от ПорталУики
Версия от 20:38, 23 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Прилежание== Тази сутрин ще говоря върху приле-жанието. Като изучавам живота на съвременнит...)

Направо към: навигация, търсене

Прилежание

Тази сутрин ще говоря върху приле-жанието.

Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че им липсва нещо. Т се натъкват на много противоречия, които про-изтичат от самото им естество. След всичко това г се чудят, какво да правят с себе си. Човек знае, кое е добро, но всЬ-кога не може да го прави. Той иска да бъде учен, но не знае, как да стане такъв. Като търси причините на неуспеха в живота си, най-после човек дохожда до заключение, че мързелът му препятствува. Благодарение на мързела, той отлага нещата. Като се яви някоя светла мисъл в ума му, той казва: Не е сега време за реализиране на тази мисъл, ще отложа малко. Н/бкой пропуснал условията да учи на младини, затова мисли, че времето му е минало вече. Тъкмо на стари години той може да учи. Като млад, външните условия го изкушавали. И като стар има изкушения, но вътрешни. Докато се придържат в старите разбирания, хората не могат да

  • ) Лука, 19 гл.


314

постигнат нищо. Човек тр*Ьбва да знае, че може да учи и като млад. и като стар. От него зависи да използува условията.

Мнозина разглеждат живота с оглед на смъртта. Т-б искат да знаят, има ли друг живот, или не. Ако има друг живот има смисъл тогава човек да жив-ве по-ви-сок духовен живот; ако няма друг живот, въпросът се поставя другояче. Дали има друг живот след смъртта, или н1зма, това зависи от съзнанието на човека. Ако човек не е готов за другия св-бт, и да вл-б-зе в него, нищо няма да придобие. Ако вл-б-зеш в н-вкоя черква, а не си религиозен, ще станеш ли религиозен? Ако вл-взеш в водата, ще станеш ли риба? Всичко, което човек може да придобие, зависи от неговия дух. Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които са необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човек.

Съвременните хора н-вмат ясна представа, какво нещо е човек. Т-б казват, че човек се ражда, жив-ве известно време и после умира. Като умре, всичко се свершва с него. Някои вярват, че след смъртта си човек отива в друг св-бт, но повече нищо не знаят. Наистина, човек отива на онзи св-вт, но какво м"бсто заема там, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиват на едно и също м-бсто. И животнит-в


315

са. в човешкия свет, но какво място зае-мат в този свет, и т не знаят. Кокошката знае, че живее в курник, коньт – в конюшна, волът – в дам, рибата – в водата, птицата – в въздуха. Обаче, нито кур-никът, нито конюшната, нито дамът, нито водата, нито въздухът представят човтлнкия свет. Каква представа имат животните за човетцкия свет, това зависи от тяхното съзнание. Следователно, също така и представата на човт>ка за този и за онзи свет зависи пак от неговото съзнание.

Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много нтлца мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, чо-в"бк едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание н"Бма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората гово-рят за майчина любов, за братска и сестрин-ска любов. Какво в същност е майчината любов, и майката не знае. Тя мисли, че любовта й се отнася главно до грижите към детето й: да го окжпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т. н. Майката се занимава по ц-вли дни с детето си, без да го познава. Коя майка е направила детето си философ? Има майки, чиито деца са философи, но самата майка е била философ. Ако тя не може да


316

мисли философски, и детето й не може да стане философ. Като порасне детето, майката го изпраща на училище, там да се учи. Тя вижда, че не е готова сама да учи детето си. Днес има учени хора в свъ"га, но повечето са външно учени, за пред хората. Малко са истинските учени. Някои искат да се покажат пред хората, че обичат науката, музиката, изкуствата. Религиозните пък каз-ват, че обичат Бога. Който обича науката, трябва да докаже това, всички да разберат, че той прави нъчдо за науката. Който обича музиката, също трябва да докаже това. – Как? – Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея. Мъчнотиитъ-са задачи на хората. Ако въфващият и онзи, който обича Бога, не могат да разрешат правилно задачите си, нито вярата, нито лю-бовьта им са истински. – Как да обичаме хората? – Както себе си. Кой човек не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичат себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъжд. Тя предвижда това и предварително се скрива под някой лист на дърво, или на цв^те, но така майсторски, че и при най-силния вЪтър, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. С царска дрешка е облечена пеперудката. Ако дъждът намокри дрешката й, това е голъчио изпитание за нея. Щом се намокри


317

дрешката й, тя не може вече да живее. Ако прашецът на крилцата й се измие, тя не може да хверчи, не може да каца от цвтуг на цв-бт, да си събира храна. С това тя губи условия за живот. И човтек е облъчен с такива дрехи, без които не може да се развива. Заприм^р, способностите и дарбите са, дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот.

