от ПорталУики
Версия от 21:44, 24 март 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Неделни беседи

1916

Сила и Живот - том I

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN: 954-739-734-6

Ти знаеш

Неделни Беседи, 01.10.1916 Неделя, София

“И рече ми: Сине человечески, могат ли тези кости да оживеят? И рекох: Господи Иеова, Ти знаеш”. Книга на пророка Йезекииля 37: 3

“Могат ли тези кости да оживеят?” Може да се запитате каква тайна се крие в това изречение. Ще си кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кост е това”. Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят?” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение. Ще запитате може ли живот без движение. В метафизичен смисъл това значи безсъзнателен живот. Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”. Костите представляват израилския народ, разпокъсан от лошия живот. И понеже няма единство между отделните личности в него, те са мъртви. Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено. Според окултистите, вътре в тях е скрит новият живот и когато човек дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито в тях. Ето защо пазим костите на своите близки. Някои казват: “За мене е безразлично какво ще остане след смъртта ми”. Но вън от своите кости, човек е нищо.

Сега, човек трябва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нещо неизбежно, необходимо, а не като на проста случайност. Например, от геометрията се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, която представлява движение в една посока. Тя е сбор от много точки, т. е. много движения, които я образуват. Следователно, нашата мисъл може да се движи само по една права линия. Ако си представим, че живеем в една точка и мисълта ни се движи все по права линия, тогава нямаше да имаме никакво понятие за света – човек би казал, че вън от правата линия нищо не съществува. Затова има същества на Земята, които имат понятие само за едно нещо. Но когато точката се движи, образува права линия, която е жива, и ако един ден реши да измени посоката си по своя перпендикуляр, тя ще образува плоскост. Плоскостта е образувана от милиони прави линии. Тъй че, има и други същества, които разбират, че светът се движи не само в една посока – по дължина, но се движи и по широчина. Такива понятия има, например, охлювът, за когото съществуват само две измерения. Разбира се, и плоскостта е жива, защото в Природата всичко е живо. И ако тя се придвижи, ще намери друго измерение – височината и тъй ще се образува куб. Вие сте същества с три измерения и философите мислят, че вън от трите измерения нищо не съществува. Обаче има същества, които се движат в още по-високи измерения. Ако кубът се придвижи в друго, четвърто направление, то и целият свят ще се раздвижи и ще се образува тесаракт. Този четвърти перпендикуляр се движи по посока, която не можем да си представим.

Следователно, преди да може да разбира нещата, човек е като една мъртва кост, т. е. той е същество от едно измерение. Господ пита: “Тези същества могат ли да се изменят и да образуват същества от две и три измерения?” И каза Господ: “Пророкувай!” Само когато човек започва да говори, само тогава започва да разбира нещата. Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости. Всеки човек е една кост. Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира. Мойсей е казал, че първоначално Господ е направил човека от пръст – тогава човек е бил способен да се движи само в една линия. Когато човек е бил направен от кости, дадена му била способност да се движи в три измерения, но тогава още е бил мъртъв. Едва след като Бог му вдъхнал в носа, оттогава човек започнал да мисли. Затова днес дишаме през носа и само тогава мислим. Например, у една жена се явява мисъл, че мъжът й не я обича, което значи, че тя върви по права линия. В този случай тя трябва да се спре и да образува една плоскост в мислите си. Само тогава ще се разбере с мъжа си. Иначе и мъжът, и жената ще вървят по права линия и няма да се срещнат. Когато Мойсей поиска да види Господа, Той му каза: “Лицето Ми не можеш да видиш, но ще видиш само една част от Моята дреха, иначе ще изгориш”. Философски това значи: понеже живее в света, човек не може да разбира нещата, затова вижда само една част от него.

И така, за да изменят състоянието си, костите трябва да се умъртвят. Тези кости бяха мъртви, но само Бог знае дали могат да придобият по-висок живот. Щом начене да им се говори, те започват да се събират, да образуват мускули и нерви, но все още не могат да мислят. За да започнат да мислят, трябва да дойде Дух от четирите ветрове, от четирите страни, т. е. трябва да съществува четвърто измерение. Докато живее в три измерения, човек не може да разбере какво значи духовен живот. Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът. Така мисли и жабата, и охлювът, и човекът. Ако отида на лозето да копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва. Да се свърши светът значи да се свърши Животът. Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия. Когато започнат да се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е. свърши се положението ни като кости на полето. Но след това те започват съзнателно да се движат.

Съвременните хора могат да се оприличат на героя от следния анекдот. Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”. Животът е магарето, но ако аз не съм, това е един юлар. Юларът означава човек да живее с мисъл, вътре в която да няма никакво съществуване.

Господ казва: “Тези кости ще оживеят”. Когато пророкът говори, това е Духът Христов. Понякога и вие може да сте изпадали в такова състояние на вцепенение, когато човек мисли, чувства, но не може да даде знак, че е жив. Съзнанието може да съществува вън от света, но да се движиш, значи да живееш. Когато човек се събужда сутрин, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсеяно, човек е една мъртва кост. Това е една малка аналогия: нашите мисли може да са разхвърлени като тези кости, може да плачем и да казваме: “Какъв смисъл има животът?” Човек се намира в положение на пророка, на когото мислите са като мъртви кости. А Господ казва: “Сине человечески, твоите мисли може ли да живеят по полето?” Тогава човек започва да разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи!” Когато човек мисли, че Господ знае, тогава Той му казва: “Говори!” Когато Господ изпратил Мойсей при фараона, той не искал да говори, понеже пелтечел. Тогава Господ се разгневил и казал да дойде брат му Аарон. И за да накара Мойсей да говори, Аарон отстъпил мястото си Мойсею. Всеки е Мойсей и Аарон, т. е. душа и дух – така човек ще избави себе си. Някой път душата се обезсърчи. Например, мома се разочарова от някой момък, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва: “Свърши се моят живот”. Всеки от нас е излъгана мома или момък. Това е грехопадението. Когато дойде Дяволът, хората се увлякоха по него и после човек остана нито с Дявола, нито с Бога. Господ пита пророка: “Може ли тези мъртви мисли, желания и действия да оживеят?” Пророкът казва: “Ти знаеш, Господи”. И след като Духът дошъл, костите станали едно велико войнство.

