Мисли: Мисли

Изживяване на път със сърце

Thu, 22 Jan 2004 00:37:27 +0000

Всички други духовни учения са напразни, ако не можем да обичаме. Дори най-екзалтираните състояния и най-изключителните духовни постижения са маловажни, ако не можем да бъдем щастливи по най-елементарните и обикновени начини, ако със сърцата си не можем да се докоснем едни други и до живота, който ни е даден. Важното е как живеем. Ето защо е толкова трудно и толкова важно да си поставим този въпрос: „Изживявам ли пътя си пълноценно, без съжаление ли живея?", така че в последния ден от живота си, когато и да е той, да можем да кажем: „Да, аз изживях пътя си със сърце."

Духовен живот

Thu, 22 Jan 2004 00:35:55 +0000

Духовният живот може да изглежда сложен, но в същността си не е такъв. Можем да намерим яснота и простота дори насред този сложен свят, когато открием, че това, което сърцето ни придава на живота, е най-важното. Обичаният дзен-поет Рьокан обобщава това с думите: Дъждът е спрял, облаците са се пръснали и времето отново е ясно. Ако сърцето ти е чисто, всички неща в твоя свят са чисти.... Тогава луната и цветята ще те водят по Пътя.

Движението на Обичта

Thu, 22 Jan 2004 00:34:02 +0000

Копнежът по обичта и движението на обичта стоят зад всичките ни дейности. Щастието, което откриваме в живота, не идва от притежаване или собственост, нито дори от знание. То е откриването на тази способност да обичаме, да се отнасяме с обич, свободно и мъдро към целия си живот. Тази обич не иска да притежава, не е властна и обсебваща, а произлиза от собственото ни усещане за душевно равновесие и за връзката ни с всичко. Затова тя е щедра и будна и зачита свободата на всички същества. Чрез обичта пътят ни може да ни доведе дотам да използваме дарбите си, за да лекуваме и да служим, да създаваме мир наоколо си, да почитаме святото в живота, да благоговеем пред всичко срещнато и да желаем доброто на всички същества.

Обичта - източник на енергия

Thu, 22 Jan 2004 00:32:31 +0000

Един път със сърце трябва да включва също уникалните ни дарби и творчески способности. Външният израз на сърцето ни може да е писането на книги, издигането на здания, създаването на начини, по които хората да служат един на друг. Той може да бъде учителството или градинарството, професията на сервитьора или музиканта. Каквото и да изберем, творенията на живота ни трябва да идват от сърцето ни. Обичта ни е източникът на всяка енергия за създаване и свързване. Ако действаме без връзка със сърцето, дори най-важните неща в живота ни могат да станат бездушни, безсмислени или стерилни.

Духовна радост и мъдрост

Thu, 22 Jan 2004 00:30:51 +0000

За да обичаме пълноценно и да живеем добре, се изисква да си дадем сметка в края на краищата, че нямаме никакво притежание или собственост - нито къщите ни, нито колите, нито тези, които обичаме, нито дори собственото ни тяло. Духовната радост и мъдростта не идват от притежанието, а от способността ни да се отворим, да обичаме по-пълноценно и да бъдем подвижни и свободни в живота.

Преценка на обичта

Thu, 22 Jan 2004 00:29:18 +0000

Когато преценяваме дали сме обичали, както трябва, и дали сме живели пълноценно, можем да видим начините, по които нашите сърдечни връзки и страхове са ни ограничавали и можем да видим много възможности сърцата ни да се отворят. Дали сме си позволили да обичаме хората наоколо си, семейството си, земята, на която живеем? И дали сме се научили също да се разделяме? Дали сме се научили да преминаваме през превратностите на живота с благосклонност, мъдрост и съчувствие? Дали сме се научили да прощаваме и да живеем чрез сърцето, а не като произнасяме оценки и присъди?

Най-дълбоките намерения

Thu, 22 Jan 2004 00:27:36 +0000

Поради стреса и сложността на живота си можем да забравим най-дълбоките си намерения. Но когато хората стигат до края на живота си и се обръщат назад, въпросите, които най-често задават, обикновено не са: „Колко имам в банковата си сметка?", „Колко книги написах?" или „Какво съм изградил?" и подобни на тях. Ако имате привилегията да сте с човек, който си дава сметка, че умира, ще видите, че въпросите, които си задава такъв човек, са много прости: „Обичах ли както трябва?", „Пълноценно ли живях?", „Научих ли се да оставям, да се разделям с всяко нещо?".