И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навевкъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овершъе; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв чов1зк жив-ве в един уреден, организиран свет. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежаниета и го разбира.

Днес постоянно чуваме да се казва : Да се обичаме, да работим, да си помагаме! Само царьт може да обича, и само царьт е обичан. Само царьт работи. Само царьт помага. Можете ли да обичате простия човек? Калта обичате ли? От калта, обаче, може да изл-взе нещо хубаво. Това, което излиза от калта, може да се обича, но калта ни-


318

кой не я обича. И грънчарьт не обича глината, но грънците си обича. Казано е в Писанието, че ще станете царе и свещеници. От човека зависи да стане цар и свещеник Нъ-кои искат да отидат на небето, между аи-гелигк Докато не стане цар на себе си, на своите мисли, чувства и постъпки, и т да из-пълняват волята му, човек не може да отиде на небето. Религиозните знаят това и казват: Каквото Бог даде, или каквото Бог каже. – Бог казва да учите и да работите. Слушате ли заповедта Му? Ученикът казва: Каквото каже учительт. – Учительт казва на ученика да учи. Ученикът повтаря всеки ден думите на учителя, но не учи. Ако само повтаряте ду-мите на учителя, а не учите, нищо няма да постигнете. Някои евангелисти знаят Стария "и Новия Завет наизуст, но не са истински учени, или истински верващи. Всичко зависи от вътрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате от знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-г сина на Якова и т. н.? Каква полза имате от знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте в жертва на Бога. Някой направи една погрешка и, за прощение на гръха си, ще заколи едно животно. Днес поне, хората не прина-сят жертви на Бога, както едно време. Те не принасят в жертва животни, но друго нещо


319

принасят. За да се ползува от Свещеното Писание, човек трябва да има дълбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините, по дух, а не по буква.

Като изучавате проявите на хората, виждате, че всеки иска да се покаже, че разбира, че знае нещо повече от другите и т. н. Добре е човек да се показва пред хората, но когато е красив. За да бъде красив, той трябва да има хубаво чело, правилен нос, красиви уши. Кое чело е хубаво? Ако челото е високо два сантиметра, не е хубаво; ако е три, четири, пет сантиметра високо, все още не е хубаво. Челото трябва да бъде високо поне от пет сантиметра нагоре, за да бъде хубаво. Ако челото е шест саниметра високо, може да бъде красиво.

Какво означава числото шест? Който владее числото шест, той може да се качва по планините, между снътоветъ-; той може да слиза и в долинит-, при плодоветъч Той знае кога и как да работи и кога да почива. Числото шест наричаме „закон на прилежание". Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свершиш добре. Като имате поне шест сантиметра високо чело, вие разполагате с достатъчно почва, с достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своите мисли. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. Видите ли високо и широко открито чело, то-


320

ва показва прилежанието на човека. Челото на животните е много низко, а някои почти н"Бмат чело. Това показва, че те сж крайно мързеливи. За да ги изкара от леността, от големия мързел, природата е създала паразитите, големите мухи, стършелите. Като кацат върху тях и ги хапят. животните, особено млеко питаещите, започват да се бранят с опашката си и бътат. По този начин те изли-зат от своята инертност. Животното не се интересува от нищо. Че звезди има на небето, че в'втър вее, че слънце гр-ве – нищо не го интересува. То се интересува само от ядене. Като се наяде, ляга да спи. Ако н-вкой стър-шел кацне на гърба на вола, той скача и бе-га в гората. Той казва: Бътайте, кавалерия иде! – Каква кавалерия? – Една муха, която е хиляди пъти по-малка от него. Говедото бъта, защото не иска да учи, а стършелът е негов учител, заставя го да учи.

Често и хората бътат в гората. – Защо бъгат? – От страх. Те бътат от учителите, които идат да ги учат. Неволята, сиромашията, гр-вхът, болестите сж. все учи-- тели, от които хората бътат. Колкото и да бъгат, тези уроци ще им се наложат. Хората бътат и от злото, но не подозират, че още жив-вят в него. Злото е неорганизи-ран свет. Наистина, ние виждаме, че мислите, чувствата и постъпките на човека още не сж организирани. Той трябва да работи съзнателно, да организира своя свет, да орга-


321

низира силите на своето тело. Казано е. че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвершен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвер-шенствува. Бог каза на Адама: „От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото нема да ядешъ". Адам и Ева не изпълниха заповедьта на Бога. Те показаха непослушание, което говори, именно, за техното несъвершенство. И за земята е казано: „Земята беше неустроена и пуста".

Сега аз нема да се спирам върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвам. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета в света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Нема човек в света, който да не се е влюб-вал в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава* да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближните си. Срещнете ли някой човек, пожелайте да прочетете поне една страница от неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница от


322

всъжи човек, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всеки човек има различно заглавие на книгата си. ЗапримЪр, първата красавица в свт>та – Ева, имала едно заглавие ; първият юнак – Адам, имал друго заглавие. Знаете ли, какви са били заглавията на книгите на първите човеци? – Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица" и „първият юнакъ". По подобие на тях ще наречете и останалите хора красавици и юнаци. Какво правят сегашните „красавици и юнаци"? Т"б се събират да жив-вят заедно и да вою-ват. Дето видите мъж и жена, събрани заедно, ще знаете, че тт> воюват помежду си. Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. ЗапримЪр, физическият свет е отражение на Божествения; красотата на физическия свет е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествен принцип, който живее в човетлката душа. Жената е сим-вол на сърцето, чрез което се изявява лю-бовьта. Душата е сверзана с любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето верши една от главните служби в организма; то движи кръвьта и я изпраща по цяло-то гЬло. В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари в ня-


323

«коя канара и да потъне в морето или в -океана.

Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповъмш. Мощен е Божестве-ният глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживиха. Като не послушаха Божествения ^лас, т излъзоха вън от рая, в широкия свъиг, да се мъчат. – Защо ги изпждиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа, с опредълена програма. Който вл-взе там, тръб-ва да изучава предметите, които му се препо-дават, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроците, които й се преподават, тя ще напусне рая. Бащиният дом е раят за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излезе вън от бащиния си дом. Същото се отнася и за сина. Ако синът се занимава с любовни работи и не учи, бащата ще го изшади вън от своя дом.

Казвате: Какво лошо има в любовните работи? Има ли нещо лошо в женитбата? – Нищо лошо няма в женитбата, но, който се ожени, трябва да напусне рая. Женитбата е фалшив надпис. Като се жени човек, да-ват му табела, на която е написано, че влиза вече в Божествения свет, да учи. Вярно е, че човек учи в женитбата, но не е вярно, че влиза в Божествения свет. Ка-


324

кви по-добри уроци може да получи жената1 от мъжа, и мъжът от жената? Какви подобри уроци могат да получат родителите от децата? Докато са малки децата, положението на родителите не е лошо, но като за-почнат да растат, г проявяват своите желания. Те искат да бъдат добре облечени и нахранени, да имат слуги на разположение, да бъдат богати, да разполагат с пари. И ако родителите не могат да задово-лят желанията им, явява се спор между тях. Децата искат обяснение от родителите си, защо са ги родили, щом не могат да задоволят всичките им нужди и изисквания. Светът, в който съществуват такива желания, не е Божествен. Това е свет извън рая. Това е свет на погрешки и на заблуждения В този свет се явяват всич-ки противоречия, недоразумения, изкушения и т. н. В рая нема противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението, Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението.

В какво седи погрешката на Адама и на Ева? Те проявиха непослушание. Змията из-куси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адама да го-опита. Заради непослушанието си те требваше да напуснат рая. Като излезоха вън от раяг родиха два сина: Каин и Авел. Каин уби-


325

Авела. Убийството е първият плод от познаване на доброто и на злото. Каин уби Авела от завист, че жертвата на Авела била приета от Бога, а неговата – не била приета. Каин искал да вземе нещо от брата си. Следователно, когато човек верши никакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брата си. – Как може чов^к да измие своитъ1 гръшки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на любовта. Преди да приложи любовта, човек трябва да я придобие. Нъжой иска да приложи любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Дето е насилието, там няма любов; дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието.