Сега, за да могат да се определят, нещата трябва да имат качества в себе си. Съвременните физици казват, че електричеството има две течения – чрез въздуха и чрез земята. Когато има движение отгоре, трябва да има едно движение отдолу. Следователно, у човек, у когото няма кости, Божествената мисъл не може да работи. И понеже тази сила е живот в скрито състояние, това движение трябва да излезе вън от костите. Човешката мисъл не спада към триизмерните неща. Чувствата спадат към четвъртото измерение, мислите спадат към петото, а съзнанието – към шестото измерение. Един ден, когато бъдем между Ангелите, те ще ни учат на тези измерения. Ние живеем в три свята, а според кабалистите, има общо десет свята. Човек живее в третия свят, а Бог – в десетия. Това е една велика философска мисъл. След като сме живели милиони години, ние сме дошли едва до третия свят, а още много години са потребни, за да дойдем до десетия свят.

Прелестта на света е в това, че е безпределен и няма да дойде ден, когато човек ще каже, че всичко знае. От тази гледна точка, във всичко има съзнание. Например, в един камък има съзнание на камък. Цвете, охлюв, човек, Ангел – всичко живее със свое съзнание. Човек разбира това, но нека се опитаме да влезем в общение с някое дърво, например. За нас то е дърво, но си има свой живот. То мълчи, не говори, но знае всичко, защото го е научило, когато е било горе на Небето. Затова дърветата сочат нагоре – когато човек се качи горе, тогава ще научи всичко. Съвременните учени разглеждат една ябълка от какви химически елементи се състои, но в нея има нещо, което те не могат да открият. Животът не се състои само от тези елементи, а има и нещо друго, което трябва да се изучи. Например, едно време се мислеше, че електричеството може да се пренася само по жици, а днес вече се знае, че може и без тях.

Има два свята – физически и Духовен. Човек е както в духовния, така е и във физическия живот. Хората вървят отгоре надолу. Днес мислят, че културата върви отдолу нагоре, но аз оспорвам това и казвам, че ябълката се храни не толкова от соковете, колкото от Слънцето. Например, в продължение на няколко години едно дърво нараства на тегло до двадесет килограма и всичко това то е взело не от земята, а отгоре. Ние всичко вземаме отгоре, т. е. отвътре – от един свят, който е много по-широк от външния. Можем да го уподобим на един конус с върха надолу – върхът е външният, а основата е вътрешният свят. Ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така.

Който се е решил философски да изучава религиозните въпроси, трябва да е много спокоен. По времето на един от турските султани се навъдили много дембели*. Един ден той пожелал да разбере кой от всички е най-голям дембел и заповядал да запалят зданието, в което били те. Уплашени от пожара, всички дембели се разбягали, а само двама останали вътре. Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря си и го запитал какво да правят. Оня му отговорил: “Как не те мързи да говориш?...”

Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат. Среща я един човек и я пита къде отива. – “Отивам в Багдат да взема хиляда души”. Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души. Когато се връщала, среща я пак същият човек и я запитва колко души е взела. – “Двадесет хиляди” – отговорила тя. – “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш?” – “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх”...

Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят. Под “пари” се разбира всичко, с което може да се помогне – и знание, и чувство, и желание. В нас трябва да оживеят и нашите мисли и чувства. Затова Господ казва на всеки: “Говори на себе си, говори на твоите мъртви мисли, желания и действия!” Така в тях постепенно ще се забележи някакво движение, някакъв живот. Има ли майка, която да носи детето си и да не страда? Страда, но затова пък в нея се образува нов живот. Щом дойде Духът, тогава човек ще разбере защо е тук, на Земята, и ще види колко е хубаво да живее, да страда и да умре, да излезе от този свят и да живее в друг, където хората ще се разбират помежду си. Ние, днешните хора, сме от първо, второ и трето измерение, защото у нас няма постоянна Любов, а само временна. Любовта в нас трябва да оживи душата ни, да укрепи сърцето и Духа ни. Така казва Христос: “Ако съм с Господа, и в ада ще ми е добре, но ако съм без Него в Рая, защо ми е той?”

Нека Господ бъде с нас. А Той е в нас и с нас. Когато Господ ни каже: “Говори!”, ние трябва да говорим. Ние искаме да изправим света, както изправяме себе си, но само разумният живот изправя човека. Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се употреби разумно, е лоша мисъл. И обратното. В съвременната наука има много такива примери. Например, въглеродният двуокис, който задушава хората, за растенията е приятен и необходим – дава им въглерод за храна, а се отделя кислород. Така че, едно нещо за нас е вредно, а за други е полезно. Дай греховете си на растенията, а вземи от тях чистото. Следователно, човек не трябва да се оплаква. Така казва и Писанието: “Дай си греховете на Господа”. Когато Господ вземе греховете ни, Той пита: “Тези кости може ли да оживеят?”

И така, всеки трябва да си каже: “Господ Иеова казва всички мисли и желания, всички кесии да се отворят за нашите ближни”.



  • - Дембел, дембелин (тур.) – ленив човек (бел. ред.)

Неделни Беседи 01.10.1916 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство