зора на светъл нов живот;

с великолепие огрява

поспрелия се наш кивот.

В новия светъл тоз живот,

живот на Любовта;

в новия светъл тоз живот,

живот на Благостта;

в новия светъл тоз живот,

живот на Радостта.

И птички въздуха изпълнят

с възторг и сладки песни в хор,

хармонията да допълнят

в големия небесен двор.

В новия светъл...

Трепти зората лекокрила

и буди нашите души;

като любяща майка мила

подканя всекиго: “Стани!“

В новия светъл...

Лъчи от Любовта ни вливат

в гърдите жива топлина,

със сладка вяра ни повдигат

в крепост и виделина.

В новия светъл...

О, тез лъчи от Бога идат,

те пълнят нашите сърца

и шепнат сладко как Той вика:

“Елате, моите деца!“

В новия светъл...

прекрасно благо – нов живот.

И сее той, и тихо пее

пред всеки дом и всеки род:

“Безценен дар е Любовта,

красиво чувство – обичта,

и благо дело – милостта,

обилен извор – мъдростта.“

И който чуе, в миг потръпва

от тоя благ и мил напев;

и просиява, и възкръсва,

и благославя тоз посев.

Безценен дар е Любовта... (2)

Любов Вселената облива,

от обич грее всяка твар,

живот в живота се прелива –

тук няма вече млад и стар.

Безценен дар е Любовта... (2)

зовът на Любовта ние пускаме,

мира на радостта ние викаме:

благ живот в нас да вливаме.

Благ живот в нас да вливаме, (3)

да вливаме, да вливаме, да вливаме,

благ живот в нас да вливаме, (2)

да вливаме, да вливаме, да вливаме!

заради Господа,

душата ми ще се зарадува

в Бога моего.

Защото ме облече

в одежди на спасение,

загърна ме

в мантия на правда,

като жених,

украсен със венец,

като невеста,

накитена със утварите си,

като девица,

преизбрана от другарките си.

предреченият ден Божествен,

на дните диадема

със светлина голяма.

Елате да живеем

във Любовта чудесна!

Елате да приемем

таз благодат небесна,

що живота обновява

и вечно тя го подмладява!

И носи радост за душата,

и прогласява свободата

и мир с Любов пресвята

за всички на Земята.

Елате да живеем...

О, ден прекрасен, вечно благо,

кому за тебе не е драго?

За всичките години

по-скоро обнови ни!

Елате да живеем...

Не забравяй всите Му милости,

не забравяй всите Му благости,

не забравяй всите Му добрини!

Не забравяй милостта Му,

не забравяй благостта Му,

не забравяй обичта Му,

не забравяй Любовта Му!

от дълбок сън ти стани

и веригите вековни

от нозете си снеми.

Любовта е твоя майка,

твоя сила, твой пилот –

тя ще те изправи крепко,

тя ще ти дари живот.

Напусни затвори тъмни,

вън е вредом светлина –

мир и радост те очакват

и блажена сетнина.

Любовта е твой учител,

живо слово да ще ти –

на добро ще те научи,

в мъдрост ще те посвети.

И на брата си продумай

сладка дума с подтик нов –

ти сърцето му да стоплиш

с твойта искрена любов.

Любовта е твой спасител,

нея в помощ призови –

тя душата ти от гнета

скоро ще освободи.

тя живота ражда

и пресвята длъжност

в него кротко всажда.

Все напред да ходи

в стремеж към доброто,

що е съвършено

горе на Небето.

Работи със нея

в милости желани,

помощта носи й

за души страдални.

И туй непрестанно

върши тя самата

като нежна майка

всекиму в душата –

постоянно сади

семенцата драги,

от които никнат

добрините благи.

Работи със нея...

Таз велика тайна

кой добре разбира,

свойта душа мила

сутрина разкрива,

както кринът бели

на роса небесна

и на слънчевата

светлина чудесна.

Работи със нея...

Слънцето, което

оживотворява,

овреме човека

топло озарява,

буди и възраства

в него семенцата

и му пълни тайно

с добрини душата.

Работи със нея...

Плодове тъй сладки,

в Любовта узрели,

най-блажен ще бъде

тоз, който ви вкуси.

В жилища небесни

вечно ще живее,

пред престола Божи

песни ще да пее.

Работи със нея...

и Господ ще те оживи;

стани, стани –

и Господ ще те възкреси;

стани, стани –

и с Любовта започни;

стани, стани –

и Истината облечи!

В Истина се облечи

и със нея все гради,

тя ще те и обнови,

и с Дух ще те озари.

за какво гориш и тлееш?

– Словото Ти, Боже, чакам,

и обилната Ти милост –

за тях страдам и копнея.

И гладувам, и жадувам –

тях очаквам денонощно.

Ти ме, Боже, благославяй,

при Теб близо аз да бъда

и утеха в Теб да найда.

Твоя светъл лик да гледам

и величието Твое,

да науча Теб да любя.

таз Любов към Тебе, Боже,

да намеря мощна сила.

Във подвизи, съвършенство

да познавам милостта Ти,

превеликата Ти тайна,

що разкрива на човека

суетата на живота.

Всичко грешно на Земята

е преходно, мимолетно.

Само Ти си вечен, Боже:

Тебе хвалим, Тебе славим,

Теб ще славят вековете.

защото чакам всеки ден.

За теб копнее мойто сърце

и в пътя си съм изморен:

ти носиш ми живот блажен.

Живот блажен, живот блажен,

блажен, блажен, живот блажен,

ти носиш ми живот блажен.

Огрей Небето и Земята,

лазурни поднебесен шир,

развесели ми днес душата

в трептенията си безспир.

О, дай ми тоз живот и мир!