И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете любовта, която носи щастие и блаженство за вашитъ' души. Да обичаш някого, както трябва, това значи, да имаш най-малката възможност към придобиване на любовта. Като обичаш едного, ти ще разтво-риш сърцето си за всички. Това значи, да придобиеш любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отива ш към съвершенство. Съвершеният човек включва в себе си всички живи същества. Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо. Неопитният и млад художник избира един ограничен кът от природата за лзбект на своята работа. Затова, именно, него-


326

вите картини са, еднообразни. Опитният и виден художник избира различни м^ста от природата, с голям мащаб, вследствие на което картините му са разнообразни и многобройни. Колкото повече се сверзва художни-кът с природата, толкова по-еъвершен става. Колкото повече художникът обикаля природата, толкова по-здрав, по-добър и по-зна-мените става.

Защо трябва да обичаме? – Да придобиете онова, което н-вмате, и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате нтжои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четверта категория хора ще св-втнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите. Наистина, слушали сте да казват за нтжого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа.

Някой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любов. Този чов"бк жи-в"Бе в физическия свет. Друг казва, че се задоволява, когато чувствува, че обича. Този чо-век живее повече в духовния свет. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, ко-„ гото обича. Този човек живее в Божествения свЬт. За да бя.де любовта ви пълна, трябва


327

да съедините тритъ1 св^та в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота.

Коя наука наричаме истинска? Колко е голъ-ма тя? Истинската наука не се заключава в много томове, но в обясненията, които дава за същината на нещата. Тя включва в себе си въпроситъ1 за произхода на човека, за причинит-в, по които той се е поляризирал, за произхода на неговия дух и ум, за произхода на неговото сърце и на неговата душа, за разликата между човека и животнитъч Човек живее и работи главно за ума си, а животното – за тЪлото си. Ако знанието на истинската наука се напечата, едва ли ще се сьбере в 999 книги, големи като Стария и Новия Завет. Там е описано и обяснено, защо от яйцето на кокошката в 21 ден излиза оформено вече пиле, а чове-шкият заро-диш на 21 ден е едва четири милиметра. В продължение на 56 деня човешкият заро-диш нараства на шест сантиметра, когато агнето и котката носят малките си 56 дни. В 56 деня тъ1 са вече оформени и се раж-дат. Значи, процесът на физическото разви-< тие в човека е бавен, а в животнитъ" – бърз. Много време и много енергия отиват за съграждане на човешкия мозък, понеже е сложен апарат. Мозъкът е създаден от особена материя, която се дели на три качества: от едната материя е създадена основата на мозъка, от ьтората – задната часть


328

на мозъка, а от третата – предната част. Ако разгледате отделно предната част на мозъка, ще видите, че и тя е съставена ог няколко качества материя: материя на долната част на мозъка, на средната, на горната и на най-горната, дето се намират висшите морални чувства.

Казват за някого, че е милостив, ми-лосърден човек. Знаете ли, каде се намира милосърдието в човека? То се намира в предната и горна част на челото. Челото на милосърдния човек е доста повдигнато. Ако челото на човека е наклонно, като покрив на къща, този човек не е много милостив. Казват, че майката е милостива. Такава милост имат всички животни към своите малки. Милосърдният човек е такъв към всички животни и към всички растения. Той цени човека, но цени и цветето. Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на_човека и да внесе известно разположение у него. Уханието на цветята не е нищо друго, освен прилежанието на човека. Цветето се развива при неблагоприятни условия, но пак се справя с тях. То излиза от земята, от калта на живота, но веднага облича своята царска премяна и разнася своето ухание надалеч. Не може ли и човек, като малко растение, да проявява прилежанието си в всички случаи на живота и да расте нагоре?

Сегашният човек заема централно място в живота. Той се счита за царски син,


329

за светия, а при това го виждате окъсан, полугол, с петна на дрехите си. Аз не в-вр-вам в светия, на когото дрехата е окъсана и нечиста; аз не въфвам в светия, на когото ръцете и краката са кални и нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ноктите са нечисти; аз не вервам в светия, на когото ушитЕ са заглъхнали; аз не вярвам в куц и в слЪп светия. Т-взи хора могат да се пред-ставят за светии, но не са светии. Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен чо-вЪк. Дето мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светиите като старци, с бЪла коса и бъ\ла брада. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина. Има старци, но те са само на небето и са 24 на брой. Те седат около престола на Бога.