Дали следвам път със сърце

Thu, 22 Jan 2004 00:26:05 +0000

Когато питаме: „Дали следвам път със сърце?", откриваме, че никой не може да ни даде определение какъв точно трябва да бъде пътят ни. Вместо това трябва да позволим на мистерията и красотата на този въпрос да намери отклик вътре в нас. Тогава някъде изотвътре ще дойде отговорът и ще се породи разбиране. Ако утихнем и се вслушаме задълбочено дори само за момент, ще научим дали следваме път със сърце.

Начало на духовния живот

Thu, 22 Jan 2004 00:22:22 +0000

Когато започваме да водим духовен живот, това, което е от значение, е просто: Трябва да сме сигурни, че нашият път е свързан със сърцето ни. Множество други виждания ни се предлагат на съвременния духовен пазар. Велики духовни традиции предлагат разкази за просветление, благословение, познание, божествен екстаз и за най-висшите възможности на човешкия дух... Макар че обещанието да достигнем такива състояния може да се изпълни и макар че тази състояния действително представят ученията, в някакъв смисъл те са също една от рекламните техники на духовната търговия. Те не са целта на духовния живот.

Прераждане - деца

Thu, 22 Jan 2004 00:07:49 +0000

В САЩ над 40 години документират случаи на деца от цял свят със спомени от минали прераждания. Дете си спомня: "Когато отидох на Небето, Бог ми даде една карта. Всички с такава карта могат да се върнат." Друго дете:"Не исках да се връщам, но Бог ме прати при вас."

Посвещение - Учителят

Thu, 22 Jan 2004 00:03:05 +0000

Едно от най-важните събития в живота на Петър Дънов се случва на 7 март(стар стил) 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотеричната наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” От този момент нататък завършва пътя на Петър Дънов и започва мисията на Учителя Беинса Дуно.

Учителят - френология

Wed, 21 Jan 2004 23:57:03 +0000

През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”. Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България (повече от 11 години) прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции.

Мърчаево - последни беседи

Wed, 21 Jan 2004 23:55:20 +0000

Началото на 1944г., през Втората световна война, Учителя Беинса Дуно се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта”.

Спасяване на евреите

Wed, 21 Jan 2004 23:53:41 +0000

През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици (д-р Методи Константинов, Любомир Лулчев и др.), България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.

Летен лагер - Рила

Wed, 21 Jan 2004 23:52:19 +0000

През 1929г. Учителя Беинса Дуно за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила. От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски.

Паневритмията - 3 части

Wed, 21 Jan 2004 23:47:52 +0000

Паневритмията се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. През това време на годината човек има най-добри условия да влезе в разумно взаимодействие и обмен със силите на природата.

Паневритмия - зараждане

Wed, 21 Jan 2004 23:46:42 +0000

Паневритмията е дадена и е постепенно дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г.

Паневритмията - разумна обмяна

Wed, 21 Jan 2004 23:45:03 +0000

Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа.

Утринните слова

Wed, 21 Jan 2004 23:43:41 +0000

През 1930г. Беинса Дуно открива Утринните слова - течение беседи достъпни за широк кръг от хора. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева.

Младежки събори

Wed, 21 Jan 2004 23:42:05 +0000

Поради големия интерес на младежите към учението на Беинса Дуно, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.

МОК и ООК

Wed, 21 Jan 2004 23:40:32 +0000

През 1922г започва изнасянето на две основни течения лекции в Школата на Беинса Дуно - Младежки Окултен Клас (наречен още Специален) и Общ Окултен Клас.

МОК - начало

Wed, 21 Jan 2004 23:38:56 +0000

На 24 февруари 1922г. започват занятията на Младежкия окултен клас - лъч от езотеричната Школа на Беинса Дуно. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени от Учителя. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание.

Изгревът

Wed, 21 Jan 2004 23:35:14 +0000

През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници. През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път.

Заветът на Цветните Лъчи

Wed, 21 Jan 2004 23:33:43 +0000

През 1912г., Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”

Призвание към народа ми

Wed, 21 Jan 2004 23:31:57 +0000

През 1898г. Беинса Дуно изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия.