и вече вързаха.

И тъй, облечени в красота,

и тъй, облечени в чистота,

те ни донасят младостта.

Във нея зреят сладки плодове.

И тъй, като ги приемаме,

познаваме, че са Божи дарове;

и тъй, като ги приемаме,

познаваме, че са дар на Любовта.

сам Той иде, иде, иде, (2)

сам Той иде да помага Той,

да помага Той, да помага Той!

Мощният, силният,

да помага Той,

да помага Той, да помага Той!

Ний ще работим със Любов,

ще работим със Любов,

да помага Той, да помага Той.

Мощният, силният, да помага Той,

да помага Той, да помага Той,

да помага Той!

Във живота всичко се постига.

Ще нося Божиите блага

във всички човешки сърца.

Там, дето се ражда радостта,

Там, дето царува Любовта.

до ще ден, до ще ден.

Той ще бъде светъл ден,

той ще бъде светъл ден,

той ще бъде светъл ден.

Саждай, саждай!

Гради, гради, гради,

добре съгради!

И радостта ще те

добре награди.

слънце, цветя и плодове,

блика извор, райска градина е.

Ти да ми кажеш туй, което знайш

за роден край, райска земя,

где росна вишна цъфти и зрей.

За тоз красив край път покажи.

Късай само плод узрял,

но без да чупиш свежи клон.

Изобилно плод си ти набери

и на всички с радост го занеси.

Слънце ще изгрее, да постъпим добре. (2)

Мога аз да кажа, че обича ме Бог.

И слънчевите лъчи кротко шепнат това. (2)

Диша свежест зората, пробужда се денят.

Радост и надежда пълнят сърцата ни. (2)

що разнася вече пролетта.

Дар велик е за живота тя,

дар велик е за живота тя.

ти ще се подмладиш,

той ще се подмлади.

Това ми казва Любовта,

това ми казва Любовта.

Ний, които следваме

пътя на Доброто,

ще се подмладим.

Вий, които следвате

пътя на Доброто,

ще се подмладите.

Те, които следват

пътя на Доброто,

ще се подмладят.

Това ни казва Любовта,

това ни казва Любовта.

Скръб и печал ме обземат.

Силна буря в мен се повдига,

но никого не обвинявам.

Бурята е буря, но в мен е Той. (2)

Бурята мен не разбира,

но аз я разбирам.

Бурята ме разтърсва

за доброто, що е в мен.

всичко пей, трепти.

Слънце грей,

радва се душата на света

за великата Любов.

Пей, сърце,

забрави скръбта

и бурите човешки

в тоя дивен час.

Чуй гласа ми!

Великият живот се ражда

в тежката скръб.

Тиха радост, Нов живот

носи тази буря на света.

Нов живот на Любов –

душа ми да стопли!

Свобода, силен дух

и мир ще имаш ти.

Чуй гласа ми!

Тихи звуци теб зоват,

вечна Любов там цари!

че жестока си била,

че страдания причиняваш ти.

Не знаеш ли ти,

че съм беден странник?

Кажи, що искаш ти от мене,

скръб, кажи!

Кажи, що искаш,

нека аз това да знам!

„Мъчно може мен някой да обича.

Там е скръбта.

Който мен обича

и приема ме добре,

само той може

живота да разбира.

Труден е и стръмен е пътят,

по който вървя.

Мъчно може да ме следва

някой там,

а за смъртния

невъзможно е почти.

Някой пък да обича

и добре да мисли за мен,

трябва той да бъде жител

съвършено от друг свят.“

Радост и скръб – това са пътища

да се разбира Великия живот.

Любовта еднакво и двете цени.

Скръб и радост са едно,

скръб и радост са едно,

Любовта щом в тях цари.

Правдата в скръбта се цени,

а Доброто – в радостта.

Тях да възприемем,

дружно да вървим напред.

Любовта еднакво и двете цени. (2)

пеем ний за Слънцето, за пролетта.