Живот и мир, живот и мир,

и мир, и мир, живот и мир,

о, дай ми тоз живот и мир!

Единствено си ти, което

изпълваш всичко със любов

и подновяваш всичко вехто:

светът чрез теб ще бъде нов –

ти вечно си света, Любов.

Света любов, света любов,

любов, любов, света любов,

ти вечно си света, любов.

цял свят да шуми!

Шумят сърцата человешки

всред своите идоли и грешки

шумят безспирно умовете,

голям е прилив в'домовете.

Шуми, аз слушам

цял свят да шуми.

И вятър вее,

където си ще.

Листата горски отговарят

на неговия зов, повтарят

любимата си песенчица,

игрива като ладанчица.

И вятър вее,

където си ще.

Мой ветре, буйно

задухай сега!

Носи Божествената влага

и освежаваща прохлада;

пречиствай задушливи хижи,

разсейвай тежки земни грижи!

Мой ветре, буйно

задухай сега!

Задухай, ветре,

света разведри!

При чисти мисли и нежни чувства

цъфтят Божествени изкуства;

навред да просияе радост,

навред да диша свежа младост.

Задухай, ветре,

света избистри!

облян с лъчи от небесата.

Там чисто изворче шурти

и в химн излива си душата,

душата, душата,

и в химн излива си душата.

Към него пътник уморен

усилно се стреми с надежда.

С дълбока скръб обременен,

той нов живот си там отрежда,

отрежда, отрежда,

той нов живот си там отрежда.

И пита той: “Да пийна ли

от твоята водица чиста –

да освежа очите си,

душа си страдна да очистя,

очистя, очистя,

душа си страдна да очистя?

Да отпочина ли; ръце,

лице, нозе си да измия

от тоз световен прах; сърце,

покрито с рани, да разкрия,

разкрия, разкрия,

покрито с рани, да разкрия?“

“Склони, о, пътниче злочест,

глава си морна; утолявай

безмерната си жажда днес

от мен – и в мен се ти надявай,

надявай, надявай,

от мен и в мен се ти надявай!

Гласа ти мъченишки чух,

приех и твойта жалба мила.

Аз съм велик Божествен дух

и ще ти дам живот и сила,

и сила, и сила,

и ще ти дам живот и сила.

Ела, ела и пий от мен,

о, мило Божие създание!

Настъпи веч последен ден

на всяка мъка и страданье,

страданье, страданье,

на всяка мъка и страданье.“

в чертозите безмълвни

на тайното познание,

с живот и сила пълни.

Кат вихри над горите,

с дух пламен във гърдите,

напред да полетим,

света да обновим!

Земята с чисти мисли

да оградиме здраво,

и злото всепорочно

да победиме с право.

Кат вихри над горите...

На слабите да носим

подкрепа и обнова,

на страдущите – милост

и свободата нова.

Кат вихри над горите...

Във бездната да слезем,

хоругва да поставим

и падналите братя

от мъка да избавим.

Кат вихри над горите...

Тогава да отворим

на новий град вратите,

в Иерусалим да влезем –

света на Светлините.

Кат вихри над горите...

аз ще служа до конца.

Той за мен е път отворен,

що ме води към Отца.

Господи, Ти мой Учител,

в стъпките си ме води,

и кат мощен покровител

всякога към мен бъди.

Дай ми Твойта Мъдрост свята

и Божествена Любов –

за любов към всички братя

винаги да съм готов.

И във дни на изпитание

Ти бъди ми канара –

тъй за Тебе ще живея

и за Тебе ще умра.8

И когато стана жител

на невидимия свят,

о, любезни мой Учител,

дай ми Твойта благодат!

чудно пременена, пълна с хубост майска;

билки и дървета, в красота развити,

с изобилна рожба всякога покрити. (2)

Всичко драго, мило и в любов живее,

и цъфти, и върже, и расте, и зрее.

Пролет, лято, есен и през цяла зима,

откогато хора на Земята има. (2)

И щом пътник морен мине край градина,

всяко живо клонче весело му кима –

плодове узрели без корист предлага

с непресторна нега и усмивка блага. (2)

Бедни и богати, здрави или болни,

и по всяко време тука са доволни,

че сменяват в радост грижите, хомота,

и с утеха виждат смисъл във живота. (2)

Затуй, който дири истинска победа,

рай такъв прекрасен нека си отгледа;

няма да се свърши щастие за него,

ще го благославят и земя, и небо. (2)

днес с чисти, трепетни души.

Във песен изливаме сърцата си

и зовем Те, Пресвятий: прости!

Забравяй греховете наши,

обилно нас благослови.

Царю Преблагий на светлите души,

в Царството Си ни приеми!

Там да Те славим през вечността –

един Ти заслужаваш хвала.

Огради ни с милостите Си Твои,

озари ни с Твойта светлина.

на всичките векове,

благословен Баща наш

на светлите духове,

на светлите духове,

на светлите духове,

на светлите духове,

на светлите духове.

в бой за Царя небесни,

Царя на правда, мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

любов, любов.

Слава, слава Теб подобава.

Ти си Цар на правда и мир,

Ти си Цар на правда и мир,

мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

любов, любов.

злото да победим,

мира да въдворим,

Христа да възцарим!

Правда ще въведем,

свобода ще дадем,

и през всичките дни

верни ще сме ний.

Да царува Любовта!

Да царува Благостта!

Бог е царят на света,

Той в пътя ни е светлина.

Бързо да полетим,

мощно да възтръбим,

радост да възвестим,

вяра да съживим!

Ще огрей пак света

в първата красота,

свобода, мир и ред

ще владеят вред.

Да царува Любовта!

Да царува Благостта!

Бог е царят на света,

Той в пътя ни е светлина.