Сега, като слушате да говоря така, ще кажете, че това не е лесна работа. – Да, новото учение не е за деца. То е и за деца, но разумни. Ако сте възрастни, ще хверлите бра-дите си и няма да мислите за старост. Ще станете деца, които са готови да учат, да възприемат новото. На колкото години да сте, ще учите прилежно. Какво представят човечи-китт> години в сравнение с една слънчева година? Какво представят сто земни години по отношение на 20 милиона години, през което време слънцето се завертва един път около своя център? Въпросът за старостта


330

е относителен. Той има отношение към съзнанието на човека. Годинит-б се опред-влят от знанията, от опитностите на човека. Стар е онзи, който има знания, който е придобил мъдрост. Точилото се верти много пъти около своята ос, но може ли да се нарече старо? От дълго употребление то се изтрива, но никакви знания не е придобило. Щом н%ма знания и опитности, точилото не е старо.

Казвате, че сте остар-вли вече, а не знаете, къде ще отидете. То е все едно да пита някой, къде е университетът, а пък не е готов за него. Щом не може да прочете надписа на университет а, той не е за там. – Ама, кж.де е духов-ният свет? Ти носиш духовния свет в себе си, а не знаеш, къде е той. Ти носиш една книга в ръката си, а не знаеш да четеш. Тури ръката на сърцето си и ще на-м-вриш духовния св-бт. Пулсът на сърцето е духовният св-бт в човека. Както пулсът на сърцето у всички хора не е еднакъв, така и духовният свт/г не е еднакъв за всички хора. Общо, сърцето прави 72 удара в минута, но все пак има разлика при различните хора. Запримъф, пулсът на добрия човек се различава от пулса на учения и т. н.

Какво представя пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: Учи, работи, прилежен бъди. Като се разгн-в-виш, пулсът пак казва: Не се смущавай! Вади спокоен. Като се разбол-веш, пипни


331

пулса си. Той ще ти каже, какво трябва да правиш. Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния св-бт в себе си, а го търсите вън нЪкъде. Ако не разберете сърддето си, никога н"Бма да разберете духовния свет. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърдде, т. е. малкият духовен св-бт, който е в вас.

И тъй, когато искате да знаете, какво е положението ви в Божествения свет, турете ръката си на челото. Вие пренебретеате тия н'вща и се занимавате с математика, с философия, с финансови науки, с право и т. н. И това е добре, но освен вашата математика има жива математика, която определя отношенията ви с хората. Според тази математика, всеки човек е известно число, което вие трябва да знаете. Като знаете числото на човека, ще знаете, какви сили работят в него. Някои хора представят щастливи числа, а други – нещастни. Добре е, когато започвате никаква работа, да сръчцате хора от щастли-вите числа.

Желая ви да бъдете прилежни, да ср-в-щате добри хора на физическия, в духовния и в Божествения св-бт. Когато срещнете нЬ-кой човек, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. – Защо ви поздравява? – Той иска да ви каже, че е отъ-


332

нашите хора, т. е. той е с нас, а не против нас. Радвайте се на всички хора, които са с нас. Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи.

Сега, аз не искам да хверлям много пъти мрежата си. Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. ВсЬко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представят предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гн-бвът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, как да се справяте с гбх. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. – Какво трябва да прави човек, когато се разгневи? – Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мъж, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще евче дърва. Който работи на физическия св-бт, разширява главата си; който работи в духовния и в Божествения свет, прави главата си по-дълга и по-висока.

И тъй, мислете, за да направите челото си красиво; чувствувайте, за да предадете ме-


333

кота на лицето и на очите си; работете, за да направите тялото си пъргаво и пластично. Челото е Божественият свет, носът – ду- } ховният, а брадата – физическият. Като работи с мисълта си, човек създава челото – Божествения свет. Като работи с сърцето си, човек създава света, който заема областта от веждите до верха на носа. Като работи с волята си, човек създава областта, която се намира от носа надолу. С други думи казано: когато мисли, човек създава челото си; когато чувствува, създава лицето си; когато работи с волята си, човек създава брадата си.

Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да ра-ботят върху челото, лице го и брадата си, т. е. да създават своя умствен, духовен и физически св-бт. Като работите върху тази задача, вие ще се ползувате едновременно и от трите св-вта.

Обичайте ума си I Обичайте сърцето си! Обичаите и тялото си ! Обичайте добрите хора ! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свет, който се подържа от Божествените енергии на възвишените сватове.


334

Нека останат в ума ви трите думи:

вслушване, прилежание и изпълнение.

Т. м.

21. Беседа от Учителя, държана на 30 ав-густ, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгр-вв.