Чуй ни песента:

“Пролет иде, нов живот носи.

Първо цвете на пролетта –

будя всички от сън.

Мен първо Слънцето ме вижда.

Слънчице, Божи дар,

ти си извор на живот,

ти ни изпращаш лъч,

що разтваря свежи, нежни листенца.

Пролет, пролет, пълна със живот,

вечна пролет, ти си рай,

Божи дар, Божи дар.

Сал за тебе аз живея.“

Слънце грее, да, пролет е дошла.

Радост блика в кошера ни: бън,

всички бързат да излязат вън.

Те долавят пролетния цветен аромат,

спущат се към цъфналия цвят.

С радост те прашец събират

и понасят го към цъфналия цвят.

Радост блика в кошера ни: бън,

всички бързат да излязат вън.

Бън-зън, бън-зън, сладък мед

за вази ние готвим –

възлюбете благия Творец!

Възлюбете благия Творец,

да възлюбим нашия

велик и благ Творец!

Бън! Зън! Бън! Зън!

Студен си ти,

но ни предпазваш от студа;

студен си ти,

но ни избавяш от мраза,

студен си ти,

но ни избавяш от мраза,

студен си ти,

но ни предпазваш от мраза.

Студен си ти, студен си ти,

но ни донасяш чистота,

студен си ти, студен си ти,

но ни донасяш чистота.

Студът всичко дава.

Той е добрият слуга,

що Любов го вдъхновява.

За мнозина това е чудно,

но това го знаят

и дъждовните капки.

Студен е той,

но ни предпазва от студа

и всякога слуша гласа на обичта.

Студен си ти,

но ни избавяш от мраза

и носиш само това,

което Светлината ти дава.

Твойта дреха е бяла.

Студен си ти,

но ни избавяш от мраза.

От века са били затворени за теб

човешките сърца,

защото събличаш старото, старото

и завиваш младото, младото.

Студен си ти,

но ни спасяваш от студа.

И когато пролетта настава

и животът се явява,

ти пак ги придружаваш

и свойта светла дреха им надяваш.

Малко говориш, много мислиш;

малко обещаваш, много даваш

и всеки свой дар

със чистота придружаваш.

що раздрусваше гората.

Страшен бе и силен.

Всичките листа шумяха,

шумяха и се молеха:

“Спри, ветре, спри, ветре,

волен развигор!

Не ни ли жалиш?

Поспри, не духай!

Едва през тази година

тука дойдохме на гости.

Не духай, ветре, ще паднем,

ще ни се строшат ребърцата.“

“Ой ви вас, малки листенца,

за вас аз чух отдалеко

и дойдох да ви навидя,

да поиграя и ви подухам,

даренье да ви донеса.

Слушайте тогава мойта песен:

След мене той вече пристига,

другар ми верен, дребен дъжд.

Той ще полее полето,

ще го приготви за игри.

Прах да се, листи, не вдига

при тез игри весели.

Отгоре Слънце ще пекне,

да ни огрее, затопли;

да си потропнем тогава,

да си похапнем,

чиста вода да пием,

с радост да се разделим.

Наново да се срещнем пак

и добре с обич да се разберем.“

що внасяш свобода в ума.

Красива и мощна си ти

и разпределяш всичко в света.

Правда, правда!

Един Незнаен ме придружаваше.

Качвахме и слизахме

планински светли върхове

и, ходейки, Той винаги с мен бе.

Там горе видях аз

Неговата светлина,

що ме озари.

И каза Той:

“Помни, че трябва горе да си,

слезни и знай –

на всички полезен бъди!“

през душата ми минаха,

вълни и бури душа ми заляха.

Но духът ми на живота

с мощ и сила над тях изплава.

За Обетована земя

аз тръгнах пътник,

где извират извори,

где текат реките,

где зреят плодове,

где птици пеят.

Где хората живеят братски, (2)

там де Любов цари.

фин земру Ашан меру.

Суа си син месул.

