от ПорталУики
Версия от 22:36, 19 април 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Беседи

Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)

КНИГА: Служене, почит и обич

Разумност и доброта

Т. м.

Чете се резюме на темата: „Изкуството като възпитателно средство“.

Съвременните хора се оплакват, че пътят, по който вървят, не е гладък. Чудни са хората! Възможно ли е човек да върви по път, който да бъде навсякъде гладък? Ако отидете в един град, ще видите, че някои улици, обикновено в центъра, са гладки, павирани, а в крайните квартали са неравни, каменисти. Ако се качвате на някой планински връх, докато стигнете върха, ще се натъквате на равни и на неравни пътища, каменисти и меки, покрити с трева. Ако на физическия път срещате неравни и равни места, колко повече ще срещате такива пътища в духовния или психическия си живот! Невъзможно е пътят на човека да бъде еднакво гладък. Защо хората търсят гладък, равен път? Защото по естество са склонни да търсят лесния път. Други казват, че търсят гладък път, защото товарът им е голям. Кой ги кара да носят голям товар? Щом тръгвате на път, не взимайте със себе си голям товар. Само в изключителни случаи можете да носите голям товар.

Представете си, че ви предлагат три торби: едната е пълна с пясък, втората – със злато, а третата – със скъпоценни камъни. С коя от трите торби ще се нагърбите? Това зависи от разбирането. Ако човек разбира цената на златото и на скъпоценните камъни, ще предпочете една от двете торби, но никога няма да вземе торбата с пясъка. Обаче, ако не разбира цената на златото и на скъпоценните камъни, той ще вземе торбата с пясъка. Да се стреми човек към златото, или към скъпоценните камъни, това значи, да се стреми към някоя голяма, велика идея. Има смисъл човек да се стреми към велики идеи, но ако може да ги реализира. Не може ли да ги реализира, за предпочитане е да се заеме с реализирането на някоя малка идея. За предпочитане е малкото благо, но разумно използвано, отколкото голямото благо неразумно използвано. Има ли смисъл да храните слон, без да се ползвате от него? Знаете ли, колко храна е нужно за един слон? Слонът изяжда на ден около пет крини ориз. Ако не можете и не знаете, как да го използвате, по-добре го дайте на някой, който знае, как да се справи с него.

И тъй, стремете се към постижими неща. Например, постижимо е човек да бъде добър. Доброто е вложено в човека. Добрият човек е всякога здрав. В този случай, има смисъл да бъде човек добър. Ако не е добър, не може да бъде здрав. Болният човек не може да бъде добър. Често слушате да казват за някой лош човек, че като се разболее, ще омекне, ще стане добър. Тежко на този човек, който чрез болестта може да стане добър! Той временно е добър. Щом оздравее, пак проявява лошавината си. Всеки може да стане добър. – Кога? – Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено в него. И замръзналата змия е добра. Стопли ли се, тя показва естеството си. Зимно време, когато прекарва зимен сън, и мечката е добра, но щом се събуди, тя проявява своето мечешко естество.

Често хората говорят за неуспяване в своите идеи и отдават всичко на сиромашията, на условията и т. н. Липсата на пари, както и условията, не са причина за неуспеха на хората. Що се отнася до неуспеха в идеите, погрешката се заключава в незнанието на човека. Той не знае, как да ги приложи. Както в механиката човек трябва да знае, как да впрегне известни принципи на работа, така и в идейния свят идеите трябва да се прилагат. За да се приложи една идея и да даде плод, преди всичко тя трябва да е любима, точно определена и съвместима с условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непременно ще донесе известно благо на човека. Като знаете това, никога не дръжте в ума си някоя велика идея като слона. Слонът мисли ли за човека, т. е. за господаря си? Колкото слонът мисли за своя господар, толкова и идеите, и желанията мислят за човека. Човек мисли за тях, но те не мислят за него. Когато детето умре, майката и бащата ли плачат за него, или то плаче за тях? Майката и бащата плачат за умрялото си дете, а то не плаче за тях. При раждането на детето е точно обратно: майката и бащата се радват, а детето плаче.

Човек се радва и плаче за неща, с които е тясно свързан. Обаче, за неща, с които не е свързан, той нито плаче, нито се радва. Ако някой тегли пръста на ръката ви силно, вие усещате болка и страдате. Защо? Пръстът е тясно свързан с вас. Ако някой бръкне в джоба и вземе парите ви, вие няма да усетите никаква болка, вследствие на което няма да страдате. После ще дойдат страданията. Защо? Защото отсъствието на парите ви лишават от неща, с които сте тясно свързани.

Сега, да се върнем към въпроса за товара. Кога и с какво трябва човек да се товари? Човек трябва да носи на гърба си само такъв товар, който никой не може да му отнеме. Какъв смисъл има да носи на гърба си знание, което след десетина години ще изгуби? Някой минава за философ, за адепт, за учен, но след няколко години изгуби философията, учеността, адептството си. Това показва, че нито учеността, нито философията, нито адептството на този човек са истински. Човек трябва да се стреми към постигането на такива неща, които никой не може да му отнеме. Следователно, стремете се към идеи, на които да разчитате всякога. Такава идея е благо не само за вас, но за цялото човечество.

Помнете сега правилото, което ви дадох: Постъпвайте с хората така, както искате да постъпват с вас. Като имате предвид това правило, за десет дена приложете следната задача: Като срещнете някого, познат или непознат, близък или далечен, поздравете го вътре в себе си, като му пожелаете нещо добро. Ако успеете да отправите към него своето пожелание за нещо добро, той ще се зарадва, че срещнал един добър човек. Погледът ви, разположението ви към него трябва да бъдат чисти. Това е истинската обхода, истинското отношение между хората. Ако това отношение стане втора природа за вас, вие ще дойдете до онази вътрешна красота, която ще се отрази на лицето ви, както и на цялото тяло. Че е така, вижте, какво става с крадците и разбойниците, които живеят с мисълта да обират хората. В няколко години само те изгубват красотата на своите линии и се обезобразяват.

Какво се иска от човека, за да възстанови своята първоначална красота? Той трябва да пази своя вътрешен мир и спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърчава. Защо трябва да бързате? За всяко нещо има определено време. Кога цъфтят и зреят черешите в умерения пояс? През април цъфтят, през май зреят. Природата е определила време и място за реализирането на всяко нещо. Следвайте нейните закони и не се безпокойте. Бъдете разумни като природата, но никога по-разумни от нея. Това е изказал Христос със стиха: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си“.

— Само Божията Любов носи пълния живот.

24. Лекция от Учителя, държана на 21 февруари, 1930 г. София – Изгрев.