онова нисше царство на животните, които са под нас. Щом ти имаш слуги, ще имаш противоречие, понеже тези слуги ще направят нещо, което не е по волята ти. И кога човек може да бъде спокоен? Аз да ви кажа: ще уволниш всичките слуги, няма да имаш нито един слуга вкъщи. Ти ще бъдеш и господар, и слуга. Но колко е мъчно да се разбере това: да бъдеш едновременно господар и слуга, да разбереш тия две състояния – голямото и малкото. Каква е разликата между голямото и малкото, между близо и далече. Близо и далече, голямо и малко – това са два контраста. Малкото е малко не защото е малко само по себе си, но то е малко, понеже е много далече от нас . А пък другото е голямо, понеже е много близо. Според мене големи неща са тези, които са много близо до нас, до нашето съзнание. По някой път голяма, велика е Любовта, понеже е близо. А по някой път голяма е омразата, понеже е близо. По някой път светлината е голяма, понеже е близо. Но всички онези неща, които са далече, не ни засягат.
Представи си някоя голяма лампа. Слънцето е толкова голямо, щото казват, че е един милион и триста хиляди пъти по-голямо от нашата земя, а пък го виждаме като една малка пита. Вие не виждате същинската реалност и се чудите как това слънце, което го виждате малко, да е много по-голямо от цялата Земя. Всички сега търсите Любовта, но какво нещо е тя, вие не можете да си дадете отчет. Какво нещо е сега Любовта? Според езика на Писанието първото нещо, което Любовта е направила, като е слязла в човека, като е дошла в човека, е следното, тя се отличава със следното: тя изпъжда страха навън. Тя ще те освободи от всички безпокойства. Като дойде Любовта, всички безпокойства, които има в душата ти, изчезват. Те говорят за болести, говорят за сиромашия, говорят за смъртта, говорят за много други работи: за горе, за долу, за голямо и малко. При Любовта всички тия неща изчезват и настава в душата ти едно вътрешно спокойствие, покой. Според вашата опитност, когато Любовта ви е посещавала, какво ви е донасяла? Мене са ми разправяли мнозина за Любовта. Но аз съм виждал, че те имат само подаръците на Любовта, както малките деца. Ако сте в Америка или в Англия, те имат един Санта Клос, един митически герой, един старец, който носи в голям кош всичките благословения. Англичаните и американците възпитават децата си и им казват, че Санта Клос всичко носи. И стават сутринта децата и виждат, че има дрехи, обуща, играчки – и скачат от радост. А пък Санта Клос в къщата не е стъпил – това са бащата и майката. Детето си мисли, че е дошъл такъв особен човек.
Питам сега: важно ли е да знаем кой е донесъл подаръците? Когато си гладен, не питай кой е донесъл хляба. Питай, след като се наядеш. Защото, като питаш, трябва да платиш. В знанието има една опасна страна. Ще платиш, глоба има. Питаш: „Кажи ми кой направи света?“ – Ще платиш глоба. Ти си турил вече въпрос. Не че нямаш право, имаш право да питаш, но ще платиш. Нали искат някои ученици да държат изпит. Някои ученици се явяват на изпит и за да имат право да го държат, внасят такса 1600 лева. Казват: „Защо Бог създаде света?“ Сега ти си дал кандидатурата, за да разрешиш този въпрос. Сега ще внесеш парите. А пък вие искате да държите изпит, без да внесете нещо. Казваш: „Учителю, я ми кажете!“ Казват ми: „Защо мълчиш?“ – Защото ти не си отворил кесията да платиш таксата. Вие искате без такса. Без такса аз никога не говоря. Ще донесеш таксата. Имаш вече тогава законно основание и ако издържиш, ще ти дадат свидетелство. А пък ти нищо не внасяш и искаш. Мнозина от вас вървите по Божия път, без да сте внесли вашата такса. Вие ще кажете тогава: „И тази добра. Не може ли без такса?“ – Ще те хванат и ще ти кажат: „Ще платиш!“ Много са внимателни в Духовния свят. Направил си една погрешка. – Ще те заведат в дирекцията и учтиво, любезно ще ти кажат: „Ще бъдете така добри да внесете парите. Тук са законите такива. Ще си платите.“ Любезно говорят. Ще те заведат там, ти бъркаш тук-там и нямаш пари. Хайде, друга беля – оттам ще те вземат в друга дирекция. Ти ще кажеш: „Имам пари, но забравих ги вкъщи.“ Ще те върнат вкъщи, за да вземеш парите. Ще те качат в техните тренове, и като дойдеш втори път, трябва да обещаеш, че ще платиш. За отиване и за връщане по треновете ще платиш билета. Без плащане няма. Даром нищо не се дава. Даром има само в закона на Любовта. А пък извън Любовта има плащане на общо основание. Казано е: „Даром сте взели.“ – Даром е в закона на Любовта. Влезеш ли в нея, то там работата е лесна – без пари върви. А пък докато влезеш в Любовта, всичко е с пари. Много са любезни, учтиви, но до последната стотинка ще платиш там. Като влезеш, ще платиш. По закон е всичко това.
Някой път аз гледам верующите – недоволни са. Отиват те на работа на Божественото лозе, но са се облекли с най-хубавите си дрехи. Не е лошо това. Много добре са облечени, но цял ден се потриват. А пък други не са толкова хубаво облечени, по-окъсани са, но целия ден работят. И като дойде вечерта да им плащат, едните казват: „Знаете ли колко време ние изгубихме, за да се облечем с най-хубавите дрехи?“ Казват им: „Хубаво бяхте облечени, но малко работихте.“ А пък за другите казват: „Онези не бяха така облечени, но много хубаво работиха.“ На първите казват: „На вас плащаме единия пеняз за целия ден, за хубавите дрехи.“ От сутрин до вечер с хубави дрехи работят. Те не са работили толкова много. Те казват, че ги е пекло Слънцето. Че ги е пекло Слънцето, в това им вярвам, но че са работили, аз го отказвам. Вие казвате: „Пече ги Слънцето.“ Право е, много сме доволни от вас, че ви пече Слънцето, но тези със скъсаните дрехи работиха толкоз, колкото вие целия ден се пекохте с вашите хубави дрехи. Досега не знаехте, че първите са работили. – Не, целия ден те са били облечени парадно, разисквали са как Господ е създал света, как живеят светиите на Небето, какъв прогрес щяло да има. Това са разисквания. Хубави са те, не са лоши, но като дойдеш, един пеняз ще ти платят. И после ще се чудиш и ще казваш: „Толкоз време аз разсъждавах как да се облека, да стана чист и свят, да изпълня Божията Воля. Целия ден да ни пече Слънцето – и само един пеняз!“ Ще му кажат: „Толкова си се пазарил. Не съм те обидил.“ Така му каза господарят.
Но сега да минем към цигулката. Времето е дошло.
Отче наш
Като се плаща, ще се уреди въпросът.
6 часа сутринта
Тридесет и девета лекция на Общия окултен клас
20 юни 1934 г.,
София, Изгрев