Сума си зен фесул,

Суа си син месул.

Сума си зен фесул,

Сума си зен фесул.

Във небесните ширини,

във небесните глъбини,

във небесните висини,

де Светлина обитава

и в Живота вечно се проявява.

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес.

Духай, ветре, тихо духай,

тихо духай, мило гледай,

тихо духай, листе развий!

Лист развявай, цвят разтваряй,

цвят разтваряй, плод раздавай,

цвят разтваряй, плод раздавай.

Хай ди ди ди ди, да си иди.

Хай ди ди ди ди, да се учи;

да се учи, да получи,

да получи, да се учи.

Хай ди ди ди ди, да си иди,

да си иди, добро да види.

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес,

Божието Слънце грее днес.

що съседи за теб говорят?

Че си стадото в планината оставял

и вечер си се връщал

моми по седенки да срещаш.

Моми, що седенки палят,

палят, палят, но и развалят.

Мома се, синко, вечер не избира. (2)

хубава мома на светъл ден се познава,

кога Слънце сутрин изгрява,

кога Слънце сутрин изгрява.

Тя е ранобудница, рано става (2)

и с кърчази на извора отива

и вода си налива.

Тъй пълна и весела

тя дома се връща,

майка си мило прегръща.

Хубава мома се, синко, познава,

кога на лозе копае

и то изобилно грозде дава.

Лозе момински ръце

добре познава.

Хубава мома се, синко,

на нива познава,

кога ръкои дига и слага

и на земя ги добре полага,

и на Бога хвала дава.

Тя е, синко, гласовита,

лична певица;

нея жито добре познава,

нея жито добре познава.

Тя е, синко, гласовита,

лична певица;

нея жито добре познава,

нея жито добре познава.

Хубава мома се, синко,

добре познава,

кога на гумно жито отвява

и в решето го пресява,

в житници го туря

и на бедни хляб дава.

Нея всички, малки и големи,

добре я познават.

Умна мома, синко, се познава,

кога книга във ръце си взема

и скрито бъдеще разгадава.

Тя всичко във живота

на място поставя.

Хубава мома, синко, е роса,

що земя оросява.

Тя е ангел, що отгоре иде,

при хора слиза

и в дома им мир и радост внася.

Тя е светла кат зората,

тя е мила кат водата,

тя е добра кат храната.

майка ми тихо се приближи.

Сладък глас блага дума

ми каза:“Ставай дъще,

на нива трябва да се ходи!

Ставай, че баща ти вънка

мен и тебе със колата чака.

Слънцето щом изгрей,

ти на нивата трябва да си.

С сърп в ръка, с песен ти

деня срещни. Ставай, дъще,

Слънце дома да не те завари.

Ставай, че моми и момци –

вси към нивата са веч тръгнали.

Нива е, дъще, животът,

де доброто семе се сей.

Кат израсне, живот внася

то във нас. Ставай, дъще,

Любовта днес мен и тебе чака.

Ставай, тя ни носи

своята нова, жива премяна.

Ставай, че животът вънка мен

и тебе с благост вече чака.“

срещнах мома засмяна,

там горе срещнах Лиляна.

Изворът струи, извира

и чисти води разлива,

планинска песен разнизва.

Момата менци налива,

в песента тихо се заслушва.

Ще отида тамо горе,

ще отида в планината,

чисти води да погледам,

тиха песен да послушам,

ще отида тамо.

Чисти води да погледам,

тиха песен да послушам,

ще отида тамо.

Лиляно, цвете рано в градина,

ако таз песен, Лиляно, не чуя,

ах, от таз вода ако не пия,

скръб ще ми пълни сърцето.

Лиляно моме, ти

в планината, там

горе, ще ме заведеш,

изворът дето извира.

Горе в планината,

Слънце дей огряло

сред треви зелени,

сред цветя засмени.

Горе в планината,

Слънце дей огряло.

Там горе, край извора,

срещнах мома засмяна,

там горе срещнах Лиляна.